Деси Борисова: “Хора се принудиха да горят всичко! В огнищата отиваха от отпадъците в контейнера до стари дрехи, чак събираха съчки в парка за да стоплят себе си и семействата си.”
18 февруари 2021 г. Бял ад сполетя Тексас, с полярни температури и снежни виелици, ледени пътища и замръзнали сгради. Но, това не стига за голяма част от близо 29-те му милиона жители, които останаха и без ток, и без отопление.. И това е щатът №1 по добив на основните енергийни източници природен газ и суров петрол, гигант и в произвоството на вятърна и слънчева енергия, и най-независимият енергийно щат, единствен в Съединените щати със затворена разпределителна мрежа. Но, сега всички петролни производители и рафинерии са затворени. Тексасците, които не са свикнали с ниските температури, сега се сблъскват с отрицателни стойности, стигнали до минус 12 градуса в щатската столица Остин. Това е съществен спад спрямо средната температура за февруари в Тексас – плюс 7,2 градуса. Дори в Анкъридж, щата Аляска, по същото време е регистрирана температура от минус 7 градуса. Към днешна дата студът е взел 21 жертви, но загиналите сигурно са повече, тъй като много тела все още не са намерени. Енергиен и транспортен колапс. В неделя президентът Джо Байдън обяви извънредно положение в щата.
За всичко, което се случи разговаряме с българката Деси Борисова в Сан Антонио, щата Тексас, която 5 години живя на постоянно топличко в Лос Анджелис, Калифорния, където завърши учителска степен по математика, която прибави към магистратурата си в Англия и бакалавърска степен от България. Откриваме я в дома й, където празнуват със съпруга си Крис, днешното кацане на американския космически автомобил “Пърсивиърънс” на планетата Марс. Като “по поръчка” на българо-американското семейство марсоходът кацна в голям кратер, който е кръстен със славянската дума Езеро, за който се предполага, че там е била делтата на река. Но, причината за празник е не само роувърът кацнал на Червената планета, а хеликоптерът върху него, който остава за мисията, а един от мениджърите на проекта е самият Крис, българският зет, който може да ви изреди всички голями географски обекти в България. А “Пърсивиърънс” хич не е случаен, а е най-големият и сложен роувър досега на НАСА, 9-ти поред космически апарат, който каца успешно на повърхността на Марс, като досега само САЩ са успявали в това начинание.
Но да се върнем на Земята и да видим какво предизивикаха разликите в температурите между двете планети.
Деси Борисова – ДБ: “Здрасти Евгени, чакай, чакай, извинявай, задръж така, че и трите (бел.ред. деца) са ми на главата. И гости … празнуваме … Секунда …”
Минават 2-3 минути, чува се смях, наставления и Деси вече е на телефона
ЕВ: Здрасти Деси! Извинявай. че те “нападам” по това трудно време за вас и хората във вашия щат. А разбрах, че имате и празник днес. А и децата. Но, моля те да ни разкажеш какво се случи, така от “първа ръка”. Вие в Тексас не сте свикнали с ниските температури, а сега те стигат до минус 12-15 градуса по Целзий, при положение, че ср. температура за февруари е 7,2 градуса, по-ниска и от Аляска.
ДБ: “Няма проблем, напротив благодаря, че се интересуваш какво ни се случва. Всичко започна преди около две седмици в Тексас с много радост от едва прехвърчащия сняг. Всички му се порадвахме и снимахме, и всичко мина за ден. След това дойде прогнозата за нови рекордни студове, още сняг и поледици. На повечето хора беше ясно, че може системата да се претовари, но откровенно никой не очакваше това, което последва. Никой.” Категорична е Деси.
ЕВ: Кога започна идилията със спирането на тока, съответно отоплението? Цифрата е доста сериозна – без ток остават 2,7 милиона домакинства, или над 10% от населението на щата, според броя хора.
ДБ: “В някои райони токът спря още в петък, а до неделя тъмнината превзе почти целия град. Температурите паднаха до -17 градуса по Целзий на места. Натрупа няколко инча сняг, смешно изглеждащ по палми и кактуси. Последва леден дъжд, разбираш ли? Не град, а дъжд, като игли и сачми, страхотна работа, нищо не помага, ако си на открито. Отчаяните опити да се възстанови електроснабдяването, доведоха само до няколкоминутни проблясъци, отново последвани от часове без електричество. Впоследствие това афектира и водоснабдяването, работата на пречиствателните станции, пожарните, бензиностанциите, хранителните магазини и почти всички други звена на инфраструктурата. Общо взето всичко, Евгени, не знаеш на какво да разчиташ. Хората бяха отчаяни. И в България ми е било страшничко, но тук си беше ад. Както ти го нарече “бял ад”.” Спомня си Деси, която е родена и израсла в Добрич.
