Българско дарение в Аушвиц, за да НЕ забравят евреите

Копия на 17 документа, свързани със спасяването на българските евреи, ще дари председателят на парламента Цецка Цачева на музея “Аушвиц”

“Спасителят на българските евреи” умира в нищета

София, 25 януари 2010г. Председателят на Народното събрание Цецка Цачева ще дари на музея “Аушвиц” копия от 17 документа, свързани със спасяването на българските евреи, съобщиха от парламентарния пресцентър.

На 27 януари Цачева ще присъства на възпоменателната церемония по повод 65-та годишнина от освобождението на лагерите на смъртта “Аушвиц-Биркенау” в Полша.

Сред документите е инициираното на 17 март 1943 г. от подпредседателя на 25-то Народно събрание от Кюстендил – Димитър Пешев (вижте по-долу Кой е Д. Й. Пешев?) протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов против депортирането на българските евреи, подписано от 43-ма народни представители.

Копие на подписаното на 22 февруари 1943 г. споразумение между германския пълномощник Теодор Денекер и българския комисар по еврейските въпроси Александър Белев за изселване на 20 000 евреи от Тракия и Македония в източните германски области, също ще бъде предоставено на музея.

На 22 февруари 1943 г. Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи. Първата партида включва 20 000 души, които в края на февруари и началото на март трябва да бъде изпратена в концлагера Треблинка. Взето е решение този първи контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8 560 евреи от „стара България“.Близо девет хиляди души от „стара България“ са събрани в Пловдив, но те не биват натоварени на влаковете за Полша поради официална отмяна на заповедта за депортация в последния момент. В тези събития се намесва митрополит Кирил (бъдещия Патриарх Български). Той влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако те не бъдат освободени. Българската православна църква (БПЦ) реагира особено последователно, като окуражава морално както евреите, така и множеството българи, несъгласни с политиката на правителството за разделение на нацията с мотива, че гоненията на евреите са удар по самата България. Особено активен е софийския митрополит Стефан, оглавяващ Светия Синод по това време. БПЦ е единствената в света официална религиозна организация, която открито защитава евреите.

През 2000 година фактът за изселването на евреи от Македония и Беломорието бе инициран от Р Македония, като “българска намеса в унищожаването на евреите през 2-та световна война,” като по този начин ръководителите на нашите западни съседи недвусмислено си противоречаха, тъй като те никога не признават българският произход на гражданите си. Но, на протесът им бе обърнато внимание от най-високо ниво в Израел и имаше последствия за Р България. Протестно писмо тогава изпрати и българският независим депутат от левицата Велко Вълканов, председател на Българския антифашистки съюз.

Паметната плоча на цар Борис III и царица Йоанна да бъде махната от Българската гора край Ерусалим реши Израелският национален фонд. Инициативата за паметника бе през 1998г. на заможни български евреи от Лос Анжелис, емигрирали в САЩ в началото на войната със съдействието на двореца. Паметната плоча на цар Борис III няколко пъти бе замазвана с катран от недоволните. Но не само царската паметна плоча отрекоха в Йерусалим през 2000-а година. По същата причина в музея към Мемориала “Яд Вашем” на таблото, отбелязващо специалните заслуги на България за спасяването на евреите си бе добавено “с изключение на 11 хиляди евреи от Тракия и Македония”. От мемориалната гора да бъдат махнати и паметниците, изразяващи благодарност към българската църква и към покойния зам.-председател на Народното събрание Димитър Пешев, чиито заслуги за спасяването на българските евреи не се оспорват. Вместо това да бъде издигнат друг паметник, носещ имената на 11 343 евреи от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Западните покрайнини, пратени през 1943 г. в газовите камери на Хитлер, предаде тогава британската медия Би Би Си.

Тогавашният български президент Петър Стоянов заяви, че дискусиите за “ролята на която и да било личност… не омаловажава факта, че българският народ се противопостави на исканията на Хитлер и не допусна депортацията на 50 000 български евреи”.

По време на посещението си в Израел през 2008г. президентът Георги Първанов, когато посети “Стената на плача”, призна вината на България за смъртта на 11 хиляди евреи от Македония и Беломорска Тракия по време на Втората световна война, според израелският в-к “Аарец” в публикация след посещение на българската делегация в Израел. “Аарец” тогава припомни, че след падането на комунизма всички български държавници, посетили Израел, са отказвали да поемат отговорност за тогавашните събития. Първанов, член на социалистическата (бивша комунистическа) партия, е първият, който прави това, допълниха от изданието.

Тази година ще бъдат дарени и факсимилета от протест от жителите на Трето районно кметство в София и от изложение на Управителния съвет на Съюза на българските адвокати до председателя на Народното събрание срещу законопроекта за защита на нацията.

Сред документите са и писмо от главния равин на Стокхолм Маркус Еренпрайс за дейността на Софийския митрополит Стефан за спасяването на българските евреи и писмо от представителя на Международния Червен кръст до Ели Ешкенази, председател на еврейския научен институт, с данни за спасяване на евреи в България през 1943 г.

