Хаплогрупа или Защо Българин Търси Българин и Как да Спасим Ближния си!?

КОЛКО МАЛЪК И ДОБЪР Е СВЕТА, АКО ГО ПОЗНАВАМЕ!

Децата – те носят нашите гени, но и тези на своите приятелчета по света с български произход

 “ХаплоГрупите” представят клоните на родословното дърво на човечеството

“Защо Българин при Българин отива” е въпрос, който си задават много наши сънародници, особено в САЩ, но не намират, или не търсят отговор, защото нямат належаща нужда и време. За разлика от тези, на които от него буквално зависи техният живот, или този на близък човек или приятел от всички възрасти.

За да се стигне до познатите на всички вече през 21 Век стволови клетки и не така известните хапло гени от които реално зависи дали може да бъде спасен не един, а хиляди човешки живота. От които зависи, какво ще бъде поколението на всеки индивид, как той и всички около него ще прекарат живота си и “къде им е мястото”, определено преди векове. Колко възвишено звучи това, да можеш да спасиш човешки живот на другия край на Планетата, и в същото време толкова просто – буквално само трябва да се “изплюеш”! Поредното доказателство за това,

КОЛКО МАЛЪК И ДОБЪР Е СВЕТА, АКО ГО ПОЗНАВАМЕ! 

Защо да не искаме да разберем всичко това и да сме готови за всяко предизвикателство, особено ако се намираме на хиляди километри от мястото, където

Някой е “написал” уникалната формула на специфична комбинация на гените, хаплоклетките и е “нарисувал” ДНК. 

 “ХаплоГрупите”, които се обозначават формално с букви от латинската азбука и представят клоните на родословното дърво на човечеството. Хората, причислени към една и съща хаплогрупа, са потомци на един и същ прародител – носят едни и същи характерни мутации.

“Нашите балкански хаплогени са със специфична комбинация (хаплогрупа), а в България има само 1000 регистрации. За справка една Хърватска, която е с 4 милиона население имат регистър със 300 000!”  (Бел.ред. Повече затворници има регистрирани в България:  ДНК картотеката на България – БХК). Това ни каза Снежана Йовчева, която живее в САЩ и търсеше помощ за сапсяване на нейната майка в България, и всичко започнало, когато се наложило да търси донори. “И така покрай личната нужда на моето семейство аз бавно обръщам този зов и агитация към благото на всички Българи! Ако се намирате в Америка (както и аз самата) регистрацията става по пощата с помощта на слюнкова проба.” Така ни отговори Снежана на въпрос “какво я е накарало да се замисли и да търси помощ”.

“За Макс следващ етап бяха стволови клетки, ако не беше проработила химио-терапията и работата с кръвта, белите кръвни телца. Те са нужни, ако положението е станало по-сериозно, за късмет при нас не се наложи. Знаем много добре колко важно е човек да е запознат с тези неща, защото никога не знаеш какво ще се случи в този живот и е добре да си поготвен”.  Това ни каза по телефона Тео Георгиев, таткото на 2-годишния Максим, който на 14 януари 2014 г. бе диагностициран с левкимия (още тук: 2-годишният Максим вече пие водичка – вярвате ли и в какво)

“Днес е много добре и му остават само два месеца за да мине само в “поддържащ режим”, без химиотерапия и само на едно хапче на ден. Много неща не знаем, и сега даже пак се зачетох когато говорим с теб, всеки трябва да знае – от малък до голям. Спомням си, когато казахме с Дани (бел.ред. съпругата на Тео и майка на Макс) на голямото ни дете, че братчето му е болно от рак. Уплаши се, но му обяснихме за баба и дядо, които оцеляха от рак, и за това как Макс ще се излекува. Страх и срам не трябва да има и е хубаво да се пише повече за тези неща. Много неща не знаем, а трябва,” каза Тео на 2 май 2014г. по телефона.

“Аз също не знаех нищо допреди скоро. Когато лекуващият екип на мама в Франкфурт се срещнаха с нас след 6 месечно чакане и започнаха да ни обясняват защо все още няма съвместим неродствен донор започнах да задавам важните въпроси и бавно да се самообразовам. Още в течение на самият разговор се спомена на няколко пъти колко е важно да търсим в нашата георграфска ширина,” каза Йовчева.

