ЧЕТЕТЕ НАЙ-ДОЛУ ЗА ЧУДЕСАТА НА ЕПИСКОП СЕРАФИМ СОБОЛЕВ В БЪЛГАРИЯ. /така известното място в София, където се пускат листчета с желания и те се сбъдват!/
Св. всехвален aпостол Андрей Първозвани (Андреевден) (Saint Apostle Andrew the Protocletus (The First called) Нарича се Първозван, понеже пръв от апостолите е повикан да тръгне след Христа. Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата. Вярва се, че св. Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, и прогонва зимата и дългите нощи. Българите наричат празника Едрей, Едринден или Мечкин ден. Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи, че "На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно".
Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: “Ето агнецът Божий!”. Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: “Намерихме Месия!” и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: “Вървете след мене, и аз ще ви направя ловци на човеци”. Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и Възкресение.///
Свети Наум Преславски (или Наум Охридски) е български учен, книжовник и светец през средновековието. Православната църква го тачи и като един от светите Седмочисленици. Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Има предположения, че е българин от Мизия. Според житието на братята Кирил и Методий от Климент Охридски Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия. Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа. След като Климент Охридски става през 893г., Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно получава неговото име, а той живее там 10 години. Манастирът е известен с чудодейството си и се смятало че лекува психични проблеми. Св. Наум се представил в Господа (починал) в 910 г., след като приел монашеско пострижение непосредствено преди смъртта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение.///
Св. великомъченица Варвара.(Holy Great-martyr Varvara (Barbara) at Heliopolis in Syria) Според легендата Св. Варвара живяла в началото на ІV век, по времето на най-страшните гонения срещу християните при съимператорите Диоклециан и Максимиан. Родила се в град Илиопол, който се намира на север от Палестина. Бащата на Варвара, Диоскор, бил фанатизиран езичник, който много се гордеел с извънредната хубост на дъщеря си. Считайки, че обикновените хора не са достойни да гледат красотата на момичето, той й построил богат замък, далеч от града. Варвара приела християнската вяра, което разярило баща й. Той я завел при местния префект, който я осъдил на смърт чрез обезглавяване. Баща й изпълнил присъдата, но на път за вкъщи бил поразен от светкавица. Затова народът вярвал, че Св. Варвара пази от светкавици. B народните вярвания Вapвapa e сестрата на Св. Caвa и Св. Никола и нейният ден e подготовка за техните - "Вapвapa вapи, Caвa пeчe, Никола гости поcpeща".///
Св. Варвара е покровителка на детските болести. Представата за нея е като грозна, куца и рошава стара баба, която се подпира на патерица. Празнува се за здравето на децата и добитъка. В някои краища на България Св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. В отделни региони, от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а самият празник - женска Коледа, защото в него участват само момичета. Три, пет или седем деца отиват на бунището, носейки на гърба си дърва и боб. Там го варят и го оставят "за баба Шарка". За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си - прието е, че която спечели, ще се омъжи първа през годината. Съществува поверие че на този ден както ви "тръгне" така ще бъде и през цялата година. /// (St.Saba)Преподобни Сава Освещени - от Кападокийската област, живял през VI век. На осем години отишъл в манастир, на 18 години - в Иерусалим станал монах, основал Велика лавра. Голям подвижник и чудотворец. След много години, прекарани в палестинската пустиня, Сава имал радостта да види майка си, която, след като овдовяла, се поселила в един женски манастир близо до Йерусалим. Като получил след нейната смърт богато наследство, Сава построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници – една в Йерихон, а другата при пещерите, из които вече се оформила лаврата или големият манастир. В него се събрали много братя и йерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелническите обители. Той поучавал братята с думи и със своя пример, учел ги на кротост, смирение, безмълвие, упование на Бога и на пълно отречение от собствената си воля. Починал тихо в пещерата си на 94-годишна възраст в 533 година. Манастирът "Св. Сава" е един от най-старите манастири в света и най-старото до днес обитавано монашеско средище в Св. Земя. Този величествен манастир е врязан в каньоните по пътя между Йерусалим и Йерихо, във все повече превръщаща се в пустиня местност близо до Мъртво Море. Отстои на 14 километра от Витлеем (в окупираната от Израел Западна ивица) и на 6 километра от друг гръцки манастир - манастира "Св. Теодосий" (вж. Теодосий Велики). Тук, в пустинята Рува при Мъртвото