Факсимиле от Меморандум на Централната консистория на евреите за положението на българските евреи по време на Втората световна война до мирната конференция в Париж през 1947 г., също ще бъде предоставено на музея “Аушвиц”. В документа са отразени положението на евреите в България до началото на войната и липсата на антисемитски прояви, както и ограничителните и репресивни мерки, възникнали след приемането на Закона за защита на нацията от 23 януари 1941 г., с изричното подчертаване на факта, че нито един български евреин от старите предели не е бил депортиран. С меморандума се изразява желанието на консисторията в мирния договор с България да не се изисква включването на специални мерки, гарантиращи правата на евреите и еврейските общини в България.

Оригиналите на всички 17 документа се съхраняват в Централния държавен архив, намиращ се в София.

СПАСИТЕЛЯТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ УМИРА В НИЩЕТА

Димитър Пешев е роден на 13.06.1894г. в град Кюстендил в семейството на Йосиф и Кица Пешеви и има шест братя и една сестра. В книгата си “Човекът,който спря Хитлер” италианският публицист и журналист Габриеле Нисим ,пише следното:”До този момент в България е съвсем нормално за една българка ,която не е в състояние да кърми детето си ,да намери еврейка-дойка за своето дете.Нир Барух си спомня:”Често пъти майката на Самуел Барух се притичваше на помощ на госпожа Пешева,за да накърми вместо нея децата й”.След завършването на гимназията в Кюстендил,заминава за столицата,където следва “Право” в Софийския университет”Св.Климент Охридски”. Никой след 1944 година не отива да изкаже благодарност на Димитър Пешев - най-сериозният радетел за спасяването на българските евреи. През втората половина на 40-те години на ХХ век повечето от “спасените”се изселват в държавата Израел. Тук резонен е въпросът:Как е възможно този човек да бъде заличен от паметта точно на тези,които оцеляват благодарение на него? И така умира в нищета на 20 февруари 1973г.

КОЙ Е Д.Й.Пешев?

Димитър Йосифов Пешев е български политик, известен със своята роля за спасяването на българските евреи. Пешев е почетен гражданин на Израел, а през 1997 г. получава посмъртно най-високия български орден „Стара планина“. Освен с почетното гражданство на Израел, делото на Димитър Пешев е почетено с дърво на негово име в Гората на праведниците в Ерусалим. На 25 януари 2000 г. по инициатива на българската делегация в ПАСЕ, в сградата на Съвета на Европа в Страсбург, наред с бюстовете на основателите на Обединена Европа е поставен негов бюст – дар от българското Народно Събрание – изработен от известния български скулптор Иван Минеков, а Международната фондация „Раул Валенберг“ изсича медал с неговия лик.

Къща музей “Димитър Пешев” е построена по проект реализиран от Община Кюстендил и Посланикът на Държавата Израел в България Негово Превъзходителство Емануел Зисман и финансиран от Съюза на българските евреи в Израел. Тя е точно копие на родната къща на Димитър Пешев, адаптирана в центъра на града. Притежава една от най-големите колекции от веществени и писмени извори свързана със спасяването и със спасителите на българските евреи.

През 2000 г. в София е учредена фондация на името на Димитър Пешев. Съгласно нейния устав, председател на фондацията би трябвало да бъде председателят на българското Народно събрание.

Димитър Пешев е роден в Кюстендил на 25 юни (13 юни стар стил) 1894 г. През 1915 г. започва да учи право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, но прекъсва образованието си, за да участва в Първата световна война. След войната завършва университета и работи като съдия в Пловдив и София, по-късно като прокурор, а от 1932 г. е адвокат. По това време участва в Управителния съвет на Българския туристически съюз и на основаната през 1934 г. банка Български кредит.

През 1935 г. Димитър Пешев става министър на правосъдието в първия кабинет на Георги Кьосеиванов (1935-1936 г.). През 1938 г. е избран за подпредседател на XXIV Обикновено Народно събрание, първото след Деветнадесетомайския преврат. От 1940 г. заема същата длъжност в XXV Обикновено Народно събрание.

В началото на март 1943 г. Димитър Пешев научава от делегация на свои съграждани от Кюстендил, че съгласно подписаната тайна спогодба с Нацистка Германия близо 6 хиляди евреи от старите предели на България ще бъдат депортирани в лагерите на смъртта в Полша. На 17 март Пешев инициира остро протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов против депортацията, което е подписано от общо 43 народни представители. Заради това на 26 март той е свален от поста си, но безпрецедентният факт, че парламентът дискутира тайните планове за депортацията на българските евреи, допринася за тяхното осуетяване.

Пешев изведнъж става неудобен, защото има опасност да компрометира историческата преценка за монархията и поставя въпроси по отношение ролята на цар Борис Трети, бащата на бъдещият Министър-председател на Р България Симеон Сакскобурготски, представян по-късно, като главно действащо лице при спасяването на евреите, като се премълчава неговата отговорност за успялата, за съжаление, депортация на евреите от Тракия и Македония.

