100 МВР-шефове в България
ще бъдат обучени с помощта
на полицейски началник от Ел Ей

София, 26 юли 2010г.

    Сто ръководители на дирекции на МВР в страната ще бъдат
обучени с помощта на полицейския началник от САЩ Робърт Върнън.
Той е организатор на няколко обучителни семинара. Това съобщи
Върнън след среща с министъра на вътрешните работи Цветан
Цветанов, цитиран от БТА. Семинарите ще продължат четири дни.
    Робърт Върнън е бивш заместник-началник на полицейското
управление в Лос Анджелис (LAPD) и президент на организацията Pointman
Lеаdership Institute.
    Министър Цветанов се извини на семейство от Кърджали, в
чийто дом по погрешка са нахлули полицаи при операция срещу
проституцията. Той добави, че е назначил проверка по случая.

Икона от 18 век на Свети Седмочисленици - Свв. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий (живяли IX-X век)

Все хубави празници тази седмица … Заговезни, Свв. Седмочисленици … Кои създадоха славянската азбука, кой я спаси и кой я разпространи в България и по други места

Времето тази седмица е слънчево и приятно …

27 Юли Тази дата съчетава два големи празника на цели 9 Светии. Св. великомъченик Пантелеймон (Св. Панталеймон). Свв. Седмочисленици – Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

29 Юли Св. мъченик Калиник

31 Юли Богородични заговезни.

/на другият ден в неделя започва Богородичният пост до 14 август/

01 Авг † Десета неделя след Петдесетница – Изцеление на бесноватия лунатик

Ден на градинаря.

Празник на железничаря

ПРОГНОЗАТА ЗА ВРЕМЕТО НА ТЕЛЕВИЗИЯ АВС7

Св. великомъченик Пантелеймон се родил в гр. Никодимия от знатен и богат баща, на име Евсторгий, който по вяра бил езичник, горещо привързан към идолопоклонството; а майка му Евула – християнка. При раждането му той бил наречен Пантолеон, което значи „Лъв във всичко“. По-късно това име било заменено с името Пантелеймон, което значи „всемилостив“.

От ранно детство майката посветила момчето в християнството, но починала още докато той бил дете. След смъртта й момчето лесно тръгнало по следите на бащината си заблуда; баща му често го водел при идолите за поклонение, като го утвърждавал в езическото нечестие.

После момчето било дадено да се учи, а когато то преминало с успех целия курс на външното езическо знание, баща му го поверил на един знаменит лекар – Евфросин, за да придобие в неговото медицинско училище навици в лекарското изкуство.

В тези дни в Никомидия живеел престарял християнски свещеник на име Ермолай, който заедно с немного християни се укривал в малка и бедна къщичка. Пътят на Пантолеон, когато отивал от дома си до учителя и обратно, минавал покрай жилището, в което се укривал Ермолай. Пантолеон всеки ден се отбивал при стареца. Веднъж, когато се връщал от учителя си, той се отбил малко встрани от пътя и се случило така, че намерил мъртво дете, ухапано от огромна змия, а самата змия лежала близо до детето. Като погледнал към небето, той помолил Господ Иисус Христос, за това детето да оживее, а змията да издъхне. В същия миг детето се събудило като че ли от сън и се изправило живо, а ехидната се разкъсала на две. Тогава Пантолеон, като повярвал напълно в Христа. Ермолай кръстил Пантолеон и той станал истински християнин.

След смъртта на баща си Пантолеон станал наследник на голямо богатство. Веднага подарил свобода на робите и робините си, като ги възнаградил щедро; а имуществото си започнал да раздава на науждаещите се: бедните, просяците, вдовиците и сираците.

Св. Пантелеймон изцерява болни. Стенопис от храма "Св. Атанасий Велики" в Чепеларе.

Пантелеймон лекувал успешно и не вземал пари от никого. И името на всемилостивия и безвъзмезден лекар станало известно сред целия народ, а другите лекари били осъждани и осмивани. По някое време езическият император Максимиан заповядал да повикат при него Пантолеон. Като разбрал, че Пантолеон е християнин императорът заповядал да го бият жестоко и като го подложил на жестоки рани, го осъдил на смърт чрез отсичане на главата, а тялото му заповядал да изгорят. Завързали Пантелеймон за едно маслинено дърво и палачът ударил с меч светеца по шията, но желязото се огънало като восък, а тялото на светеца не пострадало от удара, защото той още не бил завършил молитвата си.

Докато светецът се молел, се чул глас от небето, който се обърнал към него и потвърдил новото му име; защото Господ вместо Пантолеон го нарекъл Пантелеймон, като му дал благодат – да проявява милост към всички прибягващи към него във всякакви беди и скърби, и го призовал към небето.

Войниците се приближили и отначало прегръщали и целували цялото му тяло; после възложили на един от тях и той отсякъл главата на мъченика, и вместо кръв потекло мляко. А дървото в този час се покрило с плодове от корена до върха. Като видели това, мнозина от народа, присъстващ при посичането, повярвали в Христа.

Било съобщено на императора за станалите там чудеса и той заповядал незабавно да насекат на парчета тази маслина и да я изгорят заедно с тялото на мъченика.

Така на 27 юли 305 г. Св. Пантелеймон напуснал този свят.

В Светогорския руски манастир „Св. Пантелеймон“ се пази част от мощите на св. Пантелеймон.

Храм, посветен на св. Мъченик е Боянската църква край София „Свв. Никола и Пантелеймон“, известнен като един от най-съвършените и изцяло запазени паметници на източноевропейското средновековно изкуство. Историята на храма, посветен на Св. Николай и Св. Панталеймон, ни отвежда към далечния Х век, когато на това място е била изградена малка църквичка. Боянската църква дължи световната си известност преди всичко на уникалните си стенописи от 1259 г., дело на неизвестен зограф от периода на Второто българско царство (ХІІ-ХІV век), които представляват една от най-ценните сбирки на средновековна живопис – 89 сцени и композиции с 240 образи на светци, ангели, както и ктиторските и царски портрети. През 1979 г. в Листата за световно наследство на ЮНЕСКО под номер 42 е вписана Боянската църква – един от 9-тте паметника на България в нея.

Свети Седмочисленици – Свв. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий (живяли IX-X век) Честват се заедно на 27 юли – На тоя ден е починал през 916 г. починал (успение) св. Климент Охридски.

“С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици, Кирил и Методий, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, изгрели като светила и благовестили ни Триединия Бог. Вие, непоклатими стълбове и Боговдъхновени поборници за нашата реч, прогонили езическото бесовско учение, молете се на Христа Бога да утвърди нашата Църква и да дарува на душите ни велика милост.” Тропар, глас 1

Светите братя Кирил и Методий и техните ученици – другите пет Светци Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий ни дадоха християнската вяра и славянска писменост. Те възродиха всички славянски народи и ги изведоха от мрака на езичеството и на религиозното неведение, като ги въведоха в пълната светлина на тогавашното познание.

