Освободиха отвлечената българка в Сомалия

София, 11 август
    Българката Данка Панчова е освободена, потвърди говорителят на Министерство на външните работи Драговест Горанов, цитиран от българската телеграфна агенция.
    37-годишната Данка Панчова от френската хуманитарна организация "Действие срещу глада" беше отвлечена в Сомалия през ноември 2008 година.
    Освен родената в село Сарая, Пазарджишко Панчова са освободени и останалите петима похитени - двама френски граждани, белгиец, двама кенийци, единият от които е австралийски гражданин, каза Драговест Горанов. Самолетът с освободените скоро ще кацне в Найроби, съседна Кения, където ги чакат представители на неправителствената организация и лекари, които ще се погрижат за тях, каза Горанов.

Предвижда се те да останат там няколко дни, да се възстановят, след което ще заминат за Париж, уточни Горанов.

Външният министър Румяна Желева е разпоредила представител на МВнР да отпътува заедно с родителите на Данка Панчова от България за посрещането, каза говорителят.
    Той изрази благодарност към всички служители на външното ведомството и към дипломатите, участвали в операцията.

ИМАШЕ ЛИ ОТКУП ИЛИ НЕ? - Журналистка срешу Външен министър

Една от медиите в България, която първа публикува историята за журналистката Елена Йончева и външният министър Ивайло калфин бе Пловдив медия.

През месец Май тази година, още по времето на старото правителство на тройната коалиция се разбра, че Данка Панчова е жива, по думите на топ-журналистката Елена Йончева, която бе в Сомалия и прави филм за пиратите похитители. Телевизионерката бе научила, че 37-годишната жена е в плен на клана Дудубле, който е едно от четирите най-големи разклонения на кланова организация в Сомалия. Йончева обеща тогава, че ще опита да влезе пряко във връзка с хората, които държат в плен Данка. Най-вероятната причина за отвличането е откуп, но не се изключва причината за похищението на нашето момиче да е била друга.

