Възкресение Христово

Всичко за празника

ВЕЛИКАТА СЕДМИЦА

/For English, please check the comments below/

Историята, Пожелания, Любопитно, Българските дати, Скъпоценните яйца на Фаберже, Рецепти, Как празнуват в България и другите сега и преди

„Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука в гроба! Христос възкръсна!“ Евангелие от Лука 24:5,6

9 април 2012г.  Тази седмица в събота на 14 април идва първият и най-големият от празниците на новозаветната църква – Великден, или Възкресение Христово. На този ден се отбелязва възкресението на Исус Христос – Божият Син, който със смъртта Си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда за живот след смъртта.

Великден, или още както го наричат Пасха (от староеврейски – означаващ „преминаване“), е празник, който води началото си още от древността – скитащите номадски, семитски и тракийски племена го празнували, радвайки се на пролетта, на събуждането на природата и живота. С възникване на християнството празникът се свързва с възкръсването на Исус Христос и затова отначало честването му при евреи и християни съвпадало по време. През 325 г. на Първия вселенски събор в Никея е взето решение Великден да се празнува на първата неделя след пролетното пълнолуние. Затова и досега празникът няма определена дата в календара.

Източната православна църква, в т.ч. българската, ползва юлианския календар. Oсвен това, Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха. Католиците се придържат към григорианския календар и празнуват Възкресение през първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие (2012 година това се случи през изминалия уикенд). 

Пoнякога двата Великдена (православният и католическият) съвпадат по дата.

ВЕЛИКАТА СЕДМИЦА

Последната седмица преди Възкресение, която идва, се нарича Страстна (наречена още Седмицата на страданията). Тогава се припомнят събитията от последната седница от живота на Исус Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим, до деня, в който бил разпънaт на кръста и възкръснал на третия ден.

Всеки ден от тази седмица се нарича Велик — Велики понеделник, Велики вторник и така нататък.

Тази седмица е последна от Великденския пост, който продължава осем седмици и са забранени храните от животински произход, шумното веселие и други видове развлечение. В края на Страстната седмица се “тримири”, т.е. не се яде нищо, може само да се пие вода. Това според някои трае последните три дни преди Възкресението, а според други – само един ден.

През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим.

На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.

15. Дойдоха в Иерусалим Иисус, като влезе в храма, почна да пъди продавачите и купувачите в храма; и прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците;
16. и не позволяваше да пренесе някой през храма какъвто и да е съд.
17. И поучаваше ги, като казваше: не е ли писано: „домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи“? А вие го направихте разбойнишки вертеп.

Във Велики понеделник Църквата прославя св. праведен патриарх Йосиф (St. Patriarch Joseph the All-comely) – предобраз на Иисус Христос и син на Яков. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство. Подобно на Йосиф Господ Иисус Христос бил предаден на езичниците. На този ден Църквата също ни предлага да размислим и над образа на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала след като била прокълната от Господ. Т.е. ако не се стремим да вярваме и да имаме добродетели и не принасяме духовни плодове и ние ще „изсъхнем“, душата ни ще изсъхне. “Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън“ (Мат. 3:10).

Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Господ Иисус Христос ни дава пример как да благотворим (да даряваме) – не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства. Напомня ни, че трябва „да бодърстваме и да не униваме“, и да държим светилниците си запалени (очите си отворени) в очакване на Божествения Жених. “Светило за тялото е окото“ (Мат. 6:22), казва Господ, т.е. непомраченото човешко сърце и душа, а ‘“маслото е милостинята или всичките ни добри дела“(св. Йоан Златоуст). На този ден Църквата ни припомня също и притчата за талантите и ни приканя да се трудим и да усъвършенстваме способностите, с които Бог ни е дарувал. „14. Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: 15. и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.

Във Велики вторник на Страстната седмица в църквата се чете освен притчата за талантите тази за десетте девици, в която се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните – само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) – милостта. На гръцки език „милост“ се произнася „елеос“. Мъдрите девици имали девствено тяло с девствена душа, но освен това и милост велика по отношение на по-слабите, към онези, които още не са се освободили от греха. Неразумните строго спазвали целомъдрието телесно, но презрително, немилостиво се отнасяли към по-слабите, високомерно ги осъждали и ги загърбвали с презрение. „Праведниците са наречени неразумни – казваше свети Нил Синайски, – защото преуспявайки в много трудното, дори невъзможно дело – запазването на целомъдрието, те пренебрегнали малкото и лесното“. А пренебрегнали са те милостта, съчувствието, прошката. Светилникът им е чист, но празен и тъмен! Тази притча има и още по-дълбок, духовен смисъл. Под петте неразумни девици се подразбират петте безмълвни сетива. Който живее само с това, което вижда и чува, без да контролира чувствата с разума си, той има неразумна душа. Под пет мъдри девици се подразбират петте вътрешни органи на чувствата, които разумно управляват външните чувства и властват над тях. Отрудявайки плътта, нека отрудним и душата. Макар тялото и душата да съставят един човек, но, както знаете, често тялото върши едно, а душата друго.

В деня на Светата и Велика сряда (ПРЕДАТЕЛСТВОТО) се припомня едно от последните събития преди спасителните за нас страдания на Господ: за многоценното миро, което в искреното си разкаяние една грешница изляла върху главата на Спасителя.  Да се  опомним и ние за нашето духовно състояние и да „помажем“ Господа. В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Иисус Христос. Тогава Иуда Искариот отишъл при иудейските първенци и уговорил да Го предаде за тридесет сребърника. И ние се замисляме: дали и ние не предаваме Христа или някого чрез нашите дела? 

На Велики четвъртък си спомняме четири събития: Божественото умиване (на нозете), Тайната вечеря и установяването на Светите тайнства, усърдната молитва на Господа и, накрая, предателството на Иуда. Господ Иисус Христос установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли без Иуда, който бил вече излязъл, за да осъществи заговора си. След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. След молитвата на Иисус дошли много иудеи, стражари, фарисеи, а Иуда им го посочил с целувка. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник. У Юда Искариотски е имало по малко от душата на всеки един от нас. Да не беше тъй, щяхме да бъдем безгрешни. В четвъртък вечерта се четат така наречените Дванадесет Евангелия, които разказват за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота и всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.

„Сребролюбие, ти предаде Господа Христа! Сребролюбие, ти и днес Го предаваш. Юда, който е бил ученик Христов, който е бил с Него, който е присъствувал на всички Христови чудеса, същия този Юда сребролюбието е направило предател и Христоубиец. А аз? А ти? Ако не умееш да си щастлив в сиромашията, знай, че си кан­дидат за Юда. Мечтаеш ли за богатство, тлее ли у тебе жаждата за пари, знай, че в теб се зачева Юда. Сребролюбието е разпнало Христа, убило е Бога. Сребролюбието има това проклето свойство — да прави човека не само Христоубиец, но и самоубиец. Отначало то убива Бога в душата на човека, а след като убие Бога в човека, то стане убива и самия човек. Днес не бесове, не зверове, не чакали, но човеците са изплели венец от тръни и са го турили на главата Христова. Трънен венец за Христа плетем и аз, и ти, приятелю, ако съм сребролюбец, ако съм блудник, ако съм прелюбодеец, ако съм богохулник, ако съм клеветник, ако съм клюкар, ако съм пияница, ако съм немилостив, ако съм гневлив, ако имам греховни мисли, ако имам нечисти чувства, ако нямам вяра, ако нямам любов. Всеки мой грях, всеки наш грях е трън, който ние втъкваме в проклетия венец, който обезумялото човечество непрестанно плете около главата на Господа Иисуса.“ /Преподобни отац Јустин. Пасхалне беседе./

Обикновено рано сутринта на Велики четвъртък, във всеки дом боядисват яйца (вижте по-долу).

На Велики Петък (РАЗПЕТИ ПЕТЪК – МИНАВАМЕ „ПОД МАСАТА“) се припомнят се великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата. Велики петък е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Той бива разпитван, вина Му вменили, а Пилат, пoдстрекан от тълпата, която ревяла „Разпни Го“, му издал тежка присъда. А само преди дни същата тази тълпа го зовяла „Осана“. Нарамен с тежък кръст от преторията на Пилата, Христос бил поведен към Голгота на разпятие. Разпнат между двама разбойника за поругание, издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество. Постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода). А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. В петък никой не подхваща каквато и да е работа. В представите на не малко хора Велики Петък се свързва с минаване под “масата“. Извършването на този така наречен ритуал носи здраве, късмет, а според някои и опрощаване на греховете. Тези тълкувания са неправилни и плод на пълно суеверие, но за жалост се разпространяват често.

Петък сутринта преди началото на службата, в средата на храма се издига “гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя ПЛАЩАНИЦАТА – платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Върху плащаницата се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя. Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението. Целуват последователно Христовото Тяло извезано на плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята. След това се навеждат и преминават под издигнатото място. По този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме. Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне. Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите,за да ни напомня, че очакваме великия ден. По време на вечерното богослужение на Велики Петък Плащаницата се изнася от олтара и се извършва специално богослужение, наречено опело Христово.  След това, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на вечернята свещеникът взема Плащаницата от престола и я полага в „гроба“ в центъра на храма. Поклонението на плащаницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара минути преди пасхалното шествие на кръста. Т.е. „под масата“ можем да минем през деня в петък, и в събота.

На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек – вместо царска корона – трънен венец, вместо престол – позорен кръст! Но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден – Неделята, наречена с най-краткото име – ВЕЛИКДЕН. За разлика от римокатолиците нашата Православна Църква не разглежда слизането на Христа в ада като „частен фрагмент“. Църквата ни не приема, че то е  „еднократно“ действие, но и не учи, че Христос слиза в ада многократно. Христос пребивава в него със Своето спасително действие, със Своята спасителна енергия неизменно.

Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната литургическа традиция. На края на Литургията се благославя хляба и виното, а в много храмове се освещават козунаците, житото и яйцата. В дванадесет часа се пее канонът на Велика Събота и свещенослужителите мълчаливо пренасят Плащаницата от средата на храма в олтара през Царските врата, и я полагат на Светия престол, където остава до празника Възнесение Господне (или Спасовден, 40 дни след Великден). Точно в полунощ и извън Храма, при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницата заедно с народа със запалени свещи обикалят около храма. Свещенослужителите са сменили тъмните си великопостни одежди с бели пасхални, което символизира триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта.

По време на службата в храма всички пеят, а след службата всички се поздравяват: „Христос Воскресе!“; Отговорът трябва да е „Воистина воскресе!“. Това служи като поздравление и през следващите 40 дни. Още в двора на храма, хората си подаряват боядисаните яйца, чукат се с тях, след което ги изяждат. По възможност запалената в черквата среднощна свещ се носи мълчешком у дома и ако имат кандило се запалва с нея, което е било изгасено през цялата изминала седмица. На следващата сутрин хората отново ходят на църква, в която няма служба и след това се събират семейно у дома. Младите обикновено отиват на гости при родителите си или кръстниците си. Празничната трапеза обикновено са ястия с агнешко, много салати с пресни зеленчуци, червено вино и др. /вижте по-долу рецепти/.

Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на „живота на света“ в смъртта. Бог, Който желае всички да се спасят и достигнат до познание на истината, сторил всичко възможно за спасението на човечеството. Човешкото естество е вече освободено и единствено условие за спасението на човека се явява неговото собствено желание.

Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са прелюдия към вечния живот.

На Велики четвъртък и Великата Събота боядисваме Великденските яйца. Обикновено рано сутринта на Велики четвъртък, във всеки дом боядисват яйца (ако това не бъде направено в четвъртък, тогава е възможно да се боядисват яйца само в ранните сутрешни часове на събота). Най-старата жена с първото боядисано яйце прави кръст на челата на всички деца в къщата. След това яйцето се поставя пред домашната икона. Обикновено в същото време се пече Великденски хляб в които се добавят нечетен брой яйца. Съществуват много варианти относно вярванията, свързани с появата на тази практика. Според една от легендите, това е свързано със случка, станала, когато Христос бил на кръста. В този момент в подножието на Христовия кръст дошла кокошка и снесла яйце. Кръвта, която се стичала от Христовото тяло, обагрила яйцето в червен цвят и затова възникнала практиката да се боядисват яйцата. Според друга версия, Мария Магдалена застанала пред император Тиберий и му поднесла в дар червено яйце с думите “Христос Възкръсна!” (това били първите думи от проповедта й).

Боядисаните яйца, според народните вярвания, имат магическо и предпазващо свойство, поради което първото яйце или се заравя в нивата за плодородие, или се държи на иконата, за да се “лекуват” болните с него. Когато домакинята боядиса първото яйце, тя натърква с него бузките на децата, за да са здрави. При други народи на яйцето му се приписва силата да гаси пожари, само че, преди да се хвърли яйцето в огъня, стопанинът трябва да обиколи с него къщата си три пъти. С червено яйце в ръка се издирва и загубен добитък.

През средните векове яйцето е символизирало четирите елемента на мирозданието: черупката олицетворявала земята, мембраната е въздухът, белтъкът — водата, а жълтъкът — огънят. В митологията и в бита животът и смъртта са винаги свързани, затова яйцето станало символ не само на живота, но и на смъртта. В музея на народния бит в Базел (Швейцария) се пази костюмът на Смъртта, окичен с гирлянди от яйчени черупки. А в един от музеите на Милано има картина на Пиеро Франческа от 1472 г. – Дева Мария с младенеца, над които виси яйце — символ на смъртта и вечния живот и на надеждата, докато свят светува.

Ако не сте успяли да боядисате яйчица, то ще получите такива в Църквата.

На “разпети петък” се правят и Великденските хлябове, в които се вмесват боядисани яйца. Великденският хляб е вторият основен символ за този ден. Той никога не се реже, а се разчупва от най-възрастния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя по къшей хляб за къщата и за Бога. Тази традиция се свързва с поверието за благодат и здраве за цялата фамилия. Докато раздава хляба, най-старата жена в семейството благославя всички му членове, като се моли за опрощаване на греховете им.

В събота преди полунощ, започва службата в православната църква.

На нея ходят всички, като носят със себе си по едно боядисано яйце. Когато свещеникът обяви Възкресението на Христос, всички се поздравяват и заедно с това прекратяват Великденския пост, като изяждат яйцето.

Неделята и понеделник и вторник следващата седмица са посветени на веселието. По традиция на тези дни се играят хора на мегдана. На тези хора родителите избират брачните половинки на децата си. Много е важно всички да са с нови дрехи, най-вече момите, не само за да се харесат, но и за да покажат, че са работливи и са успели да си ушият новите дрехи.

Великден не приключва изцяло само в рамките на посочените дни. В периода между него и Петдесетница (40 дни) традиционният поздрав е “Христос возкресе!”, като се отговаря “Воистина Воскресе!”

Свежи весели великденски пожелания.

*Честит Великден! Много любов,здраве,късмет и кошница пълна с яйца и козунак!*

*Честит Великден! Да ти е леко сърцето и тежък джоба!*

*Христос воскресе! Нека светлината на Неговото воскресение озари живота Ви! Много здраве и благополучие!*

*Честито Възкресение Христово! Нека запалените свещи във Великденската нощ осветят душите и сърцата ни и пламъка на любовта и добротата изпълват живота ни!*

*Велики дела да свършиш, велики мисли да имаш, велик да си и ти! Христос воскресе!*

*Честит Великден! Пожелаваме много здраве, шарено настроение и усмивки. Весел празник!*

*Радост и много щастливи изненади! Желаем Ви много мир и надежда, сбъднати пролетни обещания и щастливи нови спомени! Нека този Великден бъде специален за Вас!*

*Христос Воскресе! Нека никога да не забравяме, че Господ ни е създал човеци и винаги да носим човещината в себе си.

