Антон и Атанас да черпят заедно – близнаци (17 и 18 януари, Антоновден, Атанасовден)

Всичко за двата празника
Народното поверие сочи Андон и Атанас за двама братя близнаци ковачи, първи изобретили клещите, и един след друг се честват …

image

СВЕТЦИ
Православната църква почита на 17 януари паметта на Преподобни Антоний Велики, а на следващия ден на Свети Атанасий Велики.

ИМЕННИЦИ
На Антоновден именден празнуват Антон(-ия, -ина), Андон, Антоанета, Тончо(-ка), Дончо(-ка), Тони(-ьо, -я), Тотьо, Радостина. Името е римско по произход и означава “безценен, неоценим”.
На Атанасовден именден празнуват Атанас(-ка), Наско,Таньо, Живко(-а).

image

НАРОДЕН КАЛЕНДАР
И двата са против болести, както и патронни празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.
Антоновден се празнува за предпазване от болести, свързано с народната представа за Антоний Велики като покровител на чумата и всички болести изобщо. Атанасовден е празник за умилостивяване на чумата , шарката и синята пъпка (антракс). Свети Атанас е представен също като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че

от този ден нататък зимата започва да си отива.

Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято!” Затова и празникът е известен като “Среди зима”.

image

ТРАДИЦИИ
На Антоновден и Атанасовден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не “разсърдят” болестите.
На трапезата трябва да имс специално омесени за празника содени питки, намазани с мед, се раздават за здраве. Надупчват се с вилица, за да не се “надупчат” децата от шарка.

image

Св. преподобни Антоний Велики
(St. Anthony the Great, St. Antonius The Great, St. Anthony of Egypt)
“Очите виждат видимото, а умът постига невидимото”
“Който кове парче желязо, обмисля отначало какво иска да направи от него”
Свети Антоний е роден през 251 г. след Христа в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, те му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. Той раздал наследството си на бедните и се заселил в изсечена в скалите египетска гробница, а поверил сестра си на един девически дом.
Една нощ при него влезли всевъзможни гадини и зверове, нападнали Антоний, и му нанесли жестоки рани. Изведнъж те изчезнали, а през пролука на тавана Антоний бил озарен от светлина, която излекувала раните му. Той попитал:
„Къде беше Исусе ? Защо не се появи отначало, за да изцериш моите рани ?“.
И тогава се чул глас:
„Аз бях тук Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят“.
След случилото се светецът се преместил от другата страна на река Нил и заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете и изходите. По това време Антоний бил на 35 години монах.
Храната му била хляб и сол, също и малко количество вода. За постеля му служела рогозка или власеница, а понякога – и голата земя. Изобщо не употребявал масло за храна, за месо и вино да не говорим, тях не употребяват и по-малко усърдните монаси. Блаженият казвал, че за

юношеското тяло е невъзможно да победи врага, ако то бива размеквано със сладостта на маслото и че е нужно да се налагат на тялото възможно по-тежки подвизи, така че при неговото изнуряване духът да става по-силен,

според думите на апостола: “кога съм немощен, тогава съм силен”.
В пълно усамотение и мълчание прекарал 20 години от живота си, и вече постигнал душевен мир, той става старец, авва – отец на множество монаси. Той учил на безстрашие и своите духовни чеда:

“Демоните нищо не могат, те играят като на сцена, преправат лицето си и плашат децата с шума на маските си”.

По молбата на самия св. Атанасий Велики Антоний посетил Александрия в 335 г., за да помогне в борбата срещу нестихналото и след Никейския събор арианство.
Неукият и безкнижен старец с мъдро и властно слово бранил своята вяра от надменните езически философи, с които могълда говори само чрез преводачи, понеже не владеел официалните езици /гръцки и латински/, а само египетски.

Не са умни онези, които са изучили изреченията и писанията на древните мъдреци, а онези, у които душата е умна, които могат да различат доброто от злото,

всичко зло и вредно за душата избягват, а за доброто и полезното радеят и го правят с велика благодарност към Бога.”
“Огледай хората около себе си и знай, че

началниците имат власт само над тялото, а не над душата, и винаги помни това в мислите си… не трябва да се боим от тях, защото те са безсилни и не могат да сторят повече от това – да плашат.

Той, неграмотният Антоний, водил кореспонденция с Константин Велики и с неговите синове, като защититл своя приятел св. Атанасий от клеветите на неговите врагове.

Не е трудно да се разпознава присъствието на ангелите от това на демоните:

видението на светиите бива несмутимо и е придружено с радост, а демоните създават вътрешна тревога….

Очите виждат видимото, а умът постига невидимото.” Който кове парче желязо, обмисля отначало какво иска да направи от него

– коса, нож или брадва. Така и ние сме длъжни да мислим към каква добродетел се стремим, за да не се трудим напразно.”
“Бог е създал душата свободна и самовластна; тя е свободна да постъпи така, както иска – добре или лошо”.

