Българската култура през 2009 година

Американските филми с най-голямо присъствие

Намаляват посещенията на културни места и читателите в библиотеките Увеличават се в театрите и музеите

С 20-30% скача производството на филми и посещенията по кината – приходите от билети два пъти

Радиото и телевизията отиват надолу

21 май 2010г., София. В навечерието на 24 май – празникът на българската писменост и култура ви предлагаме статистиката за 2009 година, която ни бе предоставена от Националният Статистически Институт в София (НСИ).

ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ГОДИШНИТЕ СТАТИСТИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА ЗА 2009 ГОДИНА

♦ КУЛТУРНИ ИНСТИТУЦИИ Посещенията в културните институции – библиотеки, музеи и театри, намаляват през 2009 година. В сравнение с 2008 г. посещенията в библиотеките са с 14 хил. по-малко или с 0.5%, посещенията в музеите са с 258 хил. по-малко или с 5.6%, а театрите – с 68 хил. или с 4.1% (табл. 1).

Таблица 1 – КУЛТУРНИ ИНСТИТУЦИИ В СТРАНАТА

2007 2008 2009
брой посеще-ния – хил. брой посеще-ния – хил. брой посеще-ния – хил.
Библиотеки 49 3303 47 3005 47 2991
Музеи 227 4060 222 4631 231 4373
Театри 78 1636 78 1679 80 1611

1. БИБЛИОТЕКИ В края на 2009 г., 47-те най-големи библиотеки имат библиотечен фонд от 35 040 хил. броя (книги, продължаващи издания – вестници, списания, бюлетини и други библиотечни документи). Читателите са 233 хил., което е с 7.9% по-малко в сравнение с 2008 година. Заетият библиотечен фонд на един читател е представен на фиг. 1.

Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” през 2009 г. има 7 696 хил. броя библиотечни документа. В сравнение с 2008 г. този фонд се увеличава с 57 хил. броя.

Регионална библиотека има във всеки един областен град с изключение на София област. Това са 27 библиотеки с библиотечен фонд 11 815 хил. броя. Заетият библиотечен фонд в тези библиотеки в сравнение с предходната година намалява с 35 хил. броя ( 0.9%).

През 2009 г. книгите в библиотеките са 18 395 хил. или 52.5% от общия библиотечен фонд и в сравнение с 2008 г. делът им намалява с 0.1 процентни пункта (15.5 хил. броя). Делът на продължаващите издания през 2009 г. е 13.2% от общия библиотечен фонд, а другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, патенти и стандарти и микроформи) –  34.3% и в сравнение с 2008 г. тези дялове остават непроменени.

2. МУЗЕИ

Към края на 2009 г.  в страната функционират 231 самостоятелни музея  с 7 592 хил. музейни материали. Общоисторическите музеи са 97 бр. с 4 517 хил. експоната, а специализираните – 134 с 3 075 хил. броя. Музеите на изкуствата (художествените галерии) са 39 със 156 хил. броя експонати.

През 2009 г.  продължава тенденцията на увеличение броя на музейните материали (основен фонд, фонд за научно-спомагателни материали и обменен фонд). За периода       2000 – 2009 г. те се увеличават с 37.0%. За същия период общите приходи на музеите нарастват 3 пъти, а  приходите от бюджета – 2.6 пъти. В сравнение с предходната година (2008 г.) приходите от бюджета се увеличават с 0.9%.

През 2009 г. в сравнение с 2008 г. се установява незначително увеличение на персонала от 2 398 на 2 432 – с 1.4%, а на научните сътрудници и уредници – с 2.3% (Приложение 1).

3. ТЕАТРИ

В театрите в сраната през 2009 г. са организирани 11 038 представления, които са посетени от 1 611 хил. зрители. В сравнение с 2008 г. представленията се увеличават с 1.5%.

През 2009 г. в 43-те драматични театри са представени 5 336 спектакли, което е с 15.8% повече в сравнение с 2008 година.

Постановките в театрите от 1 449 бр. през 2008 г. се увеличават на 1 648 за 2009 г., (13.7%), а новите постановки – с 8.3% (23 броя).

Средният брой посетители на един театър през 2009 г. намалява в сравнение с 2008 г. от 22 на 20 хил., а  на едно представление – от 154 на 146 души.

За 2009 г. НСИ разполага с обобщени данни за 46 музикални колектива – 6 филхармонии, 23 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 17 оркестъра. Представленията в сравнение с 2008 г. намаляват с 15.3%, а посещенията – близо с една трета (31.6%).

