Икона на Св. Илия, 1820 г., Ангел Цонюв. Постоянна експозиция „Християнско изкуство” в художествена галерия "Димитър Добрович" в град Сливен. Галерията води началото си от художествена сбирка дарения към читалище "Зора" /1905 година/. Самостоятелен културен институт е от 1965 година. Притежава една от най-богатите колекции в страната с над 6000 творби с живопис, графика, скулптура, приложно изкуство, икони, гравюри, църковна утвар от периода 17-20 век. В галерията са обособени 3 отдела - "Християнско изкуство - 17-19 век"; "Съвременно българско изкуство 19-21 век" и "Чуждестранно изкуство". /КЛИКНЕТЕ ЗА ГОЛЯМ РАЗМЕР/

19 Юли Ден на българската дипломатическа служба.

20 Юли Св. славен пророк Илия (Илинден).

Международен ден на шахмата.

Професионален празник на пивоварите в България

22 Юли Св. мироносица и равноапостолна Мария Магдалина

23 Юли – 68 години от разсттрела на поета Никола Й. Вапцаров (на 32 години)

25 Юли Успение на св. Ана, майка на пресвета Богородица.

Международен ден на системния администратор

Свети Илия е старозаветният пророк, който 900 години преди Христа предсказал неговото идване. А странно видение на бащата подсказало на всички, че се е родил велик пророк. Мъже с божествени лица повивали детето в огън и го кърмели с огнени пламъци. Уплашил се бащата на Илия, но един от свещениците разтълкувал вярно видението: „На детето ще почива божествена благодат, словото му ще бъде като огън силно и действено, животът му – угоден Богу. И ще съди той Израиля с меч и огън. Името „Илия“ значи „крепост Господня“. („Жития на светиите“, С., 1991, с. 341)
Наистина така станало. Потомъкът на Ароновия род станал неотстъпчив противник на жреците, изповядващи култа към бог Ваал, убеждавал с огнено слово, наказвал с огнени стрели. Житията ни го представят като аскет и скитник, вярващ в единния Бог Йехова. В двуборството между Йехова и Ваал пророкът Илия имал закрилата и силата на Бог, чрез когото творил чудеса и убеждавал по всякакъв начин.
За да накаже еврейския цар Ахав и всички езичници за греховете им, заключил небето и цели три години не капнала капка дъжд. Когато свършила пророческата му мисия, той се възнесъл на небето в огнена колесница.

16 юли 2010г. Вселенският патриарх Вартоломей пристигна в България. Заедно с патриарха пристигна за поклонение и иконата на Света Богородица от Йерусалим известна като Божигробската. Иконата ще остане четири дни. Пресфото - БТА снимка: Владимир Янев

Богомолци и свещеници от цялата страна и Европа посрещнаха Н.Св. Вселенския патриарх Вартоломей Първи и чудотворна икона на Св. Богородица, която идва за 1ви път в България

16 юли 2010г. Целият висш клир на Българската православна църква и архиереи от цяла православна Европа присъстваха на тържествената церемония, с която в Пловдив бе посрещнат  Негово Светейшество Вселенският патриарх Вартоломей Първи, Архиепископ на Константинопол. Вселенският патриарх пристигна в града по покана на Пловдивския митрополит Николай и по повод деня на Света великомъченица Марина – 17 юли, която е патрон на митрополитския храм в града.

Веднага след това на площада сред богомолците бе донесена чудотворната икона на Света Богородица – Божигробска, която идва в България за първи път. Чудотворният образ на Божията майка стои зад саркофага й в гробницата в Гетсимания. Отслужен бе кратък молебен за благоденствието на целия православен свят, възглавен от Вселенският патриарх Вартоломей.

Чудотворното изображение на Божигробската Пресвета Богородица е уникално и има особено място в сърцата на православните християни по целия свят, каза в приветствието си митрополит Николай. За пътуването й в България е издаден специален документ – жест голямо благословение – ясен знак за братските отношения между Българската православна църква и Йерусалимската патриаршия, каза още Владиката.

Н.Св. Вселенският патриарх Вартоломей Първи, Архиепископ на Константинопол бе удостоен със званието „Почетен гражданин на Пловдив“. Решението на Общинския съвет обяви кметът Славчо Атанасов на церемонията по посрещането му в Пловдив. Най-високото почетно отличие Вселенският патриарх получава за „почит и уважение към приноса му за цялото българско обещество“. Със същите мотиви със званието „Почетен гражданин на Пловдив“ бе удостоен и Негово Светейшество Максим, Патриарх български и митрополит Софийски.

Н.Св. Вселенският патриарх Вартоломей благодари за оказаната почит при посрещането. Той изказа и специални благодарности към президента Георги Първанов и премиера Бойко Борисов, за това, че са осигурили правителствения самолет за делегацията им. С литийно шествие иконата бе занесена в митрополитския храм, където бе отслужена празнична вечерня. Там иконата ще остане за поклонение до 21 юли.

СИГУРНО ВСИЧКИ СИ ЗАДАВАТЕ ВЪПРОСЪТ „ЩО Е ТО …“

Тронът на Вселенския патриарх в Константинопол. Столът поставен по-високо е място за Евангелието, а по-долу е тронът на патриарха. В православната църква тронът на епископа често се смесва с определени отличителни черти на троновете на монарха, някои наследени от Византийския съд, както например двойка лъвове, седящи, там където се слагат краката. Терминът „трон“ често се използва и при патриарсите като се говори за техния авторитет като висши духовници. /кликнете в/у снимката за по-голям рамер/

Вселенският патриарх (на гръцки катаревуса: Οικουμενικός Πατριάρχης Κωνσταντινουπόλεως) е един от 7-те източноправославни патриарси-предстоятели на Православната църква (пръв между равни).

Всички Източно-православни патриарси – на:

Цариград, сега Истанбул (Турция)

Александрия (Египет)

Антиохия (Турция)

Йерусалим (Израел)

България

Московски и на цяла Русия

Католикос-патриарх на Грузия

Сърбия

Румъния

Древноизточни православни патриарси

Източносирийски патриарси

Неканоночни източноправославни патриарси

Патриарх на Москва и цяла Русия – глава на Руската Старо-православна Църква

Патриарх на Америка – в единство с Старо-православния патриарх на Москва и цяла Русия

Патриарх на Киев – глава на Украинската православна църква

Вселенската патриаршия се намира в Цариград – столицата на Константин Велики, днес Истанбул.

Понастоящем 232-ри по ред Вселенски патриарх и архиепископ на Константинопол е Негово Светейшество Вартоломей. През юни 2007 г. Върховният касационен съд на Турция, на който е подсъден Истанбул, се произнася по жалбата на отлъчения свещеник българоман Константин Костов и забранява на Константинополския патриарх да се нарича „Вселенски“ в Турция. Според мотивите това нарушавало равнопоставеността на религиите в Турция.

Смята се, че Свети Андрей Първозвани, е Първи Константинополски Патриарх и  основател на Църквата във Византион. И днес константинополските патриарси смятат себе си за негови преки наследници. Св.Андрей Първозвани е християнски проповедник, първият от 12-те апостоли (общо са 13, след предателството и смъртта на Юда е избран 13-ти апостол), брат на Свети Петър. Съществува хипотеза, че преди това е бил ученик на Йоан Кръстител. Проповядва в Мала Азия, Грузия и Скития, заради което е смятан за покровител на Румъния и Русия. Руската православна църква го приема за свой основател. Загива с мъченическа смърт.

Званието „патриарх“ е най-висшото за настоятел на автокефална православна църква и е установено на Халкидонския църковен събор през 451. Там се определя пентархията. Петте главни църкви са „старите църкви“ и те са подредени по ранг така: Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. И след разделянето на християнската църква при Великата схизма от 1054 г., титлата партиарх остава в йерархията на християнската църква – в Източната „патриарх“, в Западната „папа“.

По време на Византийската империя начело на православните автокефални църкви са стоели четирима патриарси: Константинополския, Александрийския, Антиохийския и Йерусалимския.

Понастоящем глава на БПЦ е патриарх Максим. Негово Светейшество Максим — Патриарх български и митрополит Софийски, има светското име Марин Найденов Минков и е роден на 29 октомври 1914 г в с. Орешак. Интронизиран за патриарх на 4 юли 1971 г. Според устава на БПЦ патриархът е едновременно и Софийски митрополит.

По силата на византийския принцип „Imperium sine Patriarcha non staret“ — „Царство без патриарх не бива“, на църковно-народен събор към 919 г. Българската православна църква е официално провъзгласена за автокефална, а българският архиепископ получава титлата патриарх.

Според мирния договор от октомври 927 г. на цар Петър е призната титлата „василевс“ и според Дюканжовия списък тогава се потвърждава автокефалията на Българската църква и патриаршеския титул на нейния предстоятел Дамян „по заповед на император Роман I Лакапин“. Дали е издаден тогава и официален църковно-канонически акт не се знае, но се предполага. Такъв акт православната патриаршия на Българската църква получава през 1235 г., благодарение на цар Иван Асен II. Търновската патриаршия е призната от всички древни църкви – Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим. Българската патриаршия е хронологически шеста по ред.

Ex-Comunist Europe

EASTERN APROACHES

The Economist newspaper, June 18, 2010

JULIA KRISTEVA in literary criticism, Christo in art, Dimitar Berbatov in football: all are Bulgarians. All have little to do with their homeland. This thoughtful and rather sad piece from Transitions Online asks

why Bulgaria imports downmarket foreign „stars“ while its brighjtest and best head abroad, often severing their connections with home. /you must read this full article – see below !!!/

When emotions run high, few notice small details – and sometimes they matter most. Yes, Christo does not want to speak Bulgarian, but his English is clumsy as well. He does not refer to Bulgaria often, yet he does not claim any other motherland, either. Rather, he does not have any motherland at all. He is a strange kind of person from an entirely different world. He refers to his late wife in the present tense, as if she were still alive. Being a real artist, he does not care about comfort and money. Such people can hardly be judged by ordinary standards.

Even if unavoidable, painful quests of identity will not solve the vital issues of Bulgarian art. If Bulgarians want to cover themselves in cultural glory, they have at least to build some cultural infrastructure and find ways to finance culture. But the financial crisis has hit hard, and the government faces the fact that there are too many operas and theaters here. Some of them may not survive.

Author Boyko Vassilev is a moderator and producer of the weekly Panorama news talk show on Bulgarian National Television.

The Motherland’s Talented but Prodigal Children

Bulgaria has given the world a huge pool of artists, writers, and other creative folk. But why do they all have to leave the country?

June 17, 2010

Hristo's emotions were invested much more in art and his French wife, Jeanne-Claude, who famously shared his birthday and died in November 2009, than in the native land. In his rare encounters with Bulgarian journalists, Christo spoke English.

SOFIA | Christo turned 75 on 13 June, and Bulgaria celebrated him with two documentaries, many newspaper articles, and a lot of pride, to which he paid little attention.

All that jazz is justified: Christo is the most prominent Bulgarian artist in the world, and for a small country, that matters. The only problem is that nobody knows he’s Bulgarian – and he doesn’t seem to care much.

The artist, born Hristo Yavashev in Gabrovo, has not returned to his home country since he departed for Prague upon completing his studies in 1956. The following year he fled the communist camp altogether, stowing away on a train to Vienna. For this the then-Bulgarian authorities put him on the list of so-called “non-returnees,” a term used to distinguish émigrés the regime did not tolerate from those it did.

Thus, Christo would not be invited home for a visit or an interview. As his worldwide fame grew, his highly publicized projects (the Valley Curtain in Colorado, the “wrappings” of the coast of Little Bay in Australia and the Pont-Neuf in Paris) were under-reported for Bulgarian audiences, if mentioned at all.

