Икона от 18 век на Свети Седмочисленици - Свв. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий (живяли IX-X век)

Все хубави празници тази седмица … Заговезни, Свв. Седмочисленици … Кои създадоха славянската азбука, кой я спаси и кой я разпространи в България и по други места

Времето тази седмица е слънчево и приятно …

27 Юли Тази дата съчетава два големи празника на цели 9 Светии. Св. великомъченик Пантелеймон (Св. Панталеймон). Свв. Седмочисленици – Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

29 Юли Св. мъченик Калиник

31 Юли Богородични заговезни.

/на другият ден в неделя започва Богородичният пост до 14 август/

01 Авг † Десета неделя след Петдесетница – Изцеление на бесноватия лунатик

Ден на градинаря.

Празник на железничаря

ПРОГНОЗАТА ЗА ВРЕМЕТО НА ТЕЛЕВИЗИЯ АВС7

Св. великомъченик Пантелеймон се родил в гр. Никодимия от знатен и богат баща, на име Евсторгий, който по вяра бил езичник, горещо привързан към идолопоклонството; а майка му Евула – християнка. При раждането му той бил наречен Пантолеон, което значи „Лъв във всичко“. По-късно това име било заменено с името Пантелеймон, което значи „всемилостив“.

От ранно детство майката посветила момчето в християнството, но починала още докато той бил дете. След смъртта й момчето лесно тръгнало по следите на бащината си заблуда; баща му често го водел при идолите за поклонение, като го утвърждавал в езическото нечестие.

После момчето било дадено да се учи, а когато то преминало с успех целия курс на външното езическо знание, баща му го поверил на един знаменит лекар – Евфросин, за да придобие в неговото медицинско училище навици в лекарското изкуство.

В тези дни в Никомидия живеел престарял християнски свещеник на име Ермолай, който заедно с немного християни се укривал в малка и бедна къщичка. Пътят на Пантолеон, когато отивал от дома си до учителя и обратно, минавал покрай жилището, в което се укривал Ермолай. Пантолеон всеки ден се отбивал при стареца. Веднъж, когато се връщал от учителя си, той се отбил малко встрани от пътя и се случило така, че намерил мъртво дете, ухапано от огромна змия, а самата змия лежала близо до детето. Като погледнал към небето, той помолил Господ Иисус Христос, за това детето да оживее, а змията да издъхне. В същия миг детето се събудило като че ли от сън и се изправило живо, а ехидната се разкъсала на две. Тогава Пантолеон, като повярвал напълно в Христа. Ермолай кръстил Пантолеон и той станал истински християнин.

След смъртта на баща си Пантолеон станал наследник на голямо богатство. Веднага подарил свобода на робите и робините си, като ги възнаградил щедро; а имуществото си започнал да раздава на науждаещите се: бедните, просяците, вдовиците и сираците.

Св. Пантелеймон изцерява болни. Стенопис от храма "Св. Атанасий Велики" в Чепеларе.

Пантелеймон лекувал успешно и не вземал пари от никого. И името на всемилостивия и безвъзмезден лекар станало известно сред целия народ, а другите лекари били осъждани и осмивани. По някое време езическият император Максимиан заповядал да повикат при него Пантолеон. Като разбрал, че Пантолеон е християнин императорът заповядал да го бият жестоко и като го подложил на жестоки рани, го осъдил на смърт чрез отсичане на главата, а тялото му заповядал да изгорят. Завързали Пантелеймон за едно маслинено дърво и палачът ударил с меч светеца по шията, но желязото се огънало като восък, а тялото на светеца не пострадало от удара, защото той още не бил завършил молитвата си.

Докато светецът се молел, се чул глас от небето, който се обърнал към него и потвърдил новото му име; защото Господ вместо Пантолеон го нарекъл Пантелеймон, като му дал благодат – да проявява милост към всички прибягващи към него във всякакви беди и скърби, и го призовал към небето.

Войниците се приближили и отначало прегръщали и целували цялото му тяло; после възложили на един от тях и той отсякъл главата на мъченика, и вместо кръв потекло мляко. А дървото в този час се покрило с плодове от корена до върха. Като видели това, мнозина от народа, присъстващ при посичането, повярвали в Христа.

Било съобщено на императора за станалите там чудеса и той заповядал незабавно да насекат на парчета тази маслина и да я изгорят заедно с тялото на мъченика.

Така на 27 юли 305 г. Св. Пантелеймон напуснал този свят.

В Светогорския руски манастир „Св. Пантелеймон“ се пази част от мощите на св. Пантелеймон.

Храм, посветен на св. Мъченик е Боянската църква край София „Свв. Никола и Пантелеймон“, известнен като един от най-съвършените и изцяло запазени паметници на източноевропейското средновековно изкуство. Историята на храма, посветен на Св. Николай и Св. Панталеймон, ни отвежда към далечния Х век, когато на това място е била изградена малка църквичка. Боянската църква дължи световната си известност преди всичко на уникалните си стенописи от 1259 г., дело на неизвестен зограф от периода на Второто българско царство (ХІІ-ХІV век), които представляват една от най-ценните сбирки на средновековна живопис – 89 сцени и композиции с 240 образи на светци, ангели, както и ктиторските и царски портрети. През 1979 г. в Листата за световно наследство на ЮНЕСКО под номер 42 е вписана Боянската църква – един от 9-тте паметника на България в нея.

Свети Седмочисленици – Свв. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий (живяли IX-X век) Честват се заедно на 27 юли – На тоя ден е починал през 916 г. починал (успение) св. Климент Охридски.

“С хвалебни венци да увенчаем славните Седмочисленици, Кирил и Методий, Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, изгрели като светила и благовестили ни Триединия Бог. Вие, непоклатими стълбове и Боговдъхновени поборници за нашата реч, прогонили езическото бесовско учение, молете се на Христа Бога да утвърди нашата Църква и да дарува на душите ни велика милост.” Тропар, глас 1

Светите братя Кирил и Методий и техните ученици – другите пет Светци Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий ни дадоха християнската вяра и славянска писменост. Те възродиха всички славянски народи и ги изведоха от мрака на езичеството и на религиозното неведение, като ги въведоха в пълната светлина на тогавашното познание.

Светите Братя превели отначало най-необходимите богослужебни книги. Превеждайки тези свещенни книги на старобългарски език, стават първите просветители на словаци и моравци, а след това и на българите, особено чрез делото на техните ученици. Кирил и Методий създават, като по този начин увековечиха славянските езици, създадоха и отвориха път на писменост и литература, за да може да се разпространява християнската вяра и култура по целият свят.

Св. Константин – Кирил Философ Славянобългарски заедно с брат си Методий, е създателят на първата славянска азбука. Остава в историята като славянски християнски духовен просветител. Канонизиран е от християнската църква за светец. Считан е за равноапостол. Обявен е от папата за покровител на Европа. Православните го почитат и като един от светите Седмочисленици.

Св.Кирил с рожденно име Константин е най-малкото от 7-те деца в богато семейство. Преуспява повече от всички ученици в науките с бързата си памет. Константин е взет да учи в Магнаурската школа, прочутият Цариградски имперски университет, където получават образованието си децата на императора и на висшата византийската аристокрация. За времето школата е най-висшето учебно заведение във Византия, а това значи в целия познат свят. След като пристига в Цариград, само за три месеца усвоява граматиката. Научава Омир и геометрията, диалектиката и всички философски учения, риторика, аритметика, астрономия, музика и всички други елински изкуства.

След завършването на Магнаурската школа, му е поверена патриаршеската библиотека в катедралата „Св. София“ (Константинопол) — едва на 20-годишен. Назначен за преподавател по философия в Магнаурската школа, където получава почетното прозвище „философ“.

Следват съдбоносни мисии в Багдад, Бергалница, при хазарите, при аланите, във Великоморавия, Панония, Венеция.

Съгласно една от теориите, Константин-Кирил, с помощта на брат си Методий, още през 855 г., в манастира „Свети Полихрон“ в Мала Азия, създава глаголицата за нуждите на Брегалнишката мисия. Кирилицата пък се счита за дело на ученика на братята — Климент Охридски. Съществуват две азбуки — глаголица и кирилица, които силно се различават по графическия образ на своите букви. Глаголицата не прилича на нито една от тогавашните европейски азбуки, докато при кирилицата голяма част от буквите са заети направо от гръцката азбука, а останалите са създадени чрез взаимстваните.

Кирил пристига в Моравия с брат си Методий, като превежда всички богослужебени книги чин и ги научава да служат свети литургии. След като прекара 40 месеца в Моравия, той се отправи за Рим, за да посвети своите ученици.