През 2009 г. Национална агенция музика и 32 дружества и сдружения са организирали 12 рецитала (художествено слово), посетени от 3 752 зрители. От общо организираните 924 концерта с 480.4 хил. посетители 213 са естрадни (поп, рок, фолк и др.) с 249.8 хил. посетители, 143 са фолклорни с 47.2 хил. посетители, 84 са симфонични с 46.7 хил. посетители, камерните концерти са 170 с 50.9 хил. посетители и останалите са 314 оперни, оперетни, балетни и музикални спектакли с 85.8 хил. посетители.

♦ АУДИО-ВИЗУАЛНА ДЕЙНОСТ

1. Филмово производство

През 2009 г. са произведени 110 филма (пълнометражни, късометражни и среднометражни). В сравнение с 2008 г. броят на всички видове произведени филми в страната се увеличава с 20.9% (19 бр.), а пълнометражните филми се увеличават близо три пъти и достигат 38. Произведените документални и образователни късометражни и среднометражни филми през 2009 г. са 51 бр. – с 4 бр. по-малко в сравнение с 2008 година. Броят на игралните късометражни и среднометражни филми през 2009 г. е 10, което е с 2 бр. по-малко спрямо 2008 година. Делът на произведените филми за киномрежата през 2009 г. съставлява 12.7% от общо произведените филми и в сравнение с 2008 г. този дял намалява с 3.8 процентни пункта. Произведените игрални пълнометражни филми за киномрежата са 8 – с 2 бр. повече от 2008 година. Произведените филми само за телевизията през 2009 г. са 85.5% от всичките произведени филми, което е с 6.4 процентни пункта повече в сравнение с 2008 година  (Приложение 2).

2. Кина

Броят на кината в България през периода 2003 – 2009 г. продължава да намалява, като през последната година те са 2.7 пъти по-малко в сравнение с 2003 година.

Таблица 3

КИНА

2003 2006 2007 2008 2009
Кина – бр. 149 66 62 57 56
Прожекции – хил. 136 157 140 160 173
Посещения – хил. 3531 2580 2631 2429 3041

През 2009 г. в сравнение с 2008 г. посетителите в кината се увеличават с 25.2%, а приходите от билети – с 69.9%, или близо два пъти. Средната цена на билет за страната през 2009 г. е 7.51 лв., или  с 35.6% (1.97 лв. ) по-висока  в сравнение с 2008 година. Най-висока е цената на билетите в област Стара Загора, следвана от област Варна, Пловдив, София, Велико Търново и други.

Най-голям е броят на кината в Югозападния район – 19 кина със 107 хил. прожекции, посетени от 2.3 млн. зрители. В столицата са работили 17 кина, в които са прожектирани 1 818 филма: 239 български, 727 европейски, 755 от САЩ и 97 други филми.

3. Радиопрограмна дейност

През 2009 г. радиооператорите (104 бр.) са излъчили 726.8 хил. часа радиопредавания, което е с 8.9% по-малко в сравнение с 2008 година. От всички предавания в страната през 2009 г. най-голям е делът на музикалните – 42.3%, като в сравнение с 2008 г. този дял нараства с 3.5 процентни пункта. Новините, бюлетините, коментарите, спортните новини и прогнозата за времето заемат 10.5% от всички предавания. В сравнение с предходната година се наблюдава увеличение на дела на образователните програми и програмите за изкуство и култура с 0.5 процентни пункта (съответно с 2 526 и 904 часа). През 2009 г. спрямо 2008 г. се увеличават и детските и младежките предавания – с 9.7%. В същото време намаляват забавните предавания с 0.7 процентни пункта, или със 7 931 часа както и информационно-забавните – с близо 2 процентни пункта. През перида 2007 – 2009  г. се наблюдава тенденция на нарастване на дела на рекламите с 0.5 процентни пункта.

4. Телевизионна програмна дейност

Националният статистически институт разполага с обобщени данни за 2009 за 113 български регистрирани и лицензирани телевизионни оператори. Четирите телевизионни оператора с наземно разпръскване (ефирните телевизии – БНТ 1, Б ТВ, Нова Телевизия и ПРО.БГ) и сто и деветте кабелни и сателитни телевизии са излъчили през 2009 г. програми с обща продължителност 694.8 хил. часа. Делът на програмите на кабелните и сателитните оператори съставлява 95.0% от всички излъчени предавания. В сравнение с 2008 г. общата продължителност на телевизионните предавания намалява със 7.0%. Най-голям е относителният дял на художествените предавания (игрални, телевизионни и видео филми) – 34.2% от всички предавания, който е с 3.3 процентни пункта повече в сравнение с 2008 година. Делът на музикалните предавания се променя от 19.4% през 2008 г. на 17.8%. Същевременно се увеличава делът на информационно-забавните предавания с – 0.8 и на детските предавания – с 0.4 процентни пункта, нараства и делът на телевизионната реклама – с 0.4 процентни пункта.