Yavashev's works include the wrapping of the Reichstag in Berlin (on the picture) and the Pont-Neuf bridge in Paris, the 24-mile-long artwork called Running Fence in Sonoma and Marin counties in California, and The Gates in New York City's Central Park.

1989 put an end to the regime, but not to Christo’s problems with his homeland. Some of his family’s properties in Gabrovo were restituted, then retaken by the state, following the paradoxes of the murky legal procedures of transition. On the other side, many Bulgarians were irritated by the artist’s indifference to Bulgaria. He did not want to pay homage, let alone to exhibit there. His emotions were invested much more in art and his French wife, Jeanne-Claude, who famously shared his birthday and died in November, than in the native land. In his rare encounters with Bulgarian journalists, Christo spoke English.

It is a complicated story of love, pride, and frustration.

Generations of Bulgarian schoolchildren were taught that an artist’s ultimate goal is to bring fame to the motherland. That might sound laughable, but a small country has no other way than to guard its champions jealously. American art history can live without Christo; Bulgarian cannot. The problem is that the champions’ destiny is to leave their nests in a search of higher flight, a wider audience, and, yes, a bigger market.

Bulgarians abroad.

That could be an entire category of European art. Julia Krasteva and Tsvetan Todorov made a name in French philosophy and literary criticism, writing in French; Todorov came back just once after 1963 with Francois Mitterrand, just before the changes. In an interview with me, Italian philosopher Umberto Eco recalled a third one, Andrey Bukureshtliev. “My first publication in French was translated by this Bulgarian intellectual,” Eco said. “He used to say, ‘Il n’y a pas de place pour trois Bulgares à Paris.’ ”

Elias Canetti (Bulgarian, 25 July 1905–14 August 1994) was a Bulgarian-born novelist and non-fiction writer of Sephardi Jewish ancestry who wrote in German. He won the Nobel Prize in Literature in 1981.

Well, there were some more, typical  étrangers, torn between different cultures and worlds. George Papazov was among the first surrealists in Paris. One of his friends was the artist Jules Pascin, a Bulgarian Jew from the Danube. Another Bulgarian Jew from the Danube was the writer Elias Canetti, the only Nobel laureate with a connection to Bulgaria.

Then, enter the Bulgarian Germans. Singer Asparuh (Ari) Leschnikow made a name with the band the Comedian Harmonists, dubbed by some The Beatles of the 30s. More recently, writers Dimitre Dinev in Austria and Iliya Troyanov in Germany won fame by writing novels in German. Of the two, Troyanov more closely shares Christo’s complicated relationship with Bulgaria. Although he has returned many times, he remains highly critical of present-day Bulgaria, which he sees usurped by the evil shadows of the communist past.

Less ideological art has always had it easier. The famous opera singers in Italy Gena Dimitrova, Rayna Kabaivanska was only one invited from the family of Luciano Pavarotti to sing on his funeral  (interview in Bulgarian: Големият творец винаги се съмнява в себе си …), Nikolay Gyaurov, Nikola Ghiuzelev, and Boris Hristov did not have to distance themselves openly from the regime before 1989, although some were highly critical. Maybe that nonpartisanship was why, in a recent public-television-sponsored campaign to choose Bulgaria’s top event of the 20^th century, the audience chose “the miracle of Bulgarian opera voices.” Bulgarians like to associate themselves with art but prefer it ideology-free.

Click here to view the embedded video.

With Christo, the problem is much bigger than ideology. To begin with, is he a part of Bulgarian culture at all? Two documentaries about him, made by the journalists Evgenia Atanassova and Toma Tomov, did not aim to answer that question. But commenting on the first documentary on TV, poet and journalist Roumen Leonidov said, “Yes, Christo is part of Bulgarian culture. We have to view it more widely. All of those Bulgarians abroad, from Dinev and Troyanov to Krasteva and Todorov, are part of Bulgarian culture, even if they do not live in Bulgaria or do not write in Bulgarian.”

Tomov disagreed. In the Trud newspaper, he wrote, “Christo is not part of Bulgarian culture. There are 25 cities in the world where you can do something that matters to civilization. So if you have big plans, you’d better go to one of them.”

But those views don’t necessarily clash. They share the premise that local talent must go global to succeed. Sometimes, on the way to success, talent has to overcome the local environment. That can be a difficult truth to swallow.

Dimitar Berbatov, the gifted and sensitive soccer player of Manchester United who uses his free time for drawing, quit Bulgaria’s national team. His explanations were emotional and sophisticated, but one could not miss his disappointment with some Bulgarians’ envy and backbiting. The other Bulgarian football star from the recent past, Hristo Stoichkov, criticized Bulgaria several times, defying his critics. “The world acknowledges me. Only the small souls at home do not,” he once said. The gestures of both players were greeted with anger and outrage: “Who are they to repudiate the motherland? Where do they come from?”

When emotions run high, few notice small details – and sometimes they matter most. Yes, Christo does not want to speak Bulgarian, but his English is clumsy as well. He does not refer to Bulgaria often, yet he does not claim any other motherland, either. Rather, he does not have any motherland at all. He is a strange kind of person from an entirely different world. He refers to his late wife in the present tense, as if she were still alive. Being a real artist, he does not care about comfort and money. Such people can hardly be judged by ordinary standards.

Even if unavoidable, painful quests of identity will not solve the vital issues of Bulgarian art. If Bulgarians want to cover themselves in cultural glory, they have at least to build some cultural infrastructure and find ways to finance culture. But the financial crisis has hit hard, and the government faces the fact that there are too many operas and theaters here. Some of them may not survive.

Yet this government is not short of big ideas. Culture Minister and sculptor Vezhdi Rashidov vows to build a Bulgarian Louvre, a huge exhibit hall in Sofia’s city center. And if that sounds too big, consider an event that took place on 11 June. On the eve of Christo’s birthday, a Bulgarian businessman invited famous Chinese painter Zeng Fanzhi to open an exhibition near the future Louvre. Prime Minister Boyko Borisov (who, curiously, was also born on 13 June, like Christo and Jeanne-Claude) attended, together

with foreign celebrities like model Elle McPherson, designer Tommy Hilfiger, and singer Bryan Ferry. The event was meant to precede the Art Basel exhibition, taking place now in Switzerland, and was covered by the international media.

Geniuses are leaving the country; foreign stars are entering.

The motherland should not worry but continue to nurture new talent.

To parcel out the glory, after all, is the easy part.

—

Transitions Online (TOL) is a media development organization and online journal covering news and events in the 29 post-Comunist countries from 1999

The Economist is authoritative weekly newspaper focusing on international politics and business news and opinion

Негово Светейшество Максим е Патриарх български и митрополит Софийски. Патриарх Максим е роден на 29 октомври 1914 г. Светското му име е Марин Найденов Минков в с. Орешак. От ранно юношество е послушник в Троянския манастир. Основно и прогимназиално образование получава в родното си село. Завършва Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет. През 1941 г. приема монашески подстриг в параклиса на Богословския факултет с име Максим, а след това е ръкоположен за йеродякон. През 1947 г. е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил. От 1947 до 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия. През 1955 г., е назначен за главен секретар на Светия синод, на този пост е до 1960 г. На 30 декември 1956 г. е хиротонисан в епископски сан като епископ Браницки по предложение на тогавашния патриарх Кирил. През 1960 г. е избран и утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. става наместник-председател на Светия синод. Интронизиран за патриарх на 4 юли 1971 г. Според устава на БПЦ патриархът е едновременно и Софийски митрополит.

Хубави празници и прекрасен топъл уикенд … Българските патриарси … кой стои начело на Българската Православна Църква … има ли вярата и „алтеранатива“ … отговори и история …

Екзарх Йосиф: „Има ли Православие – има България!“

————

10 Май Възстановяване на Българската Патриаршия.

11 Май Ден на Св. равноапостоли Кирил и Методий, покровители на Европа.

Професионален празник на българските библиотекари

Световен ден на Молитвата

На 11 Май 1897г. е убит писателят Алеко Константинов

12 Май Св. патриарх Герман Цариградски.

Световен ден на медицинските сестри.

13 Май ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ (Спасовден).

Професионален празник на хлебопроизводителите и сладкарите.

14 Май — Годишнина от смъртта на Екзарх Стефан I (светско име Стоян Попгеоргиев Шоков) е първият български екзарх на Българската православна църква след 2-та св. война (1945—1948).

Изстреляна е в околоземна орбита първата американска космическа станция „Скайлаб“.

15 Май Международен ден на семейството

16 Май Световен ден на жертвите от СПИН

——-

ПРОГНОЗАТА ЗА ВРЕМЕТО НА ТЕЛЕВИЗИЯ АВС7

———-

10 Май Възстановяване на Българската Патриаршия

Патриарси и патриции, реални и алтернативни …

ЗАЩО ОТБЕЛЯЗВАМЕ ТАЗИ ДАТА? 10 май 1953 г. – официално е провъзгласена Българската православна църква за патриаршия, а за патриарх е избран с вишегласие Пловдивският митрополит Кирил.

На 8 май 1953 г. в София тържествено е открит Третият църковно-народен събор, на който присъстват 107 избиратели с редовни пълномощия (от определените 111). Първият ден на събора преминава в тържествени речи, проверка на членовете и определяне на работните комисии. На следващия ден (9 май) съборът приема с някои малки промени устава на БПЦ. На 10 май съборът продължава дейността си като патриаршески избирателен събор. Съгласно чл. 20 от устава Св. Синод още на 27 април 1953 г. определя с вишегласие трима митрополити като достойни за патриаршеския престол, които правителството одобрява. Това са Кирил Пловдивски, Неофит Видински и Климент Старозагорски. В деня на избора от 107 гласували избиратели 104 дават своя глас за Пловдивския митрополит Кирил, за Видинския митрополит Неофит – 1 глас, а две бюлетини са обявени за недействителни.

Още от деня на своето възстановяване Българската патриаршия е призната от Антиохийската, Грузинската, Руската, Румънската, Чехословашката и Полската православни църкви и установяват каноническо общение с нея , чиито представители участват на тържествената интронизация на Българския патриарх Кирил на 10 май 1953 г. През 1955 г. Сръбската православна църква признава Българската патриаршия. С поздравително писмо № 552 от 27 юли 1961 г. и Цариградската патриаршия официално признава възобновената Българска патриаршия. През пролетта на 1962 г. възобновената Българска патриаршия официално е призната от предстоятелите на Йерусалимската патриаршия и на Гръцката църква.

Възстановяването на Българския патриаршески институт е паметно събитие с историческа важност в многовековната църковна и политическа история на българската държава.

Многовековна и превратна е историята на Българската православна църква и респективно на Българската патриаршия.

В далечния и бурен съдбовен IX век далновидният св. цар Борис I (852-889) покръстил българския народ през 865 година. С исконно право Църквата го канонизирала за светец и той получил прозвището Покръстител.

Пет години след покръстването, на 4 март 870 г., България се сдобила с автокефална Църква чрез извънредно съборно решение на източноправославните патриарси и папски представители на Константинополския събор от 869-870 г., с което окончателно се приобщила към голямото семейство на християнските народи.

Българската Православна Църква се учредява с решение на Вселенския събор от 869 – 870 г., свикан в Константинопол. На 4 март 870 г. Съборът решава да се създаде Българска архиепископия, подчинена на Константинополската църква – майка, тъй като тя извършва акта на покръстването. Според старобългарски паметник от Х век, за първи български архиепископ е определен Иосиф, който избира за свое седалище столицата Плиска. С преместването на столицата във Велики Преслав, там се премества и архиепископската катедра.

