Книгата сбра наши в Сан Диего

Литературният Кръжец сваля стреса – балсам за душата

Всичко тръгнало от баница, бутилка вино и свещ, гледане на кафе и литературно вдъхновение и инженерна подкрепа, разказва една от създателките Елизабет Роуър (Elizabeth Rohwer) в специално интервю за ОБЗОР BulgariCA.com

Типично в нейн стил – весела и освободена Ели ни разказва “как уплашили Опра и щели да “въвеждат комунизъм” в Калифорния, трупат култура с четене на книги, как релаксират и имат комуникация …

“Дано не се из-само-саботираме!”

“Кураж – светът е голям – животът отсява доброто!”

КРЪЖЕЦ СЛАДКО КРЪЖИ !

1. Здравейте Ели! Въодушевени българи от Сан Диего ни съобщиха за Литературния Кръжец, който сте създала и водите там. Бихте ли ни разказали как се случи?

Благодаря Ви за вниманието. Дейността на Литературният Кръжец е част от Фондацията за Образование и Култура «Васил Левски», която вече три години сплотява българската общност в Сан Диего като организатор на българското училище и на много други събития. Кръжецът не съм го създала аз.  Инженер съм по професия и само помагам както и многото други доброволци. Вдъхновението дойде след успешното представяне на книгата «18% Сиво» на Захари Карабашлиев организирано от Фондацията, на която той е член.  Дотогава с една група ентусиазирани приятелки се събирахме у нас на двора, ядяхме баница, гледахме си на кафе и все някакси за книги си говорехме. Един ден Мира погледна в кафето и рече: «Абе, що не си направим един Литературен Кръжец че и по-вече хора да дойдат.» Тя му измисли името, тя ни е кръстницата. После със Заро и Мира седнахме в StarBucks и планирахме първата сбирка. И оттам тръгна: с литературно вдъхновение и инженерна подкрепа.

Опитах се да открия нещо подобно в САЩ и не успях. Знаете ли Вие за подобен Кръжец? /кога е създадено, колко редовни членове, колко пъти в месеца се събирате, от къде взимате книгите/

Някои от членовете на Кръжеца имат свои секции с лични материали публикувани на уебсайта. Стихове писани в България от Ива, Любина има интересен мултимедиа материал, Катя пък е публикува неща от името на свои приятели от България. Аз имам едно Хайку за ироничното светоусещане. Познайте коя е Ели, казва Елизабет Роуър.

В САЩ има така наречените book-clubs където всички четат една и съща книга и я обсъждат, най-известният е този на Опра. Това е един от начините по който се популяризират хубави книги.  С нашия Кръжец се опитваме да постигнем повече:

1) Задължително приятно прекарване – отмора след стресса на ежедневието.  Затова винаги има интересна почерпка елегантно сервирана (усъвършенствувахме рецептите за баница, милинки, banana bread) с бутилка червено вино и свещ. В началото си обменяме ежедневни неща – от къщи, работа, здраве, деца – разтоварваме се. После предлагаме планове за следващите сбирки и постепенно ставаме сериозни.

2) Една от целите на Кръжеца е да разговаряме за български книги, концерти, филми, изложби. Какво става в Сан Диего, кой какво е посетил, видял и харесал.   Споделяме си интересни случки от България, който наскоро се е върнал разказва впечатления. Това е много важно за тези от нас които са отдълго тук и са се пооткъснали от културния живот в България.  Аз например след 20 години имам много културни дупки за попълване.

3) И обратно: научаваме за английски книги, поети и писатели.  По тази точка сам силна с препоръките.

5) И накрая стараем се да разширим темите за обсъждане: история, поезия, склуптура.  Просто балсам за душата!

Събираме се  веднъж в месеца; ядрото ни е 12-15 души редовни членове, понякога сме повече, идват и гости, обикновено роднини от България. Започнахме дейността точно преди година – Януари 2009.  Сега вече набираме скорост, но не мисля че това е причината дето Опра се кани да напуска своето TV шоу!