*Хората казват, че не всеки ден е Великден, но аз ти пожелавам за теб да бъде.*

*Днес е Великден, Христос возкресе и на земята радост донесе! Слънцето грее, бият камбани, в топла молитва всички са сбрани, а вкъщи чака софра готова с бели краваи, с покривка нова.*

*Христос воскресе! Нека светлината на Неговото воскресение озари живота Ви! Много здраве и благополучие!*

*Честит Великден! Нека здравето и доброто настроение не те напускат цяла година! Велики дела да свършиш, велики мисли да имаш, велик да си и ти! Христос воскресе!*

*С пожелание за здраве, благополучие и светли Великденски празници. Нека има Мир и Любов в сърцата ни!*

По традиция всяка година деца търкалят яйца пред Белият дом за Великден. 8-годишният Бенджамин Брот от Фейърфакс, щата Вирджиния бе избраникът на семейство Буш през април 2004 година. ФОТО:Белият дом

Великден при другите народи:

В Русия на празничната трапеза се слагат пасха (сладкиш от пресована извара), кулич (козунак), боядисани яйца и агне, изпечено от тесто с много захар и масло. Този символ напомня за жертвата на Исус на Голгота. Тъй като Великден е празник на възкресението, на масата се слагат и житни или овесени кълнове: зърното символизира смъртта, а покаралите листенца – възкръсването, възраждането. Не е задължително да се ядат тези кълнове, въпреки че са много полезни. Кулич се пече, за да се напомни прощалната вечеря на Исус с учениците. Този вид козунак се прави от по-рядко тесто, като за кекс и се пече във високи цилиндрични форми, с вместимост 1 – 1 и 1/2 л. В старинните руски пещи куличите се пекат в големи десетлитрови форми.

В Полша на празничната трапеза се сервират най-различни ястия от месо, млечни продукти, тестени изделия (мазурки и бабки – кекс от козуначено тесто). На масата се слага фигурка на агне, направена от захар или масло. За да се знае, че не всичко в живота е сладко, се поднася и настърган хрян. Всичките ястия се освещават в църквата.

В Чехия, Унгария и Словакия се правят подобни на полските празнични ястия, но при всички има и свои национални особености. Чехите например пекат “мазанец” – сладки кръгли кифли със стафиди и бадеми; в Словакия се севрвира за десерт “паска” – пирамида от пресована извара със сметана, захар, яйца и масло, която се украсява със захаросани плодове. Чешките момичета пръскат момчетата с вода, за да отмият от тях следите от зимата. След това им подаряват боядисани яйца.

В Гърция Великден се празнува много тържествено и пищно. Празничния обяд започва с maeyeritsa (овнешка шкембе чорба със застройка от яйца и лимонов сок). Това ястие замества агнето. Пече се tsoureki – козунак, който понякога се украсява с боядисани яйца. Традиционният десерт е баклава и бисквитки koulourakia във формата на венец.

В Англия на празника се събира цялото семейство. На трапезата се слагат: печено агне със зеленчуци, великденска торта (simnel cake), боядисани яйца. В неделя сутринта на закуска се поднасят кифлички, украсени с кръст (hot cross buns). В Ланкашир се прави състезание: от стръмен хълм се спускат варени яйца и побеждава този, чието яйце първо стигне до подножието, без да се счупи.

В Италия пекат сладкиш, в който се вплитат боядисани яйца. Правят и cassata – пандишпан с рикота. Празненствата са пищни и зрелищни, а на масата има много сладкиши. В Ломбардия се пече хляб във формата на гълъб. В Лигурия пък правят torta pasqualina (нещо като наложена баница със сирене, яйца и зеленчуци) от тридесет кори, символизиращи годините от живота на Христос.

На Филипините Великден започва със среднощна трапеза, на която се поднасят традиционни месни ясния, като например adobo. Децата също участват в тази вечеря, защото ако спят, а не се хранят с възрастните, те ще оглушеят!?!

В много европейски страни (най-вече Германия) любим герой е великденският заек. Според една от версиите, езическата богиня Естра превърнала една птица в заек, но той продължил да снася яйца. Друга версия гласи, че родителите на децата в едно бедно планинско селце скрили шарени яйца в храстите, за да изненадат дечицата. На сутринта малчовците тръгнали да търсят яйцата и от храстите изскочило зайче. Тогава децата решили, че яйцата са донесени от заека.

Този символ е сравнително стар в християнската религия, но и днес той е запазил символиката и стойността си. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания – и с луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек и, тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

БЪЛГАРСКИЯТ ВЕЛИКДЕН В ИСТОРИЯТА – 150 ГОДИНИ БЕЗ ГРЪЦКА ЦЪРКВА

Иларион Макариополски със светско име Стоян Стоянов Михайловски, е български духовник , един от водачите на черковно-националните борби в България. Родът му има грузински произход. Той е роден през 1812 г. гр. Елена. Първо учи в родния си град, а по-късно в гръцкото училище в Арбанаси. Приема монашество в Хилендарския манастир , където полага грижи за заточения там Неофит Бозвели. Продължава образованието си в школата на известния гръцки просветител Теофилос Каирис на остров Андрос. По-късно Макариополски учи 3 години в прочутата Атинска гимназия. Той е близък приятел и сподвижник на Георги Сава Раковски. Взема активно участие в дейността на Македонското революционно дружество. От 1844 г. ръководи в Цариград, заедно с Неофит Бозвели , църковно-националната борба. През 1845-1850 г. , е заточен в Света гора. На 3 април 1860 г. по време на така наречената Великденска акция Иларион Макариополски не споменава името на цариградския патриарх. Според църковните канони, по този начин той фактически отхвърля неговата власт. С решение на Цариградската патриаршия Макариополски е повторно заточен в Света гора заедно с подкрепилите го владици Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. След учредяването на Българската екзархия през 1860 г., Иларион Макариополски става член на Временния смесен екзархийски съвет и на първия Синод, а от 1872 г. и Търновски митрополит. Иларион Макариополски умира през 1875 г. Погребан е в двора на българската църква "Свети Стефан" в Цариград.

Навръх Великден, 3 април 1860 г., цариградските българи проведоха акция, която стана една от връхните точки във възрожденските борби. Още тогава Г. С. Раковски оценява толкова високо станалото, че смята този ден свят, ден, който трябва да се празнува всяка година. Националният календар на българите по това време е почти бяло поле, по него още няма онези кървави точки, с които отбелязваме празниците. Раковски е искал да прикове вниманието на българите към един от най-важните дни в новото им летоброене. Но дойдоха други събития, личности. Постепенно българският календар се запълни с много червени точки и ние почти забравихме този празник…“

Това е първият абзац от книгата на проф. Тончо Жечев „Българският Великден или страстите български“.

На 3 април (или на ВЕЛИКДЕН) отбелязваме повече от 150 години от деня, в който група патриоти решават да отхвърлят върховенството на гръцката църква, лавирайки между великите сили, успяват да заобиколят предпазливо Високата порта и да надхитрят всички. Историята е известна – на празничното богослужение в българската църква в квартал Фенер“ „необичайните конспиратори в расо и тежки търговци – по определението на проф. Жечев, организират нещата така, щото вместо името на патриарха в тържественото богослужение да бъде споменато името на султана. Съчинена е и песен за султана, която не се отличава с каквито и да е политически достойнства, но върши работа, „колкото за политика“. От черквата се чуват гласове: „Не щем гръцкия патриарх!“, а епископ Иларион Макариополски се нагърбва с отговорността и поема „древната българска патриаршеска корона“.

И още редове от „Българският Великден“: „Изборът на деня навярно не е предизвикал никакви разногласия: никой не могъл да предположи нещо по-подходящо от най-големия православен празник – Великден, – който освен това през тази година бил в началото на април и както винаги се очаквало да събере многобройни богомолци от всички краища на многомилионния град. В събота, късно през нощта, продължителната тържествена великденска служба отивала към своя край, към своя върховен момент – радостното оповестяване на възкресението…В трепет и опиянение богомолците очаквали настъпването на определения момент. В този час дори ако видели Христос да се възнася към небето, богомолците нямало да възприемат чудото така, както очаквали да се оповести чудото на тяхното национално възкресение….“

Това е едно от решителните събития в нашата история, минало без голямо предателство, белязано с рядко единодушие и последователност, пише проф. Жечев. И малко по-нататък повтаря: „Трябва още веднъж да подчертаем изключителното значение на това рядко, невиждано единодушие в решителния ден. /ДНЕВНИК/

ЛЮБОПИТНО

СКЪПОЦЕННИТЕ ЯЙЦА

Още през 18 век започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а през 60–те години на 20 век вече се продават и пластмасови. Изключителени със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.

Петер Карл Фаберже (Peter Carl Fabergé с истинско име Карл Густавович Фаберже) е роден на 18 май 1846г. в Санкт Петербург, Русия и е един от най-прочутите ювелири на всички времена, известен със своите яйца на Фаберже.

Роден в семейството на бижутер (бащата, Густав, е естонец от емигрирал френски хугенотски род, а майката Шарлот е датчанка) в царска Русия, той израства в Италия, Франция, Германия и Великобритания, където получава своето космополитно образование.

Наследява работилницата на баща си през 1870 г. и става изключително популярен във владетелските дворове на цяла Европа благодарение на невероятното си умение да изработва изящни предмети от злато и сребро, малахит, топаз, лазурит, кристал и десетки други материали. В родината си бива титулуван „ювелир на Негово Императорского Величество и ювелир на Императорския Ермитаж“.

През 1885 г. император Александър III поръчва на ателието на Фаберже — в което освен синовете на майстора, работят и много други талантливи дизайнери като не по-малко известния Михаил Перхин — едно декоративно великденско яйце като подарък за своята съпруга, Мария Фьодоровна. Благодарение на мигновения успех, Фаберже получавал постоянни поръчки за императорския двор и изработил едно след друго 10 яйца-за цар Александър III, който всяка година, до смъртта ѝ през 1894 г., подарявал по едно на жена си Мария Фьодоровна; и още 44 — в периода между 1895 и 1916 г. — за цар цар Николай II за подарък на майка му, по това време вдовстваща императрица и за съпругата му, Александра Фьодоровна. Като цяло, по императорска поръчка са направени 54 великденски яйца. Може да се предположи, че има и няколко яйца, които са били подарени и на други членове на императорското семейство. Днес, със сигурност са запазени 45 яйца, направени по императорска поръчка; има запазена фотография и на още едно; други 5 са известни по описания. Съхранено е и едно от двете незавършени яйца, работата по които прекъсва през 1917 год. Сред запазените до ден днешен има такова с миниатюра на сибирски влак, с крайцер, с кокошчица от цветно злато, яйце-часовник, яйце-портретна галерия на императорското семейство.

Социалистическата революция в Русия от 1917 г. слага край на славната кариера на Фаберже. Майсторът продава своите дялове от фирмата на сътрудниците си и напуска Русия. Умира на 24 септември 1920г. в изгнание — тленните му останки са пренесени от Швейцария и погребани редом с тези на жена му в Кан. /Източник: Вероника Караджова/

ВЕЛИКДЕН 2012  в България /статистика/

През тази година 89,3% от родните домакини ще нашарят яйца за празника, докато през 2007-а процентът е бил 96, показват данните от национално изследване на НЦИОМ.

Що се отнася и до задължителните за празника козунаци тази година за Великден ще месят 19,4% от българките. Преди пет години 89,7 на сто са купували козунаци, а сега 81,8% от семействата слагат сладкиша на трапезата си. Месенето на козунаци не е еднозначно свързано с финансовите възможности на българите. Всяка домакиня знае, че продуктите за козунак излизат по-скъпо, отколкото да го купиш готов от магазина.

52,5% ще посетят църковните служби на Великден, показват още данните от изследването. Тази година 19,6 на сто от анкетираните заявяват, че спазват частично великденските пости. За сравнение преди пет години такъв отговор са дали 23,8 на сто.

Малко българи постят напълно – 3,6 на сто сега и 3,9 процента през 2007 година.

Великден най-често е сочен като важен религиозен празник от столичаните, от висшистите, от хората на възраст между 40 и 59 години и от жените. Мъжете, хората между 30 и 39 години, както и жителите на областните градове по-често от останалите отговарят, че отбелязват празника без религиозният мотив да е определящ за тях.

98% от определящите се като православни християни посочват, че в семействата им се боядисват яйца за празника, 93 на сто – че се поздравяват с „Христос Воскресе!“ и 88 на сто – че купуват козунаци.

Великденска трапеза – семеен уют и сплотеност

Трапезата е отрупана с вкусни ястия и сладкиши. На този празник у нас се яде агнешко месо. То се свързва с Христовата смърт, тъй като в деня на Възкресението в жертва е принесено агне. Великден е един от най-големите семейни празници, който събират всички членове от семейството на празничната трапеза.

РЕЦЕПТИ

Мариновано агнешко бутче – от днес за утре – бърза и лесна рецепта

Продукти

80 гр масло

20 гр пудра захар

3 гр черен пипер млян

5 ч.л. сол

7 ск. чесън стар

1 бр. агнешко бутче

300 мл вино червено

300 мл оцет винен

1 розмарин

Приготвяне

1.Сложете бутчето в голям съд и го полейте с маринатата (приготвена от равни части оцет и червено вино, подправени с пудрата захар, чесъна, черния пипер и солта)

2.Покрийте го с алуминиево фолио и го сложете в хладилник

3.На следващия ден го извадете и намазнете с олио (ако го сложите в събота вечер, то точно в неделя преди обяд, когато трябва да се пече е суперско – от опит J

4.Изпечете го (50 минути до час) в затоплена фурна до 240 градуса

5.Извадете готовото бутче от фурната и го оставете да почине за 10 минути

6.Полейте го с марината и го нарежете

7.Сервирайте го в голяма чиния и го пазете топло.

——————————————————————

Агнешко бутче в тесто

Продукти

1 бр. агнешко бутче

1 бр. агнешки комплект

500 гр тесто

100 мл вино бяло

100 мл олио

60 гр масло

1 ч.л. сол

1 бр. яйчен жълтък

5 гр черен пипер млян розмарин

Приготвяне

1.Обезкостете бутчето и направете в него отвор за плънка

2.Нарежете комплекта на кубчета и го задушете с малко масло в тиган

3.Посолете го, прибавете смлян черен пипер, мащерка, розмарин и бялото вино

4.С тази смес напълнете бутчето и зашийте отвора

5.Посолете и поръсете с черен пипер месото отвън от всички страни

6.Смесете останалото масло с олиото и намажете бутчето

7.Поставете го за 15 минути в загрята до 230 градуса фурна, след което го извадете

8.Оставете го да изстине

9.Разстелете тестото върху набрашнена тава, сложете бутчето в средата и го увийте добре в тестото

10.Отгоре направете украса от „листа“ и „цветя“ от тесто

11.Намажете повърхността с жълтък

12.Печете ястието във фурната около 20 минути

13.Поднесете го веднага в предварително затоплена чиния.

—————————————-

Козунак със стафиди и бадеми

Съставки

1000 гр брашно тип 500

300 мл мляко краве прясно

300 гр захар

8 бр. яйца

200 гр масло

100 гр бадеми

1 пак. мая

125 гр стафиди

1 бр. яйчен жълтък

1 лимонова кора

Приготвяне

1.1/2 чаена чаша от брашното попарете с вряло мляко и бъркайте, докато се получи рядка кашица

2.Размийте маята с 1-2 супени лъжици топло мляко и 1 чаена лъжичка от захарта

3.Прибавете я постепенно с разбъркване към брашнената кашица

4.Затворете съда и оставете сместа да втаса

5.Изсипете останалото брашно в по-широка тава и направете в средата кладенче

6.Разбийте отделно жълтъците и отделно от белтъците ги излейте внимателно в кладенчето

7.Прибавяйте по малко и от млякото с маята, сипете солта и настърганата лимонова кора

8.Започнете да месите тесто (докато погълне всичкото брашно), като от време на време добавяте от омекналото масло

9.Започнат ли да излизат мехурчета, пуснете в тестото стафидите

10.Разделете тестото на 2 части – по-малка и по-голяма

11.По-малката оваляйте върху масата на дълъг ‘колан’ и го поставете в кръг по края на намазаната с масло тава

12.По-голямата част разделете на 5-6 топчета

13.Всяко едно оваляйте също като ‘коланче’ и навийте спираловидно

14.Подредете ги така, че в средата на тавата да остане малко място

15.Оставете козунака да втаса и го намажете отгоре с разбитото яйце

16.Набодете го с бадемите, а в средата поставете едно червено яйце

17.В началото печете на силна фурна, а към края – на умерена

В България има хиляди видове растения и цветя, както и хора, които носят техните имена. Ако твоето детенце носи името на цвете, организирай му парти или събери смейството, за да отбележите празника.

