Един от най-големите умни печеливши моменти в българската история
Един от най-големите умни печеливши моменти в българската история
Борбата на големите Монархически династии за световно влияние и създаването и увеличаването на териториите на техни държави, водят до победата на малка България, на фона на собствени български преврати и контрапреврати, на чуждо управление и влияние
Успешен Овчар + Княз Несретник = Нова държава
“Тоя народ е направил подвиг, какъвто в историята на народите не познавам друг народ да е направил. От една турска провинция, съвършено изоставена от хората и от Бога и преди всичко изоставена от самите управници, където безправието, плячкосването и т.н. са били нещо обикновено, в 50 години да се създаде съвременна българска държава при едно население 95% неграмотно, при 3 или 4 хиляди села, в които има по едно училище, което прави чест на добродетелите на народа ни, да уредиш самостоятелна държава!”
На 6 септември България празнува Съединението на Княжество България с Източна Румелия, състояло се през есента на 1885 г. и е едно от най-големите умни и печеливши моменти в историята на държавата.
“Съединението прави силата”, известният надпис на днешния “съединен” Парламент и на националния герб, е въведен, като национален девиз на България през 1887г., именно след успеха на Съединението на Княжество България с Източна Руменлия, с което Българската държава се уголемява двойно и увеличава своята сила и влияние на Балканите.
Съединението е обявено за официален празник на страната с решение на Народното събрание едва 110 години по-късно на 18 февруари 1998 г.
Тази рядка проява на единодушие в българщината допринася не само за успеха на Съединението, но и за неговата защита.
Малцина знаят, че “Съединието прави силата” не е първият оригинален девиз на Съединението на България. Осъзнавайки историческата значимост на този момент и, че тези войници нямат воинска светиня, добре известният майор Данаил Николаев моли да бъде изнесено едно знаме. То е трибагреник с българския лъв и думите „Съединение или смърт“.
Както е известно, след Берлинския конгрес от 1878 г., страната ни е разделена на Княжество България и Източна Румелия, която остава под османска власт. Именно населението там започва движение за обединение – през 1880 г. е създаден Български таен централен революционен комитет (БТРЦК), който се бори да осъществи обединението.
Успешен Овчар + Княз Несретник = Нова държава
В началото на 1885 г. начело застава Захари Стоянов, който решава съединението да стане под скиптъра на роденият на 5 април 1857 г. в Италия княз Александър I Батенберг.
Александър Батенберг е германски аристократ, чието семейство има роднински връзки с английското кралско семейство и с руския императорски двор. Пълното му име е принц Александър Йозеф фон Батенберг (Prinz Alexander Joseph von Battenberg), втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщад от морганатичния му брак с полската графиня Юлия фон Хауке, руска придворна дама. На 20 годишна възраст, младият принц Александър фон Батенберг получава разрешение от император Александър II, убит през 1881 от революционни терористи, да постъпи в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877-1878) в Южна България. Награден с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 / 30 юли 1877 г.). След кратко завръщане в Санкт Петербург (познат и като Ленинград), отново е в България. Участва във военните действият през заключителния етап на войната. Александър Батенберг става Първият Български Княз след Освобождението на България от Турско робство, след като е избран от българското I-во Велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война.
От пролетта на 1885 г. сформираният в Пловдив под ръководството Захари Стоянов – БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата (в-к “Борба”) и публични демонстрации. Най-масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.
През август Княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на Шумен дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов.
Петко Стойчев Каравелов (1843-1903) е брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова – съпруга на поета Пейо Яворов. Като млад Петко Каравелов заминава при брат си в Русия, където завършва Право в Москва (1869).
ПЕТ ДНИ КОИТО ОБЪРНАХА ИСТОРИЯТА
На 2 септември 1885г. когато цялата област е украсена по повод рождения ден на султана, ученици от Панагюрската гимназия демонстративно свалят украсата и я изгарят.
По примера на Априлското въстание младежите развяват българско знаме, ушито от учителката Недялка Шилева и издигат лозунга: “Долу Румелия! Да живее Съединението!” Последвалият арест е повод за протести от страна на Панагюрското население. Около 2 хиляди души обсаждат Околийското управление и принуждават властите да освободят арестуваните. С това на практика е поставено началото на съединистката акция.
