Нина празнува Именден на 14 януари

 “Елате днес всички, да възпеем избраната от Христа равноапостолна проповедница на Божието слово”/из кондака за празника/

На 14 януари православната църква чества Св. Равноапостолна Нина. Днес имен ден имат всички с името Нина, Нино (на грузински), Адам, Калчо (за произхода на името по-долу). Специално на вниманието на всички дами с име Нина, които празнуват на Никулден – имате си ваша Светица!

Saint Nino (Georgian: წმინდა ნინო, ts’minda nino; Armenian: Սուրբ Նունե, St. Nune or St. Ninny) Equal to the Apostles and the Enlightener of Georgia (Грузия) (c. 296 – c. 338 or 340)

Света Нина е родена в Кападокия. Баща й бил римският воевода Завулон, роднина на свети великомъченик Георги, а майка й Сусана била сестра на Иерусалимския патриарх.

Едва 12-годишна св. Нина заминала за Йерусалим, а по-късно и за Иверия (днес Грузия). Светата девица имала такива изключителни способности, че след две години, с помощта на Божията благодат, възприела и твърдо усвоила правилата на вярата и благочестието. Затова я наричат

“просветителка на Иверия” – Девата апостол на Грузия

Според благочестивото предание, което и досега се пази в грузинската и в цялата източноправославна църква, Иверия се покровителства от Пренепорочната Божия Майка – по Божията воля на Нея се паднал жребият да благовести тук Евангелието на Своя Син и Господ Иисус Христос за спасение на хората.

Храмът построен в чест на Св. Нина в селището Бодби, е бил обновяван многократно, но никога не бил разрушен, той оцелял и до днес.

Нина е древногръцко име, което означава “привързана”.
“Нин” се е наричала и богинята на плодородието във древен Вавилон. Среща се и в индианските племена и означава „огън“, „пламък“.
Макар че се счита за руско, има и международна популярност – често се среща в Русия, България, славянските и германските народи. В Италия Нина е галено име, съкратено от Джованина, както и на всички други дълги имена, завършващи на „нина“.

Нина е много амбициозна и упорита жена, което ѝ помага да постигне всичките си цели. Жените с това име не обичат резките промени и неволно могат да реализират чуждите идеи. Нина е женствена и очарователна, и с лекота привлича вниманието на мъжете.

Честит Имен Ден! Здраве и Благоденствие!

+++ +++ +++

Светлината, донесена от св. Нина преобразила душата на народа на Грузия

Най-значителното събитие в историята на Грузия е приемането на християнството в началото на IV-ти век в резултат именно на проповедта на св. равноапостолна Нина (Нино).

Светлината на Евангелието, донесена от девойката Нина в Грузия, като светилник, запален от огньовете на Йерусалимския храм, се е въплътила в дивните творби на християнската книжовност и църковно изкуство, във величествените катедрали, приличащи на изваяния от цели късове гранит, в църквите – каменни цветя, украсили цялата страна като градина на Пресвета Богородица, в параклисите, увенчаващи върховете на планините, тъй че самите скали и урви изглеждат като подножия на храмове. Тази светлина се излъчва от древните икони и стенописи с необикновена духовна дълбочина. Тази светлина блести в свещените песнопения. Тя озарява страниците на житията на светиите и летописите на Грузия; но най-главното – светлината, донесена от св. Нина, е променила и преобразила душата на народа.

---

Първата проповед на Евангелието прозвучала в Грузия от устата на самите апостоли. Но народът все още оставал в плен на езичеството. Апостолите Андрей Първозвани, Симон Кананит и Матия хвърлили семената на евангелското учение в земята на Грузия, но изминали три столетия, преди тази земя да се покрие с дивни цветя. Както променя посоката си руслото на Арагви на границите на Мцхета от юг на запад, така и покръстването на Грузия в Арагви обърнало цялото течение на нейната история – от Персия към Византия.

IV век било време на обръщане към християнството на страните от Кавказ – сестрите на Грузия – Армения и Каспийска Албания, и този християнски дом станал непристъпна крепост за враговете на кръста.

