В България пристига затворник от Гуантанамо?

Един от тях надежден затворник идва у нас с надежда да избере по-добър живот. Изборът обаче е само на българското правителство.

Един от тях надежден затворник идва у нас с надежда да избере по-добър живот. Изборът обаче е само на българското правителство. ФОТО: Амнести интернешънъл

Да се приеме и семейството му

Януари 2009-та  Обама обеща да затвори Гуантанамо – година по-късно той си съществува

ИСТОРИЯ НА ЗАТВОРА В ГУАНТАНАМО + видео

София, 28 януари 2010 г.Междуведомствената комисия предлага в България да бъде приет един затворник от Гуантанамо, каза пред журналисти вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов след края на съвместното заседание на парламентарните вътрешна и военна комисия.

Той уточни, че на място в базата ще бъдат изпратени експерти, които да се запознаят с възможния профил в детайли. Едва след това ще се вземе окончателно решение. Работим за профил на лице, което да е най-приемливо за нас, коментира вътрешният министър.

Търси се минимален риск, каза Цветанов, като уточни, че става въпрос за хора, които имат семейни ценности и добро поведение. Двете лица, на които сме се спрели, са в Гуантанамо по съмнение за съпричастност към терористични групи. Към тях обаче, няма повдигнати обвинения, каза министърът. Ще трябва да приемем и семейството му, ако лицето, което вземем в България, е семейно, добави Цветанов. Той предполага, че до месец ще приключи процедурата по разглеждането на този случай и ще е взето окончателно решение.

Гуантанамо (на испански: Guantánamo) е град в югоизточната част на Куба, провинция Гуантанамо с население от около 208 000 жители. Поминъкът е предимно отглеждане на захарна тръстика и памук. Между града и едноименния залив е разположена голяма военна база на САЩ.

Американска база в Гуантанамо

7 000 военни контролират земята от двете страни на южната част на Гуантанамския залив и не позволяват достъп на града до морето. Територията е ползвана под наем първо с договор, подписан след Испанско-американската война през 1898 г. от 23 февруари 1903 г. (при президентството на Теодор Рузвелт) срещу наем от 4 085 долара годишно (изплащани всяка година с чек). Фидел Кастро е приел само веднъж такъв чек (през 1959, първата година от неговата власт). Настоящото кубинско правителство смята присъствието на американците в Гуантанамо за нелегална окупация на този регион и се опитва да докаже, че Кубинско-американският договор, подписан през 1903 г., нарушава член 52 от Виенския конгрес за правилата на договорите от 1969 г.

През 2001 г. в базата е изграден и силно охраняван военен затвор, наречен “Лагер за затворници в Гуантанамовия залив” или затворът “Гуантанамо”, на стойност 54 млн. щ. дол. В него са задържани около 300 заподозрени в тероризъм, военни престъпления и участие в атентатите на 11 септември от 40 държави, но предимно от Саудитска Арабия, Афганистан и Йемен. Преди 11 юли 2006 САЩ заявяват, че тези затворници не са под защитата на Женевската конвенция за военнопленници от Втората световна война.

Затворът е смятан за позорно петно в историята на САЩ, тъй като на задържаните е отказана правна помощ и habeas corpus, a разпитите се осъществяват чрез спорни техники (физическо насилие, забрана за заспиване, излагане на силен шум, задържане под вода) в продължение на месеци и дори години. По данни на американския вестник “Ню Йорк таймс” от ноември 2007 г. официално обвинение е повдигнато само срещу 10 задържани в затвора. Осъден е 1 австралийски гражданин. Освободени са 445 арестувани.

Вместо в килия - в клетка. ФОТО: Амнести Интернешънъл.

В началото на 2005-а година доклад на ФБР разкри, че в американската база Гуантанамо в Куба са били извършвани извращения срещу задържаните там талибани и привърженици на “Ал Кайда”, предадоха агенциите. Според доклада най-големите гаври са ставали през 2002 г. още с пристигането на първите затворници. Правозащитни организации твърдят, че задържаните са били измъчвани, като им слагали запалени цигари в ушите и са били карани да застават в неприлични пози. Подобен скандал имаше по-късно и в багдадския затвор Абу Гариб.

Лишаване от сън по цели нощи със сирени, включване на ослепителни прожектори в килията по всяко време на денонощието, както и с пускане на оглушителен хеви метъл по високоговорители. Нападение с обучено куче. Или пък още по-бруталното – симулирането на удавяне. Това се прави с поставяне на найлонова торба върху главата на “терориста”, който пък се слага да легне на подвижна скамейка и накланяйки го силно назад, докато остане с краката нагоре, следователите сипват чаша след чаша вода в торбата. Това са малка част от станалите известни извращения, извършвани в специалния затвор за заподозрени в тероризъм в US базата в Гуантанамо.

ФОТО: dealbreaker.com

През 2007-а година стана известно, че бившият министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд и други висши държавни чиновници имат пълен имунитет и не носят отговорност за мъченията и нарушенията на човешките права в затвори като Абу Граиб, Баграм и Гуантанамо. Това постанови американски съд, който беше сезиран за мъченията, наредени от най-високо ниво през март 2005 година. На 2 декември 2002 г., Ръмсфелд разписва заповед, с която разрешава използването на нови техники за разпит на задържаните във войната срещу тероризма в затвора Гуантанамо.

Решението Доналд Ръмсфелд да не бъде съден беше подготвено от американския конгрес още през 2006-a година. Тогава беше приет т.нар. Military Commissions Act, който легализира мъченията. Той позволи “незаконосъобразните чужди бойци” да бъдат произволно задържани, да бъдат разпитвани с нерегламентирани средства и да бъдат изправяни пред военен съд, без да бъдат информирани за обвиненията срещу тях. Законът гарантира имунитет на висшите военни и чиновници, замесени в мъченията. Според него обвинения в мъчения не могат да бъдат повдигани в съдилищата на САЩ, а държавните служители са с “абсолютен имунитет”. Пострадалите нямат право да бъдат обявявани за невинни или да получават обезщетение, и тъй като не са задържани на американска територия, нямат конституционни права.

На 23 януари 2009г. президентът на САЩ Барак Обама подписа указ за закриване в срок до една година на затвора във военноморската база Гуантанамо, Куба, с което отбелязва скъсването с политиката на борба с тероризма, водена от неговия предшественик Джордж Буш. С други укази Обама забрани изтезанията и малтретирането по време на разпити и въведе задължението САЩ да се съобразяват с Женевските конвенции за военнопленниците. Това стана в Овалния кабинет в присъствието на запасни военни след среща на тема политиката на разпити и задържане на лица, заподозрени в тероризъм. Година по-късно затворът Гуатанамо все още съществува и се търсят места по света за затворниците.

На 3-ти февруари 2009 г. Европейският парламент приветства с приета резолюция решението на президента на САЩ Барак Обама за закриване на лагера в залива Гуантанамо, като същевременно припомня, че основната отговорност за закриването на лагера и бъдещето на затворниците принадлежи на САЩ. Депутатите все пак призоваваха държавите-членки да бъдат готови да приемат затворници от Гуантанамо в ЕС.

На 28 януари 2010г. затворът в Гуатанамо чака да бъде “освободен” от затворниците, за да бъде затворен окончателно.

Освен България и други бивши социалистически държави, сегашни членове на ЕС, на НАТО, потвърдиха приемственоста си за затворници от Гуатанамо.

РЕПОРТАЖ ОТ ЗАТВОРА ГУАТАНАМО:

ГОДИНА ПО-КЪСНО … затворът е все още отворен:

1 comment for “В България пристига затворник от Гуантанамо?