Светите Братя превели отначало най-необходимите богослужебни книги. Превеждайки тези свещенни книги на старобългарски език, стават първите просветители на словаци и моравци, а след това и на българите, особено чрез делото на техните ученици. Кирил и Методий създават, като по този начин увековечиха славянските езици, създадоха и отвориха път на писменост и литература, за да може да се разпространява християнската вяра и култура по целият свят.

Св. Константин – Кирил Философ Славянобългарски заедно с брат си Методий, е създателят на първата славянска азбука. Остава в историята като славянски християнски духовен просветител. Канонизиран е от християнската църква за светец. Считан е за равноапостол. Обявен е от папата за покровител на Европа. Православните го почитат и като един от светите Седмочисленици.

Св.Кирил с рожденно име Константин е най-малкото от 7-те деца в богато семейство. Преуспява повече от всички ученици в науките с бързата си памет. Константин е взет да учи в Магнаурската школа, прочутият Цариградски имперски университет, където получават образованието си децата на императора и на висшата византийската аристокрация. За времето школата е най-висшето учебно заведение във Византия, а това значи в целия познат свят. След като пристига в Цариград, само за три месеца усвоява граматиката. Научава Омир и геометрията, диалектиката и всички философски учения, риторика, аритметика, астрономия, музика и всички други елински изкуства.

След завършването на Магнаурската школа, му е поверена патриаршеската библиотека в катедралата „Св. София“ (Константинопол) — едва на 20-годишен. Назначен за преподавател по философия в Магнаурската школа, където получава почетното прозвище „философ“.

Следват съдбоносни мисии в Багдад, Бергалница, при хазарите, при аланите, във Великоморавия, Панония, Венеция.

Съгласно една от теориите, Константин-Кирил, с помощта на брат си Методий, още през 855 г., в манастира „Свети Полихрон“ в Мала Азия, създава глаголицата за нуждите на Брегалнишката мисия. Кирилицата пък се счита за дело на ученика на братята — Климент Охридски. Съществуват две азбуки — глаголица и кирилица, които силно се различават по графическия образ на своите букви. Глаголицата не прилича на нито една от тогавашните европейски азбуки, докато при кирилицата голяма част от буквите са заети направо от гръцката азбука, а останалите са създадени чрез взаимстваните.

Кирил пристига в Моравия с брат си Методий, като превежда всички богослужебени книги чин и ги научава да служат свети литургии. След като прекара 40 месеца в Моравия, той се отправи за Рим, за да посвети своите ученици.

Най-последната, най-отговорната и тежка мисия на светите равноапостоли е в Рим. Тя започва в 867 г. и продължава над 14 месеца.

Като узнал за него, Римският папа изпратил да го посрещнат. А когато пристигнал в Рим, самият папа Адриан излезъл да го посрещне с всички граждани, които носели свещи, защото Философът носел и мощите на свети Климент, мъченик и Римски папа. Папата взел славянските книги и ги положил в църквата „Света Мария Фатни“ и ги осветил. След това папата заповядал на двама епископи да посветят славянските ученици, които ръкоположени, веднага отслужили света литургия на славянски език в църквата „Свети апостол Петър“, на другия ден  в църквата „Свети Петронил“ и на третия ден  в църквата „Свети апостол Андрей“, а оттам пък в църквата на великия вселенски учител „Свети апостол Павел“, където цяла нощ пяли славословия на славянски. Свети Кирил очива на 42 години, 14 февруари 869 г. и е погребан в криптата на базиликата Сан Клементе в Рим по молба на брат му Методий и по желание на Папата.

Глаголицата е ново писмо, непознато като цяло. Тя съдържа опита на народите, почерпен от Константин-Кирил от наблюдение на познатите му буквени системи, но начертанията на буквите са оригинални и подчинени на обща цел. Всички са оформени в един стил, в който основните елементи са кръстът, триъгълникът и кръгът. Кръстът е символ на християнството изобщо. Триъгълникът е символ на Светата Троица, а кръгът отразява безкрайността, вечността на божеството. То, явило се в три образа — Бог, син и дух, няма начало, нито край. Така глаголицата, с тези три основни знака-символи, се явява своеобразна възхвала на Бога, който дарява всичко на хората.

Рождената дата на Св. Методий се отнася към 815 г. За детството на Методий се знае по-малко, отколкото за това на по-малкия му брат Кирил. За младостта на Методий също не се знае много, въпреки че изворите подчертават, както и за брат му, големите умствени способности, с които е надарен. Знае се, че от 843 г. е бил управител на византийска славянска област недалеч от Солун, населена със славяни от българската група, т.н. „Склавиний“ или „Славиний“.

През февруари на 869 г. , когато брат му Константин Философ умира в Рим, Методи напуска града, като се отправя към своята катедра. Започва втората част на Великоморавската мисия започнала в 869 г., която за Методий е много тежка. Той е вече сам без брат си, само с учениците си в срещу немското духовенство и светската власт за защита на славянското дело. Следва заточение, освобождаване и още проблеми. В 881 г. той предприема последното си голямо пътуване и отива до Цариград, където получава одобрение за дейността си. В 884 г. според местните извори Методий се отправя към Прага за да започне християнизацията на Бохемия, тук той проповядва на славянски и покръства владетеля ѝ Борживой I и съпругата му Людмила заедно с голям брой чешки славяни. Малко преди смъртта си Методий посочва за свой приемник, като ръководител на школата, и като архиепископ на Моравската църква, изявения си ученик Горазд, друг Светец от Свв. Седмочисленици.

Междувременно за нов папа е избран Стефан V (VI), човек който ще остане в историята с това, че разсипва делото на равноапостолите.

Методий умира във Велеград на 6 април 885 г. и най-вероятно е погребан в епископската църква, която се е издигала там.

През септември 885 година папа Стефан V издава була, с която забранява богослужението на славянски език. Узурпатора княз Светополк се е превърнал в германски слуга и гонител на славянската книжовност.

Горазд е игнориран като приемник на Методий в архиепископията, а не му е позволено и да оглави училището. Папата, дава Великоморавската църква на върлия противник на славянското богослужение Вихинг (Wiching) епископ на Нитра макар да не го прави архиепископ, а само му възлага официално управлението ѝ, но това е достатъчно.

Учениците оглавяват продължаващите спорове с германския клир и моравския княз. Противопоставят се на Вихинг, признават авторитета на Горазд и продължават да проповядват на славянски. Те обаче са беззащитни пред бруталната сила. Немскияг епископ в 886 г. организира съд срещу тях, като ги обявява за еретици. Книжовната школа е ликвидирана. Книжнината създавана с толкова труд е предадена на унищожение. Всички ученици са подложени на жестоки преследвания – повечето от тях заедно с Горазд, Климент и Наум са хвърлени в затвора, други са заточени в манастири, трети са продадени в робство, много направо са убити, някои сведения сочат, че е убит от немците и Горазд. Погромът е толкова жесток, че от десетките ученици само трима със сигурност са успели да достигат спасителния български бряг на Дунав.

