14 Сеп Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден)./четете по-долу за Кръста, и още как и кога да се кръстим и кога да сядаме в Църква/
    Професионален празник на Пожарникаря - Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението"
15 Сеп Начало на новата учебна година в училищата на България.

16 Сеп Международен ден за защита на озоновия слой.
17 Сеп Св. мъченици София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов.
19 Сеп Международен ден на локомотивния машинист.
20 Сеп Международен ден на мира.
            Световен ден за борба с болестта на Алцхаймер

---------

Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден) The Universal Exaltation of the Precious and Life-Giving Cross (Elevation of the Cross) 14 септември (27 септември стар стил) Празник и строг пост днес!

Величаем тя, Живодавче Христе,  и чтим Крест Твой Святый, имже нас спасл еси от работы вражия.

14 септември Православната църква отбелязва днес църковния празник - "Въздвижение на Светия кръст Господен", наричан от народа Кръстовден.
    Светата православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.
    Според църковните предания

 Света Елена - майката на император Константин Велики, се счита за ревностна християнка. Тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек. Християните се покланяли ниско и възклицавали радостно и умилително: “Господи, помилуй!” Множество езичници и юдеи повярвали в Христа и приели свето Кръщение. Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в главната Йерусалимска църква. Това станало през 326г.

По-късно на гроба Господен построяват храм, съществуващ и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.

Друга легенда разказва за по-късно време, когато през 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите там и отнесъл със себе си в Персия всички скъпоценности, които се намирали в тях. Между задигнатите светини бил и животворящият Господен Кръст.Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий. Задължил се да върне пленниците и всичко, което баща му бил задигнал от Йерусалим и задържал в продължение на 14 години. Тържествено и царски облечен император Ираклий тръгнал да възвърне светинята – честния и животворящ Господен кръст – в Йерусалим. На главата си носел царски венец. Като се приближил до Йерусалим, той поискал да носи сам Кръста. Но когато трябвало да мине през портите на Голгота, Кръстът бил задържан от невидима божествена сила. Йерусалимският патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:- Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите! и казал на императора:- Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който обеднелият и страдал за нас Спасител е носел на раменете си в смирение и унижение!

Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква дреха внесъл в църквата Кръста Господен.

ТАКА СЕ РДОИЛА ЛЕГЕНДАТА И НАРОДНАТА ПОВЕЛЯ: "Всеки да си носи Кръста!"

Обобщено празникът Въздвижение е установен във връзка със следните свещени събития в историята на Христовата църква, за които ви разказахме: Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики, Намирането на Светия Кръст на Голгота и Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. “Осветява" се семето за посев. Празникът е наречен още гроздоберник, защото започва гроздоберът.

На Кръстовден празнуват чикакчиите - лечителите, които наместват изкълчени, навехнати или счупени крайници.

Празнуват и именниците: Кръстьо, Кръстин, Кръстан, Кръстана, Кръстил, Кръсто.

Кръстът освен символ на вяра в последните години се налага и като особено актуален и търсен аксесоар. Малко хора обаче знаят за произхода и забраните около него. Важна забрана е, че кръста не бива да се показва над дрехата, той украсява човека духовно и не трябва да се приема като накит. И още – вярващите не трябва да носят кръстчета, различни по форма от православния. Кръстът се появява като декоративен елемент още в древността – у финикийците. При тях той е символ на жертвоприношението, при германските племена е знак за покровителство, у скитите и асирийците е използван като уред за мъчение, а римляните го въздигат и популяризират до такава степен, че християните дълго време са избягвали да мислят за символичното му значение.

Наричат кръста знак на знаците. Двете кръстосани линии на кръста още от предисторическо време са били религиозен символ, предпазващ знак в почти всички световни култури. Северната страна на кръста се приема, че символизира северния вятър — най-мощният, всепобеждаващият, но и главата, интелекта. Южната страна означава южния вятър — огън и чувство, но и топене  и изгаряне. Източната страна представя източния вятър, сърцето — изворът на любовта и живота. Западният  край символизира мекия западен вятър, идващ от страната на духовете, диханието на смъртта. За алхимиците кръстът е бил символ на четирите елемента: въздух, земя, вода и огън. Преди всичко обаче — това е символ на Христос, Неговото разпятие и слава, и по този начин — символ на християнската вяра и Църквата. Именно като такъв символ кръстът е получил най-голямо разпространение — в най-различни познати и непознати форми, с различен произход и приложение.

