Ако искаш да свършиш някаква работа в България, то да ти е ясно че Без Подкуп Не Става. Близо 40% са се “отчели на когото трябва” по държавните служби за да се свърши работа от началото на 2014 г. Това е най-високото равнище на административна корупция след 1999 г. Това сочи анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).
Това също е с цели 10% повече от миналата година, когато близо 1/3-та от населението са “бутнали под масата” (29,3%). През 2013 г. 1,9 милиона души от пълнолетното население на страната са мушкали банкноти по чужди джобове, правили са подарък или услуга при “съвместна работа” със служители в обществения държавен сектор през 2013 година.
Формулата е проста – ако ти посикат давай, ако искаш да се случи нещо. Основен инициатор на подкупите е администрацията, като в по-голямата част от случаите на корупционни взаимодействия гражданите дават “нещо”, ако то е поискано, сочи изследването на ЦИД.
И сме по-красиви, и сме по-добри – Достигнатото равнище на корупция значително надхвърля средните стойности, наблюдавани в Европейския съюз (ЕС) и поставя България в групата на страните с много сериозен корупционен проблем.
Граби, докато си на власт – Равнището на административна корупция в България се променя в пряка зависимост от политическия цикъл, който е силно непостоянен и нестабилен. И от това следва липсата на устойчиви механизми за противодействие на корупцията сред служителите в обществения сектор, посочват от ЦИД.
Всеки плюе Царя, но му се живее в двореца – Близо 3/4-ти са готови да дават веднага – Гражданите отхвърлят морално корупцията, но реалното им поведение е прокорупционно. В среда, доминирана от корупционни взаимоотношения, голяма част от гражданите (около 70%) демонстрират висока и средна степен на склонност да участват в корупционни сделки. Дори се стига до там, че да се шири мнението, че е по-рационално да си корумпиран, отколкото да си морален. В съотношението между моралните и рационалните мотиви за корупционно поведение водещи са рационалните – подобно на самите царе и придворни.
Корупцията е проникнала толкова дълбоко във всички институционални сфери, че тя се е превърнала в трайна черта на взаимоотношенията между гражданите и администрацията и в този смисъл корупцията в България се превръща в допълнителен квази-данък.
Нагласата, че администрацията очаква да получи допълнителни облаги за своите услуги се променя негативно в течение на годините: ако през 2001 г. около 79% от гражданите смятат, че съществува вероятност да им бъде оказан корупционен натиск, то през 2014 г. практически всички (94%) очакват да им бъде поискано „нещо“.
Броят на осъдените за корупционни престъпления след 1989 г. се колебае между 100-150 случая годишно, докато признатите от гражданите участия в корупционни сделки са хиляди пъти повече – в порядъка на стотици хиляди месечно.
You must log in to post a comment.