Сомалия (на сомалийски: Soomaaliya; на арабски: الصومال, As-Suumaal), известна доскоро като Сомалийска демократична република, е морска държава, разположена в Източна Африка. Сомалия заема по-голямата част от Сомалийския полуостров, познат като „Африканския рог“. Има площ 637 700 кв. км. Граничи с три страни:Джибути - 65 км, на северозапад; Етиопия - 1 710 км, на запад и Кения - 720 км, на югозапад. На север има брегова линия с Аденския залив, на изток и юг - с Индийския океан. Дължината на брега е 3 230 км, която е най-голямата в Африка. Въпреки, че е морската държава в Африка с най-голямата брегова линия, любопитно е как така е останала само с един кораб, който е регитриран официално във флотата й. ЖП-транспорт пък няма никакъв, въпреки равнините части, които позволяват развитието му.Сомалия разполага с изключително ограничена мрежа от стационарни телефони, достъпна само в Могадишу. За сметка на това обаче процъфтява бизнесът с мобилни телефони,които са с най-ниските цени в Африка. Понастоящем държавата съществува само де юре. Сомалия няма единно правителство, обща валута, нито каквито и да е атрибути на функционираща независима държава. Де факто в Сомалия управляват местните племенни военачалници на Сомалиленд (бившата британска колония), Пунтленд и други регионални кланови вождове. Сомалия е членка на Организацията за африканско единство (1963), на ООН (1960). В миналото страната е разделена на две части, като по-голямата е италианска колония под името Италианска Сомалия, а съответно по-малката северна част на страната е под британска власт и е назовавана Британска Сомалия. Сомалийците почти изцяло са сунити, познати ни като племе и в Ирак. Сомалийската конституция обезсърчава развитието и разпространението на религия, различна от исляма, която я прави една от най-строгите мюсюлмански държави в Африка и света. И я разграничава от съседните държави, които са християнски или привърженици на африканските вярвания. Първите форми на човешки живот по територията на Сомалия са открити през 2 500 г. пр. Хр. От 1-ви век сл. Хр. много пристанищни градове като Хафун започват търговия с Римската империя и Гърция. Ислямът, проникнал в тази част на Африка под влиянието на Персия, се утвърждава като водеща религия между 700 и 1 200 година и Могадишу се превръща в център на неговото местно развитие. Колониалната епоха започва с пристигането на колонизатори от три страни - Франция, Великобритания и Италия, които според Берлинската конференция трябва да си поделят Африканския рог. Французите окупират най-северните райони и създават владението Френска Сомалия (Джибути), получило своята независимост през 1977. Великобритания завзема териториите на югоизток от Джибути, формирайки Британска Сомалия (Сомалиленд), а Италия окупира най-южните части, създавайки Италианска Сомалия през 1892 г.. Едва 6 години след окупацията започва антиколониалната съпротива.През 1935 година фашистка Италия, напада Абисиния (Етиопия), като част от плана на Мусолини за създаване на втора Римска империя. Нашествието е осъдено остро от Обществото на народите, но нито една държава не предприема мерки да защити или освободи Абисиния. На 3 август 1940 италиански военни части, в чийто състав присъстват сомалийски нередовни военни (т.нар. дубати), започват инвазия на Британска Сомалия и на 14 август град Бербера е окупиран от фашистите. В началото на 1942 британски войски, подкрепяни от сомалийски опълчения стартират военна кампания от територията на Кения за освобождаване на Източна Африка. До март почти цялата територия на днешна Сомалия, включително италиански и британски Сомалиленд, е завладяна от англичаните. Сомалийците и другите африкански страни се борят на страната на СССР по времето на Втората световна война и са покорени след конфликта. Независимостта на британския протекторат на Сомалиленд от Великобритания е обявена на 26 юни 1960, а обединението с Италианския Сомалиленд става пет дни по-късно. Сега повечето от сомалийските кланове стават независими и се оформя страната Сомалия. До 1978 г. рухва моралната власт на сомалийското правителство. Много сомалийци остават разочаровани от живота си под военна диктатура, обаче по-нататък през осемдесетте години режимът е отслабен като приближава Студената война и стратегическата власт на Сомалия бива омаловажена. През 1991 г. в Сомалия настъпват големи промени. Президентът е отстранен от длъжността си. Сомалиленд не е потвърдена като независима държава от нито едно чуждо правителство. През януари 1991 г. Али Мухамед е избран за президент на цяла Сомалия; през февруари същата година след подкрепата на всички банки е избран за национален лидер.Конфликтът избухва отново в началото на 2006 г. между съюза на военачалниците на Магадишу известен като Съюз за възстановяването на мира и антитероризма (или СВМАТ) и милицията на ислямистите. Социални промени в законите и дори забрана срещу гледане на филми и футбол публично, са част от промените наложени от СИС (Съюз на Ислямските съдилища).СИС обвиняват американците за финансиране на военачалниците чрез ЦРУ и предоставяне на оръжия, свързано с препречването на СИС да получи сила. През късния декември 2006 г. Етиопия започва въздушни удари срещу ислямистите през Сомалия.На 28 декември 2006 г. съюзниците влизат в Могадишу, след като ислямските бойци напускат града.Съединените щати се намесват открито, нанасяйки въздушни удари срещу ислямистите. След няколкодневни боеве ислямистката база в Рас Камбони е превзета. ИЗТОЧНИК: Уики

Като един от провалите на бившия външен министър Ивайло Калфин броят случая с Панчева в Сомалия някои медии в България. В началото на случая Калфин високопарно демонстрира смелост и заяви, че „Българската държава не преговаря и няма да преговаря за откупа на кораба с пленените български моряци от сомалийските пирати”. С една дума, по никакъв начин България не може да влиза в договорки за плащане на откуп на терористи, с тях не се преговаря и не се влиза в пазарлъци. Тази е общоприетата тактика в отношенията с терористи. Само седмица преди да бъдат отвлечени нашите моряци сомалийци отвлякоха американски капитан, но без да се церемонят „тюлените” гътнаха няколко чернокожи пирати и си прибраха човека. Да не говорим за руските сили на сигурност, които въобще не се церемонят с чеченци или разни други терористични групи – само примерът в театъра е достатъчен. За Беслан да не говорим.

Водачът на БСП в евроизборите и сегшен пратеник на България в Евросъюза в Брюксел „предприе” някои много важни дела по освобождаването на моряците – срещнал се с посланиците на Русия и Украйна, поискал съдействие от испанския премиер Родригес. Но откуп нямало да се плаща, защото Калфин работел неуморно. А бедната държава пари нямала. 
Разбира се, както винаги става при социалистите и това се оказа поредната им лъжа, но бе разкрита изненадващо от журналистката Елена Йончева. Да, точно тази, която наричаха "сърдечната тръпка" на премиера Сергей Дмитриевич Станишев.

