Пеперикон – икономически лъв на Римската империя

Перперикон/Хиперперакион, Перперакион/ се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Той се извисява на скален връх с кота 470 м. В подножието му се намира с. Горна крепост. Край него тече златоносната река Перперешка, оформила плодородна долина с дължина около 10 км и широчина 3-4 км. Удобната речна долина  създава великолепниусловия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически  обекти от различни епохи, чиито естествен център се явява Перперикон. Хилядолетия Перперикон е бил огромен скален масив без растителност. Това привлича хората, които обожествяват природния феномен. ФОТО:Автора

Новооткрити надписи на Перперикон го определят като финансово и търговско средище в Родопите през 4-5 век 

София, 26 август 2009г. Новооткрити антични и средновековни надписи на Перперикон го определят като значителен търговски и стопански център в
Източните Родопи през 4-5 век. Това съобщи специално за ОБЗОР bulgarica.com археологът-историк проф. Николай Овчаров.
    Надписите, които открихме са първите намерени епиграфски паметници от Перперикон, каза професорът. Сведенията за малоазийски и сирийски преселници в този регион на Тракия доказват силното развитие на икономическите контакти на града по време на Римската империя, посочи Овчаров.

Николай Димитров Овчаров е български археолог, придобил слава с до-откриването на светилището на тракийския бог Дионис на скалния дворец Перперикон в Източните Родопи в Югоизточна България. Роден е на 19 юли 1957 година в Търново, син е на археолога проф. д-р Димитър Овчаров. Завършва история в Софийския университет през 1976 г. ФОТО:Архив Николай Овчаров

Помолихме професорът да ни даде малко повече подробности за находката, като го запитахме какви са доказателствата за поредните ценни открития, които затвърждават значителната историческа позиция на Блгария.
    "Ще кажа първо за надписите. Два от тях са на латиница и са от 4-5 век и показват икономическото развитие на Перперикон през късноантичната епоха. Първият съдържа името на Юлиус Тейменос, име известно от Балканските провинции на Римската империя (особено от Дакия) още от 2 3 в. Произходът на името е малоазийски или сирийски и доказва, че лицето, оставило своя отпечатък в историята на Перперикон, е преселник от богатите римски провинции Памфилия или Сирия. Вторият надпис е надгробен и е поставен в памет на Наталис.
    Третият каменен надпис е значително по-късен и се датира от 16-17 в. Той е изписан с доста груби букви и е свързан с последния период от развитието на Перперикон. В него се разчита името "КОЗМА". Този текст според експертите може да се свърже с едно сведение в турски регистър от 1627 г., откъдето става ясно, че след загиването на крепостта в края на 14-ти в. в подножието й продължава да съществува християнско селище. Откритият надпис явно е свързан с последните жители на християнския Перперикон."
    От професора разбрахме, че през последните дни е бил намерен и оловен печат от края на 11-ти век с името на видния византийски сановник проедър Муселий Бакуриани, който вероятно е син на прочутия основател на Бачковския манастир Григорий Бакуриани.

   От Типика на създадената обител се разбира, че известната грузинска фамилия е притежавала обширни имоти в Ахридос (Източните Родопи). Не е изключено Муселий Бакуриани да е бил един от управителите на средновековния Перперикон през 11-ти в., посочи Овчаров.