Въведение Богородично – защо е така важен този празник на 21 ноември

В България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж

Почита се и от православни, и от католици християни

Каквото е времето на днешния ден, такова ще е то през цялата следваща година

Яде се риба по време на Рождественските пости

Всяка година на 21 ноември Православната църква чества един от 12-те най-големи християнски празници, наречени “Велики”, който е посветен на Въведението на Божията майка в храма – Въведение Богородично и е почитан, както от източното православие, така и от католическата църква. 

В Константинополската църква празникът е въведен през VII век от патриарх Терасий, а в Римокатолическата църква – от папа Григорий XI през 1374 г.

С решение на Светия Синод на Българската православна църква от 1929г. в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж.

Според Светото писание на този ден едва 3-годишна Мария е заведена от родителите си в Храм и е отдадена в служение на Бога.

Въвеждането в храма е събитие. Въведението – състояние. 

Веднъж въведена в Светая Светих, малката Мариам се възпитавала в любов към Бога и достигнала такова съвършенство в добродетелите, че била удостоена да стане Богородица, сиреч сама да бъде пречист дом за Божието Слово, въплътило се и станало Човек. Подобно е

призванието на всеки, който се въвежда в Божия храм – не просто да влезе, за да напусне след това, но да остане завинаги.

Богородица, майката на Иисус Христос е най-почитаната Светица в Православието и Католицизма, и една от трите съвършени жени в исляма.

Празникът Въведение Богородично е символ на призванието на семейството – да обгради децата с любов, разбиране и търпение и да възпита у тях добродетелите на вярата. Както и ден, в който да се помирим с любимия човек, ако сме в кофликт или сме разделени.

ОТ РЕДАКТОРА:

Не трябва да се плашим от себе си и от нашите “ценности”, а да предадем на децата си, това което искаме да видим в тях, като зрели хора. Да не отлагаме избора между добро и зло за времето, когато пораснат. И между служебните ангажименти и битовите проблеми да пропуснем тяхното порастване. И да разберем, че те вече не могат да направят какъвто и да е избор правилно. Да гледаме децата си, че дори и да разберат лицемерния морал около тях, че нямат избор, освен безрезултатно да протестират и просто да си останат в него.

Нали искаме най-доброто за децата си – силен дух? Щастие? Истина? Любов? Откровенност? Вяра?

А какво предлагаме – материя? Какви да бъдат те, след това, което им причиняваме? Сами сме си виновни. Ако от малки ги учим да обичат, почитат и уважават стойностните неща без цена, да са благодарни за самият живот и самите нас, то ще се научат и да почитат баща си и майка си, и истинското, което се дава само от Горе. Разпуснатият и ненаучен на морални неща човек няма да почита и родителите си. Впрочем, не само тях, но и всички и всичко. Не е ли очевидно в наше време?

На празник Православният Каннон повелява във всички Храмове да се изнася иконата, изобразяваща невръстната Богородица, която пристъпва към своя първосвещеник.

В Деня на християнското семейство родителите водят децата си на църква за да измолят за семейството си здраве и благоволение. След това в дома семейството се събера около масата за вечеря, от най-възрастните до най-малките. за да измолят за семейството си здраве и благоволение. По Канон се разрешава риба, защото сме във времето на Рождественските (Коледните) пости и не е задължително да се прави богата трапеза, а смисълът е да се нахрани душата и да се даде пример на децата за сплотеността на семейството. Достатъчно е заедно да вдигнем чаша вино, да отчупим топла пита и сръбнем вкусна гозба, с които да потвърдим здравата връзка помежду си. Масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома и семейството.

По това какво е времето на днешния ден народът гадае какво ще е то през цялата следваща година.

Ако времето е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието – слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата – богата.

Да не забравяме думите на стареца Паисий Светогорец, който казал: „Знаеш ли каква е разликата между лявата и дясната ръка? Разликата е, че с дясната се кръстиш. Ако не се кръстиш, значи и дясната е същата като лявата”.

Въвеждане на Пресвета Богородица в храма (Пречистата и Преблагословена Дева Мария, Светата Божа Отроковица, Божията Майка, Богородица, Светата майка, Мадона, Entrance (Entry, Presentation) of Our Most Holy Lady Theotokos into the Temple – Presentation of the Blessed Virgin)

“Днес на Божието благоволение пред образа и на човеците проповядваното спасение, Дева, в храма ясно се явява и Христа предвъзвещава на всички; “/Тропар, глас 1/

“Пречистият храм на спасителя, многоценният чертог и Дева, свещеното съкровище на славата Божия, днес се въвежда в дома Господен, съпровождана от благодатта на Божествения Дух; нея възпяват ангели Божии: тази е небесното селение.” /кондак, глас 4/

Свещенните книги разказват, че когато пречистата Дева навършила 3 години, праведните й родители Йоаким и Анна изпълнили обещанието, което дали пред Бога, преди още тя да се роди. Затова те тържествено въвели своята дъщеря в Йерусалимския храм и я посветили на Бога. Светите родители събрали свои роднини и приятели, млади непорочни девойки със свещи в ръце вървели пред светата Отроковица, а след тях Йоаким и Анна водели пречистата Дева и я довели до Храма. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещнали с пеене на свещени химни.

