Президентът: Науката не е баласт!

Сградата на БАН в София. Честванията по случай 140 годишнината на Българската академия на науките започнаха на 12 октомври 2009 г. в 10.00 ч. с Благодарствен молебен в Храм- паметника „Св. Александър Невски”, отслужен от Русенския митрополит Неофит. Храмът беше изпълнен с хора,  за които науката и нейното бъдеще, както и на  нейната най-голяма институция в България, са лична и национална гордост.

140 години БАН

Министърът на образованието: "50 апартамента ще раздадем на учени от БАН, предоставени от МО. Субсидиите да не спират!"

Георги Първанов: Тревожи ни деинтелектуализацията на бизнеса и търсенето само на нискоквалифициран и нископлатен труд

  София, 13 октомври 2009г. Президентът Георги Първанов каза вчера, че трябва да се пречупи тенденцията на науката в България да се гледа като на непроизводителен консуматор на бюджетни средства, като на тежък фискален баласт.
  Бих искал държавата и сега да поощрява дарителите - не само за спорта, но и за наука и образование, каза държавният глава в приветствието си преди началото на тържествения концерт за 140 годишнината на БАН в Народния театър "Иван Вазов".
  По думите му в страна като нашата трябва да заложим на науката като фактор за развитие и догонване на напредналите страни. При липсата на наукоемкост, при ниската добавена стойност на продукцията, трудно можем да разчитаме на икономически растеж, а от там и на благополучие. За съжаление трябва да признаем, че частният сектор продължава да е далеч от науката. Не може да не ни тревожи тенденцията за деинтелектуализация на българското производство. Засега се развиват предимно отрасли, в които масово се предлага нискоквалифициран и нискозаплатен труд.
  Българската икономика трудно би поддържала конкурентоспособността си, ако тази тенденция продължава да се развива, посочи президентът Георги Първанов.
  Той каза, че би искал въпреки кризата да не се допусне допълнително изолация на науката и висшето образование от управлението и развитието на икономиката.
  Ние държавниците, политиците, хората от управлението недостатъчно използваме големия капацитет на БАН, отбеляза държавният глава. Той заяви, че са нужни решителни действия за утвърждаването на авторитета на науката като професия по отношение на заплащането, на условията на работа, възможностите за кариерно развитие, удовлетвореност от работата.
  Министър Йорданка Фандъкова отбеляза, че в ситуацията на криза е много важно да се използват по ефективен начин и възможностите за проектно финансиране, които се предоставят от структурните и от европейските фондове.
  МОМН ще подкрепя и ще участва в заявените реформи от ръководството на БАН, отбеляза образователният министър.
  БАН днес е най-големият научноизследователски център в страната, развиващ фундаментални и природни науки и осъществява образователна и иновационна дейност, каза в словото си председателят на БАН академик Никола Съботинов.

  Над 50 апартамента в общежития ще бъдат предоставени за използване на около 100 млади учени от БАН, каза министърът на образованието, младежта и науката Йорданка Фандъкова в приветствието си на тържествения концерт за 140-годишнината на БАН в Народния театър.
  Тя посочи, че с подкрепа на развитието на научния потенциал на БАН, и по-специално на младите учени в академията, правителството, и в частност Министерството на отбраната, предоставят общежития за млади учени и талантливи изследователи.
  По думите й, в тази тежка финансова ситуация субсидиите за училищата, за университетите и за БАН не бива да се съкращават.

Българската академия на науките е най-старата институция в съвременна България, създадена девет години преди възстановяването българската държавност. Тя е основана на 29 септември /11 октомври 1869 г. и започва своята дейност като Българско книжовно дружество на 30 септември /12 октомври 1869 г., въплъщавайки стремленията на множество български родолюбци да равнят своя народ с развитите европейски нации. 

