Всеки познава хвърчилото. Но, нека бъдем честни – всеки от нас поне веднъж е мечтал да полети. И е записал това в списъка на онези неща, които задължително да му се случат в живота. Жан-Баптист Ченделийер нагледно ни показва какво означава това чувство в реалния живот. Роденият на 18 август 1985 във Франция Жан-Баптист ще ни разходи по всякакви места, и ще ни покаже майсторско управление на парапланер (paragliding).
“Всичко е възможно, ако работиш по него, за да можеш да го правиш,” казва Ченделийер.
Седнете удобно и се наслаждавайте!
Гравитацията е надценена!
„Горко на онзи, който се страхува да поема рискове. Той може би никога няма да изпита разочарования, нито пък ще страда като тези, които следват мечтите си.“
Парапланеризмът (paragliding) е най-простият и достъпен начин на летене, използващ точно принципът на добре познатото ни хвърчило*. Необходими са: крило, сбруя (седалка), здрави обувки и желание. Разработен на базата на спортните парашути, парапланерът е крило, което се напълва с въздух от въздушния поток.
Парапланът е безмоторно средство за летене, но въпреки това с помощта на възходящите въздушни течения (термики) добрите пилоти могат да прелетят повече от 400 km и да се издигнат на повече от 7000 метра височина. Лесен е за излитане, управление и приземяване.
Крилото прави човека подобен на рееща се птица. Площта е 20 – 30 m². Крилото е съставено от две повърхности – горна и долна, съединени с перфорирани ребра. Конструкцията е различна според производителя и класа на крилото, като с течение на времето се подобрява по отношение на способността на планиране и сигурността на полета. При излитане и полет крилото се изпълва с въздух от насрещният въздушен поток, който навлиза през камери, разположени по атакуващия ръб. При това крилото приема аеродинамична форма, която е оптимална за създаване на подемна сила. Товароподемността на крилата се избира според теглото на пилота и екипировката му заедно. Има основно няколко размера крила според килограмите който е нужно да вдигне във въздуха крилото XS, S, L и крила за двама души – тандемни крила който са най-големи и като квадратура на крилото.
Крилата се делят на категории, според предназначението им и сигурността на полета. Като стандартна система за класификация на крилете е приета немската DHV. В нея съществуват 3 класа – 1, 2 и 3, и два междинни класа 1 – 2 и 2 – 3. Клас ‘1’ се дава на крилата, които служат за полети на ученици.
Да получиш свободата на човека-птица!
Да лети с парапланер може всеки без ограничение на пол и възраст – мъже и жени, от 2-годишни хлапета до 82-годишни фенове. В най-лекия случай е необходимо да се направят 4 – 5 бързи крачки при излитане. Физическите натоварвания в нормален полет са малки. При сполучливо кацане се стъпва на земята все едно се слиза от бордюра на улицата.
Задължително е подготовката на начинаещия парапланерист да се води от опитен пилот и квалифициран инструктор.
*Първите сведения за използване на хвърчило с цел придвижване датират още от 13 век. Това са направили китайците.
По-късно (1800 г.) Джордж Покок започва да използва хвърчила, прикрепени към каруци и лодки и така ги придвижва с помощта на вятъра. Той постига това с помощта на същите принципи за движение по и срещу вятъра, които се използват във ветроходството, а хвърчилата му са със същата четирилинийна система за контрол, която е използвана и от съвременните кайтове.
Първите сведения за изминато по-голямо разстояние по вода, благодарение на вятъра, датират от 1903 г., когато Самуел Коди пресича Ламанша с малка лодка, задвижвана с хвърчило. Друг рекорд, който остава в историята, е на Ян Дей, който достига скорост от 40 km/h с катамаран през 1978 г.
Кайтсърф или кайтсърфинг (kitesurfing, образувано от думите kite – хвърчило и surf – сърф) е сравнително нов спорт.
Създатели на познатото ни хвърчило за кайтсърфинг остават двамата братя французи Доминик и Бруно Легано. През ноември 1984 г. те патентоват дизайна на първото надуваемо хвърчило за кайтсърфинг. Чак след 13 години (1997 г.) Рафаел Селс и Лорън Нес започват да провеждат обучения за професионални състезатели. Година по-късно вече има създадени и училища по кайтсърфинг.
Първото състезание се провежда през септември 1998 г. на остров Мауи и е спечелено от Флаш Остин. Веднага след това започват да се организират и много други състезания по целия свят. Днес кайтсърфингът става все по-популярен спорт. До 2006 г. има данни за около 150 000 – 200 000 човека, които практикуват този спорт.
You must log in to post a comment.