Най-последната, най-отговорната и тежка мисия на светите равноапостоли е в Рим. Тя започва в 867 г. и продължава над 14 месеца.

Като узнал за него, Римският папа изпратил да го посрещнат. А когато пристигнал в Рим, самият папа Адриан излезъл да го посрещне с всички граждани, които носели свещи, защото Философът носел и мощите на свети Климент, мъченик и Римски папа. Папата взел славянските книги и ги положил в църквата „Света Мария Фатни“ и ги осветил. След това папата заповядал на двама епископи да посветят славянските ученици, които ръкоположени, веднага отслужили света литургия на славянски език в църквата „Свети апостол Петър“, на другия ден  в църквата „Свети Петронил“ и на третия ден  в църквата „Свети апостол Андрей“, а оттам пък в църквата на великия вселенски учител „Свети апостол Павел“, където цяла нощ пяли славословия на славянски. Свети Кирил очива на 42 години, 14 февруари 869 г. и е погребан в криптата на базиликата Сан Клементе в Рим по молба на брат му Методий и по желание на Папата.

Глаголицата е ново писмо, непознато като цяло. Тя съдържа опита на народите, почерпен от Константин-Кирил от наблюдение на познатите му буквени системи, но начертанията на буквите са оригинални и подчинени на обща цел. Всички са оформени в един стил, в който основните елементи са кръстът, триъгълникът и кръгът. Кръстът е символ на християнството изобщо. Триъгълникът е символ на Светата Троица, а кръгът отразява безкрайността, вечността на божеството. То, явило се в три образа — Бог, син и дух, няма начало, нито край. Така глаголицата, с тези три основни знака-символи, се явява своеобразна възхвала на Бога, който дарява всичко на хората.

Рождената дата на Св. Методий се отнася към 815 г. За детството на Методий се знае по-малко, отколкото за това на по-малкия му брат Кирил. За младостта на Методий също не се знае много, въпреки че изворите подчертават, както и за брат му, големите умствени способности, с които е надарен. Знае се, че от 843 г. е бил управител на византийска славянска област недалеч от Солун, населена със славяни от българската група, т.н. „Склавиний“ или „Славиний“.

През февруари на 869 г. , когато брат му Константин Философ умира в Рим, Методи напуска града, като се отправя към своята катедра. Започва втората част на Великоморавската мисия започнала в 869 г., която за Методий е много тежка. Той е вече сам без брат си, само с учениците си в срещу немското духовенство и светската власт за защита на славянското дело. Следва заточение, освобождаване и още проблеми. В 881 г. той предприема последното си голямо пътуване и отива до Цариград, където получава одобрение за дейността си. В 884 г. според местните извори Методий се отправя към Прага за да започне християнизацията на Бохемия, тук той проповядва на славянски и покръства владетеля ѝ Борживой I и съпругата му Людмила заедно с голям брой чешки славяни. Малко преди смъртта си Методий посочва за свой приемник, като ръководител на школата, и като архиепископ на Моравската църква, изявения си ученик Горазд, друг Светец от Свв. Седмочисленици.

Междувременно за нов папа е избран Стефан V (VI), човек който ще остане в историята с това, че разсипва делото на равноапостолите.

Методий умира във Велеград на 6 април 885 г. и най-вероятно е погребан в епископската църква, която се е издигала там.

През септември 885 година папа Стефан V издава була, с която забранява богослужението на славянски език. Узурпатора княз Светополк се е превърнал в германски слуга и гонител на славянската книжовност.

Горазд е игнориран като приемник на Методий в архиепископията, а не му е позволено и да оглави училището. Папата, дава Великоморавската църква на върлия противник на славянското богослужение Вихинг (Wiching) епископ на Нитра макар да не го прави архиепископ, а само му възлага официално управлението ѝ, но това е достатъчно.

Учениците оглавяват продължаващите спорове с германския клир и моравския княз. Противопоставят се на Вихинг, признават авторитета на Горазд и продължават да проповядват на славянски. Те обаче са беззащитни пред бруталната сила. Немскияг епископ в 886 г. организира съд срещу тях, като ги обявява за еретици. Книжовната школа е ликвидирана. Книжнината създавана с толкова труд е предадена на унищожение. Всички ученици са подложени на жестоки преследвания – повечето от тях заедно с Горазд, Климент и Наум са хвърлени в затвора, други са заточени в манастири, трети са продадени в робство, много направо са убити, някои сведения сочат, че е убит от немците и Горазд. Погромът е толкова жесток, че от десетките ученици само трима със сигурност са успели да достигат спасителния български бряг на Дунав.

Това са Климент, Наум и Ангеларий.

В крайна сметка, с бруталност и насилия книжовното дело е унищожено и във Великоморавия звучи чуждата латинската проповед. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език и приемат латинската азбука, а след двадесетина години и държавата им е ликвидирана.

Преэ 886 г. княз Борис I посрещнал книжовниците Климент, Наум и Ангеларий и им дал цялата държавна подкрепа, на която е била способна българскага държава. По негова заповед били създадени две главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за преписване и разпространяване на книжнина. Наум оглавил това в Плиска, а Климент бил изпратен да ръководи това в югозападните български земи с център Охрид, като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за 7 години той лично е обучил над 3500 свещеници и учители. Така се създали нужните условия, и в кратко време гръцкият език в богослужението и администрацията бил заменен с църковнославянски език.

Цар Борѝс I Михаѝл (IX век – 2 май 907) е български владетел, който налага християнството, като покръства българите и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и приема радушно учениците на Кирил и Методий -Наум, Ангеларий и Климент, изпращайки Климент Охридски като епископ в Охрид със задачата да създаде книжовна школа в областта Кутмичевица. През 893 г. Климент е заменен в Охрид от Наум.

Царете Борис, както и Симеон, следят за насаждането на славянския църковен елемент и в Охрид. С тяхната поддръжка българските епископи в Македония разпространяват там славянската писменост без спънки от страна на официалните гръцки предстоятели.

Икона на Св. Илия, 1820 г., Ангел Цонюв. Постоянна експозиция „Християнско изкуство” в художествена галерия "Димитър Добрович" в град Сливен. Галерията води началото си от художествена сбирка дарения към читалище "Зора" /1905 година/. Самостоятелен културен институт е от 1965 година. Притежава една от най-богатите колекции в страната с над 6000 творби с живопис, графика, скулптура, приложно изкуство, икони, гравюри, църковна утвар от периода 17-20 век. В галерията са обособени 3 отдела - "Християнско изкуство - 17-19 век"; "Съвременно българско изкуство 19-21 век" и "Чуждестранно изкуство". /КЛИКНЕТЕ ЗА ГОЛЯМ РАЗМЕР/

19 Юли Ден на българската дипломатическа служба.

20 Юли Св. славен пророк Илия (Илинден).

Международен ден на шахмата.

Професионален празник на пивоварите в България

22 Юли Св. мироносица и равноапостолна Мария Магдалина

23 Юли – 68 години от разсттрела на поета Никола Й. Вапцаров (на 32 години)

25 Юли Успение на св. Ана, майка на пресвета Богородица.

Международен ден на системния администратор

Свети Илия е старозаветният пророк, който 900 години преди Христа предсказал неговото идване. А странно видение на бащата подсказало на всички, че се е родил велик пророк. Мъже с божествени лица повивали детето в огън и го кърмели с огнени пламъци. Уплашил се бащата на Илия, но един от свещениците разтълкувал вярно видението: „На детето ще почива божествена благодат, словото му ще бъде като огън силно и действено, животът му – угоден Богу. И ще съди той Израиля с меч и огън. Името „Илия“ значи „крепост Господня“. („Жития на светиите“, С., 1991, с. 341)
Наистина така станало. Потомъкът на Ароновия род станал неотстъпчив противник на жреците, изповядващи култа към бог Ваал, убеждавал с огнено слово, наказвал с огнени стрели. Житията ни го представят като аскет и скитник, вярващ в единния Бог Йехова. В двуборството между Йехова и Ваал пророкът Илия имал закрилата и силата на Бог, чрез когото творил чудеса и убеждавал по всякакъв начин.
За да накаже еврейския цар Ахав и всички езичници за греховете им, заключил небето и цели три години не капнала капка дъжд. Когато свършила пророческата му мисия, той се възнесъл на небето в огнена колесница.