В качеството си на министър-председател, Симеон не направи критична оценка на фигурата на своя баща, абсолютен господар на страната до преждевременната му смърт няколко месеца преди пристигането на Червената армия през 1944 г., върху който тежи отговорността за предаване евреите от новите предели на страната в ръцете на нацистите.

Още през декември 1940 г., дни след разширяването на Тристранния пакт с Унгария, Румъния и Словакия и период на усилено подготвяне на България да с включи в него, Народното събрание приема Закон за защита на нацията, който поставя началото на държавно организиран тормоз и преследване на евреите в България.

Съгласно този закон:

* смесените бракове между българи и евреи се забраняват (те се осъществяват само нелегално),

* има забрани за упражняване на определени професии от страна на евреите,

* наложени са извънредни имуществени данъци на еврейското население,

* наложено е носенето на „давидовите значки” за индентификация,

* наложен е полицейски час за евреите,

* евреите могат да си купуват хляб само от отделни фурни,

* определени са улици, по които е забранено да се движат евреи,

* по 6-7 месеца в годината мъжете-евреи от донаборна до 50-55-годишна възраст са изпращани в „трудови лагери”.

Самият Пешев пише в писмо: “Тези мерки са недопустими, защото биха имали тежки последици за страната. Те биха лепнали на челото на България едно незаслужено петно, което ще й тежи не само морално, но и политически ще обезсилва всички нейни аргументи от такъв характер, към които тя сигурно ще има нужда да прибягва в бъдещите свои международни отношения”. След това писмо, което предизвиква скандал в парламента и принуждава правителството да устоява на натиска на немците, Пешев е бламиран от подпредседателския пост по общо решение от 23 март 1943г. на министър-председателя Филов и на цар Борис.

Независимо от претърпяното предателство, Пешев не отрича монархията и не се продава на комунистите и на Червената армия, когато съветските войски влизат в България. Предпочита да рискува живота си и да бъде изолиран, отколкото да приветства окупацията на страната.

Но факт е, че тези за които рискува животът си Пешев, го изоставят.

Въпреки приноса на Димитър Пешев, през 1946 г. т.нар. „Народен съд“ го осъжда на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“, което е един абсолютен цинизъм в историята на българската нация и държава. След застъпничеството на евреи, имащи влияние в правителството, доминирано от Българската комунистическа партия (БКП), той е освободен след 13 месеца.

Въпреки инициативата на Димитър Пешев за великото уникално световно дело по спасяването на евреите той умира в нищета през 1973 г.

ОЩЕ ЗА ПЕШЕВ (IN ENGLISH): http://peshev.org/

ПРИПОМНЯМЕ: На Димитър Пешев е забранено от комунистите да практикува професията си. Забранено му е да пътува. Апартаментът и адвокатската му кантора са конфискувани. Апартаментът му на ул.”Неофит Рилски”в София е предоставен на ген.Винаров, агент на съветския контрашпионаж в Китай. Вещите и библиотеката му са отнети. Принуден  е да води мизерен и безперспективен живот. Предпочита мълчаливо да продължи да живее като ненужен човек. И така напуска “земното царство”! И всички свои “приятели” …

ИСТИНСКИЯТ СПАСИТЕЛ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ Е БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД, КОЙТО ВИНАГИ Е ЖИВЯЛ В “ЕДНО СЕМЕЙСТВО” С ВСЯКАКВИ РЕЛИГИОЗНИ ОБЩНОСТИ ! ИСТИНСКИЯТ УБИЕЦ НА СЪЩНОСТТА НА БЪЛГАРИНА ВИНАГИ СА БИЛИ БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ И ТЕХНИТЕ “ВЪНШНИ СЪВЕТНИЦИ”!

В този контекст, това дарение, е една смела крачка в “посоката на народа”.  Да покажат и нашите политици, че са “НАД НЕЩАТА”!

ДА НЕ ГИ ЗАБРАВЯМЕ!

При акцията за спасяването на евреите от България Димитър Пешев ползва подкрепата на кюстендилските граждани : АСЕН СУЙЧМЕЗОВ, ПЕТЪР МИХАЛЕВ, ВЛАДИМИР КУРТЕВ, ИВАН МОМЧИЛОВ.

Този списък трябва да бъде продължен от 42-та депутати,подписали изложението до министър-председателя против депортацията на евреите.

В акцията се включват и видни интелектуалци като Елин Пелин и Димо Казасов. Дискретно в подкрепа на акцията работят Лиляна Паница-лична секретарка на комисаря по еврейските въпроси Александър Белев и Екатерина Каравелова-“майката” на двореца.

Изцяло подкрепят борбата за спасяването на българските евреи и много духовници: Д-р Ашер Хананел-главен равин, Митрополит Стефан, Пловдивски митрополит Кирил, Неофит Видински, Паисий Врачански, Михаил Доростоло-Червенски, Борис Неврокопски, Евлогий Сливенски, Йосиф Варненски и Преславски, Климент Старозагорски и Софроний Търновски.