Много християни питат кога може да сядат и кога трябва да стоят прави в храма.

1. В началото на св. Литургия, когато свещеникът произнася “Благословено царство, Отца и Сина и Святаго Духа…”, тогава всички трябва да сме прави, а при произнасянето имената на трите лица на Света Троица да се прекръстим с благоговение. След това можем да седнем. Ако служи архиерей, изправяме се в момента, когато в ектенията се споменава името му. Това ще бъде знак на почит към архиерея, а и за да получим благословението му, което той ни преподава в този момент.

2. Ставаме на крака и в края на третия антифон, защото тогава започва Малкият вход (литията на свещеника с Евангелието). Тогава, когато дяконът или свещеникъ произнасят : “Премудрост, прости!”, което значи: “Ето премъдростта Божия, а това е св. Евангелие, всички да станат!”

3. Прави трябва да бъдем всеки път, когато ни кади с кадилницата свещеникът, т.е. след Малкия вход, при Херувимската песен и т.н.

4. При пеенето на химна “Святий Боже…” трябва да сме прави и с благоговение да изобразяваме кръстния знак.

5. При четенето на Апостола можем да седнем. Но ставаме веднага, когато чуем: “Премудрост прости, услишим светаго Евангелия”. И стоим прави, докато се чете откъсът от св. Евангелие и докато то не се постави на св. Престол.

6. Стоим прави по време на Великия вход (при изнасянето на св. Дарове).

7. Всеки път, когато свещеникът благославя с кръстен знак народа от Царските двери.

8. Стоим прави и когато се чете или пее Символът на вярата.

9. Когато свещеникът произнася: “Станем добре, станем со страхом, вонмем…”, стоим прави до края. Защото от този момент започва най-важната част на св. Литургия, която е св. Евхаристия, т.е. благославянето на хляба и виното, които се пресъществяват в Тялото и Кръвта на Господа нашего Иисуса Христа. Продължаваме да сме прави, докато свещеникът ни благослови от Царските двери, когато казва: “И да будут милости…”

10. Прави ще бъдем и при четенето или пеенето на “Отче наш…”, и ще останем прави, докато не чуем: “Вонмем, святая святим!”

11. Ставаме пак, когато свещеникът приканва вярващите да приемат св. Причастие, като се появява със св. Чаша на Царските двери, и казва: Со страхом Божиим, верую и любовию приступите! Ще бъде добре да останем прави и докато продължава причастяването със светите Тайни.

12. Накрая ставаме при отпуста, за да получим последната благословия на свещенослужителя.

Много спорове предизвиква между християните и въпросът за колениченето в храма по време на богослужение. Не се коленичи изобщо от деня на Възкресение Христово до деня на Петдесетница. На Петдесетница след св. Литургия, по време на вечернята, се четат коленопреклонните молитви, отправени към Света Троица и в памет на починалите с вяра в Господа. Не се коленичи и във всички неделни дни през годината по време на св. Литургия. Във всички други делнични и празнични дни трябва да коленичим с благоговение, когато се пее “Тебе поем”, защото в този момент се пресъществяват св. Тайни; и когато се чете или пее Господнята молитва “Отче наш”. /Източници: “По пътя към храма” от Хаджи Славчо Кисьов, Стоян ТОДОРОВ, “Църковен вестник” – брой 6/1998 г.

15 септември - Начало на новата учебна година

Важното е да има откритост и прозрачност на процедурите за учебниците, да има възможности за реална конкуренция, а учителите да могат да разгледат учебниците и да направят най-добрия ибор. Това каза пред журналисти в МОМН министърът на образованието, младежта и науката Йорданка Фандъкова. Точният брой на първокласниците ще се знае на 16 септември, след като утре всички деца ще бъдат проверени и записани, каза Йорданка Фандъкова. Тя посочи, че броят им ще бъде по нисък от този през 2008 г. "заради демографската криза, която е в разгара си". На месечната си пресконференция преди седмица министър Фандъкова съобщи, че към този момент 59 596 са записаните първокласници в държавните, в общинските и в частните училища в страната, докато през миналата година броят им е бил 63 237.

17 Сеп Св. мъченици София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов.

