През март тази година Ваня Стамболова спечели бронзов медал на Световното първенство по лека атлетика в зала в Доха, Катар на 400 метра гладко бягане. Така с днешният медал на Европейското първенство Ваня повторно ще запише след 2006-та още една година с два медала на големи първенства и ще сложи още една "червена точка" в спортната си автобиография и в историята на българската лека атлетика и спорт.

Ваня Стамболова спечели сребърен медал на 400 м с препятствия на 20-ото европейско първенство по лека атлетика в Испания, който е 12-ти за България в Европа

Щафетата ни не успя да се класира

31 юли 2010г. Ваня Стамболова спечели сребърен медал на 400 м с препятствия на 20-ото европейско първенство по лека атлетика в Барселона (Испания), съобщават на уебсайта на съзтезанието 20th EUROPEAN ATHLETICS CHAMPIONSHIPS BARCELONA 2010. Нашето момиче се представи великолепно на финала в дисциплината и заслужено взе сребърното отличие, видяхме в пряко предаване излъчвано в интернет на официалния уебсайт на посочения линк по-горе.

Стамболова стана Европейска шампионка през 2006-та в Гьотеборг в дисциплината на 400 метра  и бронзова медалистка в същата дисциплина от Световното в зала, което се проведе тази година в Доха (Катар).

Стамболова завърши с резултат от 53,82, което е и национален рекорд за страната ни. Това бе 12-и медал за България от европейски първенства.

Златото замина за Русия с Наталия Антюх със страхотен резултат от 52,93 секунди. Бронзовото отличие стана притежание на Пери Шейкс Дрейтън (Великобритания) с 54,18 секунди.

Женската щафета на България в дисциплината 4×100 м. в състав Моника Гачевска, Габриела Лалева, Инна Ефтимова и Ивет Лалова приключи участието си на Европейското първенство в Барселона, съобщават още от организаторите. Родните националки завършиха на 7-мо място във втория полуфинал с време 44.72 сек. Това им отреди 15-ото място от общо 17 финиширали отбора.

Първата позиция зае отборът на Русия, който финишира за 43:23 сек. Втори остана тимът на Полша с 43.30 сек, а третата позиция остана за Франция с 43.35 сек.

През 2007-ма година Ваня Стамболова, заедно с другите звезди на българската женска лека атлетика демонстрира убийствена визия в уникалната фото-сесия направена специално за календар на Българската федерация по лека атлетика. /кликнете два пъти върху снимката за два пъти по-голям размер/

Ваня Стамболова е родена на 28 ноември 1983г. във Варна. Състезава се на 400 метра гладко бягане и 400 метра бягане с препятствия. 2006-та Ваня записва двоен успех – на световното в зала в Москва печели сребърен медал в гладкото бягане, а на европейското първенство в Гьотеборг печели златен медал в същата дисциплина. През януари 2007 г. е уличена в употреба на забранени стимуланти (тестостерон) и наказана за две години със спиране на състезателните права. През 2010 г. печели бронзов медал на Световното първенство по лека атлетика в зала в Доха, Катар на 400 метра гладко бягане. През месец юли 2010г. Ваня Стамболова спечели сребърен медал на 400 м с препятствия на 20-ото европейско първенство по лека атлетика в Испания, който е 12-ти за България в Европа.

Георги Георгиев Пирински е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), след 1990 — Българска социалистическа партия (БСП). Пирински е роден в Ню Йорк в семейството на български комунистически функционер - Георги Пирински (старши). Майка му е покойната Полин Пиринска, до 70-те години на ХХ в. - преподавател по американска литература в СУ. Семейството му е изгонено от САЩ през 1953. През 1972 той завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София и от 1974 е чиновник в М-вото на външната търговия, като постепенно се издига в йерархията и през 1989 е първи зам-министър. Той участва и в дейността на БКП и от 1986 е кандидат-член на нейния ЦК. Смятан за близък до Андрей Луканов, Георги Пирински заема важни постове в БСП и нейните правителства след 1990 и до днес. Той наследява от другият избран почетен член на АБУЧ днес г-н Иван Станчов (независим - политически) на поста Външен министър през 1995 г. Но не изкарва мандатът си, тъй като е избран за Председател на Народното събрание от Тройната коалиция БСП, ДПС и НДСВ. В момента Пирински е зам-председател на НС. ФОТО: БСП-уебсайт, текст УИКИ /ПОДРОБНА АВТОБИОГРАФИЯ ВИЖТЕ НА ЛИНКОВЕТЕ ДОЛУ/

КАКВО НЕ КАЗАХМЕ ЗА КОНФЕРЕНЦИЯТА НА УЧИЛИЩАТА В СОФИЯ?

Общото събрание на АБУЧ гласува единодушно за Георги Пирински – зам.-председател на Народното събрание (Коалиция за България – БСП), г-н Иван Станчов – посланик за извънредни поръчения и г-жа Велислава Дърева – журналист и общественик

30 юли 2010г. Едно от нещата, което не бе съобщено по-рано в медиите в България за тазгодишната Конференция на българските училища в чужбина с участието на АБУЧ, МОМН и ДАБЧ и със съдействието, и на територията на Софийския университет „Климент Охридски” (Център за върхови постижение „Диалог Европа”), бе това, че Управителният Съвет /УС/ на организацията излъчи почетни членове. За заслуги към дейността на асоциацията г-н Георги Пирински – зам.-председател на Народното събрание, г-н Иван Станчов – посланик за извънредни поръчения, г-жа Велислава Дърева – журналист и общественик бяха включени в престижния списък. Новината днес съобщиха от УС на АБУЧ в специално разпратен имейл до членовете на асоциацията.

Както ви съобщихме по-рано представителната зала на Алма Матер бяха и официалните гости, г-н Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, г-н Божидар Димитров – министър без портфейл, г-н Росен Иванов – председател на ДАБЧ, г-н Милен Люцканов – зам.-министър на външните работи, доц. Костадин Грозев – директор на центъра  към СУ „Кл. Охридски” – „Диалог „Европа”.

В залата присъстваха над 200 души, сред които  представители на 59 български училища (53 от чужбина и 6 от България) , 21 представители на фондации и общ. организации, българските медии, допълват от АБУЧ.

В съобщението на АБУЧ се цитира и министър Игнатов, което подробно изказване ние публикувахме по-рано. Както и неговото и други мнения, изказани извън залата. /Вижте линка: Просветният министър: “България е там – където се говори български език!”/

В обедната почивка на конференцията г-жа Велислава Дърева откри в зала номер 1 на университета изложбата на г-жа Адриана Любенова – „Мит и канон” (репродукции на икони и скулптури), съобщават още от АБУЧ.

В ранния следобед участниците в конференцията започнаха работа, разпределени в следните три панела:

1. Проектозакон за училищното образование

2. Мисия „Завръщане” –  цел на АБУЧ

3. Програмата „Роден език и култура зад граница”

В края на конференцията, въз основа на изнесените доклади, изказвания и предложения, съответните модератори направиха своите обобщения, се казва в съобщението. По този начин се очерта пътят, по който АБУЧ ще провежда своята дейност, набелязаха се темите, които ще бъдат дискутирани в бъдещия диалог с правителството на Република България.

В съобщението разпространено днес от АБУЧ не се дават конкректни текстове и решения. Не се съобщава и за въпроси, които членове на организацията са поставили по-рано. Както и да са взети под внимание предложенията им направени по-рано. Основно се разглеждат неща, които УС на АБУЧ е предложил за дискусия. Което е типичен начин на работа на УС на АБУЧ, поне през последната година. Не се обсъдиха проблемите в по-отдалечените части на света, и по-специално в САЩ. Тема, поставяна многократно от българските училища там. Идеята за това обсъждане дава и поставя основите сам един член на УС на АБУЧ, живущ в САЩ.

