България на ръба на свръхдефицит

Очакваните промени в "коментари"!
Премиерът Бойко Борисов: Ние сме в капан!
Фискалният резерв на държавата гарантира
сигурността на борда, на лева и на държавата
Зам-министърът на финансите:
България можеше да изпадне в свръхдефицит
Данък "Лукс" за богатите и за депозити над 100,000
Таван на заплатите на държавните служители
Не пипат осигуровките и плоският данък,
пенсионерите и майките с деца
Амнистия на доходите със съмнителен произход?
Общо над 48 антикризисни мерки влизат в сила
България ще може да излезе от кризата в началото на 2012 г.
На прокурор договори за 2,1 млрд.лв на предишното правителство
Премиерът среща шейхове - търси помощ от Катар и Кувейт
София, 21 март 2010г.
    Фискалният резерв на държавата в момента е 6,5 млрд лева и
той гарантира сигурността на борда, на лева и на държавата.
Това каза днес министър-председателят Бойко Борисов на извъредна
пресконференция в Министерския съвет, съобщиха от ведомството.
    Изявлението премиерът направи по повод отразено в медиите
изявление на предшественика му от БСП Сергей Станишев, който попита
къде са изчезнали 2 млрд. лева от резерва.
    Фискалният резерв в края на 2008 г. е приблизително 8,4
млрд. лв., а към момента, в който правителството на ГЕРБ пое
управлението на бюджета, вече е 7,8 млрд, което е намаление от
600 млн. лв, поясни зам-министърът на финансите Владислав Горанов.
    По думите му благодарение на усилията на правителството през
 втората половина на годината фискалният резерв на практика
почти запазва своя размер.
    Ние предприехме решителни мерки за стабилизиране на
 бюджета както по линия на разходите, така и по линия на
допълнителни мерки по приходите, каза той. Горанов допълни, че
ако това не е било изпълнено, България е щяла да изпадне в
ситуация на свръхдефицит.
    В първите месеци на 2010 г. действително има дефицит и той е
 нормален, посочи заместник-министърът. По думите му дефицитът
се дължи най-вече на по-високите социални разходи и на много
по-доброто усвояване на средствата от европейските фондове.
  Данък "Лукс" и таван на заплатите на държавните служители са
 част от антикризисните мерки, които правителството обсъжда  на
работно заседание днес. Това съобщи министър-председателят Бойко
 Борисов на извънредната пресконференция в Министерския съвет.
    Над 48 мерки са разгледани от правителството, синдикатите и
работодателите, като по голямата част от тях има пълно съгласие,
 посочи премиерът. Мерките ще бъдат обявени официално в средата
на следващата седмица. Според прогнозите на управляващите,
България ще може да излезе от кризата в началото на 2012 г.
Мерките, които се обсъждат днес, ще позволят да не пипаме
осигуровките до края на 2011 г., допълни Борисов.
    Правителството няма да променя плоския данък. Няма да има
промени и при пенсиите и помощите за майките с деца и за
социално слабите. "Пипаме" само големите заплати и имоти, за да
може в условията на криза солидарно да понесем тежестта, каза
министър-председателят. Работещите пенсионери ще плащат данъци и
 осигуровки само върху допълнителното възнаграждение, а не и
върху пенсиите.
    Борисов обясни, че данък "Лукс" ще бъде налаган само за
определен вид имущество - автомобили над 150 конски сили и над
3000 куб. см. обем на двигателя; жилища с площ над 250 кв.м.;
частни самолети; яхти. Ще бъде въведен и данък върху лихвата на
депозити над 100 000 лева, каза премиерът.
    Сред другите мерки, приети от участниците в Националния
съвет за тристранно сътрудничество, е да се наложи таван на
заплатите на държавните служители. Считам, че заплатата на
премиера трябва да бъде таван за възнагражденията на служителите
 в държавната администрация, каза Борисов. По думите му сега има
държавни болници, в които средната заплата е 35 000 лева на
месец.
    Обсъжда се възможността да се емитира облигационен заем. Ще
се премине към продажба на държавна собственост по пазарни цени,
ако тя не е необходима на държавата, каза Борисов и допълни, че
сега много имоти се отдават на "смешни" цени. Други мерки,
предвидени от правителството, засягат финансовата дисциплина.
Разпоредил съм на министъра на здравеопазването Божидар Нанев
още утре да започне работа по процедурата за търга за възлагане
на изграждането на информационната система на МЗ и НЗОК, за да
се спрат "течовете" от здравеопазването, каза премиерът.
