Светът “заделя” пари за талибаните

Първоначално талибаните са свалени от власт и мнозина от лидерите им избити, но от 2006 нататък те значително подобряват позициите си и вече контролират големи райони от Афганистан. Производството на наркотици отбелязва рекордни нива, а жертвите за коалицията се покачват неизменно след средата на 2006. Централното правителство няма много реална власт извън столицата Кабул и заобикалящите я департаменти. Считано до края на 2008, операциите на коалиционните сили в страната не са довели до залавянето на Осама бин Ладен.

Ислямистите отказват всякакви споразумения

“Не можем да подкрепим план, обречен на провал, който ще предизвика несигурност в Афганистан”

“Сега всички ще станат талибани”

Създаването на международен фонд, средствата в който ще се използват за създаване на стимули сред талибаните да се откажат от насилието и да се реинтегрират в обществото, бе одобрено на международната конференция по проблемите на сигурността и възстановяването на Афганистан в Лондон.

Засега се очаква, че във фонда ще бъдат внесени първоначално около 140 милиона долара, които ще финансират първата година от процеса на реинтеграция, заяви британският външен министър Дейвид Милибанд на пресконференция след края на срещата, предаде БТА.

“Участниците в конференцията приветстват поетите общи ангажименти да бъдат създадени условия, които ще позволят прехвърлянето на отговорността за поддържането на сигурността колкото е възможно по-скоро. Този процес включва предаването на контрола в определени провинции на афганистанските въоръжени сили, когато условията позволят това, до края на 2010 или началото на 2011 г.”, се казва в заключителния документ, приет на конференцията и  подписан от участниците от 70 държави, съобщи Франс прес.

Кабул има 5 години, за да поеме напълно сигурността на страната.

Международният фонд за мир и реинтеграция, който бе учреден на конференцията за Афганистан, предизвика разнопосочни реакции, определян от някои като “икономическа алтернатива” и осъждан от други като опит за “подкупване на талибаните”, коментира обаче ДПА.

При всички положения идеята за фонда, който цели да убеди “умерените” елементи в Движението на талибаните да сложат оръжие, е резултат колкото на новата стратегия за Афганистан, толкова и на заключението, че конфликтът не може да бъде решен само с военни средства.

По думите на външния министър на ЕС Катрин Аштън, ако бъде управляван добре от афганистанското правителство, фондът ще стане важен елемент за гарантиране на дълготрайния мир и стабилността на страната.

“Трябва да подадем ръка на всички наши съграждани, особено наразочарованите си братя, които не са членове на Ал Кайда и на други терористични мрежи”, каза афганистанският президент Хамид Карзай на конференцията в Лондон.

“Днес създаваме международен фонд, за да осигурим икономическа алтернатива на онези, които нямат никакъв избор, но спрямо онези метежници, които отказват да приемат условията за реинтеграция, ние нямаме друга алтернатива освен да ги преследваме с военни методи”, подчерта британският премиер Гордън Браун.

По думите му фондът ще предложи стимули на бойците от ниските и средните слоеве на движението, които трябва да ги окуражат да прекратят борбата си срещу силите на Великобритания и НАТО.

Съгласно програмата талибаните ще получат заетост в силите за сигурност и селското стопанство, както и образование. Целта е да се привлекат бунтовниците, които не са обвързани идеологически с движението, а са се присъединили към него заради бедността – такива, предполага се, са 80 процента от талибаните. Впоследствие програмата трябва да привлече и високопоставени членове на движението, въпреки че мнозина признават, че някои “непримирими” елементи ще трябва да бъдат отстранени с военни средства.

Лидерите на талибаните обаче отхвърлиха инициативата като “трик”, който няма да проработи. Такава е позицията и на редица афганистански граждански организации, които призоваха международната общност да се противопостави на финансирането на “всяка програма, която предлага подкрепа на тероризма и талибаните”.

Никоя страна и организация няма право да назначава в управленските структури “престъпници” и хора, нарушавали правата на жените и мъжете, се казва в изявление на тези организации по повод плановете умерени бивши бойци да влязат в бъдещото правителство.

ЗА ТАЛИБАНИТЕ, ВОЙНИТЕ И ДРОГАТА В АФГАНИСТАН

Талибани (на езика пущу طالبان  – означава ученици, студенти) е радикално ислямистко движение в Афганистан. Възниква в средите на пущунските младежи сунити, които по време на съветската окупация се обучават в ислямски школи в съседен Пакистан.

