Кой откри кръста на който бе разпнат Иисус?
Станахме ли Нестинари в Америка? Има две форми на живот – гниене и горене!
На 21 май Църквата почита Св. равноапостолни цар Константин и царица Елена (Saints Constantine and Helen
Flavius Valerius Aurelius Constantinus)(Отдание на Неделя на Разслабления*).
Църковният празник е в памет на император Константин (274-337 г., управлявал Запада 306-337 г. и Изтока – 324-337) и неговата майка Елена.
Константин днес с майка си Елена явяват всечестното дърво,
Кръста, посрамление за всички иудеи
и на противящите се на верните царе оръжие,
и за нас се яви велико знамение, устрашаващо по време на война.
Константин (274—337) царувал в Рим и Византия – Цариград, по времето, когато езическият свят, въоръжавайки се против християнството с огън и меч, в края на III и началото на IV столетие замислял напълно да изтрие от лицето на земята самото име християнин. Роден в 274 г. от родители, които, макар и не християни, покровителствали християнството. Младите си години Константин трябвало да прекара не сред семейството си, а заложник в двореца на император Диоклетиан в Никомидия, макар и почетен, за осигуряване верността на неговия баща Константин към по-старшия император. През 306 г. Константин (младши) бил провъзгласен за император на Галия и Британия, който тогава бил почти на 32 години, владетел на цялата западна половина от Римската империя. След като наследил властта от баща си, сметнал за свое първо дело да обяви свобода на изповядването на християнството в своите области. По негово време през 313 г. се обявява свободата на християнската вяра, и той свикал Първия вселенски събор в 325 г. (на 318-те богоносни отци в Никея), против ереста на Арий.
През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. В 323 г. Константин станал единодържавен управител на цялата Римска империя. И сам той Константин не обичал Рим с неговия Пантеон, харесало му се положението на Византия, на древния неголям град на бреговете на Босфора, и той го избрал и го направил столица на империята. Построил просторни дворци, бани, театри, съкровища на изкуството, донесени от Гърция, Италия и Азия. Новата християнска столица, получила името си от името на своя основател – “град на цар Константин”, Константинопол, заемаща средно положение между предишните столици на империите – Рим и Никомидия, както някога Йерусалим – “града на цар Давид”. Константинопол бързо процъфтял и затъмнил славата и величието не само на пищната Никомидия, но и на самия велик Рим.н Починал в 337 г. в Никомидия и бил поставен в златен ковчег в църквата “Св. апостоли” в Цариград.
Майка му Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци. Това било първото Въздвижение на честния и животворящ Кръст; то се извършило в 326 г. Светият Кръст бил положен в сребърен ковчег за съхранение; на Велики петък (преди Великден) той бил изнасян на Голгота (в наскоро построения храм, където се съхранявал) за поклонение. Но света Елена, напускайки Йерусалим, взела частица от живоносното Дърво, като дар за своя син Константин. Недълго след това блажената царица майка починала и била честно погребана.
Православната Църква всяка година празнува това събитие Всемирно въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен (Кръстовден, Elevation of the Cross) на 14 септември.
НАРОДНОТО ПОВЕРИЕ
Според народните вярвания на този празник Св Св. Константин и Елена строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че “Еленка и Костадин носят градушката в чувал”.
Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони, но вече почти само като атракция.
Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.
На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.
Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Свети Константин и Елена.
В жаравата влизат боси нестинарите**, които най-често са жени. Те са, като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.
След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.
Имен ден празнуват Константин (-а), Елена, Костадин (-a).
+++
* НЕДЕЛЯ НА РАЗСЛАБЛЕНИЯ
Светата Църква ни връща към едно събитие от земния живот на Спасителя, станало преди залавянето и кръстните Му страдания.
Два основни момента свързват това събитие със следпасхалния цикъл – водата и Съботния ден.
Водата, като основен елемент и символ на св. Кръщение. В древната Църква именно в дните около Взъкресение Христово се кръщавали оглашените. Затова и днес в тези дни пеем:
„Елате да се кръстим в Христа”.
Съботата пък е ден на съвършен покой при иудеите. Покой, но не бездействие, що се отнася до изпълнението на заповедта за любов към Бога и ближния. Това показва Христос с изцелението на разслабения. А за нас, християните, съботата е преход към Възкресния ден – Празника на всички празници.
Но в контекста на Възкресението това събитие ни дава откровения за изпълнените обетования, които сме получили всички, укрепнали във вярата и утвърдени в любовта към Господа и Бога.
Такъв е смисълът, вложен от Свещеното Предание с евангелското четиво в Неделя на Разслабения – Йоан 5:1-15.
Днес от къпалнята Витезда има само археологически останки, но мястото е добре известно и за съвременните жители на Йерусалим. По времето на Христа там бликал минерален извор и множество хора се стичали на това място, за да получат изцеление на недъзите си. Божията милост и в старозаветни времена посещавала хората на това място. Но тя била някак ограничена, лишена още от пълнота.
Такова е изобщо старозаветното състояние на човешкия дух – състояние на очакване.
И тогава, преди близо 2000 години, Сам очакваният Месия посетил това място. И не ангел, нито лековитата минерална вода, но Самият Христос дал изцеление на един нещастен човек, страдащ от многогодишна неизлечима болест. Божията благодат се изляла върху човека даром, без условия, без ред. Напротив, тя се спряла над най-малкия, най-безпомощния, най-самотния. Нещо повече, Христос извършил чудесното изцеление в свещения Съботен ден, за да покаже на книжниците и фарисеите, че не човекът е за съботата, а съботата е за човека. И че не буквата на Моисеевия закон, а неговият духовен смисъл трябвало да изпълняват иудеите, за да познаят истинския Месия.
В края на краищата днешният евангелски текст говори за пълнотата на действената благодат, бликнала от Христовия кръст. /„Църковен вестник”, бр. 9/1998 г./
** НЕСТИНАРИ – РАЗМИСЛИ ЗАД ОКЕАНА
Станахме ли Нестинари в Америка? Има две форми на живот – гниене и горене!
Nestinarstvo, or the ritual fire dancing on live coals, is an ancient Bulgarian custom, which has both Christian and pagan elements. It is believed to originate from the Thracians, and more accurately from their sun worship. Only fire dancers (nestinari) can dance over the coals – people, dedicated to the mystery of the ritual. The Bulgarian fire dance is included in the UNESCO Representative List of the Intangible Cultural Heritage of Humanity Isn’t it amazing?
Нестинари в Америка (Nestinari – Fire Dance in America + video in English)
Mmm
2 comments for “Св. Св. Константин и Елена и нестинарите почитаме всяка година на 21 май (+ видео & English)”
You must log in to post a comment.