Вулкан в Исландия спря полетите до САЩ

Районът на вулкана в Исландия преди изригването. ФОТО: Българска диаспора в Исландия

Евакуират жителите на заплашените райони – очакват наводнения

Хиляди полети бяха отменени – затворени са летища в Лондон, Париж, Варшава, Норвегия, Дания, Швеция, Финландия, Холандия, Белгия

Анулирани са полети от Летище София

15 април 2010г. Вулкан изригна в южна Исландия, като разпръсна черен дим и пара във въздуха и отчасти стопи ледника, в който се намира. Стотици хора бяха принудени да се евакуират от бедно населения район, предаде Ройтерс.

Стълб от дим и пара излиза от кратера, който е на 200 метра под леда в ледника Ейяфятлайокутл, близо до мястото на друго изригване, което започна миналия месец и затихна едва в понеделник, съобщи исландското радио.

Властите за гражданска защита разпоредиха 700 души да бъдат евакуирани от домовете си и предупредиха, че топящият се лед може да предизвика наводнения, ако близката река прелее. Нивото на водата се е покачило на 84 см. Самолет на бреговата охрана забелязал отвор в ледника, но не се вижда лава или огън заради ниските облаци. Исландски учени установиха сеизмична активност близо до ледника два часа преди вулканът да изригне.

Друг вулкан изригна близо до ледника на 21 март около полунощ в района на седловината Фимвьордюхаулс (Fimmvörðuháls), разположена в източната на вулкана Ейяфятлайокутл (Eyjafjallajökull), който се намира в южната част на остров Исландия, съобщи тогава уебсайтът на българската диаспора там. Изригването бе на повърхността, а не под ледника, който покрива калдерата на вулкана, поради това нямаше наводнения. Пътищата в околността бяха затворени, а живущите хора бяха евакуирани. Бяха прекратени всички полети над Исландия и бяха затворени всички летища в северната и западната част на страната. Няма засегнати хора и животни. Всички членове на българската диаспора в Исландия бяха на безопасно разстояние.

Вулканът, избухнал днес е разположен под петия най-голям ледник в Исландия и е изригвал пет пъти от създаването на Исландия през девети век.

Хиляди полети бяха отменени в няколко европейски държави

заради носещата се във въздуха пепел от изригналия вчера вулкан в Исландия. Въздушното пространство над Великобритания е затворено. Всички полети на лондонското летище Хийтроу са отменени, Гетуик също не работи. Летищата в Бристол, Манчестър, Ливърпул не обработват пътници. Норвегия, Дания, Швеция, Финландия, Холандия също затвориха въздушното си пространство.

Въздушните коридори между Великобритания и САЩ също са затворени. Въздушният трафик е спрян и в Северна Швеция. Заради изригналия вулкан практически цялата акватория на Северно море се оказа покрита с движещи се облаци пепел.

Анулирани са полети от Летище София заради метеорологичната обстановка над Великобритания, съобщиха от аерогарата.

Във Франция бяха затворени 24 летища, в това число и двете големи в Париж, където са отменени всички полети, предвидени за петък сутринта. Полската агенция за въздухоплаване обяви, че затваря въздушното пространство над Северна Полша до второ нареждане. През уикенда във Варшава е насрочено погребението на загиналия при самолетна катастрофа полски президент Лех Качински, припомня Франс прес.

Смущенията във въздушния трафик в Европа може да продължат два дни, каза говорител на Евроконтрол, европейска служба, отговаряща за сигурността на полетите, предаде Франс прес.

Дания също прекъсна трафика над въздушното си пространство. Целият въздушен трафик от и до Осло е спрян от 8.00 часа по Гринуич заради облаците пепел от изригналия вулкан в Исландия, предаде Франс прес, като се позова на летищните власти в норвежката столица.

Полетите от летищата в Белгия бяха спрени напълно до 18 часа на 16 април, съобщиха белгийски медии. Това ще наложи анулиране на още 236 полета.

Летищните власти и в Белгия, и във Франция препоръчват на пътниците, които ще пътуват до летища в тези страни, да се свържат с авиопревозвачите си.