Войната в Афганистан (1979—1989) е военен конфликт на територията на Афганистан, един от етапите на гражданската война в Афганистан, включващ присъствието на военен контингент съветски войски, на територията на страната,

В конфликта взимат участие въоръжени сили на просъветското правителство на Демократична Република Афганистан от една страна и въоръжената опозиция (муджахидини) от друга.

Борбата е за пълен политически контрол над територията на Афганистан, като в конфликта е пряко намесена армията на СССР, изпратена с решение на Политбюро на ЦК на КПСС, за подкрепа на Кабулското правителство.

Щурмът на двореца на Хафизула Амин (операция „Щорм-333“) открива войната и е част от Войната в Афганистан, в хода на която отряд от Група „А“ (повече известна като спецчасти „Алфа“) на КГБ провежда операция по унищожаването на Хафизула Амин – президента на Афганистан, в резиденция „Таджбек“, разположена в покрайнините на Кабул, на 27 декември 1979 г. Ръководството на атаката се осъществява от полковник Григорий Бояринов. Участниците в щурма са разделени на 2 групи: „Гръм“ (24 души), с командир М. Романов (заместник-началник на Групата «Альфа»), и „Зенит“ (30 души), ръководена от Я. Семьонов (от бъдещите спецчасти „Вимпел“). Във втория ешелон се намират бойците от така наречения „мюсюлмански“ батальон на майор Х. Т. Халбаев (520 души) и 9 рота, командвана от старши лейтенант Валерий Востротин (80 души). Нападателите са облечени в униформи на армията на Афганистан, без военни отличителни знаци, с бяла превръзка на ръкава. В хода на щурма на „Таджбек“, продължил около 40 минути, спецчастите губят 5 души. Почти всички участници в операцията са ранени. Загива Хафизула Амин, неговият син и около 200 души от неговата охрана. Въпреки че във военен план операцията е проведена безупречно, самият факт на убийството на държавния глава на Афганистан се приема от международната общественост като свидетелство за

съветска окупация на Афганистан, а следващите ръководители на страната Бабрак Кармал и Мухамед Наджибула са считани за марионетни лидери.

Муджахидините в хода на военните действия на 10-годишната война, получават военна подкрепа от военни специалисти от САЩ, редица европейски страни — членове на НАТО, Китай, а също така и пакистанските спецслужби.

“ЦРУ започна поддръжка на муджахидините през 1980 година, след навлизането на Съветската Армия в Афганистан, на 24 декември 1979 година,” казва един от най-известните съвременни идеолози Збигнев Бжежински. Бжежински е роден във Варшава на 28 март 1928 г. в семейството на дипломат, той отрасва в Канада. Получава бакалавърска и магистърска степен от университета МакГил, а университетът Харвард го прави доктор по философските науки. По-късно той става гражданин на САЩ. От 1977 до 1981 г. Бжежински работи като държавен съветник по сигурността на американския президент Джими Картър, където той е известен със своята неотстъпчива политика спрямо СССР и подкрепата си за тренировъчните лагери в Пакистан и Афганистан, които били управлявани от пакистанските служби за сигурност и се получавали финансова подкрепа от ЦРУ и британските МИ6.

Теоретически, едно от последствията при успех на муджахидините, би бил разпространението на фундаментализма, което да дестабилизира съветските републики в Средна Азия.

След края на Гражданската война в страната, през 1996 година талибаните идват на власт в Афганистан. Установяват строго законодателство, произлизащо от техните собствени разбирания за шериата. Криминалните престъпления биват наказвани физически – рязане на крайници, публичен побой, публичен разстрел и т.н. Често политическите престъпления също са третирани като криминални. Наложена е строга дискриминация спрямо жените – те нямат право да излизат на улицата, ако не ги придружава техният баща, съпруг или брат. При това трябва да носят т. нар. бурки – плътно покривало, което покрива женското тяло изцяло, оставяйки само отвор за очите, който е покрит с полупрозрачна мрежа. Жените нямат право да работят, да учат, да говорят извън дома си.

Сред извращенията на талибаните е и взривяването на многовековните статуи на Буда в Бамиан през пролетта на 2001 година по съображения за борба с идолопоклонството.

Правителството на талибаните подпомага логистично организацията на Осама бин Ладен Ал Кайда. Заради това, след атентатите от 11 септември 2001 година, през октомври САЩ нападат Афганистан и в тясно сътрудничество с опозиционния Северен съюз, свалят управлението на талибаните. Бойните действия в различни провинции обаче продължават, по-късно към участниците във военните действия се присъединяват и други страни, сред които и България.