    Ще се работи за привличането на европейски средства по
големите инфраструктурни проекти, каза Борисов. Бързи концесии и
приватизация, но през борсите, са други мерки за справяне с
кризата, посочи той.
    Премиерът заяви, че ще даде на прокурор 150 договори и
анекси за около 2,1 млрд. лева, подписани от предишното
правителство, които не са осигурени със средства в Закона за
държавния бюджет. Той определи тези пари като скрит от
предишното правителство дефицит.
    Като пример той даде Министерството на регионалното развитие
и благоустройството със сключени договори за над 302 млн. лева,
а в Министерството на отбраната договорите са за 644 млн. лева.
   Целта ни е бюджетът да остане балансиран и в същото време да
излезем от този капан, в който сме поставени, каза Борисов.
  Имаме консенсус по 80 процента от предложените мерки на
синдикатите и работодателите, каза пред журналисти министърът на
 финансите Симеон Дянков след срещата си с работодатели и
синдикати в централата на КНСБ.
    По думите му в предлаганите мерки има "доста иновативни,
които представляваха интерес за мен и съм споделил това с
премиера".
    Дянков посочи, че страните разполагат с още няколко дни, за
да се направи анализ по предлаганите мерки - колко допълнителни
приходи или по-малко разходи ще се постигнат с тях. Според него
трябва да се работи по нямаляване на безработицата и създаването
 на повече работни места, като се помага и на бизнеса.
    В отговор на въпрос кои са харесаните от него мерки на
синдикатите и работодателите Дянков отговори: "По фискалната
рамка имаме стопроцентов консенсус по предложенията". Според
него някои от предложенията ще трябва да се доразработят.
    Вицепремиерът отказа да коментира въпроса дали сред мерките,
 които са му харесали е и "амнистията" на нерегламентираните
доходи на физически лица, които не са от престъпна дейност, чрез
 еднократното им данъчно облагане.
    Президентът на КНСБ Желязко Христов каза, че по някои от
предлаганите на правителството мерки ще са необходими
допълнителни анализи, които ще бъдат представени във вторник
пред Националния съвет за тристранно сътрудничество. На въпрос
какво ще се случи с останали 20 процента от предлаганите мерки,
по които не е постигнат консенсус, Христов каза, че дебатът по
тях трабва да се задълбочи на базата на анализи.
    Синдикатите и работодателите ще получат утре предложените
антикризисни мерки от правителството, които също ще обсъдят.
    В отговор на въпрос за предлаганата "амнистия на доходите" 
Христов каза, че трябва да се работи върху механизма на това
легализиране.
Пак днес се разбра, че премиерът Борисов заминава на  официално
посещение в държавите Катар и Кувейт от днес до 24 март.
  В състава на българската делегация са министърът на външните
работи Николай Младенов, министърът на икономиката,
енергетиката и туризма Трайчо Трайков и
министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията Александър Цветков.
  Сред основните цели на посещението е активизиране на
сътрудничеството в областта на икономиката, енергетиката и
инвестициите, а също и в сферата на отбраната. 
  В програмата на премиера Борисов са предвидени срещи с
катарския министър-председател шейх Хамад Бен Джасем Бен Джабер
ат Тани и със заместник-емира и престолонаследник на Държавата
Катар шейх Тамим бен Хамад ат Тани.
  През седмицата пресцентърът на икономическото министерство
съобщи, че министър Трайчо Трайков и катарският вицепремиер и
министър на енергетиката и индустрията Абдула бин Хамада ал-Атиа
ще подпишат в Доха меморандум за разбирателство. Приоритетни
направления в документа са газовата индустрия, възобновяемите
енергийни източници и ядрената енергетика, енергийната
ефективност и сигурността на доставките. Двете държави ще си
сътрудничат при изграждането на нова инфраструктура и доставки
на втечнен природен газ от Катар за България. Ще бъдат
разгледани и възможностите за бъдещи доставки по море на сгъстен
природен газ от Катар за България и региона на Югоизточна
Европа, включително с участието на трети страни.
  По време на посещението в Кувейт (на 24 март) се очаква да бъде
подписано междуправителствено споразумение за икономическо и
техническо сътрудничество между двете страни. То предвижда
двустранно насърчаване на икономически, финансови, банкови,
промишлени и туристически услуги, проекти за техническо
развитие, в селското стопанство, транспорта, здравеопазването,
науката и технологиите, строителството, екологията,
телекомуникациите, енергетиката, инвестициите и горското
стопанство. Документът предвижда и възможности за създаване на
съвместни предприятия в различни сфери на икономиката.

8 comments for “България на ръба на свръхдефицит