20 години по-късно /какво се случи + видео/

Гербът на България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле, обърнат на дясна хералдическа страна, поставен върху щит. От двете му страни има изобразени лъвове-щитодръжци, а над него — царска корона. Под щита има постамент от дъбови клонки със златни плодове и девизна лента с трикольорен кант, на която има изписан националния девиз Съединението прави силата. През 1947 към знамето (бяло, зелено, червено), в левия горен ъгъл на бялото поле, се добавя гербът на Народна Република България, който остава до 27 ноември 1990. На тази дата текстът в конституцията е променен и гербът е премахнат, а цветовете на триколъора се запазват - бяло, зелено, червено.

България има 7 народни събрания, 4 президенти, 12 премиери, над 400 политически парти, инфлация над 500% и курсове на валутата - от 0,76 до 3000 лева за долар... идва еврото

Международна конференция възбуди народа

Кога българите протестираха за първи път за 45 години?

  София, 10 ноември 2009г. По-малко от месец преди 10 ноември 1989 г. в София е организирана 1-ва екологична среща на държавите-участнички в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, днес - Организация със същото име, се казва в началото на специално изнесена информация днес от архива на БТА за преходния период от комунизъм към демокрация 1989-2009г.



На 26 октомври 1989 г., по време на форума /16 октомври - 3 ноември/ активисти на създадената през пролетта на 1989 г. неправителствена организация "Екогласност" са разпръснати от органите на реда в градинката пред ресторант "Кристал" в столицата на България - София в момент, в който събират подписи до Народното събрание за спирането на строителството на хидропроектите "Рила" и "Места".
  22-ма души са качени от милицията насилствено в автобус, а градинката е обградена с полицейски кордон. Инцидентът, отразен широко в западната преса, се определя като начало на последващите събития в България.
  На 3 ноември 1989 г. подписката на "Екогласност" срещу проекта "Рила - Места", подкрепена от над 11 000 подписа, е връчена в Народното събрание. Връчването е съпроводено от шествие, превърнало се в първата демонстрация против тогавашната власт за 45 години.
  На 10 ноември 1989 година, часове след като е отворена Берлинската стена - 9 ноември, е свикан пленум на Централния комитет /ЦК/ на Българската комунистическа партия /БКП/. Официалното съобщение за двете решения на пленума е, че се "удовлетворява молбата на другаря Тодор Живков да бъде освободен като генерален секретар и член на Политбюро на ЦК на БКП" и му се изказва "дълбока благодарност за дългогодишната всеотдайна дейност в служба на партията и народа". Предлага се на Народното събрание да удовлетвори неговата молба за освобождаването му като председател на Държавния съвет на Народна република България. Другото решение е, че "се избира за генерален секретар на ЦК на БКП другарят Петър Младенов". ВИЖТЕ РЕЧТА НА ЖИВКОВ: /Социализмът е недоносче, отива се към деполитизиране, обстановката ще бъде изключително тежка, вие имате информация и ние имаме информация, идва митингова демокрация, ако човек слуша само лозунги ясно е какво ще направи, сега навсякъде има матер'л/

  На 17 ноември 1989 г. на сесия на 9-ото Народно събрание Тодор Живков е освободен от длъжността председател на Държавния съвет. На този пост е избран Петър Младенов. В Народното събрание е създадена комисия за подготовка на проект за промяна на конституцията. Отменен е чл. 273 от Наказателния кодекс, приет през 1968 г., по който  са осъждани хора, изпращали протестни писма, разпространявали лозунги, листовки, дисидентска и забранена литература, писали протестни надписи. Призната е свободата на мненията и са амнистирани  осъдените по този член. Извършени са промени в състава на Държавния и на Министерския съвет. На площада пред Народното събрание се провежда митинг в подкрепа на промените.



На 18 ноември т.нар. неформални организации, начело с КТ "Подкрепа" и "Екогласност", организират първия свободен митинг пред храм-паметник "Св. Александър Невски" в София. Главните оратори на него са Желю Желев (философ), Блага Димитрова(писател), Радой Ралин(писател), Анжел Вагенщайн(кино), Румен Воденичаров(?), Александър Каракачанов(?), Стефан Продев(гл.редактор Работническо дело) и др.
  На 7 декември 1989 г. е създаден Съюзът на демократичните сили /СДС/ - коалиция от новоучредени политически партии и организации.

13 декември, 1989. София, митинг на симпатизантите на БКП пред БНБ. Само вярата в делото на Димитър Благоев и Васил Коларов ги крепи, но докога...