Това са Климент, Наум и Ангеларий.

В крайна сметка, с бруталност и насилия книжовното дело е унищожено и във Великоморавия звучи чуждата латинската проповед. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език и приемат латинската азбука, а след двадесетина години и държавата им е ликвидирана.

Преэ 886 г. княз Борис I посрещнал книжовниците Климент, Наум и Ангеларий и им дал цялата държавна подкрепа, на която е била способна българскага държава. По негова заповед били създадени две главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за преписване и разпространяване на книжнина. Наум оглавил това в Плиска, а Климент бил изпратен да ръководи това в югозападните български земи с център Охрид, като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за 7 години той лично е обучил над 3500 свещеници и учители. Така се създали нужните условия, и в кратко време гръцкият език в богослужението и администрацията бил заменен с църковнославянски език.

Цар Борѝс I Михаѝл (IX век – 2 май 907) е български владетел, който налага християнството, като покръства българите и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и приема радушно учениците на Кирил и Методий -Наум, Ангеларий и Климент, изпращайки Климент Охридски като епископ в Охрид със задачата да създаде книжовна школа в областта Кутмичевица. През 893 г. Климент е заменен в Охрид от Наум.

Царете Борис, както и Симеон, следят за насаждането на славянския църковен елемент и в Охрид. С тяхната поддръжка българските епископи в Македония разпространяват там славянската писменост без спънки от страна на официалните гръцки предстоятели.

Икона на Св. Илия, 1820 г., Ангел Цонюв. Постоянна експозиция „Християнско изкуство” в художествена галерия "Димитър Добрович" в град Сливен. Галерията води началото си от художествена сбирка дарения към читалище "Зора" /1905 година/. Самостоятелен културен институт е от 1965 година. Притежава една от най-богатите колекции в страната с над 6000 творби с живопис, графика, скулптура, приложно изкуство, икони, гравюри, църковна утвар от периода 17-20 век. В галерията са обособени 3 отдела - "Християнско изкуство - 17-19 век"; "Съвременно българско изкуство 19-21 век" и "Чуждестранно изкуство". /КЛИКНЕТЕ ЗА ГОЛЯМ РАЗМЕР/

19 Юли Ден на българската дипломатическа служба.

20 Юли Св. славен пророк Илия (Илинден).

Международен ден на шахмата.

Професионален празник на пивоварите в България

22 Юли Св. мироносица и равноапостолна Мария Магдалина

23 Юли – 68 години от разсттрела на поета Никола Й. Вапцаров (на 32 години)

25 Юли Успение на св. Ана, майка на пресвета Богородица.

Международен ден на системния администратор

Свети Илия е старозаветният пророк, който 900 години преди Христа предсказал неговото идване. А странно видение на бащата подсказало на всички, че се е родил велик пророк. Мъже с божествени лица повивали детето в огън и го кърмели с огнени пламъци. Уплашил се бащата на Илия, но един от свещениците разтълкувал вярно видението: „На детето ще почива божествена благодат, словото му ще бъде като огън силно и действено, животът му – угоден Богу. И ще съди той Израиля с меч и огън. Името „Илия“ значи „крепост Господня“. („Жития на светиите“, С., 1991, с. 341)
Наистина така станало. Потомъкът на Ароновия род станал неотстъпчив противник на жреците, изповядващи култа към бог Ваал, убеждавал с огнено слово, наказвал с огнени стрели. Житията ни го представят като аскет и скитник, вярващ в единния Бог Йехова. В двуборството между Йехова и Ваал пророкът Илия имал закрилата и силата на Бог, чрез когото творил чудеса и убеждавал по всякакъв начин.
За да накаже еврейския цар Ахав и всички езичници за греховете им, заключил небето и цели три години не капнала капка дъжд. Когато свършила пророческата му мисия, той се възнесъл на небето в огнена колесница.

„АЗ СЪМ ХРИСТИЯНИН – ПУСНИ МЕ ПРИ МАМА!“

Св. Юлита произлизала от знатен римски род. Овдовяла на млади години, тя живеела в гр. Икония (област Ликаония) като имала само един тригодишен син Кирик. Предана християнка, тя възпитавала и своя невръстен син, учейки го на вяра и молитва. Когато започнали гоненията на християните при Диоклетиан (284-305), Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия, а после в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие от преследванията и скоро била изведена на съд заедно с малкия си син Кирик. Пред управителя тя се нарекла само християнка, без да говори за род и отечество. Тогава той й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето плачело, гледайки майка си, искало да се изтръгне от ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: „Аз съм християнин, пусни ме при мама!“ И взел с ръчичиките си да драска лицето на управителя, като отвръщал лицето си от него. Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище, Кирик паднал надолу, удряйки главичката си по каменните стъпала и предал Богу своята невинна душа. Виждайки, че детенцето пострадало преди нея, Юлита благодарила на Бога за мъченическия венец, с който бил удостоен нейният син. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало през 304 г.
Телата на пострадалите за Христа майка и дете били хвърлени без погребение да бъдат изядени от зверове. Но двете слугини през нощта ги взели и ги погребали. Едната от тях доживяла до възцаряването на Константин Велики. Тя показала на вярващите мястото, където били погребани мъчениците, и разказала за тяхното мъченичество. Мощите на светците били намерени нетленни. В чест на светите мъченици близо до Константинопол бил издигнат манастир, а недалеч от Ерусалим — храм. И до днес техните мощи са чудотворни. Част от тия мощи се намират в Охрид, в църквата „Св. Богородица“.

Според народната традиция на светите Кирик и Юлита се молят за семейно щастие и оздравяване на болни деца.

Св. Кирик и Юлита са патрони на запазения до днес средновековен горноводенски манастир край Асеновград и на църквата в гр.Банкя (празник на града), Софийско, построена през 1932 година и осветена от Софийския митрополит Стефан.

Прекрасно време в Ел Ей тази седмица. Прогнозата на телевизия АВС7

Света великомъченица Марина

(Saint Marina the Great Martyr of Antioch) IV век

Света Марина се родила в Антиохия Писидийска от благородни родители, но не благоверни, а помрачени от езическото нечестие. Баща й, Едесий, бил идолски жрец. Той дал дъщеря си Марина, останала без майка още след раждането, на кърмачка, живееща в едно село на петнадесет километра от града. Когато момичето пораснало, се оказало, че то било прекрасно по тяло и още по-прекрасно по душа: то се отличавало с благоразумие и с добронравие. Тъй като по това време било повдигнато гонение срещу християните.