На 4 септември бунтовници, под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва. Според големият български финансист Атанас Буров “България е имала само трима политици, които са разбирали от политическа икономия – Рачо Петров, Иван Е. Гешов и Атанас Буров”.
На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от село Голямо Конаре се придвижват към град Пловдив. Пак на тази дата в Пазарджик се събират около 3 хиляди души въстаници, преодоляват съпротивата на властите и обявяват Съединението.
На 6 септември 1885 г., след навлизането в Пловдив на отрядите на Продан Тишков и майор Данаил Николаев, областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич е арестуван и е създадено временно правителство, начело на което е Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България и обща мобилизация.
Два дни по-късно, с манифест, княз Александър Първи Батенберг утвърждава официално съединението на областта и приема да бъде титулуван за в бъдеще като княз на Северна и Южна България.
След броени дни обаче Русия обявява своето недоволство, че акцията не е съгласувана с нея.
Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 г. напада България. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки договор от 19 февруари 1886 г. възстановява довоенната граница със Сърбия.
Руската империя е наследствена монархия начело със Самодържец Император от династия Романови. Произходът на династията и фамилията има две водещи версии, или от Тевтонския орден в Прусия в началото на 14 век или от Новгородските граждани Романовци.(Официален сайт на Дом Романови в изгнание – 2013 г. – 400 години по-късно)
В края на 19 век Руската Империя, като идеология се разпространява народничеството. Оформят се 4 основни фракции – консервативна, либерално-революционна, социално-революционна и анархическа. Една от известните организации, последователи на народничеството, е Народна воля. Те извършват терористични актове, включително и атентати срещу императора.
На 5 февруари 1880 г. те успяват да взривят трапезарията на Зимния дворец в навечерието на тържествена вечеря в чест на Българския Княз Александър Батенберг. Двамата не са наранени, тъй като закъсняли за вечерята, но 67 души са убити или ранени. Александър II е убит на 13 март 1881 г. при атентат, осъществен от първомартовци.
След убийството на Александър II на трона се възкачва синът му Александър III. Императорът назначава за регент Владимир Александрович. Политиката на Александър е по-консервативна. Отменя някои стари реформи и е против конституционно управление. Премахва автономията на университетите и поставя образованието под контрола на правителството и църквата. Той премахва и местното самоуправление на областите и губерниите. През 1882 са приети Майски закони, ограничаващи правата на евреите. След приемането им много руски евреи емигрират в САЩ.
На 5 април 1886 г. Съединението е признато от делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Италия, Великобритания, Франция, Русия, Италия) и с българо-турската спогодба, Източна Румелия официално е призната за присъединена към Княжество България.
В замяна на Османското съгласие за персонална уния на Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз Батенберг България отстъпва на Османската империя Кърджалийска околия и Тъмръшките села. Сливането на Северна и Южна България е утвърдено окончателно едва с признаването на българската независимост през 1908-1909 г.
Успешното Съединение на България е срещу руските интереси на Балканите и то води до обтягане на българо-руските отношения и организирането от руска страна на заговори и преврати в България. (Деветоавгустовски преврат). Превратът в България на 9 август 1886 г. е неуспешен опит за детрониране на българския княз Батенберг, довел в крайна сметка до неговата абдикация и до тежка политическа криза в страната, продължила повече от година.
В нощта на 8 срещу 9 август 1886 г. части на Струмския полк и юнкери от Военното училище влизат в София, неутрализират останалите в града части и обкръжават княжеския дворец. Александър I е арестуван и принуден да подпише указ, с който се отказва от трона. Още същата сутрин той е отведен от българските военни към Оряхово и оттам с кораб по река Дунав до пристанището Рени в Русия, за да бъде предаден на руските власти.
През същата година – 1886 г. Александър се опитва да запази монархическото си влияние в Европа, като моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория, но Бисмарк се обявява против.
