Жабка на пружинка
9 март 2013г. България малко пренави пружината на финансовата дисциплина, заяви сегашният български еврокомисар Кристалина Георгиева в предаването „Седмицата” на Дарик Радио, което слушаме в ефир в САЩ.
Бившият вицепрезидент, коорпоративен секретар и 17-годишна служителка на Световната банка (СБ), която отговаряше по въпроси, свързани с устойчивото развитие Георгиева смята, че има „пространство, в което да се мисли за поемането на нов заем”, но е много важно за какво трябва да бъдат използвани тези пари. Втората в класацията за най-влиятелните жени в България на списание „Forbes Bulgaria“ и най-високопоставеният източно-европеец в историята на СБ Георгиева е категорична, че може да се говори за около един млрд. лева. Първа в списъка на дамите е Цветелина Бориславова – собственик на Българо-американската кредитна банка и бивша приятелка на премиера в оставка Бойко Борисов.
Уверена и с покритие, компетентна и опитна, Георгиева, носителка на цели две от най-престижните европейски награди – ”Европеец на годината” и “Комисар на годината” за 2010г. каза пред Дарик Радио, че е много важно да се увеличат доходите на хората. „Аз винаги се притеснявам, когато се взема заем за вътрешни цели, защото според мен със заем трябва да се финансира стимулирането на икономиката”, допълни първата в историята на Европейската комисия. който да отговаря за хуманитарна помощ и за реакция в условия на кризи Кристалина Георгиева. Тя бе категорична, че ако говорим за заем, той може да бъде и от вътрешния пазар. Георгиева определи санирането на жилищата като приоритет, който може да се финансира със заем.
На въпрос на Дарик Радио защо, след като знае какъв е пътят пред България, не си вземе няколко месеца отпуска, за да стане служебен премиер, Георгиева отговори: „Защото трябва да напусна мястото си като еврокомисар”. Тя бе категорична, че не може по време на отпуска да участва в управлението на страната. „Такъв вариант с отпуската за съжаление няма”, допълни Георгиева. Според нея следващото правителство трябва да раздели финансовия министър от вицепремиерското място по икономическите въпроси. „Ние знаем, че у нас две неща останаха нерешени – едното е социалната тема и второто – подпомагането на малкия и среден бизнес“, каза Георгиева.
Няма политическа готовност България и Румъния да бъдат приети в Шенген, заяви още българският еврокомисар Кристалина Георгиева. По думите й на фона на приоритетите, които стоят пред страната ни, това не е най-важната тема. „Ние трябва да влезем в Шенген, но не е приоритетът, в който трябва да се фокусираме с всички сили. Настроението е да има увереност във всички държави и тогава да се внесе за обсъждане в Съвета за сигурност”, каза Георгиева.
„От Брюксел това, което се вижда, че кризата генерира вълна от недоволства. Включително и в нашите съседи като Гърция и Румъния има турболенции”, допълни в ефира на Дарик Радио българският еврокомисар. Според нея тревогата в Брюксел върви в две насоки – първата е какво да направим, за да решим проблема с безработицата и дали мерките, които се вземат, са достатъчни. „Втората тревога е дали, когато се насочим към растеж и решаване на безработицата, няма да изпуснем финансовата дисциплина“, допълни Георгиева. По думите й „дълговата криза е в огледалото за обратно виждане, тя е зад нас, но не толкова назад, че да я забравим”.
ЛЮБОПИТНО ОТ ИСТОРИЯТА
От самото начало, до 1967 година Световната банка отпуска сравнително малко кредити. Наблюдава се фискален консерватизъм и внимателно проучване на кандидатурите за получаване на кредит. Президентът на банката Джон Макклой избира Франция да бъде първата страна, която да получи финансова помощ в размер на 250 милиона щатски долара, което освен че е половината от исканата сума се поставят и много строги условия. Държавният департамент на САЩ, казва на Френското правителство, че комунистките елементи в Кабинета трябва да бъдат премахнати. Френското правителство се съобразява с този диктат и премахва Държавната комунистическа коалиция и заемът за Франция е отпуснат за броени часове.
От 1968 г. до 1980 г., СБ се концентрира върху това да бъдат посрещнати основните нужди на хората в развиващият се свят. Размерът и броят на отпуснатите кредити се увеличава значително, като тези промени се дължат на Робърт Макнамара, който е назначен за президент през 1968 г. от Линдън Б. Джонсън. Макнамара преди това е Секретар на отбраната на САЩ и президент на компанията Форд Мотор. Той променя политиката на СБ и създава нова система за събиране на информация от държавите, които са потенциални кредитополучатели, която позволява на банката да обработва кандидатурите за отпускане на заем много по-бързо.
В края на осемдесетте години по времето на падането на Комунизма в Европа, УНИЦЕФ докладва, че структурните програми на Световната Банка са отговорни за „намалени нива в образованието, храненето и здравето на десетки милиони деца в Азия, Латинска Америка и Африка”. След падането на Берлинската стена през 1989 г. политиката на Световната банка се променя, в резултат на критиката, която търпи от много групи. Банката започва да отпуска средства на не правителствени организации и групи за защита на околната среда, с цел да смекчи последствията от миналата политика, която подбуди такава остра критика.