Точно тя Йончева не се замисли и за секунда да пристигне в Сомалия, без участието на правителството и да "отвори вратите" на външно министерство, и по-специално на бившия министътър Калфин. От там предаде сензационното съобщение, че „предстои да се предаде откупа и да се премине към операция за връщането на българските моряци.”

Ама нали Калфин каза, че за откуп не става и дума?! Казал не казал – права е Йончева. Дипломацията ни премина в план екшън-разкешване и откупът бе платен с хвърляне на пари от хеликоптер, дори се появиха снимки как е станало това. Този факт поражда някои тежки въпроси за нашата дипломация, тайни служби и други подобни, като прокуратурата. Много ми е интересно как биха реагирали ДАНС, МВР, Външно или родната независима прокуратура, ако някой друг журналист бе разгласил публично къде, как и на кого ще се предава откуп за отвлечените - било у нас или в чужбина. Това секретна операция ли е, застрашавайки живота на много хора?

 От устата Калфинови научихме, че пиратите не били терористи, а някакви „добродушни и бедни рибари, които имали тежки дни, крайно беден живот и понякога така се препитавали”,

т.е. с отвличания на кораби и екипажите им. В друга държава, ако министър кажеше тази върховна глупост съответните служби веднага щяха да извикат персонал от едни клиники, където се движат с бели престилки и усмирителни ризи. Мистерия е обаче как така с гребане и стари лодки гладните сомалийци успяват да навлязат на 700 км навътре в океана и да атакуват огромни танкери и търговски кораби... 
Не поиска да ни информира Ивайло Калфин дали „мирните и отрудени сомалийски рибари” са направили отстъпка от 2-та милиона долара откуп срещу това той да ги амнистира пред света. Защото, драги читатели, вероятно сте забравили, че имаше времена, когато българо-сомалийската дружба бе под грижливото крило на бащите на Станишев и Калфин, а президентът на пиратска Сомалия Мохамед Сиад Баре беше задължителния скъп гост на всички конгреси на БКП. Направо се чудя как Калфин не заговори за новите хоризонти пред дружбата ни с чернокожите пирати, ама ми се ще да му припомня, както и на вас, че от 5 ноември 2008 г. в плен в Сомалия бе Данка Панчова от хуманитарната организация „Действие срещу глада”. Ако тя пък бе на гости на отрудени сомалийски текезесари, зашо Външно и лично Калфин не ги помоли да я пуснат, след като пиратите били труженици. Така ше се възвърне и затвърди братската българо-сомалийска дружба.

Медийната популярност на сомалийските пирати доведе до разработването на игри за морски разбойници в интернет. Едно от най-новите интерактивни забавления с подобна тематика е Cutthroat Capitalism: The game, където играчът се въплъщава в ролята на сомалийски пират и отвлича кораби с цел получаване на откуп.

По данни на Международната служба за следене на корабоплаването в сомалийски плен към момента се намират над 200 моряци и 12 кораба.
Само през изминалата година обект на нападения са станали над 130 търговски съда – ръст от 200 % в сравнение с 2007 г.

Заради сезона на бурите в Индийския океан обаче се наблюдава спад в атаките и над 20 хиляди кораба са успели да преминат през района на Аденския залив необезпокоявани. Може би някои от тях платили предварително.