От Министерството на Божидар Димитров специално изразиха своето мнение пред ОБЗОР By BulgariCA.com за добрата организация на конференцията по въпросите на българските училища в чужбина и изразиха удовлетворение от участието си в нея. Буквално цитирам „беше много полезна среща“, не скриват задоволството си от институцията, която отговаря за нас – българите в чужбина. От там споделиха също, че „не трябва да се обръща внимание на дребни неща“, и че „човек трябва не само да гледа напред, но и да вижда.“

(бел.ред. На пресконференцията в БТА ден преди това член на УС на АБУЧ обвини Министър Димитров за „раздаването на българско гражданство“. )

В съобщението още се казва, че „на този ден ясно пролича оптимизмът на българския учител в чужбина, позоваващ се на факта, че днес Държава и Училище могат да разговарят на един език в интерес на бъдещето на България и българските деца.“

НОВИТЕ ПОЧЕТНИ ЧЛЕНОВЕ НА АБУЧ

ВЕЛИСЛАВА ДЪРЕВА завършва журналистика в Софийския университет „Св.Климент Охридски” и започва работа в пловдивския вестник „Комсомолска искра”, откъдето е уволнена заради публикация, уличаваща Николай Хайтов в плагиатство. Пише за вестниците „Народна култура”, „АБВ”, „Пулс”, „Стършел”, сп. „Отечество”, сп.„Общество и право”. След 89-а работи във вестник „Дума”, откъдето неколкократно е уволнявана. Има над 2000 публикации в печата – публицистични текстове, анализи, коментари, интервюта, есета. Отличена е с „Черноризец храбър”, с наградата на Съюза на българските журналисти и с наградата „Оборище”. Има специализации по телевизия, документално кино, изкуство и култура, международна политика. В момента Велислава Дърева е коментатор във вестник „24 часа”. Призната за една от най-добрите български журналистки и политически анализатори.

Иван Станчов е роден през 1929 в София. Син е на Иван Станчов (1897-1972) и Керълайн Марион Мичел. Той е внук на Димитър Станчов (1863-1940), дипломат и политик. През 1943 семейството му емигрира в САЩ, а от 1971 Станчов живее във Великобритания. От 1991 до 1994 той е посланик на България в Лондон, а през 1994-1995 е министър на външните работи в служебното правителство на Ренета Инджова. Членува в основания през 2001 Балкански политически клуб. Един от основните създатели и подръжници на Българското училище в нашето посолство в Лондон, където учител и директор е Г-жа Мечева, говорител на АБУЧ.

Тази година той навършва 81 години, а миналата за 80-годишния си юбилей, за да събере средства за фондацията си, изкачи връх Олимп. Благодарение на Карин Дом във Варна и Иван Станчов стотици деца живеят с родителите си, вместо да бъдат изоставени, защото получават подкрепа, грижа и внимание. /още за Иван Станчов – кликнете в/у името му в началото на автобиографията/

Георги Пирински е женен за Клавдия Илиева Кашева – дъщеря на генерал Илия Кашев … /кликнете в/у името за целия текст/

Георги Пирински-старши (Георги Николов Зайков) известен като Гео Зайков или Георги Пирински, е комунистически и профсъюзен деец от Българи … /кликнете върху името за целия текст/

Традицията за представяне на най-добрите образци на световното и българско оперно творчество сред величавия декор на крепостта "Царевец" във Велико Търново беше възстановена. Дон Карлос е опера в 4 действия от Джузепе Верди. Действието се развива в Испания около 1560 г. Операта е написана по поръчка на „Гранд опера“ в Париж. За пръв път операта е изнесена в Парижката опера „Гранд опера“ на 11 март 1867. 17 години по-късно, Верди написва по-съкратена редакция за Миланската Скала, която и до днес се играе в Италия. За 1-ви път на българска сцена операта е поставена в София през 1936 г. с диригент Асен Найденов и реж. Драган Кърджиев.

Председателят на Народното събрание Цецка Цачева откри летният фестивал „Сцена на вековете“ във Велико Търново

Велико Търново, 30 юли 2010г. Българските гласове, които направиха моста към голямата култура и изкуство са истинският европейски и световен принос на България.

Това заяви тази вечер председателят на Народното събрание Цецка Цачева при откриването на летния фестивал „Сцена на вековете“ в крепостта Царевец във Велико Търново.

По нейните думи вълнуващо е, че културният форум се провежда в навечерието на 120-ата годишнина на оперното изкуство в България – дата, която присъства в календара на много малко държави.

Пред близо 1200 зрители фестивалната програма бе открита с оперния спектакъл на Националната опера и балет „Дон Карлос“ от Джузепе Верди, постановка на проф. Пламен Карталов.

Днес ни напусна един български символ!

Почина един от “гласовете на България”

Глас, който и Господ чуваше! Дарил нея и България с единствената ни награда ГРАМИ.

Човек и глас, които ние, които живем зад граница знаем и не можем да забравим! И дали има мистерия на българските гласове, нека чужденците си задават този въпрос! Ние знаем – не, това е нашата природа дадена ни от Господа и Стефка Съботинова е пратеник на Господа! И на Бога – нашият – българският!

Сцената за гласът на Стефка бе доста тясна, разбира се, за един гигант в музикалния свят! Но всеки искаше да я види, чуе и пипне, за да вземе от нея това, което тя носеше – силата на българския, на човешкия дух! Уникален фолклор, да, за да го има – имаше и Стефка!

Кой не знае песента й „Притури се планината“? Кой не е слушал това космическо изпълнение, което се носи като малка наша планетка в световната музикална стратосфера! И никой не може да я сбърка с никоя друга песен!

Е, на това му казват “национален символ”!

Да. Напусна ни един национален символ и истински българин – Стефка Съботинова!

Който е гледал Съботинова знае, и е почувствал как тя даваше и сърцето си, и душата си! Всичко събрано в един глас, който ще продължава да звучи в песните, които ни завеща, звънящи в нашите сърца и души на хиляди километри от Родината България!

За да помним Стефка, да си припомняме и не забравяме българското ни коренче, което без човеци-българи, като нея, не ще да порасте повече, за да срещне светлината на живота! На истинското! Да прескочи фалша и да вярва! Да му е по-леко и да свети!

Ти остави светлина!

Поклон пред светлата й памет!

Евгени Веселинов, Лос Анджелис

гл.редактор в-к ОБЗОР By BulgariCA.com

Click here to view the embedded video.

СТЕФКА СЪБОТИНОВА е родена на 2 април 1930г. в с. Розов кладенец, Старозагорско. Пред дома й има малък параклис, на балкона й се вее българското знаме, а къде си държала пушките – не даваше да я питаш. Стефка бе отличен ловец и много точен стрелец.

Съботинова учи в Стара Загора и Пловдив. Изпълнителка на песни от Тракийската фолклорна област. Предците са били преселници от Беломорска Тракия и от тях тя наследява огромно и своеобразено певческо наследство. Песните си учи от баба си Добра, която я гледа, защото цялото й семейство по цял ден работи по нивите. Споделя, че баба й Добра била уникална певица и тя запалила любовта на Стефка към пеенето и й показала това, което тя самата ползвала при пеенето. Първите си записи в радиото прави през 1947-1948 г. През 1951 г. се явява на конкурс за певица в Държавния ансамбъл „Филип Кутев“ и е одобрена измежду 300 кандидатки. За14 годин с ансамбъла гастролира в най-големите концертни зали по света.

Click here to view the embedded video.

В началото на 70-тте години постъпва в Ансамбъла за народни песни на Българската телевизия и радио и в състава „Мистерията на българските гласове“. Тя е единствената певица със солови песни в първия албум на Марсел Селие „Мистерията на българските гласове“. В него са включени песните „Притури се планината“ и „Мър, Станке ле“. Още тогава „Притури се планината“ е използвана като част от филмовата музика в световните продукции“ Исус от Монреал“ и „Лионците“. Стефка Съботинова в дует с Тинка Пешева записва много хумористични народни песни, сред които особено популярни са „Цонке ле, чушко червена“, „Заплакал е стар, бял дядо“ и „Овдовяла лисичката“.

