Забиха Самарско знаме на Шипка


Стотици се включиха в спектакъла, който пресъздаде на открито  на 2 хиляди метра височина защитата на Орлово гнездо преди 132 години. ФОТО: Община Казанлък

Стотици се включиха в спектакъла, който пресъздаде на открито на 2 хиляди метра височина защитата на Орлово гнездо преди 132 години. ФОТО: Община Казанлък

22 август. На Паметника на свободата на връх Шипка край Габрово днес се състоя национално възпоменателно тържество по повод 132 годишнината от епичните боеве, водени за свободата на България през август 1877 година. Панихида в памет на загиналите руски, белоруски, украински, румънски и фински воини и на българските опълченци отслужи Великотърновският митрополит Григорий.

Знаменосец на Самарското знаме е Никола Корчев. Картина на Ярослав Вешин (1860 – 1915) – “Самарското знаме” от 1911 г.

Знаменосец на Самарското знаме е Никола Корчев. Картина на Ярослав Вешин (1860 – 1915) – “Самарското знаме” от 1911 г.

Спектакъл на националното дружество "Традиция" пресъздаде на открито на 2 хиляди метра височина защитата на Орлово гнездо преди 132 години. Копие на Самарското знаме, дарено на дружеството от семейство Милица и Людмил Стаменови от София, бе забито и осветено днес на връх Шипка от Великотърновския митрополит Григорий.
znameНачалото на 21-и век изисква от нас същите качества, които са имали българските възрожденци и революционери - родолюбие, вярност, целеустременост, постоянноство. Това каза днес на връх Шипка министърът на отбраната Николай Младенов.
    Преди 132 години историята затаи дъх тук, на връх Шипка, допълни Младенов. В тези три дни се роди българската армия. Три дни, в които за първи път след стотици години се чу звънът на българското оръжие, три дни в които изгря свободата на България за всички нас. По думите на Младенов, пътят до Шипка е дълъг - той започва от килията на Паисий, минава през Желязната църква на брега на Босфора, минава през лобните места на Ботев и Левски, през Шипка, за да стигне до Освободителната война.
   Младенов посочи, че признателният български народ е издигнал на върха Паметника на свободата като мемориал, но според него, всеки от нас трябва да изгради у себе си невидим паметник, в който да съхрани завета, оставен от българските борци и от възрожденците.
На тържественото национално честване присъстваха министърът на отбраната Николай Младенов, началникът на отбраната ген.Симеон Симеонов, областните управители на Стара Загора Йордан Николов и на Габрово Мариян Костадинов, кметове, народни представители, много дипломати.
О, ШИПКА ... ние тебе помним
shipkaСигурно няма по-ярък, по-драматичен епизод в Освободителната Руско-турска война през 1877-78 г. от боевете за Шипка. В народната памет името на този старопланински връх се е превърнал в символ на саможертвата в името на Отечеството и има защо. „На безсмъртен подвиг паметник огромен”, Шипка винаги ще връща и нас, и потомците ни към онези стойности, които стоят отвъд делничното и които правят свободата свещена. Затова нека още веднъж си припомним събитията от онова далечно време. 

Около 28.07.1877 г. Сюлейман паша, командващ турския корпус, чиято задача е да прехвърли Балкана и да отблъсне навлезлите в Дунавската равнина руски части, успява да съсредоточи около себе си близо 35 000 души в района на Стара Загора. Градът вече е завзет от Предния отряд на руската армия, наброяващ около 3500 човека, включително българското опълчение. На 31 юли, след шестчасов бой, Предният отряд е отхвърлен към старопланинските проходи, след като губи около 400 човека.


Фьодор Фьодорович Радецки е руски офицер от полски произход, отличил се по време на Руско-турската война от 1877–1878. Радецки завършва инженерно училище и в продължение на близо 30 години участва във войните, водени от Русия срещу народностите в Северен Кавказ. В навечерието на Руско-турската война е назначен за командващ 8-ми корпус, който се прехвърля през река Дунав при Зимница в първия ден на руската офанзива (27 юни 1877). През Руско-турската война (1877-78) генерал Радецки командва 8-ми армейски корпус от руската Дунавска армия, като ръководи тежките отбранителни боеве в Шипченския проход. Той ръководи руските части и по време на битката при Шейново, в която е нанесено решително поражение на османците и са пленени около 36 000 души, командвани от Вейсел паша. След Руско-турската война генерал Радецки заема различни държавни постове в Русия до своята смърт през 1890.