На 14 декември 1989 г. митинг пред Народното събрание настоява за незабавното премахване на чл. 1 от конституцията, гарантиращ ръководната роля на БКП.
  На 29 декември 1989 г. Политбюро на ЦК на БКП обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят традиционните си имена, отнети им насилствено по време на т.нар. възродителен процес.
  На 3 и 4 януари 1990 г. в София се водят предварителни консултации между представители на опозицията и ръководството на БКП за свикването на "кръгла маса", която да очертае рамките на мирния преход. "Кръглата маса" заседава от 16 януари до 15 май 1990 г. Приема споразумения за политическата система, за изменения и допълнения на Конституцията, законопроекти за политическите партии и изборите за Велико народно събрание /ВНС/ и др. Решено е да се закрие институцията Държавен съвет, президентът (председателят) на



Републиката да се избира от Народното събрание, определят се дните за парламентарните избори - 10 и 17 юни 1990 г.
  Докато продължават разговорите около "кръглата маса", на 15 януари Народното събрание гласува за отмяна на член 1, ал.2 и 3 от Конституцията на НРБ, в които са формулирани принципите за ръководната роля на БКП.
  На 18 януари е издадена заповед за арестуване на Тодор Живков и други дейци на старата власт, обвинени в подбудителство към национална вражда.
  На извънреден конгрес -30 януари - 2 февруари 1990 година БКП избира нов председател на Висшия съвет на партията - Александър Лилов, и приема Манифест за демократичен социализъм в България, както и нов устав на партията.
  На 1 февруари 1990 г. Георги Атанасов подава оставка като министър-председател. Съставено е правителство с министър-председател Андрей Луканов.

25 февруари, 1990. София, времето е прекрасно, хората също, след края на поредния огромен митинг пред БНБ, хората се качват за пръв път на мавзолея на Георги Димитров, на сутринта милицията изисква от мен копия на всички снимки - за да могат по тях да разпознават качилите се. Изпитах ужас за пръв път в живота си, разказва през 1997г. пред Капитал Надежда Чипева.

На 9 февруари 1990 г. излиза пробният брой на органа на СДС -  в-к "Демокрация".
  Първата политическа партия, регистрирана по Закона за лицата и семействата, на 15 февруари 1990 г. е Зелената партия, учредена на 28 декември 1989 г.
  На 3 април 1990 г. Народното събрание избира Петър Младенов за президент/председател/ на България. Същия ден БКП се преименува на Българска социалистическа партия /БСП/, а органът на БКП в."Работническо дело" се преименува на в."Дума".
  На 10 април 1990 г. влиза в сила Законът за политическите партии, дал възможност през последващите 20 години в страната да се регистрират над 400 партии.
  На 26 април 1990 г. излиза първият частен седмичник -в."168 часа", а на 28 април е учредена Първа частна банка.
  Изборите за седмо Велико Народно събрание /ВНС/ на 10 и 17 юни 1990 г. са спечелени от БСП. СДС оспорва резултатите и започва протестни действия, довели до свалянето на президента Петър Младенов. Той подава оставка на 6 юли 1990 г. под натиска на обществените протести и заради излъчената в предизборен клип на СДС негова фраза, изречена пред сградата на Народното събрание на 14 декември 1989 година, по време на митинга за отмяна на член 1 то Конституцията: "По-добре е танковете да дойдат".

Д-р Желю Митев Желев, български философ и политик, първият демократично избран президент, със завидните 2,738,420 гласа - 52,85% (1 Авг 1990 - 22 Ян 1997) е роден на 3 март 1935 г. в село Веселиново, Област Шумен. 1960г. приет в БКП, 1965 е изключен за материали срещу марксизма-ленинизма. По време на президенството си през 1992г. критикува правителството на Филип Димитров и СДС и се изпокарват. В края на мандата си напуска СДС и основава партия, която печели о,32% на изборите, които губи от Петър Стоянов.  Желю Желев е женен за Мария Желева. Те имат две дъщери. По-малката, Йорданка, се самоубива през 1993 г. По-голямата, Станка, от 1993 г. живее в Париж и основното ѝ занимание е рисуването. През 2006 се омъжва за колумбиеца Адриан Вела. Днес Желев е председател (2-ри мандат) на Балкански политически клуб, основан на 26 май 2001 по негова идея.