Световна известност добива през 1994 г. с песента „Притури се планината“, с новия модерен аранжимент на Жаки Анона. Стефка Съботинова има издадени два самостоятелни диска и един дуетен албум с певицата Тинка Пешева.

През месец юни 2010 година е удостоена с най-голямото българско отличие — орден „Стара планина — първа степен“. Стефка Съботинова умира на 30 юли 2010 година в София.

ЕДНО ОТ ТОП-ИНТЕРВЮТАТА НА СТЕФКА СЪБОТИНОВА

През 2002 година Стефка Съботинова споделя пред журналиста Деян Енев от в-к Сега с болка, че “вече й е омръзнало да пее на безплатни партийни концерти, и че до гуша й дошло да злоупотребяват с музикантите.”

Стефка Съботинова: Пази Боже сляпо да прогледа!

“Славата е хубаво нещо, ама ако я дадеш на прост човек, наистина е трудна за носене!”

- Как започнахте да пеете, г-жо Съботинова?

- Откриха ме като певица в Пловдив. По училищата ходеха фолклористи от радиото. Там ме откри Жечо Долчинков. Записах в радиото 3 песни с групата на Цвятко Благоев.

- „Мистерията на българските гласове“ чества 50-годишен юбилей. Вие бяхте в този състав…

- Аз пеех в състава за народни песни на радио „София“, който после бе наречен „Мистерията на българските гласове“. Там работих от 1973 до 1985 г. Към радиото имаше и оркестър, където се смениха много диригенти: Здравко Михайлов, Кюркчийски, Динев. Този оркестър съществува и до ден днешен. При Здравко Михайлов съставът ни започна да пътува в чужбина. Той самият бе следвал в Швейцария и бе близък с Марсел Селие. По негово време съставът получи името „Мистерия на българските гласове“.

- Кой е звездният миг в кариерата ви?

- Това, че направих световен хит, от което много хора не останаха доволни – включително и някои от най-големите ни музиканти. Но аз не съм виновна, виновни са те. Песента беше във фонотеката. Защо не я направиха те световен хит? Едва Марсел Селие се сети да я направи през 1994 г., като я даде за обработка на французина Жаки Анона. Около тази песен много скандали имаше и да ти кажа, вече ми е неприятно да говоря.

Марсел дойде в радиото и със своя техника записа всичко, целия златен фонд на радиото. Той купи две мои песни. Две солови песни имам в плочата, спечелила „Грами“ с песни от различни състави: „Притури се планината“ и „Мари Станке ле“. ———–

„Притури се планината“ е продадена за озвучаване знаеш ли на колко филми? „Исус от Монреал“ е озвучен с нея; когато се връщаха съветските войски от Афганистан, във филма, който даваха по „Взгляд“, също звучи „Притури се планината“.

———

- Не ви ли позабравиха медиите?

- Напротив… Не мога да си вдигна главата от журналисти. Обаче аз нямам вече физическа възможност. Обадиха ми се 5-6 души да ме питат защо не съм пяла за папата. В интерес на истината ме поканиха от организационния комитет по посрещането, но аз отказах. Защото ми предстои операция и лекарите ми казаха да бъда по-спокойна, да се щадя повече.

- Останаха ли певци, които да пеят безплатно в подкрепа на някаква кауза? През първите години на демокрацията май имаше такива хора.

——————-

- Виж какво, на мен вече ми омръзна да пея на безплатни концерти. До гуша ми дойде. И започнах да отказвам. Защото, съгласи се, пееш, пееш, ама всеки, който работи, му се плаща. Да тръгна сега да пея по градовете и селата без пари, не иде. По Живково време пеехме и за жълти стотинки. Но независимо от всичко бяхме щастливи. А сега уж големи хонорари плащат, но не се виждат тия пари.

———————–

- Какви са личните ви впечатления от Тодор Живков?

- Навремето пеех в дует с Тинка Пешева. Имахме една песен, „Заплакал е стар бял дядо“. Това му беше любимата песен. Ходили сме да му я пеем чак на връх Баба – там се събираха чавдарци.

За мен бай Тошо беше народен човек. Той например обръщаше много внимание на хората от културата. Правеше ми впечатление, че знае всичко за всеки. Изобщо, аз съм с хубави впечатления от този човек.

- Някой да не каже след тези думи, че сте живковистка?

- Не, не съм живковистка. Аз изобщо не се занимавам с политика, не ме интересува никой. Защото видяхме хубостите и на едните, и на другите. Отивам например да пея някъде, а на хората им се плаче. Какво можем да очакваме ние, певците от публика, която се чуди утре какво ще яде!

Имах един случай в Копривщица… Трябваше да пея на площада за празника на Априлското въстание. И пях аз. По едно време пристигнаха някакви с една луксозна кола и казаха: тръгвайте с нас. Направо от сцената ме взеха. Заведоха ме в един голям ресторант. Видях дълга маса, която побираше 30-40 човека – между които министри и всякакви. Трапезата беше пищна, не мога да ти я опиша. Все съм била по трапези и приеми, но това, което видях там да се яде, направо ме слиса. А тогава в Родопите бяха умрели 7 деца за една седмица в един сирашки дом. Ние дни преди Копривщица бяхме ходили в тоя дом с един бизнесмен да носим дрехи и пари. В тоя дом за недъгави деца видях такъв ужас, че се потресох.

———–

И сега, като видях каква трапеза е сложена, как е отрупана с печени агнета, а децата оттатък умираха от глад, просто се озверих. И го казах на масата, право в очите на министъра: как е възможно това?! Той ми каза: госпожа Съботинова, така е, вярно е това.

———–

Но нали сме с надеждата, че нещата ще се оправят. Една шарена маса беше, от сини и червени – точно това ме възмути много. А накрая, за капак, когато поставих въпроса за хонорара си, ми казаха, че нямали пари. Ние бяхме отишли да пеем с Орлин Горанов и с Кристина Димитрова. Аз ги питам, платиха ли ви, те казаха, че са им платили. И аз казах на кмета: повече в Копривщица няма да дойда да пея, щом вие не ми платихте. Тогава казали на този, който сега е в затвора – Цветелин Кънчев, той беше уредил тази маса там. Цветелин Кънчев ме извика настрана – и каквото и да говорят за него, но той изми лицето на цяла Копривщица. Госпожа Съботинова, каза, кажете колко ви е хонорарът? Казвам: каквото ми дадете, това. И той наистина ми плати един солиден хонорар.

Аз съм певец, който разчита на труда си: където ми плащаха по-добре, там отивах да пея. Поканиха ме БСП-то да им пея на Бузлуджа, викнаха ме на „Позитано“ 20, уговорихме сумата. Отидох, пях и вдигнах цяла Бузлуджа на крак. Но се оказа, че ми плащат много по-малко. А Жан Виденов стоеше точно до мен. Тогава казах: добре, щом е така, никога няма да пея повече за вас. И наистина – не пях. СДС-то също ме каниха, плащаха хубави хонорари и аз отидох да пея за тях. Това е истината.

- За Иван Костов какво мислите?

—————-

- Какво и ще да говорят, Костов ще остане в историята. Аз съм с много добри впечатления от Костов. Костов винаги е бил сърдечен, винаги ме е поздравявал, винаги се е отнасял като земен човек с мен. А да не говорим за Елена, жена му. Тя е много добра жена. Тя много неща прави. Може много пари да са й давали, обаче по сирашките домове като съм ходила аз, всички деца казват, така, сирачета, по-големичките: лельо Стефке, само вие идвате и ни се радвате и ни обръщате внимание, и леля Елена. И тя, като дойде, ни милва, както вие.