Патриаршеското достойнство на младата Българска църква е признато при управлението на св. благоверен цар Петър /927 – 970 г./. Още през есента на 927 г. по инициатива на българския владетел започват преговори с Византия, които завършват с подписването през октомври на 30-годишен мирен договор между двете страни – т.нар.“ Дълбок мир „. Този договор е първият официален документ, който признава и утвърждава едновременно царската титла на българския владетел и патриаршеското достойнство на българския духовен глава.

По времето на цар Симеон Велики (893-927) България достигнала върха на своята духовна и политическа мощ. Към 918-919 г. на църковно-народен събор в столицата Преслав официално била провъзгласена българската автокефалия, а предстоятелят-архиепископ получил патриаршеска титла.

Първият канонично избран и утвърден Български патриарх е Дамян (ок.919 г.), който сменя архиепископ Леонтий, издигнат за патриарх при цар Симеон Първи, но не получил необходимото признание от останалите християнски църкви. Първи български патриарх Дамян Доростолски (Дръстарски) има за седалище Велики Преслав. Впоследствие патриаршеския престол е преместен в Дръстър.

Десет години по-късно, през октомври 927 г., бил сключен мирен договор между България и Византия, като били признати автокефалията и патриаршеското достойнство на Българската църква.

След смъртта на цар Иван Владислав (1014-1018) голяма част от българската аристокрация губи вяра във възможността на царството да оцелее в продължаващата десетилетия война със Византия и e готова да се преклони пред империята, за да запази титлите, имуществото и привилегиите си. Към тази група се числял и последният патриарх на Първата българска държава Давид. Заедно с ичиргубоила Богдан той се явява пред Василий II Българоубиец в крепостта Струмица и му изказва покорството си. С края на Първото българско царство (1018) е сложен и край на Българската патриаршия – това е и първото голямо историческо изпитание за българския народ и неговата Църква. Като покорена страна България не може да запази патриаршеския статут на своята Църква. Тя е понижена в ранг на архиепископия със седалище в Охрид.

През 1018 г. византийският император Василий II Българоубиец превзел Охрид, последната крепост на Първата българска държава. С това окончателно била унищожена патриаршеската институция, като по-голямата част от епархиите й влезли в новоучредената Охридска българска архиепископия, а останалите преминали към Цариградската патриаршия. По изричното настояване на император Василий Втори Охридската архиепископия е оглавена от български духовник – Дебърският архиепископ Иоан.

През 1185-1187 г., след успешното въстание на Асеневци, била учредена в новата столица Търновград Търновската архиепископия. По времето на царуването на Иван Асен II (1218-1241) възникнали благо-приятни предпоставки за възобновяването на патриаршията. На църковен събор в град Лампсак през 1235 г. със застъпничеството на Никейския патриарх и съгласието на останалите източни патриаршии бил възстановен патриаршеският статут на Българската църква.

Тъй като през цялото си съществуване патриаршията на Втората българска държава има за седалище столицата Търново, тя се нарича Търновска патриаршия. Седалището и e патриаршеският дворец, разположен на самия връх на укрепения хълм Царевец (Царевград). На същия хълм се е намирал и царския дворец и тази близост не е случайна. Тя символизира единството на светската и духовна власт в царството.

Една от основните задачи на Българската патриаршия е утвърждаването на царската власт и правото на царя да ръководи съдбините на „поверения му от бога народ“. Това превръща патриаршията в част от държавният апарат. Патриархът е един от членовете на синклита (царския съвет) и участва във всички важни събития от външно и вътрешнополитическия живот на царството. Понякога той изпълнявал и дипломатически мисии от особена важност.

В навечерието на османското завладяване на Балканите Българската православна църква се оказва в състояние на дълбока криза. След смъртта на цар Иоан Александър през февруари 1371 г. цялото единство на страната окончателно се срива. През 1381 г. видинският владетел Иоан Страцимир отстранява митрополита на Видин под предлог, че е ръкоположен от Търновския патриарх, и самоволно подчинява Видинската митрополия на Константинополската патриаршия. Същото прави и добруджанският деспот Добротица, като отделя Варненската митрополия от Търново. Българската православна църква изпада в дълбок разкол.

След падането на Търново под турска власт (17 юли 1393 г.) св. патриарх Евтимий бил изгонен от хълма Царевец, където се намирала Патриаршията. С унищожаването на Българското царство, около 1401 г. Българската православна църква загубва своята независимост, и в канонично отношение става подчинена на Константинополската патриаршия.

По-късно изпратили Патриарх Евтимий на заточение в Бачковския манастир, където починал на 4 април 1404 г. Около 1416 г. Търновската патриаршия вече била подчинена на Цариградската патриаршия. Така диоцезът на БПЦ преминал под юрисдикцията на Цариградската патриаршия, Охридската архиепископия и Ипекската сръбска патриаршия. Висшият клир се заменя изцяло с гръцки духовници, а в богослужението се въвежда гръцкия език. Това положение остава непроменено през целия период на робството до епохата на Възраждането.

Началото на църковната борба за независимост се поставя с първоначално изолирани опити за замяна на гръцките владици с български. Първият такъв акт е във Враца, където през 1824 г. врачани, под ръководството на Димитраки Хаджитошев, се опитват да сменят гръцкия владика Методий. Подобни събития следват през 1825 г. в Скопие, а през 1829 г. в Самоков. В тези начални усилия се включва и голямата Търновска епархия. Начело на борбата там застават видни местни духовници и учители, сред които изпъкват архимандрит Иларион Михайловски /по-късно епископ Макариополски/, Неофит Бозвели и Петко Славейков. В резултат на дългогодишни усилия те създават в Цариград център за организирана църковна борба.

През 1844 г. към Високата порта са отправени следните искания на българската общественост : 1. В българските епархии самото население да избира българи за владици. 2. Богослуженията да се извършват на български език. 3. Владиците да не откупуват сана си от властите, а да им се изплаща заплата. 4. Да се избере лице, което да представлява българите пред Високата порта. 5. Да се разреши на българите да имат своя църква в Цариград, и да издават свой църковен вестник. Резултатът от тези смели искания е решението на Константинополската патриаршия да изпрати на заточение в Света гора двамата духовници. През 1848 г. Неофит Бозвели умира в Хилендарския манастир, а архимандрит Иларион се завръща в Цариград едва през 1850 година.

След десетилетни упорити църковно-национални борби през XIX в. се стигнало до паметната дата 27 февруари 1870 г., когато със султански ферман българите били отделени в църковно отношение от Цариградската гръцка патриаршия. Последната отказала да признае фермана и обявила Българската църква за схизматична. Начело на новооснованата Българска екзархия последователно стояли трима бележити йерарси: Антим I (1816-1888), Йосиф I (1840-1915) и Стефан I (1878-1957).

След 9 септвмври 1944 г. започва преследване на християнската религия и нейните институции по различни поводи, но с една цел: изтласкване на религията от обществения живот и по възможност нейното унищожаване. С приемането на нова Конституция (4 декември 1947 г.) Църквата де факто е отделена от държавата, но тук става дума за отделяне, провеждано и от горе. На 24 февруари 1949 г. се приема Закона за изповеданията.

Налагането на държавния контрол върху БПЦ е свързано с намаляване броя на свещенослужителите, ограничаване на религиозната активност на по-ревностни свещеници и други. От съществуващите две духовни семинарии (Софийска и Пловдивска), едно духовно училище и един Пастирско-богословски институт през 1951 г. остава само Софийската духовна семинария, а Богословският факултет е изваден от Софийския университет и е превърнат в Духовна академия, издържана от Св. Синод. Преломен момент в подчиняването на БПЦ е отстраняването на екзарх Стефан.

След дълги спорове на 3 януари 1951 г. Св. Синод приемa и избира Пловдивския митрополит Кирил за нов наместник-председател на Св. Синод.

Следващата стъпка и на правителството, и на Св. Синод е свързана с възстановяването на патриаршеското достойнство на БПЦ, изхождайки от необходимостта да се засили общественият авторитет на Българската православна църква, което е необходимо от гледна точка на организиране борбата на православните църкви против Ватикана. Ръководството на държавата дава съгласие българската Екзархия да бъде въведена в Патриаршия.

През 1948 г. Полската православна църква получава автокефалия, а през 1951 г. е последвана от Чехословашката православна църква.

На 8 май 1953 г. в София тържествено е открит Третият църковно-народен събор, а на 10 май съборът продължава дейността си като патриаршески избирателен събор. Така на 10 май 1953 г. БПЦ официално е провъзгласена за патриаршия, а за патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил. Той се явява макар и непряк приемник на Търновския патриарх св. Евтимий, последния български патриарх до началото на турското робство.

След смъртта на Кирил през 1971 г. патриаршеският престол e наследен от ловчанският митрополит Максим – патриарх Максим, който възглавява БПЦ и днес.

ПАК РАЗКОЛ … ПОЯВЯВА СЕ „АЛТЕРНАТИВЕН СИНОД“ …? А може ли една религия да има алтернатиа? Да – друга религия!

С настъпването на Прехода (11 септември 1989 г.) Българската патриаршия е разтърсена от криза и заплашена от разцепление.

Проблемите в църквата всъщност започнаха през 1989 г., когато Христофор Събев призова за нов, демократичен Синод. През 1992 г. властта обяви Максим за нелегитимен и назначи временен Синод. През 1996 г. отцепниците избраха Пимен за патриарх. Регистриран бе и Синодът на Максим. През 1997 г. Максим пак бе обявен за незаконен. Петър Стоянов се закле като президент пред Пимен. През 1998 г. на събор в София седем патриарси потвърдиха легитимността на Максим. През 2001 г. Симеон Сакскобургготски и Георги Първанов се заклеха пред Максим. За сегашния председател на Алтернативния синод Инокентий, нито някой се интересува, нито някой го признава за патриарх, по целия свят и в България. “Алтернативните “ свещеници, отцепили се от БПЦ служат по поляни и паланки без собствени енорий и църкви. Някои от тях вече поработват и други неща.

Възникна така наречения „алтернативен синод“, оглавен от митрополит Пимен, оспорващ законността на избора на Максим за патриарх.

Създава се Разкол в БПЦ.

През юли 1996 г. в София се провежда църковно-народен събор, организиран от „алтернативния синод“, на който Пимен е обявен за патриарх. Министерският съвет тогава не подкрепя този избор.

През 1998 г. в София се провежда Всеправославен събор, по искане на патриарх Максим, за решаване на спора. На него присъства вселенският патриарх Вартоломей, който изразява подкрепата си за Максим. С кончината на Пимен през 1999 г. „алтернативният синод“ загубва водача си, но не се отказа от по нататъшна борба.

През 2001 г. държавата в лицето на президента Георги Първанов и премиера Симеон Сакскобургготски изразява категорична подкрепа за патриарх Максим. Още в първия ден на 39-то Народно събрание, на 5 юли 2001 г. се приема законопроект за вероизповеданията, насочен към преодоляване на последиците от разкола и легитимиращ патриарх Максим. Този проект заляга в основата на приетия през декември 2002 г. от Народното събрание Закон за вероизповеданията. На 15 юли 2003 г. Конституционният съд потвърждава, че Законът за вероизповеданията съответства на Конституцията.

На 20-21 юли 2004 г. полицията и прокуратурата предприемат акция по отстраняване на представителите на „алтернативния синод“ от църквите и имотите на Патриаршията. Ред правозащитни организации протестират срещу действията на държавата, обвинявайки я в нарушаване правото на българските граждани на свобода на религията.