Идеята   за общобългарско книжовно дружество вълнува младата българска интелигенция още от първите десетилетия на XIX в. Горещи патриоти като българите от Велес Константин Петкович и Нешо Стоянович  (сетнешния  охридски митрополит Натанаил) основават „Българска матица” в Цариград (1852 г.), отъждествена с „великата  идея на българите да си направят самички едно общо, всенародно учреждение за по-систематично и по-благоразумно разпространение на просвещението между народа си”. По-късно пак там от Драган Цанков е основана „Община за българската  книжнина”, която да разпространява учебници и други книги, да разработва книжовния език и да издава „Периодическо списание”. Опитите на българите в Цариград  са последвани от тези на одеските българи, от  патриотичните призиви на Г. С. Раковски и Л. Каравелов, но създаването на единен просветен и книжовен център, който да укрепи националното съзнание у българите, е мъчително трудно при липсата на собствена държавна организация. Ред събития, настъпили през 1867 и 1868 г., раздвижват българската емиграция  и довеждат до сгрупирането на младата българска интелигенция в една „братска дружина”. Сформирането и гибелта на Хаджи-Димитровата чета, дейността на Васил Левски за образуване на вътрешна революционна организация, промените в Хабсбургската империя са консолидираци фактори, които обаче не биха довели до акта на учредяване на Българското книжовно дружество, ако не бяха замислите на двама млади българи, живеещи в Прага – Васил Д. Стоянов и Марин Дринов.  Те решават през 1868 г. да организират дружество, което да обедини около себе си разпръснатите по различни места учени българи, и разработват проектоустав на Българско книжовно дружество „Кирил и Методий” със седалище Букурещ. Негова цел трябвало да бъде „разпространението на всеобщо просвещение и усъвършенстването на българския език, на българската история и на нашата словестност”.  До есента на 1869 г.  постепенно успяват да обединят  българите в Румъния около своята идея и най-вече тези в Браила. По това време там работят писатели и публицисти като Христо Ботев, Добри Войников, Василаки Попович, напредничавите български търговци Н. Ценов, К. Попович, Ст. Берон, Д. Михаилиди.  В Браила представители  на българските общини  от Браила,  Букурещ, Галац, Болград, Гюргево, Кишинев, Виена  и Одеса  приемат устав, изработен на заседания от 26 до 30 септември с активното участие на Л. Каравелов. Този устав поставя Българското книжовно дружество на много широка демократична, общонационална и едновременно общоевропейска основа. Предвижда се то да обедини всички „образовани българи и народни заведения”, както и да установи тесни връзки с учените от целия свят - „учения мир въобще”.  В кръга на първостепенните  му задължения влизат обработването и усъвършенстването на българския език, на българската история и на народната „наша словестност въобще”, както и разпространението на всеобщото просвещение и напредък у българския народ. 

Учредителното събрание избира и двете управителни тела: настоятелство и действителни членове. На 30 септември учредителното събрание се разпуска,  а присъстващите полагат клетвата: „Като член на това дружество давам почтенна реч да изпълня точно и доброволно моите длъжности, и на добър час!”

По  материали от:  А р н а у д о в, М. Българското книжовно  дружество  в Браила. С., 1966 г. П а с к а л е в а, В. Българското книжовно дружество в Браила (1869-1876 г.). – В: История на Българската академия на науките 1869-1969. С., 1971, 3-28.



1870






Издадена е първата книжка на "Периодическото списание", орган на БКД.








1871





Избран е първият почетен член на БКД - Гаврил Кръстевич (1820 - 1898).








25-28 октомври 1878





Главното събрание на БКД решава да се премести седалището на дружеството от Браила в столицата на България.








1882






Министърът на Народното просвещение Константин Иречек назначава Привременен управителен комитет, който да възстанови и ръководи дейността на БКД. Председател на комитета е Васил Д. Стоянов. Възстановява се издаването на "Периодическо списание". Приет е Правилник за привременно управление на БКД, който действа до 1884г.v








7 юни 1882






БКД се обръща към Софийската Община с молба за предоставяне на терен за изграждане на сграда на дружеството.








6 март 1884





Софийското градско управление със свидетелство N 833 отпуща място за изграждане на сграда на БКД на ул. "Цариградска".








7 август 1884





Първото Главно събрание на БКД, свикано след Освобождението, приема нов Устав. Той установява нова структура и нова научна организация на БКД. Създадени са три научни клона - историко-филологически, за природни и медицински науки и за държавни науки. Научното ръководство се състои от председател, подпредседател, деловодител, ковчежник и председатели на клоновете. За председател е избран проф. Марин Дринов. В чл. 2 от новия Устав е формулирано, че БКД се намира под личното покровителство на н. вис. Българский княз Александър I.








1885





Тържествено отбелязване на празника на св. св. Кирил и Методий, организирано от БКД.








5 октомври 1890





Полагане на основния камък на сградата на БКД.








30 май 1898





Провежда се Общо събрание на БКД, което освобождава старото ръководство и избира ново временно ръководство..