——————–

- От Жан Виденов какви са ви спомените?

- За Жан какво да кажа… Той все си мълчеше.

- Как намирате Симеон?

- Никой не искаше да отиде във Варна да пее за Негово величество Симеон, когато дойде през 1996 г., защото всичките се страхуваха. Варналии го посрещнаха в спортната зала, Тодор Трайчев организира концерта. Отидохме аз, Марги Хранова, Дони, Стефка Берова… Тогава ми връчиха и сертификата за наречената на моето име звезда в космоса. Имам на видеокасета поздравленията на Симеон, той ни викна всичките да ни поздрави. Какво да кажа сега за Симеон? Не знам. Народът да си каже. Коя съм аз да давам рецепти.

- А Първанов добре ли се справя като президент?

———————-

- За мен Георги Първанов е едно интелигентно момче. Добродушно. Аз го виждах не като президент, а по-скоро като министър на икономиката. Интелигентно момче е, то се вижда, сърдечен е. Слънчево момче. Тихо момче. Аз го харесвам.

———————

- Коя от певиците от вашия ранг чувствате като съперница?

- Всяка певица си има своя репертоар, своя стил на пеене. Аз не се състезавам, аз пея. А думата има публиката. Народът е този, който ще каже кой е най-добър певец.

- С Валя Балканска в какви отношения сте?

- В много добри. Пели сме двете с нея, пели сме и трите – с Валя и Янка Рупкина. Валя си е родопска певица. Аз съм тракийска певица. А Янка е странджанска певица. Така че няма какво да делим.

- Гюрга Пенджурова на какво ви научи?

- Всички й викахме мама Гуга на Гюрга Пенджурова, Бог да я прости. Тя беше един прекрасен човек.

Мама Гуга казваше така: нека да бъдем добри една към друга, никога да не си завиждаме. Защото животът е кратък. Песните й останаха, и сега се пеят.

- Че политиците ни са виновни за много неща, виновни са. Но какво му пречи на народа ни, в какво е пък неговата вина, та не се оправяме толкова години?

- Ние много искаме, ама какво даваме? Всеки иска да получава пари, без да работи. Не може така. Ние само кафенета правим и само кафета пием.

———

Аз непрекъснато пътувам по цяла България и рева, рева по пътя, а шофьорът ме пита – защо ревеш? Как няма да рева, като гледам такива хубави лозя – батисали, до главата бурени; всичко разграбено, постройките от ТКЗС-тата с изкъртени прозорци, с откраднати керемиди… Полето, нивите – келемясали. Никой не ги обработва, никой не го е еня.

Затуй младите трябва да се научат да работят. Да отидат на село, да направят ферми. А не да ядем турските, гръцките и македонските нитрати. Не обичам да мълча. Много ме е яд на хора, които са забравили откъде са дошли. Пази Боже сляпо да прогледа!

————–

Едно време участвах в „Муцуните“, беше ме поканила Катя Генова. И един журналист ме провокира: г-жа Съботинова, славата не ви ли омагьоса? Викам, виж какво, славата е хубаво нещо, ама ако я дадеш на прост човек, наистина е трудна за носене. Но, казвам, аз имам едни цървули и съм си ги окачила на едно място. И отвреме-навреме ходя да си ги поглеждам, за да не забравя откъде съм дошла.

Отново ще има и платено обучение 

за степен "бакалавър" реши парламентът

Тази година ако не си приет редовно

отиваш и си плащаш и учиш - 

от догодина само 5% 

Искат "много добър" успех!

София, 29 юли 2010г.
	Ще има и платено обучение в образователно-квалификационна
степен "бакалавър",  реши парламентът, който прие на второ
четене  промени в Закона за висшето образование.Измененията са
внесени от Галина Банковска /ГЕРБ/ и група народни
представители, съобщиха от прес-службата на парламента.
	Депутатите гласуваха висшите училища да имат право да извършват
обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен
"бакалавър" и "магистър" по професионални направления и
специалности от регулирани професии, които са получили при
програмната акредитация оценка "много добра". Изискването е
висшите училища да имат също оценка добра или много добра при
институционална акредитация.
	Броят на студентите платено обучение не може да надхвърля  5
процента от  определения  капацитет на съответното професионално
направление или капацитет на съответната специалност от
регулираните професии. 
	За учебната 2010 - 2011 обучението ще се извършва по решение на
Академичния съвет на съответното висше училище, в рамките на
съответния свободен капацитет, за лица, които са кандидатствали
във висшето училище, участвали са в класирането, но не са приети
за редовни студенти.  От следващата учебна година приемът ще се
извършва по новия ред.

ПРИПОМНЯМЕ:Ново за образование получено в чужбина

РАЗШИРЕН ВАРИАНТ С МНЕНИЕ НА МИНИСТЪРА ИЗВЪН ЗАЛАТА:

Просветният министър: “България е там – където се говори български език!”

Ronnie James Dio - The Magic

Учреден е инициативен комитет
за изграждането на паметник
на Рони Джеймс Дио в Каварна
който почина на 16 май от рак
Музикантът активно се включи в кампанията
за спасяването на медицинските ни сестри в
Либия и направи много по света

Каварна, 29 юли 2010г.

Учреден е инициативен комитет за изграждането на
паметник на рок-легендата Рони Джеймс Дио в Каварна. "Бюст на
легендата на Дийп Пърпъл, Рейбоу и Блек Сабат ще има," потвърди
специално за BulgariCA.com кметът на крайморският град Цонко Цонев.

    В инициативния комитет влизат кметът на община Каварна
Цонко Цонев, Владимир Йончев - главен редактор на в. "Телеграф",
Звезди Керемедчиев - вокалист на "Ахат", Диляна Димитрова от в.
"Труд", Димитър Генчев от в. "Стандарт". Вече има дарителска
сметка за събиране на средства за изграждане на паметника, се
посочва в съобщението, цитирано и от БТА.
      Проектът предвижда мемориалът да бъде изграден в градския
парк на Каварна и да постави началото на т.нар. Алея на рока.  
Макетът  беше изложен по време на тридневния "Каварна Рок Фест".
     Фигурата на Рони Джеймс Дио ще бъде с височина 1,5 метра, ще
бъде комбинирана с големи морски камъни, извадени от морето край
Каварна, и ще се издига от тях.
     Рони Джеймс Дио почина на 16 май тази година от рак.
Музикантът се включи в кампанията за спасяването на медицинските
сестри в Либия и направи изключително много за популяризирането
й по света.

Дарителската сметка за изграждането на паметника в левове е
02/0000000018677785, банка ДСК, IBAN - BG94STSA93000018677

АВТОБИОГРАФИЯ: Рони Джеймс Дио

Образователният министър Сергей Игнатов съобщи на конференцията днес намеренията на държавата – да уреди въпроса за дейността на училищата извън България, да се преосмисли нормативната уредба и да се урежда законово осигуряването на училищата извън пределите на страната ни и подпомагането им при обучението по български език, литература, история и география.

Министър Божидар Димитров: “Българските училища в чужбина са обединителен център на българските граждани по света!”

Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов: “Държавата трябва да регламентира и да подготви реда за обучение в българските училища зад граница, да ги обезпечи кадрово и финансово! Грешка е, че са намалени парите!”

Около 200 учители преподават в над 136 училища в чужбина

София, 29 юли 2010г. Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов смята,  че държавата трябва да регламентира и да подготви реда за обучение в българските училища зад граница, да ги обезпечи кадрово и финансово. Той каза това на конференцията „Българските училища в чужбина. Специфика,  проблеми, перспективи“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, се казва и в съобщение от днес на БТА.