ДРУГАТА ГЛЕДНА ТОЧКА

През 1991г. правителството на Сомалия се срива. 9-те милиона жители на Сомалия започват да гладуват. Западните сили виждат в това страхотна възможност да откраднат от страната хранително-вкусовата промишленост и да започнат да изхвърлят ядрените си отпадъци в техните води.
Да! Ядрени отпадъци! Веднага след като правителството на Сомалия се срива по крайбрежните води на Сомалия са забелязани европейски кораби, които изхвърлят огромни барели в океана. Крайбрежното население започва да се разболява. По населението започва да се забелязват странни обриви. Раждат се деформирани бебета. След цунамито през 2005-та година, което праща повечето изхвърлени барели на брега хората започват да се разболяват масово и повече от 300 умират.
Пратеника на Сомалия в ООН Ahmedou Ould-Abdullah казва:' Някой хвърля отпадъци във водите ни. Някои от тях са изключително вредни като живак например. Барелите лесно могат да се проследят до европейски фирми".
В същото време други европейски кораби плячкосват морските дарове на Сомалия и крадат оттам нелегално повече от 300млн тона риба, омари и др. всяка година, докато населението на Сомалия умира от глад.
Именно това е причината за появата на сомалийските пирати. Отначало идеята е била да се събират данъци или да се взимат такси от европейските кораби, които крадат храната на Сомалия. Те наричат себе си "доброволци за бреговата охрана на Сомалия". Независим сомалийски сайт отбелязва, че 80 на 100 от жителите на Сомалия одобряват пиратството като защита на националните интереси.
Да, не е редно да се прави с цената на заложници и някои са си определено гангстери. В телефонен разговор един от лидерите на пиратите казва:"Ние не гледаме на себе си като на морски разбойници, ние смятаме за разбойници тези, които крадат от нас храна, докато нашето население гладува. /ПУБЛИКУВАНО В БЛОГА НА АНЕЛИЯ ЛОУРЪНС/

Документален филм от поредицата "Сомалийски пирати".
България, 2009, 45 мин.


Автор Елена Йончева
Оператор Николай Стойков
Монтаж: Росица Желева, Малин Арнаудски
Музикален оформител Мариана Вълканова

Българският е първият европейски екип, успял да снима в Ейл /Eyl/ - основната пиратска крепост в Сомалия. Едно от местата, където се откарват отвлечените кораби, включително и "Маласпина касъл". Минималното количество охрана за достъп е 8 човека, с които Елена Йончева и операторът Николай Стойков заволирано заснемат обектите на своето изследване. Защото "пиратската тема" се игнорира от официалната власт, а достъпът на журналисти в тези територии е забранен от мерки за сигурност /за последната една година са отвлечени трима журналисти/ и от вътрешни държавни съображения. Парадкоксът е синоним на живота в Сомалия. Според местния губернатор, интервюиран от екипа и също толкова охраняван -   "животът е мирен" в Босасо, най-големият пристанищен град в Сомалия. Оттам започва пътят на сомалийските пирати.  Босасо е мястото, откъдето купуват оръжие, сателитни телефони, лодки и цялата екипировка за своите набези. Филмът се фокусира върху човешкия фактор - какви хора живеят там, какво е отношението им към пиратите, кои са, как са станали такива, какъв е техният бит. Да бъдеш пират е като "издигане в професията" за един обикновен рибар, който споделя своите планове - как и защо ще стане един от тях. От другата страна на камерата са двама истински пирати с богата "кариера":  рекордьор, отвлякъл 40 кораба и друг - с нито един успех, залавян всеки път от военните - немски или френски - кораби. Историята на пиратите не подминава местния наркопазар и оръжейната борса...

Продължава "мирният живот" в Сомалия...

КАК РАБОТЯТ ГОЛЕМИТЕ ДЪРЖАВИ?

Награждаването на щатските пехотинци за акцията по освобождаването на капитан Филипс (в средата дясно сива враовръзка). Photo: U.S.Navy – Captain Richard Phillips (center-right). marinesbizz

Само три изстрела бяха достатъчни на американските морски тюлени снайперисти, за да приключат драмата с капитан Ричард Филипс, държан преди време за заложник в Индийския океан. Това заяви тогава в интервю за Ен Би Си началникът на Централното командване на американските ВМС адмирал Уилям Гортни. Развръзката станала малко след като похитителите изложили на показ главите и раменете си. В този момент капитанът на "Бейнбридж" заповядал стрелба и тримата пирати били повалени с по един изстрел. Запитан как снайперистите са могли да убият пиратите с един-единствен изстрел, при това в тъмнина и от борда на люлеещ се на вълните кораб, адмирал Гортни ги описал като "изключително добре обучени". Според американски военни, пожелали анонимност, снайперистите получили заповед да открият огън, след като един от пиратите бил видян да държи автомат толкова близо до Филипс, че почти го докосвал. В същото време другите двама пирати си подали главите и снайперистите вече имали всичките три мишени, по които стреляли едновременно. Четвъртият от похитителите се предал преди акцията за освобождаването на Филипс, уточнил военен източник.