4. Телевизионна програмна дейност

Националният статистически институт разполага с обобщени данни за 2009 за 113 български регистрирани и лицензирани телевизионни оператори. Четирите телевизионни оператора с наземно разпръскване (ефирните телевизии – БНТ 1, Б ТВ, Нова Телевизия и ПРО.БГ) и сто и деветте кабелни и сателитни телевизии са излъчили през 2009 г. програми с обща продължителност 694.8 хил. часа. Делът на програмите на кабелните и сателитните оператори съставлява 95.0% от всички излъчени предавания. В сравнение с 2008 г. общата продължителност на телевизионните предавания намалява със 7.0%. Най-голям е относителният дял на художествените предавания (игрални, телевизионни и видео филми) – 34.2% от всички предавания, който е с 3.3 процентни пункта повече в сравнение с 2008 година. Делът на музикалните предавания се променя от 19.4% през 2008 г. на 17.8%. Същевременно се увеличава делът на информационно-забавните предавания с – 0.8 и на детските предавания – с 0.4 процентни пункта, нараства и делът на телевизионната реклама – с 0.4 процентни пункта.

4. Телевизионна програмна дейност

Националният статистически институт разполага с обобщени данни за 2009 за 113 български регистрирани и лицензирани телевизионни оператори. Четирите телевизионни оператора с наземно разпръскване (ефирните телевизии – БНТ 1, Б ТВ, Нова Телевизия и ПРО.БГ) и сто и деветте кабелни и сателитни телевизии са излъчили през 2009 г. програми с обща продължителност 694.8 хил. часа. Делът на програмите на кабелните и сателитните оператори съставлява 95.0% от всички излъчени предавания. В сравнение с 2008 г. общата продължителност на телевизионните предавания намалява със 7.0%. Най-голям е относителният дял на художествените предавания (игрални, телевизионни и видео филми) – 34.2% от всички предавания, който е с 3.3 процентни пункта повече в сравнение с 2008 година. Делът на музикалните предавания се променя от 19.4% през 2008 г. на 17.8%. Същевременно се увеличава делът на информационно-забавните предавания с – 0.8 и на детските предавания – с 0.4 процентни пункта, нараства и делът на телевизионната реклама – с 0.4 процентни пункта.

4. Телевизионна програмна дейност

Националният статистически институт разполага с обобщени данни за 2009 за 113 български регистрирани и лицензирани телевизионни оператори. Четирите телевизионни оператора с наземно разпръскване (ефирните телевизии – БНТ 1, Б ТВ, Нова Телевизия и ПРО.БГ) и сто и деветте кабелни и сателитни телевизии са излъчили през 2009 г. програми с обща продължителност 694.8 хил. часа. Делът на програмите на кабелните и сателитните оператори съставлява 95.0% от всички излъчени предавания. В сравнение с 2008 г. общата продължителност на телевизионните предавания намалява със 7.0%. Най-голям е относителният дял на художествените предавания (игрални, телевизионни и видео филми) – 34.2% от всички предавания, който е с 3.3 процентни пункта повече в сравнение с 2008 година. Делът на музикалните предавания се променя от 19.4% през 2008 г. на 17.8%. Същевременно се увеличава делът на информационно-забавните предавания с – 0.8 и на детските предавания – с 0.4 процентни пункта, нараства и делът на телевизионната реклама – с 0.4 процентни пункта.

4. Телевизионна програмна дейност

Националният статистически институт разполага с обобщени данни за 2009 за 113 български регистрирани и лицензирани телевизионни оператори. Четирите телевизионни оператора с наземно разпръскване (ефирните телевизии – БНТ 1, Б ТВ, Нова Телевизия и ПРО.БГ) и сто и деветте кабелни и сателитни телевизии са излъчили през 2009 г. програми с обща продължителност 694.8 хил. часа. Делът на програмите на кабелните и сателитните оператори съставлява 95.0% от всички излъчени предавания. В сравнение с 2008 г. общата продължителност на телевизионните предавания намалява със 7.0%. Най-голям е относителният дял на художествените предавания (игрални, телевизионни и видео филми) – 34.2% от всички предавания, който е с 3.3 процентни пункта повече в сравнение с 2008 година. Делът на музикалните предавания се променя от 19.4% през 2008 г. на 17.8%. Същевременно се увеличава делът на информационно-забавните предавания с – 0.8 и на детските предавания – с 0.4 процентни пункта, нараства и делът на телевизионната реклама – с 0.4 процентни пункта.