Държавата трябва по-активно да участва в решаването на проблемите на българските училища в чужбина, защото България е там, където се говори български език, заяви министърът. Българският дух се простира във всички точки на планетата, а българите, които се завръщат в страната обогатяват държавата и носят нов тип възпитание!, посочи министър Игнатов.

„Днес аз отчитам като грешка намаленото финансиране в последните 10 г. за българските училища в чужбина!,“ каза просветният човек №1 на България.

(бел.ред. бюджетът е намален с около 30%, а увеличението на българските училища в чужбина е с пъти – само в САЩ броят за една година за 2009-10 е с 5 пъти повече от 2007-09 учебни години)

„България е там, където има дори един българин“, категоричен бе Игнатов и призова участниците в конференцията да бъдат настойчиви, “защото е ясно, че образователната мрежа надхвърля пределите на България”.

Образователният министър съобщи намеренията на държавата – да уреди въпроса за дейността на училищата извън България, да се преосмисли нормативната уредба и да се урежда законово осигуряването на училищата извън пределите на страната ни и подпомагането им при обучението по български език, литература, история и география.

От АБУЧ предложиха на форума в новия проектозакон за училищното образование приоритети да са разпространението на българския език и култура по света, както и обучението по български, география и история на България в училищата зад граница. Организацията настоява и министърът на образованието, младежта и науката да поддържа регистър на българските училища в чужбина, допълва в съобщението си Българската Телеграфна Агенция /БТА/.

Росен Иванов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина отбеляза, че зад граница има над 135 български училища. Той апелира към училищата в чужбина, които са в процес на създаване, да се свържат с агенцията и да потърсят подкрепа.

Българските училища в чужбина са обединителен център на българските граждани по света, каза на конференцията министър Божидар Димитров.

Вие, българските учители зад граница подготвяте бъдещите български лекари, генерали и министри. Имате възрожденска мисия, но за разлика от учителите през Възраждането зад вас стои държавата,

каза министър Димитров. В моето министерство сме само 7 души, но резултатът е, че 3 пъти повече българи през последната година са получили българско гражданство, каза министър Божидар Димитров.

От АБУЧ настояват държавната система за училищно образование да включва програми за подпомагане на местните общности и организации. Целта е в системата да се  включат нелицензираните училища и детски градини и да се  подпомогнат тези, които имат желание в бъдеще да създадат  такива, посочиха още от организацията. Така българската  държава ще може да подпомага диференцирано целия спектър от  училища зад граница в зависимост от техните специфични нужди, в които влизат учебни програми в училища на други държави,  които преподават български език и култура.

От асоциацията искат в училищата към дипломатическите и консулските представителства да има и предучилищно възпитание и подготовка. Според  действащия закон в момента в тях трябва да се преподава български език и литература, история и география на България.

Искаме за децата в училищата зад граница да се въведат адаптирани учебни програми и да се наблегне на извънкласната и извънучилищната дейност, заявиха от АБУЧ. Предлага се и министърът на  образованието, младежта и науката всяка година да организира повишаване на квалификацията на учителите в училищата в чужбина.

От организацията напомниха, че от 2007 г. насам настъпиха много положителни промени в образователната дейност сред българите в чужбина, като най-важната програма досега беше „Роден език и литература“, която възобнови финансирането на образователните дейности сред българите в чужбина, но изрично почертаха. че

“промените не трябва да спрат до тук.”

Преподаватели от български училища в чужбина коментираха, че очакват скорошно уреждане на статута на училищата в новия закон за училищното образование.

От българското училище в Хамбург настояват още по-ясно да се конкретизира статутът на нашите училища зад граница в закона за училищното образование.

Донка Николова от украинско-българския лицей в град Приморск в Украйна поиска училището да получи статут на българско училище в чужбина.

Форумът за проблемите на българските училища в чужбина се провежда за трети път и е организиран от Министерството на образованието, младежта и науката, Държавната агенция за българите в чужбина и АБУЧ, съобщават от БТА.

В конференцията в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ участваха български учители зад граница, министрите Сергей Игнатов и Божидар Димитров и заместник-министърът на външните работи Милен Люцканов.

МНЕНИЯ ИЗВЪН ЗАЛАТА НА КОНФЕРЕНЦИЯТА

    Около 200 учители преподават в 136 български училища зад
граница,  съобщи за БТА Йордан Янев, заместник-председател на
Държавната агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/.
      Янев отбеляза, че е трудно да се каже колко точно са
българските училища в чужбина. Причината според него е, че броят
им през последните години постоянно нараства, а и статутът им е
различен. Три от тях са държавни - в Будапеща, Прага и
Братислава. Част от училищата са към посолствата на България в
съответните държави, други са съботно-неделни, посочи
зам-председателят на ДАБЧ, цитиран и от БТА.
    В българските училища зад граница децата изучават основно
три предмета - български език, география и история на България.
Българчетата в Украйна, Молдова, Румъния и Сърбия учат български
 език в техните държавни училища, уточни Янев.
    Статутът на българските училища в чужбина се очаква да бъде
регламентиран в новия законопроект за училищното образование. В
момента документът е подложен на обществена дискусия,  включен е
 в законодателната програма на кабинета до края на годината.
Очакванията на министъра на образованието, младежта и науката
Сергей Игнатов са законът да стане факт до края на година.
    Новият проектозакон за училищното образование цели да уреди
юридическия статут на всички български училища в чужбина, заяви
преди време министър Игнатов. В него се предвижда училищата в
чужбина да имат различен статут в зависимост от учебното
натоварване, посочи той. Министърът отбеляза, че сега
съществуват зад граница български училища с пълен курс на
обучение по дадени предмети - от първи до 12-ти клас, а в други
- например, се учи във втори, пети и седми клас.  Според него в
закона трябва да се предвиди, че училите в различните български
училища в чужбина ще имат статут на завършили част от
българското образование, или на българското образование в
зависимост от това какво е било натоварването им.
    Попитан как едно българско училище в чужбина, в което не се
учи целодневно, а в събота и неделя, ще има същия статут с
останалите учебни заведения, Сергей Игнатов каза, че то не може
да има същия статут като на училище в България, но ще бъде
уредено законово, след като е регистрирано да обучава деца.
Обикновено това са училища към нашите посолства и изучаваното в
тях трябва да бъде регламентирано - колко часа, или години са
изучавани дадени предмети. Всичко това е предмет на обсъждане и
трябва да бъде регламентирано в закона, посочи министърът.

ПРИПОМНЯМЕ:Всяка българска общност в чужбина си иска своето

Политическа реабилитация за репресираните в първите
3 дни след 9 септември 1944 г. гласува парламентът

Взимат пенсия от 1 януари 2011г.

За осъдените по дела: №3 от Народния съд 1945 г.,
№452 от Върховния съд през 1952 г.,
№248 и 1166 от Софийския областен съд през 1949 г. 

София, 28 юли 2010г.

	Политически реабилитирани вече могат да бъдат и незаконно
репресираните в първите три дни след 9 септември 1944 година.
Това приеха депутатите на второ четене при промени в Закона за
политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
	Досега законът предвиждаше реабилитация за незаконно
репресираните заради техния произход, политически убеждения или
религиозни вярвания в периода от 12 септември 1944 г. до 10
ноември 1989 година. С промените, предложени от депутата от
Синята коалиция Лъчезар Тошев, се реабилитират пострадалите след
9 септември 1944г., разясняват от БТА.
	В графата попадат и осъдените от  Народния  съд през  1945 г.
по дело номер 3, както и от Върховния съд през 1952 г. по дело
номер 452 и от Софийския областен съд  по дела номер 248 и номер
1166  през 1949 г.
 	Всички реабилитирани ще могат да подадат заявления за
обезщетение и добавка към пенсиите по силата на този закон след
1 януари 2011 г.