Шестима представители на „алтернативния синод“ сезират Европейския съд по правата на човека в Страсбург, изисквайки обезщетение в размер на близо 700 милиона евро за претендираното от тях нарушаване на права.

На 22 януари 2009 г. съдът отхвърля две от жалбите и уважава едната (за нарушено право на вероизповедание) и дава тримесечен срок на спорещите страни (държавата и „алтернативния синод“) да постигнат извънсъдебно споразумение. Евросъдът единодушно реши, че с приетия през 2002 г. Закон за вероизповеданията и последващото изваждане на духовниците от “алтернативния синод” от храмовете от полицаи по нареждане на прокуратурата е недопустима държавна намеса в църковните дела. И тогава, и през 1992 г. (когато пък правителството на Филип Димитров покровителстваше разколниците) държавата недопустимо е “администрирала” независимата църква, категоричен бе Страсбург.

ПОЖЕЛАХА НАД 670 МИЛИОНА ЕВРО – ДА ВЗЕМАТ 9,000!

Евросъдиите отхвърлиха като недоказани имуществените претенции на Инокентий. Според януарското решение на Евросъда претенциите са били за общо 679 504 609 евро имуществени вреди, включващи стойността на 107 църкви и други сгради, както и неизплатени заплати и осигуровки на духовници и персонал, загубили работа. Отделно са претендирали и за 2 314 546 евро неимуществени вреди.

В преговорите държавата е предложила съвсем други суми – 3 хил. евро обезщетение за Инокентий и по 1000 евро – за останалите шестима. Такива били средните обезщетения, присъждани от Страсбург. Справка по делото “Хасан и Чауш срещу България”, по което държавата също бе осъдена за неправомерна намеса в религиозните дела на мюсюлманите, показа, че Евросъдът е определил 10 000 лв. неимуществени вреди и е отказал обезщетение за имуществени загуби.

На 11 март 2009 г. в резиденция Бояна в София по инициатива на Светия Синод се провежда Всеправославна работна среща, в която вземат участие представители на повечето поместни православни църкви. Целта на срещата е да се формулира общоцърковно становище по решението на съда в Страсбург по българския казус. На следващия ден е огласено Комюнике от срещата, което утвърждава подкрепата на православния свят за каноничната Българска Патриаршия и се извеждат международноправни аргументи против решението.

На 28 юни 2009г. и „алтернативният синод“ се разцепи – в Пиринско се роди втори алт-синод. Поддръжниците на дядо Инокентий се опълчиха срещу поповете на Камен Бараков, с който до скоро играеха в един отбор срещу синода на патриарх Максим. Повод за конфликта стана изборът на нов Неврокопски митрополит към алтернативния синод, оглавяван от Инокентий. Битката реално се водеше кой да управлява и да се разпорежда с евентуалните финансови обезщетения от Страстбург.

Понастоящем двувластието в Българската патриаршия се счита за преодоляно.

БНБ пуска в обращение сребърна възпоменателна монета „Белоградчишки скали“ /вижте фото/

София, 20 април 2010г. Българската Народна Банка (БНБ) ще пусне в обращение сребърна възпоменателна монета „Белоградчишки скали“ от 22 април, съобщиха от банковата институция.

Монетата е с номинална стойност 10 лв. и ще се продава на касите на БНБ за 54 лв. с ДДС. Тиражът й е само 4000 броя.

Автор на художествения проект е Ваня Димитрова.“Белоградчишки скали“ е втората възпоменателна монета, която БНБ пуска от началото на годината, съобщават от БТА, където бе публикувана и снимката на монетата. От февруари в обращение е и монетата „140 години Българска екзархия“, чийто номинал също е 10 лева.

Без празници и слънце - дъжд, студено тази седмица ...

ВАЛУТНИЯТ КУРС НА БЪЛГАРСКИЯ ЛЕВ

12 Апр Световен ден на авиацията и космонавтиката
16 Апр Ден на Конституцията на Република България.
       Празник на българските юристи.
       Световен ден на астрономията.
17 Апр Професионален празник на дипломираните експерт-счетоводители.
18 Апр Международен ден за опазване на паметниците на културата

Трета неделя след Пасха - НЕДЕЛЯ НА СВ, ЖЕНИ МИРОНОСЦИ

Прогнозата за времето на телевизия АВС7

На официалният уебсайт на посолството на Полша в България до края на деня на 11 април - Неделя не бе изнесена информация за трагичният инцидент с полският президент и официалните лица в Русия.Запалено кандило и цветя са поставени на входа на Полското посолство в София в знак на съпричастност с трагедиятa, Знамената са свалени наполовина в знак на траур. През деня пред сградата на посолството бе разположена кола на Жандармерията. ФОТО: Полско послство София

ТЕМА С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

“Не виждам вина на руснаците. Не сме толкова богати за  “Еър форс 1″ и да возим отделно – такава е нашата действителност!”

Анджей Папйеж допуска натиск върху пилота за решението за кацане

Екс-генерал: Нарушени са разпоредбите, забраняващи на най-важните личности в държавата да пътуват с един самолет

На този ден почина и Папа Йоан Павел Втори преди 5 години

Папа Бенедикт XVI се появи за първи път публично след скандала със свещеникът в Калифорния и отправи своите съболезнования

Руският патриарх Кирил: „От човека не зависи кога идва на този свят и кога го напуска.”

София, 11 април 2010г. Най-лесно е да се хвърли вината върху пилота, защото той отговаря, аз бих се въздържал от такива мнения. Това каза в официално изявление пред журналисти, цитиран от БТА, посланикът на Полша в българия Анджей Папйеж в отговор на въпрос дали допуска вмешателство в работата на пилота от страна на президента на Полша Лех Качински или на висши военни на борда на разбилия се вчера при опит за кацане полски президентски самолет край Смоленск.

На официалният уебсайт на посолството на Полша в България до края на деня на 11 април – Неделя не бе изнесена информация за трагичният инцидент с полският президент и официалните лица в Русия.

Ту-154 е съветски пътнически самолет за средни разстояния, създаден през 1963г. в отговор на американския Boeing 727.Ту-154 бе най-разпространеният реактивен пътнически самолет в родината си и по света. Той е първият истински пътнически самолет на Туполев — без военни предшественици, без военни варианти. Самолетът отбелязва технологичен скок за съветското самолетостроене, като основните системи на сегашния Ту-154 М са тройно подсигурени (утроени) с оглед надеждност. През февруари т.г. българското министерство на транспорта обяви, че ще стартира процедура за продажба на президентския Ту-154 М, съобщи тогава зам.-министър Камен Кичев. С тази машина в последните години имаше няколко инцидента. На 30 януари 2008 г. държавният глава Георги Първанов трябваше да се върне от презокеански полет, след като се наложи Ту-154 да кацне аварийно на Азорските острови. Руският самолет обаче бе единственият, с който разполагаха правителствените ни мъже. В момента президентът, премиерът и председателят на Народното събрание летят с наетия от BH air Еърбъс А 319. ФОТО: Туполев

Не бих искал да развивам тази тема, но много пъти съм пътувал с такива делегации и знам, че натискът върху пилота е огромен в такива случаи и той лично смята, че не трябва да се каца, но натискът е огромен, заяви посланикът. На въпрос дали допуска това да се е случило и при вчерашната трагедия, посланик Папйеж отговори „абсолютно да“.

На въпрос защо пилотът е отказал да отклони машината към резервно летище, както е бил посъветван от руските диспечери, Папйеж посочи, че трябва да се има предвид, че на мястото на планираната церемония край Смоленск вече е имало много хора, стотици поляци, ветерани – възрастни хора, които са чакали делегацията за отбелязването на годишнината от събитията в Катинската гора.

По програма делегацията, пътувала с президентския самолет, е трябвало да пристигне като последна и да измине още 15 километра от летището, за да достигне мястото на церемонията. Имало е предложение самолетът с официалната делегация да кацне в Минск, на около 150 километра от мястото на церемонията, което е оценено като твърде далеч. Трябва да помним, че край Катин имаше дъщери и синове на избити полски офицери преди 70 години, техните деца – вече възрастни хора, това предизвика това ужасно, толкова неблагополучно решение на екипажа да кацне, отбеляза полският посланик.

На въпрос кой всъщност е взел решението в един самолет да има толкова видни полски представители, посланикът отговори, че често се слува да получаваме умни съвети и не винаги се възползваме от тях. По думите му същото е и с българския президент, който  пътува с делегация, когато се изисква участието на високопоставени лица. Сега, след тази ужасна катастрофа, сме по-умни, посочи посланик Папйеж.

"Летящият Бял дом" - "Еърфорс 1" е бил готов през септември 1990 г. и заедно с втори дублиращ "Еърфорс 1" е струвал $660 млн. Построен на базата на "Боинг 747" (Boeing 747-200B) той може да прелети над 15000 км със скорост, близка до тази на звука, и може да се дозарежда с гориво във въздуха. Освен екзотичната електронна апаратура на борда му има 85 телефона за кодирана свръзка и 19 телевизора, които могат да приемат телевизии на страните, над които самолетът прелита. В полет "Еърфорс 1" може да се защити с помощта на устройства, заглушаващи радарите, противоракетни патрони и друга техника, която се държи в най-строга тайна. Заедно с "Еърфорс 1" винаги лети друг "Боинг 747", с прозвището "Краят на света". Това е натъпкан с електроника команден пункт в случай на ядрена война. Освен това зад президентския самолет обикновено се движат няколко товарни гиганта с лимузини, хеликоптери, оръжие и транспорт за охраната, както и свързочна техника. Сегашните президентски "Боинг 747" вероятно ще бъдат сменени през 2010 г. по данни на Кенет Уелш - един от малцината американски журналисти, допуснати на борда на "Еърфорс 1", чиято информация е използвана в текста под снимката. ФОТО: Официален сайт на Боинг.

Не сме толкова богати да разполагаме с „Еър форс 1″ и да возим отделно едни и други, това е положението, такава е нашата действителност, коментира той. От много години се говори, че трябва да се купят нови самолети, но обществото ни е чувствително към темата за подобни покупки, такива решения се приемат много лошо от обществото; мисля, че в България проблемът е подобен, отбеляза посланикът.

Хората разглеждат този въпрос като някакви привилегии на властта и в резултат на това правителството ни разполагаше с два Ту-154М, единият от които катастрофира, добави дипломатът. Това са много стари самолети, освен тях има и самолети Як-40, които са още по-стари и ужасни, и хеликоптери – и това е самолетният парк /на специалния авиоотряд – бел. ред./, посочи посланикът. Той отбеляза, че президентският самолет, който катастрофира, се е върнал преди няколко седмици от Русия след рутинен преглед. Трудно е да се каже какво всъщност се е случило, комисията трябва да го изясни, заяви Анджей Папйеж.

Президентът на Полша Лех Качински и Йежи Смаджински – министър на отбраната по време на военен парад във Варшава 15 август 2007г. И двамата полски политици от най-висок ранг загинаха при катастрофата в Русия. ФОТО: УИКИ/ Президентски архив

Изказаното мнение днес в София на посланика на Полша в България днес бе потвърдено и от генерал Валдемар Скшипчак, бивш командващ на сухопътните сили на Полша, който е на мнение, че при организирането на пътуването на полската делегация за Смоленск са били нарушени разпоредбите, забраняващи на най-важните личности в държавата да пътуват с един самолет. Такива нареждания са били дадени, след като преди две години при катастрофа на полски военен самолет загиват 20 души, включително членове на командването на полските ВВС, казва Скшипчак. Пред полска телевизия генералът изрази съжаление днес, че отдавна не са вземани решения за подновяване на самолетите, с които пътуват най-важните хора в държавата. По думите на генерала съставът на полската делегация се определя от президентството, а съставът на военната делегация – от министъра на отбраната, пише БТА.