Ото Едуард Леополд фон Бисмарк-Шьонхаузен (Otto Eduard Leopold von Bismarck-Schönhausen) (1 април 1815-30 юли 1898), известен с прозвището „Железният канцлер“, по-рано е главен подбудител и застъпник за Освобождението на България, домакин на Берлинския конгрес и спасител на мира в Европа посредством подписания през 1878 г. Берлински договор.Известен е с това, че цени високо духа и непоколебимата воля на българите и ги нарича “прусаците на Балканите”. През същата 1866 г. Бисмарк от името на Прусия води война с Австрия в тесен съюз с Италия и се стреми да завладее Венеция. Австрийците търпят поражение след поражение и са принудени да приемат мирния договор, наложен от Прусия на Бисмарк. Подобно усилване на Прусия силно обезпокоява правителствата на Франция и Русия. През 1877 г. избухва Френско-пруската война, която е разгром за французите, а в Париж избухва поредната революция. На 18 януари 1871 г. Бисмарк провъзгласява създаването на Втория райх. Вилхелм I приема титлата император (кайзер) на Германия. Самият Бисмарк, на вълната на всеобщата популярност, получава титлата княз. След обединението на Германия той е райхсканцлер от 1871 до 1890 г. По време на Руско-турската война (1877-1878) застава еднозначно на страната на руската империя и подкрепя активно поробеното християнско население на Балканите, но се оказва само ако е ПОРОБЕНО. Въпреки,че подкрепя Русия, отношението му към балканските народи е негативно. В един разговор той споделя: „Нека тези крадци на овце разберат, че европейските правителства не се интересуват от борбите им.“През 1879 г. подписва таен военен договор с Австро-Унгария против Русия. Бисмарк се смята за един от създателите на съвременната германска държава.
След като Александър Батенберг получава окончателен отказ от Берлин, само пет години преди смъртта си влиза в морганатичен брак с актриса от Дармщадския театър Йохана Лойзингер, с която имат син и дъщеря. След германският отказ той е принуден да приеме по-ниска титла граф Хартенау.
След българският преврат следва контрапреврат от други части на българската армия. На 12 август 1886 г. с посредничеството на управляващия руското генерално консулство в София е съставено ново правителство начело с Любен Каравелов.
Каравеловото правителство получава признание и обещание за сътрудничество от Русия, но не и от водачите на контрапреврата в Търново и Пловдив. Страхувайки се от гражданска война и чужда окупация (като заплаха се разглеждат Русия, Турция и Сърбия), Каравелов и колегите му искат отлагане на решението за възстановяване на Батенберг на престола до свикване на Велико народно събрание, а междувременно страната да се управлява от регентство.
Стамболов, който се опасява от диктатура на пловдивските военни, отхвърля това предложение и кани княз Батенберг да се завърне в най-кратки срокове в страната. На 16 август 1886 г. председателят на Народното събрание издава нова прокламация, в която се обявява за наместник заедно с Петко Славейков и Георги Странски, и нарежда на пловдивските войски да завземат София. Последното става на 17 август, след безкръвното оттегляне на войските на преврата и оставката на кабинета Каравелов. Седмица по-късно Струмският и 1-ви артилерийски полк са разоръжени и разформировани в Кюстендил.
Александър Батенберг е посрещнат в България на 17 август 1886 г., но управлението му трае още само 9 дни. След последен, безуспешен опит за помирение с руския император, на 26 август 1886 г. князът абдикира и напуска окончателно България.
Княз Александър умира в Австрив на 17 ноември 1893 г. Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 в Мавзолея на княз Александър І в центъра на столицата. Националният военноисторически музей разполага с най-много ордени на княз Александър, дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау, с която имат морганатичен брак. През 1886 г. Александър моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория, но Бисмарк се обявява против.
Бисмарк (Bismarck) е името на стар немски благороднически род, известен от 13 век, като най-значимият представител на фамилията е първият немски канцлер княз Ото фон Бисмарк от линията Шьонхаузен. Той получава окончателен отказ от Берлин и само пет години преди смъртта си влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщадския театър Йохана Лойзингер. Заради това е принуден да приеме по-ниската титла граф Хартенау. Александър и Йохана имат син и дъщеря.
