Пламен Масларов - български режисьор, актьор, сценарист и продуцент е роден на 1 януари 1950г. в София. През 1974 г. завършва театрална режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Докато учи работи като асистент-режисьор и играе като актьор. След като завършва работи като режисьор в театрите в Пловдив и Бургас. По-късно специализира режисура и драматургия в Париж. Първият му филм като режисьор е късометражния "Ситуация", а като дългометражен "Любовта на Мирон". В периода 2001-2003 г. е директор на Народния театър "Иван Вазов", а от 2004 на Българската национална филмотека.
9 юни 2010г. Напусна ни Пламен Масларов – знакова фигура за киното, театъра и телевизията у нас. Той почина късно снощи на 60-годишна възраст. Последният му пост беше директор на Националната филмотека, преди това ръководеше Народния театър „Иван Вазов”. Създал е над 50 документални и 10 игрални филма, се казва в съобщението на Българската Национална Телевизия (БНТ) от днес.
В БНТ е режисирал сериалите – “Съдебни хроники, “Слово за ползата от четенето”, “Не се навеждай навън”. До последния си дъх беше на терен и работеше над телевизионния филм “Корави старчета”.
Пламен Масларов - български режисьор, актьор, сценарист и продуцент е роден на 1 януари 1950г. в София. През 1974 г. завършва театрална режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Докато учи работи като асистент-режисьор и играе като актьор. След като завършва работи като режисьор в театрите в Пловдив и Бургас. По-късно специализира режисура и драматургия в Париж. Първият му филм като режисьор е късометражния "Ситуация", а като дългометражен "Любовта на Мирон". В периода 2001-2003 г. е директор на Народния театър "Иван Вазов", а от 2004 на Българската национална филмотека.
В БНТ е режисирал сериалите – “Съдебни хроники, “Слово за ползата от четенето”, “Не се навеждай навън”. До последния си дъх беше на терен и работеше над телевизионния филм “Корави старчета”.
Той беше най-веселият сред българските кинорежисьори – с черно чувство за хумор и убийствена самоирония. Можеше да направи абсурден разказ от всичко и така ще го запомнят приятелите и колегите му. /Яна Донева, Всеки ден/