Радостта от получаването на дипломи от българско училище бе голяма не само за децата, но и за родителите. На есен българското училище в Лос Анджелис "Иван Вазов" ще отвори врати за втора поредна година. На пресконференция в София днес от Държавната Агенция за Българите в Чужбина заявиха, че "българското училище зад граница е нещото, което може да ни спаси – да съхрани националната дентичност на сънародниците ни в чужбина!"

Aко не се обърне внимание на най-младото поколение българи в чужбина, ще загубим всичко!

Българското училище зад граница е нещото, което може да ни спаси – да съхрани националната дентичност на сънародниците ни в чужбина!

27 юли 2010г. Трябва да има диференциран подход към всяка българска общност в чужбина. Това каза на пресконференция в БТА Йордан Янев – зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/. Не са верни твърденията, че сънародниците ни в чужбина са разединени, а тъкмо обратното. Янев уточни, че има около 1 млн. българи по света, а отделно има и исторически емигранти, които също са лица с български произход.

Между 8000 и 10 000 наши сънародници от чужбина учат в български ВУЗ-ове по силата на 103-то постановление на МС, каза още Янев.

Aко не се обърне внимание на най-младото поколение българи в чужбина, ще загубим всичко!

Според Янев – всички имаме отношение към въпроса за българите в чужбина. Янев отбеляза, че българското училище зад граница е нещото, което може да ни спаси – да съхрани националната дентичност на сънародниците ни в чужбина.

Беше изразено мнение, че е необходимо българските училищав чужбина, които вече надхвърлят бройката от 140, да бъдат включени в Закона за българското образование.

“Ефективна и отговорна образователна политика спрямо сънародниците ни зад граница може да бъде постигната само при много добър диалог межу институциите и неправителствените огранизации, само ако наред с открояването на проблемни области бъдат набелязани и адекватни мерки за тяхното преодоляване”, заяви Румяна Тошкова – държавен експерт в дирекция „Организация и координация“ в Министерството на образованието, младежта и науката. Тя отбеляза, че за българите в чужбина се разработват адаптирани програми, електронни учебници и др. По отношение на програмата “Роден език и култура зад граница”, Тошкова съобщи, че

миналата година по програмата е имало 56 бенефициенти, а тази – 111, държавите, от които са кандидатствали българските училища по света миналата година са били 20, а тази – 28. Експертът коментира, че целта на обучението на българите в чужбина е с цел съхраняване на чувството за национална принадлежност.

Участниците в пресконференцията изразиха и мнение, че на сънародниците ни зад граница им липсва българската култура, българската книга.

Иванова от българското училище в Чикаго изрази мнение, че Западът не е предпочитана дестинация от българските артисти и политици, а “не може да се кове политика, без да се познават процесите”. Тя се обяви срещу “изкуствените мерки” на министъра за българите в чужбина Божидар Димитров, визирайки засиления процес на добиване на българско гражданство. Според нея големият брой на българите по света е резултат от политиката на правителствата през последните 20 години.

В Испания има 23 български училища и всяко е с танцов състав, каза на пресконференция в Пресклуба на БТА Петя Цанева, президент на асоциация „АИБЕБАЛКАН“ и директор на училище „Св. Иван Рилски“ в Мадрид. “Всички сме българи и е крайно време да не се разделяме и да си слагаме етикети, а да помислим, че може да направим нещо по-добро за света”, коментира Цанева.

В последните години се записват все по-вече деца от български произход, които не знаят български език, коментира Ирина Владикова, директор на българското училище във Виена. Тя отбеляза, че сегашните учебни програми са трудни за усвояване и преподаване. Според Владикова трябва да се преработят адаптираните програми на просветното министерство, защото сега те просто са съкратени. Те са разработени спрямо специфичните потребности, които имат българчетата по света, някои от които не знаят родния си език, каза Владикова. Тя повдигна въпроса за провеждането на матура на български език за българските деца зад граница.

Йордан Янев – зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/, обясни, че Агенцията поддържа връзка с повече от 800 структурни български единици по света.

На 29 юли ще се проведе конференция в Софийския университет, посветена на проблемите на българските училища по света. Един от организаторите на проявата е Държавната агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/.

Традиционно тържество за участниците в конкурсите за деца от българските общности по света ще се състои на 30 юли в Националния дворец на децата, съобщиха организаторите от Държавната агенция за българите в чужбина. Проявата е под патронажа на министър Божидар Димитров.  Тържеството ще започне с откриване на изложба на най-добрите творби на българчета от чужбина, като ще бъдат наградени победителите в трите конкурса – за литература, изобразително изкуство и народно пеене.

В десетото издание на конкурса по изобразително изкуство „България в моите мечти“ през тази година участват рекорден брой деца – 780 от 24 държави. В литературния конкурс „Стефан Гечев“, на тема „Българските народни приказки – извор на мъдрост и доброта в моя свят“, се състезават 224 деца и юноши от 26 държави. Учреденият през тази година конкурс за народно пеене „Прехвръкна птичка“ е привлякъл интереса на талантливи българчета от 11 държави. Журито е класирало деветима индивидуални изпълнители и три вокални състава.

ОЧАКВАЙТЕ ВИДЕОЗАПИС НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА.

Европейският съюз (съкратено ЕС, Евросъюз) е политически и икономически съюз между 27 европейски държави. ЕС се простира на площ от 4 325 675 км² и има над 490 милиона граждани. Ако Европейският съюз беше държава, то той би бил седмата по територия (след Русия, Канада, Китай, Бразилия, САЩ и Австралия) и третата по население (след Китай и Индия) страна в света. Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на вътрешен пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на лица, стоки, услуги и капитали.В световен икономически план със своето население от 500 милиона души през 2008 г. ЕС е създал приблизително 30% от номиналния световен брутен продукт.

Родината ни е 3-та по спад на населението

Жителите на Европейския Съюз са 501,000,000 към 1-ви януари 2010

Повече от 5 милиона деца, родени в ЕС през 2009 г.

27 юли 2010г. Страната с най-висока смъртност в Европейския съюз/ЕС/ е България с 14,2 ‰, което е близо 50% повече от коефициентът за ЕС. Следват  Латвия с 13,3 ‰ и Унгария (13,0 ‰). Това показват оповестените данни днес от Евростат, статистическата служба на Европейския съюз. Общо 4,8 милиона смъртни случаи са регистрирани в ЕС през 2009 г. Коефициентът на смърт е 9,7 на 1000 жители, също както през 2008 г.

Страните с най-висок отрицателен прираст са България и Латвия – с по 3,6 души на всеки хиляда души от населението на страните. Намаляло е и населението на Унгария (-3,4 промила) и Германия (-2,3 промила).

През 2009 г., 5.4 милиона деца са родени в EС. Коефициентът на раждаемост е 10.7 на 1000 жители, леко надолу в сравнение с 2008 г. (10.9 ‰). Най-висок прираст на населението е регистриран в Ирландия (+10,2 промила), както и в Кипър (+5,5 ‰), Франция (4,3 ‰), Люксембург (4,0 ‰) и Великобритания (3,7 ‰).

На 1 януари 20101 г. населението на ЕС се оценява на 501,100,000, в сравнение с 499,700,000 на 1 януари 2009 г. Населението на ЕС нарасна с 1,4 милиона през 2009 г., с годишен темп от 2,7 на 1000 жители, в резултат на естествен прираст от 0,5 млн. евро (1.0 ‰) и нетна миграция от 0,9 млн. евро (1.7 ‰).

През 2009 г. малко над 60% от увеличението на населението на ЕС e от миграцията. Като относителна стойност, Люксембург (13.2 ‰), Швеция (6.7 ‰), Словения (5,8 ‰), Италия (5.3 ‰) и Белгия (5.1 ‰) е най-големият нетен приток, а Ирландия (-9.0 ‰ ) и Литва (-4.6 ‰) отбелязват най-високите нетни изходящи потоци.