Действайки чрез МБВР и МАР, Световната банка предоставя кредити от два основни вида: инвестиционни кредити и кредити за целите на развитие.
Инвестиционните кредити се предоставят за финансирането на производство на стоки и услуги в рамките на проекти за социално-икономическо развитие в най-различни сектори. Кредитите за целите на развитие (преди това наричани още кредити за структурни преобразувания) се предоставят по пътя на разпределението на финансовите ресурси за подпомагане на политически и институционални реформи. Получената от кредитоискателя заявление за финансиране на проекта се оценя, за да се провери дали проектът е приемлив в икономически, финансов, социален и екологичен план. В етапа на преговорите за сключване на заем, банката и кредитополучателя съгласуват задачите по развитието на проекта, компонентите на проекта, очакваните резултати и показателите за изпълнение на проекта и плана за изпълнение, както и графика за изплащане на заема. По време на реализацията на проекта, банката наблюдава използваните средства и оценя резултатите от реализацията на проектите. 3/4 от средствата по непогасените заеми се управляват от страна на директори по страни, които работят в постоянните представителства на банката в страните-членки. В тези постоянни представителства работят около 30% от служителите на банката, като те наброяват почти 100 по целия свят.
Дългосрочните кредити на МАР се без процент, макар, че по тях се взима неголяма комисионна такса в размер 0,75 процента от предоставените средства. Пълната информация за финансовите продукти, услуги, процентни ставки и токси на МБВР може да се видят на страницата на финансовия отдел на Световната банка. Финансовият отдел ръководи всички осъществявани от МБВР операции по заемите и даването на кредити, а също така изпълнява функциите на касиер, обслужващ другите учреждения в състава на Световната банка.
Понастоящем, Световната банка участва във финансироването на над 1 800 проекта — практически във всички сектори на икономиката на развиващите се страни.Институтът на Световната банка ИСБ (англ. World Bank Institute) е един от инструментите за реализацията на политиката по разпространението на знания. ИСБ работи с политици, бизнесмени, технически специалисти и други категории граждани, както и с университети и учебни центрове от различни страни.
Една от най-силните критики към Световната банка е заради начина, по който тя е управлявана. Докато Банката представя 186 страни, то тя в действителност е ръководена от малка група нейни членове на икономически силни и с власт страни. Тези страни избират ръководството и старшия мениджмънт на Световната банка и по този начин техните интереси я доминират. През 2010 силата на глас в СБ е ревизирана като за повишаване гласа на силно развиващи се страни, особено Китай. Страни с най-голяма сила на глас са САЩ (15.85%), Япония(6.84%), Китай (4.42%), Германия (4.00%), Великобритания (3.75%) и Франциуя (3.75%). За повечето развиващи се страни, силата на глас е понижена, а тази на Русия остава без промяна. България също е член на Банката. Откакто България се присъединява към Групата на Световната банка през 1990 г., тя е получила кредитен ресурс в размер на близо 4 милиарда долара в подкрепа на реформи в области като банково дело, приходна администрация здравеопазване, социални грижи, опазване на околната среда, преработване, агробизнес, инфраструктура и възобновяема енергия.Според учредителния договор на МБВР, за да стане член на Банката дадена страна трябва първо да се присъедини към Международния валутен фонд (МВФ).
Живеем в толкова богат свят, че годишният доход е повече от 31 трилиона долара глобално. В този свят “средният” човек в някой страни печели повече от 40 000 долара за една година. Но в същия този свят 2,8 млрд. души – повече от половината от които от развиващите се страни – живеят с по-малко от 700 долара годишно. От тях 1,2 млрд. печелят по-малко от един долар на ден.
В резултат 33 000 деца в развиващите се страни умират всеки ден. Там всяка минута повече от една жена умира по време на раждане. Бедността е причината повече от 100 млн. деца да не ходят на училище, повечето от които са момичета.
Днес най-голямото предизвикателство е как да бъде намалено нивото на бедност при положение, че населението на планетата продължава да нараства – според изчисленията през следващите 50 години се очаква увеличение с 3 млрд. души.
На официалната уеб страница на Световната банка може да прочетете, че Банката работи за преодоляване на разделението между много богати и много бедни и превръщане ресурсите на богатите страни в растеж за бедните. Световната банка, която се оказва една от най-значимите институции, отпускащи заеми за развитие, трябва да подкрепя усилията на правителствата в развиващите се страни, да строят училища и здравни центрове, да осигуряват вода и електричество, да се борят с болестите и да опазват околната среда.
Правителството на България и Световната банка подписаха на 22 януари 2012 г. Меморандум за разбирателство за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на ЕС. Меморандумът е в съответствие със Стратегията за партньорство за България на групата на Световната банка за периода 2011-2013 г., чиято цел е да подпомогне правителството в постигането на умен, устойчив и всеобхватен растеж – в съответствие със Стратегията Европа 2020 на Европейската Комисия.
Още за Световната банка:
Световна банка
Световна банка — Уикипедия
Официален сайт на Световната банка
Световна банка, офис София Истината за световната банк
3 comments for “България пренавила финансовата пружина … и дали е попречи на световните кредитори?”
You must log in to post a comment.