Случило се така, че и Марина, дванадесетгодишно момиче, чула от един Божий човек слово за Иисуса Христа. Като чула това, благоразумната девойка повярвала в Христа и не се срамувала да Го изповядва и с уста, въпреки че още не била кръстена, поради липсата на християнски свещеник, който би могъл да я кръсти. И Марина пожелала да пролее кръвта си заради Христа и да се кръсти в нея, като в кръщелен купел, както била чувала за много свети мъченици от двата пола, че се кръщавали в кръвта си тези, които са положили душите си за Господа; тя искала да им подражава.

Едесий, като узнал, че дъщеря му Марина повярвала в Христа, я намразил и престанал да я счита за своя дъщеря, а се отнасял с нея като с чужда.

Когато навършила петнадесет години, веднъж излязла на полето да наглежда овцете на баща си, които пасели там. Случило се така, че на пътя срещнала владетеля на източните области, на име Олимврий, жесток мъчител на християните, който отивал в Антиохия; като видял красивата девойка, областният управител бил поразен от необикновената й красота, на мига се увлякъл по нея и намислил да я направи своя съпруга. Като пристигнал в града, областният управител първо, според нечестивия си обичай, принесъл жертви на скверните си богове, принесъл тържествена похвала на своите царе, хванал каквито намерил християни и ги хвърлил в тъмница, за да ги пазят до изтезанията. А девицата Марина поверил на няколко знатни жени, за да я пазят. На следващия ден, като организирал тържествен съд, заповядал да доведат за разпит първо света Марина; той постоянно мислел за нея. Довели девойката, а той гледал със сладострастие необикновената й красота и все повече и повече се разпалвал от плътска любов към нея. После започнал да й говори с коварство: Прекрасна девице, всички богове знаят как жаля твоята младост и щадя младото ти тяло, цъфтящо от красота. За това те моля, послушай ме, принеси жертва на боговете и ще бъдеш добре: веднага ще получиш голямо имущество, ще станеш богата, ще станеш по-щастлива от всички твои връстнички и ще се ползуваш с най-голяма чест сред жените в този град.

Светицата отговорила: Не се надявай, управителю, да замениш вярата ми в Христа за вашето безверие нито с ласки, нито със заплахи. Не мисли, че ще ме уплашиш с твоите закани: аз съм готова на всякакви мъки и на смърт. Този, на Когото се надявам, ще ми даде сила! А това, което ми говориш – за съпружество, почит, слава и богатство, всичко това за мен е противно и мерзко. Нима ще оставя Безсмъртния си Жених – Христос, Небесния Цар, и ще встъпя в брак със смърдящо куче с мъртва душа? Никога!

Като чул тези смели думи на света Марина, областният управител се раздразнил, оскърбил се, силно се разгневил и в същия миг, като сменил любовта с вражда и ненавист, заповядал да свалят дрехите от Христовата невеста, наредил да я поставят на земята и да я бият с тояги без пощада. Дълго били светицата без милост. Моминското й тяло се разкъсвало от рани и кръвта течала на струи от раните, като обагряла земята. Като гледали това, хората се изпълвали със състрадание към нея, за това, че така жестоко мъчат такава красива девойка, и мнозина плачели.

После, когато палачите престанали да я бият, мъчителят казал на мъченицата: Марина, това е само началото и ако продължаваш да упорствуваш в непокорството си, ще изпиташ още по-големи мъки.

Светицата отговорила: Прави всичко, което е угодно за теб и на твоя баща дявола; аз не обръщам внимание на мъките, тъй като ми помага Христос, Който скоро ще посрами цялото ваше лукавство!

Управителят още повече се разгневил и заповядал да я приковат с гвоздеи към една дъска и да стържат тялото й с железни тризъбци.

След това управителят заповядал да свалят мъченицата от гвоздеите и да я затворят в особена тъмница, дълбока и мрачна, пълна с всякакви бесовски страшилища, където били заключвани осъдените на смърт. С настъпването на утрото управителят Олимврий отново започнал своя неправеден и нечестив съд. Целият народ се събрал за зрелището.

Ожесточеният управител заповядал да изтезават светицата. Отново я окачил на дърво, донесли запалени свещи и започнали да опалват гърдите и хълбоците й; а тя, като се вглъбила в себе си, се молела на Бога в дълбината на сърцето и мълчаливо търпяла; тя била обгорена като въглен и разкъсана на парчета като месо за ядене. И когато, едва жива, я свалили от дървото, казала високо:

- Господи! Ти ме удостои заради името Ти да премина през огън, удостой ме да мина и през водата на светото кръщение и умита от греховете, ме въведи в Твоя покой.

А мъчителят, като чул, че мъченицата споменала за вода, казал: Иска да пие, нещастницата; трябва да я напоим! И заповядал да докарат огромна каца с вода и да хвърлят в нея вързаната мъченица, за да я потопят там и да я удавят.

Когато слугите я хванали, за да я хвърлят във водата, тя извикала високо: Господи Иисусе Христе! И нека тази вода стане за мен желаното свето кръщение за раждане във вечния живот, така че, като съблека ветхия човек, да се облека в новия и да се явя в Твоя чертог при Тебе в брачна одежда!

Изведнъж земята се разтърсила и връзките, с които била вързана мъченицата, се развързали, а слугите, обхванати от ужас, избягали от кацата; над главата на мъченицата засияли лъчите на неизказана светлина и отново се появила видяната преди от нея бяла гълъбица, спускаща се отгоре, подобно на слънце, със златен венец в устата; тя кръжала над главата на мъченицата, докосвала я с краката си и отново литвала нагоре. А светицата стояла във водата, без да потъва, пеела, славела и благославяла великото име на Пресвета Троица, Отец и Син, и Свети Дух. После над светицата се появил огнен стълб, стигащ до небето, а на стълба имало кръст, като че кристален, от който излизали светли лъчи; гълъбицата литнала и кацнала на върха на кръста.

Дошъл глас свише и всички го чули: Мир на тебе, невесто Христова, Марина! Сега ти ще приемеш неувяхващия венец на добродетелта от ръката Господня и ще починеш в небесното Царство заедно със светиите.

Като чули този глас и като видели, че мъченицата излязла от водата здрава, без никаква следа от обгарянията, невредима телом и прекрасна, в същия миг голямо множество мъже и жени повярвали в Христа, открито се признали за християни и изглежда били готови на смърт за Христа. Управителят се ужасил като видял, че толкова много хора се обърнали към Христа и недоумявал какво да направи. После, разярен, извел срещу народа въоръжената с мечове войска, която била при него, и заповядал да посекат всеки, който слави Христовото име. Тогава всички неверни или страхливи от народа се разбягали, а тези, които вярвали истински, сами отивали под меча. И паднали убити около петнадесет хиляди човека – мъже и жени, които като се кръстили в кръвта си и като се очистили от всички грехове, влезли в радостта на своя Господ, увенчани с мъченически венци. След това управителят заповядал да посекат с меч и мъченицата.

