Тошко Колев става на 100 години

Постерът за предстоящия Концерт-спектакъл на Тодор Колев.

Тодор Колев: "Това за мен това е биологичен момент и много се радвам, че все още мога да пея, та и да подтичвам по сцената, не само да ходя и да говоря"

"Днес не е важно какво вършиш, а за колко!"

+ видео + интервю

София, 5 октомври 2009г. "100 години Тодор Колев" е названието на юбилейния концерт-спектакъл на легендарния актъор, добре познат ни не само от екран и сцена, а и от шоуто, което изнесе в Лос Анджелис преди няколко години, който ще се състои на 14 октомври в зала 1 на националния дворец на Културата (НДК) в София, съобщиха от националната информационна агенция. Догодина пък да излезе DVD, а националната телевизия (БНТ) да го покаже по Коледа, са се зарекли продуцентите.
  "Годините наистина ми се струват 100,"  каза именитият артист, който тази година навърши 70 години, в отговор на въпрос за заглавието на спектакъла - "100 години Тодор Колев".
  "Имам такова чувство. За хората може да не е така, но за мен е. Много отдавна съм на сцената. Професията ни отстрани изглежда много лъскава, но аз знам задкулисието. Имало е доста трудни години - затова са 100 години, а вероятно и една-две отгоре. Цял живот съм се опитвал да не се взимам насериозно, затова вложих чувството си за хумор и в заглавието. Доколкото знам, много хора го харесват," обясни Тодор Колев.
  Представлението ще започне с голям откъс от неговия моноспектакъл "Назад към културата" - за който артистът ще се появи с ексцентрично превозно средство и то ще е изненада по замисъла на инициаторите. Следват "смешните" песни на Тодор Колев, някои от които и досега се пеят, откъси от емблематични филми с негово участие като "Двойникът", "Господин за един ден", "Опасен чар" и т.н. След това е ред на т. нар. сериозни песни, Вивалди в изпълнение на "цигулково дуо" Тодор Колев - Ицхак Финци - специален гост на спектакъла, и заключителен монолог на Топузов от финала на пиесата "Човекоядката" от Иван Радоев.

  "За мен най-вълнуващо е присъствието на сцената на голям оркестър Брас асоциация под диригентството на Ангел Заберски,при това подсилен с щрайх. Сбъдна се още една моя мечта - ще имам и три беквокалистки," каза Тодор Колев. Специален гост музикант ще бъде китаристът Иван Лечев от ФСБ.
  "За мен концертът няма юбилеен характер - такъв е по-скоро за инициаторите. За мен това е чисто биологичен момент, на който не обръщам внимание, защото много се радвам, че още мога да пея, да подтичвам по сцената - не само да ходя, а също така и да говоря," каза в отговор на въпрос Тодор Колев. По думите му в такъв момент трябва да се благодари малко и на Господ.
  Колев "призна", че Ицко Финци е на по-високо професионално равнище от него като цигулар - макар че и двамата свирят от деца.

 "Ще бъде малко самодейно, но след като сега България е залята от доста нехудожествена самодейност, не ни пречи и на нас да покажем как подрънкваме," каза артистът.
 Другото му "признание" беше за "конфликт на интереси" с режисьора на спектакъла - актьора Стефан Вълдобрев, на когото е кум, освен преподавател в НАТФИЗ.
 "Избрах го, защото е много трудно да намериш режисьор, който да обедини сполучливо 3-те елемента на концерта - музика, театър и кино, а Стефан има умения във всички тези области, завърши и режисура в Чехия," обясни Тодор Колев.

 "За мен Тодор Колев е легенда, учител и в НАТФИЗ, и в живота. Лесно се работи с него, защото се разбираме почти без думи," каза Вълдобрев. Той "издаде", че на концерта ще звучат и нови песни на Тодор Колев - много умни и красиви по думите му.

„Нещата, за съжаление, не отиват на добре. Не можеш с индивиди, чиито мисли са на етажи под земята, да решаваш проблемите на хората.“
"Имам мечта, която обаче е неосъществима - да бъда рентиер. Не желая да правя нищо повече, всичко ме е обезкуражило до болка...", сподели Тодор Колев на пресконференцията за предстоящия концерт.