Припомняме, че двамата близнаци – президентът Лех и брат му Ярослав, бяха сред създателите на партията Право и справедливост. Лех Качински беше избран за президент, а година по-късно брат му стана министър-председател. Тогава медиите се шегуваха със страха на Ярослав Качински от летенето със самолет. Заради това той дори отлагаше правителствени посещения.

Тук има много други лични трагедии, майката на президента вчера е взета от болницата, в много тежко състояние е, на предсмъртно легло, даже май не са й казали, че той е загинал, добави посланик Папйеж в София, видимо развълнуван. След днешната литургия в католическата катедрала „Св. Йосиф“ в столицата на България, на която бе почетена паметта на загиналите при вчерашната самолетна катастрофа край Смоленск, Анджей Папйеж заяви, че катастрофата е една голяма трагедия за него лично. Познавах повечето от тези хора, голяма част от тях са ми приятели, заяви той. С тях заедно работихме в синдиката „Солидарност“, това е огромна трагедия, добави посланикът.

Ил-96 е руски четиримоторен самолет и се произвежда във Воронеж. Има 3 варианта: Ил-96-300, Ил-96-400 и Ил-96М/Т. Ил-96 на руския е бил произведен през 1996 г. за първия президент на Русия Борис Елцин. Като президент, Владимир Путин летя известно време с този самолет Ил-96-300, получил го като "наследство" от Елцин. Стойността на самолета Ил-96-300, който се смята за един от най-скъпите руски авиолайнери, е 300 милиона долара. През 2001 г. Путин си поръча нов самолет. Той беше оборудван с най-новите системи за спецвръзки, телекомуникации и навигация. ФОТО: Илюшин

Преди всичко трябва да си изясним какво всъщност наистина стана, отбеляза той. Президентът на Руската федерация Дмитрий Медведев и премиерът на страната Путин са предприели действия, организирана е комисия, която разследва, но катастрофата е огромна, там нищо не можеше да се направи, нямаше какво да се събира на мястото, добави Папйеж. На мястото на катастрофата трябва да има и ще има полски специалисти, които ще изясняват обстоятелствата, допълни посланикът. Участвах в откриването на гробището в Катин преди 10 години,

познавам това фатално летище, посочи Папйеж. Това е едно от многото военни летища, в гората, не виждам тук някаква вина на руснаците,

това е едно от многото летища близо до Катин, добави той. Това са едни много тесни писти, стена от гора в съседство, доколкото знам ,там е имало много гъста мъгла и от там е трагедията, добави посланикът.

По-рано днес в католическия катедрален храм „Св. Йосиф“ в София се отслужи литургия по повод гибелта на президентa на Полша Лех Качински и придружаващите го лица от полското държавно ръководство, която присъства и посланикът на Полша в София Анджей Папйеж, както и испанският посланик Хорхе Фуентес, който представлява страната председател на ЕС, съобщи БТА.  Идващите в храма палеха свещи пред образите на Дева Мария и Иисус.

„Всяко събитие идва само за себе си, но всички е в Божия план. Бог има промисъл за всичко, което се случва. На нас остава да размишляваме върху смъртта на толкова души, които на този ден са загинали. Тази ужасна трагедия е не само за Полша, но и за целия свят.

Нещо, което е много важно, на този ден – събота преди първата неделя след Възкресение Христово, почина папа Йоан Павел Втори преди пет години,

на този празник, не на тази дата,” каза пред ДАРИК РАДИО минути преди траурната служба епископ Христо Пройков.

“В Полша се отслужваха литургии в памет на папа Йоан Павел Втори, а днешната неделя Йоан Павел Втори беше посветил на Божието милосърдие и което е много важно, че Божието милосърдие е свързано с прошката. Той почина в навечерието на този празник, сега загинаха толкова хора, заедно със своя президент, който в една своя реч преди няколко години беше казал: „трябва да знаем да прощаваме всичко, което ни е причинено през годините, които са ни предшествали, за да бъдем верни на думите на молитвата – Отче наш прости ни, както и ние прощаваме“. Мисля, че този празник ни свързва много силно в този момент,“ завърши католическият свещеник епископ Пройков.

Над 100 души, представители на полската общност във Варна, както и българи се събраха в католическия параклис „Св. Архангел Михаил“ за заупокойна литургия в памет на загиналия полски президент Лех Качински и спътниците му в трагичната самолетна катастрофа, съобщи ДАРИК РАДИО. Това е втори Катин, сигурно е някакво проклятие, коментираха присъстващи поляци, които изразиха дълбоката си скръб за кончината на президента. „Господ Бог поднася съвпадения и изненади, които никой не очаква. Какво съвпадение е, че когато полският народ споменава 70 години от трагедията в Катин, катастрофира държавния самолет с 96 членове начело с президента Качински, който също приключи живота си там“, каза пред присъстващите отец Яцек Вуйчик, енорийски свещеник на храм „Непорочно зачатие на Дева Мария“ във Варна.

Няколко часа след инцидента съболезнования към роднините на загиналите и към полския народ от Москва изрази и руския патриарх Кирил: „От човека не зависи кога идва на този свят и кога го напуска. Ще се молим за загиналите и вярваме, че в Катин ще се запази паметта не само за невинните загиналите, но и за тези, които почитайки паметта им също загинаха“.

Папа Бенедикт XVI отправи своите съболезнования към Полша днес, казвайки че се моли за жертвите и за любимият полски народ, като държеше полското знаме в ръцете си по време на неделната си обедна литургия, излъчена на голям екран на площада, съобщи електронното издание lakewyliepilot.com. Папата спомена, че това е до Катин – мястото, където по това време на календара са екзекутирани хиляди полски войници преди 70 години, имайки предвид убитите от тайните служби на Сталин през 1940г. Бенедикт отбеляза, че днес според литургичният календар се отбелязва и канонизацията на Сестра Фаустина Ковалска, мистичната монахиня на 20-ти век от Краков (Полша), най-приближената до роденият в Полша Папа Йоан Павел Втори.

Днешната публична поява на Папа Бенедикт беше първата след съобщението на Асошиетед Прес (АП) от петък миналата седмица, че Кардинал Йозеф Ратцингер (истинското име на Папа Бенедикт) е отказал достъп на запитване от една епархия в Калифорния, за светски лица свещеници, по повод похотливо поведение с две момчета. Бенедикт не спомена и дума за скандала днес при молитвата си за полския президент. В писмо от 1985г., получено от АП, Ратцингер – тогава главата на Конгрегацията за доктрината на вярата (тайините служби на Ватикана) – призна обвиненията, но заяви, че се изисква внимателно проучване и повече време. Бе взето решение, свещеникът – преподобният Стивън Киесъл, да бъде отстранен до изясняване на случая в Рим, съобщи тогава адвокатът на Ватикана, цитиран от електронната медия.

Еврейската общност в Полша също отдаде последна почит на своя президент със специални служби във Варшава и Краков, съобщи електронното издание jta.org. Казински беше много голям приятел на Израел и активно подпомагаше Еврейската кауза в Полша.

ПРИПОМНЯМЕ:

Часове след катастрофата с полския президент

Полският президент загина в Русия

Бачковски манастир, 5 април 2010 Традиционното литийно шествие с Чудотворната икона на Света Богородица се проведе на Бачковския манастир. Всяка година на първия ден на Великден иконата се носи на ръце от манастира до местността "Клувията". Пресфото - БТА снимка:Владимир Янев

С литийно шествие пренесоха чудотворната икона на Света Богородица от Бачковския манастир до местността Клувията

ВСИЧКО ЗА МАНАСТИРА

Бачковски манастир, 5 април 2010г. С литийно шествие, начело с архимандрит Борис, игумена на Бачковския манастир, свещеници и монаси чудотворната икона на Света Богородица Умиление бе пренесана до местността Клувията. Иконата на Божията майка бе украсена с венец от цветя, изплетен от монасите и богомолци, които посрещнаха Великден в Светата обител. Иконата се пренася до местността на втория ден на Великден почти 350 години и е най-старото литийно шествие у нас, съобщиха от БТА.

Вярва се, че по време на Възкресение Христово чудотворната сила на иконата е най-голяма. Според преданията тя помага на бездетните семейства и лекува болни, което е основната причини стотици миряни от цялата страна на преспят в манастира, близо до нея.

Днес те изминаха пътя до Клувията, който е дълъг почти 6 км, като през цялото време всеки се опитваше да се докосне до Светинята. На аязмото Покров Богородичен иконата се пречиства със сакралната сила на водата, а след това се носи до скалната пещера и параклиса „Св. Архангел“. Там дядо Борис отслужи молебен и ще раздаде курбан за здраве и благоденствие.

По-късно следобяд под звуците на манастирските камбани, чудотворната икона бе върната в Бачковския манастир.

Бачковският манастир „Успение Богородично“ е вторият по големина български манастир след Рилския. Бачковската ставропигия с храмов празник 15 август, се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което заедно с внушителния му размер и античност го правят един от най-посещаваните в България.

Манастирът е основан през 1083 г. от византийския пълководец Григорий Бакуриани и неговия брат Абазий, които са грузинци. Само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс, се е запазила от самото основаване до наши дни. Костницата е уникален исторически обект, който си заслужава да се посети заради нейните старинни стенописи, които се нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от XI-XII век.

Манастирът е покровителстван от цар Иван Александър по времето на Втората българска държава, за което свиделства негово изображение в арките на притвора на костницата в знак на благодарност за приноса му при възстановяването на сградата. Като много други манастири по българските земи в Бачковската обител също се помещава килийно училище (от XI век). Предполага се, че след падането на България под османско господство в края на XIV век патриарх Евтимий е изпратен в Бачковския манастир на заточение. Тук патриархът и неговите ученици развиват активна религиозна и книжовна дейност. Св. Евтимий умира около 1404 г.

Входът на Бачковския манастир

Въпреки че Бачковският манастир оцелява при първоначалното нашествие на турските армии, по-късно последва съдбата на повечето други православни манастири по нашите земи и е ограбен и разрушен. Възобновен е в началото на XVII век, като трапезарията е реконструирана през 1601 г., а катедралната църква „Успение Богородично“ е завършена през 1604 г. Стенописите на трапезарията, изписани от неизвестна ръка през 1605 г., са забележителни със своята художествена стойност. Църквата, от своя страна, също изобилства от красиви стенописи, но това, което най-вече привлича посетителите, е иконата на Богородица Умиление (1310 г.), за която се смята, че е чудотворна.

Освен основната църква, комплексът също така включва два по-малки храма — „Св. Архангели“ (от XIII-XIV в.), който се намира в северния двор до главната църква, и „Св. Никола“, строена в периода 1834–1837 г.

Чудотворната сила на иконата на Света Богородица в Бачковския манастир помага на бездетните семейства и лекува болни.

Църквата „Св. Никола“, която се издига в южната част на вътрешния двор, впечатлява със запазените си стенописи от 1841 г., дело на известния художник Захари Зограф (изрисувал и собствения си образ сред тях). Манастирът има и собствен музей, в който могат да се видят обредни предмети и образци на златарското изкуство от различни периоди.

Бачковският манастир е сред Стоте национални туристически обекта, Български туристически съюз, има печат на БТС.

Манастирският комплекс и околността са се превърнали в развит туристически обект с множество магазинчета, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира. Тук е изложено за продан буквално всичко, което расте или се произвежда в Родопите — редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеяла и други.