„АЗ СЪМ ХРИСТИЯНИН – ПУСНИ МЕ ПРИ МАМА!“

Св. Юлита произлизала от знатен римски род. Овдовяла на млади години, тя живеела в гр. Икония (област Ликаония) като имала само един тригодишен син Кирик. Предана християнка, тя възпитавала и своя невръстен син, учейки го на вяра и молитва. Когато започнали гоненията на християните при Диоклетиан (284-305), Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия, а после в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие от преследванията и скоро била изведена на съд заедно с малкия си син Кирик. Пред управителя тя се нарекла само християнка, без да говори за род и отечество. Тогава той й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето плачело, гледайки майка си, искало да се изтръгне от ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: „Аз съм християнин, пусни ме при мама!“ И взел с ръчичиките си да драска лицето на управителя, като отвръщал лицето си от него. Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище, Кирик паднал надолу, удряйки главичката си по каменните стъпала и предал Богу своята невинна душа. Виждайки, че детенцето пострадало преди нея, Юлита благодарила на Бога за мъченическия венец, с който бил удостоен нейният син. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало през 304 г.
Телата на пострадалите за Христа майка и дете били хвърлени без погребение да бъдат изядени от зверове. Но двете слугини през нощта ги взели и ги погребали. Едната от тях доживяла до възцаряването на Константин Велики. Тя показала на вярващите мястото, където били погребани мъчениците, и разказала за тяхното мъченичество. Мощите на светците били намерени нетленни. В чест на светите мъченици близо до Константинопол бил издигнат манастир, а недалеч от Ерусалим — храм. И до днес техните мощи са чудотворни. Част от тия мощи се намират в Охрид, в църквата „Св. Богородица“.

Според народната традиция на светите Кирик и Юлита се молят за семейно щастие и оздравяване на болни деца.

Св. Кирик и Юлита са патрони на запазения до днес средновековен горноводенски манастир край Асеновград и на църквата в гр.Банкя (празник на града), Софийско, построена през 1932 година и осветена от Софийския митрополит Стефан.

Прекрасно време в Ел Ей тази седмица. Прогнозата на телевизия АВС7

Света великомъченица Марина

(Saint Marina the Great Martyr of Antioch) IV век

Света Марина се родила в Антиохия Писидийска от благородни родители, но не благоверни, а помрачени от езическото нечестие. Баща й, Едесий, бил идолски жрец. Той дал дъщеря си Марина, останала без майка още след раждането, на кърмачка, живееща в едно село на петнадесет километра от града. Когато момичето пораснало, се оказало, че то било прекрасно по тяло и още по-прекрасно по душа: то се отличавало с благоразумие и с добронравие. Тъй като по това време било повдигнато гонение срещу християните.

Случило се така, че и Марина, дванадесетгодишно момиче, чула от един Божий човек слово за Иисуса Христа. Като чула това, благоразумната девойка повярвала в Христа и не се срамувала да Го изповядва и с уста, въпреки че още не била кръстена, поради липсата на християнски свещеник, който би могъл да я кръсти. И Марина пожелала да пролее кръвта си заради Христа и да се кръсти в нея, като в кръщелен купел, както била чувала за много свети мъченици от двата пола, че се кръщавали в кръвта си тези, които са положили душите си за Господа; тя искала да им подражава.

Едесий, като узнал, че дъщеря му Марина повярвала в Христа, я намразил и престанал да я счита за своя дъщеря, а се отнасял с нея като с чужда.

Когато навършила петнадесет години, веднъж излязла на полето да наглежда овцете на баща си, които пасели там. Случило се така, че на пътя срещнала владетеля на източните области, на име Олимврий, жесток мъчител на християните, който отивал в Антиохия; като видял красивата девойка, областният управител бил поразен от необикновената й красота, на мига се увлякъл по нея и намислил да я направи своя съпруга. Като пристигнал в града, областният управител първо, според нечестивия си обичай, принесъл жертви на скверните си богове, принесъл тържествена похвала на своите царе, хванал каквито намерил християни и ги хвърлил в тъмница, за да ги пазят до изтезанията. А девицата Марина поверил на няколко знатни жени, за да я пазят. На следващия ден, като организирал тържествен съд, заповядал да доведат за разпит първо света Марина; той постоянно мислел за нея. Довели девойката, а той гледал със сладострастие необикновената й красота и все повече и повече се разпалвал от плътска любов към нея. После започнал да й говори с коварство: Прекрасна девице, всички богове знаят как жаля твоята младост и щадя младото ти тяло, цъфтящо от красота. За това те моля, послушай ме, принеси жертва на боговете и ще бъдеш добре: веднага ще получиш голямо имущество, ще станеш богата, ще станеш по-щастлива от всички твои връстнички и ще се ползуваш с най-голяма чест сред жените в този град.

Светицата отговорила: Не се надявай, управителю, да замениш вярата ми в Христа за вашето безверие нито с ласки, нито със заплахи. Не мисли, че ще ме уплашиш с твоите закани: аз съм готова на всякакви мъки и на смърт. Този, на Когото се надявам, ще ми даде сила! А това, което ми говориш – за съпружество, почит, слава и богатство, всичко това за мен е противно и мерзко. Нима ще оставя Безсмъртния си Жених – Христос, Небесния Цар, и ще встъпя в брак със смърдящо куче с мъртва душа? Никога!

Като чул тези смели думи на света Марина, областният управител се раздразнил, оскърбил се, силно се разгневил и в същия миг, като сменил любовта с вражда и ненавист, заповядал да свалят дрехите от Христовата невеста, наредил да я поставят на земята и да я бият с тояги без пощада. Дълго били светицата без милост. Моминското й тяло се разкъсвало от рани и кръвта течала на струи от раните, като обагряла земята. Като гледали това, хората се изпълвали със състрадание към нея, за това, че така жестоко мъчат такава красива девойка, и мнозина плачели.

После, когато палачите престанали да я бият, мъчителят казал на мъченицата: Марина, това е само началото и ако продължаваш да упорствуваш в непокорството си, ще изпиташ още по-големи мъки.

Светицата отговорила: Прави всичко, което е угодно за теб и на твоя баща дявола; аз не обръщам внимание на мъките, тъй като ми помага Христос, Който скоро ще посрами цялото ваше лукавство!

Управителят още повече се разгневил и заповядал да я приковат с гвоздеи към една дъска и да стържат тялото й с железни тризъбци.

След това управителят заповядал да свалят мъченицата от гвоздеите и да я затворят в особена тъмница, дълбока и мрачна, пълна с всякакви бесовски страшилища, където били заключвани осъдените на смърт. С настъпването на утрото управителят Олимврий отново започнал своя неправеден и нечестив съд. Целият народ се събрал за зрелището.

Ожесточеният управител заповядал да изтезават светицата. Отново я окачил на дърво, донесли запалени свещи и започнали да опалват гърдите и хълбоците й; а тя, като се вглъбила в себе си, се молела на Бога в дълбината на сърцето и мълчаливо търпяла; тя била обгорена като въглен и разкъсана на парчета като месо за ядене. И когато, едва жива, я свалили от дървото, казала високо:

- Господи! Ти ме удостои заради името Ти да премина през огън, удостой ме да мина и през водата на светото кръщение и умита от греховете, ме въведи в Твоя покой.

А мъчителят, като чул, че мъченицата споменала за вода, казал: Иска да пие, нещастницата; трябва да я напоим! И заповядал да докарат огромна каца с вода и да хвърлят в нея вързаната мъченица, за да я потопят там и да я удавят.

Когато слугите я хванали, за да я хвърлят във водата, тя извикала високо: Господи Иисусе Христе! И нека тази вода стане за мен желаното свето кръщение за раждане във вечния живот, така че, като съблека ветхия човек, да се облека в новия и да се явя в Твоя чертог при Тебе в брачна одежда!

Изведнъж земята се разтърсила и връзките, с които била вързана мъченицата, се развързали, а слугите, обхванати от ужас, избягали от кацата; над главата на мъченицата засияли лъчите на неизказана светлина и отново се появила видяната преди от нея бяла гълъбица, спускаща се отгоре, подобно на слънце, със златен венец в устата; тя кръжала над главата на мъченицата, докосвала я с краката си и отново литвала нагоре. А светицата стояла във водата, без да потъва, пеела, славела и благославяла великото име на Пресвета Троица, Отец и Син, и Свети Дух. После над светицата се появил огнен стълб, стигащ до небето, а на стълба имало кръст, като че кристален, от който излизали светли лъчи; гълъбицата литнала и кацнала на върха на кръста.

Дошъл глас свише и всички го чули: Мир на тебе, невесто Христова, Марина! Сега ти ще приемеш неувяхващия венец на добродетелта от ръката Господня и ще починеш в небесното Царство заедно със светиите.