Цар Мириан бил спасен от смъртна опасност, когато призовал неведомия Бог на Нина и станал 1-ят християнски цар на Грузия. Според византийските летописи покръстването на Грузия станало през 318 г., а времето на йерархичното устройство на Грузинската църква – през 337 г.

 

Свещеници и епископи, изпратени от Византия, извършили покръстването на Грузия във водите на Арагви. Мястото, където се кръстили Мириан и князете, и до ден днешен се нарича “купел на велможите”. По-долу, по течението на реката, като в огромна купел бил кръстен народът.

Във водите на Арагви изгаснали огньовете на Заратустра; във вълните на Арагви била измита кръвта на човешките жертвоприношения, която се проливала пред идолите преди царуването на Рев Праведни (2 в. пр. Хр.), и отмита мръсотията на езическите теургии и магии. В Арагви били хвърлени като трупове в общ гроб отломъците на строшените идоли. Върху водите на Арагви по времето на Покръстването на Грузия слязъл Светият Дух като върху водите на Йордан.

Грузия (на грузински: საქართველო, Сакартвело, Georgia) е държава в Източна Европа, на източния бряг на Черно море, между Русия и Турция, покрива територия от 69 700 km², а населението ѝ достига до 5 милиона. Столицата и най-големият град е Тбилиси. Грузия е унитарна, полупарламентарна република. Грузия е член на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, Съвет на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и се стреми към членство в НАТО и ЕС.

По данни от преброяването през 2002 г. около 91,4% от жителите на столицата принадлежат към Грузинската православна църква, 4,8% – към Арменската апостолическа църква, 1,1% са мюсюлмани, 0,3% са католици, а 0,2% са юдеи.

Вътрешното название на Грузия („Сакартвѐло“, „земя на картвелите“) идва от името Картли (на грузински: ქართლი) на една от основните историко-географски области на Грузия, люлката на нейната държавност.

Наименованието, с което се наричат грузинците, е картвелеби (груз. ქართველები), а езикът – картули (груз. ქართული). Коренът картвел-и (ქართველ-ი) в името Сакартвело означава жител от региона Картли, или Иберия, както е познат в документите на Източната Римска империя. Древногърците (Страбон, Херодот, Плутарх, Омир и др.) и Римляните (Тит Ливий, Гай и др.) говорят за ранните западни грузинци като колхиди, а източните – иберийци.

Без изключение жените в Грузия са прекрасни домакини. Много семейства в модерните градове избират европейския начин на живот. Но дори и в този случай, майката е истински срам, ако дъщеря й не знае как да приготвя национални ястия и да следва къщата. Грузинските момичета се отличават с гордост, висок морал и невероятна любов към родината и семейството си. В тази страна жените са много уважавани и често изглеждат меки и непокорни, но повечето от тях се характеризират с невероятна сила на ума и имат стоманен характер, подобен на мъжете си. Не е обичайно да се гледа в очите на непознати, особено на мъже, защото това поведение се счита за предизвикателно. По време на разговор е обичайно да се пази разстояние от поне 1 метър, само много близки хора могат да се доближат един до друг. Традиционният цвят за грузинците е черен, а най-често жените носят поли под коленете. Грузинките са красиви по природа, плътна тъмна коса и кожа с адски изразителни очи, и прекрасно женственно тяло.

Винаги са били свързани с недостъпност, красота и гордост. От векове Грузия е известна с виното си, с вълшебното си пеене и удивителните си танци, и … красивите жени. 

Европейското название на Грузия, „Georgia“, е екзоним (дума, отнасяща се до група хора, която не съвпада с думата, с която тя нарича себе си), използван още от средновековния период. Това име се свързва със Св. Георги, заради специалното отношение на грузинците към този светец. Наложилото се в български, руски и в ред други езици наименование Грузия произхожда от „Гурджан“, „Гурзан“ от арабско-персийски, сирийски и други източници. Смята се, че тези имена идват от арабско-персийското „гурдж“ („гурджистан“ – „страна на вълците“), отиващо към персийското „горг“ – „вълк“ и свързано с древноперсийското Вркан.

Четете още за Грузия