Първосвещеник Захария (дясно, това е бащата на Св.йоан Кръстител) въвел пречистата Отроковица в самата Скиния, наричана “Святая Святих”, която била зад втората завеса и където бил ковчегът на Завета, обкован отвсякъде със злато, с Херувими на славата, осеняващи очистилището, където не бивало да влизат не само жените, но и свещениците, а само първосвещеникът, един път в годината. Първосвещеникът е този, който само е имал право да ръководи службата в Храмовете (1-ят Соломонов и 2-ят на Ирод. Важно е да се отбележи, че във Втория храм, за разлика от Първия храм, имало малък външен двор, който можел да бъде използван от прозелитите хора, почитащи Бога, но неподчинени на юдейските закони) за молитва. И двата Храма са били срутени от Римляните.

Първосвещеникът и служителите в храма посрещат семейството с пеене на свещени химни. Дева Мария e поставена на 1-то стъпало пред храмовия вход и за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Тя е специално облечена с царска одежда за най-голяма слава и украса, защото въведението на най-Божествената Отроковица да бъде достойно за Нея, да не се докосва до този пресветъл и много ценен Бисер бедна одежда. Събитието би трябвало да ни внушава желанието да водим децата си в храма Божи, от млади години да ги учим на молитва и слушане Св. Писание, за да могат и те да растат в благочестие и все по-високо да се издигат по стъпалата на добрите дела и благочестивите помисли.

Праведните родители принесли дарове и жертви на Бога и след това, като поличили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет.

Новият Завет, оригинално написан на разпространеното наречие в езиците “койне”, не казва почти нищо за детството на Богородица. Той съставлява 2-та част на Библията и представя основно животът на Иисус Хирстос, като съдържа 27 книги, в това число евангелия, история и дейност на първите християни, писма и книгата Откровение. Въпреки оскъдицата на факти в Новия завет, Преданието на християнската Църква съдържа редица биографични данни за Богородица.

Св. Дева Мария живеела при храма. Там в отделни помещения живеели млади девойки, посветени Богу, също така и вдовици, които служели в храма, подобно на пророчица Ана. Тук живеели също странници и пришълци. Към тях се присъединила и св. Ана, майка на св. Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на пречистата Дева в храма. Но тя живяла кратко време със своята пресвета Дъщеря. Скоро след мъжа си и тя починала.

Св. Дева се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, опитни в Св. Писание и в ръкоделията. Тя усърдно се трудела, непрестанно се молела, обичала да чете Св. Писание. По такъв начин тя се готвела за своето високо назначение. Църквата я нарича прекрасна зора, от която изгряло Слънцето на правдата. “Дух Светий” – говори свещената песен – осветил тази, която пребъдвала вътре в храма и била хранена с небесна храна”.

Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, обикновено се връщали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия начин. Но пресв. Дева им открила своето желание – да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по внушение от Св. Дух, я сгодили за престарелия дърводелец Йосиф, роднина на нейните родители. Той станал покровител на пречистата Дева и уважавал обета, който тя дала пред Бога.

След кръстната смърт на Христос и Неговото Възкресение, Богородица остава в Йерусалим, като за нея се грижи любимият ученик на Иисус св. Йоан Богослов. Този разказ е в унисон с библейския, според който на кръста Спасителят му поверява майка си (Йоан 18:27).

Богородица умира на преклонна възраст с лека смърт — т. нар. Успение, с което Бог дарява най-верните си слуги.

Според православната традиция Богородица е починала и погребана в Йерусалим, а според католическата — в Ефес (днес в Турция).

Православното християнство почита Богородица като най-големия светец, като първия по значение, но след Бога. Празниците, посветени на Богородица заемат важно място и са част от т.нар. 12 големи празници.

Като цяло католическото виждане до втората половина на 19 Век не се отличава от православното. През 1870 година обаче 1-ят Ватикански Събор провъзгласява догмата за непорочното зачатие на Богородица, т.е. тя, както и Христос, също е зачената непорочно. През 1964 г. Папа Павел 6-ти провъзгласява Богородица за „майка на Църквата“ и това става един от поводите за отделянето от Католическата църква на т. нар. “старокатолици”, а Православната църква обвинява Рим, че „обожествява“ тази, която е рдоила самият Бог – Богородица. Ватиканът възразява, че това не е „обожествяване“, а просто подчертаване на особени достойнства.

Коранът оценява Дева Мария като „най-великата“ от всички жени. Въпреки това, в исляма тя не е обект на по-специална религиозна почит. В Корана има цяла глава, посветена на Дева Мария (Мариам) – 19. Мюсюлманите също така вярват в непорочното зачатиe и в праведността на Мария.