Фьодор Фьодорович Радецки е руски офицер от полски произход, отличил се по време на Руско-турската война от 1877–1878. Радецки завършва инженерно училище и в продължение на близо 30 години участва във войните, водени от Русия срещу народностите в Северен Кавказ. В навечерието на Руско-турската война е назначен за командващ 8-ми корпус, който се прехвърля през река Дунав при Зимница в първия ден на руската офанзива (27 юни 1877). През Руско-турската война (1877-78) генерал Радецки командва 8-ми армейски корпус от руската Дунавска армия, като ръководи тежките отбранителни боеве в Шипченския проход. Той ръководи руските части и по време на битката при Шейново, в която е нанесено решително поражение на османците и са пленени около 36 000 души, командвани от Вейсел паша. След Руско-турската война генерал Радецки заема различни държавни постове в Русия до своята смърт през 1890.

Отбраната на старопланинските проходи е възложена на ген. Феодор Радецки,
който назначава за отбраната на Шипченския проход ген. Николай Столетов. Ген. Столетов решава да се отбранява на старите турски позиции около връх Св. Никола. Те са в най-високата част на минаващият източно от върха стратегически път от с. Шипка за Габрово. Позицията е доста трудна за отбрана. Основният проблем е, че при наличните около 5500-6000 човека не е възможно да се отделят войски за отбраната на двата съседни върха Малък Бедек и Йешил тепе.
В Северния опорен район около вр. Шипка има две роти пехота. Източният опорен район се отбранява само от пехота в два реда окопи по склоновете на вр. Шипка с фронт изток, югоизток и включва състава на 2 /командир майор Куртянов/, 3 /майор Чиляев/ и 5 опълченска дружина. Резервът, съставен от 1 опълченска дружина, под командването на подп. Кесяков и 4 опълченска дружина с командир майор Редкин, както и три роти, е разположен от двете страни на шосето по хребета между върховете Св.Никола и Шипка.
Вечерта на 20 август армията на Сюлейман паша се съсредоточава около с. Шипка в състав: 48 табора пехота, 5 ескадрона, 14 отряда башибозук и 8 батареи - общо към 27 000 човека с 48 оръдия. Срещу тях ген Столетов противопоставя 36 пехотен Орловски полк и пет опълченски дружини – общо приблизително 6000 човека и 27 оръдия, плюс 400 казаци. Отбранителната позиция около вр. Св. Никола се командва от полк. граф Толстой, който е командир на 3 опълченска бригада, левият фланг на отбраната, където основно са българите - от полк. княз Вяземски, командир на 1 опълченска бригада и позициите от север - от полк. де Прерадович.
Планът за настъпление на Сюлейман паша е да ангажира силите на защитниците с демонстративна атака от юг по шосето с 8 табора под командването на Шукри паша, след което да предприеме основната атака от югоизток с 16 табора и една планинска батарея, командвани от Реджеб паша. До вечерта това се повтаря четири пъти, като всички атаки са се превърнали в действителни. Вече след смрачаване турците опитват още една внезапна атака към Стоманената батарея на върха, но и тя е отбита без особени трудности.
На следващия ден, 22 август, назначената атака се отлага от Сюлейман паша.
shipka 2На 23 август боят започва с артилерийска престрелка и мощна атака на турците от запад. Използвайки гората за прикритие, около 6 часа сутринта те излизат на около 200-300 крачки от позициите на 2, 3 и 5 опълченска дружина и 8 рота на Брянския полк и се втурват в атака. 2 и 3 дружина ги посрещат с удар на щик и в яростен ръкопашен бой ги изтласкват обратно. Около 8 часа атака започват и десетте табора на Реджеб паша, а малко по-късно Вейсел паша подновява атаката към шосето за Габрово северно от Шипка. Тук защитниците разполагат само с две роти от Брянския полк, които без всякакво колебание контраатакуват и отхвърлят противника. Тези общо 400 човека с безпримерна храброст удържат атаките на около 2500 турци чак до обед.

Паметникът в чест на загиналите е на връх Шипка - връх в Стара Планина с надморска височина 1523 м. Също така е изградена и Църква, една от най-красивите в България - тази в град Шипка. Паметникът на свободата на връх Шипка (Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа) е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.Самият паметник на Шипка е построен с волни пожертвувания на българския народ, както много други паметници и храмове. Автори на проекта на паметника са арх. Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев. Паметникът е открит тържествено през 1934 г. Той представлява голяма каменна кула с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м. и височина 4 м. Женска фигура олицетворява Победата над турските войски. На първия етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на героите на Шипченската епопея. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. На върха на кулата се открива прекрасна панорама на върха Шипка и околността.