Тома неверни е картина от италианския бароков художник Караваджо, нарисувана около 1601-1602 г. В момента се съхранява в Сансуси в Потсдам, Германия. Христос се появява и кара Тома да го докосне и казва: „Блажени са тези, които не са видели, но въпреки това повярваха.“ (кликнете в/у снимката за по-големи размери) /УИКИ/

СВЕТЛИНА ПОД ЧАДЪРА ТАЗИ СЕДМИЦА

ЧУЙТЕ ПЕСЕН ЗА ВЕЛИКДЕН – вижте видео

Започва Светлата седмица или Томина неделя, по името на Тома – един от 12-тте апостоли на Иисус Христос, който не повярвал на Христовото възкресение и “слага пръст” в раните на Иисус, за да се убеди в неговото възкресение. Времето ще премине от дъжд през жега за да се върне пак на ниски темепратури. Превалявания от дъжд се забелязват винаги след земетресения. Вчерашното не бе слабо – 7.2 степен с епицентър Мексикали на юг в Мексико, но учени изказаха предположения, че през идващата седмица може да ни друсне пак в Южна Калифорния, като степента да не надвиши 6.8.

ПЕСЕН ЗА ВЕЛИКДЕН – любезно предоставена ни от дуетът Свдалина и Валентин Спасови:

18 VELIKDEN

Севдалина и Валентин Спасови са едни от най- популярните и обичани изпълнители в България. Уникалният им шлагерен стил е заразил милиони хора от различни поколения. Вписаха се в световната музикална съкровищница като автори на златния хит „Сине, сине” – българската песен преведена на английски език и включена в академична книга на Чикагския университет като песен на прехода за Източна Европа.
Ето и техните думи: „ За видимите рани по тялото има много мехлеми, а за невидимите рани в душата има един единствен лек- това са нашите песни, сътворени от душа и сърце, които подаряваме на Вас! /вижте видео най-долу/

————-

05 Апр ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО – ПАСХА – ВЕЛИКДЕН. Момите извършват ритуала Ладуване. СВЕТЛА СЕДМИЦА

Международен ден за опазване на околната среда.

06 Апр ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО – ПАСХА – ВЕЛИКДЕН. Успение на свети Методий Славянобългарски (почита се смъртта му). СВЕТЛА СЕДМИЦА

07 Апр СВЕТЛА СРЯДА /Блажи се/

Световен ден на здравето. Професионален празник за работещите в здравеопазването. Ден на здравния работник

Рожден ден на столицата София – на 07.04.1878 година град София е обявен за столица на свободна България.

08 Апр СВЕТЛИ ЧЕТВЪРТЪК

Международен ден на циганите. На тази дата през 1971 година в Лондон за пръв път е отбелязан международният ден на ромите.

09 Апр СВЕТЛИ ПЕТЪК Животоприемни източник /Блажи се/ Имен ден празнуват Живко(-а) (по избор може на 13. януари). СВЕТЛА СЕДМИЦА

10 Апр СВЕТЛА СЪБОТА В събота преди Софинден хората раздават просфорки и червени яйца в памет на наскоро починали свои близки. Софинден се пада винаги в понеделник, една седмица след Великден. СВЕТЛА СЕДМИЦА.

Навършват се 31 години от първи полет на българин в Космоса. На 10.04.1979 в космоса излита Георги Иванов – първият български космонавт. Още за историите около първият български полет в Космоса и за последните постижения на България в космическите науки четете тук: Нови два наши прибора в Космоса и първият полет

11 Апр Втора неделя след Пасха – Томина Неделя – Св. Апостол Тома (Holy and Glorious Apostle Thomas) Св. свщмчк Антип, еп. Пергамски, покровител на стоматолозите. Край на СВЕТЛА СЕДМИЦА.

В неделята, посветена на Св. Тома Неверни имен ден празнуват всички с името Тома (-ка) и Томислав (-а). Ако желаят, те биха могли да празнуват и на 06.10 – денят на св. ап. Тома. На Томина неделя има строга забрана за женска домашна работа, особено за пране и за простиране, за да вържат нивите и градините обилен плод.

Международен ден на милосърдието.

Международен ден на бившите политзатворници и концлагеристи и на пострадалите от фашизма и войните

—————-

С дъжд започва тази седмица, след земетресението в неделя. Както винаги имаме метереологични метаморфози след това неприятно природно явление за човечеството на планетата Земя. Във вторник ще ни огрее слънце в Южна Калифорния и температурите значително ще "скочат", за да стане жега в сряда. Казано символично, според православният календар - ще ни просветлее. Като за следващият уикенд температурите ще се върнат на нивата от понеделник. ФОТО: Телевизия АВС7

Светла седмица – Седмицата след Великден – Томина неделя (Светла неделя, Празна неделя), по името на Тома – един от дванайсетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото възкресение и “слага пръст” в раните на Иисус, за да се убеди в неговото възкресение.

През цялата седмица тържествено се чества Възкресение Христово. Момите извършват ритуала Ладуване. Още от вечерта в понеделник три моми наливат „мълчана” вода в един котел от три чешми. Занасят го в двора на целокупна къща, пускат в него малко просени зърна и го скриват под трендафил. Там всички моми потапят белязаните си с разноцветни вълнени конци китки или пръстени, спазвайки пълно мълчание. Накрая покриват котела с червено було или с женска риза. После оставят съда с водата да преспи под звездите. На сутринта момите отново се събират около котела и го отвиват. Тогава малко момиче или стара жена вади китките от водата, а момите пеят кратки пасни-припевки, като по този начин предричат за какъв ерген ще се омъжи притежателката на съответната китка, като например: „през дол бяга, цървул стяга, Ладо-льо”, значи женихът ще да е хайдутин. Всяка мома си взема по няколко просени зърна, които слага през нощта под възглавницата си, с надеждата да сънува бъдещия си жених. На другия ден обичаят се повтаря.

Томина неделя

Името й е свързано с това на Тома – един от дванайсетте апостоли на Исус, който не повярвал на Христовото възкресение (Holy and Glorious Apostle Thomas). Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Исус. Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости. От тогава останало нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя.

Родината на св. апостол Тома е Галилея. Апостол Тома обърнал много хора към светата вяра, за което бил осъден на страшни мъчения. Апостолът бил поставян под нагорещени железа. Но Бог го запазил. Хвърлен бил в огнена пещ. Из нея излязъл невредим. След това войниците на езическия цар го убили пред погледа на множество разплакани негови ученици. Жестокият цар, който поискал смъртта на апостола, скоро се обърнал към Христа и се покръстил. Тъй в Партия и Мидия, както и в Индия, Църквата още в апостолско време почнала да тържествува над прогнилото езичество.

Тома е един от 12-те апостоли на Иисус Христос (първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат, Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей, Симон Кананит и Иуда Искариот). Наричали Тома – Близнака (Тома означава близнак на арамейски), тъй като според една от версиите много приличал на Христос. Руската Църква го нарича Фома. На латиница той е „Holy and Glorious Apostle Thomas.“

В евангелските истории апостол Тома присъства с разказа за „Уверението Томово“. В него се разказва как Тома не повярвал на разказите за възкресението Христово, докато не видял със собствените си очи раните от гвоздеите и от пробитото копие в ребрата Христови. Изразът Тома неверни е станал нарицателен за недоверчив човек.

След проповедите си на Евангелието в Индия апостол Тома приел мъченическа смърт в град Мелипура, като бил набит на пет кола.

На осмият ден след Възкресение Православната църква чества свети апостол Тома с празника Томина неделя.

Тома неверни е картина от италианския бароков художник Караваджо, нарисувана около 1601-1602 г. В момента се съхранява в Сансуси в Потсдам, Германия.  Според Евангелие от Йоан, Тома пропуска едно от появяванията на Христос пред апостолите след възкресението си и отказва да приеме неговото възкресение докато не докосне раните му, за да се убеди. Седмица по-късно Христос се появява и кара Тома да го докосне и казва: „Блажени са тези, които не са видели, но въпреки това повярваха.“

Микеланджело Меризи да Караваджо (Caravaggio) (роден: 29 септември 1573 Караваджо, Италия – Починал: 18 юли 1610, Порто Ерколе Тоскана, Италия) e  наречен по името на град Караваджо (близо до Милано). С въведената от него техника на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон, той става един от основоположниците на барока в живописта, оттласквайки се от господстващото течение на маниеризма.

Click here to view the embedded video.

"Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав." Възкресението на Иисус Христос е онзи исторически факт, който дава основа на цялото християнство.Човек е съставен от тяло и душа. По тялото си той прилича на материалния свят, а по душата си - на Бога. Той е създаден по образ и подобие Божие, а това значи не само, че душата му е надарена с разум и свободна воля, а и че е способен чрез постепенно духовно усъвършенстване все повече да се уподобява на Бога, да се приближава до Него и да живее в Него. Душата е божественото в човека, затова е най-ценната част в съществото ни и заслужава повече внимание. Тя струва повече, отколкото целият свят. Тя е безсмъртна и вечна.

Възкресение Христово

ПРАЗНИКЪТ НА ПРАЗНИЦИТЕ

Историята, Пожелания, Любопитно, Българските дати, Скъпоценните яйца, Рецепти, Как празнуват …

„Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука в гроба! Христос възкръсна!“ Евангелие от Лука 24:5,6

3 Април 2010г. Тази вечер идва първият и най-големият от празниците на новозаветната църква – Великден, или Възкресение Христово. На този ден се отбелязва възкресението на Исус Христос – Божият Син, който със смъртта Си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда за живот след смъртта.

Великден, или още както го наричат Пасха (от староеврейски – означаващ „преминаване“), е празник, който води началото си още от древността – скитащите номадски, семитски и тракийски племена го празнували, радвайки се на пролетта, на събуждането на природата и живота. С възникване на християнството празникът се свързва с възкръсването на Исус Христос и затова отначало честването му при евреи и християни съвпадало по време. През 325 г. на Първия вселенски събор в Никея е взето решение Великден да се празнува на първата неделя след пролетното пълнолуние. Затова и досега празникът няма определена дата в календара. Трите тържествени дни се честват през времето от 4 април до 8 май.

Източната православна църква, в т.ч. българската, ползва юлианския календар. Oсвен това, Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха. Католиците се придържат към григорианския календар и празнуват Възкресение през първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие, т.е. между 22 март и 25 април. През 2010 г. двата Великдена съвпадат по дата.

Последната седмица преди Възкресение, която отмина, се нарича Страстна. Тогава се припомнят събитията от последната седница от живота на Исус Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим, до деня, в който бил разпънaт на кръста и възкръснал на третия ден.

Тази седмица бе последна от Великденския пост, който продължава осем седмици и са забранени храните от животински произход, шумното веселие и други видове развлечение. В края на Страстната седмица се “тримири”, т.е. не се яде нищо, може само да се пие вода. Това според някои трае последните три дни преди Възкресението, а според други – само един ден – днес.

На Велики четвъртък  и днес боядисваме Великденските яйца. Съществуват много варианти относно вярванията, свързани с появата на тази практика. Според една от легендите, това е свързано със случка, станала, когато Христос бил на кръста. В този момент в подножието на Христовия кръст дошла кокошка и снесла яйце. Кръвта, която се стичала от Христовото тяло, обагрила яйцето в червен цвят и затова възникнала практиката да се боядисват яйцата. Според друга версия, Мария Магдалена застанала пред император Тиберий и му поднесла в дар червено яйце с думите “Христос Възкръсна!” (това били първите думи от проповедта й).