Като чули този глас и като видели, че мъченицата излязла от водата здрава, без никаква следа от обгарянията, невредима телом и прекрасна, в същия миг голямо множество мъже и жени повярвали в Христа, открито се признали за християни и изглежда били готови на смърт за Христа. Управителят се ужасил като видял, че толкова много хора се обърнали към Христа и недоумявал какво да направи. После, разярен, извел срещу народа въоръжената с мечове войска, която била при него, и заповядал да посекат всеки, който слави Христовото име. Тогава всички неверни или страхливи от народа се разбягали, а тези, които вярвали истински, сами отивали под меча. И паднали убити около петнадесет хиляди човека – мъже и жени, които като се кръстили в кръвта си и като се очистили от всички грехове, влезли в радостта на своя Господ, увенчани с мъченически венци. След това управителят заповядал да посекат с меч и мъченицата.

Когато извели мъченицата на мястото на посичането, тя помолила тези, които я водели, малко да почакат и като се обърнала към вървящия след нея народ, убеждавала всички да познаят Единия Истинен Бог, Твореца на всичко и да оставят бесовската заблуда и гибелта на идолопоклонството. След това започнала да се моли и се молила дълго за всички; изведнъж земята се разтърсила, всички били обзети от страх и мнозина паднали от страх на земята; паднал и палачът. Нашият Господ Иисус Христос се явил със свети ангели на Своята невеста, като я призовавал в Своя покой и прострял ръце, за да приеме душата й. А тя, като се зарадвала неизказано, накарала палача по-бързо да изпълни това, което му било заповядано. Тя подложила честната си глава под меча и била обезглавена, а душата й била взета от ръцете Господни и занесена в небесните селения.

Така, на 17 юли света великомъченица Марина завършила мъченическия си подвиг. А страданието й описал един очевидец – Божият раб Теотим, който видял цялото мъчение и се удостоил да бъде зрител на тези видения, които били явени на светицата; той предал това на верните за душевна полза, в чест и памет на възлюбената Христова невеста Марина и за слава на Човеколюбеца Христос, нашия Спасител, на Когото с Отца и Светия Дух и от нас нека бъде чест и слава, сега и навеки. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.

Лос Анджелис, Калифорния 14 юни 2010 г. Поредица от земетресения раздрусаха Южна Калифорния в района на Сан Диего Каунти, съобщиха от щатската и националната метрологична и геоложка служби (U.S. Geological Survey), като новината бе потвърдена и от американското министерство на вътрешните работи  (U.S. Department of the Interior).

Новината бе птовърдена от наши сънародници в Сан Диего, където нашата общност наброява близо 5 хил. човека.

Близо 24 труса, включително с магнитуд 5.7, се развихриха понеделник вечер местно време близо до границата между Мексико и САЩ.

Най-силният трус е записан в 21:26 и е бил усетен от жителите в цяла Южна Калифорния. Епицентърът е на пет мили югоизточно от Октоило в района на Сан Диего и на 16 мили североизточно от Хакумба в източната част на окръг Сан Диего каунти. Останалите трусове с магнитуд от 3.2 до 4.1 са концентрирани в същите райони.

До момента не се съобщава за жертви и разрушения.

Почитаме „бащата на възраждането“ – великият Паисий Хилендарски

Жега в Лос Анджелис и България … родните температури поставиха рекорди /виж най-долу/

14 Юни       Световен ден на безвъзмезното кръводаряване. Световен ден на донора.

16 Юни       Международен ден на африканското дете.

18 Юни       Световен ден на филателията.

19 Юни       † Ден на преп. Паисий Велики и Паисий Хилендарски, покровител на българската история и на българските историци.

20 Юни       † Четвърта неделя след Петдесетница. Св. Наум Охридски († 910) Световен ден на бежанците. Международен ден на Слънцето.

През тази седмица продължава световното първенство по футбол в Южна Африка – припомняме: СВЕТОВНО ФУТБОЛ ЮАР и този линк СВЕТОВНО ФУТБОЛ ЮАР

Житие на св. Паисий Хилендарски

Паисий Хилендарски написа своята забележителна „История славянобългарска“ и постави начало на българското възраждане.

Когато българският народ изпадна в най-тежко състояние под двойното петвековно гръко-турско робство, тогава Бог издигна преподобни Паисий Хилендарски, който написа своята забележителна „История славянобългарска“ и чрез нея вдъхна народностно съзнание и сили у българския народ, изтръгна го от неговото отчаяние и постави начало на българското възраждане.

Паисиий е роден в гр. Банско, в самите поли на легендарната Пирин планина, през 1722 година. Рожба на благочестиво семейство – единият му брат Лаврентий бил игумен в Хилендарския мнастир, а другият Вълчо бил щедър дарител на църкви и манастири – той постъпил за послушник най-напред в близкия Рилски манастир, гдето закърмил душата си с родолюбива грижа за собствения народ и със светост от великия български светец Йоан Рилски.

Малко по-късно, в 1745 г., вече на 23-годишна възраст, той отишъл при брата си Лаврентий в Хилендар и тук приел монашество. В манастира Паисий имал възможност да се образова и изучи по-добре и духовно да се издигне. Като манастирски пратеник (таксидиот) той обикалял села и градове, за да събира помощи и да привлича поклонници за манастира. При този непосредствен досег с народа Паисий най-добре видял тежкото положение на българския народ под гръцко-турското робство. В атонските манастири пък той видял и сам преживял надменното и презрително отношение на другородци към българите – че те били прости и груби, че нямали история. Паисий с болка виждал разслабващото отчаяние на народа, дълбоко скърбял и се възмущавал за родоотстъпничеството на много българи, които се влачели след чужди обичаи и след чужд език, а презирали чистите български нрави и родния си език. Тогава пламва в него патриотична и благочестива ревност, плод на която се явява неговата вдъхновена „История славянобългарска“ (1762 г.) „за в полза на българския народ, а за слава и похвала на Господа Иисуса Христа“.

Получил благочестиво домашно възпитание и черпил от светостта на св. Йоан Рилски, преподобни Паисий и на Атон попаднал в една аскетическа среда, известна с множество просияли в благодат подвижници на благочестието и особено преподобномъченици – монаси, които умирали мъченически за Христа от агарянска ръка. И самият той със скромни думи на монашеското смирение прави намек за своя аскетизъм: страдал от стомах – което значи прекалявал с поста, и от главоболие – което значи, че съкращавал съня си до крайност.

След като написал историята си с много труд, той като същински равноапостол тръгнал да я разнася навсякъде по българската земя, за да я четат и преписват: в Рилския манастир я преписа монах Никифор, в град Самоков – свещеник Алексей Велкович, в град Котел – иерей Стойко, който овдовя и стана епископ Софроний Врачански, и много други.

По този начин преподобни Паисий запалил пожара на българското народно свестяване и възраждане. И в тази усърдна дейност на равноапостол и народен будител той умира неизвестно где, може би мъченически – ако не убит от вражеска ръка, то сломен от преумора. Денят и годината на смъртта му са неизвестни, поради което паметта му се празнува на неговия имен ден – 19 юни, когато се чествува преподобни Паисий Велики. © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Свети Наум Преславски (или Наум Охридски) е средновековен български учен, книжовник и светец. Православната църква го тачи и като един от светите Седмочисленици.

Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Има предположения, че е българин от Мизия. Според житието на Кирил и Методий от Климент Охридски, Наум участва в тяхната мисия във Великоморавия в 868 е ръкоположен в Рим.

През 886 Наум е изгонен от Великоморавия, след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на германския клир. Той пристига в България, заедно с Климент Охридски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.

Наум е сред основоположниците на Преславската книжовна школа (първоначално в Плиска), където работи между 886 и 893. След като Климент Охридски става епископ на Дрембица през 893, Наум продължава работата му в Охридската книжовна школа. През този период той основава манастир на Охридското езеро, който по-късно получава неговото име.

Из Житието на Наум: “Когато ръкоположиха епископ Климент, същият благоверен цар Симеон пусна Наум, другаря му, за учителство на негово място. И той живееше, вършейки същите подвизи, за да бъде угоден на Бога: беше девствен от детинство, та до смъртта. Съгради манастир на оттока на Бялото езеро и църква на светите Архангели. И прекара в учителство седем години, оттегли се от учителството и, като отиде в манастира, преживя десет години. И преди кончината си прие монашески образ. Така почина в Господа с мир на 23-ия ден на месец декември. А нека е известно и това: Наум презвитер почина през 910 година – шест години преди епископ Климент.”

ТОПЛА ШОК-ВЪЛНА

В България бяха отбелязани температурни рекорди, съобщи БТА, по данни на НМИ. Температурите в осем града скочиха над 30 градуса, като най-топло бе в Русе – 36,6 градуса – рекорд на града за 14 юни. Във Видин бе градус „хладно“ – 35.8 градуса, като предишният пик е бил 35.5 градуса през 2000 година.