За постъпките си Антоний бил възнаграден със способността да лекува. Излекуваните съветвал да благодарят не на него, а само на Бога.
Починал на 105 годишна възраст, на 17 януари 356-та година.
“Чеда мои! Както е написано, “аз заминавам по пътя на целия свя

image

т”

Свети Атанасий Велики,
Архиепископ на Александрия
(St. Athanasius the Great, Bishop of Alexandria, ок. 293/297 –  2 май 373 г.)

Атанасий Велики се родил през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование, но още преди да го завърши, една случка предопределила неговата съдба.
В 312 г. за александрийски архиепископ бил поставен св. Александър. Наскоро след това, като очаквал идването на някои клирици, архиепископът стоял на прозореца и гледал към морето. Една интересна картина привлякла вниманието му.
Група момчета играели на богослужение край морския бряг. Едно от тях – това бил Атанасий – представяло епископ, другите представяли свещеници и дякони, а езически деца били водени към “епископа”, за да ги кръсти. Архиепископът заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. Той намерил, че кръщението било извършено правилно, извършил над кръстените тайнството Миропомазание и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение. След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Това бил бъдещият Атанасий Велики. В 319 г. той станал дякон.
Атанасий бил на Първият Вселенски събор в Никей в 325 г., заедно с архиепископа си Александър. Той решително помогнал за осъждането на ереста на местния свещеник Арий. Забележителният принос на Атанадий в работата на Първия Вселенски събор толкова го прославил, че той се завърнал у дома си като световно известен богослов.
Когато след 9 месеца Александър починал, народът единогласно поискал и епископите с готовност поставили св. Атанасий за Александрийски архиепископ на 8 юни 326 г.
Но Арий успял няколко пъти да подмами императора Константин Велики и да организира свои хора срещу Атанасий. Последвали няколко спора. Като видял, че не е възможно да примири Атанасий с неговите противници и като се опасявал от бунт в Александрия, императорът решил да пожертва нейния архиепископ и да го изпрати на заточение в Галия (Франция). Св. Атанасий прекарал две години в Трир.
В 336 г. умрял еретикът свещеник Арий, а на следващата година умрял и император Константин Велики. Царството било поделено между тримата Константинови синове. С особен указ бил върнат в Александрия и св. Атанасий. Това дало нов повод на Атанасиевите врагове да обявят Атанасия за незаконен епископ.
През този печален период от църковната история враговете на Атанасий Велики успявали на няколко пъти да извоюват неговото осъждане и изгнание. Но и той имал приятели – последователи на чистото православие, като Папа Юлий I (337-352 г.) оправдал Атанасий на Римския събор в 340 г.
Упоритата борба между двете групи продължила дълго.
Едва към края на живота си св. Атанасий се успокоил за няколко години. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 от тях в изгнание. През това тежко за него време той написал много книги и писма, повечето от които са дошли и до нас. Съчинил три апологии – защити на православната вяра: “Против езичниците”, “Против арианите”. /***вижте по-долу много поучителни откъси/
Св. Атанасий починал на 2 май 373 г., на която дата е отделният празник на св. Атанасий Велики.

На 18 януари св. Църква е установила съвместно честване на двамата александрийски архиепископи Атанасий и Кирил († 444 г.), които главно са спасили православието от двете ереси – арианството и несторианството.

Делата и вярата са неразделни също както лъчите и слънцето.

*** Съчинил три апологии – защити на православната вяра: “Против езичниците”, “Против арианите”.
“Убийствен полъх,
Идещ от земя отвъд.
С право трябва да се притесняваме, и срамуваме, от разцепленията в християнството. Онези, които винаги са живели в пределите на християнството, могат да се обезсърчат твърде лесно.

Разцепленията са зло, но тези хора нямат представа как изглеждат нещата отвън.

Гледано отдалеч, онова, което остава незасегнато въпреки разцепленията, продължава да изглежда (както е и в действителност) като необятно, страховито единство.
…Всяка прочетена страница потвърждаваше това ми впечатление. Неговият подход към чудесата е болезнено належащ днес, бидейки окончателен отговор към онези, които възразяват срещу тях като “произволни и безсмислени нарушения на природните закони. …
И наистина цялата книга е картина на Дървото на Живота – знойна и златна книга, изпълнена с увереност и приповдигнатост”.
– из предговор към един от съвременните английски преводи на “За Въплъщението” –  К.С. Луис
Откъси от книгата:
“… Хората са измислили за себе си идолите поради своята греховност.
… сътворението на света и с Бог, неговия Творец, за да може основателно да се проумее как обновлението на творението е било извършено от Същото онова Слово, Което го е и сътворило изначално
… Бог е направил вселената да съществува чрез Своето слово
… така че притежавайки нещо като отражение на Словото и сами бидейки създадени разумни, те да могат да пребъдват завинаги в благословение като живеят истинния живот, принадлежащ на светиите в рая…
… в своето извращение човеците,  …
изрязвали идоли на мястото на истината … те прехвърлили почитанието Богу дори към дърво и камъни, и към всякакви материални предмети, и към човеци, и даже … почнали да се покланят на демони и да ги обявяват за богове, удовлетворявайки собствените си страсти.