Боядисаните яйца, според народните вярвания, имат магическо и предпазващо свойство, поради което първото яйце или се заравя в нивата за плодородие, или се държи на иконата, за да се “лекуват” болните с него. Когато домакинята боядиса първото яйце, тя натърква с него бузките на децата, за да са здрави. При други народи на яйцето му се приписва силата да гаси пожари, само че, преди да се хвърли яйцето в огъня, стопанинът трябва да обиколи с него къщата си три пъти. С червено яйце в ръка се издирва и загубен добитък.

През средните векове яйцето е символизирало четирите елемента на мирозданието: черупката олицетворявала земята, мембраната е въздухът, белтъкът — водата, а жълтъкът — огънят. В митологията и в бита животът и смъртта са винаги свързани, затова яйцето станало символ не само на живота, но и на смъртта. В музея на народния бит в Базел (Швейцария) се пази костюмът на Смъртта, окичен с гирлянди от яйчени черупки. А в един от музеите на Милано има картина на Пиеро Франческа от 1472 г. – Дева Мария с младенеца, над които виси яйце — символ на смъртта и вечния живот и на надеждата, докато свят светува.

Ако не сте успяли да боядисате яйчица, то ще получите такива в Църквата.Bulgrian Church St Clement‎

Вчера на “разпети петък” се правят и Великденските хлябове, в които се вмесват боядисани яйца. Великденският хляб е вторият основен символ за този ден. Той никога не се реже, а се разчупва от най-възрастния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя по къшей хляб за къщата и за Бога. Тази традиция се свързва с поверието за благодат и здраве за цялата фамилия. Докато раздава хляба, най-старата жена в семейството благославя всички му членове, като се моли за опрощаване на греховете им.

В събота преди полунощ, започва службата в православната църква.

Bulgrian Church St Clement‎

На нея ходят всички, като носят със себе си по едно боядисано яйце. Когато свещеникът обяви Възкресението на Христос, всички се поздравяват и заедно с това прекратяват Великденския пост, като изяждат яйцето.

Неделята и понеделник и вторник следващата седмица са посветени на веселието. По традиция на тези дни се играят хора на мегдана. На тези хора родителите избират брачните половинки на децата си. Много е важно всички да са с нови дрехи, най-вече момите, не само за да се харесат, но и за да покажат, че са работливи и са успели да си ушият новите дрехи.

Великден не приключва изцяло само в рамките на посочените дни. В периода между него и Петдесетница (40 дни) традиционният поздрав е “Христос возкресе!”, като се отговаря “Воистина Воскресе!”

Свежи весели великденски пожелания.

*Честит Великден! Много любов,здраве,късмет и кошница пълна с яйца и козунак!*

*Честит Великден! Да ти е леко сърцето и тежък джоба!*

*Христос воскресе! Нека светлината на Неговото воскресение озари живота Ви! Много здраве и благополучие!*

*Честито Възкресение Христово! Нека запалените свещи във Великденската нощ осветят душите и сърцата ни и пламъка на любовта и добротата изпълват живота ни!*

*Велики дела да свършиш, велики мисли да имаш, велик да си и ти! Христос воскресе!*

*Честит Великден! Пожелаваме много здраве, шарено настроение и усмивки. Весел празник!*

*Радост и много щастливи изненади! Желаем Ви много мир и надежда, сбъднати пролетни обещания и щастливи нови спомени! Нека този Великден бъде специален за Вас!*

*Христос Воскресе! Нека никога да не забравяме, че Господ ни е създал човеци и винаги да носим човещината в себе си.

*Хората казват, че не всеки ден е Великден, но аз ти пожелавам за теб да бъде.*

*Днес е Великден, Христос возкресе и на земята радост донесе! Слънцето грее, бият камбани, в топла молитва всички са сбрани, а вкъщи чака софра готова с бели краваи, с покривка нова.*

*Христос воскресе! Нека светлината на Неговото воскресение озари живота Ви! Много здраве и благополучие!*

*Честит Великден! Нека здравето и доброто настроение не те напускат цяла година! Велики дела да свършиш, велики мисли да имаш, велик да си и ти! Христос воскресе!*

*С пожелание за здраве, благополучие и светли Великденски празници. Нека има Мир и Любов в сърцата ни!*

По традиция всяка година деца търкалят яйца пред Белият дом за Великден. 8-годишният Бенджамин Брот от Фейърфакс, щата Вирджиния бе избраникът на семейство Буш през април 2004 година. ФОТО:Белият дом

Великден при другите народи:

В Русия на празничната трапеза се слагат пасха (сладкиш от пресована извара), кулич (козунак), боядисани яйца и агне, изпечено от тесто с много захар и масло. Този символ напомня за жертвата на Исус на Голгота. Тъй като Великден е празник на възкресението, на масата се слагат и житни или овесени кълнове: зърното символизира смъртта, а покаралите листенца – възкръсването, възраждането. Не е задължително да се ядат тези кълнове, въпреки че са много полезни. Кулич се пече, за да се напомни прощалната вечеря на Исус с учениците. Този вид козунак се прави от по-рядко тесто, като за кекс и се пече във високи цилиндрични форми, с вместимост 1 – 1 и 1/2 л. В старинните руски пещи куличите се пекат в големи десетлитрови форми.

В Полша на празничната трапеза се сервират най-различни ястия от месо, млечни продукти, тестени изделия (мазурки и бабки – кекс от козуначено тесто). На масата се слага фигурка на агне, направена от захар или масло. За да се знае, че не всичко в живота е сладко, се поднася и настърган хрян. Всичките ястия се освещават в църквата.

В Чехия, Унгария и Словакия се правят подобни на полските празнични ястия, но при всички има и свои национални особености. Чехите например пекат “мазанец” – сладки кръгли кифли със стафиди и бадеми; в Словакия се севрвира за десерт “паска” – пирамида от пресована извара със сметана, захар, яйца и масло, която се украсява със захаросани плодове. Чешките момичета пръскат момчетата с вода, за да отмият от тях следите от зимата. След това им подаряват боядисани яйца.

В Гърция Великден се празнува много тържествено и пищно. Празничния обяд започва с maeyeritsa (овнешка шкембе чорба със застройка от яйца и лимонов сок). Това ястие замества агнето. Пече се tsoureki – козунак, който понякога се украсява с боядисани яйца. Традиционният десерт е баклава и бисквитки koulourakia във формата на венец.

В Англия на празника се събира цялото семейство. На трапезата се слагат: печено агне със зеленчуци, великденска торта (simnel cake), боядисани яйца. В неделя сутринта на закуска се поднасят кифлички, украсени с кръст (hot cross buns). В Ланкашир се прави състезание: от стръмен хълм се спускат варени яйца и побеждава този, чието яйце първо стигне до подножието, без да се счупи.

В Италия пекат сладкиш, в който се вплитат боядисани яйца. Правят и cassata – пандишпан с рикота. Празненствата са пищни и зрелищни, а на масата има много сладкиши. В Ломбардия се пече хляб във формата на гълъб. В Лигурия пък правят torta pasqualina (нещо като наложена баница със сирене, яйца и зеленчуци) от тридесет кори, символизиращи годините от живота на Христос.

На Филипините Великден започва със среднощна трапеза, на която се поднасят традиционни месни ясния, като например adobo. Децата също участват в тази вечеря, защото ако спят, а не се хранят с възрастните, те ще оглушеят!?!

В много европейски страни (най-вече Германия) любим герой е великденският заек. Според една от версиите, езическата богиня Естра превърнала една птица в заек, но той продължил да снася яйца. Друга версия гласи, че родителите на децата в едно бедно планинско селце скрили шарени яйца в храстите, за да изненадат дечицата. На сутринта малчовците тръгнали да търсят яйцата и от храстите изскочило зайче. Тогава децата решили, че яйцата са донесени от заека.

Този символ е сравнително стар в християнската религия, но и днес той е запазил символиката и стойността си. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания – и с луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на една богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек и, тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.

БЪЛГАРСКИЯТ ВЕЛИКДЕН В ИСТОРИЯТА – 150 ГОДИНИ БЕЗ ГРЪЦКА ЦЪРКВА

Иларион Макариополски със светско име Стоян Стоянов Михайловски, е български духовник , един от водачите на черковно-националните борби в България. Родът му има грузински произход. Той е роден през 1812 г. гр. Елена. Първо учи в родния си град, а по-късно в гръцкото училище в Арбанаси. Приема монашество в Хилендарския манастир , където полага грижи за заточения там Неофит Бозвели. Продължава образованието си в школата на известния гръцки просветител Теофилос Каирис на остров Андрос. По-късно Макариополски учи 3 години в прочутата Атинска гимназия. Той е близък приятел и сподвижник на Георги Сава Раковски. Взема активно участие в дейността на Македонското революционно дружество. От 1844 г. ръководи в Цариград, заедно с Неофит Бозвели , църковно-националната борба. През 1845-1850 г. , е заточен в Света гора. На 3 април 1860 г. по време на така наречената Великденска акция Иларион Макариополски не споменава името на цариградския патриарх. Според църковните канони, по този начин той фактически отхвърля неговата власт. С решение на Цариградската патриаршия Макариополски е повторно заточен в Света гора заедно с подкрепилите го владици Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски. След учредяването на Българската екзархия през 1860 г., Иларион Макариополски става член на Временния смесен екзархийски съвет и на първия Синод, а от 1872 г. и Търновски митрополит. Иларион Макариополски умира през 1875 г. Погребан е в двора на българската църква "Свети Стефан" в Цариград.

Навръх Великден, 3 април 1860 г., цариградските българи проведоха акция, която стана една от връхните точки във възрожденските борби. Още тогава Г. С. Раковски оценява толкова високо станалото, че смята този ден свят, ден, който трябва да се празнува всяка година. Националният календар на българите по това време е почти бяло поле, по него още няма онези кървави точки, с които отбелязваме празниците. Раковски е искал да прикове вниманието на българите към един от най-важните дни в новото им летоброене. Но дойдоха други събития, личности. Постепенно българският календар се запълни с много червени точки и ние почти забравихме този празник…“

Това е първият абзац от книгата на проф. Тончо Жечев „Българският Великден или страстите български“.

На 3 април 2010г. се навършват 150 години от деня, в който група патриоти решават да отхвърлят върховенството на гръцката църква, лавирайки между великите сили, успяват да заобиколят предпазливо Високата порта и да надхитрят всички.  Историята е известна – на празничното богослужение в българската църква в квартал Фенер“ „необичайните конспиратори в расо и тежки търговци – по определението на проф. Жечев, организират нещата така, щото вместо името на патриарха в тържественото богослужение да бъде споменато името на султана.  Съчинена е и песен  за султана, която не се отличава с каквито и да е политически достойнства, но върши работа, „колкото за политика“.  От черквата се чуват гласове: „Не щем  гръцкия патриарх!“, а епископ Иларион Макариополски се нагърбва с отговорността  и поема „древната българска патриаршеска корона“.

И още редове от „Българският Великден“: „Изборът на деня навярно не е предизвикал никакви разногласия: никой не могъл да предположи нещо по-подходящо от най-големия православен празник – Великден, – който освен това през тази година бил в началото на април и както винаги се очаквало  да събере многобройни богомолци от всички краища на многомилионния град. В събота, късно през нощта, продължителната тържествена великденска служба отивала към своя край, към своя върховен момент – радостното оповестяване на възкресението…В трепет и опиянение богомолците очаквали настъпването на определения момент. В този час дори ако видели Христос да се възнася към небето, богомолците нямало да възприемат чудото така, както очаквали да се оповести чудото на тяхното национално възкресение….“

Това е едно от решителните събития в нашата история, минало без голямо предателство, белязано с рядко единодушие и последователност, пише проф. Жечев. И малко по-нататък повтаря: „Трябва още веднъж да подчертаем изключителното значение на това рядко, невиждано единодушие в решителния ден. /ДНЕВНИК/

ЛЮБОПИТНО

СКЪПОЦЕННИТЕ ЯЙЦА

Още през 18 век започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а през 60–те години на 20 век вече се продават и пластмасови. Изключителени със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.