Първоначално талибаните са свалени от власт и мнозина от лидерите им избити, но от 2006 нататък те значително подобряват позициите си и вече контролират големи райони от Афганистан. Производството на наркотици отбелязва рекордни нива, а жертвите за коалицията се покачват неизменно след средата на 2006. Централното правителство няма много реална власт извън столицата Кабул и заобикалящите я департаменти. Считано до края на 2008, операциите на коалиционните сили в страната не са довели до залавянето на Осама бин Ладен.

В днешно време талибаните са все още активни, главно в граничните райони между Афганистан и Пакистан.

Етническия състав е следния: 42 % – пущуни, 27 % – таджики, 9 % – хазара, 9 % – узбеки, 4 % – аймаки, 3 % – туркмени, 2 % – белуджи и 4 % други националности. В плодородните долини гъстотата на населението достига 100-120 души на квадратен километър. По-гъсто населени са Бактрийската долина, басейнът на река Кабул, долината на река Герирут, оазисите по река Аргандаб. Южните пустини и високопланинските райони са безлюдни. По-големи градове в Афганистан са столицата Кабул, Кандахар, Херат, Мазари Шариф, Кундуз. В страната има два официални езика – пущунски (пущу, афганистански) и дари (фарси-йе кабули, персийски) – диалект на персийския език.

Сред по-голямата част от населението на Афганистан е разпространен ислямът с неговото сунитско направление***. Единствено хазарите, както и част от населението на Бадахшан са шиити****. Има малък брой привърженици на зороастризма*****.

Афганистан е аграрна страна с неразвита промишленост, водената гражданска война в Афганистан разрушава и без това слабата й икономика. Безработицата в страната е 40 % (2005). БВП на страната е 22 022 000 000 $ (2008). Разработвани са газови находища в северната част на страната.

КЛЮЧЪТ

Най-силното производство в Афганистан се основава на рекордният брой на макови насаждения за опиум. Опиумът е един от “ключовете” на интересите на други държави в страната.

По данни на ООН през 1997 г. маковите полета възлизат на 144 345 акра. Две години по-късно данните сочат 224 819 акра.

Търговията бе жизнен източник на приходи за обеднялата талибанска държава. Установен бе 10% данък за производителите на мак, такъв бе и за другите земеделци, и ислямска такса от 20% за търговците и превозвачите на опиум. Някои главатари от опозиционния Северен алианс също бяха дълбоко въвлечени в нарко-търговията, сочат американски източници.

По данни на американското разузнаване, големи лаборатории за пречистване на опиум в основа за морфин и хероин се появяват през 1998 г. и 1999 г. в зони, където могат да съществуват единствено с одобрението на талибаните. С нарастване производството на опиум, Афганистан произвежда повече собствен хероин, за да снабдява нови пазари в Източна Европа и Русия, Пакистан, Иран и Централна Азия.

През 2007 г. в Афганистан е отгледано по-голямо количество макови насаждения за опиум отвсякога. Това е втората поредна година на рекордно производство на мак за опиум в Афганистан.

Един от най-сериозните, свързани с Афганистан, проблеми, пред които е изправена световната общност, си остава бумът в производството на наркотици. Именно този отрасъл е най-печелившата сфера на дейност, както за военните командири, така и за обикновените селяни, осигурявайки в същото време над 50% от брутния национален продукт на страната. Да не говорим, че хероинът отдавна се е превърнал в основния източник на доходи за талибаните и терористите от „Ал Кайда”. Смята се, че годишно от Афганистан се изнасят наркотици за 30 млрд. долара.

Обикновено определяме сегашния режим в Афганистан като „демократичен”. Но, независимо от политическите му характеристики, истанате е, че правителството на тази страна съществува най-вече от производството и износа на наркотици. И дори американците не го отричат. Тоест, днешен Афганистан спокойно би могъл да се определи като „хероинова демокрация”. Там хероинът се произвежда в пълно съответствие с демократичните норми, без да бъдат засегнати правата на гражданите на свободен Афганистан и после се продава на световните пазари, пак в съответствие с правилата на пазарната търговия и под погледа на САЩ и НАТО, поели мисията да наложат демокрацията в страната.

Западните политици също признават, че производството и продажбата на наркотици в Афганистан драстично е нарастнало, именно след свалянето на режима на талибаните. Днес производството и контрабандата на наркотици в страната са се превърнали в свръхпечеливш бизнес. В тази сфера за заети около 2,3 млн. афганистанци, които изкарват дневно по 7 долара, т.е. два пъти повече отколкото един неквалифициран местен работник.

