Едуард Олби се притеснява от общество, което се страхува да бъде провокирано. Проблем за него е комерсиализацията на изкуството, на което се гледа само като на забавление - Важно е и какво се разбира под забавление.
Американският драматург Едуард Олби (на снимката в София) получи почетното звание “доктор хонорис кауза” на театралната академия (ВИТИЗ), както ви информира ОБЗОР по-рано. Авторът на над 30 пиеси и носител на три награди “Пулицър” е у нас за премиерата днес на последното си творение “Козата или коя е Силвия” в Народния театър “Иван Вазов”. Режисурата е поверена на Явор Гърдев. За тази пиеса Олби получи и авторитетната награда за драматургия “Тони”.
София, 11 октомври 2009г. Произведение на изкуството, което не е опасно, е загуба на време, смята световноизвестният американски драматург Едуард Олби.
"Явор Гърдев показа, че е разбрал всичко, което съм искал да кажа с пиесата "Козата, или коя е Силвия". Той използва и една интересна дума "опасен". Творба, която не е опасна, нещо не наред с нея," коментира Олби пред репортери по повод на спектакъла по неговата пиеса, който прави режисьорът Явор Гърдев на Камерната сцена в Народния театър "Иван Вазов".
За премиерата тази вечер се очаква Марта Коание, почетен председател на Международния театрален институт - ITI. Тя е инициатор на постановката в академичната трупа.
Михаил Билалов, който от 1994 г. живее във Франция, играе Мартин преуспяващ архитект с щастлив брак, хармоничен във всяко отношение, който внезапно се влюбва в коза. Бойка Велкова е в ролята на неговата съпруга Стиви - красива, фина и интелигентна жена. Юлиан Вергов е Рос - най-добрият приятел на Мартин още от детството, който обаче по думите на Олби много се е променил, откакто е станал тв водещ, и затова не е изненада, че предава Мартин. Иво Аръков, студент в 3-ти курс в НАТФИЗ при Атанас Атанасов, е Били - синът на Стиви и Мартин, когото те наричат странен, а той се определя като гей.
Сценографията и костюмите са на Никола Тороманов, музиката - на Калин Николов.
"Не бих сменил никого от екипа. Лесно е да си гениален автор с такива актьори - невероятни са. Режисьорът също си го бива. Великолепна е работата и на всички останали," коментира Едуард Олби.
"Да се занимаваш с трагедия ти трябва преди всичко кураж. Само изкуството позволява докосването до отвъдни, забранени реалности. Поставянето на трагедия е и докосване до страха и вината," каза Явор Гърдев. Режисьорът "признава", че се е страхувал да постави "Козата. . . ", макар че е поискал да го направи веднага, след като я прочел през 2005 г.
"Винаги се чувствам виновен, когато поставям - особено да не е назидателен спектакълът. Важното е не кое е правилно в пиесата, а да ни поставя в ситуация, в която сме принудени да решаваме, да избираме. "Козата. . ." е опасен танц на ръба между доброто и злото, в който ние неизбежно трябва да се определим.
Сложните произведения, които те поставят в сложни ситуации, са важните. Произведенията, които се занимават с етични проблеми, не с естетически, са големите за мен," обяснява Явор Гърдев.
За него темата на "Козата. . . " е преди всичко самотата, другостта. Пиесата показва също как понякога у човека се възражда нещо диво, Дионисиево, извънкултурно. Въобще жанрът трагедия е за хората, които не се самозалъгват, че многовековните културни напластявания са притъпили инстинктите и са отдалечили човека на сигурна дистанция от вътрешните му стихии, смята режисьорът.
Едуард Олби по собствените му думи се притеснява от общество, което се страхува да бъде провокирано. Проблем за него е комерсиализацията на изкуството, на което се гледа само като на забавление. Важно е и какво се разбира под забавление.
"Някои отиват на театър с надеждата, че нищо няма да им се случи, че няма да им се наложи да се замислят. За тях забавлението е нещо кухо. Аз предпочитам неща, които ме карат да се замислям. Но комерсиалният театър все повече ни оставя да си излезем от представлението, каквито сме - не ни тревожи или изненадва. Често такива представления имат комерсиален успех, но те унищожават самата култура," убеден е Олби.
"Ще съм дълбоко обиден, ако някои хора не си излизат от постановки по мои пиеси - особено на Бродуей," отбелязва драматургът. Той е поразен от факта, че от спектакъла на "Козата. . . " в Ню Йорк по няколко зрители излизали не когато Мартин казва, че е влюбен в коза, или при репликата, че Господ се е самоубил, а когато Били целува баща си в устата.
"Бях шокиран от този примитивизъм и абсурдност. Искаше ми се да извикам: "Хора, не сте ли пораснали!" - разказа Олби.
"Не мога да предвидя реакцията на публиката. Мисля, че хората трябва да са разумни и да имат разумни отговори на случващото се. Не държа да се съгласяват с мен. Човек трябва да се бори с общество, което става все по-материално - да го облъчва с духовност. Не пиша пиеси, които хората искат да видят, а неща, в които трябва да се вгледат и да започнат да разсъждават по различен начин за тях" - обяснява драматургът.
ПРИПОМНЯМЕ:/Всичко за Олби + още – кликнете на линка/
Световноизвестен US-драматург влезе във ВИТИЗ
Like this:
Like Loading...
Related
You must log in to post a comment.