Паметникът в чест на загиналите е на връх Шипка - връх в Стара Планина с надморска височина 1523 м. Също така е изградена и Църква, една от най-красивите в България - тази в град Шипка. Паметникът на свободата на връх Шипка (Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа) е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.Самият паметник на Шипка е построен с волни пожертвувания на българския народ, както много други паметници и храмове. Автори на проекта на паметника са арх. Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев. Паметникът е открит тържествено през 1934 г. Той представлява голяма каменна кула с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м. и височина 4 м. Женска фигура олицетворява Победата над турските войски. На първия етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на героите на Шипченската епопея. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. На върха на кулата се открива прекрасна панорама на върха Шипка и околността.

Когато след обяд Ресим паша възобновява атаката от запад, настъпва кулминацията и събитията приемат драматичен обрат. Нови свежи турски части навлизат в боя, позицията е атакувана едновременно от юг, запад и изток, където се съживяват вяло нападащите до този момент части на Вейсел паша. След 13 часови тежки боеве прикритието на западния район – силно обезкървено и почти без боеприпаси – е принудено да започне да се оттегля. Дори и тогава овладяването на Кючук Йешил тепе остава единственият по-съществен успех на турците. Обаче опълчението и руските войски са изтощени до предела на своите човешки и материални сили, твърде голямо е численото и огнево надмощие на противника, яростните пълчища налитат от три страни, докато нажежените оръдия и старото, частично негодно оръжие на защитниците започва да отказва. В късния следобед на 23 август под ураганният оръдеен огън на турските батареи отбраната започва да се разпада, силно разколебан е духът на бойците и положението става извънредно критично. Именно тогава, около 17.30 часа, буквално в последния момент, на позициите се появява авангардът на 4 стрелкова бригада, която отчаяно е бързала на помощ. На Шипка пристига лично и ген. Радецки От движение 16 рота от 4 батальон контраатакува турците на Кючук Йешил тепе; там русите не постигат успех, но изморените и обезверени части на Вейсел паша отстъпват от изток и защитниците успяват да удържат позицията.
През нощта са придвижени нови руски подкрепления, така че сутринта на 24 август балансът на силите вече е в полза на отбраняващите се. Турците обаче не знаят това и още в ранни зори Вейсел паша се опитва с изненада да овладее шосето за Габрово, но е решително отблъснат от 13 стрелкови батальон. Постепенно боят се разпространява по целият фронт със силна стрелба и опити за атаки на различни участъци. Срещу Стоманената батарея настървено настъпват частите на Салих паша, които предния ден не участват в сражението. Около обед турците сполучват да проникнат в позицията, защитниците излизат от окопите и около оръдията се завързва свиреп ръкопашен бой. Включването на резерви позволява на руснаците да изтласкат противника и да го разколебаят за нови атаки.

На Шипка всичко е спокойно. Картина на Верешчагин, масло

На Шипка всичко е спокойно. Картина на Верешчагин, масло

На 25 август боевете са съсредоточени главно около Йешил тепе. Руснаците упорито атакуват вълна след вълна и това ги довежда почти до успех, когато на помощ на Ресим паша се притичват войските на Вейсел паша, след като извършват изключително труден и опасен преход. Разбити, руските части преминават в отбрана, ограничена на запад до Кючук Йешил тепе. Така руските позиции продължават да са обхванати от три страни, като противникът владее господстващите височини. На другия ден по целият фронт се водят само престрелки, с което приключват шестдневните боеве за Шипка и войските преминават към позиционна борба. Започва прословутото „стоене на Шипка”, при което в предстоящите мразовити зимни дни ще изгубят живота си още стотици руски войници, загинали от студа, несгодите или при изненадващите турски атаки, разказани и нарисувани от поети и художници. Чутовната шипченска епопея ще завърши едва на следващата година с разгрома на турската групировка при Шейново.

4 comments for “Забиха Самарско знаме на Шипка

  1. 07/29/2010 at 07:34

    mnogo dobre!

  2. 03/03/2012 at 03:39

    Слава на героите!!!

  3. Мони
    03/03/2012 at 12:00

    ГОРДЕЯАС ЧЕ СЪМ БЪЛГАРИН

  4. Bg_dude
    03/04/2012 at 10:34

    Браво бе, защо не сложихте турците на още по-преден план на снимката ?