“След като се свързахме с Александровска болница в София и Българското Сдружение “Лимфом” разбрахме колко е празен регистъра. Направи ми също впечатление, че и на регистрационните формуляри в Германия, а и тук в Америка ‘Източна Европа’ е зададена като отделна група. Започнах да търся в интернет и разбрах повече. Изключително съм радостна, че интернет медия, и то на български език чак в Америка, проявява интерес и така повече хора ще могат да научат колко е важно,” сподели Снежана Йовчева.  

ХАПЛОГРУПА 

Има неща които са непонятни за Българина, най-вече за Американеца, който цял живот тъпче в триъгълника на един град: “дом – работа – магазин” и обратно. Но това не означава, че трябва да позволяваме ежедневните ни грижи за оцеляване да засенчат голямата картинка на живота.  И тъй като основната причина винаги е била липсата на време, ще се опитаме да ви “загубим” още малко време, за да имате повече време за вашето здраве и самите вас, и наоколо. Разбира се, всичко това е полезен съвет, а не категоричен научен труд. 

Хаплогрупата (Haplogroup, от гръцки: ἁπλούς, haploûs, “единичен, опростен”) е понятие на популационната генетика (науката, която изучава генетичната история на човечеството), обозначава се формално с букви от латинската азбука и представя клоните на родословното дърво. Хората, причислени към една и съща хаплогрупа, са потомци на един и същ прародител – носят едни и същи характерни мутации, едни и същи “Хапло Гени”, или т.н. Haplotype, които определят хората от един и същи произход.

Най-известните и значими хаплогрупи са Y-хромозомната – Y-ДНК (Human Y-chromosome DNA haplogroup), митохондриалната – мтДНК (Human mitochondrial DNA haplogroup) и MHC-хаплогрупа. Генетичният маркер Y-ДНК прехвърля Y-хромозомата от баща само на син по мъжка линия, а митохондриалната мтДНК е маркер на/по майчина линия, който се предава на всички деца без значение на пола. По този начин, мъжките потомци са носители на маркерите както на Y-ДНК, така и на митохондриалната мтДНК като маркер, но не предават последния генетичен маркер към своето потомство. Така жената и мъжа, всеки сам за себе си, са променили и променят наследниците си. Така, ако се замислите, ще откриете и ред причини някои религии и националности да се отнасят различно към двата пола, особено при раждането. Както и защо в миналото са били избивани мъже, а жените са оставяни за “разплод”, за “освежаване” на рода на нашествениците, и в същото време запазване на местните показатели, гарантиращи здраво поколение в района.

ДНК-хаплогрупите се използват за определяне на генетични популации на хората и най-често често са географски ориентирани по произхода на човека. Означават се с буквите от Латинската азбука , като всяка една може да бъде означена с допълнителна цифра, която създава и подгрупа. Нека направим уговорка, че дефинициите за географския произход на хаплогрупите имат чисто условен характер, на базата на изследванията до сега, дори само сравнено с библейската история.

Единственото сигурно доказателство за правилния извън родствен донор е да се направи изследване, дори да е избран донор от препоръчан географски район по света. И то да бъде сравнено с хаплогрупата на нуждаещия се. С личен ДНК тест можете да определите произхода си чак до първите хора на земята, който не се основава на легенди митове или някакви измислени исторически факти.

MtDNA-хаплогрупите са разделени на три основни групи , които са означени с три последователни букви – L , M, N, в които могат да се съдържат други с останалите букви и цифри. Тези 3 групи са за най-старото население на земята, чията миграция е довела до появата и на други. Човечеството първо се е разделеило в рамките на групата L, довело до други L групи, едната от които, L3 е разделена в групите М и N. М-групата се е образувала и се състои от 1-та вълна на човешката миграция от Африка на Изток и Южните крайбрежни райони, като нейни потомци са намерени в цялата Източна Африка , Азия, Северна и Южна Америка, както и Меланезия (голяма островна група в Тихия океан на Северо-Изток от Австралия), но почти никой не е открит в Европа. N-групата представлява друга миграция от Африка – на север, която малко след това се отцепва в голямата R-група, която се състои от две подгрупи. Те са дефинирани въз основа на техните географски разпределения, едните са намерени в югоизточна Азия и Океания, а другите се съдържат в почти всички съвременни европейски популации.