34 градуса удариха термометрите в Кнежа, 35.1 в Ловеч, в Разград 31.9, а във вечно топлият Сандански – 35.5 градуса. В София живакът се покачи до 33.3, като предишният „топлинен удар“ бе пак около днешната дата – на 14 юни 2000 година, когато е било 31.1 градуса. По планините също се отчетоха рекордни температури – на Рожен и Черни връх, съответно 24.9 и 19.8 градуса.

По данни на обсерваторията средната годишна температура на въздуха в Силистра се е повишила от 11.4 градуса през 1953 година до 13.2 градуса през 2008 и 2009 година, информира БТА. Най-високата температура в Силистра е била 33.1 градуса, измерена около 16.00 часа, съобщиха от силистренското представителство на агенцията за проучване и поддържане на плавателния път по Дунав. Малко „по-хладно“ е било около 18.00 часа  – 31.4 градуса. И днес не бе достигнат температурният рекорд от 39.6 радуса на 26 юни 2007 година. Най-ниската юнска температура от 60 години насам от 5.5 градуса е измерена на 4 юни 1950 година, показва справка от метеорологичната обсерватория в Силистра. Температурата на дунавската вода днес е била 20.2 градуса, а нивото на реката край Силистра – 685 сантиметра, показва справка от силистренското представителство на агенцията за проучване и поддържане на плавателния път по Дунав.

На 15 юни температурите ще са с градус-два по-високи от неделните, като от четвъртък синоптиците очакват значително понижаване на температурите.

08 Юни            Световен ден на океана. Ден на социалния работник.

11             Св. апостол Вартоломей от  12-тте апостоли (St. Apostle Bartholomew (also known as Nathaniel)

Професионален празник на икономистите в България.

12             Световен ден на действията за премахване на детския труд.

13         † Трета неделя след Петдесетница

01 Юни	Международен ден за защита на децата
02 Юни	Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България
04 Юни	Международен ден в защита на децата, жертви на агресия
05 Юни	Международен ден на природата.
06 Юни	НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ СВЕТИИ

ПРОГНОЗАТА ЗА ВРЕМЕТО НА ТЕЛЕВИЗИЯ АБС7

НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ СВЕТИИ

Събор на преподобните светии български. Икона в храма на Софийската семинариа "Св. Йоан Рилски", рисувана от П. Гайдарова.

Денят на Всички български светии е уникален празник. На него Църквата отдава почит към всички исторически личности, живели по нашите земи, които са канонизирани за светци. Те са се отличавали с благочестив живот, изповядвали са в пълнота Христовата вяра и са били предани на светото православие. Били са хора на вярата и духа и всеки с делата си е заздравявал спойката между църква, народ и държава. Българските светци олицетворяват националната ни съдба, защото всеки период от доосвобожденската ни история има своите мъченици.

През 1954 година Св. Синод на БПЦ постановява втората неделя след Петдесетница да бъде обявен за ден на Всички български светии. Патриарх Кирил отслужва първата литургия за празника в столичния храм „Свети Седмочисленици“. Това е една от първите големи инициативи на Българската патриаршия, която възстановява своето патриаршеско достойнство само една година по-рано – на 10 май 1953 г. От тогава Денят на Всички български светии има постоянно място в българския църковен календар.

Канонизираните за светци българи са 104. Всред тях има

дванадесет български патриарси или епископи, сред които Преп. Йоаким Търновски, Преп. Теодосий Търновски, Св. Евтимий патриарх Търновски, Св. Киприан Цамблак, преп. Ефрем Печки,

четирима царе и князе – Св. княз Боян-Енравота, Св. Княз Борис Покръстител, Св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български),

трима войни.

осемдесет и седем канонизирани мъченици.

Последните канонизации в Българската православна църква са извършени по времето на патриарх Кирил. На 26 юли 1962 г. Св. Синод провъзгласява за светец на нашата църква преп. Паисий Хилендарски по случай 200 годишнината от написване на История Славянобългарска. В този период е канонизиран и Св.Софроний Врачански.

В календара на българската църква могат да бъдат вписани още имена, но за това е необходимо специално синодално решение. Въпреки това има личности, които без да присъствуват в сегашните църковни календари в миналото са били почитани като светци и продължават да са обект на такава почит от местното население.

Тази седмица ще почетем мъртвите - Задушница

Константин и Елена ... още

17 Май Световен ден на информационното общество.
               Световен ден на телекомуникациите.
               Международен ден срещу хомофобията.
               Ден на българския спорт.
18 Май Международен ден на музеите
20 Май Световен ден на метрологията
21 Май Св. равноапостоли Константин и царица Елена.
(Именници: Елена, Елица, Константин, Костадин, Койчо)
           Световен ден на културното разнообразие в името на диалога и развитието.
22 Май Черешова задушница.
                Международен ден на биологичното разнообразие.
23 Май Осма неделя след Пасха - ПЕТДЕСЕТНИЦА.
               Световен ден на кръводарителя.

Негово Светейшество Максим е Патриарх български и митрополит Софийски. Патриарх Максим е роден на 29 октомври 1914 г. Светското му име е Марин Найденов Минков в с. Орешак. От ранно юношество е послушник в Троянския манастир. Основно и прогимназиално образование получава в родното си село. Завършва Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет. През 1941 г. приема монашески подстриг в параклиса на Богословския факултет с име Максим, а след това е ръкоположен за йеродякон. През 1947 г. е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил. От 1947 до 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия. През 1955 г., е назначен за главен секретар на Светия синод, на този пост е до 1960 г. На 30 декември 1956 г. е хиротонисан в епископски сан като епископ Браницки по предложение на тогавашния патриарх Кирил. През 1960 г. е избран и утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. става наместник-председател на Светия синод. Интронизиран за патриарх на 4 юли 1971 г. Според устава на БПЦ патриархът е едновременно и Софийски митрополит.

Хубави празници и прекрасен топъл уикенд … Българските патриарси … кой стои начело на Българската Православна Църква … има ли вярата и „алтеранатива“ … отговори и история …

Екзарх Йосиф: „Има ли Православие – има България!“

————

10 Май Възстановяване на Българската Патриаршия.

11 Май Ден на Св. равноапостоли Кирил и Методий, покровители на Европа.

Професионален празник на българските библиотекари

Световен ден на Молитвата

На 11 Май 1897г. е убит писателят Алеко Константинов

12 Май Св. патриарх Герман Цариградски.

Световен ден на медицинските сестри.

13 Май ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ (Спасовден).

Професионален празник на хлебопроизводителите и сладкарите.

14 Май — Годишнина от смъртта на Екзарх Стефан I (светско име Стоян Попгеоргиев Шоков) е първият български екзарх на Българската православна църква след 2-та св. война (1945—1948).

Изстреляна е в околоземна орбита първата американска космическа станция „Скайлаб“.

15 Май Международен ден на семейството

16 Май Световен ден на жертвите от СПИН

——-

ПРОГНОЗАТА ЗА ВРЕМЕТО НА ТЕЛЕВИЗИЯ АВС7

———-

10 Май Възстановяване на Българската Патриаршия

Патриарси и патриции, реални и алтернативни …

ЗАЩО ОТБЕЛЯЗВАМЕ ТАЗИ ДАТА? 10 май 1953 г. – официално е провъзгласена Българската православна църква за патриаршия, а за патриарх е избран с вишегласие Пловдивският митрополит Кирил.

На 8 май 1953 г. в София тържествено е открит Третият църковно-народен събор, на който присъстват 107 избиратели с редовни пълномощия (от определените 111). Първият ден на събора преминава в тържествени речи, проверка на членовете и определяне на работните комисии. На следващия ден (9 май) съборът приема с някои малки промени устава на БПЦ. На 10 май съборът продължава дейността си като патриаршески избирателен събор. Съгласно чл. 20 от устава Св. Синод още на 27 април 1953 г. определя с вишегласие трима митрополити като достойни за патриаршеския престол, които правителството одобрява. Това са Кирил Пловдивски, Неофит Видински и Климент Старозагорски. В деня на избора от 107 гласували избиратели 104 дават своя глас за Пловдивския митрополит Кирил, за Видинския митрополит Неофит – 1 глас, а две бюлетини са обявени за недействителни.