ЕВ: Добре де, как се топлехте, как се придвижвахте за храна, за друго?
ДБ: “Вярваш, не вярваш, оказа се, че газова камина не върши никаква работа! Като се стигна до там, че дори не повишаваше температурата в просторните и зле изолирани тексаски къщи, където и вътрешните градуси отидоха много под нулата. Хората започнаха да обвиват тръбите в одеала, облепваха прозорците в целофан и заграждаха пространства вътре в къщите с чаршафи и строителна лепенка (duct tape), за да се стоплят поне малко, или да пазят деца и възрастни там. Прокарваха тръби от колите до къщите за да докарат топло от климатиците на автомобилите. Как се придвижвахме ли? Ами не знам, просто всеки рискуваше по пътищата, които бяха супер заледени, и разбира се не всички успяваха, просто спираха и не продължаваха. Пътищата, превърнали се в ледени писти, засегнаха и хората от стратегическите браншове, без които не може да се оцелее, и тези, които се грижат за болни, медицински персонал, вкл. и ангажираните със заразата от КОВИД, те просто не можеха да стигнат до работата си. Всичко това, в комбинация с липсата на ток, доведе до липса на работещи бензиностанции, оглозгани щандове в магазините, опашки за зареждане на газови бутилки и изчерпване на всякакъв дървен материал по специализираните магазини за дома. Хора се принудиха да горят всичко! В огнищата отиваха от отпадъците в контейнера за рециклиране до стари дрехи, чак събираха съчки в парка за да стоплят себе си и семействата си. Много бяха принудени да шофират по заледените пътища и да рискуват, за да достигнат до приятели и роднини в няколкото района останали с ток. Моето семейство е едно от късметлиите, в нашия район тока никога не спря. Ето и сега ни заварваш с гости, постоянно имахме някой да се стопли”
ЕВ: Да, видях, че написа в социалните мрежи, прави ти чест. От мен голямо благодаря за човещината! И пак с моето “но”, как си набавяхте най-нужното, като вода за пиене? Разполагам с данни, че над 12 милиона души във втория по големина американски щат нямат питейна вода в домовете си, дори да имат, то е с прекъсвания. Дори болници са останали без вода.
(“При създалите се обстоятелства предлагам да си сътрудничим.
Ако някой изпадне в беда и съвсем закъса с нещо, пишете тук.
Все ще се намери някой от нас наблизо да помогне било с материален ресурс, съвет или добра дума.
Ние (бел.ред. семейството на Деси) сме подготвени за ядрен апокалипс, но много хора страдат и ми е жал.
В руската общност много си помагат. Хайде и ние.”)
ДБ: “Ами всичко беше спонтанно, просто исках да направя нещо, чувствах се не с късмет, че имаме ток, а “виновна” някак си. Длъжна бях, как да оставиш хората в това положение? За водата много точно ме питаш. Още във вторник тя спря, а днес е четвъртък. Вчера (бел.ред. сряда) почти целият град имаше режим на тока, но започна постепенно възстановяване на системата и днес само 9000 абоната са все още в тъмното. Мъжът ми подсказва, чуваш, само при нас в Сан Антонио без ток бяха повече от 300,000 души, а до над 3 милиона човека в целия щат електричество не стигаше.
Водата също бавно се връща, но остават масови повреди от замръзването, и по тръбопроводите и по самите сгради, течове, пропаднали покриви (от течащи бойлери). Отделно, за последните дни са докладвани три пъти повече пожари, отравяния с въглероден моноксид, гръмнали бойлери и цели разрушени жилищни комплекси. Хората, които имаха ток, си варяха сняг в тенджери, за да имат и вода. Не искам да влизам в най-неприятната зона на “мародерите”, това са телефонни измами, надуване на цени и подобни. Жалка работа.”
ЕВ: Деси, кои според теб са най-важните причини за пропуските при тази извънредна ситуация? Ти си на място, вече познаваш живота в Тексас, държавното устройство и работа на институциите! Моля те, бъди откровенна!