море някога св. Евтимий Велики (377-473 г.) устроил малка църквица върху развалините на Гиркановата крепост Марда. Неговият любим ученик св. Сава Освещени (439-532 г.) от Кападокия започнал отшелнически живот в една пещера срещу нея, но не след дълго (492 г.) преустроил това място в крепостен манастир. В него приели монашество и се подвизавали преподобните Талалей и Стефан Саваит. През 614 г. персите (Иран) опустошили големи части от Палестина, пленили и убили много християни, сред които монасите на обителта Йерусалимския патриарх Захарий. Като патриаршески местоблюдител Св. Модест († 634) събрал останките на убитите монаси и с почет ги погребал. Сарацини посекли също св. Йоан, Сергий, Патракий и други иноци от лаврата. Не минало много време и манастирът се разраснал и приютявал 4000 монаси. През вековете манастирът е бил център на богословска литература и поезия. В него през IX в. се подвизавали светите братя Теофан Начертани и Теодор Начертани. Два века след тях в него пребивавал св. преподобни Лазар и св. Йоан Дамаскин, който прекарал последните си години и починал в манастира. "Свети Сава" е бил многократно разрушаван от армии и разбойници. За последен път той бил разрушен и плячкосан през 1835 г., и пет години по-късно бил възстановен от Руското царско правителство.///Св. преподобни Сава Освещени.
Св. Николай, архиепископ Мирликийски,Чудотворец (Никулден). (Saint Nicholas the Wonderworker)
Правило на вярата и образец на кротост, учител на въздържанието те показа на твоето стадо Този, Който е истината на нещата, поради това със смирението придоби величие, а с нищетата богатство, отче свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души.Свети Николай Мирликийски Чудотворец е източноримски духовник, епископ на град Мира Ликийска в областта Ликия. Приживе Никола Мирликийски е известен като противник на езичеството и арианството. След смъртта си е почитан като светец и покровител на моряците, търговците и затворниците. Свети Никола е роден през втората половина на 3 век. Семейството му било знатно и богато. Чичо му, епископ на град Патра, приел племенника си в храма и от тук нататък той щял да му служи до края на дните си. За разлика от повечето свои събратя светци, Никола умрял в почит и признание на преклонна възраст. Не изпитал силно мъчение на преследвачи и екзекутори, но изпилат радостта да даваш, без никой да знае за това, без нищо да очакваш от това. Когато умрели родителите му, раздал своя имот и никой дори не научил какво е направил. Преданието разказва как спасил един обеднял човек с три дъщери. Когато изгубил всичките си пари, човекът бил решен на всичко, да продаде дъщерите си дори. Но светецът не позволил това да стане. Една нощ разореният получил неочакван дар - кесия с жълтици. С нея оженил едната си дъщеря за богат жених, заживяла тя добре. После получил нов дар - кесия с жълтици и за втората си дъщеря. После - за третата. Накрая и за себе си намерил жълтици. Хукнал да гони странника, който му подхвърлил парите, тичал след него бездиханно, в мига, в който почти го застигнал, съзрял в него Божия пратеник, осъзнал, че само такъв можел да бъде той, само свят можел да бъде неочаквания дар, който го спасил от грях. Сигурно оттогава почитат св. Николай като закрилник на имота и парите. Веднъж тръгнал да се поклони на Божи гроб. В морето се разярила буря, един моряк паднал от върха на корабната мачта и всички мислели, че е умрял. Свети Никола възкресил моряка и с молитва успокоил морето. Оттогава пък трябва да е останала славата му на повелител на морските бури и закрилник на моряците. В жестокото за християните време при императорите Диоклециан и Галерий св. Никола бил епископ в град Мир. Много мъчения и смърт видели очите му. На Възкресение Христово в Никодимия в храма били изгорели 20 000 души. Мнозина били хвърлени в затворите. Затворен бил и епископ Николай. Спасително се оказало времето на Константин Велики, който не само прекратил гоненията, но и сам приел християнството. През 325 г. бил свикан Първият вселенски събор в Никея. Присъствали всичките тогавашни 318 епископи. Огромна заслуга за разбирателството, постигнато след дълги дискусии на този събор, имал епископ св. Никола. Всичките му дела до края на живота му през 342 г. имали цел да умиротворяват, да закрилят, да дават изцеление. Постигал го с чудна лекота, наричали го Чудотворец. Погребали го в катедралата на град Мир и сред вярващия народ се носела мълвата за благовонното миро, което оросявало мощите му и от което всеки можел да получи изцеление. През средновековието 1099 г. мощите му са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в гр. Бари, Италия където се пазят и до днес. В България се празува Никулден — на 6 декември (Никулден), 9 май (Св. Никола Летни). В Германия, Холандия и Белгия празникът е на децата. Те слагат обувките си навън и, ако са били послушни през годината, ще открият в тях шоколади, бонбони и подаръци. Но ако децата били лоши през годината ще видят в обувките си въглени и съчки.