Още от деня на своето възстановяване Българската патриаршия е призната от Антиохийската, Грузинската, Руската, Румънската, Чехословашката и Полската православни църкви и установяват каноническо общение с нея , чиито представители участват на тържествената интронизация на Българския патриарх Кирил на 10 май 1953 г. През 1955 г. Сръбската православна църква признава Българската патриаршия. С поздравително писмо № 552 от 27 юли 1961 г. и Цариградската патриаршия официално признава възобновената Българска патриаршия. През пролетта на 1962 г. възобновената Българска патриаршия официално е призната от предстоятелите на Йерусалимската патриаршия и на Гръцката църква.

Възстановяването на Българския патриаршески институт е паметно събитие с историческа важност в многовековната църковна и политическа история на българската държава.

Многовековна и превратна е историята на Българската православна църква и респективно на Българската патриаршия.

В далечния и бурен съдбовен IX век далновидният св. цар Борис I (852-889) покръстил българския народ през 865 година. С исконно право Църквата го канонизирала за светец и той получил прозвището Покръстител.

Пет години след покръстването, на 4 март 870 г., България се сдобила с автокефална Църква чрез извънредно съборно решение на източноправославните патриарси и папски представители на Константинополския събор от 869-870 г., с което окончателно се приобщила към голямото семейство на християнските народи.

Българската Православна Църква се учредява с решение на Вселенския събор от 869 – 870 г., свикан в Константинопол. На 4 март 870 г. Съборът решава да се създаде Българска архиепископия, подчинена на Константинополската църква – майка, тъй като тя извършва акта на покръстването. Според старобългарски паметник от Х век, за първи български архиепископ е определен Иосиф, който избира за свое седалище столицата Плиска. С преместването на столицата във Велики Преслав, там се премества и архиепископската катедра.

Патриаршеското достойнство на младата Българска църква е признато при управлението на св. благоверен цар Петър /927 – 970 г./. Още през есента на 927 г. по инициатива на българския владетел започват преговори с Византия, които завършват с подписването през октомври на 30-годишен мирен договор между двете страни – т.нар.“ Дълбок мир „. Този договор е първият официален документ, който признава и утвърждава едновременно царската титла на българския владетел и патриаршеското достойнство на българския духовен глава.

По времето на цар Симеон Велики (893-927) България достигнала върха на своята духовна и политическа мощ. Към 918-919 г. на църковно-народен събор в столицата Преслав официално била провъзгласена българската автокефалия, а предстоятелят-архиепископ получил патриаршеска титла.

Първият канонично избран и утвърден Български патриарх е Дамян (ок.919 г.), който сменя архиепископ Леонтий, издигнат за патриарх при цар Симеон Първи, но не получил необходимото признание от останалите християнски църкви. Първи български патриарх Дамян Доростолски (Дръстарски) има за седалище Велики Преслав. Впоследствие патриаршеския престол е преместен в Дръстър.

Десет години по-късно, през октомври 927 г., бил сключен мирен договор между България и Византия, като били признати автокефалията и патриаршеското достойнство на Българската църква.

След смъртта на цар Иван Владислав (1014-1018) голяма част от българската аристокрация губи вяра във възможността на царството да оцелее в продължаващата десетилетия война със Византия и e готова да се преклони пред империята, за да запази титлите, имуществото и привилегиите си. Към тази група се числял и последният патриарх на Първата българска държава Давид. Заедно с ичиргубоила Богдан той се явява пред Василий II Българоубиец в крепостта Струмица и му изказва покорството си. С края на Първото българско царство (1018) е сложен и край на Българската патриаршия – това е и първото голямо историческо изпитание за българския народ и неговата Църква. Като покорена страна България не може да запази патриаршеския статут на своята Църква. Тя е понижена в ранг на архиепископия със седалище в Охрид.

През 1018 г. византийският император Василий II Българоубиец превзел Охрид, последната крепост на Първата българска държава. С това окончателно била унищожена патриаршеската институция, като по-голямата част от епархиите й влезли в новоучредената Охридска българска архиепископия, а останалите преминали към Цариградската патриаршия. По изричното настояване на император Василий Втори Охридската архиепископия е оглавена от български духовник – Дебърският архиепископ Иоан.

През 1185-1187 г., след успешното въстание на Асеневци, била учредена в новата столица Търновград Търновската архиепископия. По времето на царуването на Иван Асен II (1218-1241) възникнали благо-приятни предпоставки за възобновяването на патриаршията. На църковен събор в град Лампсак през 1235 г. със застъпничеството на Никейския патриарх и съгласието на останалите източни патриаршии бил възстановен патриаршеският статут на Българската църква.

Тъй като през цялото си съществуване патриаршията на Втората българска държава има за седалище столицата Търново, тя се нарича Търновска патриаршия. Седалището и e патриаршеският дворец, разположен на самия връх на укрепения хълм Царевец (Царевград). На същия хълм се е намирал и царския дворец и тази близост не е случайна. Тя символизира единството на светската и духовна власт в царството.

Една от основните задачи на Българската патриаршия е утвърждаването на царската власт и правото на царя да ръководи съдбините на „поверения му от бога народ“. Това превръща патриаршията в част от държавният апарат. Патриархът е един от членовете на синклита (царския съвет) и участва във всички важни събития от външно и вътрешнополитическия живот на царството. Понякога той изпълнявал и дипломатически мисии от особена важност.

В навечерието на османското завладяване на Балканите Българската православна църква се оказва в състояние на дълбока криза. След смъртта на цар Иоан Александър през февруари 1371 г. цялото единство на страната окончателно се срива. През 1381 г. видинският владетел Иоан Страцимир отстранява митрополита на Видин под предлог, че е ръкоположен от Търновския патриарх, и самоволно подчинява Видинската митрополия на Константинополската патриаршия. Същото прави и добруджанският деспот Добротица, като отделя Варненската митрополия от Търново. Българската православна църква изпада в дълбок разкол.

След падането на Търново под турска власт (17 юли 1393 г.) св. патриарх Евтимий бил изгонен от хълма Царевец, където се намирала Патриаршията. С унищожаването на Българското царство, около 1401 г. Българската православна църква загубва своята независимост, и в канонично отношение става подчинена на Константинополската патриаршия.

По-късно изпратили Патриарх Евтимий на заточение в Бачковския манастир, където починал на 4 април 1404 г. Около 1416 г. Търновската патриаршия вече била подчинена на Цариградската патриаршия. Така диоцезът на БПЦ преминал под юрисдикцията на Цариградската патриаршия, Охридската архиепископия и Ипекската сръбска патриаршия. Висшият клир се заменя изцяло с гръцки духовници, а в богослужението се въвежда гръцкия език. Това положение остава непроменено през целия период на робството до епохата на Възраждането.

Началото на църковната борба за независимост се поставя с първоначално изолирани опити за замяна на гръцките владици с български. Първият такъв акт е във Враца, където през 1824 г. врачани, под ръководството на Димитраки Хаджитошев, се опитват да сменят гръцкия владика Методий. Подобни събития следват през 1825 г. в Скопие, а през 1829 г. в Самоков. В тези начални усилия се включва и голямата Търновска епархия. Начело на борбата там застават видни местни духовници и учители, сред които изпъкват архимандрит Иларион Михайловски /по-късно епископ Макариополски/, Неофит Бозвели и Петко Славейков. В резултат на дългогодишни усилия те създават в Цариград център за организирана църковна борба.

През 1844 г. към Високата порта са отправени следните искания на българската общественост : 1. В българските епархии самото население да избира българи за владици. 2. Богослуженията да се извършват на български език. 3. Владиците да не откупуват сана си от властите, а да им се изплаща заплата. 4. Да се избере лице, което да представлява българите пред Високата порта. 5. Да се разреши на българите да имат своя църква в Цариград, и да издават свой църковен вестник. Резултатът от тези смели искания е решението на Константинополската патриаршия да изпрати на заточение в Света гора двамата духовници. През 1848 г. Неофит Бозвели умира в Хилендарския манастир, а архимандрит Иларион се завръща в Цариград едва през 1850 година.

След десетилетни упорити църковно-национални борби през XIX в. се стигнало до паметната дата 27 февруари 1870 г., когато със султански ферман българите били отделени в църковно отношение от Цариградската гръцка патриаршия. Последната отказала да признае фермана и обявила Българската църква за схизматична. Начело на новооснованата Българска екзархия последователно стояли трима бележити йерарси: Антим I (1816-1888), Йосиф I (1840-1915) и Стефан I (1878-1957).

След 9 септвмври 1944 г. започва преследване на християнската религия и нейните институции по различни поводи, но с една цел: изтласкване на религията от обществения живот и по възможност нейното унищожаване. С приемането на нова Конституция (4 декември 1947 г.) Църквата де факто е отделена от държавата, но тук става дума за отделяне, провеждано и от горе. На 24 февруари 1949 г. се приема Закона за изповеданията.