Защо ги наричаме така?

Кои празнува – списък?

Обичаи, традиции и бързи рецепти

Христос постоянно стои пред дверите на сърцата ни. Ще Го пуснем ли да влезе и с какво ще застелем душите си пред нозете Му: със страстите си или с добродетели? Ще Го прославим ли в сърцата си и с делата си, или отново и отново ще Го разпъваме с безчестието си?

Цветница е последният празник преди Великден, който се посреща от целия християнски свят. Макар да е плаващ, той се пада винаги в неделя, една седмица преди Възкресение Христово. Според църковните обичаи тържествата започват още от предния ден, когато е Лазаровден. Тази година 2012г. датите са 7 и 8 април.

На Цветница празнуват всички хора с имена на растения.

В различните краища на България Цветница има различни наименования – Връбница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Но навсякъде, това е празникът на цветята и цъфтежа. Според родната статистика на Цветница празнува една пета от българите. Жените, наречени на цветя, макар и с някои изменения в името на бабата, са около десет на сто от българките. Още толкова са и мъжете.

Имен ден празнуват всички, които носят имена /по азбучен ред/, произлизащи от названия на растения:

Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба (-н), (-инка), Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафи(-на, -нка), Делия, Делян(а),), Динко (-а), Детелин(а), Елица-Идва от Ела, Жасмина, Здравко(-а), Зюмбюл(ка), Ива (име), Иглика, Калин(-а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили (-ия, -яна, -а), Лора, Люлина, Маргарит(-а), Магнолия, Малин(-а), Нева, Невен(а), Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуг(-а), Теменужка, Трендафил (-ка), Фидан(-кa) … и разбира се Цвета, Цветан(-a, -ка), Цветелин(-а), Цветомир(-а), Цветослав(-а) … та даже и Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина.

Eвангелието разказва, че в неделята преди еврейския празник Пасха Иисус Христос влязъл тържествено в Йерусалим. Народът го посрещнал така, както в древни времена посрещали царете, извоювали победа над враговете им. Размахвали зелени клонки и цветя, застилали с тях и с дрехите си пътя пред нозете Му и Го приветствали с възгласа “Осанна”. В старите свещени книги пророците предсказвали, че един ден Бог ще изпрати на света Спасител, че Той ще влезе в Йерусалим, както древните царе, възседнал ослица. Мнозина вече били чували за чудесата, които Иисус Христос извършвал, и като Го видели да влиза в града, възседнал ослица и заобиколен от учениците Си, повярвали, че Той е новият еврейски Цар, Който ще ги спаси от властта на римляните. Единствено децата разбрали, че Христос не е обикновен цар, а Цар на Небето и Земята, Който ще царува вечно. Те тичали пред Него, размахвали палмови клонки и радостно пеели: “Благословен Идещият в име Господне!”. Христос постоянно стои пред дверите на сърцата ни. Ще Го пуснем ли да влезе и с какво ще застелем душите си пред нозете Му: със страстите си или с добродетели? Ще Го прославим ли в сърцата си и с делата си, или отново и отново ще Го разпъваме с безчестието си?

Цветница се почита по стар религиозен обичай. На този ден Иисус Христос влязъл в Йеруслим, яздейки магаренце и благославян от народа заради чудото, което извършил предишния ден, а именно – възкресил починалия преди четири дни Лазар. Хората възторжено посрещали Спасителя, посипвайки пътя му с палмови клонки. Днес, като символ на традицията се използват върбови клонки и затова празникът освен Цветница се нарича още и Връбница. След Връбница започва Страстната Седмица, която символизира последната седмица от живота на Исус и е изпълнена с много мъки и страдания. През нея постът е изключително строг и в църквите се извършват специални служби.

На Цветница продължават обичаите на Лазаровден. Предишния ден нагиздени моми с венци на главите, са обиколили всички къщи в селото, за да благословят труда на работливите стопани, а в замяна са получили яйца, които символизират живота. Вечерта на Лазаровден те пускат венците си в реката като почит към закрилницата на семейството и любовта – славянската богиня Лада.

Лазаровден е празник на нивите, пастбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват, придобиват нов социален статут – могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

На 21 февруари 2004г. Българска народна банка пусна в обръщение възпоменателна монета, посветена на Цветница. Тя струваше 15 лева. Медно-никеловата монета е с номинал пет лева и е с нанесено оцветяване. Тежи 15 грама и е с тираж 10 000 броя. От едната страна на монетата са изобразени стилизирани цветя с върбова клонка в средата с пресечен надпис 'Цветница', символизиращ християнски кръст.

Рано сутринта на Цветница се почитат онези близки, които вече не са на този свят. Вярва се, че те излизат от гробовете си, в очакване роднините да им занесат нещо. Обикновено се носят върбови клонки, царевични стъбла, кадилница и вода. Гробът се прекадява и прелива, а над него се окачват клонките. От царевичните стъбла се пали огън. Привечер на площада в селото момират и ергените се събират, за да изиграят за последен път лазарското хоро.

Върбово венче, което се слага на вратата у дома против уроки /лошотия/ до следващата пролет е трайният смисъл на празника. А надеждата и молитвата към Господ са неизменни, за да не дава никому кръст по-голям отколкото може да носи. Крехка, свенлива и смирена, върбата е символ на женското начало. Вързана на кръста, “осигурява” здраве и в най-усилната работа. Хората вярват, че всичко окичено с върба, ще бъде здраво през цялата година. Някога с върбови клонки извеждали животните на паша, с тях захранвали пилетата, за да са здрави. На някои места забивали клонки в градината, за да не я ровят къртици. Когато се задавали градоносни облаци, хората гледали през върбовите венци и се молели да ги отмине заплахата.

Ако твоето детенце носи името на цвете, организирай му парти или събери смейството, за да отбележите празника. Хубаво е обаче да посветиш детето си и в църковната традиция. На Цветница се отслужва литургия, по време на която всички присъстващи държат в ръце осветени върбови клонки или цветя, които сами са донесли. Отнеси клончетата в дома си, защото така ще предпазиш себе си и семейството от болести и зло. Мнозина сплитат венец и го окачват на входната врата.

Тъй като Цветница се празнува преди постите да са приключили, хубаво е храната да не е мазна. Според християнските традиции обаче рибата е позволена.

В началото характера на празника Цветница е бил строго религиозен. Според Библията и останалите свещенни книги разказват за пристигането на Христос-син божи в Йерусалим. Тогава хората го посрещат с палмови клонки и възгласите " осамна". Само няколко дена след това те ще викат отново, но този път " разпни го“. По стечение на обстоятелствата православни и католици са заменили палмовите клони с върбови /вижте долу на иконата/. Поради това този празник е известен сред българите и като Връбница.

В библейската символика цветята са знак за преходност, но и надежда за възкресение, за вечната пролет на Райската градина.

След Цветница започва Страстната седмица – дните на Христовите страдания преди Възкресението /ВЕЛИКДЕН/.

Лазаровден и Цветница в християнската вяра

Цветница – красив и светъл ден в живота на християните

В неделята преди Възкресение Христово честваме Връбница или Цветница – красив и светъл ден в живота на християните. С този празник Българската православна църква припомня тържественото посрещане и влизане на Иисус Христос в Йерусалим преди около две хиляди години. Шест дни преди еврейския празник Пасха /избавление/, Той пристигнал в малкото градче Витания и с чудотворната Си сила възкресил мъртвия от четири дни Лазар. На другия ден Иисус Христос потеглил за Йерусалим, а отвсякъде се стичали хора. По пътя Му те постилали дрехите си, а под нозете Му подлагали свежи зелени клонки с бели цветове. Хората Го посрещали с палмови вейки и с възгласи: “Осанна! Благословен Идещия в името Господне!” Две хиляди години по-късно с тържество и любов християните в България продължават да отбелязват това събитие.

Има и "лоши" цветя - и те са като всички други висши зелени расте­ния, но в същото време много различни. Отли­ката е, че ловят насекоми и ги поглъщат, за­доволявайки глада си от определени храни­телни вещества. За това се наричат насеко­моядни, макар жертви да са им понякога и други дребни животинки, но с въображение­то, което разпалват, са си заслужили името хищници. Иначе и те, или почти всички те, както други растения, извличат хранителни вещества от почвата, асимилират, дишат.

ЛЮБОПИТНО – Цветята променят езика — Възприемането на цветята като символ на красотата и съвършенството намира отражение и в езика. В този смисъл, в българския език думите „цвете“, „цвят“, използвани само в единствено число, имат и преносни значения: например „не е цвете (за мирисане)“ или „цветът на нацията“. В миналото девиците били сравнявани с цветя. Това обяснява и етимологията на думата за акта на лишаване от девственост, дефлорация: от латинското „de“, „без“ и „floris“, „цвете“.

Богослуженията за Цветница започват още от предишната вечер. През деня вярващите ходят да берат върбови клонки, които символично заместват палмовите. Те се освещават в храма със специални молитви – от тях идва и името на празника Връбница. На самия празник след тържествената Света Литургия, свещениците раздават върбовите клонки на вярващите. Така с мисълта си всички участват в тържественото Христово влизане в Йерусалим и Го приветстват като Спасител на човешкия род. Християните отнасят в дома си клонка за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от всяко зло и затова се поставя върху домашната икона. Освен общата празнична служба, много от вярващите в България правят и курбан специално за здравето на свои близки. Въпреки че все още е времето на Великия пост, Българската православна църква позволява на празничната трапеза да се поднесе риба.

РЕЦЕПТИТЕ ЗА ЛАЗАРОВДЕН И ЦВЕТНИЦА НА ЕНДЖИ ОТ ПИПЪЛ РИПАБЛИК

Пържена риба

Продукти: 1 кг. риба или рибно филе, 500 г. гъби печурки, 1 глава кромид лук, 10 -на маслини (предпочитам едри зелени), половин чаша растително олио (може и по-малко, ако използвате тефлонов тиган), 4 бр. домати, лимонов сок, черен пипер и галета (по желание).

Начин на приготвяне: Рибата се нарязва на дебели парчета, които се наръсват със сок от лимон от двете страни и се оставят да постоят 20 минути. Загрява се олиото, рибата се посолява със сол и черен пипер ис е пържи (ако искате можете да я оваляте в галета).

В същата мазнина се задушава лукът, нарязаните на ивички гъби и почистените от костилките маслини,. След 5-10 минути задушената смес се подправя със сол и черен пипер и се отстранява от огъня. Рибните филета се поставят в чинии, покриват се със задушената смес и се украсяват с накълцан магданоз, филийки от домати и резенче лимон.

—

Постна Мусака

Продукти:1кг.картофи, 2бр.тиквички, 250гр.моркови, 2бр.глави, 200гр.домати, 6бр.чушки, 3яйца, бучка сирене, сол чер.пипер на вкус, олио, магданоз

Приготвяне: Картофите се обелват. Нарязват се на кубчета заедно с тиквичките и морковите. Варят се докато омекнат. Отделно се запържват лука,чушките и доматите. Изцедените картофи,тиквички и моркови се поставят в намазнена тава. Отгоре се залива със запражените лук,чушки и домати. При приготвяне на това ястие се използват като подправки: копър,магданоз,червен пипер,черен пипер и сол според вкуса. Пече се във фурна. В момента,в който вече е добре запечено се прави заливка с разбитите яйца и сирене и се запича отново до златист цвят. Този тип мусака е с доста богат вкусов букет и може да се ползва освен за основно ястие и за гарнитура към варени и печени меса. Количеството е за средна по големина тава. Добър апетит. Супер манджа, дори и да не е пресна и да е била в хладилника – даже е адски вкусна студена J

—-

Постна яхния със сухи чушки и маслини

Продукти: 5-6 червени чушки, 5-6 глави лук, 1 чаена чаша ориз, 1 чаена чаша маслини, 1 каф.чаша олио, 1 ч.ч. топла вода, 1 ч. лъж. черен пипер, 1 суп. лъж. сол.

Начин на приготвяне: Ситно нарязаният лук се задушва в мазнината, прибавят се натрошените сухи чушки и маслините (без костилки, разбира се), като препоръчвам да попарите предварително маслините с вряла вода. Сипва се водата и подправките. Слага се капакът и се вари на тих огън около час.

—

Торта Цветница

Продукти: 500 г бишкоти с ром, 2 пакета крем Тирамису на прах, 400 мл прясно мляко, 200 мл течна сметана — За сиропиране: 300-350 мл прясно мляко — За декорация: 500 мл течна сметана, няколко капки червена боя, рози от марципан

Начин на приготвяне: В подходящ съд се налива 400 мл прясно мляко, 200 мл сметана и двете пакетчета крем тирамису. Разбива се с миксер докато се сгъсти. Оставя се в хладилник за 10 минути да се стегне. В поднос се редят бишкоти, напоени в леко претоплено мляко. Маже се с крем. Пак се редят бишкоти, крем, така докато свършат продуктите. Цялата торта се маже с предварително разбитата сметана, леко оцветена в розово. С помощта на пош с подходяща приставка декорираме плетена кошница. Украсяваме с розичките и оставяме в хладилник за 2-3 часа.

При всички положения неясната ситуация помогна да се образува токсична амалгама от скрита и явна власт, която работи за всичко друго, но не и за интересите на хората. Получи се така, че вместо гражданите да управляват службите, по-често се случва обратното - службите се опитват да управляват живота ни. Това е възможно да се случва заради липсата на закони, които да регламентират работата на обвитите в мистерия наследници на Държавна сигурност. Закони, които да поставят работата им в ясни рамки и да кажат как точно да става гражданският контрол върху тях. Сега се прави поредният опит това да се случи и по всичко изглежда, че този път има шанс да се случи. Въпросът е как. Текст: в-к КАПИТАЛ

Автобиографии на лица участващи в обсъждането на закона за тайните служби в България

Закон, който да постави ясни рамки. Сега се прави поредният опит това да се случи и по всичко изглежда, че този път има шанс да се случи!

През последните 20 години наследниците на Държавна сигурност играеха много по-голяма от нормалното роля, защото се оставяха да бъдат използвани от политиците или обратното – рицарите на плаща и кинжала да манипулират хората с власт

 Големият въпрос е кой ще координира работата на разузнавателната общност. До приемането на закона ще продължи да се води задкулисна битка. Както почти винаги досега, тя се случва на два фронта. От една страна, различни групи се борят за контрол над службите, от друга, се правят плахи опити работата им да се контролира от този, който трябва – данъкоплатците. Изходът от тези битки ще е показателен за това дали политиците са направили голямата цивилизационна крачка, която отделя миналото от бъдещето. Изтока от Запада. Неясните интереси на службите от тези на хората.

От изброяването на основните  действащи лица в този дебат става ясно, че премиерът явно опипва възможностите за всеки свой ход и тества реакцията на другите играчи в сектора за сигурност.

6 април 2012г. Тайните служби или политиците водят играта? През последните 20 години борбата винаги е била за това политиците ли да използват службите или обратното. Има ли шанс сега контролът да се поеме от гражданите? Въпроси, на които търсят отговор журналистите от в-к Капитал. Въпроси, които се задават в България, и не само. Предлагаме ви нередактиран вариант на публикуваната днес статия с оригинално заглавие „Битката за службите“ с коментари. Коментирайте и вие!