Когато извели мъченицата на мястото на посичането, тя помолила тези, които я водели, малко да почакат и като се обърнала към вървящия след нея народ, убеждавала всички да познаят Единия Истинен Бог, Твореца на всичко и да оставят бесовската заблуда и гибелта на идолопоклонството. След това започнала да се моли и се молила дълго за всички; изведнъж земята се разтърсила, всички били обзети от страх и мнозина паднали от страх на земята; паднал и палачът. Нашият Господ Иисус Христос се явил със свети ангели на Своята невеста, като я призовавал в Своя покой и прострял ръце, за да приеме душата й. А тя, като се зарадвала неизказано, накарала палача по-бързо да изпълни това, което му било заповядано. Тя подложила честната си глава под меча и била обезглавена, а душата й била взета от ръцете Господни и занесена в небесните селения.

Така, на 17 юли света великомъченица Марина завършила мъченическия си подвиг. А страданието й описал един очевидец – Божият раб Теотим, който видял цялото мъчение и се удостоил да бъде зрител на тези видения, които били явени на светицата; той предал това на верните за душевна полза, в чест и памет на възлюбената Христова невеста Марина и за слава на Човеколюбеца Христос, нашия Спасител, на Когото с Отца и Светия Дух и от нас нека бъде чест и слава, сега и навеки. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.

08 Юни            Световен ден на океана. Ден на социалния работник.

11             Св. апостол Вартоломей от  12-тте апостоли (St. Apostle Bartholomew (also known as Nathaniel)

Професионален празник на икономистите в България.

12             Световен ден на действията за премахване на детския труд.

13         † Трета неделя след Петдесетница

Тази седмица почитаме Ира, Мира, Живка и Гошко ...

Словото, радиото и телевизията, Европа ...

Използвайте хубавото време, че още от началото на 

другата седмица пак дъждец ...

Застудяването в неделя ще ни напомни за края на 2-та св. война

3 Май Световен ден на свободата на словото
05 Май Св. мъченица Ирина.(Именници: Ирина, Мира, Живко(-а)
  /на иконата/                Ден на Европа.
06 Май Св. великомъченик Георги Победоносец (Гергьовден)
                  Ден на храбростта и Българската армия.
                  Празник на етнографите в България.
                  Празник на земеделците в България.
07 Май Ден на радиото и телевизията в България.
08 Май Международен ден на Червения кръст и Червения полумесец
09 Май Ден на Европа (Празник на Европейските общности).
                 Ден на победата над фашистка Германия.
                 Ден на работниците от съобщенията.

Прогнозата за времето на телевизия АВС7

Без празници и слънце - дъжд, студено тази седмица ...

ВАЛУТНИЯТ КУРС НА БЪЛГАРСКИЯ ЛЕВ

12 Апр Световен ден на авиацията и космонавтиката
16 Апр Ден на Конституцията на Република България.
       Празник на българските юристи.
       Световен ден на астрономията.
17 Апр Професионален празник на дипломираните експерт-счетоводители.
18 Апр Международен ден за опазване на паметниците на културата

Трета неделя след Пасха - НЕДЕЛЯ НА СВ, ЖЕНИ МИРОНОСЦИ

Прогнозата за времето на телевизия АВС7

Тома неверни е картина от италианския бароков художник Караваджо, нарисувана около 1601-1602 г. В момента се съхранява в Сансуси в Потсдам, Германия. Христос се появява и кара Тома да го докосне и казва: „Блажени са тези, които не са видели, но въпреки това повярваха.“ (кликнете в/у снимката за по-големи размери) /УИКИ/

СВЕТЛИНА ПОД ЧАДЪРА ТАЗИ СЕДМИЦА

ЧУЙТЕ ПЕСЕН ЗА ВЕЛИКДЕН – вижте видео

Започва Светлата седмица или Томина неделя, по името на Тома – един от 12-тте апостоли на Иисус Христос, който не повярвал на Христовото възкресение и “слага пръст” в раните на Иисус, за да се убеди в неговото възкресение. Времето ще премине от дъжд през жега за да се върне пак на ниски темепратури. Превалявания от дъжд се забелязват винаги след земетресения. Вчерашното не бе слабо – 7.2 степен с епицентър Мексикали на юг в Мексико, но учени изказаха предположения, че през идващата седмица може да ни друсне пак в Южна Калифорния, като степента да не надвиши 6.8.

ПЕСЕН ЗА ВЕЛИКДЕН – любезно предоставена ни от дуетът Свдалина и Валентин Спасови:

18 VELIKDEN

Севдалина и Валентин Спасови са едни от най- популярните и обичани изпълнители в България. Уникалният им шлагерен стил е заразил милиони хора от различни поколения. Вписаха се в световната музикална съкровищница като автори на златния хит „Сине, сине” – българската песен преведена на английски език и включена в академична книга на Чикагския университет като песен на прехода за Източна Европа.
Ето и техните думи: „ За видимите рани по тялото има много мехлеми, а за невидимите рани в душата има един единствен лек- това са нашите песни, сътворени от душа и сърце, които подаряваме на Вас! /вижте видео най-долу/

————-

05 Апр ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО – ПАСХА – ВЕЛИКДЕН. Момите извършват ритуала Ладуване. СВЕТЛА СЕДМИЦА

Международен ден за опазване на околната среда.

06 Апр ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО – ПАСХА – ВЕЛИКДЕН. Успение на свети Методий Славянобългарски (почита се смъртта му). СВЕТЛА СЕДМИЦА

07 Апр СВЕТЛА СРЯДА /Блажи се/

Световен ден на здравето. Професионален празник за работещите в здравеопазването. Ден на здравния работник

Рожден ден на столицата София – на 07.04.1878 година град София е обявен за столица на свободна България.

08 Апр СВЕТЛИ ЧЕТВЪРТЪК

Международен ден на циганите. На тази дата през 1971 година в Лондон за пръв път е отбелязан международният ден на ромите.

09 Апр СВЕТЛИ ПЕТЪК Животоприемни източник /Блажи се/ Имен ден празнуват Живко(-а) (по избор може на 13. януари). СВЕТЛА СЕДМИЦА

10 Апр СВЕТЛА СЪБОТА В събота преди Софинден хората раздават просфорки и червени яйца в памет на наскоро починали свои близки. Софинден се пада винаги в понеделник, една седмица след Великден. СВЕТЛА СЕДМИЦА.

Навършват се 31 години от първи полет на българин в Космоса. На 10.04.1979 в космоса излита Георги Иванов – първият български космонавт. Още за историите около първият български полет в Космоса и за последните постижения на България в космическите науки четете тук: Нови два наши прибора в Космоса и първият полет

11 Апр Втора неделя след Пасха – Томина Неделя – Св. Апостол Тома (Holy and Glorious Apostle Thomas) Св. свщмчк Антип, еп. Пергамски, покровител на стоматолозите. Край на СВЕТЛА СЕДМИЦА.