ДБ: “Да, разбира се. Спред мен, първо нещата си опират до самите хора. Склонността им да разчитат на държавни и щатски институции при природни бедствия и непознаване на последствията от обилни снеговалежи и рекордно ниски температури, което се отнася и за самите институции. Това в съчетание с огромния трансфер на електро производни мощности към ветрогенератори (неадаптирани за студ), в желанието им за “зелена енергия”, доведоха до неспособност на мрежата да задоволи внезапно нарастналото потребление на електроенергия. Не са подготвени за извънредна ситуация, нито институциите, нито хората, с малки изключения. В това време и ремонтите са супер трудни, гледаш ги как се мъчат по стълбовете за електричество. Другата причина е естественна, големият студ, но не само като температури, но и продължителност. Имаше подготвени хора, не бяха малко, но се оказа, че това е само частично и недостатъчно, въпреки запасите им с храна, дърва, газови печки и генератори. Никой не очакваше 4-5 дни без ток и това доведе до голямата трагедия.”
Бел.ред. От вятърните инсталации в Тексас с обща мощност над 25 000 МВт в щата, близо половината мощности, произвеждащи около 12,000 МВт електроенергия излизат от строя само за ден. Вятърът е 2-ят по значение източник на електроенергия в Тексас след природния газ. Вятърните генератори са осигурили 23% от доставената електроенергия в щата м.г., а природният газ – 45%. По време на ледения ад в Тексас цените на електричеството скачат от $50/КВт/час до $9000, налага се намеса на управата на щата за ограничаване.
ЕВ: Хора буквално са останали на улицата, дори и вътре в повечето домове е било същата работа. Как се спасяваха хората?
ДБ: “Имаше отворени подслони, в които временно можеш да се стоплиш. Чу се, че Националната гвардия евакуира хора в пълна безизходица. (Бел.ред. Част от нея дни наред виси пред Капитолия). Полицията помагаше с каквото може – доставка на сухо мляко, храна, всичко. Но, най-вече хората си помагаха едни на други, страхотни хора. Местните бизнеси правеха каквото могат за общността, ама всичко, разкарваха храна, вода, хора, спасяваха закъсали превозни средства по пътищата. Най-голямите мощни пикапи не спряха! Просто им личеше, че го правят от сърце, никой не поиска стотинка! Голями хора – голям народ! Точка!”
ЕВ: Хайде сега без да скромничиш, да кажеш и за твоето семейство. И за общностите, разбира се и българската, която вече е доста голяма в Тексас. Аз знам поне за седем семейства и четири бизнеса, които се преместиха или се местят от Калифорния, след президентските избори. Подотвени ли бяхте и помагахте ли си?
ДБ: “Тук ме хващаш много добре подготвена! (Смее се по телефона Деси, а и Крис, който ни помага с данните за идилията). В моя дом, ние бяхме едни от най-подготвените, винаги сме били така, просто така си живеем и никога не ни е тежало да го направи. Оосбенно, след години живот в Лос Анджелис и постоянната заплаха от голямо земетресение, ти сам добре знаеш, скоро ти четох публикацията за труса през 1994г. Да, там в Калифорния, ние добре се научихме да поддържаме завидни запаси от най-важното, като например “спешни” раници във всяка кола, 50-галонов резервоар с вода в гаража, дехидратирана храна, инструменти, дърва, чанта за първа помощ, книги за оцеляване, както и разнообразни средства за отбрана, сещай се. Хубаво е да си припомним хубавата българска поговорка “Бог – високо, цар – далеко”! И да не забравяме. че човек, първо трябва да разчита на себе си!
Моите лични наблюдения от руската, българската, мексиканската и изобщо цялата тексаска общност е, че хората си помагаха. Изключения имаше, но бяха изключително малко.”
ЕВ: Деси, много ти благодаря! За мен беше чест да говоря с Човек с главна буква, и то българин! Благодаря и на Крис, който ще нарека “човекът-хеликоптер на Марс с българска перка”! Нека ви пожелая крепко здраве, да продължите човешката си “лудост” и отношение, да имате безкраен щастлив живот, заедно, и успех на вас и дечицата! Благодаря! Пожелай нещо, е така!
ДБ: “И аз много благодаря, за вниманието и отношението. А и за това, че не усетих кога мина близо час!
Да пожелая нещо, ами добре. Нека да е същото, “Бог – високо, цар – далеко”, но ще добавя, от вас зависи, вие бъдете близо един до друг и си помагайте! Благодаря, Евгени, и да пишеш в Булгарика, за да четем!”
You must log in to post a comment.