Какво мислят в България за “прехода” на днешната дата-юбилей



Когато няма знаци, или има, но те са само за посока определена от тези, на които тя е нужна. Или пък има много знаци, които отричат сами себе си на човек му е доста трудно да определи в каква посока да поеме. Така се появили емигрантите.

Оценките за изминалите 20 години "преход" остават противоречиви и нееднозначни
По 1/3-та "за", "против" или "без мнение"
1/2 смятат, че повече е "загубеното" - под 1% признават "успех"
"Червените" и "сините" с еднакъв процент

   София, 10 ноември 2009г. Оценките на столичани за изминалите 20 години остават противоречиви и нееднозначни, показва проучване на НЦИОМ, направено сред 700 пълнолетни жители на София  между  3 и 6 ноември, съобщи националната информационна агенция. Социолозите са потърсили мнението на софиянци, тъй като промените от 10 ноември 1989 г. започнаха именно в столицата, а и тук се случиха основните знакови събития на изминалите години, допълват от БТА.
  Според 38% от анкетираните сега нещата у нас се движат в правилната посока, а според 34% - в неправилната. 28% не се ангажират с конкретно мнение.
  Мнението, че посоката е правилна, по-често подкрепят мъжете /43%/, най-младите до 30 години /49%/ и хората със среден жизнен стандарт /42%/. Като неправилна по-често я определят хората на възраст над 45 години /42%/ и бедните /40%/. Без мнение по въпроса по-често са жените, хората с основно и по-ниско образование и ромите.
  Според данните 54% от симпатизантите на ГЕРБ и 47% от тези на Синята коалиция определят посоката като правилна. 53% от избирателите на БСП казват, че е неправилна, и остават 47% за положително настроените и колебаещите се (които са реално "да"), което ги изравнява със "сините". С резерви по отношение на прехода са и симпатизантите на "Атака" - 52%, и на РЗС - 45%, показва проучването.
  При оценката на посоката, в която се движат нещата в България, макар и с малко, преобладават положителните нагласи, констатират социолозите.
  Балансът между постигнато и изгубено през последните двадесет години обаче е по-скоро отрицателен. 43% от столичани посочват, че изгубеното е повече, 23% - че постигнатото е повече, а 34% не дават превес нито на плюсовете, нито на минусите на прехода.
  Мнението, че "дори да са постигнати някакви успехи, загубеното е повече" споделят най-възрастните респонденти /над 60 години/ и хората с ниско образование. Според най-бедните "това са напълно загубени и тежки за страната години".
  Позицията "имаше както добро, така и лошо, не може да се каже кое е повече" по-често изразяват хора с основно образование и политически апатични хора.
  Оценката, че "това са напълно успешни години" се среща по-скоро като изключение - под  1%. Мнението "Имаше трудности и грешки, но постигнатото е повече"  изказват най-често младите до 30 години. Тяхната позиция не е резултат от висок личен жизнен стандарт, а по-скоро е политически обагрена, доколкото я споделят 30% от симпатизантите на ГЕРБ и 39% от тези на Синята коалиция, отчитат от НЦИОМ.
  Има ясна връзка между мненията за посоката, в която се движи страната, и равносметката за изминалите години на преход, е един от изводите на социолозите. Хората, които са на мнение, че нещата у нас се движат в правилната посока, значително по-често са склонни да отчитат постижения на прехода, а респондентите, според които посоката не е правилна, смятат, че загубеното преобладава, отбелязват от НЦИОМ.
  Резултатите от изследването показват, че, независимо от респектиращия период от двадесет години, преходът в общественото съзнание не е приключил, коментират социолозите. Според тях столичани остават разделени и на диаметрално противоположни позиции в оценките си. Отрицателните оценки са резултат преди всичко на негативен личен опит и лични загуби, а позитивните са по-скоро ценностни и не са пряко обвързани с личното благосъстояние, смятат от НЦИОМ и прогнозират, че тази особеност и в бъдеще ще затруднява постигането на ясна и единна обществена оценка на т.нар. период на прехода.
Българският преход към демокрация и пазарна икономика, още срещан като Преходът или Българският преход или Преход към политически плурализъм и пазарна икономика е обозначение за историческото развитие на България след 10 ноември 1989г., когато от поста Генерален скретар на БКП е свален др. Тодор Живков и на негово място е поставен др. Петър Младенов. 

Няма официално съгласие за това кога точно и дали изобщо този период е завършил... още четете тук
Извън правилата на играта
...В България вече са изградени институциите и е създадена законовата рамка на пазарната икономика. Обаче пазарна логика има там, където правилата важат за всички участници... Отглеждането на икономически групировки като опорни колони на властта резултира във формирането на определени нагласи в икономическите агенти, където вече не пазарните критерии определят перспективите на бизнеса...Задача на съдебната система е да прекъсне тази връзка и по този начин да формира поведението на пазарните участници. Но в клиентелисткия модел на прехода тя е обречена да обслужва доверениците на властта ... Пазарите на производствени фактори - труд, земя, капитал, интелектуална собственост, не могат пълноценно да заработят и държавата е принудена да запълва вакуума...