Имен ден имат: София, Вяра, Надежда, Любов, както и производните Софка, Верка, Вера, Надя, Люба, Любка, Любен, Любо, Любчо.
 На честната София като най-свещени клонки Вяра, Надежда и Любов се показаха. Те посрамиха елинската мъдрост, и като пострадаха, явиха се победоносци, увенчани с нетленен венец от Владиката на всички - Христос.

През втората половина на първия и в първите десетилетия на втория век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот тя оправдала напълно името си "София", което значи "премъдрост". Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели - Вяра(12г.), Надежда(10г.) и Любов(9г.). След раждането на третата дъщеря София тя загубила своя съпруг. Тая мъдра майка посветила целия си живот на това - християнски да възпита дъщерите си. От двореца на император Андриан излязла заповед майката и дъщерите да бъдат доведени при императора.Императорът я изслушал и се замислил. Отказал се да води разговор. Наредил майката и дъщерите да бъдат изпратени при една знатна римлянка, на име Паладия. На Паладия било поръчано да наблюдава непрекъснато цялото семейство, което след три дни трябвало да застане отново на съд пред императора. Адриан повикал християнките на съд и започнал да говори на дъщерите съблазнителни думи. Удивен от техният общ твърд отговор, велможата решил да се опита да склони към отстъпление от вярата всяка от сестрите поотделно  

Най-напред се обърнал към Вяра, като поискал от нея да принесе жертва на богиня Артемида. Тя отказала. Императорът заповядал да я подложат на мъчение. Съблекли я и започнали да я бият безпощадно. Мъченицата останала равнодушна към ударите. Адриан заповядал да й отрежат гърдите, да я поставят върху нагорещена решетка, да я хвърлят в кипящ котел със смола и масло. Тя останала невредима.

Тогава мъчителят издал заповед да я обезглавят.

Като изслушала присъдата, Вяра се изпълнила с голяма радост и казала:- Помоли се за мене, майко, за да завърша успешно шествието и да стигна благополучно до желания край - да видя моя възлюбен Господ-Спасител и да се насладя на Неговото прекрасно лице!Помнете, мои мили сестри, Кому дадохме обещание вечно да служим! Затова нека претърпим докрай! Една и съща майка ни е родила, възпитала и научила. Затова трябва да получим един и същ завършек! 

Вяра била обезглавена с меч. 

Императорът заповядал да подложат Надежда на ужасни изтезания. И нея царските слуги съблекли и били най-немилостиво. Хвърлили я в огън. Закачили я на дърво и стъргали тялото й със железни нокти. От тялото на мъченицата падали живи късове. Кръвта се леела на струи. Но лицето й сияело с неземна усмивка.

Разярен от тия думи, Адриан заповядал да хвърлят Надежда в кипящ котел с масло и смола. Спасителят я запазил невредима. Победен от тая девица, Адриан произнесъл най-после присъдата: Надежда да бъде посечена с меч. 

Императорът също започнал да убеждава и третата сестра да се поклони на богиня Артемида. Обаче нито ласки, нито убеждавания, нито заплахи могли да поколебаят любовта на момичето към Господа Иисуса Христа. Тогава Адриан наредил като я разтегнал на колелото, да я бият с тояга. Девойката понасяла търпеливо безчовечните изтезания. Разтегнатото й тяло, членовете на което излезли из своите стави, се покрило с кръв, като с багреница. Земята се напоила с кръвта на мъченицата като с дъжд. Адриан измислил нови мъчения. Заповядал да запалят пещ и да я хвърлят вътре. Но мъченицата доброволно влязла в нея, без да се уплаши. Ходела из нея и пеела хвалебни песни на Твореца. След това излязла от пещта здрава и радостна. Мъченията продължили. Царските слуги забивали в членовете й железни свредели. Но Бог я запазил и при тия мъчения. Императорът, закоравял мъчител, без да се трогне от станалите чудеса, издал присъда: Любов да бъде обезглавена.

Майката взела телата на дъщерите си и ги положила в скъп ковчег. Поставила ги на погребална колесница. Погребала ги с благодарност към Бога извън града, на висок хълм.

Три дни прекарала при гроба на дъщерите си. Молела се, усърдно на Господа и плачела от радост. В такова състояние предала душата си на Спасителя, убедена, че отива при дъщерите си.

Християни погребали светата майка при нейните дъщери. Това станало в 126 година.

Христовата църква почита и света София за мъченица, понеже като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.

Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция. /Из "Жития на светиите", на Димитър Островски./