25 октомври 1898





Провежда се Главно събрание на БКД. Избран е постоянен съвет, за председател е избран Иван Гешов. Извършена е частична структурна промяна, като към клона за природно-медицински науки се присъединяват физико-математическите науки.








1899 - 1900





През периода 14 ноември - 5 декември Главното събрание на БКД обсъжда новия Устав, който е приет на 5 декември. На 12 януари 1900 Министърът на Народното просвещение одобрява Устава. Този Устав действа до 1911г.








14 октомври 1902





Общото събрание на БКД внася изменения в Устава.








1906





Започва издаването на поредицата "Български старини".








1908





Председателят на БКД Иван Гешов прави лично дарение на Дружеството от 120 000 златни лева, като изплаща ипотечния му дълг.








13 февруари 1911





Общото събрание на БКД избира първия Управителен съвет на бъдещата Българска Академия на Науките.








6 март 1911





БКД се преобразува в Българска Академия на Науките. Първият председател на БАН е Иван Гешов.








1 февруари 1912





Обнародван е първият закон на БАН.








7-9 май 1912





Участие на представители на БАН в Конференцията за създаване на Съюз на славянските академии и научни дружества в Санкт Петербург. В началото на 1913г. Общото събрание официално присъединява Академията към този съюз.








1913





Започва да излиза "Сборник на БАН".








1914





Създадена е комисия за проучване на дейността и наследството на Климент Охридски.








9 юни 1918





Провеждат се първи избори на нови членове на БАН.








1921 - 1922





Възниква конфликт между ръководството на БАН и Министерството на народното просвещение по повод на предложената от министър Ст. Омарчевски правописна реформа.








25 май 1925





Полага се основният камък на новата сграда на БАН.








1926





22 академици теглят личен кредит от БНБ в размер на 3 млн.лв. срещу ипотека за довършване на новостроящата се сграда.








24 юни 1928





Провежда се първото Общо събрание на БАН в новата сграда на площад "Народно събрание". Външният вид на сградата е запазен до днес въпреки разрушенията, причинени от бомбардировките на Втората световна война.








14 май 1929





Тържествено събрание на БАН по случай 50 години от Освобождението на България и 1000 годишнината на цар Симеон I. Присъства царската фамилия. Официално е открита новата сграда на БАН.








1931





БАН е приета в Международния съвет на научните организации.








9-16 септември 1934





В софия се провежда IV Международен конгрес по археология, който решава БАН да оглави международната комисия по издаването на извори за живота и делото на св. св. Кирил и Методий.








2 октомври 1938





Извънредно Общо събрание на БАН провъзгласява цар Борис III за почетен член на БАН.








април 1940





Народното Събрание приема Закон за преустройство на БАН и нарича Академията Българска Академия на Науките и Изкуствата (БАНИ).








30 юни 1940





Общото събрание на БАН приема Устав на БАНИ.








1941





Възниква конфликт между министър-председателя Богдан Филов и по-голямата част от академиците по повод на предложения от Филов проект за допълнения на Закона за БАНИ, който предвижда научният секретар на БАНИ да бъде назначаван, а не избиран, каквато е традицията и както е според Устава на БАН.








март 1941





Народното събрание по предложение на Б. Филов приема закон за допълнение на Закона за БАНИ. Допълнението узаконява алинея, която предвижда научният секретар на БАНИ да се назначава от министъра на Народното просвещение.








януари-март 1944





Разрушена е част от сградата на БАНИ в резултат на бомбардировките. Дейността на БАНИ временно е прекъсната.








ноември-декември 1944





Сформирано е временно ръководство на БАНИ с председател Д. Михалчев и секретар Сп. Казанджиев.








14 януари 1945





Провежда се извънредно Общо събрание за избор на нови редовни и извънредни членове на БАНИ.








ноември 1945





Общото събрание на БАНИ приема план за преустройството на Академията, в който се предвижда към нея постепенно да се открият редица научни институти. Първите институти са основани през следващата 1946 г.








1 февруари 1947





Народното събрание приема нов Закон за БАН. Съгласно чл.2 на закона БАНИ се преименува в БАН. Съгласно чл.1 "БАН е най-висшият научен институт в страната. Тя е държавно учреждение със свой самостоятелен творчески, организационен и административен живот и се намира под ведомството на Министерския съвет...". Законът влиза в сила от 1 март с.г.