В неделята, посветена на Св. Тома Неверни имен ден празнуват всички с името Тома (-ка) и Томислав (-а). Ако желаят, те биха могли да празнуват и на 06.10 – денят на св. ап. Тома. На Томина неделя има строга забрана за женска домашна работа, особено за пране и за простиране, за да вържат нивите и градините обилен плод.

Международен ден на милосърдието.

Международен ден на бившите политзатворници и концлагеристи и на пострадалите от фашизма и войните

—————-

С дъжд започва тази седмица, след земетресението в неделя. Както винаги имаме метереологични метаморфози след това неприятно природно явление за човечеството на планетата Земя. Във вторник ще ни огрее слънце в Южна Калифорния и температурите значително ще "скочат", за да стане жега в сряда. Казано символично, според православният календар - ще ни просветлее. Като за следващият уикенд температурите ще се върнат на нивата от понеделник. ФОТО: Телевизия АВС7

Светла седмица – Седмицата след Великден – Томина неделя (Светла неделя, Празна неделя), по името на Тома – един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото възкресение и “слага пръст” в раните на Иисус, за да се убеди в неговото възкресение.

През цялата седмица тържествено се чества Възкресение Христово. Момите извършват ритуала Ладуване. Още от вечерта в понеделник три моми наливат „мълчана” вода в един котел от три чешми. Занасят го в двора на целокупна къща, пускат в него малко просени зърна и го скриват под трендафил. Там всички моми потапят белязаните си с разноцветни вълнени конци китки или пръстени, спазвайки пълно мълчание. Накрая покриват котела с червено було или с женска риза. После оставят съда с водата да преспи под звездите. На сутринта момите отново се събират около котела и го отвиват. Тогава малко момиче или стара жена вади китките от водата, а момите пеят кратки пасни-припевки, като по този начин предричат за какъв ерген ще се омъжи притежателката на съответната китка, като например: „през дол бяга, цървул стяга, Ладо-льо”, значи женихът ще да е хайдутин. Всяка мома си взема по няколко просени зърна, които слага през нощта под възглавницата си, с надеждата да сънува бъдещия си жених. На другия ден обичаят се повтаря.

Томина неделя

Името й е свързано с това на Тома – един от дванайсетте апостоли на Исус, който не повярвал на Христовото възкресение (Holy and Glorious Apostle Thomas). Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Исус. Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости. От тогава останало нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя.

Родината на св. апостол Тома е Галилея. Апостол Тома обърнал много хора към светата вяра, за което бил осъден на страшни мъчения. Апостолът бил поставян под нагорещени железа. Но Бог го запазил. Хвърлен бил в огнена пещ. Из нея излязъл невредим. След това войниците на езическия цар го убили пред погледа на множество разплакани негови ученици. Жестокият цар, който поискал смъртта на апостола, скоро се обърнал към Христа и се покръстил. Тъй в Партия и Мидия, както и в Индия, Църквата още в апостолско време почнала да тържествува над прогнилото езичество.

Тома е един от 12-те апостоли на Иисус Христос (първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат, Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей, Симон Кананит и Иуда Искариот). Наричали Тома – Близнака (Тома означава близнак на арамейски), тъй като според една от версиите много приличал на Христос. Руската Църква го нарича Фома. На латиница той е „Holy and Glorious Apostle Thomas.“

В евангелските истории апостол Тома присъства с разказа за „Уверението Томово“. В него се разказва как Тома не повярвал на разказите за възкресението Христово, докато не видял със собствените си очи раните от гвоздеите и от пробитото копие в ребрата Христови. Изразът Тома неверни е станал нарицателен за недоверчив човек.

След проповедите си на Евангелието в Индия апостол Тома приел мъченическа смърт в град Мелипура, като бил набит на пет кола.

На осмият ден след Възкресение Православната църква чества свети апостол Тома с празника Томина неделя.

Тома неверни е картина от италианския бароков художник Караваджо, нарисувана около 1601-1602 г. В момента се съхранява в Сансуси в Потсдам, Германия.  Според Евангелие от Йоан, Тома пропуска едно от появяванията на Христос пред апостолите след възкресението си и отказва да приеме неговото възкресение докато не докосне раните му, за да се убеди. Седмица по-късно Христос се появява и кара Тома да го докосне и казва: „Блажени са тези, които не са видели, но въпреки това повярваха.“

Микеланджело Меризи да Караваджо (Caravaggio) (роден: 29 септември 1573 Караваджо, Италия – Починал: 18 юли 1610, Порто Ерколе Тоскана, Италия) e  наречен по името на град Караваджо (близо до Милано). С въведената от него техника на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон, той става един от основоположниците на барока в живописта, оттласквайки се от господстващото течение на маниеризма.

Click here to view the embedded video.

Цветя и топло време тази седмица

Освен че ще има прекрасно време в Калифорния, то седмицата е и една от най-богатите на празници в годината. Слънчеви дни и приятни теператури, особено в южната част на щата. Именниците са доста. В четвъртък е БЛАГОВЕЩЕНИЕ, в събота ЛАЗАРОВДЕН, а в неделя дългоочакваната ЦВЕТНИЦА. Кога да отидем в Църквата през уикенда?

22 Мар Световен ден на водата и водните ресурси.
                           Ден на пролетното равноденствие.
                           Ден на астрономическите обсерватории.
23 Мар Световен ден на метеорологията
25 Мар Свето Благовещение (Annunciation of the Theotokos)

(Празнична вечерня. Утреня. Златоустова литургия)
(Именници: Благой, Благовест/а, Вангел, Евангелина, Бонка)
                   Ден на жената и майката
27 Мар Възкресяване на Лазаря 
(Лазаровден, Лазарева Събота. Златоустова литургия).
                  Международен ден на театъра
28 Мар Шеста неделя на Великия пост -

(Entry of Our Lord, God, and Savior into Jerusalem: Palm Sunday)

Вход Господен в Иерусалим (Връбница, Цветница)

БЛАГОДАРНОСТ за информацията на Отец Николай от Българската 

Православна Църква в Лос Анджелис "Св. Климент Охридски" (кликнете):

Bulgrian Church St Clement‎

Храмът ще бъде отворен през целия ден в събота и в неделя.

След редовните занятия (9а-1р) на Българското училище "Иван Вазов"

в събота свещеникът ще разкаже на децата за празниците.

Службата в неделя за ЦВЕТНИЦА е от 11:00 на обяд,

на която ще се раздават върбови клонки за здраве.

Тържествен обяд с традиционна българска кухня ще има в 12:30ч. 