Отчитайки сложността на проблема в Афганистан, специалистите сочат положителния опит на съседен Пакистан в тази област. През 70-те и 80-те години на миналия век, тази страна бе сред най-големите производители и износители на хероин: в края на 70-те, като там годишно се произвеждаха по 800 тона наркотици. През втората половина на 80-те обаче, правителството на Зия Ул Хак предприе сурови мерки за унищожаването на опиумното производство, като за целта беше използвана дори военна авиация и ,в крайна сметка, тя бе постигната.

Афганистан се е превърнал в най-големия производител както на хероин, така и на други наркотици, заяви Виктор Иванов през октомври 2009 година, ръководител на руската федерална служба за контрол върху оборота на наркотиците, предаде РИА Новости. Тогава бяха публикувани данни, че Афганистан е произвел 44 200 тона опиати за последните 8 години, от които рекорден брой марихуана и хашиш, като от началото на антитерористичните операции в Афганистан, производството на наркотици в страната се е увеличило 40 пъти. За последните 8 години Афганистан е започнал да произвежда двойно по-голямо количество наркотици в сравнение с останалата част на света.

За съжаление НАТО не унищожи наркотиците и не планира кой знае колко да се занимава с това. По същество в момента се имитира борба с наркотиците, констатира Иванов.

Ръководителят на руския държавен наркоконтрол сравни също така как се унищожават под ръководството на САЩ плантации от кока в Латинска Америка и от опиумен мак в Афганистан. Според него налице са двойни стандарти. Приблизително 75% от насажденията на кока – почти 230 хил. хектара, са били унищожени в Колумбия чрез разпръскване на дефолианти и по механичен път. А в Афганистан по механичен път са били ликвидирани малко повече от 3% от плантациите с опиумен мак.

Специалният посланик на президента на САЩ по въпросите за Афганистан и Пакистан Ричард Холбрук призна през февруари 2010 година, че между позицията на САЩ и тази на Русия по въпроса за маковите насаждения в Афганистан има сериозни разминавания. Руското правителство смята, че изкореняването на посевите с мак е ключ към решаването на проблема, а ние сме на мнение, че това ще даде на талибаните възможност да вербуват и привличат на своя страна селяните, обяснява Холбрук, цитиран от Би Би Си. По думите му значително по-голям успех носи самата борба с контрабандата на наркотици и унищожаването на пазарите на наркотици. Изявлението на Холбрук вчера бе направено непосредствено преди в Москва да се състои първото заседание на руско-американската работна група за противодействие на разпространението на наркотиците. Руските власти неведнъж са изразявали тревога от мащабите на наркотрафика от Афганистан. Това е и основният източник за снабдяване на руския пазар, а през Русия преминава и един от пътищата за снабдяване на Европа. Едновременно с това руската страна изразява недоволство от недостатъчно активната борба на НАТО с производството на наркотици в Афганистан.

Според статистиката на руската Федерална служба за борба с наркотиците, реколтата от мак в Афганистан от 2001 година насам е нараснала повече от 40 пъти, като 92 на сто от производството се намира в провинции, които са под контрола на международните сили. Като метод за борба руските експерти предлагат посевите да бъдат унищожени чрез разпръскване на химикали от самолети.

Постоянният представите на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин сравни щетите от афганистанския наркотрафик със загубите по време на съветското нахлуване в Афганистан през 1979 – 1989 година. 30 000 млади руснаци умряха миналата година след употреба на хероин, произведен в Афганистан, това е два пъти повече от броя на съветските войници, загинали в Афганистан за 10 години”, каза Рогозин през януари 2010 година.

Афганистан е световен лидер в производството на опиум, от който се произвеждат морфин и хероин. През 2003 г. производството достигна 3 600 тона, което е 77 % от цялото производство в света. Печалбата от тази индустрия възлиза на 2,3 милиарда долара, което се равнява на половината от БВП на Афганистан. Около 90% от хероина в Европа идва от Афганистан.

Официално износа на Афганистан през 2007 година е на обща стойнос от около 1 700 000 000 $, най – голям е износът за Индия – 23.7%, следват Пакистан – 22.7%, САЩ – 21.2%, Русия – 4.1% (2007).

Вноса през 2007 година е на обща стойност от около 5 700 000 000 $, най – голям е вносът от Пакистан – 23.9%, следват САЩ – 11.8%, Германия – 6.8%, Индия – 6.5%, Турция – 5.1%, Туркменистан – 5.0%, Русия – 4.7%, Кения – 4.4% (2005).

Платежната единица e афгани. Централната банкa на Афганистан регулира всичко. Всички банки са национализирани през 1975г. Чужди банки в страната няма. През 1992г. властта, която поема контрола на северната част на Афганистан    Мазари-Шариф започва да печата собствени банкноти.

