Патриарх Максим на 95 /допълнено/

Patriarh-MaksimГлавата на българската Православна Църква ще освети на 95-ия си рожден ден митрополитския параклис "Света Марина" в двора на Софийската митрополия  

  София, 27 октомври 2009г. Негово светейшество патриарх Максим на 95-тия си рожден ден на 29 октомври ще освети митрополитския параклис "Света Марина" в двора на Софийската митрополия, съобщиха от митрополията, цитирани от БТА.
 Освещаването ще започне в 9.00 часа, след него патриарх Максим ще отслужи и Света Божествена литургия в новоизградения параклис. Той е бил разрушен при земетресение през 18-ти век, разказаха от Софийската митрополия.
  На празничните богослужения се очаква да присъстват всички митрополити от Светия синод на Българската православна църква.
 Patriarh Maxim Негово Светейшество Максим — Патриарх български и митрополит Софийски е роден е на 29 октомври 1914 г. Светското му име е Марин Найденов Минков в с. Орешак в семейство на Найден Минков Рачев и Пена Борджукова. От ранно юношество е послушник в Троянския манастир. Основно и прогимназиално образование получава в родното си село. През 1938г. постъпва и завършва Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет. През 1941 г. приема монашески подстриг в параклиса на Богословския факултет с име Максим, а след това е ръкоположен за йеродякон.

София, 29 октомври 2009 С Божествена Света литургия, която патриарх Максим отслужи в деня на своята деветдесет и пета годишнина, бе осветен храмът-параклис 

През 1947 г. е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил. От 1947 до 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, а от 1950 до 1955 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. След завръщането си в България, през 1955 г., е назначен за главен секретар на Светия синод, на този пост е до 1960 г. На 30 декември 1956 г. е хиротонисан в епископски сан като епископ Браницки по предложение на патриарх Кирил. На 26 декември 1957г. ЦК на БКП приема  специално решение за "разширяване на атеистичната пропаганда и спиране на религиозните действия в старната." През 1959г. с друго решение се създават "Домове на атеиста" и се изпращат над 1500 партийни агитатори. Започва засилено следене на свещеници. През 1960 г. Максим е избран и утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. става наместник-председател на Светия синод. Интронизиран за патриарх на 4 юли 1971 г. Според устава на БПЦ патриархът е едновременно и Софийски митрополит (Владика).
Yosif NY BishopПатриарх Максим и Владиката Йосиф в Ню Йорк
През 1970г., Максим, все още Владика (Митрополит), постригва за монах в Троянския манастир сегашният Владика от Ню Йорк Йосиф, тогава току що завършил Семинарията и след това го прибира при него в Ловеч. Когато става Патриарх Максим прави Йосиф протосингел в София. След което бъдещият американски Владика заминава за Москва на специализация, където рускиат Патриарх Пимен го прави архимандрит. Йосиф става Владика (Епископ) 1980г., след това викарий, и през 1983г. е изпратен от Патриарха да ръководи Арконската епархия в САЩ, а от 1989г. до днес Йосиф е Владика за Америка и Австралия. През юни 2008 г. митрополит Йосиф публикува свое обръщение към българския народ, в което поиска прошка за всички, на които е навредил при контактите си с органите на Държавна сигурност преди 1989 г. С това той стана първият български духовник, който публично призна за връзките си с тайните служби от онова време и обяви, че е готов да си подаде оставката и да се отегли в манастир.
За 90-ия рожден ден на патриарх Максим през 2004 г. президентът Георги Първанов му връчи орден "Стара планина" -1-ва степен. 
Спорове около легитимноста на Патриарх Максим
Легитимността на избора на патриарх Максим е поставена под съмнение през 90-те години на 20 век, което довежда до разкол в БПЦ и създаване на втори синод на митрополит Пимен и митрополит Инокентий през 1994г. Няколко месеца преди интронизацията, на 8 март 1971 г., Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) на свое заседание взема решение за глава на Българската православна църква да се предложи и поддържа ловешкият митрополит Максим. Задачата се възлага за изпълнение на тогавашния шеф на Комисията по църковните въпроси към правителството Михаил Кючуков, съученик на Патриарх Максим. Подкрепял го е и младият министър на отбраната Добри Джуров. Тодор Живков също бил в добри отношения с патриарх Максим. Именно той изпълнил молбите му за възстановяване на църквата „Св. Спас“ в София, както и Духовната семинария в Черепишкия манастир.

През 1998 г. на Всеправославен събор в София главите на всички православни църкви потвърждават каноничния избор на партиарх Максим и призовават духовници, които я оспорват да се покаят. С приемането на нов Закон за вероизповеданията през декември 2002 г. държавата прекратява намесата в делата на БПЦ и потвърждава каноничността и легитимността на патриарх Максим. 85-тото правителство на България управлява от 24 юли 2001 г. до 17 август 2005 г. с мандат на Национално движение Симеон Втори (НДСВ). През лятото на 2002 г. лидерът на СДС го признава за патриарх.
Тогава през октомври 2004г. Ясен Бориалавов пише, че "носител и изразител на добродетели винаги е била Църквата, а политиката, когато силно се отдалечава от тях, губи опора и смисъл. Не е случайно, че политиците, които се хлъзнаха по лукавия улей на разкола, днес ги няма или стоят в задните редици на обществения живот. Ако НДСВ се окаже трайно явление в българската политика, една от причините за това несъмнено е разумното усилие за балансиране на отношенията между държава и църква." По-късно 2009г. НДСВ вече не съществува на политическата сцена, изпада от изборите, и нейният водач и човекът дал името й Цар Симеон я напуска и започва да съди Държавата за имоти, които си е взел обратно, но биват оспорени от правителството на ГЕРБ. 17 имота са върнати на бившия монарх.