Налагането на държавния контрол върху БПЦ е свързано с намаляване броя на свещенослужителите, ограничаване на религиозната активност на по-ревностни свещеници и други. От съществуващите две духовни семинарии (Софийска и Пловдивска), едно духовно училище и един Пастирско-богословски институт през 1951 г. остава само Софийската духовна семинария, а Богословският факултет е изваден от Софийския университет и е превърнат в Духовна академия, издържана от Св. Синод. Преломен момент в подчиняването на БПЦ е отстраняването на екзарх Стефан.

След дълги спорове на 3 януари 1951 г. Св. Синод приемa и избира Пловдивския митрополит Кирил за нов наместник-председател на Св. Синод.

Следващата стъпка и на правителството, и на Св. Синод е свързана с възстановяването на патриаршеското достойнство на БПЦ, изхождайки от необходимостта да се засили общественият авторитет на Българската православна църква, което е необходимо от гледна точка на организиране борбата на православните църкви против Ватикана. Ръководството на държавата дава съгласие българската Екзархия да бъде въведена в Патриаршия.

През 1948 г. Полската православна църква получава автокефалия, а през 1951 г. е последвана от Чехословашката православна църква.

На 8 май 1953 г. в София тържествено е открит Третият църковно-народен събор, а на 10 май съборът продължава дейността си като патриаршески избирателен събор. Така на 10 май 1953 г. БПЦ официално е провъзгласена за патриаршия, а за патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил. Той се явява макар и непряк приемник на Търновския патриарх св. Евтимий, последния български патриарх до началото на турското робство.

След смъртта на Кирил през 1971 г. патриаршеският престол e наследен от ловчанският митрополит Максим – патриарх Максим, който възглавява БПЦ и днес.

ПАК РАЗКОЛ … ПОЯВЯВА СЕ „АЛТЕРНАТИВЕН СИНОД“ …? А може ли една религия да има алтернатиа? Да – друга религия!

С настъпването на Прехода (11 септември 1989 г.) Българската патриаршия е разтърсена от криза и заплашена от разцепление.

Проблемите в църквата всъщност започнаха през 1989 г., когато Христофор Събев призова за нов, демократичен Синод. През 1992 г. властта обяви Максим за нелегитимен и назначи временен Синод. През 1996 г. отцепниците избраха Пимен за патриарх. Регистриран бе и Синодът на Максим. През 1997 г. Максим пак бе обявен за незаконен. Петър Стоянов се закле като президент пред Пимен. През 1998 г. на събор в София седем патриарси потвърдиха легитимността на Максим. През 2001 г. Симеон Сакскобургготски и Георги Първанов се заклеха пред Максим. За сегашния председател на Алтернативния синод Инокентий, нито някой се интересува, нито някой го признава за патриарх, по целия свят и в България. “Алтернативните “ свещеници, отцепили се от БПЦ служат по поляни и паланки без собствени енорий и църкви. Някои от тях вече поработват и други неща.

Възникна така наречения „алтернативен синод“, оглавен от митрополит Пимен, оспорващ законността на избора на Максим за патриарх.

Създава се Разкол в БПЦ.

През юли 1996 г. в София се провежда църковно-народен събор, организиран от „алтернативния синод“, на който Пимен е обявен за патриарх. Министерският съвет тогава не подкрепя този избор.

През 1998 г. в София се провежда Всеправославен събор, по искане на патриарх Максим, за решаване на спора. На него присъства вселенският патриарх Вартоломей, който изразява подкрепата си за Максим. С кончината на Пимен през 1999 г. „алтернативният синод“ загубва водача си, но не се отказа от по нататъшна борба.

През 2001 г. държавата в лицето на президента Георги Първанов и премиера Симеон Сакскобургготски изразява категорична подкрепа за патриарх Максим. Още в първия ден на 39-то Народно събрание, на 5 юли 2001 г. се приема законопроект за вероизповеданията, насочен към преодоляване на последиците от разкола и легитимиращ патриарх Максим. Този проект заляга в основата на приетия през декември 2002 г. от Народното събрание Закон за вероизповеданията. На 15 юли 2003 г. Конституционният съд потвърждава, че Законът за вероизповеданията съответства на Конституцията.

На 20-21 юли 2004 г. полицията и прокуратурата предприемат акция по отстраняване на представителите на „алтернативния синод“ от църквите и имотите на Патриаршията. Ред правозащитни организации протестират срещу действията на държавата, обвинявайки я в нарушаване правото на българските граждани на свобода на религията.

Шестима представители на „алтернативния синод“ сезират Европейския съд по правата на човека в Страсбург, изисквайки обезщетение в размер на близо 700 милиона евро за претендираното от тях нарушаване на права.

На 22 януари 2009 г. съдът отхвърля две от жалбите и уважава едната (за нарушено право на вероизповедание) и дава тримесечен срок на спорещите страни (държавата и „алтернативния синод“) да постигнат извънсъдебно споразумение. Евросъдът единодушно реши, че с приетия през 2002 г. Закон за вероизповеданията и последващото изваждане на духовниците от “алтернативния синод” от храмовете от полицаи по нареждане на прокуратурата е недопустима държавна намеса в църковните дела. И тогава, и през 1992 г. (когато пък правителството на Филип Димитров покровителстваше разколниците) държавата недопустимо е “администрирала” независимата църква, категоричен бе Страсбург.

ПОЖЕЛАХА НАД 670 МИЛИОНА ЕВРО – ДА ВЗЕМАТ 9,000!

Евросъдиите отхвърлиха като недоказани имуществените претенции на Инокентий. Според януарското решение на Евросъда претенциите са били за общо 679 504 609 евро имуществени вреди, включващи стойността на 107 църкви и други сгради, както и неизплатени заплати и осигуровки на духовници и персонал, загубили работа. Отделно са претендирали и за 2 314 546 евро неимуществени вреди.

В преговорите държавата е предложила съвсем други суми – 3 хил. евро обезщетение за Инокентий и по 1000 евро – за останалите шестима. Такива били средните обезщетения, присъждани от Страсбург. Справка по делото “Хасан и Чауш срещу България”, по което държавата също бе осъдена за неправомерна намеса в религиозните дела на мюсюлманите, показа, че Евросъдът е определил 10 000 лв. неимуществени вреди и е отказал обезщетение за имуществени загуби.

На 11 март 2009 г. в резиденция Бояна в София по инициатива на Светия Синод се провежда Всеправославна работна среща, в която вземат участие представители на повечето поместни православни църкви. Целта на срещата е да се формулира общоцърковно становище по решението на съда в Страсбург по българския казус. На следващия ден е огласено Комюнике от срещата, което утвърждава подкрепата на православния свят за каноничната Българска Патриаршия и се извеждат международноправни аргументи против решението.

На 28 юни 2009г. и „алтернативният синод“ се разцепи – в Пиринско се роди втори алт-синод. Поддръжниците на дядо Инокентий се опълчиха срещу поповете на Камен Бараков, с който до скоро играеха в един отбор срещу синода на патриарх Максим. Повод за конфликта стана изборът на нов Неврокопски митрополит към алтернативния синод, оглавяван от Инокентий. Битката реално се водеше кой да управлява и да се разпорежда с евентуалните финансови обезщетения от Страстбург.

Понастоящем двувластието в Българската патриаршия се счита за преодоляно.

Тази седмица е най-вече за … каква е разликата между самарянката и самарянина … Времето ще бъде топло в понеделник, като във вторник може да завали дъжд, и ще има понижение на температурите, което ще е най-значимо в сряда.  Следващият уикенд отново ще бъде, като последният – слънчев и топъл.

26 Апр Световен ден на интелектуалната собственост

Световен ден на побратимените градове

Годишнина от трагедията в Чернобил (1986)

28 Апр Световен ден за безопасност и култура на труда

29 Апр Международен ден на балета

01 Май Ден на труда и на международната работническа солидарност

02 Май † Пета неделя след Пасха – НЕДЕЛЯ НА САМАРЯНКАТА – Св. равноапостолен цар Борис-Михаил Покръстител на българите († 889). Св. Атанасий Велики († ок.373) (Именници: Борис, Боряна, Борислав)

Неделя на Самарянката

На петата неделя след Пасха Христова (ВЕЛИКДЕН) Православната църква ни припомня разговора на Господ Иисус със самарянката.

Хората познават това нарицателно име за безкористност, не толкова от този празник, но от притчата за добрия самарянин (parable of the Samaritan), като самата дума ‘самарянин’ се отнася за човек, който помага безкористно, без да търси отплата от този, който е в нужда. /вижте я по-долу/.