Историите, в които българските тайни служби излизат много извън правомощията си и се опитват да влизат дори в политиката, са толкова много, че едва ли не сме свикнали с тях. Информация от разузнаването, че премиерски съветник на Филип Димитров подготвя сделка с оръжие с Македония, която ще дискредитира България, доведе до падането на първото правителство на СДС. Снимки на депутати и министри с перач на пари и контрабандист на цигари, част от разследване на НСБОП, разклатиха кабинета на Симеон Сакскобургготски. Близките отношения между бившия заместник-началник на ДАНС Алексей Петров и Яне Янев доведоха до подозрението, че службите помагат на политическата партия на Янев РЗС да влезе в парламента. По дефиниция Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) е към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност и извършва дейност за наблюдение, разкриване, противодействие и предотвратяване на замислени, подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност, включително в българската армия.

Това са много малка част от скандалите на прехода, в които главният герой са наследниците на Държавна сигурност. През последните 20 години те играеха много по-голяма от нормалното роля, защото се оставяха да бъдат използвани от политиците или обратното – рицарите на плаща и кинжала да манипулират хората с власт. При всички положения неясната ситуация помогна да се образува токсична амалгама от скрита и явна власт, която работи за всичко друго, но не и за интересите на хората. Получи се така, че вместо гражданите да управляват службите, по-често се случва обратното – службите се опитват да управляват живота ни. Това е възможно да се случва заради липсата на закони, които да регламентират работата на обвитите в мистерия наследници на Държавна сигурност. Закони, които да поставят работата им в ясни рамки и да кажат как точно да става гражданският контрол върху тях.

Сега се прави поредният опит това да се случи и по всичко изглежда, че този път има шанс да се случи. Въпросът е как.

Откакто Държавна сигурност беше разформирована през 1990 г., работата на националната разузнавателна служба, военното разузнаване и националната служба за охрана се регламентира единствено от укази и постановления, а за някои дори и само от правилници за дейността им.

Идеята, че е крайно време да има закони, които да регламентират дейността на службите, беше посрещната с одобрение от разузнавателната общност. Но при първото споменаване на предложението службите да бъдат контролирани от едно място и евентуално да има отговорен за тях министър без портфейл, настроенията тутакси се промениха. Идеята за подобна структура стана мръсна дума и веднага се образува съпротива срещу нея.

Според Румен Миланов (по-долу четете автобиография), който на 17 февруари 2011 г. бе назначен от премиера Бойко Борисов за ръководител на БОРКОР към МС, ръководи екипа за създаване на проектозакон за националната сигурност, той трябва да определи мястото и ролята на Съвета за сигурност към Министерския съвет. Това е структурата, която трябва да бъде шапка на службите. Според Миланов замисълът не е да има концентрация на функциите, а пълномощия за координация. Изобщо целият проектозакон е структуриран върху изпълването на този орган със съдържание.

Опитът на Румен Миланов и работната му група е ПЕТИ да се сътвори Закон за националната сигурност.

Що е то?

Съветът за сигурност към правителството беше създаден още по времето на правителството на Иван Костов след приемането на Националната стратегия за национална сигурност през 1998. Неговата дейност и правомощия са определени с правилник за  функционирането му. В състава на този съвет влизат премиерът, ръководителите на специални служби, министрите на МВР, МВнР, МО, шефът на генщаба, главният секретар на МВР и зам.-министри на вътрешните работи. В него може да участва и президентът – лично или с негов представител. В правилника е записано че, „съветът обобщава, анализира и прави изводи от цялата текуща информация за рисковете за националната сигурност, планира конкретни мерки за неутрализиране на опасностите, координира плановете на специалните органи за добиване на информация, разработва и предлага годишен доклад за националната сигурност“.

Според Миланов е важно да съществува инструмент за професионален контрол, затова е необходима структура, която да го осъществява. Така ще може да има контрол как се изпълняват основните задачи на специалните служби. Това са Националната Разнузнавателна Служба (НРС), военното разузнаване, Държавната Агениця за Национална Сигурност (ДАНС )и Националната Служба за Охрана (НСО). Подобен закон, смята Румен Миланов, ще даде стабилност на службите, а освен това ще има надеждна система за движение и координация на информацията, която да обедини ресурса и способностите на всички агенции за сигурност. „Мотото на този съвет по сигурност ще бъде „Координация, консултативност, контрол“, казва той. Така изглеждаше идеята за закон за национална сигурност преди двайсетина дни. Миналата седмица Румен Миланов заяви пред „Дарик“ радио, че се обмисля вариант да има вицепремиер или министър без портфейл, който да оглави сектора за сигурност.

Предложението предизвика остър коментар на зам.-министъра на вътрешните работи Веселин Вучков. „Министерският пост е висша политическа фигура. Подхлъзването на разузнаването и ДАНС към профила на чистата изпълнителна власт, подчинена на конюнктурната политическа ситуация, е опасно“, казва зам.-министър Вучков в авторска статия, публикувана във в. „Труд“.

Добре забравено старо

„Ние сме тези, които създадохме Съвета за сигурност към Министерския съвет. Това беше първата стъпка, тъй към момента, имаше нужда от обобщена информация и координация – в Югославия тогава вървяха войни“, спомня си бившият директор на Националната Следствена Служба (НСС) и бивш „син“ депутат от ДСБ Генерал от запаса Атанас Петров Атанасов (по-долу четете автобиография). „И тъй като нямаше време за закон най-бързото решение беше чрез постановление на МС. Това беше един център, в който постъпваше най-важната информация, която касае решения на правителството, тя обработваше, анализираше и предаваше на министър-председателя. Сега идеята, доколкото разбирам, е същата – въпросът е, че те искат да го направят със закон и разправията е дали да има министър или не“, казва о.р. ген Атанасов.

Бившият директор на разузнаването, а сега депутат от СДС, Димо Гяуров (по-долу четете автобиография) смята, че по времето на войните в Югославия Съветът за сигурност при правителството е действал много добре, но по времето на премиера Симеон Сакскобургготски е западнал. Справка, предоставена от правителствената информационна служба, показва, че от 2006 до 2012 г. са проведени 27 заседания на Съвета за сигурност. Данни за периода 1998 – 2005 нямало, тъй като документите били предадени на секретния архив. Въпреки това в справката от МС се казва, че през този период са били сформирани временни ведомствени работни групи, свързани с кризите в Косово, Република Македония и Ирак, които са изготвяли всекидневни или седмични конфиденциални доклади за изпълнителната власт. Някои от темите, по които е заседавал Съвета по сигурността в мандата на това правителство, са петролопроводът Бургас – Александропулис, подписването на допълнително споразумение с „Атомстройекспорт“ за строителството на АЕЦ „Белене“, както и законопроектът за военното разузнаване, национална отбранителна стратегия и тази за противодействие срещу корупцията.

Директорът на Служба „Военна информация“ Веселин Иванов (вижте по-долу автобиография) също смята, че има нужда от такъв орган, който да контролира дейността на специалните служби. Според него той трябва да има координационни, но не и разпоредителни функции. Шефът на военното разузнаване смята, че закон за националната сигурност е подходящ начин за създаването на подобен орган.

„Несъмнено има нужда от реорганизация на сектора за сигурност, която да го направи по-ефективен, по-видим, по-съвременен, по-управляем“, смята Стефан Попов, председател на фондация „Риск Монитор“ (вижте по-долу автобиография). Според него възможностите са три: Службите да останат разпилени в сектора на изпълнителната власт. Дори да бъдат законодателно уредени, между тях може да няма нужната координация, а секторът остава разпокъсан. Втората е службите, но главно разузнаванията, да се координират от „нещо като“ сегашния Съвет за сигурност. Третата възможност е да се създаде свръхагенция, която да обхваща всички останали в себе си (в някаква степен моделът на Home office във Великобритания, който обедини поне седем различни служби след 2001 г.). Според председателя на фондация „Риск Монитор“, която извършва наблюдение върху дейността на ДАНС, първата възможност е остаряла и с ниска ефективност. „Втората мисля, че по принцип е най-добра, защото се запазва настоящата степен на овластяване, но има координиращо (не управляващо) звено, което прави разните служби по-видими за премиера“, казва Стефан Попов. Според него третият вариант е по принцип опасен: „Това е свръховластяване, което ще се изплъзне от контрола на самия премиер.“ Попов нарече БОРКОР «толкова смехотворна институция, колкото името й». „Проблемът е, че това е поредният западен имплант в България ( а той самият е западен възпитаник – вижте по-долу автобиография), който е обречен да не проработи. Това никога няма да проработи. Това е излишно. БОРКОР е взета от Германия, това е федерална служба, занимаваща се с анализи. В България обаче няма нужда от такива неща. Тук средата е дълбоко криминализирана и някакъв си БОРКОР е смехотворна конструкция, която никаква работа няма да свърши“, заяви още Стефан Попов пък в Гласове. ГЕРБ превърна ДАНС от една супер разузнавателна структура в една нормална разузнавателна институция, даде позицията си на 19 март 2012г. пред БНР Стефан Попов, изпълнителен директор на фондация „Риск Монитор“.

Бившият директор на НРС Димо Гяуров също твърди, че в държавите, където службите имат подобна шапка, като Унгария и Румъния, системата не функционира гладко. Министър без портфейл просто започва в един момент да задържа информация, смята депутатът от „Синята коалиция“.

Накрая в дебата се включи и президентът Росен Плевнелиев, който заяви, че не приема идеята за министър на службите без портфейл.

Виж кой говори

От разразилия се задочен дебат (досега хората, които коментират идеите за подобен координационен орган, си говорят задочно) могат да се оформят четири центъра.

Първият е този около премиера Бойко Борисов и шефа на службата за борба с корупцията БОРКОР Румен Миланов. Той е ръководител на екипа, който трябва да предложи цялостния закон за националната сигурност. Миланов е достатъчно близко до премиера Борисов – двамата работят заедно още от 2001 г., когато той беше шеф на НСБОП, а премиерът главен секретар на МВР. След това беше директор на служба „Жандармерия“, а после и директор на НСО. В работата си по закона той е подпомаган от д-р Георги Кръстев, бивш служител на НСС, автор на едно от най-добрите изследвания на историята и структурата на специалните служби на България и един от създателите на Стратегията за национална сигурност. Срещу тях застава зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков (вицепремиерът Цветанов, който се смята за човек с много власт, уж се дистанцира от него, като коментира, че неговите виждания са просто са на един експерт).

От екипа на президента също може да се очаква активност по темата заради голямата концентрация на бивши служители от службите около държавния глава. По законопроекта вече се изказа бившият шеф на ДАНС Цветлин Йовчев, въпреки, че той е началник на кабинета на Росен Плевнелиев. Президентски секретар по отбраната и сигурността е друг бивш служител на ДАНС – Васил Маринов, който беше началник на Главна дирекция „Икономическа и финансова сигурност“ там. В администрацията на държавния глава като съветник е и приближеният до министъра на отбраната Аню Ангелов Стоимен Стоименов. Той е бивш зам.-директор на служба „Военна информация“, а името му още стои в регистрацията на „Сдружение „Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната“ заедно с името на Аню Ангелов.

Самият министър на отбраната също има интереси в разпределението на контрола върху службите и отстоява твърдо позициите си. Той влезе в остър конфликт кой да бъде началник на Служба „Военна информация“ с бившия президент Георги Първанов, който не се съгласи с две негови номинации, и министър Ангелов не отстъпи до последно.

Един от първите укази, който президентът Плевнелиев подписа в областта на сигурността, беше Указ за длъжностите във въоръжените сили, НСО и НРС, които изискват висши офицерски звания (генералите). Указът, който се предлага от военния министър, е показателен за важността на всяка една служба. Така за директор на служба „Военна полиция“ се изисква званието бригаден генерал, за директор на НРС и началник на НСО – генерал-майор, и с това държавата казва, че разузнаването й е по-важно от военната полиция. С този указ освен това от опеката на президента отпада началникът на служба „Военна информация“, който ще се назначава директно от министъра на отбраната, и Аню Ангелов ще избягва конфликтни ситуации подобно на тази с президента Първанов. Но така се стига и до парадокса военното разузнаване да се ръководи от цивилен, а цивилното от военен генерал. „Капитал“ преди повече от месец изпрати запитване до администрацията на президентството за мотивите за подписване на този указ, но не получи отговор.

От изброяването на основните  действащи лица в този дебат става ясно, че премиерът явно опипва възможностите за всеки свой ход и тества реакцията на другите играчи в сектора за сигурност.

Прекалените възможности на един орган като съвета за сигурност върху специалните служби с отделен министър би създал втори център на власт, който да опонира на възможностите на МВР шефа Цветан Цветанов. (По подобен начин ДАНС беше създадена, за да има втори силов център освен вътрешното министерство, което беше овладяно от Румен Петков – доста неизгодна ситуация за тогавашния премиер Сергей Станишев.)

От реакциите на хората от администрацията на президента Плевнелиев по закона за национална сигурност може да се предполага, че те също няма да стоят безучастни в сектора за сигурност. Военният министър Аню Ангелов също дава заявка за главна роля в тази сложна конструкция за влияние в разузнавателната общност.

Закон ми дай

На фона на споровете за Съвета по сигурност и дали има министър на службите сякаш е дошъл моментът НРС, НСО и Военното разузнаване да се сдобият с устройствени закони. Трите служби действаха дълго време с подзаконови актове.

По отношение на разузнаването първоначално се очакваше дебат дали да няма една служба. Тя трябваше да обедини в едно цивилното и военното разузнаване. Подобен законопроект беше внесен в парламента от депутата от СДС Димо Гяуров. Той е работен заедно с бившия шеф на НСС Атанас Атанасов, но засега е във фризера на парламента. По изказванията на останалите участници в дебата засега изглежда, че Военното разузнаване ще оцелее като самостоятелна бойна единици. Според сегашния директор на служба „Военна информация“ Веселин Иванов тя трябва да остане самостоятелна, защото и сега изпълнява специфични военно-политически задачи на стратегическо ниво, като задоволява нуждата от подобна информация на държавния апарат и потребностите на партньорите от НАТО. Не на последно място службата обезпечава с разузнавателна информация военните контингенти на България по различните конфликти точки на света, смята о.р. Веселин Иванов.

Очевидно има разбирателство НРС да бъде на подчинение на министър-председателя, а НСО да остане под ръководството на президента.

Всъщност моментът наистина е удобен за приемане на устройствени закони на секретните служби. Има изработена и приета една сравнително добра Стратегия за национална сигурност, съществува и

добра политическа конфигурация правителство – президент и парламент да са от едно мнозинство.

За пръв път от 20 години насам има и разбирателство, което доскоро беше невъзможно, защото винаги имаше политици, които искаха да имат възможности за манипулации чрез тайните служби. Просто трябва да се побърза, преди да дойде предизборният цикъл, защото тогава може някой пак да използва службите политически.

Големият въпрос е кой ще координира работата на разузнавателната общност. Засега той няма отговор. До приемането на закона ще продължи да се води задкулисна битка. Както почти винаги досега, тя се случва на два фронта. От една страна, различни групи се борят за контрол над службите, от друга, се правят плахи опити работата им да се контролира от този, който трябва – данъкоплатците. Изходът от тези битки ще е показателен за това дали политиците са направили голямата цивилизационна крачка, която отделя миналото от бъдещето. Изтока от Запада. Неясните интереси на службите от тези на хората.

 *** АВТОБИОГРАФИИ***

 Румен Миланов (Генерал Румен Миланов – биографична справка) е ръководил почти всички ключови служби и то при всички власти, съобщават от в-к Дневник. Определян е като поливалентен играч и човек, който умее да тушира конфликтите, без да крие личното си мнение. Той стана шеф на КАТ през 1993 г. след 18 години в системата на Народната милиция. Бил e и зам.-шеф на полицията и директор на жандармерията, на Националната служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) и на Националната служба за охрана (НСО).