Тодор Колев е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Фигурата "entertainer" никога не е била в центъра на българската популярна музика. В повечето случаи ролята му е ограничавана до водещ на концерти и програми, който представя чужди сценарии. Тодор Колев е сред малцината, които се осмеляват да изградят собствен сценичен образ и съумява успоредно със значимите си роли в театъра и киното да постигне големи успехи като певец, който създава шлагери, и водещ на собствено шоу. Цигулката е в ръцете му още от деветгодишен и той дори е амбициран да влезе в Консерваторията, но войниклъкът бързо разбива крехките му надежди. Все пак не скъсва с музиката и си изкарва хляба, като свири по заведения на акордеон , китара и саксофон до приемането му във ВИТИЗ, след двукратно кандидатстване там. Завършва през 1965, а години по-късно води и собствен клас по актьорско майсторство. Известен като Адама (от модната къща на баща му - "Адам"), Тодор Колев става популярен с дебютната си "Песента на кафето" през 1970. Първият му самостоятелен рецитал е на Младежкия конкурс за забавна песен през май 1973 в зала "Универсиада" под съпровода на оркестър "Метроном". В новогодишната програма на телевизията от 1979 се появява в култовия образ на циганина Манго и става прочут със своите "Иръпшъни". През 80-те изпълнява редица шлагери, сред които "Жалба за младост" (м.Морис Аладжем) и кавър-версията "Как ще ги стигнем американците" по "Let It Be" на "Бийтълс". Той е първият изпълнител на песента "Жена на всички времена" (м.Димитър Бояджиев), която представя на фестивала "Златният Орфей", както и няколко песни по стихове на Борис Христов ("Петима музиканти" , "Самотният човек"). Песента "Някога по дългия бряг" (м.Константин Ташев) печели I-ва награда на конкурса "Бургас и неговите трудови хора" през 1982 г. Солист е на Биг бенда на БНР, а най-дълготрайно и плодотворно е сътрудничеството му с Георги Борисов и неговите оркестри "Динамит брас бенд" и "Георги Борисов брас бенд". По-известните му роли в театъра са в постановките "Лодка в гората" в Пловдивския театър, "Човекоядката" в театър "София", а в киното-във филмите "Двойникът" , "Господин за един ден" , "Опасен чар" (вижте видео) и др.

В началото на 90-те Тодор Колев прекарва няколко години в политиката, като депутат във Великото народно събрание и културен аташе в посолството на Република България в Канада. След завръщането си създава със своите приятели Джони Пенков и Рангел Вълчанов шоуто "Как ще ги стигнем…" – в началото в радио "Витоша", а от 24 октомври в БНТ (програмата се излъчва по "Ефир 2" на живо от зала 2 на НДК).(гледайте доста смешен клип на песента "Кога ще ги стигнем хамериканците ...)

От 26 октомври 1998 шоуто има ново име - "Вход свободен" – и се излъчва по "Канал 1" на БНТ. През 1999 г. Тодор Колев издава своята автобиография в комплект с компактдиск с най-хубавите си песни. През 2006 читателите на списание "Паралели" го класираха на 3-то място в допитването за "Най-популярните български актьори на всички времена". Тодор Колев продължава да играе успешно в постановки на Пловдивския драматичен театър и се снима като рекламно лице на няколко фирми.

Интервю 0т 13 октомври 2008г. със Соня Сиромахова в “ОБЩЕСТВО”:

Смятате ли, че  днешните, по-млади актьори, комици, са на нивото на вашете поколение?
Проблемът не е в поколенията. Проблемът опира в начинът на изказ, форма и най-важното – това, което искаш да кажеш, да внушиш на хората с някои роли. Ако има нещо нежелателно и твърде неприятно  то е когато някой, за да изтръгне хумор от нищото прави неща, които са просташки. И това е тъжно, антихудожествено. Много наглост, безпардонност се ширят, примерно в телевизионните предавания. На младия актьор могат да му се простят тези забежки, но за възрастния водещ подобно поведение е трагично. Тук има и нещо друго – появиха се телевизионни предавания, които са всъщност са радио предавания. Говорят някакви хора, които не се виждат, нямат никаква визия., дискутират с водещия. Принуждават те да гледаш 2-3 часа само в него и да обсъждаш често непростимото му поведение. А не мога да си обясня и друго – има излъчвания в които зрители от 7 часа сутринта се обаждат на телефона със своята болка, с проблемите си и наивно вярват, че нещата ще се решат. Мисля си дали в страната ни не живеят прекалено много луди хора. 
А колкото до талантите сред младото поколение – има ги! Много добри комици са: Виктор Калев, Краси Радков, но за да продължат да се развиват трябва да излязат от шоуто на Слави Трифонов. Там им се пречи. Много харесвам и обичам Димитър Рачков, талантлив актьор е. 
Видно е бездуховността е сграбчила отвсякъде обеществото ни, разрушена, сбъркана е ценностната ни система, има отстъпление от театъра, киното, изобразителното изкуство, музиката. Чалгата превзе сцената. Жълтите вестници бълват клюки...
Наистина, това което пишат жълтите вестници е страшно, безотговорно, без грам истина, но чувал съм, че там се печелят много пари. В чужбина, която усърдно копираме също има жълта преса, но нещата се проверяват. Не можеш да се прехранваш, като надничаш под бельото на хората. Тези измекяри, така наричам и авторите им и издателите, дебелеят в буквалния, физиологичния смисъл на думата, но духовно отдавна не съществуват. Всичко опира до манталитета. 
Когато се опитвам са анализирам някоя случка или нещо, което се появява и по преса и по телевизия и не мога да намеря отговор се обръщам към една моя авторска формула – простотия съчетана с бездарие. Всичко се оправдава, ако го подчиниш на нея. Това е белегът, който постоянно убива тая държава във всички области – от обикновения бит до обществените, държавнически отношения. 
Добре, как все пак ще се възстанови, възроди духовното в обществото? В областта на икономиката надяваме се все някак си нещата ще могат да потръгнат, но в духовната сфера?
Не сте права, че икономиката ще се оправи. Управляващите не се държат адекватно, сега целият свят се тресе от проблеми, само ние сме добре.  Америка, Китай, Франция, Германия са във финансов колапс, а ние най-отвисоко бяха предупредени да нямаме грижа. Това е безотговорно. 
Поразиите, които продължават да се нанасят на културата, са страшни. И аз се учудвам, че не само управляващите, но и хората не си дават сметка докъде ще стигне. Не мога ежечасно, от сутрин до вечер, да бъда бомбандиран с простотии. 
Дали съм точна незнам, но във века на многото и различни средства за комуникация, които би трябвало да социализират повече хората, човек става все по-самотен?
Така е, когато за пръв път отидох на Запад бях поразен. След 8 часа вечерта по улицата не можеш да видиш човек. И у нас ги няма вече приятелските, комшийските отношения. Светът се променя в негативна посока. Хората се очуждават. 
Държавата абдикирала ли е от духовната сфера?
Тя сега се опитва да се върне, но е твърде късно. Когато едно куче го държиш дълго гладно и отвързано и то стане бездомно, сложиш ли му вержка то няма да я търпи. Вече никой на никого не вярва и за голямо съжаление всичко се обръща към парите. Говоря и за талантливите хора, не за случайни колеги. Важно е не какво вършиш, а за колко.
Бяхте известно време в НАТФИЗ. На какво учехте студентите?
Отидох там единствено заради Крикор Азарян. Той ме покани. На всеки друг бих отказал. Вече не преподавам. Защо ли? Като се изключат двама трима души, незнам другите какво преподават. Ако не си добър в професията, на какво ще учиш студентите. В момента ректорът на академията може да участва в учебник, като пример как не трябва да се пишат сценарии. Кой е той, никой не го знае, като име. Той е написал сценария на недоснимания сериал „Хотел България”, мисля че се казваше.
Излъчиха няколко серии и толкова. Важното е, че той пише и то от пиедестала на човек, който учи другите. 
Сега тръгна по Нова ТВ 220 серийният филм „Забранена любов”. Изглежда, като лошо копие на южноамерикански сапунен сериал...