На 1 август 1990 г. ВНС избира д-р Желю Желев за президент на НРБ. Новоизбраният президент д-р Желю Желев отменя наредбата за временнното ограничаване на жителството в София и другите големи градове. От тогава населението на столицата се увеличава с пъти, за да достигне през 2009г. близо до 2 милиона. 
  На 26 август 1990 г. при неизяснени обстоятелства е подпален Партийният дом в София. Преди това - на 22 август, ВНС приема оставката на правителството на Андрей Луканов, а на 30 август отново го избира за министър-председател и му възлага да състави кабинет. Правителството на Андрей Луканов под натиска на общата национална стачка, обявена от КТ "Подкрепа",  подава оставка, която ВНС приема на 30 ноември 1990 г.
  Съставено е правителство с министър-председател Димитър Попов - първият коалиционен кабинет в най-новата история на България. Държавата престава да определя административно цените, те растат главоломно и се стига до станалия емблематичен апел на премиера: "За Бога, братя, не купувайте". Инфлацията достига близо 500 процента.
  На 22 декември 1990 г. ВНС приема решение, с което изразява волята на България за членство в Европейските общности и предлага на правителството да предприеме необходимите стъпки в тази насока. Трябва да изминат повече от 15 години за осъществяването на този стремеж за приобщаване на страната към европейското семейство. На 1 януари 2007 г. България става пълноправен член на Европейския съюз.



През  февруари 1991 г. започва  процесът срещу Тодор Живков и Милко Балев. Живков е обвинен, че за периода от  1962 г. до 10 ноември 1989 г. като първи секретар и генерален секретар на ЦК на БКП, председател на МС и председател на Държавния съвет е превишил властта и правата си с цел да набави за себе си и други лица облага за 26 516 039 лв. Обвинението срещу Милко Балев е, че за периода 1978-1986 г. чрез използване на документи с невярно съдържание от различни издателства е получил без правно основание 39 392 лв. На 4 септември 1992 г. Тодор Живков е осъден на 7 години лишаване от свобада, а Милко Балев на 2 години. На 9 февруари 1996 г. двамата са оправдани.

   На първите преки президентски избори в България на 12 и 19 януари 1992 г. д-р  Желю Желев е избран за президент с 5-годишен мандат.
  Новата Конституция на Република България е приета от ВНС на 12 юли 1991 г. Преди това на 14 май 1991 г. 39 депутати от СДС напускат пленарната зала и обявяват гладна стачка в знак на несъгласие с проекта за Конституция. В декларация те настояват ВНС да се саморазпусне и да бъдат насрочени нови парламентарни избори. На 23 юли 1991 г. протестиращите се връщат в парламента.
  Според новия основен закон на държавата България е република с парламентарно управление. Тя е единна държава, в която не се допускат автономни териториални образувания. Конституцията установява основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото - политически плурализъм, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна.

   За двадесет години след 10 ноември 1989 г. в България са конституирани едно Велико и шест Народни събрания (от 36-ото до 41-ото), страната е управлявана от 12 министър-председатели.

Големият победител на България в надпреварата за места в Националния Парламент през 2009 г. е партия ГЕРБ и за министър-председател е избран Бойко Борисов, който е от най-новата "вълна" политици в България. Преди него се появяват хора, като Сергей Станишев (БСП, син на членът на ЦК на БКП Димитър Станишев) и Симеон Сакскобургготски (бивш Цар на България), личности, които никой не познаваше като част от родната политика и с назначаването им за премиери направиха своя „дебют“ в известен смисъл. През 2009г. места в пленарната зала получават и политическите формирования Коалиция за България (БСП), ДПС (турците), АТАКА (националистите), Синята Коалиция (СДС и ДСБ) и РЗС (контра-опозиция). Партията ГЕРБ не може да сформира самостоятелно правителство. За ГЕРБ гласуват 33420 избирателя в чужбина. Победилата политическа сила прави правителство с подкрепата на десните партии.ГЕРБ и СДС имат много млади членове. БСП и този път успява да мобилизира твърдия си електорат (предимно възрастни хора), но на фона на невижданата избирателна активност, това се оказва недостатъчно да бъде водеща сила, а напротив, партията търпи сериозно поражение.

В момента се води "война" между Министерски съвет и Президенството. Поискан е импийчмънт. Президентът Първанов е член на БСП, бивш, неин председател в София, преподавател в Партийната школа и агент на ДС. Прмиерът Бойко Борисов е бивш кмет на София, Секретар на МВР и служител на силовото ведомство от дълги години.
Преходът продължава ...