Подробности за видовете хора и типовете общества можем да получим, ако допълнително се обърнем към Антрополози и Социолози. Защото това движение на хора по света, всъщност води до самата еволюция на човека, която не е спряла преди 50,000 години с напускането на Африка, а продължава и до ден днешен. Видимо цветът и телата на хората в наши дни не изглеждат абсолютно еднакви, и продължават да се “обновяват”, или простичко казано “смесват”.

Видимо нищо ново, но какво става, за добро или лошо, там вътре в организмите, с онова вечно ДНК, което е “рецептата на нашия живот”, видимо можем само да разпознаваме по новите красиви лица и тела, но и по новите болести и особени раждания, както и техният брой. Защото, когато Някой ни е създал преди десетки хиляди години и е заложил “чипа”, много добре е знаел, че “безгрешни няма”, и ни е оставил шанс да се развиваме, пардон, да Го развиваме.

Така както са се появявали нови жители на един и същи географски район, така са се появавали и нови Хаплогрупи, които най-често са пренесени, или са се обраували дори нови подгрупи.

България не е “останала по-назад” и са се разпространили различни хаплогрупи. Според повечето изследвания, една от сравнително разпространените е Haplogroup I (Ай) (mtDNA), заедно с 3-те й подгрупи. Тази хаплогрупа се счита да е възникнала в Европа преди 15-25 хиляди години, което на теория значи, че това е една от групите на палеолитните европейци – на коренното население на Европа. Българите записват достатъчно представителен процент (около 2) и тази стойност е валидна почти за всички сегашни държави от Източна Европа, с изключение на Хърватска, където е 5 пъти по-голяма. За Западна Европа процента на “Ай”-групата се движи около 3%. Най-силно представена там е Франция с 3 пъти по-висок, който е равен на Северен Иран – най-висок за Азия.

Българите са европейци, а не азиатци.

В генетично отношение заемаме междинна позиция между славяните и средиземноморците. Близки сме до поляците, украинците и хърватите, но и до жителите на Северна Италия и до гърците. Най-типичните славяни са руснаците, но ние не сме плътно дотях. Славяни сме, но особен вид. Прабългарите са индоевропейци, а не алтайци. Носим и техни гени, и гени на траките. Така в общи линии директорът на Института по микробиология към БАН акад. Ангел Гълъбов преди време обясни пред в-к 24 часа и синтезира резултатите от най-голямото генетично проучване, правено досега сред българите, при представянето му през 2011 г. Според изследователите сред западноевразийските линии, които преобладават при българите, някои свидетелстват за демографски събития от различни фази на палеолита (преди 45-15 хил. г.). Други – за миграции през неолита (преди около 8000 г.). Ето няколко примера за Хаплогрупи с линкове на всяка буква на английски език:

• Африканци: L0, L1, L2, L3, L4, L5, L6
• Западни Евразийци: H, T, U, V, X, K, I, J, W (всичките показани са от макро-хаплогрупата N)
• Източни Евразийци: A, B, C, D, E, F, G, Y, Z (Групи C, D, E, G, и Z принадлежат към макро-хаплогрупата M)
• Коренни Американци: A, B, C, D, X
• Австралийско-Маленазийци: P, Q, S

  /ПО-ДОЛУ ВИЖТЕ КЪДЕ ПО-ТОЧНО СМЕ НИЕ БЪЛГАРИТЕ/ ХАПЛОГРУПАТА и ДНК – “чипът на вечната памет” на човека Хаплогрупата е широко използвана в областта на генетичната генеалогия, където се проучват групите на уникалната за всеки човек Дезоксирибонуклеиновата киселина ДНК, която носи генетичните инструкции за биологическото развитие на всички клетъчни форми на живот и много от вирусите. ДНК е “чипът на вечната памет” на човека и основната функция на молекулата на ДНК е дълготрайното съхранение на информация.