През 1886 г. властта в България е поета от регентство, начело със Стефан Стамболов. Въпреки оттеглянето на Батенберг, през ноември 1886 в отношенията с Русия настъпва окончателен разрив. Офицерите-русофили, емигрирали в Румъния, организират с руска помощ неуспешно въстание през февруари 1887.
Вътрешнополитическата криза е овладяна след избирането на Фердинанд Сакскобургготски за български княз през юни същата година.
Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha) на 26 февруари 1861 г. в двореца Кобург във Виена. Фердинанд е княз на България от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България – от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 г.
През 1892 г. Петко Каравелов е осъден на 5 години затвор за съучастие в опита за убийство на Стефан Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев,но през 1894 г. е амнистиран. Според българският легендарен финансист Атанас Буров, Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал дори и стотинка. Атанас Буров умира като член на Народната партия на 15 май 1954 г. в затвора в Пазарджик, след няколко присъди на Нардония съд.
Една от известните мисли на П.Каравелов за политиката е „Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата“.
Ще завършим тази статия за съединението на българите с няколко мисли на неотразимия познавач на родната психика Атанас Буров. Които освен горе-написаното биха помогнали за да си обясним сегашното състояние на разединение на българите по света и у нас.
Публикувам част от думите на този, който си возеше шапката в друга кола, само и само и почертае, колко е важно за човек главата. Равносметката за преди и… сега я оставям на вас.
Буров за българина:
Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество – винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава.
На българина всичко трябва да му се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо. Защото, като забогатее, той се забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешки образ. Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него. Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма.
Буров за България
България стоеше на първо място по отношение на своята стопанска независимост. Ние се гордеехме, че в младата България, с български капитали, с български инженери, с български работници ние направихме пристанища, направихме железници, създадохме материалната култура на България. Построихме фабрики и тръгнахме към едно интензивно стопанско развитие.
Ние трябва да бъдем европейци, ако чувствуваме, че имаме нужда от Европа…
Тоя народ е направил подвиг, какъвто в историята на народите не познавам друг народ да е направил. От една турска провинция, съвършено изоставена от хората и от Бога и преди всичко изоставена от самите управници, където безправието, плячкосването и т.н. са били нещо обикновено, в 50 години да се създаде съвременна българска държава при едно население 95% неграмотно, при 3 или 4 хиляди села, в които има по едно училище, което прави чест на добродетелите на народа ни, да уредиш самостоятелна държава с 3 държавни железници няколко хиляди километра, държавни пристанища 10–12, държавно социално законодателство за регулиране отношенията между труда и капитала, учебно дело, за което ни завиждат — е, добре, г-да, аз ви уверявам, че в историята на народите подобен скок, подобен подвиг няма.
Буров за власта:
Хората, които трябва да осъществяват хубавата идея, се покваряват само за половин година. И най-хубавата идея може да се провали, когато няма кой да носи знамето. Знаменосец става не човекът, който крои дълбоки планове и мънка, когато говори, а който решава бързо, смело и говори сладко.
Българският политик неминуемо свързва властта с пържолата, бута, жената, парата, златото. Парата е символът на властника в България. Той иска пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили, вили, вили. Иска коли, коли, коли. И не за своя сметка – а за сметка на партията си, на държавата си, на народа си. Това властогонство е бясна болест – който е ухапан веднаж от нея – умира цял живот, като бесен. И е бесен за власт – срам и позор, но е така.
Политиката има свои закони. Тя не търпи интелигентните на трона си. Тя иска полуинтелигентни. Полудипломати, полуполитици. Тя иска сурови мъже, с тежки юмруци. В политиката важна е маскировката, а не същността. Кой ти ебава днес същността! Света го движат не политиците, а парите. Политиците са били само щурманите на параходите. Параход без платна, без вятър, без пара, без бензин не върви. Това са парите.
Буров за протестите: “Власт не пада от закани. От обиди. От дърдорене. Властта пада само когато се наруши балансът на живота и естествените закони на живота на човека…”
Аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена, и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува…
You must log in to post a comment.