27 - 28 февруари 1947





Общото събрание приема нов Устав на БАН, който влиза в сила от 1 март с.г.








4 март 1947





Общото събрание избира нов Управителен съвет, за председател е избран Т. Павлов.








16 септември 1949





Великото народно събрание приема нов Закон за БАН. Съгласно чл.1 на Закона "БАН е най-висшето държавно научно учреждение в страната и е подчинена на Министерския съвет". С този закон се премахват отделите и се създава нова структура със 7 отделения. Законът предвижда управлението на БАН да не се извършва въз основа на устав, а чрез правилници.








14 март 1957





Народното събрание приема Закон за изменение на Закона за БАН, с който законът от 1949г. се отменя почти изцяло. Според ал.2 на единствения параграф на новия закон, "въпросите за структурата, личния състав и ръководните органи на БАН, както и останалите устройствени и организационни въпроси, се уреждат с устав, одобрен от Министерския съвет и утвърден с указ на Президиума на Народното събрание". Периодът от септември 1949г. до април 1957г. е единственият период в историята на БАН, през който тя няма устав.








30 март 1957





С Указ N 141 на Президиума на Народното събрание е утвърден новият Устав на БАН.








11 декември 1959





Общото събрание на БАН, въз основа на постановление на МС за развитието на БАН и по доклад на зам.- председателя акад. Христо Даскалов, приема решение за нова структура на Академията, за развитие на институтите, за разширение на материалната база и за значителен кадрови ръст на БАН.








септември 1961





Създава се отделна Селскостопанска академия.








август-септември 1966





Първи конгрес по балканистика, организиран от БАН Провежда се с участието на генералния директор на ЮНЕСКО г-н Рене Майо.








1 октомври 1969





Тържествено честване на 100-годишнината на БАН. Тържественото събрание се провежда в зала "Универсиада".








21 декември 1972





Общото събрание приема нов Устав на БАН. Върху неговата основа се извършва нова реорганизация на БАН. Уставът е утвърден с Указ на Държавния съвет N 1029 от 4 май 1973 г. За пръв път в този Устав е формулирано, че БАН "развива дейността си съобразно програмата и решенията на Българската Комунистическа Партия..."








1973





Съгласно новия Устав се извършва интеграция между СУ "Климент Охридски" и БАН. Създават се научните обединения и единните центрове за наука и подготовка на кадри.








20 юли 1977





С Указ на ДС на НРБ N 1105 се допълват и изменят текстове от Устава на БАН. Утвърждава се научното обединение като структурно звено на БАН.








1989





Приети са Временни правила за избиране на ръководни органи на институтите и лабораториите, въз основа на които за пръв път в научните звена на БАН Общите събрания на учените провеждат избори за директори, ръководни органи и научни съвети.








1990





Подготовка и обсъждане на нов Закон за БАН.








2 ноември 1991





Народното събрание приема Закон за БАН. С новия закон и по-късно - с изработения на негова основа Устав на БАН Академията се превръща в една напълно демократична и автономна институция, чието управление и структура се основават изцяло на принципа на изборността. Академичните звена получават висока степен на автономност.








18 ноември 1991





Съгласно чл.5 от Закона за БАН е сформирано ново Общо събрание на БАН, състоящо се от 200 хабилитирани учени, избрани от Общите събрания на учените на академичните научни звена.








9-16 декември 1991





Общото събрание избира временно ръководство на БАН начело с акад. Йордан Малиновски.








април-юни 1992





Общото събрание обсъжда и приема нов Устав на БАН.








6-13 юли 1992





Общото събрание избира постоянно ръководство на БАН За председател е избран акад. Йордан Малиновски.








14, 20 юли и 5, 6 септември 1992





Общото събрание избира Управителен съвет на БАН.








21 декември 1992 - 5 април 1993





Общото събрание на БАН обсъжда и приема "Научни приоритети и структура на научните направления (Концепция за преструктуриране на БАН)" и "Правила за изпълнение на решенията на Общото събрание на БАН за преструктуриране на БАН и преустройството на нейните самостоятелни научни звена".








12 октомври 1994





Навършват се 125 години от създаването на Българското книжовно дружество, прерастнало през 1911г. в Българска Академия на Науките. Юбилеят е отбелязан с три главни прояви, организирани от ръководството на Академията: посещение на официална делегация на БАН в гр. Браила, Румъния; научна конференция "Българската наука, UNESCO и международното научно сътрудничество" и Тържествено събрание в деня на основаването на БКД.








