demir teke

Гробницата „Демир Баба теке“ е считана за свещенно място от алианите и от други ислямски секти. В нея е погребан Демир Баба (Тимур – Баба, -пехливан, -ата, -ага) — известен дервиш, живял през XVI в. в земите на днешна североизточна България.
Въпреки турския си произход, в Османската империя алианите са отказвали да посещават медресетата, защото в тях се е преподавал ортодоксалният сунитски ислям. Като следствие те са се образовали само в рамките на общността си, и това е довело до упадък. Упадъкът, заедно със затвореността на езотеричната им култура и миграцията към градовете, ги обрича на постепенна асимилация. Демир баба теке е един от Стоте национални туристически обекта на България. Според легендите и преданията при текето Демир Баба е имало древно тракийско селище, българско оброчище и манастир “Св.Георги”. Сегашната постройка е разположена върху стара гробница, което се вижда от останалите веществени следи за преишен строеж, издигнат над голяма скала, вградена в една от стените на сградата на текето Демир Баба. Алианите считат,че храмът е издигнат в чест на техния духовен водач Демир Баба, а христичните го приемат за за свой светец. Демир Баба теке е култов паметник , почитан едновременно от християни и мюсюлмани. До 1927 г. на купола е имало както христянски кръст, така и мюсюлмански полумесец. На празникът 2 август по традиция се връзват парцалчета по решетките на прозорците, палят се свещи и се прави курбан. По всяка вероятност, знаейки за прабългарския произход на светеца Демир баба и ненавиждайки алианите като привърженици на шиитското направление в мюсюлманската религия, султанът заповядал на три пъти да се опожари храмът Демир баба и да се заличат фреските с лика на светеца и другите алиансли светии, които били неколкократно замазвани с вар.