В заключение на населението в ЕС се увеличава в 19 страни членки и е намалял в 8, със значителни различия между държавите-членки. Най-големите относителни понижения се наблюдават в Люксембург (17.2 ‰), Швеция (9.1 ‰), Словения (7,2 ‰), Белгия (7.1 ‰) и Великобритания (6.7 ‰), и най-големите спадове в Литва (-6.2 ‰), Латвия (-5.7 ‰), България (-5.6 ‰) и Германия (-2.5 ‰).

ЛЕГЕНДА: ‰ означава „промил“, или „едно на хиляда“

С 1/3 са намалели пътуванията
на българите в чужбина 

Близо 50% е спадът за САЩ и Канада

Нашенци главно пътуват "по бизнес"

Увеличиха се чуждите туристи в България

София, 27 юли 2010г.
    Пътуванията на български граждани в чужбина през юни 2010 г.
са 316.9 хил., или с 34.8% по-малко в сравнение с юни
2009 г. Това се казва в съобщение, изпратено до BulgariCA.com от
пресслужбата на Националния статистически институт/НСИ/. В сравнение
със същия месец на 2009 г. увеличение на пътуванията на
български граждани е регистрирано само към Дания - с 4.3%.
  Най-голям е спадът на пътуванията към Япония - с 86.7%,
към Израел - с 57.8%, към Гърция - с 57.7% (!?), към
Словакия - с 54.8%, към Чехия - с 53.6%, към Малта -
с 48.8%, към Канада - с 46.9%, към Румъния - с 46.3%,
към САЩ - с 44.0 на сто, към Австрия - с 42.1%,
към Финландия - с 41.8% и към Унгария - с 38.3%.
    Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на
български граждани в чужбина са тези "по бизнес - 40.5%.
    Посещенията на чужденци в България през юни 2010 г. са 970,200
и нарастват с 1.4% спрямо същия месец на 2009 г.
    В сравнение с юни 2009 г. е регистрирано увеличение на
посещенията на чужденци в страната с цел почивка и екскурзия - с
9.2%. Намаление е отчетено при посещенията на чужденци в
България със служебна цел - със 17.3%, се посочва още в съобщението.
    Посещенията на граждани от страните - членки на Европейския
съюз намаляват общо с 3.1%, като най-голям е спадът на
посещенията от Словакия и Дания - съответно с 66.2 и 56.1%.
Отчетено е увеличение на посещенията от Гърция - със 116.3%,
от Испания - с 47.3%, от Италия - с 28.2% и от Австрия - с 10.1%.

Интернет и прозрачност

За 1-ви път преодоляват балканския синдром
грешките не се възпроизвеждат "на инат"
няма криворазбрано чувство за достойнство и героизъм

Справянето с кризата е рядък шанс за кабинета Борисов

На политиката се гледа като на игра с малки залози и
естествени цикъл "проба-грешка" /САЩ и Англия/

Да си министър сега е престиж, особено млад
В досегашните кабинети министерският пост беше
венецът, завършек на професионалната кариера
Кабинета "Сакскобургготски", и на 3-та коалиция
се вкопчваха в поста министър като средство,
чрез което да осигурят собственото си благоденствие,
на родата, а защо не на децата и внуците си

БСП не може да свикне с това "отникъде някакви хора във власта"

Интервю с политолога Румяна Коларова 

София, 27 юли 2010г.
    Нов модел политическа култура, характерен за САЩ и
Великобритания, въведе в България сегашното управление,
коментира в интервю за БТА политологът Румяна Коларова.
    Според експерта за първи път се преодолява балканския
синдром, при който грешките се възпроизвеждат "на инат", от
криворазбрано чувство за достойнство и героизъм. Този стил тя
свързва с многото млади министри в кабинета. Те са израснали с
интернет, живеят във "Фейсбук" и са свикнали да бъдат открити,
затова и работата е по-прозрачна, смята Коларова. Тя коментира,
че справянето с кризата е може би рядък шанс за кабинета
Борисов.
                Следва пълният текст на интервюто:

    Въпрос: За година управление на ГЕРБ какво прави
впечатление? Какво не сме виждали досега?
    Отговор: Основната специфика е, че то се доближава до така
наречената англосаксонска политическа култура - тоест на
политиката се гледа като на игра с малки залози, при които
естественият цикъл е "проба-грешка". Това е обичайно за
Великобритания и САЩ, докато при "континенталната" политическа
култура, характерна най-вече за южноевропейските общества и
Балканите, съществуват ясно разграничими политически лагери.
  Политиците трябва да "проповядват" и екзалтират, да съумеят да
предизвикат емоционални реакции, за да мобилизират своя електорат.
    За първи път в България виждаме правителство, което се
опитва да прокара и другия, рационалния модел. Очевидно човекът,
на който този тип политическа култура е най-присъща, е
финансовият министър. Все повече министри обаче са склонни да
възприемат този стил. Досега в нашата политика имаше характерен
балкански привкус. Докато западните общества са склонни да се
коригират, когато направят грешка, у нас обикновено и
най-големите грешки се възпроизвеждат заради чувство на
достойнство и криво разбран героизъм. Именно в това е
най-съществената промяна при сегашния стил на управление. 

    Въпрос: Какво провокира този стил на управление, защо се
налага точно сега?
    Отговор: Този стил може да се обясни не само с образованието
и опита, който част от министрите имат извън България, а
вероятно и с възрастта и житейските им стратегии.
    Министрите, които налагат модела "проба-грешка", са млади
хора, гледат напред и за тяхната кариера дори само получаването
на поста министър е достатъчно. Да станеш министър на тази
възраст е блестяща, гигантска стъпка. А в досегашните кабинети
стилът на действие се определяше от хора, за които министерския
пост беше венецът, а за някои и завършекът на професионалната
кариера. Повечето членове и на кабинета "Сакскобургготски", и на
тройната коалиция се вкопчваха в поста министър като средство,
чрез което да осигурят собственото си благоденствие, на родата,
а защо не на децата и внуците си. 

    Въпрос: В правителството на Симеон Сакскобургготски също
имаше млади министри. 
    Отговор: Но бяха по-малко, а сега средната възраст на
министрите в кабинета "Борисов" е 38 години. 
    Младите министри не се презастраховат и не гледат на престоя
си в кабинета като на нещо, което трябва на всяка цена да
експлоатират. Те са по-оптимистично безотговорни в смисъл, че са
склонни да рискуват и да предприемат радикални мерки. Много
по-прозрачни са и това също е поколенческа разлика, защото те са
се изградили като личности в ерата на интернет, живеят във
"Фейсбук" и са свикнали публично да обявяват факти от живота си,
които обикновено балканският манталитет приема като неща зад
завесата. 
    Става дума не само за различно поколение, но и за различен
вид култура, която стъпва върху други принципи на общуване и
по-скоро се интересува от реакцията и на близки и познати, а и
на непознати, отколкото от това да прикрие, да замаже нещо и да
си действа задкулисно. 
    Друго важно нещо, което се забелязва за първи път след
правителството на Иван Костов, е, че това правителство е
автентично дясно. Предишните като че ли нямаха идентичност, те
бяха кабинети на липсващата политическа отговорност, защото
претендираха да управляват чрез някакъв "общонароден" консенсус 
между различни политически сили. Сегашното правителство има ясна
идентичност - те искат да бъдат припознати от европейските си
партньори и от избирателите си като дясно управление. Освен това
отново след осем години имаме кабинет, в който личността,
волята на премиера е определяща. 