8 януари 1996





Новото Общо събрание на БАН избира свое ръководство, в състав: 
Председател: ст.н.с.I ст. дтн, дхн Здравко Стойнов, 
Зам.-председатели: ст.н.с.I ст. дбн Радомир Радомиров и проф. дтн Янко Арсов, 
Секретар: ст.н.с. д-р Юлия Балтова.








12 март 1996





Почива председателят на БАН акад. Йордан Малиновски (1923-1996).








8 април 1996





Общото събрание на БАН избира за председател на БАН чл.-кор. Иван Юхновски.








юли 1996





Започва издаването на "Информационен бюлетин на БАН".








7 октомври 1996





Общото събрание на БАН избира останалите членове на ръководството: 
Зам.-председатели: ст.н.с.I ст. дфн Никола Съботинов и чл.-кор. Константин Косев, 
Главен научен секретар: ст.н.с.I ст. дбн Наум Якимов. 
До края на годината са избрани научните секретари и членовете на новия Управителен съвет на Академията.








12 октомври 1999





Навършват се 130 години от създаването на БДК, прерастнало в БАН. Тържественото честване е придружено с внушителна изложба на тема "Наука за България", уредена в ЦУ-БАН.








17 февруари 2000






Общото събрание на БАН избира свое ръководство в състав:

Председател: ст.н.с.I ст. дтн, дхн Здравко Стойнов, 
Зам.-председатели: ст.н.с.I ст. дбн Радомир Радомиров и проф. дтн Янко Арсов, 
Секретар: ст.н.с. д-р Юлия Балтова.








6 април 2000






Общото събрание на БАН избира акад. Иван Юхновски за председател на БАН.








23 октомври 2000






Общото събрание на БАН избира останалите членове на ръководството:

Зам.-председатели: ст.н.с.I ст. дфн Никола Съботинов и чл.-кор. Константин Косев, 
Главен научен секретар: ст.н.с.I ст. дбн Наум Якимов. 
До края на годината са избрани научните секретари и членовете на новия Управителен съвет на Академията.








9 февруари 2004






Общото събрание на БАН приема "Стратегически цели и функционални приоритети на Българската академия на науките за периода до 2007 г."








1 март 2004






Общото събрание на БАН избира свое ръководство в състав:

Председател: ст.н.с.I ст. дтн, дхн Здравко Стойнов, 
Зам.-председатели: чл.-кор. Радомир Радомиров и акад. Янко Арсов, 
Секретар: ст.н.с. д-р Цветана Каменова.








29 март 2004






Общото събрание на БАН избира за председател на БАН акад. иван Юхновски.








25 октомври 2004






Общото събрание на БАН избира останалите членове на ръководството: 
Зам.-председатели: акад. Никола Съботинов и акад. Константин Косев, 
Главен научен секретар: ст.н.с.I ст. дбн Наум Якимов. 
До края на годината са избрани научните секретари и членовете на новия Управителен съвет на Академията.








18 юни 2008 г.






На 18 юни 2008 г. на заседание на Общото събрание на БАН на основание чл. 16, ал. 1, т. 3 и ал. 6, т. 1 от Устава на БАН, след проведено тайно гласуване акад. Никола Василев Съботинов бе избран за Председател на БАН с 84 гласа "ЗА", 21 - "ПРОТИВ", 5 - "БЕЛИ" и 0 - "НЕВАЛИДНИ" от 110 гласували.








06 октомври 2008 г.






На 06.10.2008 г. Членовете на Общото събрание на БАН избраха ново Ръководство. В него са включени трима зам. председатели- чл. кор. дхн Александър Попов, чл. кор. дсн Атанас Атанасов, ст. н. с. I ст. дмн Евгени Николов. За главен научен секретар е избран ст. н. с. I ст. дтн Стефан Хаджитодоров.
Научни секретари в отделните научни направления са: 
ст. н. с. I ст. дфн Иван Недков - Физически науки
ст. н. с. I ст. дхн Владимир Димитров - Химически Науки
ст. н. с. I ст. дмн Любомир Казаков - Биологически науки
ст. н. с. II ст. д-р Костадин Костадинов - Инженерни науки
ст. н. с. II ст. д-р Славия Бърлиева - Хуманитарни науки
ст. н. с. II ст. дин Росица Чобанова - Обществени науки