Исландия (в червено) на картата на Европа. /кликнете върху снимката за по-големи размери/

Република Исландия е островна държава в северната част на Атлантическия океан. Намира се между Гренландия и Шотландия и е на северозапад от Фарьорските острови. Отдалеченият от континента остров е една от най-северните точки на Европа. Територията на Исландия е заета от високи планини, ледници, гейзери и вулкани. Островът разполага и с много горещи минерални извори. В столицата Рейкявик те се използват за отопление. Най-високият връх, Кванадалсхнюкюр се намира на ледника Ватнайокул (2119 м). Исландия е най-големият остров в света, възникнал изцяло в резултат на вулканична дейност. Такива са и заобикалящите я островчета Сюртсей, Строхкюр и Стори Гейсир.

Животинският свят е беден, а климатът в южна и централна Исландия е умерен морски.

Смята се, че първите заселници в Исландия са православни ирландски монаси, които прекарват известни периоди на острова от 8 век. Те престават да го посещават, след постепенното заселване на викинги, идващи от Норвегия. Първият известен заселник е Ингоулвур Артнарсон, който през 874 година се настанява в района на днешен Рейкявик. Той е последван от нови заселници, главно норвежци и техните ирландски роби.

До 930 година основната част от ограничената обработваема земя на острова е разпределена. Тогава е създаден Алтингът, парламент със законодателна и съдебна власт. Той е смятан за най-стария парламент в света, който, макар и с прекъсвания, съществува и до днес.

Християнството се налага в Исландия около 1000 година с подкрепата на норвежките крале. След продължителен период на размирици, през 1262 година Алтингът сключва т.нар. Стар договор, с който Исландия е подчинена на норвежката корона, а със сключването на Калмарската уния в края на 14 век – на Дания.

Следващите столетия са най-тежките в историята на Исландия. При всяка от двете големи чумни епидемии през 1402-1404 и 1494-149 година измира около половината от неголямото население на острова. В средата на 16 век датчаните налагат лутеранството, като през 1550 година е обезглавен последният исландски католически епископ Йоун Арасон, тачен като национален герой. В допълнение към тежките природни условия, от 17 век външната търговия на страната е превърната в монопол, правата върху който са продавани от датското правителство, което се превръща в сериозна пречка за икономическото развитие. Крайбрежието става обект на нападения на пирати от Англия, Испания и Алжир. През 18 век нова епидемия, от едра шарка, унищожава към една трета от населението.

Изригване на вулкана Лаки през 1783 година нанася тежки щети на земеделието, като измира повече от половината добитък, а при последвалия глад – и около една четвърт от хората.

През 1814 година, след Наполеоновите войни, Норвегия е отделена от Дания, но Исландия остава датско владение. Чак през 1918 година между Дания и Исландия е сключен договор с 25-годишен срок, според който Исландия става суверенна държава в лична уния с Дания (обща кралица). В междувоенния период Исландия функционира като конституционна монархия, като датският крал осъществява правомощията си чрез свой постоянен представител. След началото на 2-та св. война комуникациите между двете страни са затруднени, а след окупацията на Дания от Германия през април 1940 година стават невъзможни, поради което Алтингът възлага на правителството да изпълнява временно функциите на монарха, свързани главно с външната политика. В същото време островът придобива все по-голяма важност за двете воюващи страни. През пролетта на 1940 година, в нарушение на нейния неутралитет, Исландия е окупирана от британски войски, заменени на следващата година от американски, които остават там до 1946 година.

В края на 1943 година срокът на договора за уния с Дания изтича. След проведен през пролетта референдум, на 17 юни 1944 година Исландия е обявена за независима република. През 1949 година, сред необичайни за страната обществени противоречия, Исландия става член на НАТО, а през 1951 година е подписан двустранен военен договор със Съединените щати, в резултат на който американските войски се връщат на острова. Те остават там в хода на цялата Студена война и се изтеглят отново през есента на 2006 година.

След Втората световна война в Исландия започва период на значителен икономически растеж, свързван с индустриализацията на риболова и преработката на риба, Плана Маршал и нарастването на търговията, в резултат на общия икономически подем в Западна Европа. През 70-те години Исландия е в центъра на т.нар. Рибни войни – поредица от спорове с Великобритания, Западна Германия и някои други страни, в резултат на които страната увеличава многократно зоната около острова с изключителни права за риболов.

Националният състав на страна е еднороден:повече от 90% са исландци. Освен тях в страната живеят датчани, норвежци и др. Около 60% от жителите на страната са съсредоточени в югозападната част на острова. В столицата Рейкявик и околностите живеят около 2/3 от населението на страната.Изповядваната религия е протестантството – Евангелска Лутеранска църква на Исландия. В Рейкявик има и действаща руска православна църква, съобшават от българската диаспора в Исландия.