От НСО се пенсионира през 2007 г. с орден от президента, след което оглави Асоциацията на полицейските началници, а в края на миналата година създаде Национално движение за гражданска сигурност с идеи за доброволчески отряди в помощ на МВР. Миланов отговаряше и за сигурността в строителната компания „Геотехмин“ на обявения от класация за най-богат българин Цоло Вутов.

От научните му публикации става ясно, че поливалентният катаджия най-много е писал за „криволичещите пътища“. Той не може да се похвали с постижения на нито един от високите постове, които е заемал през последните 20 години, но може – с прав и широк като магистрала професионален път.

Миланов е шеф на НСБОП по време на правителствата на Костов и Сакскобургготски (от 2000 г., когато заменя Кирил Радев от екипа на Богомил Бонев, до 2004 г.), антимафотите нямат големи разкрития, а под носа им стават знакови убийства като взривяването на боса на бившата СИК Стоил Славов, а групировките си разчистваха сметките публично (боят в „Ескейп“). Любимата му фраза е, че ако всичко е наред в организираната престъпност, тя е безшумна, а щом има престрелки, значи е притеснена.

Това не значи, че Миланов няма теория и дори формула за борбата с организираната престъпност. Ето какво споделя в интервю през 2004 г.: „Разследването на организираната престъпна дейност трябва да стане чрез перифразирането на формулата на Карл Маркс за принадената стойност.

При него тя изглежда така: пари – стока – пари прим. В нашия случай формулата е следната: престъпление – пари – престъпление прим – пари прим.“ Като всеки полицейски началник и той е коментирал съда и решенията му, но също с теоретичен уклон. „Вътрешното убеждение е като солта на манджата. Можеш сто години да ядеш без сол, но само на сол не можеш да изкараш и два дни.“

Миланов напусна НСБОП по времето на министър Георги Петканов (НДСВ) и това стана повод за поредния конфликт по кадрови въпроси между него и главния му секретар Бойко Борисов. Оттогава Миланов е близък със сегашния премиер и не беше изненадващо, че през 2009 г. Борисов му даде поста секретар на Съвета за сигурност, а след това му възложи писането на стратегията за борба с корупцията и организираната престъпност (БОРКОР). Миланов е и сред авторите на новата стратегия за национална сигурност.

Като личен съветник на премиера той отправи доста критики към вътрешния министър Цветан Цветанов, под чието методическо ръководство предстои да работи. „Полицаят е призван да прави услуги на населението, да помага, а не да наказва и заклеймява: този е нагъл, оня – лихвар. Не ни трябва полиция, която да се крие зад маски“, беше коментарът на Миланов за акциите, с които Цветанов се гордее.

***

Фармацевтичната индустрия е в средата на безпрецедентен период, в които много от най-продаваните лекарства ще продължат да губят патентите си и закрилата в САЩ през следващите няколко години

Продажбите на лекарства ($320 млрд.) през 2011 г. са само с 3,7% повече от 2010 г., като увеличението е само 0,5% на глава от населението и се дължи на нови марки и на младите хора, които ползват родителски застраховки и след пълнолетие

През 2011 г. индустрията стартира 34 нови лекарства, най-много иновации за година за последното десетилетие

Броят на издадените рецепти е паднал с 1,1% на национално ниво на глава от населението, а посещения при доктор са намаляли с 4,7% .

 Фармацевтичната индустрия е в средата на безпрецедентен период, в които много от най-продаваните лекарства ще продължат да губят патентите си и закрилата в САЩ през следващите няколко години

4 април 2012г. Бум на нови лекарства на пазара в САЩ повиши, макар и скромно, продажбите и печалбите на компаниите производители, както и разходите на населението за закупуването им през миналата година. Но печалбите бяха ограничени от слабото намаляло значително използване на рецепти, тъй като американците вече доста избягват посещенията при лекар, според доклад, публикуван днес, съобщи Ройтерс.

Като цяло САЩ продажбите на лекарства са достигнали $ 320 млрд. през 2011 г., с 3,7% повече от 2010 г., според доклад от IMS Health, компания за здравна информация и услуги. Увеличението е само 0,5% на глава от населението.

Броят на издадените рецепти е паднал с 1,1% на национално ниво на глава от населението, се казва в доклада. Посещения при доктор на пациенти е намалял с 4,7% .

„Това е продължителното въздействие от последните пет години на икономическите предизвикателства и продължаващият натиск от застрахователни компании с увеличаващите се премии, нарастнаха и цените, както за посещение при лекар, така и за лекарства“, каза Майкъл Клейнрок, директор на развитието на изследователска дейност за IMS институт на здравеопазването информатика, цитиран от Ройтерс.

„Ние сме достигнали повратна точка, където дали пациентът ще може да вземе реално парите от застраховката, за да покрие повишението в цената, както и да намери начин да използва по-малко лекарства (т.е. да се поддържа здрав)“, заяви Клейнрок.

Възрастните хора използват много по-малко лекарства през 2011, отколкото 2010 година. Рецептите за американците на 65 и повече години са спаднали с 3,1%  на глава от населението, според доклада. Най-голямото намаление сред възрастните е за лекарства за контролиране на високото кръвно налягане.

„Това, което те са направили е ясно, и е направено за тях, увеличили са се грижите за тях“, заяви Клейнрок за възрастните хора.

Обратно на това, използването на лекарства с рецепта, сред младите хора, на възраст от 19 до 25, нарасна с 2% – единствената възрастова група, където се наблюдава увеличение на употребата на лекарства през 2011 г.. Основнитв разходи за лечение на младите са били за терапии за депресия, загуба на концентрация и хиперактивност.

В доклада се отбелязва финансовата причина, като се казва, че увеличената употреба на лекарства сред младите хора съвпадна с новите регулации в здравеопазването на САЩ, нов закон, който позволява на младите хора да останат на застрахователни планове на техните родители до 26 годишна възраст, цели 5 години след навършване на пълнолетие (21).

Макар и слабо цялостното нарастване на употребата на продукти в областта на медицината през 2011 г. дойде най-вече от това, че фармацевтичната индустрия лансира нови лекарства, които се открояват да променят начина и състоянието на пациента на популярни болести, като хепатит С, инсулт и рак на кожата.

Като цяло, през 2011 г. индустрията стартира 34 нови лекарства, най-много иновации за година за последното десетилетие, според IMS.

Новите продукти включват и много популярните: за хепатит С – Incivek на Vertex Pharmaceuticals and Victrelis на Merck & Co; Bristol-Myers Squibb’s Yervoy and Roche Holding AG’s and Zelboraf за меланома; и две лекарства за превенция на сърдечен удар за пациенти с нарушена сърдечна дейност: Pradaxa на компанията Boehringer Ingelheim и Xarelto на Johnson & Johnson и Bayer AG.

Разходите за миналата година за налагането на новите марки лекарства, пуснати през 2010 г. и 2011 г. възлиза на 12,2 милиарда щатски долара, според IMS.

Като цяло разходите за маркови лекарства са нараснали с 2,2% до около $ 235 милиарда. Тези разходи са намалени с цели 14,9 милиарда щатски долара, защото има маркови продукти, които са загубили своята патентна защита (в т.ч. не са одобрени временните им патенти), както и от това, че на пазара се изляха по-евтини генерични копия. Най-сериозен пример за нахлуване „на рафтовете на магазините“ (т.е. лекарства без рецепта), а не в аптеките (където трябва да се регистрира пациента и да има рецепта), както и силната поява на недоказани, но силно рекламирани лекарства, е блокбъстърът на фирмата Pfizer – Lipitor, който бе обявен за борба против холестерола, но загуби патента си в края на ноември 2011г., като не стана ясно колко бройки са били продадени.

Лекарствата за основни лечения (Generics) сега съставляват около 80% от отпуснатите рецепти, според IMS.

Фармацевтичната индустрия е в средата на безпрецедентен период, в които много от най-продаваните лекарства ще продължат да губят патентите си и закрилата в САЩ през следващите няколко години.

2 април 2012г. Администрацията на САЩ има намерение да постигне отмяна на поправката Джексън-Ваник и пълното нормализиране на търговските отношения с Русия. Това се потвърждава в новия доклад на министъра на търговията на САЩ Рон Кърк Ron Kirk относно освовните резултати от работата на неговото ведомство през миналата година и задачите през настоящата. Документът днес бе изпратен до президента и Конгреса на САЩ, предаде РИА Новости.
Очакваното скорошно встъпване на Русия в Световната търговска организация(СТО) след продължилите 18 години преговори се оценява в доклада като „историческо събитие, което ще открие нова епоха в икономическите взаимоотношения между САЩ и Русия и ще доведе до разширяване на благоприятните възможности за икономическо сътрудничество”. След присъединяването на Китай през 2001 г. най-голямата държава, която все още не се е присъединила към СТО продължава да бъде Руската федерация. Много често са отправяни критики към СТО, че в нея членуват и недемократични държави (Members and Observers).

С одобрението на отмяната президентът на САЩ Барак Обама ще спази обещанието си към руския президент Дмитрий Медведев в кулоарите на срещата на върха на организацията Азиатско-тихоокеанско сътрудничество (АТИС) в Хонолулу през ноември миналата година. Тогава Обама заяви, че е време Конгресът във Вашингтон да отмени поправката „Джаксън-Ваник“, приета през 70-те години като вид търговска санкция срещу тогавашния СССР, който към момента не съществува повече от 38 години. Асошиетед Прес тогава цитира думи на благодарност на Меведев към САЩ за подкрепата им за руската кандидатура за World Trade Organization. По думите на руския президент досега никоя друга администрация във Вашингтон не е оказвала съдействие на Москва в тази насока. Обама пък каза, че встъпването на Русия в СТО, което вероятно ще стане факт през следващата година, е последица от усилената работа на Медведев и ще бъде от полза за Русия, САЩ и света.

Преди Обама неуспешни опити за отмяната на поправката Джексън-Ваник правиха и други двама американски президенти, както Бил Клинтън, така и Джордж Буш-младши. През 1994 година Бил Клинтън заяви, че Русия напълно отговаря на условията, изложени в поправката, но така и не успя да я изключи от страните, за която се отнася текстът. Същото се опита да направи – без успех – и Джордж Буш-младши. И двамата бяха блокирани от Конгреса, както се споменава, че може да се случи и сега.

Никоя нова администрация не може да твърди, че е разчистила външнополитическите останки от миналото докато не погребе заеме с реликвата от Студената война, поправката “Джексън-Веник“, написа през май 2009г.  в. “Ню Йорк таймс”.

Поправката Джексън-Ваник ще помогне на Русия да влезе в Световната търговска организация и да създаде подходящи условия за американските инвестиции в Руската федерация, които спаднаха с 90% през миналите 2-3 години.

Поправката „Джаксън-Веник“ /Jackson–Vanik amendment/ (наречена така по имената на своите автори – сенатор Хенри Джаксън Henry M. „Scoop“ Jackson и конгресмен Чарлз Ваник Charles Vanik , и двамата представители на Демократическата партия, чийто представител е и Барак Обама) е приета от американския Конгрес през 1974 г. Президентът на САЩ Джералд Форд (от Републиканската партия) подписва поправката Джаксън-Ваник на 3 януари 1975г., единодушно приета от двете камари на Конгреса, и въвежда ограничения върху търговията с редица страни, които ограничават свободното движение на своите граждани и възможностите за емиграция. По данни от 2010г. на Националната статистика на САЩ /U.S. census/, почти половината от живите американци сега, са родени след 1975г. Сред визираните държави на първо място е СССР, както и страните от съветския лагер, Румъния, Албания, Виетнам и Китай за спазването на човешките права. Поправката влиза в сила през 1975 г. и с нея на тогавашния Съветски съюз бе отнет статута на най-облагодетелствана нация в търговията като наказание за ограничаване на правата на емиграция на евреите. Поправката предвижда по-неизгодно облагане на стоки, които се изнасят от САЩ за тези страни. С разпада на СССР САЩ отмениха този регламент за бившите съветски републики, но за Русия той продължи да се прилага.

За България поправката „Джаксън-Веник“ е в сила до 22 януари 1991.

През декември 2009 г. тогавашният руски премиер и сегашен президент Владимир Путин обвини САЩ, че възпрепятстват влизането на Русия в Световната търговска организация (СТО), цитиран от Франс прес. „Влизането в СТО продължава да бъде наша стратегическа цел, но имаме впечатлението, че някои (страни – бел. ред.), сред които са САЩ, възпрепятстват влизането в СТО, а ние не знаем какви са техните мотиви“, заяви Путин. Въпреки че Путин като министър-председател номинално беше „№2″ след Медведев, няма съмнение кой притежава/ше реалната власт.

През април 2009 г. администрацията на Обама реши да възложи подготовката на почвата за първата среща на президентите на САЩ Барак Обама и на Русия Дмитрий Медведев на лондонската среща на “голямата двайсеторка” на двама възрастни дипломати – Хенри Кисинджър и Джеймс Бейкър. Топлите отношения на Хенри Кисинджър с Владимир Путин, който тогава ръководи страната в качеството на министър-председател, не са тайна за никого. Познават се от началото на 90-те години, когато бившият държавен секретар отиде в Петербург, където го посрещна тогавашният пръв заместник-кмет Путин, отговарящ за чуждестранните връзки. Известно е също така, че консултантската фирма на Кисинджър Kissinger & Associates прави услуги на Кремъл. Томас Греъм, който отговаряше за Русия в Съвета по национална безопасност на президента Буш, си сътрудничи тогава с компанията на Кисинджър вече близо година, като й помага с богатите си контакти и знания за Русия. Взаимодействията на компаниите Kissinger Associates (във фирмата работи Лорънс Ийгълбъргър, след това през 1989г. Депюти Секретар на Джордж Буш) и Baker Botts L.L.P. (бивш служител на фирмата е президентът Джордж Буш Младши)  с руснаците не се струват неуместни на никой.

По време на визитата на президента на САЩ Барак Обама в Москва през юли 2009 г., американски компании обявиха бизнес сделки между двете страни, най-голямата от които е инвестиция на Boeing на стойност $27 млрд., за период от 30 г., съобщи тогава Ройтерс./вижте по-долу още милиарди/

Вторият ден от визитата на американският президент в Москва през лятото на 2009 година започна със среща с руския премиер Владимир Путин в резиденцията му в Ново Огорьово. Обама бил отведен до тераса, където била приготвена закуска в „руски стил“ с чай от традиционен самовар. Били сервирани пушена есетра с палачинки и боровинков мармалад, яйца с черен хайвер и сметана, пелмени и пъдпъдък, а накрая – желе от вишни със сладолед от домашна сметана, както описа тогава закуската руската медия Нюзру.

NUMBERS

„Боинг“ подписват предложение за продажба на седемстотин тридесет и седем (737) самолета „Боинг“ с потенциална допълнителна продажба на 15 самолета на руската авиокомпания „Аерофлот“. Няколкото милиарда долара за продажба ще доведе до създаването на приблизително 44,000 нови работни места в тази индустрия.

През юли 2009 г., PepsiCo обяви, че ще инвестира близо един милиард щатски долара в напитки и съоръжения за производство на храни в Русия, включително и нов завод за бутилиране в Домодедово, Москва.

През април 2010 г. Ilim целулоза обяви инвестиция от 700 милиона щатски долара за изграждане на нова фабрика за сулфатна целулоза в Братск. Същия месец, Deere & Company обяви откриването на ново производство и дистрибуция на съоръжение, в размер на приблизително 500 милиона щатски долара.

През май 2010 г., Kimberly-Clark обяви откриването на завод за 170 милиона долара в Московска област, произвеждащ пелени.