ПРОГНОЗАТА ЗА ВРЕМЕТО НА ТЕЛЕВИЗИЯ АВС7

Пчеличките и цветенцата, въздухът и светлината ... /кликнете върху снимката за голям размер/

Астрономическата пролет настъпва в Лос Анджелис в 10.00 часа и 32 минути (19:32 б.вр.) на 20 март

Музика, видео, стихотворения за Първа пролет

ЧЕСТИТА ПЪРВА ПРОЛЕТ

19 март 2010г. Повечето хора смятат, че 22 март е денят на Първа пролет и така се празнува по някои места в България. Най-известното е град Кюстендил, където празникът е задължителен. За някои народи това е Новата година, като наследниците на персийците.

Истината е, че началото на астрономическата пролет настъпва по-рано. Тази година нейното начало в Лос Анджелис е на 20 март, т.е. утре в 10.00 часа и 32 минути (17:32 Гринуич, 19:32 б.вр.). Това е и денят на пролетното равноденствие, или продължителността на деня е на равна на тази на нощта. По щастливо стечение на обстоятелствата ПЪРВА ПРОЛЕТ В ЛОС АНДЖЕЛЕИС идва точно по време на занятията на Българското училище „Иван Вазов“ в Града на Ангелите. Малките наши ангелчета и тяхната „Госпожа учителката“ ще получат по едно цветенце  от директора на училището.

Призоваваме всички родители поне да покажат едно цветенце на своите дечица – за да знаят и помнят, че сезините нямат националност, но те самите имат произход – български. И че нашите цветя са най-красиви …

Според астрономическата справка в началото на март слънцето изгрява в около 7.00 часа и няколко минути и залязва около 18.00 часа. Продължителността на деня е 11.00 часа и около 15 минути.

В края на март слънцето ще изгрява вече по-рано в 7.00 часа и ще залязва доста по-късно – около 20:00 часа. Продължителността на деня ще стане близо 13 часа.

През март фазите на луната са: на 7 март – последна четвърт, на 15 март – новолуние, на 23 март – първа четвърт, на 30 март – пълнолуние.

Пролетта е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с лятото, есента и зимата. Астрономически тя започва с пролетното равноденствие (около 21 март в ***Северното полукълбо и 23 септември в Южното, разделени от Екватора) и свършва с лятното слънцестоене (около 21 юни в Северното полукълбо и 21 декември в Южното). В метеорологията се използва различна конвенция – пролетните месеци са март, април и май в Северното полукълбо и септември, октомври и ноември в Южното.

През пролетта дните започват да стават по-дълги от нощта, температурите се повишават, природата се връща към активен живот. Първите характерни цветя за сезона са кокичетата и минзухарите.

Нова пролет – нов живот

“С настъпването на всяка пролет, идва мирисът на нов живот”- са казали хората. Но до колко това е вярно не се знае. В сегашното време всичко е толкова сиво и мрачно, че ние не забелязваме дори какво става около нас. Всичко разцъфтява, всичко се пробужда. Би трябвало с това да се пробуди и малка капчица доброта у всеки човек. Но най-често ние си затворили душите и не сме готови да приемем малко топлота в това безверие и безхабери, което ни е обсебило.

Всеки човек дали за лошо, или за добро, носи в душата си по една малка пролет – утре имате възможност да я освободите !

За да не “останете като дива птица без пролет и небе,” както написа прекрасната поетеса Петя Дубарова.

КАКВО КАЗВАТ АСТРОНОМИТЕ?

Пролетта, както и останалите сезони се дължат на наклона на земната ос, който е 23.5° спрямо орбиталната равнина в която се движи Земята. Поради този наклон различни части на планетата са подложени на различно осветяване от страна на Слънцето. В деня на пролетно равноденствие (пролетната равноденствена точка е през м. март за Северното и през м. септември за Южното полукълбо) директните слънчеви лъчи падащи под ъгъл от 90 градуса пресичат т. нар небесен екватор и навлизат в северното или южното полукълба (съответно март/септември). Вследствие на това, лъчите на слънцето падащи върху земната повърхност увеличават ъгъла си, слънчевото греене нараства значително. Слънчевите лъчи скъсяват пътя си през атмосферата, като това води до увеличаване на тяхната енергия и сила с която нагряват земната повърхност и океаните. В района зад полярния кръг слънцето изгрява с което се намалява и прекратява загубата на топлина в Космоса. С напредването на пролетта все по-голяма част от съответното полукълбо e осветено от слънцето като нощта намалява значително. Затоплената повърхност загрява надлежащия въздух все повече като започва да се формират тропични въздушни маси с високи температури, които нахлуват все по на север в Северното полукълбо или все по на юг в Южното. В края на пролетта притока на енергия от слънцето превишава значително загубата в Космоса и това води до трайно повишаване на температурите — преход към лятото. Астрономическата пролет завършва в деня на лятното слънцестоене — през м. юни за Северното или м. декември за Южното полукълба. Тогава слънчевите лъчи идващи под ъгъл 90 градуса падат точно върху съответната тропична окръжност и спират миграцията си на север или юг, като в този ден слънцето заема най-високото си видимо положение над хоризонта за цялата година.

*** В Северното полукълбо са включени Азия (Индонезия в основата си е в Южното), Европа, Северна Америка, малка част от Южна Америка и 2/3 от Африка. Луната изглежда „обърната надолу“ в сравнение с Южното полукълбо и звездите не са толкова ярки. Северният полюс сочи в посока, обратна на галактически център на Млечния път, поради което се виждат по-малко звезди.

Кориолисов ефект – представлява видимото отклонение от права линия на движещ се обект спрямо въртяща се отправна система. Kориолисово ускорение има при движение по повърхността на Земята. То се проявява при махалото на Фуко. “Реките, които текат по направление на меридиана, в Северното полукълбо подмиват десния си бряг, а в Южното полукълбо – левия.“ Този закон се обяснява се с кориолисовата сила и е формулиран от руския учен Карл Бер.

ОЧАКВАНЕ ЗА ПРОЛЕТ

Click here to view the embedded video.

СТИХОТВОРЕНИЯ И ГАТАНКИ ЗА ПРОЛЕТТА

Пролет иде

музика: Маестро Г. Атанасов, текст: Ц. Гинчев

Пролет иде, хей, дечица,

става весело навред.

Ето близката речица

вече пука своя лед.

И полето зеленее,

мило птиче сладко пей,

всичко веч се съживява,

агне малко припка, блей.

Хей, да идем, хей, дечица,

с песни, с радостни сърца,

там, по росната тревица

да посрещнем пролетта!

Пролет

Асен Разцветников

Пеят птички пъстрокрили,

тръпне свежият листак,

със чадър от синя свила

руса пролет шета пак.

Спира над горите гъсти,

спира сред полята тя -

и разтваря с тънки пръсти

най-сънливите цветя.

