Честит Имен Ден – празнуват Харалампи (означава “сияещ от радост”), Хари, Валентин (-а) , Вальо (-я), Валери (-я)
“Св. Харалампий честни, светилниче всемирни, осиял краищата на света като непобедим”
Някъде по света, когато чуеш “Хари” и го свързваш с нещо Американско! “Да, ама не”, защото това е умалителното име на нашето Родно Хараламп(б)и (означава – сияещ от радост)! Даже си имаме и Светец, специално наречен така.
Същото се случва, и когато срещнеш “Вал”, който или която, простичко са хубавите Валентин(-а, означава – силен, могъщ), или Валери(-я).
Всяка година на 10 февруари БПЦ почита Св. свещеномъченик Харалампий Чудотворец, епископ в Магнезия (Saint Charalambos the Hieromarty, Bishop of Magnesia, ок. 85 – 198 година). Чества се заедно със св. Порфирий, св. Атанасий Цариградски и св. мъченица Валентина.
Според народното поверие Св. Харалампий е господар на всички болести и най-вече на чумата. Празникът в негова чест е известен и като „Чумин ден” (още Хараланбей, Араланбей, Хараламповден). Според народното вярване чумата се е родила на зимния Атанасовден и започнала да мори хората по земята, докато св. Харалампий не успял да я залови и окове във вериги. Светецът е закрилник на пчеларите, и на този ден по традиция се освещава новия мед. Домакинята изпича обреден хляб „колак” и 3 малки кравайчета и заедно с паничка мед ги носи в Църква да бъдат осветени. В къщи намазват обредните хлябове с меда, и разнасят на 3 къщи за здраве на „леля” (чумата). Едно от медените кравайчета хвърлят на покрива на къщата за чумата и 2ро дават на домашните животни. 3тото изяждат децата, а с осветения мед мажат челата им, за да не боледуват през цялата година, и запазват от елексира за “болно време”.
Св. Харалампий – мъченик или вечен стожер
Мъчениците са били елитът на християнското общество. Мъченици има от всички съсловия и възрасти. Особено известни станали църковните иерарси, които просияли като мъченици; тях наричаме свещеномъченици. Един от тях е свети Харалампий.
Св. Харалампий пострадал в началото на III век при римския император Септимий Север (196-210 г.). Той бил епископ в гр. Магнезия, в Тесалия. Без да се страхува от гонението, смело проповядвал истинния Бог и се стараел да отвърне людете от поклонение на идолите. Той говорел: “Моят Цар Иисус Христос пратил пророците и апостолите, за да могат всички люде да се вразумят от тяхната проповед и да вървят неуклонно по пътя на правдата. Покланящите се на идоли предават душата си на смърт. А Иисус Христос чрез пророците и апостолите ни показват пътя към вечния живот, а не да вършим дела, които принасят на душата вечна гибел”.
Езическите власти уловили светия епископ и го довели при съдията, който дълго го увещавал да се поклони на идолите. Епископът решително отказал да се отрече от Господа Бога и тогава го предали на страшни изтезания. Стържели тялото му с железни нокти, докато го одрали жив, но старецът с търпение и мъжество понасял страданието и говорел на мъчителите: “Деца, благодаря ви, дето като стържете вехтото ми тяло, обновявате моя дух, който желае да се облече в нов, вечен живот”.
Виждайки изумителната твърдост на стареца и чудесните прояви на Божията сила, множество езичници повярвали. Всички те започнали да славят истинския Бог и мнозина от тях били осъдени на смърт. Чудесно изцерен от раните си, св. Харалампий призовал езичниците да разберат истината, изцерявал болни и чрез силата Божия правел много чудеса.
По повеля на императора той бил осъден на смърт. Когато го завели на мястото на наказанието, св. Харалампий дигнал ръцете си към небето и се помолил Богу за всички люде – да им даде телесно здраве и душевно спасение, като им умножи земните плодове. “Господи, казвал той в молитвата си, – Ти знаеш, че човеците са плът и кръв. Прости им греховете и излей Твоята благодат над всички!” След тая молитва светият старец предал душата си Богу, преди палачът да спусне меча върху него.
Свети свещеномъченик Харалампий пострадал в 198 година на 113-годишна възраст.
Св. Енната, Валентина и Павла, † 308 година (честват се на 10 февруари)
За св. Валентина е известно, че е живяла в околностите на Кесария Палестинска. Тя става жертва на гоненията срещу християните 308 г. при Максимилиан ІІ Галерий (308 – 313 г.). Когато мъчителите се опитват да я накарат насила да принесе жертва в езическия храм, тя хвърля камък върху жертвеника и се обръща с гръб към горящия на него огън. Тази постъпка предрешава съдбата й – езичниците я обезглавяват.
Светите мъченици Енната, Валентина и Павла приели мъченическа смърт от Фирмилиан, управителя на палестинската област.
/източник: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев)/
You must log in to post a comment.