На 4 юни 2010 г., GE влезе в Меморандум за разбирателство с руски държавни корпорации за руски технологии, за да преследва стратегически отношения на сътрудничество за производство и дистрибуция на промишлени продукти, необходими за справяне с нарастващите изисквания инфраструктура на Русия. Меморандумът за разбирателство специално разсъждава върху формирането на съвместни предприятия в областите на производството на електроенергия.

На 17 юни, 2010, Chevron Corp. и ОАО „Роснефт“ се договарят да проучват за нефт и природен газ на блок в Черно море. Един проект, който може да доведе до повече от 1 трилион рубли (32 млрд. долара).

На 23 юни, по време на посещението на президента Медведев в Силиконовата долина, Cisco обяви залог от един милиард долара в инвестиции през следващите десет години в технологични проекти в Русия. Руското правителство либерализира визовия режим и изискванията за регистрация на квалифицирани работници, идващи да работят в областта на иновациите.

ОЩЕ:

The True Cost of Jackson-Vanik

Review & Outlook: After Jackson-Vanik

Opening Russia

 From Obama With Love

US Protects Russians With Jackson-Vanik

‎

1 април 2012г. Отец Николай отбеляза 50-годишен юбилей днес в Лос Анджелис.

Със специално приготвена торта с пет свещички посрещнаха свещеника в салона за гости след редовната Неделна Литургия в Българска Източно-Православна Църква „Свети Климент Охридски“. Атмосферата бе освежена и с изпяването на „Многая лета“ и „Happy Birthday“, а Дядо Поп благодари и почерпи присъстващите.

Николай Цветанов Тодоров е роден на 28 март 1962г. в гр. Пирдоп. Завършва Духовна Семинария (1986г.) и Духовна Академия (1990г.), а започва като свещеник в България към Българският Синод на Българската Православна Църква през 1984 г.

От 2001 година е свещеник в Българската Източно-Православна Църква „Свети Климент Охридски“ в Лос Анджелис на адрес:

1162 N Bronson Ave
Los Angeles, CA 90038

Има две деца Цветан (28г.) и Екатерина (26г.).

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!

Да имаш здраве и късмет!

От редакцията на ОБЗОР By BulgariCA

31 март 2012г. Двете най-големи глобални системи за разплащане, „Виза“ и „Мастъркард“, както и четвъртата по големина – „Дискавър“, съобщиха вчера за мащабна кражба на лични данни на собственици на кредитни и дебитни банкови карти, предадоха множество американски уебсайтове, както и британското ББС, и нашата национална информационна агенция БТА.

В изявлението си трите американски компании посочват, че сигурността на собствените им системи не е нарушена, а информацията е открадната чрез посредническа компания, която се занимава с обработка на данни. По данни на Сикрет Сървис, които водят разследване мошениците се намират в Атланта, но имат достъп до данните на клиенти на кредитните институции в целите САЩ. Засега не е известно средствата на колко банкови клиенти са застрашени, но според уебсайта на Security blog KrebsOnSecurity, който първи съобщи новината first reported the story, засегнатите са над 10 милиона. „Виза“ и „Мастъркард“ заявиха, че са предупредили банките за кражбата. „Дискавър“ обяви, че е започнала да следи банковите сметки за подозрителни операции и в случай на нужда е готова да преиздава карти.

Пробивът в системата е осъществен между 21 януари и 25 февруари, според данни на компанията която е била „пробита“ Global Payments Inc., които съобщиха този петък за проблема.

Компаниите вече предупредили американските банки за случилото се, съобщи ББС. „Виза” твърди, че клиентите няма да носят отговорност за каквито и да било транзакции, извършени от мошениците.

От офисите на кредитните компании напомнят всеки да провери банковите си стейтмънти за възможни неотиризирани трансакции през последните 2-3 месеца.

Населението на България ще намалее с 10% до 2030 г. - ако не се предприемат мерки до 2060 г. страната ни ще бъде с най-възрастно население в ЕС. От 1 до 28 февруари 2011 г. в България се проведе 17-то преброяване на населението и жилищния фонд. Към 1 февруари 2011 година населението на Република България е 7 364 570 души. Жените са 3 777 999, или (51.3%). Мъжете са 3 586 571 или (48.7%). Средната възраст на населението през 2009 година е 41,8 год., през 2008 г. е била 41,7 год., а през 2001 г. - 40,4 год. От 1989г.насам Естественият прираст на населението постоянно намалява и е отрицателен, като през 2010г. е -34 652 души (-4.6 ‰),

Всеки 4-ти младеж не може да си намери работа

22% от младите хора у нас не са в системата на образованието, нито в програми за квалификация и преквалификация

 “2020 г. повече от 20% от населението на Европа ще бъде над 60 години – през последното десетилетие във всички страни от ЕС има спад в раждаемостта, а броят на 30-годишните е намалял значително от 2007 г. насам – населението на България ще намалее с 10% до 2030 г.  – ако не се предприемат мерки до 2060 г. страната ни ще бъде с най-възрастно население в ЕС

София, 29 март 2012 г. Всеки четвърти младеж на възраст между 15 и 24 години не може да си намери работа. Това съобщи днес Ласло Андор, еврокомисар за заетостта, социалните въпроси и социалното включване, на лекция пред студенти в Университета за национално и световно стопанство /УНСС/ в София, цитиран от БТА.
Еврокомисарят откри по-рано днес в Пловдив Европейски панаир на социални предприятия и кооперации за хора с увреждания. По време на еднодневното си посещение у нас Ласло Андор се срещна с президента Росен Плевнелиев и с министъра на труда и социална политика Тотю Младенов.
Комисарят за заетостта цитира данни, според които почти 22 процента от младите хора у нас не са в системата на образованието, нито в програми за квалификация и преквалификация. Решение на проблема според Ласло Андор е държавите в Европейския съюз /ЕС/ да инвестират в обучение на младежите, като за целта използват средствата от Европейския социален фонд.
Застаряването на населението е един от основните демографски проблеми на всички държави-членки на ЕС, обобщи еврокомисарят.
Той съобщи, че според прогнозите на експертите от Европейската комисия /ЕК / през 2020 г. повече от 20 процента от населението на Стария континент ще бъде на възраст над 60 години. През последното десетилетие във всички страни от съюза има спад в раждаемостта, а броят на 30-годишните е намалял значително от 2007 г. насам, отчете Ласло Андор. Той отбеляза, че населението на България се очаква да намалее с 10 процента до 2030 г. Ако не се предприемат мерки, проблемът със застаряването на населението ще расте и в бъдеще, като до 2060 г. страната ни ще бъде с най-възрастно население в ЕС, подчерта Ласло Андор.

Окончателното преброяване на населението в България през 2011 г. определя 7 364 570 души. По данни от предишното преброяване от 2001 г. населението е било 7 932 984 души. От 1 до 28 февруари 2011 г. в България се проведе 17-то преброяване на населението и жилищния фонд. Жените са 3 777 999, или (51.3%). Мъжете са 3 586 571 или (48.7%). ОЩЕ ТУК: Население

Като решения на демографските проблеми, еврокомисарят по заетостта открои създаването на условия младите хора да не напускат родината си и да получаването на равни възможности за трудова реализация. За целта са необходими капитали за насърчаване на частната инициатива, инвестиции в областта на образованието, професионалното обучение и пазара на труда, каза още еврокомисар Ласло Андор.

ТАБЛИЦИ ЗА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ НА ТОЗИ ЛИНК: Население на България

Ето някои от тях:

Съгласно присъединителния договор на България, останалите държави-членки на ЕС имат право едностранно да налагат ограничения на българи и румънци за достъпа до трудовите си пазари до 31 декември 2013г. Рестриктивните мерки бяха въведени като временни с цел да не се стигне до големи емигрантски вълни от страна на новоприети страни към някои от “старите” страни-членки. Към момента ограничения все още прилагат Австрия, Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Малта, Холандия, Франция, Великобритания и Ирландия. Таблица/фото: Илиана Иванова (ГЕРБ/ЕНП) /Кликнете в/у снимката за по-голям размер/

ДАННИ ЗА ОТНЕМАНЕТО И ЗА ПРАВО НА ТРУД И ЖИВОТ НА БЪЛГАРИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, НА КОЙТО БЪЛГАРИЯ Е ЧЛЕН ОТ 2007 Г. И ПЛАЩА ВНОСКИТЕ СИ РЕДОВНО

29 март 2012г. Държавите в ЕС и Европейската комисия трябва да работят по-усилено за прилагането на основните права на гражданите на Общността, се посочва в документа, приет от ЕП днес и цитиран от българската редакция на пресслужбата на парламента.

Това включва свободното придвижване на граждани и пребиваване в друга страна от ЕС (вкл. и неограничаване на правата на българи и румънци за работа в друга държава от Общността), както и възможностите за кандидатиране и гласуване за Европейски парламент и за местни избори. ЕП призовава деветте държави от ЕС, които продължават да ограничават достъпа на български и румънски граждани до техните пазари на труда, „да преразгледат възможно най-скоро своите решения, като вземат предвид принципа на равенство, забраната за дискриминация, необоснования характер на тези решения и принципа на солидарност“.

ПРИПОМНЯМЕ:

На гурбет в Германия – защитени и ограничени: Българите все още нямат изцяло свободен достъп до германския пазар на труда – до 2014 само ограничен – Безскрупулни фирми се възползват – Българинът не е заплаха! – Прах в очите на хората и масло в колелата на Евро-машината за евтина трудова ръка – Стадо спи спокойно – държавният стопанин спи, синдикалните кучета си лаят, корпоративният керван си върви!

Достъпът до пазара на труда в Люксембург за българи и румънци остава ограничен за още две години поради високото равнище на безработица в херцогството, съобщи БТА на 11 декември 2011г. Според решение на люксембургското правителство през следващите две години българските и румънските граждани, желаещи да работят в Люксембург, ще трябва да имат разрешително за работа. Ограничението е предвидено в споразумението за присъединяването на двете страни към Европейския съюз и изтича през 2014 година. Изключение има за българи и румънци, членове на семейство на друг гражданин от ЕС, които няма да се нуждаят от разрешителни за работа, за да получат достъп до пазара на труда в Люксембург. Българските и румънските студенти също имат право да работят без разрешителни.

Белгия обяви на 19 декември 2011г. решението си да удължи до края на 2013 г. преходните мерки за ограничаване на достъпа на румънски и български работници до белгийския пазар на труда, съобщи тогава БТА. Румънските и български работници ще могат да получават разрешение за работа само в секторите, за които е обявено, че има недостиг на работна ръка.

По този начин Белгия се присъедини към Великобритания и Ирландия, които вече бяха изпратили съобщения до Европейската комисия, че ще удължат рестрикциите за румънски и български работници след 31 декември 2011 г. най-малко до 2013 година.

Само български граждани, които пребивават официално повече от пет години на територията на Република Австрия, могат да бъдат наети напълно легално на работа. За тази цел те трябва да получат от AMS (Arbeitsmarktservice) формуляра ЕУ-Фрайцугигкайтбещетигунг (EU-Freizugigkeitsbestatigung), който се издава въз основа на §32а Abs 2 и Abs 3 от AuslBG.

Договорът за присъединяване от 2005 г. позволява на 25-те страни-членки на Европейския Съюз (ЕС), към които България и Румъния се присъединиха при последното разширяване на съюза през 2007 г., да ограничат временно свободния достъп на работници от Румъния и България до трудовите им пазари. Преходният период от общо седем години е разделен на три етапа – 2 плюс 3 плюс 2 години. В края на всеки етап страните-членки обявяват дали спират забраната или искат тя да действа и през следващия. От решението на Белгия се разбра, че тя ще иска забраната да действа възможно най-дълго. След изтичането на седемгодишния период в края на 2013 г. предпазна клауза позволява една страна членка да въведе отново ограничения, ако съществуват тежки сътресения на трудовия й пазар или опасност от такива (както постъпи Испания на 22 юли 2011 година). Съгласно присъединителния договор на България, останалите държави-членки на ЕС имат право едностранно да налагат ограничения до 31 декември 2013г. Рестриктивните мерки бяха въведени като временни с цел да не се стигне до големи емигрантски вълни от страна на новоприети страни към някои от “старите” страни-членки.

Всеки гражданин на ЕС има правото да търси работа в други страни-членки при същите условия като гражданите на тези страни. С други думи за назначаването на чужденци, които са граждани на ЕС, не трябва да бъдат поставяни дискриминативни изисквания. Това обаче не означава, че в определени случаи не е оправдано изискването на определен трудов стаж или владеенето на езика на приемащата страна. Това се казва на уебсайта на представителството на Европейската Комисия в България. Ето какво още се съобщава от официалната Европейска институция относно правото на труд, осигуровки и други за нашите сънародници в Европейския Съюз (ЕС).

Признаване на дипломи

Достъпът до общия пазар на труда се улеснява и от редица директиви (изменени и допълнени от Директива 2005/36/ЕО , с действие от 20.10.2007г.), които регламентират взаимното признаване на професионалните квалификации за т. нар. регулирани професии (тези, които изискват определена квалификация, доказана с притежанието на диплома или сертификат). Специални секторни директиви регламентират автоматичното признаване на дипломите на лекари (Директива 93/16/ЕИО ), медицински сестри (Директива 77/452/ЕИО ) фармацевти (Директива 85/433/ЕИО ), стоматолози (Директива 78/686/ЕИО ), архитекти (Директива 85/384/ЕИО ) и др. Общият принцип гласи, че квалификации, придобити в една държава-членка, които дават достъп до трудовия пазар в тази  страна, трябва да бъдат автоматично признати на територията на всички останали страни-членки, доколкото отговарят на един минимум от задължителни изисквания, описани в съответните директиви.

Обезщетения при безработица

В случаите, когато правото на получаване на обезщетения при безработица зависи от покриването на определени осигурителни периоди, периоди на работа в една или повече държави-членки, също следва да бъдат зачетени. Обикновено, обаче, преди да се подаде молба за социално подпомагане при безработица е необходимо лицето да е работило в страната, където кандидатства за подпомагане. Освен това в сила ще са правилата за обезщетение при безработица, валидни в приемащата страна.

Ако Вие сте безработно лице и желаете да потърсите работа в други страни на ЕС, то имате право да получава обезщетение от България за период от три месеца след напускане на страната при следните условия (Регламент 1408/71/ЕО ):

• Трябва де сте получавали обезщетения при безработица за поне четири седмици в България;
• Трябва да получите от съответната компетентна институция в България документ E 303;
• Трябва да се регистрирате в бюрото по труда на приемащата страна в седемдневен срок от дата на пристигане;
• Трябва да се съобразявате с процедурите на приемащата страна.

Правото на социално подпомагане в България се губи, ако се завърнете след изтичане на периода от три месеца.

Повече за координацията на системите за социална сигурност в ЕС четете тук .

Списък на европейските формуляри (E-forms), които издава НОИ за прилагане на Регламент 1408/71, може да намерите тук .

Пенсионни права

Във всяка страна, където сте били осигурени, Вашите осигурителни права се запазват до навършване на пенсионна възраст, т.е. вноски, които са били платени, не се прехвърлят в друга държава-членка или изплащат обратно на осигуреното лице, ако лицето вече не е осигурено в тази държава.

Всяка държава-членка, където сте били осигурени поне една година трябва, да Ви изплати пенсия в размер пропорционален на периода, през който сте се осигурявали. Ако сте били осигурени дълго, ще получите относително “висока” пенсия (Регламент 1408/71/ЕО ).

Допълнителна информация за пенсионните Ви права в ЕС може да намерите тук (английски).

Преходни разпоредби за български граждани

Българските граждани все още не могат да се възползват от пълния обем на правата си на общия пазар на труда на ЕС. Според клауза от Анекс към Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС се въвежда преходен период от максимум 7 г., считано от дата на членство на страната ни, през които останалите страни-членки са свободни да налагат национално мерки, за да ограничат достъпа на работна ръка от България до техните трудови пазари. Най-често тези мерки се изразяват в изискването за притежание на разрешително за работа. Тези ограничения бяха в сила и за 10-те нови страни-членки, присъединили се през 2004г. и се отнасят за наемната работна ръка, но не и за самонаетите.