***Сунити (от арабски: أهل السنة, Ахл ас суна – хора на суната) са най-многобройните последователи на едно от двете направления в исляма. За разлика от шиитите, сунитите не признават възможността за посредничество между Бога и хората след смъртта на Пророка Мохамед. Те отхвърлят идеята за особената природа на Али и правото на потомците му на имамат. Също така има значителни различия в принципите на решаване на юридически въпроси, в характера на празниците, в отношението към друговерците, в молитвите и др.

За сунитите особено важно е следването на суната (постъпките и изказванията) на Пророка, на спазването на традициите, на участието на общността в избора на своя глава халифа.

Като направление в исляма сунизма се оформя през 15 век по време на противоборството със шиизма, но и до ден днешен този термин не е добил широко разпространение и конкретно съдържание, за разлика от термина “шиизъм”.

В наши дни религиозните и исторически сунитско-шиитски противоречия служат преди всичко за генериране на междуобщностни конфликти в страните, в които съвместно съжителстват сунити и шиити, често провокирани от фанатични елементи от едната или другата страна.

****Шиитският ислям (от арабски: شيعة علي – шиат Али, т.е. от партията на Али) е вторият по големина клон на исляма. Последователите му се наричат шиити и са около 10-15 % от мюсюлманите.

Шиитският ислям е създаден като политическо движение, подкрепящо Али – братовчед и зет на Пророка Мохамед. Близостта на Али до Пророка дават на шиитите самочувствието, че това религиозно течение е приближено на самия Мохамед. След смъртта на Али през 661 г., култът е пренесен върху неговия син Хасан, а след смъртта на Хасан – върху по-младия му брат Хюсеин. Мъченическата смърт на Хюсеин в Кербала (Ирак) през 680 г. прави този град свещен за шиитите.

Преклонението на шиитите към имамите прави тази общност лесно управляема и сплотена. Ранните шиити са били често преследвани и до голяма степен са били опозиция на официалната власт. Болшинството шиити днес принадлежат към общността Шиити на Дванадесетте Имама и обитават държавите Иран, Ирак, Ливан, Саудитска Арабия, Бахрейн, Индия и Пакистан. Друга общност са Зайдиските шиити (в Йемен) и Исмаилските шиити (Индия, Пакистан, Сирия и Йемен).

Религиозната власт на шиитските духовници се приема на основание на това, че те представляват днес Дванадесетте имама. Най-висшият духовен пост е марджа ал-таклид. Аят-Аллах или аятолах са почетни съвременни титли и нямат значение за религиозните функции на духовното лице.

В Иран, където шиитството е държавна религия след Ислямската революция от 1979 г, се наблюдава широко навлизане на духовници в общественият живот, с подкрепата на политическия елит. По този начин позициите и авторитетът на шиитския ислям нарастнаха и той излезе от възприемането му като сектантско движение и се разпространява в други държави – Палестина, Афганистан, Ливан и т.н..

***** Зороастризмът или зороастрийството (на персийски:آيين زرتشت – изговаря се Аине зертош) е религия, основана преди около 3500 години отпророка Зороастър (Заратуштра, от персийски, което означава жълта камила) и вероятно е най-старата монотеистична религия.

Зороастрийската религия включва молитви и символични церемонии, извършвани пред свещен огън, но зороастрийците не боготворят огъня, както смятат някои. Те използват огъня като символ, като икона, към която насочват своите вярвания.

Зороастризмът не проповядва прераждането и кармата. Зороастрийците вярват, че след смъртта човешката душа се съди от Бога по това дали е вършила повече добро или повече лошо по време на земния си живот. Тези, които са вършили повече добро отиват в това, което Заратуштра нарича просто “добро съществуване” или рай, а тези, които са избрали лошото, отиват в “лошо съществуване” или ад. Зороастризмът пръв дава морално измерение на живота след смъртта.

Зороастрийците също така вярват в развитието на времето, а също и в евентуалния край на времето. Основното вярване е, че колективните добри дела на човечеството постепенно ще превърнат несъвършения материален свят в неговия небесен идеал. Вярва се, че в края на времето всеки и всикчо ще бъде пречистено, дори душите в ада, т.е. адът не е вечен.

Идеите на Зороастризма за морален дуализъм, рай и ад, свещено време и ангелски създания са повлияли на Юдаизма и Християнството.

Най-важното нещо за Зороастризма е постигането на етическо и морално съвършенство. Мотото на вярата е: ДОБРИ МИСЛИ, ДОБРИ ДУМИ, ДОБРИ ПОСТЪПКИ

ИЗТОЧНИЦИ: УИКИ

1 comment for “Светът “заделя” пари за талибаните