Дига гугличка и трепка

в нежна радост всеки цвят,

и по пъстрите му клепки

топли капчици блестят.

ПРОВИНЦИАЛНА ПРОЛЕТ

Click here to view the embedded video.

Пролет иде

Никола Фурнаджиев

Топят се бърже снеговете.

Шумят потоци придошли.

По изтънелите дървета

и първите листенца светят,

заострени като игли.

Така е днес. Но ти почакай!

Ще мине ден, ще минат два

и щъркелите ще затракат,

ще се разцъфне храсталакът,

ще расне младата трева.

И пролет, пролет ще залее

със радост родния ни край.

Нали ти тъй копня за нея?

Край тебе звънко тя се смее.

Лудувай, тичай и играй!

Click here to view the embedded video.

Весела пролет

Веса Паспалеева

Вред лъчи разлива

пролетното слънце,

нежен злак превива

житеното зрънце.

Щурчо във премяна

нова-новеничка

на хорце подскача

в росната тревичка.

Малката Калинка

пъстро цвете кичи -

бърза да посрещне

птиче-лястовиче.

Косенцето свири

на върбово клонче,

жабчето препуска

с конче-вихрогонче.

Църка край потока

врабчо гласовито:

- Пролет синеока

да ни е честита!

Празник

Асен Разцветников

Пристигнал с ято птички

из тайния си стан,

южнякът гали всичко

със свойта топла длан.

И ето цяла зима

лежала в скреж и сняг,

земята празник има -

тя диша жива пак.

Тя люшка планините

от радост и любов

и равнините кити

със пъстрошит покров.

Легни, легни в полята

и сам ще чуеш ти

как нейде в дълбината

сърцето й тупти,

как среща с тръпки скрити

тя своя празник пръв,

как ври и пей в тревите

зелената й кръв.

Пролет пукна в гората

Веса Паспалеева

Търкулна се Мецанка

на хайдушка полянка.

Закичи се с кокиче

и с пролетно игличе.

През китната дъбрава

слезе с трите меченца,

окъпа ги за здраве

в планинското деренце.

Щом ги зърна врабчока

от близката еличка,

цамбурна се в потока -

както беше с абичка!

- Ех, че бистра водица!

Лъснаха ми крилцата!

Радвайте се, дечица,

пролет пукна в гората!

Горски теменужки

Веса Паспалеева

Слънчо щом прогони

зимните вихрушки,

цъфнаха на припек

горски теменужки!

Вижте им цветчето:

синичко, засмяно -

първото букетче

аз набрах за мама!

ЛАЛЕ ЛИ СИ, ЗЮМБЮЛ ЛИ СИ … ПРОЛЕТНИ ЦВЕТЯ

Click here to view the embedded video.

Гатанки

Бели, бели главички,

със зелени очички,

с тънки, тънки вратлета

и със черни крачета.

Белчо лежи в полята -

те са скрити в земята.

Щом се Белчо подстори

да си иде в морето,

те излизат на двора

и ни радват сърцето.

Кой ги с обич не среща,

кой се тука не сеща,

че на тия момичета

ние казваме … кокичета!

——————————-

Черна, черна самовила,

със сукманче като вила,

без да трака, без да чука,

дом си прави под капчука,

па подгонва мушиците

и почива на жиците.

Лани сбра си тя дружина

и замина за чужбина.

Но стопи се лед и сняг -

ето ти я нея пак!

Иде, вика с ветровете:

„Мартениците хвърлете!“

Лястовичката е предвестник на доброто, щастието, началото, което обаче не винаги е гарантирано. Спомнете си пословицата "Една лястовичка пролет не прави". Тя се среща още у Аристотел и Аристофан. Лястовичката олицетворява надеждата, положителния преход, възраждането, утрото, пролетта, изгрева на слънцето, прилежността, домашния уют, бащиното наследство.

Що е то? (Лястовицата)

Ръцете й – китка росна от цветя.

Косите й – лози вити и бръшлян.

Бял венец й на главата разпилян.

Устните й – като сладък мед.

Дрехите й – рози свежи, сливов цвят.

/ПРОЛЕТ/

/вижте видео/ 8 февруари 2010г. Започват Великденските пости, ще си простим, мокра любов, няколко именника и пчелички тази седмица. Във вторник грабваме чадъра, пак дъжд, но през уикенда ще ни огрее слънцето на любовта. Ще почерпят Харалампий, Хари, Ламби, Валери/я, Валентин/а, Евлоги и Зоя. Своите празници ще отбележат пчеларите, болните и католическата Църква.

Рекордно високи температури за Нова година
са отчетени в редица градове в страната

В София най-топло от 1970г.

София, 31 декември 2009г. /ОБЗОР BulgariCA/
    Рекордно високи температури са отчетени в редица градове у
нас към 14.00 часа в последния ден на годината, съобщиха от НИМХ-БАН.
    Термометрите в София са показали 19,7 градуса, като това е
най-високата температура от 1970 година насам в столицата.
Температурни рекорди са отчетени и в други градове в страната -
Велико Търново - 20,2 градуса, Благоевград - 18, Ахтопол - 18,5,
 Враца - 20 градуса, Добрич - 16,2, Драгоман - 17,1, Монтана -
17,2, Разград - 16,4, Шумен - 17,6, посочват от БТА, цитирайки БАН.
    Нетипично горещото време се дължи на усилващия южен вятър,
обясниха от БАН. Синоптиците посочиха, че до 17.00 часа днес
очакват още температурни рекорди и в други места у нас. Според
прогнозите им на топлото време ще се радват в Родината ни още два-три дни,
тъй като на 2-3 януари през следващата година метеорологичната
обстановка коренно ще се промени и температурите ще се понижат.

Пет температурни рекорда бяха регистрирани днес в района на
плевенския филиал на Националния институт по хидрология и
метеорология /НИХМ/ при БАН, съобщи Ивайло Замфиров,
 дежурен синоптик в Плевен, цитиран от БТА.
	Във Велико Търново температурата достигна 23.2 градуса, като
надмина с пет градуса предишния максимум за този ден, измерен
през 1978. Във Враца термометрите показаха 22 градуса - с почти
6 градуса повече от предишния рекорд през 1994 г. В Монтана бяха
 регистрирани 20,4 градуса - с един градус повече от предишния
максимум. В Ловеч бяха измерени 19.3, а в Плевен - 19,1 градуса
- също повече с около градус от максимумите, измерени през 1955
г.
	На този ден е било и много мразовито в Дунавската равнина, каза
 Замфиров. На 31 декември 1927 година в Плевен са посрещнали
Нова година при минус 16,1 градуса, уточни той.
	Тази нощ температурите в Дунавската равнина ще бъдат между 7 и
10 градуса, а утре 13-17 градуса, след което на 2 и 3 декември
се очакват стяг и виелици, каза дежурният синоптик.