Местен космополитизъм?

Иван БУНКОВ

Човек не случайно се ражда точно на определено място. И географско, и духовно! Затова, независимо къде се намира, той работи за нея и чрез нея.Така световно и местно се сливат в единство. И отделния човек става силен и значим.

(Карта на България с исторически места – кликнете отгоре за по-голям размер)

Това може да ви звучи като мокро-сухо, сиреч – умна глупост, но не е така!

Открих го в гръцкия избирателен закон. И ме запали! Даде ми отговор на някои въпроси от рода на защо в Гърция така, а у нас онака!

Защо в Гърция асфалтът е асфалт до последното село, без значение дали е на остров в шлейфа  срещу Измир, дали е в Пелопонес, или в Крит, дали е на хвърлей срещу моето родно село, зад отвъдния баир.Навсякъде гръцкото си е гръцко. С църквите, със знамената. С цялата урбанистична уредба. Площад. Кметство. Улици. Тротоари. Лампи. Ресторанти. Кафенета. Къщи. Тераси. Малки градинки. Здравни заведения. Може да не е богатско, но белосано, подредено, уредено. И последното село, и първото.

Защото всичко в Гърция е проникнато с „ местен космополитизъм”!

Този мой си термин го разбирам така. Мога да живея някъде по света. С идеите на целия свят. Да го наблюдавам и обемам отвисоко, но никога да не скъсвам и с другата точка – с онази, в която съм се родил. Човек не случайно се ражда точно на определено място. И географско, и духовно! Затова, независимо къде се намира, той работи за нея и чрез нея.Така световно и местно се сливат в единство. И отделния човек става силен и значим. Помислете само за Ботев, Каравелов, Берон! Били са и тук, и там! Така е  с всички хора. Номерът е как да хвърлим мост между двете!

Гръцкият закон задължава всички гърци по време на избори да гласуват и то не къде да е, а по постоянен адрес.За повечето  това е там, дето си се пръкнал, дето си първо мляко засукал, дето ти са близки, роднини, приятели. Можеш да гласуваш на друго място, разрешават,но само ако си над 450 километра отдалечен. За в България  това значи да си извън страната.

Малко гърци гласуват на друго място. Напротив. И от чужбина тържествено се връщат. Със самолет, с влак, с кола  –  да гласуват! Изборите се превръщат в празници. Събират се цели родове,села,градове.

А приготовленията започват отдалече. Ремонтират се и се белосват къщите. Стягат се дворовете. Нареждат масите. Тръгват дискусиите и разговорите за политика. В тях гърците са майстори. Всичко подлагат  на съмнение. На обстоен анализ. Независимо дали става дума за местна или за централна власт. Което се знае, се изговаря. Обсъждат се с  подробности качествата на кандидатите. И каква ще бъде ползата от тоя, или оня. И чак тогава се тръгва към избора. Така всеки гласува, изправен пред съвестта на рода си, гласува за родния край, гласува кръвно свързан с нещата, които няма за миг да изпусне от внимание. Затова ще получава местния вестник, или ще го следи зорко в интернет,там,на хиляди километра, в Австралия. Там той си остава грък от еди къде си. И мисли за Австралия, за Гърция, но и за  родния край. И държи  – обещанията  да се сбъдват. Районът да се развива. Улицата,селото,махалата,градът – да се променят. За него Гърция не е само в столицата – тя е навсякъде!

Местния космополитизъм го видях в действие и в гръцките събори това лято. Всяко село си има събор  – по цяла седмица. Богата културна програма. От Атина идват дейци,но и всички изявени личности от селото, независимо къде са акостирали по света, хвърлят котва в родния край. И се раздават –  премиери на книги, на филми, концерти, сказки, дискусии на местни и световни теми. Селото не умира! Не линее, запуснато духовно и физически, години наред! Съселяните му, от  цял свят, общуват с модерни комуникации. Неформално ,а и формално ,си управляват процесите.

При нас има хора,които не са стъпвали с години по родните си места. И няма да стъпнат, задъхани от всекидневието,ако нямат повод. Пък и да искат да помогнат, формално няма как! Често обиколили света, научили, да кажем, повече от другите, те сега могат само да мълчат състрадавайки селото, което си отива. После най-много да почерпят вечерта в  хоремага, ако все още съществува, и на другия ден, с чувство за вина, да си заминат, подтиснати от безизходица и мъка. Или да се „разбунтуват” и сами да се заемат  нещо да оправят.

Тогава започва най- страшното. Сграбчен от всички страни, усещаш опозиция –  тотална!

Усещал съм го на собствен гръб. Но друг път, засега, не виждам!