Както е известно, Св. Николай (Saint Nicholas) е именно този, който носи подаръците на децата и ги поставя в заветните чорапчета пред елхата. Името Санта Клаус идва по-късно от протестантите (езичниците водени от Лютер), които правят това, за да се опълчат по всякакъв начин на символите на християните. Сегашният образ на Санта Клаус (дядо Коледа) е чисто бизнес вариант, създаден от американски художник през 1931 г. като серия рисунки за реклама на кока кола.
НАША ГОРДОСТ
Морският ПРАВОСЛАВЕН храм "Св. Николай" във Варна е построен през 1865 г. Стари хора разказвали, че причината за градежа станал даден обет пред Бога и закрилника на моряците св. Николай. При едно от пътуванията на варненския търговец Параскева Николау до Одеса в морето се разразила страхотна буря. Изплашеният търговец обещал, че ако стигнат живи до пристанището, ще вдигне черква и болница в чест на светеца. Запознати твърдят, че в историята на храмовете няма друга черква, построена със средствата на само един човек.
Параскева Николау повече не се върнал във Варна, но въпреки това изпълнил даденото пред светеца обещание. Той пратил средствата и упълномощил Панко Георгиев да разполага с тях, като ги похарчи за строеж на черква и болница. Строежът започнал през 1859 г. и продължил шест години. Не е известно кога точно е осветен храмът и кога е отслужена първата литургия. Не е документирано и кога е направен иконостасът. Единственото сигурно е, че е донесен готов в черквата, а иконите в него са дарени или реставрирани от заможни миряни. Чак през 1906 г. тук за първи път служат български свещеници. През всички години до тогава "Св.Никола" се водела гръцка църква. Изострянето на гръцко- българските отношения в града имало своя връх през 1906 г., когато във Варна пристигнал новия гръцки митрополит Неофит. Българите, организирани от дружество "Родолюбец" не допуснали владиката да слезе на пристанището. На следващия ден, 4 юни, била превзета и "Св.Николай". На девети била отслужена и първата българска литургия. Храмът дълго време не е бил иконописан и стените му били бели. Едва през 1961 г. екип, ръководен от професорите Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов рисува стените и прави храмът такъв, какъвто е днес. Художниците Петър Джамджиев, Петър Михайлов и студенти от НХА около месец рисували стените. Храмът "Св.Николай" е единствения морски храм в България. Това станало през 1927 г., когато двама български капитани отнесли на Божи гроб икона от храма, осветили я и я върнали. Тогава той бил записан в църковните книги като морски. Тук преди 9 септември 1944г. са ставали и клетвите на варненските моряци. През есента на 2000 г. по идея на Димитър Стайков, дългогодишен механик в БМФ и със съдействието на морските институции до входа на храма е поставен още един символ на морячеството - корабна котва. Тя е снета от кораб "Богдан", преди да бъде предаден за нарязване.
Български православни Храмове носещи името на Св. Николай (или Никола) има и на други места в България, като Русе, Нови хан и Разград. Много болнични заведения, детски градини, домове за сираци, хотели също носят името на светеца.