Каква литература дискутирате? Бихте ли посочили някои заглавия?

Последната ни декемврийска сбирка беше със сборника разкази “Любов и смърт под дивите круши” на Кристин Димитрова – бисерчета от картинни български случки.  Открихме сбирката като на смях заимитирахме диалози, възклицания, изрази.  Всеки от нас позна нещо мило от България.  После зачепкахме по същество.   На мен лично много ми допада многопластовата ирония с която Кристин пише. Много трудно се пише така.  Отрязаха ме с “Ти пък откъде знаеш!” и спорът се започна.  Съжалявах само че Кристин не е в стаята. Сега сам инсталирала една Skype камерка на телевизора в хола.  Сещайте се за “пъклените” ни намерения.  Между другото, писах на Кристин и тя ни прати 4 книжки с автографи, свои и на мъжа си – литературоведа Владимир Трендафилов  с поздрави към “цялата буйна Сандиегска литературна общност.”

През ноември направихме голямо събиране със “Кратка история на самолета” и нейния автор Захари Карабашлиев. За съжаление, аз се разболях и не можах да присъствувам.  Преди това беше: Капка Касабова – “Улица без име”, и Капка ни написа емайл.  Имахме хубава вечер “на-живо” със склуптура Панайот Димитров, тема “Понката и Живота”;  две патриотични сбирки за “24-ти Май” и делото на Левски;  лекции от курса “История на световната литература.”  Както виждате стараем се дейността ни да е всеобхватна и стимулираща за много хора.

3. Имате ли вече нещо написано от членовете на Кръжеца? Есе, стихотворение … ?

Някои от членовете на Кръжеца имат свои секции с лични материали публикувани на уебсайт.  Стихове писани в България от Ива, Любина има интересен мултимедиа материал, Катя пък е публикува неща от името на свои приятели от България.  Аз имам едно Хайку за ироничното светоусещане. Бих се радвала нашата дейност да стимулира творчески импулси и кураж авторите да публикуват написаното.

Какви са Ви впечатленията – книгите или интернета са по-важни за българите в Сан Диего?

Книгите и интернетът изпълняват различни функции.  Без интернет не можем в ежедневното си общуване, без книги можем, ама въздухът ще започне да не ни стига. Мисля че това важи за много от българите в Калифорния. Може би защото сме толкова далече от България.

5. Какво е бъдещето на едно така полезно, така българско и културно начинание?

Ами първо да оцелеем: да не се из-само-саботираме по български.  Второ да съумеем да растем  бавно, но славно, да разширяваме дейността си и привличаме нови хора. Женското дружество в Лос Анжелис вече дойдоха за “обмяна на опит”.  Чудесно ще е и на други места да възникнат подобни групи.

Като инженер виждам голяма полза от видео връзката със Skype: ядем си ние баницата в хола у нас, и си разговаряме с някоя интересна личност по телевизора. В момента Катя уговаря един професор от България да направим тест.

Представяте ли си с колко култура може да се заредим по един такъв видео мост с интелектуалния елит по цял свят.

И трето, бих искала да работим малко и в обратната посока: да позаредим и американците с български дух, чувство за хумор и непосредственост;

да ги запознаем с нашата история, традиции, литература.  Моите американски приятели имат голям интерес.  Мисля за в бъдеще да направим и някои смесени сбирки.

Благодаря и успех! Пожелайте нещо на българите в Калифорния!

Бих искала да пожелая да не се забравят идеалите с които израстна моето поколение: да се поставят интересите на обществото над личната изгода.  Ама се страхувам това интервю да не излезе със заглавие: “След като уплаши Опра да прекрати своето шоу, Кръжецът от Сан Диего планува да въдвори комунизъм в Калифорния!”  (Ели се смее от сърце …) затова ще пожелая:

“Кураж!  Светът е голям,  животът отсява доброто!”

1 comment for “Книгата сбра наши в Сан Диего