В края на 2008 г. Комисията ще изготви доклад, въз основа на който Съветът ще преразгледа действието на преходните договорености. Освен това, всяка от държавите-членки на ЕС-25 трябва да уведоми официално Комисията дали възнамерява да продължи да прилага своите национални законодателни мерки в продължение на най-много още три години. По принцип, преходните договорености следва да преустановят действието си пет години след присъединяването. Въпреки това, съществува възможност дадена държава-членка на ЕС-25 да поиска от Комисията разрешение да продължи да прилага своите национални мерки в продължение на още две години, но само ако отчита сериозни смущения на трудовия си пазар.

Кои страни имат ограничения за българи – виж тук [56 KB] .

Подробна информация за свободното движение на работници към и от България може да намерите тук .

There is an insidious and pernicious invasion in California and more specifically in the L.A. area by vicious members of several Mexican drug cartels. Their numbers and the amount and degree of violence are increasing as are their influences on local governments. If you stick to the Los Angeles that has been remade by Mexicans and Mexican-Americans, the parts shaped by waves of immigration, assimilation and reinvention, you travel on remarkably stable ground. Wherever you go in this rich, sprawling terrain — getting off the freeways, driving through downtown and then heading generally south and east to suburbs like Vernon, South Gate, Lynwood, Huntington Park, El Monte, Pico Rivera — you can follow the sounds of the Mexican countryside. In clubs, bars, swap meets and concert halls, from car radios and ringing cellphones, you will hear corridos, old-time folk ballads in the banda and norteño styles. “Corridos are part of the literature of the common people,” wrote Chris Strachwitz, who founded Arhoolie Records and has spent a lifetime collecting and studying traditional Mexican music. Many of these songs will be narcocorridos, stories of bandits and outlaws updated to the age of drug cartels and AK-47s, and known to some, because of their grim authenticity and bad reputation, as “the rap of modern Mexico". Los Angeles and its suburbs are in grave danger of becoming outposts for Mexican drug- and immigrant-smuggling cartels, according to local law enforcement officials. COURTESY OF LA TIMES

While the foreign policy elite in Washington focuses on the 8,000 deaths in a conflict in Syria — half a world away from the US — more than 47,000 people have died in drug-related violence since 2006 in Mexico

Certainly, while the Mexican violence is largely criminal, Syria is a more clear-cut moral issue, enhanced by its own strategic consequences

U.S. foreign policy emanates from the domestic condition of its society, and nothing will affect its society more than the dramatic movement of Latin history northward

Looking deeper into the 21st century, as Arnold Toynbee notes in A Study of History (1946), a border between a highly developed society and a less highly developed one will not attain an equilibrium but will advance in the more backward society’s favor. Thus, helping to stabilize Mexico — as limited as the United States

Mexico will partly determine what kind of society America will become, and what exactly will be its demographic and geographic character, especially in the Southwest

If policymakers in Washington calculate U.S. interests properly regarding those two critical countries, then the United States will have power to spare so that its elites can continue to focus on serious moral questions in places that matter less

By Robert D. Kaplan/ Stratfor | Geopolitical intelligence, economic, political, and military …

While the foreign policy elite in Washington focuses on the 8,000 deaths in a conflict in Syria — half a world away from the United States — more than 47,000 people have died in drug-related violence since 2006 in Mexico. A deeply troubled state as well as a demographic and economic giant on the United States’ southern border, Mexico will affect America’s destiny in coming decades more than any state or combination of states in the Middle East. Indeed, Mexico may constitute the world’s seventh-largest economy in the near future.

Certainly, while the Mexican violence is largely criminal, Syria is a more clear-cut moral issue, enhanced by its own strategic consequences. A calcified authoritarian regime in Damascus is stamping out dissent with guns and artillery barrages. Moreover, regime change in Syria, which the rebels demand, could deliver a pivotal blow to Iranian influence in the Middle East, an event that would be the best news to U.S. interests in the region in years or even decades.

Nevertheless, the Syrian rebels are divided and hold no territory, and the toppling of pro-Iranian dictator Bashar al Assad might conceivably bring to power an austere Sunni regime equally averse to U.S. interests — if not lead to sectarian chaos. In other words, all military intervention scenarios in Syria are fraught with extreme risk. Precisely for that reason, that the U.S. foreign policy elite has continued for months to feverishly debate Syria, and in many cases advocate armed intervention, while utterly ignoring the vaster panorama of violence next door in Mexico, speaks volumes about Washington’s own obsessions and interests, which are not always aligned with the country’s geopolitical interests.

Syria matters and matters momentously to U.S. interests, but Mexico ultimately matters more, so one would think that there would be at least some degree of parity in the amount written on these subjects. I am not demanding a switch in news coverage from one country to the other, just a bit more balance. Of course, it is easy for pundits to have a fervently interventionist view on Syria precisely because it is so far away, whereas miscalculation in Mexico on America’s part would carry far greater consequences. For example, what if the Mexican drug cartels took revenge on San Diego? Thus, one might even argue that the very noise in the media about Syria, coupled with the relative silence about Mexico, is proof that it is the latter issue that actually is too sensitive for loose talk.

It may also be that cartel-wracked Mexico — at some rude subconscious level — connotes for East Coast elites a south of the border, 7-Eleven store culture, reminiscent of the crime movie „Traffic,“ that holds no allure to people focused on ancient civilizations across the ocean. The concerns of Europe and the Middle East certainly seem closer to New York and Washington than does the southwestern United States. Indeed, Latin American bureaus and studies departments simply lack the cachet of Middle East and Asian ones in government and universities. Yet, the fate of Mexico is the hinge on which the United States’ cultural and demographic future rests.

U.S. foreign policy emanates from the domestic condition of its society, and nothing will affect its society more than the dramatic movement of Latin history northward. By 2050, as much as a third of the American population could be Hispanic. Mexico and Central America constitute a growing demographic and economic powerhouse with which the United States has an inextricable relationship. In recent years Mexico’s economic growth has outpaced that of its northern neighbor. Mexico’s population of 111 million plus Central America’s of more than 40 million equates to half the population of the United States.

Because of the North American Free Trade Agreement, 85 percent of Mexico’s exports go to the United States, even as half of Central America’s trade is with the United States. While the median age of Americans is nearly 37, demonstrating the aging tendency of the U.S. population, the median age in Mexico is 25, and in Central America it is much lower (20 in Guatemala and Honduras, for example). In part because of young workers moving northward, the destiny of the United States could be north-south, rather than the east-west, sea-to-shining-sea of continental and patriotic myth. (This will be amplified by the scheduled 2014 widening of the Panama Canal, which will open the Greater Caribbean Basin to megaships from East Asia, leading to the further development of Gulf of Mexico port cities in the United States, from Texas to Florida.)

Since 1940, Mexico’s population has increased more than five-fold. Between 1970 and 1995 it nearly doubled. Between 1985 and 2000 it rose by more than a third. Mexico’s population is now more than a third that of the United States and growing at a faster rate. And it is northern Mexico that is crucial. That most of the drug-related homicides in this current wave of violence that so much dwarfs Syria’s have occurred in only six of Mexico’s 32 states, mostly in the north, is a key indicator of how northern Mexico is being distinguished from the rest of the country (though the violence in the city of Veracruz and the regions of Michoacan and Guerrero is also notable). If the military-led offensive to crush the drug cartels launched by conservative President Felipe Calderon falters, as it seems to be doing, and Mexico City goes back to cutting deals with the cartels, then the capital may in a functional sense lose even further control of the north, with concrete implications for the southwestern United States.

One might argue that with massive border controls, a functional and vibrantly nationalist United States can coexist with a dysfunctional and somewhat chaotic northern Mexico. But that is mainly true in the short run. Looking deeper into the 21st century, as Arnold Toynbee notes in A Study of History (1946), a border between a highly developed society and a less highly developed one will not attain an equilibrium but will advance in the more backward society’s favor. Thus, helping to stabilize Mexico — as limited as the United States’ options may be, given the complexity and sensitivity of the relationship — is a more urgent national interest than stabilizing societies in the Greater Middle East. If Mexico ever does reach coherent First World status, then it will become less of a threat, and the healthy melding of the two societies will quicken to the benefit of both.

Today, helping to thwart drug cartels in rugged and remote terrain in the vicinity of the Mexican frontier and reaching southward from Ciudad Juarez (across the border from El Paso, Texas) means a limited role for the U.S. military and other agencies — working, of course, in full cooperation with the Mexican authorities. (Predator and Global Hawk drones fly deep over Mexico searching for drug production facilities.) But the legal framework for cooperation with Mexico remains problematic in some cases because of strict interpretation of 19th century posse comitatus laws on the U.S. side. While the United States has spent hundreds of billions of dollars to affect historical outcomes in Eurasia, its leaders and foreign policy mandarins are somewhat passive about what is happening to a country with which the United States shares a long land border, that verges on partial chaos in some of its northern sections, and whose population is close to double that of Iraq and Afghanistan combined.

Mexico, in addition to the obvious challenge of China as a rising great power, will help write the American story in the 21st century. Mexico will partly determine what kind of society America will become, and what exactly will be its demographic and geographic character, especially in the Southwest. The U.S. relationship with China will matter more than any other individual bilateral relationship in terms of determining the United States’ place in the world, especially in the economically crucial Pacific. If policymakers in Washington calculate U.S. interests properly regarding those two critical countries, then the United States will have power to spare so that its elites can continue to focus on serious moral questions in places that matter less.

Белене остава в историята, не само българската а и световната, не само като мястото където беше комунистическият концлагер в миналото, но и като мястото където Атомна Електроцентрала няма да бъде построена. Изпълнението на договора за изграждането на двублоковата АЕЦ „Белене”, която да работи с руски реактори, беше преустановено през 2009 г., след оттеглянето на основния инвеститор – германската корпорация RWE.Белене е град в Северна България, на 223 км североизточно от столицата София. На 07 септември 1964 г. Белене е обявен за град. На територията община Белене се намира част от природния парк Персина, който обхваща територии и от общините Свищов и Никопол, както групи от островите в българския участък на р. Дунав в този район. Той е единствения природен парк в българския участък на р. Дунав. Групата от острови наречена "Беленски дунавски архипелаг" се състои от 19 острова като по-големите са островите „Персин“, „Магареца“, „Милка“, „Китка“, „Голяма бързина“, „Малка бързина“ и др. Тук се е намирал и най-големият Концентрационен лагер след вземанато на властта от Комунистите и Отечествения фронт в България. Той е създаден на Белене (остров) на р. Дунав през пролетта на 1949 г. Закрит от 1 януари 1953 година, той е възстановен след унгарските събития в края на 1956 година и отново е закрит на 27 август 1959 година. Лагерът отново е отворен в средата на 80-те години, по време на т.нар. Възродителен процес. Там са депортирани много от противниците на комунистическия режим в Народна република България: селяни - противници на ТКЗС, полицаи, офицери, предвоенни министри, индустриалци и банкери, народни представители от разтурената опозиция, николапетковисти, социалдемократи, демократи, анархисти, троцкисти, легионери, бранници, ратници, членове на ВМРО, католически, протестантски и православни духовници, разследвани като титовисти комунисти, руски белоемигранти, гръцки военнопленници и комунистически политемигранти, югославски политемигранти, турски и германски военнопленници. Лагерът се ръководел от българската Държавна сигурност. Задържаните (около 1100 души, от които около 800 - политически) са работили в земеделието: Официалното име на лагера е било „Работнически лагер за превъзпитание“. И до днес се намира един затвор в западната част на острова, който преди е функционирал паралелно с концлагера. Понтонен мост е връзката със сушата, по него може да премине кола. За да се премине през моста е нужно разрешението на управата на затвора, което се намира на брега на Белене. Забранено е посещението на острова Белене от туристи. По заповед на Политбюро на БКП са открити и лагерите в Ловеч, Куциян, Скравена, Босна, Бухово и други. Общо населението на цялата Община Белене възлиза на 10 927 души. Естественият прираст в общината е отрицателен и жителите залагат много на новата АЕЦ за да имат работа.

Няма да се строи втората атомна електро централа АЕЦ БЕЛЕНЕ – много е скъпа и не е намерен стратегически инвеститор – на нейно място газова централа, монтират 7-ми реактор на АЕЦ „Козлодуй”

Борисов обещал на Путин „дружески да се разделят проекта „Белене“ и да продължат със строителството на „Южен поток“

В момента се водят две дела – в Женева и в Париж, заведени съответно от българската и от руската страна по този проект

Бойко Борисов: „При цена около 6 милиарда евро, с кредитния ресурс, който ни се предлага – между 10 и 12% лихва, за 6 години строеж тази централа отива някъде от порядъка на 10 милиарда евро или приблизително 20 милиарда лева. Ние нямаме възможност да я платим, а и да задължим държавата поколения наред да плащат тези пари, няма как да стане. В същото време целият ядрен риск, ако нещо се случи там, на този земетръсен разлом, остава за сметка на България.“

28 март 2012г. Белене остава в историята, не само българската а и световната, не само като мястото където беше комунистическият концлагер в миналото, но и като мястото където Атомна Електроцентрала няма да бъде построена. Така макар и символично, но този път измерено в сериозни цифри, се приключи с участието на „червените“ в управлението на България.

Стенограмата от днешното редовно седмично заседание на българското правителство на което се реши да бъде спрян строежа на АЕЦ БЕЛЕНЕ бе публикувано на уебсайта на институцията:  Правителството спира строителството на АЕЦ – Белене

Нито съвместно с Русия, с Европа, със САШ, или с когото и да било. Това стана ясно днес, след като министър-председателят на Р България Бойко Борисов, официално коментира, че цена от около 6 милиарда евро плюс евентуален бъдещ заем от Русия за втората централа ще бъде непосилна за страната, цитират премиера от БТА.

Борисов повтори, че няма да се строи втората централа и заради това, че не е намерен стратегически инвеститор от Европа. Така премиерът обобщи  мотивите за решението на правителството да прекрати строителството на Атомната Електро-Централа (АЕЦ) Белене.

Той припомни, че за започването на проекта „Белене“ е взет и заем от 220 млн. евро, като само лихвите по него, плащани от правителството, са 102 млн. лв.

„При цена около 6 милиарда евро, с кредитния ресурс, който ни се предлага – между 10 и 12% лихва, за 6 години строеж тази централа отива някъде от порядъка на 10 милиарда евро или приблизително 20 милиарда лева“, изчисли Борисов за „Белене“.

„Ние нямаме възможност да я платим, а и да задължим държавата поколения наред да плащат тези пари, няма как да стане. В същото време целият ядрен риск, ако нещо се случи там, на този земетръсен разлом, остава за сметка на България“, подчерта премиерът.

Той припомни, че в момента се водят две дела – в Женева и в Париж, заведени съответно от българската и от руската страна по този проект и това води до изразходване на още средства. Към момента за проекта АЕЦ „Белене“ са изразходвани 1,4 млрд. лева , имаме да плащаме и още 500 млн. лв. към БНП „Париба“, каза Борисов. За  три години изплатените лихви по този кредит са 102 млн. лв., добави той.

Премиерът каза, че при разговора му с Владимир Путин е обсъждана именно тази тема, като по думите на Борисов Путин е обещал „дружески да се разделим по проекта „Белене“ и да продължим със строителството на „Южен поток“, в който участват и европейски компании.

По план през декември 2015 г. трябва да започне първият етап от „Южен поток“, припомни Борисов. По думите му с участието в проекта България ще се превърне в газопреносен център на Балканите.

Борисов изрази надежда България да успее да договори и намаляване на цените на природния газ от Русия. Това също е било обсъждано в телефонния разговор с Владимир Путин.