    Въпрос: Премиерите Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев
 не даваха ли идентичност на кабинетите си?
    Отговор: В никакъв случай кабинетът Сакскобургготски не беше
 управление на Симеон Сакскобургготски. Правителството беше
разделено на няколко центъра на властта, които действаха
автономно. При конфликт царят посочваше какво да се прави, но
той просто избираше между една или друга алтернатива, които
лагерите в управлението бяха формулирали. Той им даваше
достатъчно време да избистрят своята позиция и после избираше
измежду предложените.
    При премиера Станишев пък беше пределно ясно, че той няма
правомощията да се произнася за окончателното решение в
половината от правителствените ресори. При формулата 3-5-8
половината от министрите можеха да провеждат политика, която не
зависеше от неговата воля.
    Докато при сегашното управление понякога Бойко Борисов не
само отхвърля предложените решения, но налага неща, които са
доста далече от очертаното поле от възможни алтернативи. Това е
особеното. Когато има коалиционно управление, свободата на
действие на премиера е ограничена, докато сега е обратното. В
момента двете парламентарни формации подкрепящи правителството -
"Атака" и сините, разширяват свободата на действие на премиера,
вместо да я ограничават. 

    Въпрос: Проблем ли е работата в екип за кабинета "Борисов"?
    Отговор: За мен беше много интересно дали ще се постигне
синхрон в самото правителство. И може би преди месец кабинетът
"Борисов" постигна онзи ритъм, който показа, че работи като едно
цяло и всички министри имат ефективен ход. Хармонизирането отне
доста време, но определено е факт. Пък и докладът на
Европейската комисия се оказа "точка на пречупване" или повратна
точка в публичните оценки за дейността на кабинета. Сега
критиките на опозицията звучат по-скоро като злословене. Двете
сфери, които чак сега започват да създават проблеми, са
парламентът и партията. 

    Въпрос: Имате предвид законовите промени, заради които
депутати на ГЕРБ бяха обвинени в лобизъм?
    Отговор: Да, проблемът с т.нар. лобистки поправки. Когато се
 говори за лобизъм, навсякъде по света се има предвид политика
извън парламента.
     Проблемът на депутатите на ГЕРБ е, че те искат да
персонифицират лобистките интереси, а трябва да са наясно, че
ролята на депутата е да бъде арбитър между две или три
заинтересовани групи, които имат противоположни интереси. Дори
когато иска да прокара някоя поправка в закона, която е в
интерес на една група, нормалната практика е политикът да влезе
във връзка и да даде гласност на позицията на всички останали
групи, които имат противоположния интерес. Тук е точно
обратното. И това е практиката, която се наложи по времето на
Симеон Сакскобургготски и тройната коалиция - тихомълком да се
правят законодателни поправки между другото, без да разбере дори
 ръководството на парламента, камо ли кабинетът и избирателите.
Определени депутати се договарят помежду си, като понякога тези
договорености пронизват всички парламентарни групи.
    В случая големият проблем, който тепърва управлението на
ГЕРБ трябва да реши, е как да държи лобистите извън парламента, 
как да гарантира и организира извън Народното събрание
публичното обсъждане на исканията на групи с противоположни интереси.

    Въпрос: Казахте, че премиерът Бойко Борисов трябва да очаква
 партийни проблеми и извън парламента. Какви?
    Отговор: Докато Бойко Борисов показа капацитет и подход да
се справи и дисциплинира своите депутати, доста по-трудно ще му
е да контролира партийните структури по места. Ако един член или
симпатизант на ГЕРБ е имал някакви очаквания и те не са
реализирани, разочарованието му се мултиплицира чрез неговите
всекидневни неформални контакти - с роднините, приятелите и в
работата. Ефектът от това обаче може да бъде регистриран не
по-рано от края на тази година или началото на следващата.
Тогава ще разберем как реагират партийните членове и симпатизантите на ГЕРБ.

    Въпрос: Защо след шест месеца, първата година няма ли да
окаже влияние?
    Отговор: Първоначалната стъпка, която направи Бойко Борисов,
 беше нещо напълно очаквано, което той вече няколко пъти беше
репетирал. Едва ли всички си спомнят, че популярността му
нарасна лавинообразно през 2002 г., когато започна да арестува
хора с по две три висящи присъди, които се разхождаха свободно.
Това бяха първите стъпки на главния секретар Борисов и той видя,
че това действа. Акциите на Цветан Цветанов не бяха случайни, а
публичната реакция беше очаквана и търсена от Борисов. Това
беше една проверена стратегия и в момента, в който Бойко Борисов
се сблъска с проблемите на кризата и бюджета, той прибягна към
нея. Това му гарантира отлагането на разочарованието и
недоволството след симпатизантите и членовете на ГЕРБ, но то не
може да бъде отлагано вечно. 

    Въпрос: Какъв ще бъде следващият ход тогава? 
    Отговор: На Бойко Борисов му трябва подкрепата на редови
партийни членове и симпатизанти след година и четири месеца. 
Историята на трите пълни мандата на последните правителства
показва, че този вид подкрепа се гарантира с някакъв
стратегически "Рубикон", конкретно бъдещо събитие и масовото
очакване, че когато преминем отвъд него, нещата ще се подобрят.
Това е естествената човешка нагласа, че "хубавото предстои",
благодарение на която трите предишни кабинета успяваха да
изкарат целия си мандат. 
    Такива психологически "примамки" бяха започването на
преговори за присъединяване към ЕС (март 2000 г.), подписването
на договора за членство в ЕС (април 2005 г.), членството в НАТО,
реалното присъединяване към ЕС (януари 2007 г.). Справянето с
кризата е трудно да играе подобна роля. Защото няма да се
свързва с конкретна дата и няма да е повод за празнуване. Но
това е може би рядък шанс за кабинета Борисов, защото всички
помним как се срина подкрепата за кабинета Костов след март 2000г.
или как бързо и необратимо спадна подкрепата за НДСВ и БСП
след януари 2007 г.. 

    Въпрос: Досега говорим само за управлението. Как стои
опозицията на това управление, лесно ли понасят доскорошните
управляващи партии новата си роля?
    Отговор: Задачата на партиите в опозиция е да съхранят
ресурса си и да реанимират, да намерят нови лица и нови идеи.
Все още регенерирането не е започнало в нашите опозиционни
партии. Знаете, че при всяка болест има момент на влошаване след
появата на първите симптоми на болестта. И в двете партии няма
симптоми на излекуване, тъй като кризата не е стигнала до
дъното, затова и няма оттласкване нагоре.

    Въпрос: И ДПС ли са в криза?
    Отговор: ДПС също са в криза, макар и не партийна. ДПС
тепърва ще усети кризата, защото след напускане на управлението,
те не могат да действат като универсалният посредник, който
обслужва и урежда важни корпоративни интереси. Но те се опитват
да си възстановят тази позиция, чрез някои гласувания в парламента.

    Въпрос: Обвиненията на опозицията към кабинета са в
некомпетентност, а на ГЕРБ към опозиционните партии - че
наследството от тройната коалиция е тежко. Кой е по-прав?
    Отговор: Истината е, че БСП беше свикнало, че управлява чрез
 стария елит и контролираните от него експертни кръгове.
    До появата на ГЕРБ всички партии се структурираха като
партии на местни и национални първенци, на "личните" хора. Не в
смисъл на аристократи, а хора, които умеят да излизат на предна
линия, а медиите и управляващите ги поставят "на витрината". Ако
се върнете назад в биографиите на всички активисти - и в СДС, и
в НДСВ, и в Атака ще видите, че те са идентифицирани като
значими от елита на БКП-БСП. Това беше логиката на влизането и
издигането в политиката.
    ГЕРБ пречупи този модел. Изведнъж, с формирането на новия
кабинет излизат на преден план личности, които не са били
нарочени от стария елит за първенци. Не са от онези, за които е
очаквано, че ще са "на витрината", като Цветан Цветанов и Цецка
Цачева. И БСП още не може да свикне с това - да се появят
отникъде някакви хора, които тя дори не е идентифицирала като
лидерите на противниковата страна, и те да дойдат на власт.