Здравната каса ще плаща 100% ваксина и една цитонамазка годишно за жени между 30 и 60 години
Всяка година се откриват 1100 нови болни от рак на шийката на матката, а 340 жени умират от болестта. Най-засегнати са жените 30 – 69 годишна възраст
Това е едно от петте най-често срещани заболявания сред жените в България
Препоръчват ваксината за млади момичета над 11-годишна възраст, които не водят полов живот
25 януари 2012 г. Най-много болни от рак на шийката на матката има в районите на Перник, Враца и Видин. Това каза доц. Здравка Валерианова, директор на Специализираната болница за активно лечение по онкология по време на кръгла маса “Политици и общество – обединени в усилията за ограничаването на рака на маточната шийка”, цитирана от БТА. Форумът се провежда в Народното събрание и е под патронажа на неговия председател Цецка Цачева.
Страната ни е на първо място в Европа по заболеваемост и на едно от челните – по смъртност от тази локализация, допълни тя.
Заболяването е засегнало най-слабо районите на Родопите, особено там, където има мюсюлманско население, уточни доц. Валерианова.
Всяка година се откриват 1100 нови болни от рак на шийката на матката, а 340 жени умират от болестта. Най-засегнати са жените 30 – 69 годишна възраст. Това е едно от петте най-често срещани заболявания сред жените в България.
Вероятно от средата на тази година ще започне ваксинирането с превантивната ваксина срещу рак на маточната шийка, каза пред журналисти директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Нели Нешева. Очаква се Министерството на здравеопазването да изработи програма за тази ваксинация, като от бюджета му са прехвърлени 2 млн.лв. в бюджета на Здравната каса, с които ще се заплащат ваксините.
Ваксинирането е по желание, като имунизациите ще бъдат правени от личните лекари. Ваксината е препоръчителна за млади момичета над 11-годишна възраст, които не водят полов живот.
Здравната каса ще плаща 100 процента и една цитонамазка (ПАП-тест) годишно за жени между 30 и 60 години, каза още д-р Нешева. От цитонамазката може да се предположи, макар и с голяма вероятност, наличието на неопластичен процес – т.е. тя е само ориентировъчен метод. В зависимост от отговора на патолога последващото поведение е различно.
Какво представлява ракът на шийката на матката (ракът на цервикса)?
Ракът на шийката на матката е едно социално значимо зло. Касае младите жени в репродуктивна възраст.
Ракът на маточната шийка е болестно състояние, което засяга шийката на матката при жените. В повечето случаи този рак се причинява от вирус, наречен човешки папилома вирус (human papillomavirus, HPV). Този вирус причинява подобни на брадавици образувания върху лигавицата на половите орани.
Ракът е заболяване, при което определени клетки на организма не функционират правилно. Те растат и се делят прекалено бързо, оформяйки тумор.
Има2 основни вида рак на цервикса:
- плоскоклетъчен карцином – в около 90% от случаите
- аденокарцинома – в около 10%
В случаите, когато ракът има характеристиките и на двата подтипа, той се означава като смесен карцином.
Като инвазивен рак се определя карциномът, който засяга по-дълбоките слоеве на матката и може да се разпространи и в други части на тялото. Този процес се нарича метастазиране.
Ракът на шийката на матката, носи името на мястото където възниква. Матката е кух, крушообразен орган, където по време на бременността се развива плода. Шийката на матката представлява участък, който я свързва с влагалището – родовия канал, който води извън тялото.
Около 90% от рака на цервикса (шийката на матката) възниква от покриващите го плоски клетки.Останалите 10% се развива от жлезистите, секретиращи слуз клетки на канала, който води в самата матка.
Ракът на цервикса не се образува изведнъж. Първо определени клетки се трансформират от “нормални” в пред – ракови и чак след това в ракови. Обикновено за този процес са необходими години,макар че може да се развие и по-бързо.
Тези промени при някои жени те могат да преминат без лечение, но по-често се налага определена терапия, с оглед предпазване от развитие на истински рак.
Ето някои от основните рискови фактори, свързани с това заболяване:
-
инфекция с човешкия папилома вирус (ЧПВ). Този вирус причинява подобни на брадавици образувания върху лигавицата на половите орани. Според някои автори, тютюнопушенето значително увеличава риска от развитие на цервикален рак, при жени инфектирани с ЧПВ.
- ранно започнал на полов живот.
- множество и различни партньори ( т.нар. промискуитет).
- приемане на диетилстибестрол.
- отслабена имунна система – например HIV положителни или такива с трансплантирани органи.
-
инфекции с други предавани по полов път микроорганизми като хламидии, генитален херпес и т.н.
- съществуват известни данни за влиянеито на оралните контрацептиви като рисков фактор.
ПАП тест (цитонамазка)
ПАП тестът е медицинско изследване за ранно откриване и диагностициране на рак на шийката на матката при жените. Тестът е разработен през 1928 г. от американския патолог от гръцки произход Джордж Папаниколау.
Сравнително проста и безболезнена, тази процедура обикновено се извършва в лекарски кабинет или клиника. С памучни шпатули или малки четчици (четчиците са предпочитани през последните години) се вземат проби от лигавицата на маточната шийка, после биват оцветени и изследвани под микроскоп. Резултатите от така направеното цитологично изследване (цитонамазка, натривка) се класифицират в пет групи по Папаниколау (PAP I-V, т. нар. Мюнхенска номенклатура от 1975 г.[1]) по следния начин:
* PAP I – няма възпалени или възстановени изменения. Препоръка: Рутинно подлагане на предглед след една година.
* PAP II – наблюдава се цервицит (възпаление на шийката на матката) и / или метаплазия (доброкачествено преобразуване на клетки). Препоръка: ако измененията са ясно изразени, може да се направи терапия на възпалението или хормонална терапия и обстоен преглед на шийката на матката
* неофициално, но често използвано класифициране: PAP II К[2] или понякога PAP II W[3] – неясен (съмнителен) резултат. Това включва намазки, които не са достатъчно добри, за да се направи еднозначно заключение или намазки с променени клетки, които не могат да се класифицират като атипични, но не са и нормални. Препоръка: необходима е контролна цитонамазка
* PAP III (в България понякога се отбелязва като III А) – неясен (съмнителен) резултат. Тежко възпалено или дегенеративно изменение, което не може еднозначно да бъде класифицирано като доброкачествено или злокачествено. Следователно не може със сигурност да се изключи наличието на карцином. Препоръка: необходима е контролна цитонамазка в кратък срок и / или биопсия (вземане на материал за хистологично изследване[4]).
* PAP III D (в България понякога се отбелязва като III Б) – лека до среднотежка дисплазия (ЦИН I или II). Няма наличие на ракови клетки. Измененията могат да се развият до раков процес Карцинома ин ситу (CIS, Carcinoma in situ). Препоръка: нова цитонамазка и колпоскопия в рамките на три месеца.
* PAP IV A – тежка дисплазия или Carcinoma in situ (CIS). Препоръка: краткосрочно нова цитонамазка и колпоскопия, както и биопсия.
* PAP V – съмнения за инвазивен карцином. Препоръка: биопсия за хистологично изследване.
Препоръчва се жените и момичетата, които водят полов живот, веднъж годишно да се подлагат на ПАП тест.
You must log in to post a comment.