Министър-председателят прогнозира, че монтирането на 7-ми реактор на АЕЦ „Козлодуй” ще отнеме 6-7 години. „Понеже от 33 години „Белене” не е построена, мисля, че 6-7 години не са фатални”, каза Бойко Борисов.

Във връзка с въпрос за направеното от предишното правителство по проекта „Белене“ Борисов риторично попита защо, ако са искали да построят централата, не са започнали да го правят, за да стане процесът необратим.

Бойко Борисов потвърди излязлата вчера предварителна информация, че се предвижда на площадката да се строи газова централа и посочи, че ще се търси инвеститор за нея.

На въпрос защо правителството не е изчакало доклада на британската банка HSBC – консултант по проекта, Борисов не отговори пряко, а само коментира, че „не бива да шикалкавим по този важен проект и да отлагаме решението за него“.

Стенограмата от разговорите между министрите, разпространена от правителствената пресслужба. „Тук мога да кажа спокойно, че руската страна няма никаква вина за този проект. Те произвеждат реактори – който иска, да ги купува. Компрометирането на проекта „Белене“ идва от неговите първоначални стъпки. Защо проектът е компрометиран и нито един голям инвеститор не пожела да дойде тук? И тук има гигантски далавери, които са направени, и аз съм убеден, че рано или късно прокуратурата ще повдигне обвинение. „, казва Борисов на заседанието. 

Четете цялата стенограма тук: MS-STENOGRAMA 28mart2012

МНЕНИЯ

С изграждането на седми реактор в АЕЦ „Козлодуй“ произвежданото електричеството ще струва по-евтино, обяви днес директорът на атомната централа Александър Николов пред БНР. „Връзките между новия обект и енергийната система на страна са изградени и те на практика няма да струват нищо. След като няма да се строи допълнителна инфраструктура, няма как токът да не е по-евтин„, категоричен е директорът на АЕЦ „Козлодуй“. „Площадката в Белене имаше международен лиценз за изграждане на нова атомна централа, докато площадка „Козлодуй“ не разполага с такъв лиценз в момента“, добави директорът на атомната централа и уточни, че процесът на лицензиране на нова площадка е изключително сложен. Необходимо е да се извършат редица проучвания преди това. По мои предположения, това може да се случи за един период от между 3 и 5 години“, коментира Александър Николов.

В Белене оставаме умерени оптимисти и вярваме, че решението да бъде спряно строителството на атомната централа ще бъде ревизирано. Това заяви пред репортер на БТА кметът на Белене Петър Дулев. Основание за оптимизъм ни дават всички проучвания и данни за проекта, както и предварителният доклад на английската банка-консултант, допълни Дулев.

Президентът на Р България Росен Плевнелиев подкрепя решението на правителството да се откажем от проекта АЕЦ „Белене“, за което беше информиран лично от премиера Бойко Борисов. Според държавния глава не е ясна финансовата изгода за България от реализацията на АЕЦ „Белене“. Според президента важни са националните приоритети, сред които са енергийната ефективност, енергийната диверсификация, а АЕЦ „Белене“ не решавал нито един от тях. Росен Плевнелиев счита, че перспективите и възможностите за инвестиции са изключително големи в сферата на енергийната ефективност, където има и голяма възвращаемост. Росен Плевнелиев е категоричен, че за първи път подобно решение се взима прозрачно.

Реакциите на депутатите в българския парламен на решението на правителството България да се откаже от проекта АЕЦ „Белене“ бяха на двете крайности. Сините поздравиха Бойко Борисов за позицията, а червените остро възнегодуваха, като изказаха силни съмнения за взимането на решението.

„Решението бих го сравнил с едно решение през 1881 г., когато в България се е решавало накъде да се построи една важна железница – дали към Европа, или към Русия. Един руски банкер дал пари, за да се построи пътят за руската страна. Тогава българският парламент бил разумен и правителството било разумно и избрало европейския път. Аналогията е същата в момента. Българското правителство избра отново европейския път”, посочи Иван Костов, водач на „сините“ от ДСБ. (кликнете в/у името му за автобиография)

Лидерът на „сините“ от СДС Мартин Димитров заяви, че решението да бъде спряно строителството на АЕЦ „Белене“ е победа за Синята коалиция. „Поздравявам премиера, макар че той 2,5 години харчи за проекта ненужни средства. Седми блок на АЕЦ „Козлодуй” ще бъде поне два пъти по-евтин, възможната газова централа на площадката на АЕЦ БЕЛЕНЕ ще бъде много добра инвестиция“, допълни той. (кликнете в/у името му за автобиография)

Според Румен Овчаров (Коалиция за България, БСП, два пъти министър на енергетиката и енергийните ресурси в предишни правителства – кликнете в/у името му за автобиография) „приказката за седми блок в АЕЦ „Козлодуй“ е поредната димка, която на практика трябва да омекоти удара от преминаването в режим на ликвидация на атомната енергетика в България.„Някой очевидно е заинтересован да унищожим ядрената енергетика в България, за да се развива тя на други места. Аз малко трудно схващам логиката и на Мартин Димитров, и на Иван Костов, които твърдят, че когато реакторът се монтира в „Козлодуй“, за разлика от монтирането му в „Белене“, изведнъж ставаме енергийно независими от Русия. Още по-трудно мога да разбера защо когато реакторът е в „Белене“ няма пазар за неговата електроенергия, а като се премести в „Козлодуй“ – вече има пазар. Това е най-циничен начин за поредното хвърляне на прах в очите на българския народ “, коментира той пред БНР. А относно информацията, че ще строим газотурбинна централа вместо „Белене“, Овчаров беше категоричен: „Това може да го измисли само някой, който иска да услужи много силно на руската страна и на „Газпром“.

Отказът на България от строителството на АЕЦ „ Белене “ няма да донесе съществени загуби за „ Росатом „ (Rosatom State Nuclear Energy Corporation). Това заяви пред ИТАР-ТАСС ръководителят на руската корпорация Сергей Кириенко (Кириенко, Сергей Владиленович) .

В съобщение на националната коалиция  БелеНЕ! – Кампания срещу изграждането на АЕЦ Белене до медиите пише, че еколозите с нетърпение очакват да се запознаят с текста на решението и да проследят процедурата по приключването на проекта за втора ядрена централа в България. „Отказът от проекта  не означава да престане да се търси отговорност за откраднатите огромни обществени средства“, пише още в съобщението. Решението за бъдещето на площадката на АЕЦ „Белене” би следвало да бъде взето след обществена дискусия и конкурс за избор на най-добрия вариант, смятат от коалицията.

ПРИПОМНЯМЕ:

Всеки по задачи за българската енергетика

Кърджали (27 март 2012)"Позицията на България за проекта АЕЦ „Белене" ще бъде обявена на утрешното (сряда 28 март, 10:00) седмично заседание на правителството, каза министър-председателят в Кърджали. На среща с тютюнопроизводителите от областта премиерът Бойко Борисов връчи символичен чек за 73 милиона лв. на председателя на Националната асоциация на тютюнопроизводителите Цветан Филев. Пресфото-БТА снимка: Петко Борисов (РД) Източник: БТА

За газта, президенти, посланици и личния живот на Бойко Борисов

Руският президент на телфона с българския премиер

Министри в Русия и САЩ

Президента вози американският посланик на щатски електро-автомобил в София

73 милиона за тютюна

Бойко „не си лакира ноктите и не си боядисва косата“, „пости една седмица за Великден – хапва фасул с люти чушки и чесън“, „помага на всеки за спорта“, „вдига 140-145 кг от лежанка“ и „няма да връща задължителната казарма, като ангария“

27 февруари 2012г. /вторник/Ключови министри начело с премиера Бойко Борисов тръгват по задачи у нас и в чужбина за да може да стане ясно какво ще се случва с българската енергетика в близко и далечно време, и най-вече за строежа на Атомната Електро-Централа Белене и проектът Южен Поток. В същото време Президентът на Р България Росен Плевнелиев подкара американски електромобил Шеви Волт в центъра на София заедно с Щатския посланик Джеймс Уорлик на предната седалка.

Министър-председателят Бойко Борисов проведе вчера телефонен разговор с премиера на Руската федерация Владимир Путин, като отмени всичките си срещи за деня, съобщиха от правителствената пресслужба. Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков  е в САЩ, а новият енергиен министър Делян Добрев се готви за Москва, стана ясно след разговора на Борисов с Путин.

Какво са си казали новият-стар президент на Русия Путин и премиерът Борисов не бе обявено официално. „Борисов ще уведоми президента и Народното събрание за разговорите в удобно за него време“, съобщиха от правителствената пресслужба. „Позицията на България за проекта АЕЦ „Белене“ ще бъде обявена на утрешното (сряда 28 март, 10:00) седмично заседание на правителството, каза министър-председателят в Кърджали, където символично връчи чек на стойност 73 милиона лева на Националната асоциация на тютюнопроизводителите, съобщи БТА. Постигната е договореност с банките – кредитори на Оловно Цинковия Комбинат „Кърджали“ да се търси международен мениджър, който да поеме управлението на комбината, пък стана ясно на срещата на премиера Бойко Борисов и министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев с протестиращите работници от предприятието.

Президентът Росен Плевнелиев вози американския посланик Джеймс Уорлик в електромобил. Това е бъдещето, заяви държавният глава след едно кръгче в центъра на София. Знае се, че за мен изключителен приоритет е енергийната ефективност. Държавният глава се похвали, че е добър шофьор. „Имам стаж буквално на ТИР-аджия, каза още той и допълни, че в Германия е карал по 150 000 километра годишно. Да се кара тази кола е истинско удоволствие, изтъкна Плевнелиев. По думите му тя е изключително безшумна. Снимка:бгнес

В същото време Президентът на Р България Росен Плевнелиев подкара американски електромобил Шеви Волт в центъра на София заедно с Щатския посланик Джеймс Уорлик на предната седалка. „Всички ние можем да мислим и да действаме от гледна точка на устойчивото развитие“, каза държавният глава. „Да бъдеш отговорен като поколение не означава да харчиш толкова, колкото искаш, а означава да харчиш толкова, колкото трябва“, допълни Плевнелиев. Президентът поговори със случайни гражданини за електрическите коли, който обясни, че в момента подобен автомобил струва около 80 000 лева, но със сигурност след 4-5 години ще струва много по-малко. Когато си избираме автомобил според президента трябва да мислим за енергийната ефективност. „Много пъти съм му казвал „не“, много пъти сме сядали и сме решавали. Аз не политизирам и не водя политически битки, аз се боря за проекти, които имат смисъл и търся конкретни решения. Винаги ще сложа аргументи на масата тогава, когато виждам заплаха за националните приоритети“, коментира държавният глава отношенията си с премиера Бойко Борисов, цитиран от БНР. Като пример той даде темата с енергийната ефективност.

На 25 март – понеделник българският министър-председател каза в интервю, че „в 10,30 часа утре имам разговор с президента Путин, ще му кажа това, което сме взели като решение за АЕЦ „Белене“, за да не научава от медиите. Коректно е да се съобщи на партньора от другата страна. Дали ще го отрежа или не, нека да не правим изводи.“ Премиерът Борисов ще разговаря с Президента Плевнелиев днес вторник, а пред депутатите ще говори в сряда, твърди в-к „Стандарт“.

Българска делегация, водена от министър Делян Добрев, ще посети Москва, за да бъдат обсъдени в детайли  актуални въпроси и да се осъществят контакти с руските партньори, съобщи говорителят на руското правителство Дмитрий Песков.
Визитата в Москва ще съвпадне с посещение у нас на официален представител на американския фонд, който има инвестиционен интерес към „Белене“.
По същото време вицепремиерът Симеон Дянков ще е още в САЩ, който по неофициална информация е тук на гости на семейството на съпругата си и ще остане до началото на април.

Какво си казаха Борисов и Путин, бе най-дискутираната тема в държавата, като медиите в България припомнят неговите думи от понеделник, поради липсата на официални изявления след разговора по телефона с руския президент.

В понеделник преди да говори с президента Путин премиерът Борисов припомни – какво е казвал преди време за проектите. На г-н Путин казах: По „Бургас – Александруполис“ не е изгоден, застрашава екологията, в рамките на моя мандат, ще го приключим. АЕЦ „Белене“ – ако не намерим голям европейски или американски инвеститор, да диверсифицираме този проект, аз няма да го продължа. Той умишлено е бавен от предишното правителство – Станишев и Първанов трябва да си признаят, че с това, че не дадоха крайна цена в проекта, не го направиха необратим в строителството – каза Борисов.

Уважавам и двете страни, и Америка, и Русия, но искам да защитя нашия интерес - каза Борисов.
На всички посланици съм казвал така: Ние сме в ЕС и НАТО, ние сме направили своя избор като нация и сега работим в тези организации. Абсолютно лоялни партньори сме, никога не бихме допуснали да бъдем троянски кон, на когото и да било. И в същото време и американците, и европейците знаят, че ако не са били руснаците, е нямало да се освободим от Османската империя; ние сме православни християни, по никакъв начин българите не са настроени негативно към Русия. На територията на България могат прекрасно да работят всички проекти – в наука, култура, икономика. Но сме ХХІ век и всичко се ръководи от прагматиката в една държава – каза Борисов.

За „Южен поток“ – той е изгоден за България, това е единственият коз на България, за да се бори за намаляване на цената на газа. Ако образно казано – от три големи проекта им спреш и трите, дали ще ти дадат – каза Борисов.

*** ВЕДРИНА – виц, пости, грим, спорт, фитнес и без цел в личния живот ***

Премиерът Бойко Борисов разведри обстановката в понеделник, като разказа и любимия си виц и добави малко от есенцията на личния си живот в момента.

Вицът е за шахматен двубой между милиционер и куче. По някое време мевереецът чул подхвърляне, че съперникът му е доста умен за биологичния си вид. „Как ще е умно кучето? Резултатът е 4:1 игри за мен!“, завърши Борисов, като смеейки се подчерта абсурдното малоумие на милиционера да остави животно да му вземе игра на шах, цитират премиера от в-к 24 ЧАСА.

„Нито си лакирам ноктите, нито си боядисвам косата. Но знам, че много други го правят,“ заяви още премиерът. Той допълни, че „никога не си поставя цели в живота. „Те идват след събитията, иначе не става. Виждате много мераклии за премиери, кметове, главни секретари, но не им се получава“.

Министър-председателят разкри, че пости последната седмица преди Великден. „Не мога да устискам целите пости. Ставам много нервен и кой знае какви бели мога да сътворя. Хапвам фасул с люти чушки и чесън, леща“.

Борисов не пропусна и увлечението си по спорта, като сподели, че не мечтае да играе за някой голям футболен клуб. „Имам си „Тигрите“ от Бистрица. Приятели сме и с тях си чешам крастата. Иначе се надявам Стойчо Младенов, когото много уважавам, да не говори повече глупости как имало едва ли не правителствена задача „Левски“ да стане шампион. Видяхте какво стана днес – „Миньор“ би насред „Герена“, а ЦСКА разгроми „Локо“ в Пловдив. Да не излезе накрая ЦСКА да стане шампион и г-н Младенов да трябва да обяснява, че сме му помагали. Помагам на всички, които дойдат при мен. И Спас Джевизов идва за юношите на ЦСКА – да играят на стадиона на спортното министерство“.

Бойко допълни, че вдига около 140-145 килограма от лежанка, а най-вредният му навик е да се кара повече от нужното. „Дали имам шеф? Разбира се – за вас ще кажа, че е Началника, а иначе – българския парламент и Изпълнителната комисия на ГЕРБ“.

Премиерът бе категоричен, че няма да връща задължителната казарма. „Ангария се е работило в Османската империя и при комунистите. Вече няма как да стане“.

——————————————————

ПРИПОМНЯМЕ: ЕНЕРГИЙНАТА НИШКА