Това е така, защото тези, които имат желание и пари купуват готови формати на разни бездарници от Южна Америка, Испания, плащат, побългаряват ги и ги реализират с едни хора, които са склонни да работят за малко пари, но продължително да са ангажирани.
Най-лошото е, че по този начин се спират българските проекти. У нас все още има кадърни хора. Ако се обяви конкурс за сценарий от 10 души поне един ще го спечели. 
А какво се получава?
Евтини, тъпи, селски образци на сценарии, които не отразяват българската проблематика. В тях липсва българския дух. Колкото до „Забранена любов” изтърпях 5 до 10 минути пред екрана и си наложих да не го гледам никога повече. Върхът на безрасъдството е да покажеш например Тити Папазов. Казвам им „много здраве” или както има един много калташки израз „ходи дроби зеле”, ако вземат да ми говорят, че това били типажи, били хора от натурата. Много разностранен талант се оказва този кандидат кмет. Впрочем, да прави каквото иска само да не се бута при нас, защото няма място. 
Мислите ли, че хората участващи във формата „Биг Брадър” са представителна извадка за нашето общество?
Горко ни, но ще кажа нещо съвсем точно има хора, които много обичат парите аз също ги обичам, но не си посвещавам работата на това, как да печеля и не се държа, като някакъв Миклухо Миклай на екрана. Слави Трифонов и Милен Цветков са просто фелтфебели, които се правят на водещи. Пожелавам им да направят много пари, само да не ми се изхвърлят, че са добри в тази област и да не ми се карат от екрана. 
Кое за мен е най-страшното? И в други държави има „Биг Брадър”, „Сървайвър”, „Мюзик айдъл”, „Денсинг старс” и какви ли още не формати, но нашите ще си позволя една турска дума са бетер всичко. На нашите им дай да вземат едно нещо и да го съсипят отгоре до долу с родния манталитет. Това е най-тежкото за мен. 
Доста отдавна, преди 10 ноември ви приписаха авторството на оня виц за тримата Тошковци, които разсмиват България – Тодор Колев, Тошко Козарев (клоун от цирка) и Тодор Живков. Каква е истината?
Аз не бях автор на този виц. Незнам кой беше, но факт е, че си изпатих. Службите ме привикаха набързо. Майка ми звънеше сутрин рано да проверява жив ли съм, в затвора ли съм. Бях дал, при едно посещение по линия на театъра в Западна Германия едно интервю, което получих после по пощата, журналистът просто ми го изпрати да го видя. Получих гo, беше отваряно. Нарочиха ме и заради това. Нещо повече – беше ми забранено да пътувам в чужбина.
И как тогава през 2007 г. Комисията по досиетата ви обяви за агент?
В това няма истина. Имам официален документ от Народното събрание. В т.нар. досие има само едно картонче. Няма мой подпис, мое съгласие. Някой си е приписал актив за чужда сметка. Ама бил съм привикван в Държавна сигурност. И какво да им кажа, че няма да отида! А кой е този смелчага, който няма да отиде там, ако го привикат. Няма такъв. И друго – проблемът с досиетата за всеки човек е личен. Хората, които се занимават с тях, подходиха с измислени дефиниции – едни попадат тук, други там. Това е груба грешка. 
Бяхте привърженик на синята идея?
На идеята – да, и досега. Но не на партията. Дори по време на правителството на Филип Димитров бях съветник в посолството в Канада, отидох като политическо лице. Като видях, че сега там беше като преди помолих да ме освободят. Върнах се след 2 години. Бях при сините, когато имаха нужда, свърших си работата и им казах „Довиждане”. Но истината е, че и те не ми казаха „Добър ден”.
Издадохте автобиографична книга с твърде странно и интригуващо заглавие – „Варненското софиянче от Шумен”, как ви хрумна?
Детски спомен. Когато някога сутрин отивах на училище, минавах покрай магазин с такава табелка над входа. Тогава въобще не съм си и помислял, че сред време ще живея в София, че ще издам книга и че ще я кръстя на спомена си.

видео и текст на една от новите, много поучителна песен на Тодор Колев за младо и за старо - дует с българска сладурана:

Често споменават старите
думата любов,
аз я търсих из букварите
и в урока нов...
Дори и в речника защо незнам,
защо незнам,
тази малка думичка я няма там...
.. я няма там...

Сега си още малка ти,
но ще порастеш,
ще дойде времето да я разбереш...

Казват, че е най-прекрасната дума на света
и че ще ми стане ясна тя — като пораста...
Години чакана е до тогаз,
а до тогаз, само други думички ще уча аз...

Че вървят в ръка с времето всичките неща
и че само при големите идва любовта...
При тях завинаги остава тя, остава тя,
и в плен са всички те на любовта...

А нека имат малките веселия смях,
куклите, пързалките - всичко е за тях,
моливите, писалките и игри на шах,
всичко е за малките, всичко е за тях...

ВИДЕО КЛИП ЗА КОНЦЕРТА