ЦЪРКВАТА ЗАМЕСТИЛА ДЖАМИЯ
Една от най-емблематичните сгради на град София е православният храм Св. Николай Чудотворец, известен повече с популярното си име Руската църква. Тя се намира в центъра на столицата, съвсем близо до храм-паметника Ал. Невски и църквата Св. София. Построена е със средствата на руски емигранти в България, като строежът й продължава 9 години и приключва през 1913 г. Архитект на храма е известният за това време Матей Преображенски. Стенописите за дело на известни руски майстори, които са работили също така и по храмовете Св. Ал. Невски и Св.Неделя. Иконостасът на руската църква е единствен по рода си в България – той е изцяло керамичен и е копие на Владимировския събор в Киев. През 1994 г. църквата е реставрирана, а от скоро към нея работи и неделно детско училище. След закриването на руската легация в България църквата става храм на руската православна община, а от 1952 г. е подворие на Московската патриаршия.
По поръчение на московските митрополити тук пристига отец Серафим Соболев, който по-късно става епископ.
"Но върха на планината не можем да достигнем, без да изкачим цялата планина!"
Отецът, който се грижи за храма и за управлението на руската православна община, е изключителна личност.
"Възлюбени, нека вярваме така, както вярва светата Православна Христова Църква. Нека имаме чиста, проста, детска вяра. ... Пречистата Дева Мария първа е повярвала в основоположната християнска истина — във великата тайна на Въплъщението на Бога от Нея.... Нека по Нейните всесилни молитви да се осъществят в нашия живот думите на Божественото Писание: С вяра ходим, а не с виждане (II Кор. 5:7); по благодат сте спасени чрез вярата (Еф. 2:8); тази е победата, която победи света — нашата вяра (I Иоан. 5:4). Амин." (Из проповедите на архиеп. Серафим)
Гробът на архиепископ Серафим от деня на неговата смърт (13/26.II.1950 г.) и до днес е неизчерпаем източник на чудеса. В приземното помещение се намират мощите на светеца и мястото, където се стичат много хора, за да напишат и пуснат листчета с желания.
От личен опит мога да кажа, че те се сбъдват, пък колкото и да ме мислят за луд.
ВИЖТЕ ТУК РАЗКАЗИ ЗА “ЧУДЕСАТА В ХРАМА” :: СВЕТИТЕЛ СЕРАФИМ
ПОЧИТЕЛНИ СЛОВА НА ОТЕЦ СЕРАФИМ СОБОЛЕВ ЗА МНОГО ПОЗНАТИ ВЗАИМОТНОШЕНИЯ:
Блажени Августин казва, че нищо не ни издига така високо в Божиите очи, както снизходителното отношение към недостатъците на ближните. За съжаление в нашите взаимноотношения се наблюдава точно обратното явление: не любов един към друг, а жестокост; не снизходително, а осъдително отношение към недостатъците на ближните. Осъждането е любима тема на нашите разговори, при това то нерядко се съпровожда от клевета и чувство на злорадство. В случая винаги трябва да помним думите на великия пастир на руската земя о. Йоан Кронщадски. Веднъж някой хулел в негово присъствие един познат нему човек. “Наистина ли е така?”, попитал великият пастир своя събеседник. — “Наистина”, отговорил онзи. — “Щом е така, казал о. Йоан, да не говорим за греховете на ближните си. Имаме достатъчно собствени грехове. И ако сравним нашите грехове с греховете на онези, които осъждаме, то може би собствената ни греховност ще надмине тяхната.”
/Епископ Серафим Соболев не трябва да се бърка със съимениците си Отец Серафим Роуз, живял като монах в планините на Северна Калифорния, или с Преподобни Отец Серафим Саровски Чудотворец/
На мястото на Руската Църква в София до 1882 г. е била Сарай джамия, за която се предполага, че е имала богата вътрешна и външна украса предвид близостта й с конака и важната пътна артерия „Истанбул джадеси” (бул. „Цар Освободител”–Цариградско шосе). След Освобождението мюсюлманските храмове изчезват един след друг независимо от тяхната художествена и архитектурна стойност. Така до края на XIX век София придобива християнски облик. За това спомага и издигнатата на мястото на Сарай джамия руска църква.
"Правило на вярата и образец на кротост, учител на въздържанието те показа на твоето стадо Този, Който е истината на нещата, поради това със смирението придоби величие, а с нищетата богатство, отче свещеноначалниче Николае, моли Христа Бога да се спасят нашите души."
1 comment for “ПРАЗНИЦИТЕ 30 Ноември – 6 Декември”
You must log in to post a comment.