Парчетата ДНК, както си ги представят повечето хора, са двойки молекули, които се преплитат като лиани, образувайки двойна сирала, както всички познаваме образа й. ДНК е една от трите основни макромолекули, ключови за всички известни форми на живот, наричана често “молекула на наследствеността”, тъй като тя се наследява и носи разпространение на белезите на индивида. ДНК е изолирана за пръв път от швейцарския лекар Фридрих Мишер, който през 1869 година открива микроскопично вещество в напоени с кръв и секрет хирургически превръзки. Следват години на много добавки към откритието. Експериментът на Ейвъри-Маклауд-Маккарти, проведен през 1943 г. за пръв път ясно показва, че ДНК пренася генетична информация. Ролята на ДНК при наследствеността е потвърдена през 1952 г. Другото подобно име, което се “занимава с информация за човека” и познаваме е Рибонуклеинова киселина (РНК). Тя се отличава от ДНК биохимически, както и по използването на една от съставките. Една от главните функции на РНК е копирането на генетична информация от ДНК и превръщането й в белтъци. Но, РНК е по-нестабилна и по-лесно разрушима в сравнение със структурата на ДНК, и затова генетичната информация на организма се съхранява в ДНК (с редки изключения).

ДА ЗАТВЪРДИМ: Най-известните и значими хаплогрупи са Y-хромозомната – Y-ДНК (Human Y-chromosome DNA haplogroup), митохондриалната – мтДНК (Human mitochondrial DNA haplogroup) и MHC-хаплогрупа. Генетичният маркер Y-ДНК прехвърля Y-хромозомата от баща само на син по мъжка линия, а митохондриалната мтДНК е маркер на/по майчина линия, който се предава на всички деца без значение на пола. По този начин, мъжките потомци са носители на маркерите както на Y-ДНК, така и на митохондриалната мтДНК като маркер, но не предават последния генетичен маркер към своето потомство.

 

Популационна генетика представлява дял от ГЕНЕТИКАТА, изучаващ най-общо предаването на наследствената информация в потомството НЕ на отделния индивид, а на популацията като ЦЯЛО. Популационната генетика възниква в началото на XX век, когато през 1908 г. английският математик Годфри Харди (1877-1947) и немският лекар Вилхелм Вайнберг (1862-1937) независимо един от друг формулират закономерностите на разпределението на генотиповете в един ЛОКУС (който оформя генетичната карта) в следващите поколения на популацията. Откритата от тях закономерност носи името „Закон на Харди-Вайнберг”. Според този закон в идеална ПОПУЛАЦИЯ съотношението между ГЕНОТИПОВЕТЕ остава непроменено с течение на поколенията. ГЕНОТИПА е невидимата генетична идентичност на даден организъм, конкретната конституция на неговото ДНК. Взаимодействието на генотипа на даден индивид с външните фактори определя неговия ФЕНОТИП, който може да бъде променен чрез мутация. Съществено развитие популационната генетика претърпява през първата половина на 20-ти век, главно в резултат на трудовете на трима „гиганти” в тази област на науката – Роналд Фишер (1890-1962) и Джон Холдейн (1892-1964) в Англия и Сюъл Райт (1889-1988) в САЩ. По-късно значителни приноси в тази област на генетиката имат френският учен Gustave Malécot (1911-1998), японският учен Motoo Kimura (1924-1994), американецът James F. Crow (1916-2012) и др. Теоретичната популационна генетика изследва параметрите на генетичната изменчивост, предаването им в следващите поколения и изменението им под въздействие на най-различни фактори и при различни „сценарии”. Експерименталната популационна генетика изследва главно генетичната изменчивост в реалните популации и предаването ѝ в следващите поколения, както и влиянието на различни фактори върху генетичната изменчивост. Казано с други думи, тя проверява „на практика” откритията и предвижданията на теоретичната. 

Освен това популационна генетика е твърде непопулярна в България – занимаващите се с нея се броят на пръсти, докато за постиженията й много се шуми на Запад, в Русия и Източния свят. Генетиката като цяло наистина е много сложна наука и разбирането й наистина е нормално да бъде проблем.

С личен ДНК тест можете да определите произхода си чак до първите хора на земята. Той не се основава на легенди митове или някакви измислени исторически факти, а на генетичният код на отделния индивид. Както всяко дете е плод на една майка и един баща и носи белезите и на двамата както по външен вид така и по генетичен код. Тестът на хаплогрупата ни дава възможност да си определим родителите си с достатъчно голяма точност за който и период от историята на човешкото съществуване и да пожелаем.

За да не ви отегчавам повече с наука, ще ви оставя да се размислите, да обясните на самите себе си и на вашите деца, приятели и близки, това колко сте си близки всички. Поне според природата “вградила ви чипа”. 

ОЩЕ:

Geographic spread and ethnic origins of European haplogroups

Хаплогрупите в Европа и България – Праистория World ancestry