Петер Карл Фаберже (Peter Carl Fabergé с истинско име Карл Густавович Фаберже) е роден на 18 май 1846г. в Санкт Петербург, Русия и е един от най-прочутите ювелири на всички времена, известен със своите яйца на Фаберже.

Роден в семейството на бижутер (бащата, Густав, е естонец от емигрирал френски хугенотски род, а майката Шарлот е датчанка) в царска Русия, той израства в Италия, Франция, Германия и Великобритания, където получава своето космополитно образование.

Наследява работилницата на баща си през 1870 г. и става изключително популярен във владетелските дворове на цяла Европа благодарение на невероятното си умение да изработва изящни предмети от злато и сребро, малахит, топаз, лазурит, кристал и десетки други материали. В родината си бива титулуван „ювелир на Негово Императорского Величество и ювелир на Императорския Ермитаж“.

През 1885 г. император Александър III поръчва на ателието на Фаберже — в което освен синовете на майстора, работят и много други талантливи дизайнери като не по-малко известния Михаил Перхин — едно декоративно великденско яйце като подарък за своята съпруга, Мария Фьодоровна. Благодарение на мигновения успех, Фаберже получавал постоянни поръчки за императорския двор и изработил едно след друго 10 яйца-за цар Александър III, който всяка година, до смъртта ѝ през 1894 г., подарявал по едно на жена си Мария Фьодоровна; и още 44 — в периода между 1895 и 1916 г. — за цар цар Николай II за подарък на майка му, по това време вдовстваща императрица и за съпругата му, Александра Фьодоровна. Като цяло, по императорска поръчка са направени 54 великденски яйца. Може да се предположи, че има и няколко яйца, които са били подарени и на други членове на императорското семейство. Днес, със сигурност са запазени 45 яйца, направени по императорска поръчка; има запазена фотография и на още едно; други 5 са известни по описания. Съхранено е и едно от двете незавършени яйца, работата по които прекъсва през 1917 год. Сред запазените до ден днешен има такова с миниатюра на сибирски влак, с крайцер, с кокошчица от цветно злато, яйце-часовник, яйце-портретна галерия на императорското семейство.

Революцията от 1917 г. слага край на славната кариера на Фаберже. Майсторът продава своите дялове от фирмата на сътрудниците си и напуска Русия. Умира  24 септември 1920г. в изгнание — тленните му останки са пренесени от Швейцария и погребани редом с тези на жена му в Кан. /Източник: Вероника Караджова/

Великденска трапеза – семеен уют и сплотеност

Трапезата е отрупана с вкусни ястия и сладкиши. На този празник у нас се яде агнешко месо. То се свързва с Христовата смърт, тъй като в деня на Възкресението в жертва е принесено агне. Великден е един от най-големите семейни празници, който събират всички членове от семейството на празничната трапеза.

РЕЦЕПТИ

Мариновано агнешко бутче – от днес за утре – бърза и лесна рецепта

Продукти

80 гр  масло

20 гр  пудра захар

3 гр  черен пипер млян

5 ч.л.  сол

7 ск.  чесън стар

1 бр.  агнешко бутче

300 мл  вино червено

300 мл  оцет винен

1   розмарин

Приготвяне

1.Сложете бутчето в голям съд и го полейте с маринатата (приготвена от равни части оцет и червено вино, подправени с пудрата захар, чесъна, черния пипер и солта)

2.Покрийте го с алуминиево фолио и го сложете в хладилник

3.На следващия ден го извадете и намазнете с олио (ако го сложите в събота вечер, то точно в неделя преди обяд, когато трябва да се пече е суперско – от опит J

4.Изпечете го (50 минути до час) в затоплена фурна до 240 градуса

5.Извадете готовото бутче от фурната и го оставете да почине за 10 минути

6.Полейте го с марината и го нарежете

7.Сервирайте го в голяма чиния и го пазете топло.

——————————————————————

Агнешко бутче в тесто

Продукти

1 бр.  агнешко бутче

1 бр.  агнешки комплект

500 гр  тесто

100 мл  вино бяло

100 мл  олио

60 гр  масло

1 ч.л.  сол

1 бр.  яйчен жълтък

5 гр  черен пипер млян розмарин

Приготвяне

1.Обезкостете бутчето и направете в него отвор за плънка

2.Нарежете комплекта на кубчета и го задушете с малко масло в тиган

3.Посолете го, прибавете смлян черен пипер, мащерка, розмарин и бялото вино

4.С тази смес напълнете бутчето и зашийте отвора

5.Посолете и поръсете с черен пипер месото отвън от всички страни

6.Смесете останалото масло с олиото и намажете бутчето

7.Поставете го за 15 минути в загрята до 230 градуса фурна, след което го извадете

8.Оставете го да изстине

9.Разстелете тестото върху набрашнена тава, сложете бутчето в средата и го увийте добре в тестото

10.Отгоре направете украса от „листа“ и „цветя“ от тесто

11.Намажете повърхността с жълтък

12.Печете ястието във фурната около 20 минути

13.Поднесете го веднага в предварително затоплена чиния.

—————————————-

Козунак със стафиди и бадеми

Съставки

1000 гр брашно тип 500

300 мл мляко краве прясно

300 гр захар

8 бр. яйца

200 гр масло

100 гр бадеми

1 пак. мая

125 гр стафиди

1 бр. яйчен жълтък

1 лимонова кора

Приготвяне

1.1/2 чаена чаша от брашното попарете с вряло мляко и бъркайте, докато се получи рядка кашица

2.Размийте маята с 1-2 супени лъжици топло мляко и 1 чаена лъжичка от захарта

3.Прибавете я постепенно с разбъркване към брашнената кашица

4.Затворете съда и оставете сместа да втаса

5.Изсипете останалото брашно в по-широка тава и направете в средата кладенче

6.Разбийте отделно жълтъците и отделно от белтъците ги излейте внимателно в кладенчето

7.Прибавяйте по малко и от млякото с маята, сипете солта и настърганата лимонова кора

8.Започнете да месите тесто (докато погълне всичкото брашно), като от време на време добавяте от омекналото масло

9.Започнат ли да излизат мехурчета, пуснете в тестото стафидите

10.Разделете тестото на 2 части – по-малка и по-голяма

11.По-малката оваляйте върху масата на дълъг ‘колан’ и го поставете в кръг по края на намазаната с масло тава

12.По-голямата част разделете на 5-6 топчета

13.Всяко едно оваляйте също като ‘коланче’ и навийте спираловидно

14.Подредете ги така, че в средата на тавата да остане малко място

15.Оставете козунака да втаса и го намажете отгоре с разбитото яйце

16.Набодете го с бадемите, а в средата поставете едно червено яйце

17.В началото печете на силна фурна, а към края – на умерена

Цветя и топло време тази седмица

Освен че ще има прекрасно време в Калифорния, то седмицата е и една от най-богатите на празници в годината. Слънчеви дни и приятни теператури, особено в южната част на щата. Именниците са доста. В четвъртък е БЛАГОВЕЩЕНИЕ, в събота ЛАЗАРОВДЕН, а в неделя дългоочакваната ЦВЕТНИЦА. Кога да отидем в Църквата през уикенда?

22 Мар Световен ден на водата и водните ресурси.
                           Ден на пролетното равноденствие.
                           Ден на астрономическите обсерватории.
23 Мар Световен ден на метеорологията
25 Мар Свето Благовещение (Annunciation of the Theotokos)

(Празнична вечерня. Утреня. Златоустова литургия)
(Именници: Благой, Благовест/а, Вангел, Евангелина, Бонка)
                   Ден на жената и майката
27 Мар Възкресяване на Лазаря 
(Лазаровден, Лазарева Събота. Златоустова литургия).
                  Международен ден на театъра
28 Мар Шеста неделя на Великия пост -

(Entry of Our Lord, God, and Savior into Jerusalem: Palm Sunday)

Вход Господен в Иерусалим (Връбница, Цветница)

БЛАГОДАРНОСТ за информацията на Отец Николай от Българската 

Православна Църква в Лос Анджелис "Св. Климент Охридски" (кликнете):

Bulgrian Church St Clement‎

Храмът ще бъде отворен през целия ден в събота и в неделя.

След редовните занятия (9а-1р) на Българското училище "Иван Вазов"

в събота свещеникът ще разкаже на децата за празниците.

Службата в неделя за ЦВЕТНИЦА е от 11:00 на обяд,

на която ще се раздават върбови клонки за здраве.

Тържествен обяд с традиционна българска кухня ще има в 12:30ч. 

ПРОГНОЗАТА ЗА ВРЕМЕТО НА ТЕЛЕВИЗИЯ АВС7

*Проглас към Евангелие (XI-X в.)

На Стария завет, Псалтира, Евангелието
и Апостола е посветен първият том
от Описа на славянските ръкописи 

на Църковно-историческия и архивен институт 

София, 19 март 2010г.
      На Стария завет, Псалтира, Евангелието и Апостола е
посветен първият том  от Описа на славянските ръкописи в
Църковно-историческия и архивен институт (ЦИАИ) към Българската
патриаршия - София. Той е дело на авторски колектив от
специалисти от Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"
(НБКМ)  - проф. Боряна Христова, директор на библиотеката,
ст.н.с. Елисавета Мусакова, ръководител на отдела "Ръкописи и
старопечатни книги", ст.н.с. Елена Узунова, експерт в отдела,
съобщават от НБКМ.
      В работата, свързана с подготвянето на първия том ,
участват директорът на ЦИАИ и млади научни работници от няколко
институции, уточняват от библиотеката.
       В първия том от описа попадат най-богато, дори луксозно
украсените ръкописи от сбирката. В резултат на научната
обработка редица паметници получиха нова датировка, излязоха
наяве непознати досега имена на преписвачи, анонимни ръкописи
бяха атрибуирани на известни книжовници, а отделни фрагменти
прилегнаха към книги, пазени в ЦИАИ и в НБКМ. С издаването на
първия том от предвидената като четиритомна поредица пред
всички, които се чувстват привлечени от историята на българската
 средновековна книга, се разгръщат нови изследователски
хоризонти, отбелязват от библиотеката.
    Ръкописната колекция от славянски ръкописи в ЦИАИ е втората
по големина в България. Нейният първи опис, направен от видния
културен и политически деец Евтим Спространов (1868-1931),
излиза през 1900 година. Както значително нарасналият й обем,
така и неизбежните несъвършенства в описанията на Спространов,
направиха наложително изработването на нов опис, съобразен със
съвременните научни изисквания, обясняват от НБКМ.
     Изследването на ръкописите, пълното им или частично
дигитално заснемане, реставрацията на няколко от тях, които бяха
 в особено тежко физическо състояние, както и самото издаване на
 едно висококачествено книжно тяло станаха възможни благодарение
 на финансовата подкрепа на Фонда за научни изследвания към
Министерството на образованието и науката (сега Министерство на
образованието, младежта и науката), дадена на проекта "Ръкописни
 и документални паметници от българските земи 13-17-и в." след
участие в конкурса "Културно-историческо наследство и национална
 идентичност: фундаментални научни изследвания", посочват от
НБКМ.

*На снимката (кликнете за голям размер): Проглас към Евангелие

на Св. Константин Кирил философ. Според някои учени е написано от

Константин Преславски 9-10 век.