Светата Църква е увековечила паметта на самарянката, прославяйки я под гръцкото име Фотина, т.е. просветителка. И денят отбелязва нейната памет.

“Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем!”

В хода на разговора си със самарянката Господ й дава да разбере, че Той е Месията, който трябва да дойде, че благовестието Божие, спасението Христово за света не е привилегия само за юдеите, за едно избрано малцинство, а е за всички хора, колкото и грешни да са те.

Човеците се заблуждават, и от заварени погрешни верови и исторически наслоения, и от собствената си греховна природа.

По Христово време (пр.н.е) самаряните са живеели на юг от Галилея и на север от Юдея в палестинската ивица от Средиземно море до река Йордан. Самаряните не са израилтяни, а смес между асирийски преселници и завареното от тях немногочислено израилско население.

Самаряните са признавали само Мойсеевото петокнижие, без останалата част от Ветхия завет. Това разкъсване на Божието Ветхозаветно слово въвеждало самаряните в идолопоклонство, още повече, че преселниците от Асирия идват заедно със своите идоли и демони. Голямо е било самаранското извращение на Ветхозаветната израилска вяра, и голяма е била враждата им с юдеите, които ревностно пазели вярата си.

Господ Иисус Христос преминава през Самария на път за Галилея и се спира при кладенец близо до град Сихар. На кладанеца идва една самарянка да си налее вода. Господ й казва: „Дай ми да пия“. Самарянката, която никога не била се женила, но имала пет мъже в живота си и две деца, се учудва, че един юдеин говори с нея и даже я моли за вода, тъй като знае за непримиримата вражда между самаряни и юдеи. Христос отново се обръща към самарянката: „Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива“.

Под алегорията „вода жива“ Господ разбира Себе Си и Своето учение. Така Той сочи на хората, че трябва да оставят враждите помежду си и да се обърнат към Него, към истинния път за спасение. Господ ни показва, че трябва да обичаме и своите врагове, че трябва да правим добро и на тези, които ни мислят злото. Но без живата вода на Христовото благовестие човеците не могат да правят добро. Те се заблуждават и от заварени погрешни верови и исторически наслоения, и от собствената си греховна природа.

В хода на разговора си със самарянката Господ й дава да разбере, че Той е Месията, който трябва да дойде, че благовестието Божие, спасението Христово за света не е привилегия само за юдеите, за едно избрано малцинство, а е за всички хора, колкото и грешни да са те.

Разкрива се истинната и поучителна благодат за духа и истината, любовта към Бога и ближния и вярата в Господа.

Света Фотина, както и цялата и рода, били измъчвани и убити от император Нерон, заради отказа им да бъдат срещу християните. Фотиния, като я наричали, имала още един син Иосия и пет по-млади сестри – Анастасия, Фото, Фотида, Параскева и Кириакия.

“Когато одрали цялата й кожа, я хвърлили в един кладенец. След това хванали Севастиан, Фотин и Иосия, отрязали им краката до коленете и ги хвърлили на кучетата, а после им одрали кожата и по заповед на императора ги хвърлили в една стара каменна постройка. След това Нерон заповядал да доведат петте сестри на Фотиния и да им отрежат гърдите, а после и на тях да им одерат кожата. Когато мъчителите се приближили до Фотида, тя не поискала някой от тях насила да извърши с нея това, както с останалите свети жени, но като застанала смело на мястото за мъчения, сама одрала кожата си и я хвърлила в лицето на Нерон, така че самият той се изумил от мъжествеността и търпението й. Тогава мъчителят измислил за Фотида ново, ужасно жестоко и смъртно мъчение. По негова заповед наклонили едно към друго две дървета в неговата градина и към върховете им привързали краката на Фотида, след което пуснали дърветата и разкъсали светата мъченица. Така тя предала на Бога своята праведна и блажена душа. След това нечестивият Нерон наредил да отсекат главите на всички останали свети мъченици, а Фотиния, след като била извадена от кладенеца, била затворена в тъмница, където прекарала двадесет дена. Когато след това Нерон заповядал да я доведат при него, той я попитал дали сега ще му се подчини и дали не се е разкаяла за своето упорство и няма ли да принесе жертви на идолите. Тогава Фотиния го заплюла в лицето и като се надсмяла над неговото безумие и над заслепения му ум, казала:

- О, нечестиви слепецо, заблуждаващ се и безумен човеко! Нима ме смяташ за толкова неразумна, че да се отрека от моя Владика – Христос и да принеса жертва на подобните на теб слепи идоли!?

Като чул това, Нерон заповядал отново да хвърлят Фотиния в кладенеца. И когато това било изпълнено, тя предала душата си на Бога и увенчана с мъченически венец, вечно се радва в Небесното Царство, заедно с всички, които пострадали с нея.” © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 г., под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Притчата за Добрия Самарянин

ОРИГИНАЛЕН ТЕКСТ /Лк 10:25-37/

25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?

26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

27 А той в отговор каза: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си“.

28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

31 А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.

32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото дето беше той, и като го видя, смили се,

34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

35 И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.

36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.

КОМЕНТАРИ ОТ РЕДАКЦИЯТА

Мнозина и древни и днешни тълкуватели са виждали в този хубав разказ едно иносказателни поуки и примери за човешки характери за нас.

Нещастният пътник отиващ от небесния за проклетия град представлява човешкия род, който паднал – всеки един от нас.

разбойниците и убийците, онзи който е бил от край убиец; обноската им с пътника, дълбоките рани и обирането (оголването), което сме наследили от грехопадението;

подминаващите пострадалият с безразличие и без да спрат Свещеник и Левит, недостатъчността на закона и жертвоприношенията да ни изцелят и облекат;

Свещеникът в притчата символизира човекът, който не може да се издигне над своите било то верски или обществени ограничения, дори и в тази си позиция. Левити пък символизират всички чиновници, всички служители на един държавен апарат, например данъчните, които обикалят по хората. “Битият бит,” както казва народът, и няма кой да го погледне, дори самите му управляващи.

(Това е единственото място, където се говори за левитите в Новия Завет – те са почти цялото Левиево племе, освен дома на Аарон, синовете и потомците на когото били определени за свещеници. Тяхната длъжност била да помагат на тези свещеници при изпълнение на задълженията им. Левиевите потомци се поддържат с десетъците, начатките на плодовете, приношенията в храма, и с делът си от жертвоприношенията принесени в храма. Нито левитските свещеници, нито цялото Левиево племе получава дял или наследство с Израел. Лишеното от земеделски дял Левиево коляно не е едно от известните 12 израилски племена или Израилевите – потомците на 12-те синове на Иаков. Като “Данъчните” – служат на “племенната управа”, но не получават дял/)

Добрият Самарянин, който дойде да изцели съкрушените в сърце, да даде помощ и на враг, който стана сиромах за нас, да се обогатим с неговата сиромашия! Самаряните са едни от най-големите врагове на юдеите, а пребитият е такъв, според описанието на пътя му.

Любопитното е, че самарянинът си има магаре, натоварил го със своето вино и своят елей, което показва, че не е сиромах. А свщеникът и левита нямат, или пък имат коне, и не искат да се “излагат”. Плаща на „гостилничаря” значи има и пари. Едновременно ни се показват и гостилничарите -  грижовни и любезни … за пари. С две думи – самарянинът дава, защото има. Така в притчата се онеправдават другите двама.

Ако си представим притчата сега – „свещеника“ и „левита“ ще се возят в лимузина, както подобава на техния сан. “Самарянинът” ще кара някоя малка КИА.

ТЕМА С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Европейските летища, включително тези, от които летят почти всички българи към Америка са отворени

Индипендънт: „Това което се случи е нищо пред това, което предстои!

21 април 2010г. Въздушният трафик в Европа, който беше нарушен от изригването на вулкан в Исландия, се очаква да се върне до почти нормално ниво в четвъртък, съобщиха европейската агенция за контрол на въздухоплаването, предадоха световните агенции.

„Почти 100% от въздушния трафик ще бъде изпълнен в Европа, утре 22 април“, съобщиха от Евроконтрол. „Почти 22 500 полета ще бъдат изпълнени в европейското въздушно пространство днес. При нормални условия полетите са 28 000,” казват от агенцията, цитирани от БТА.

Ейяфялайокул, вулкана изригнал в Исландия, заради който в продължение на почти една седмица бяха парализирани въздушните връзки в Европа, през последните дни е понижил активността си десет пъти, в сравнение с първите 72 часа на изригването му, съобщиха експерти от геофизичния институт към Исландския държавен университет, цитирани от световните информационни агенции. Настоящият темп на изхвърляне на магма се оценява на около 30 куб.м, или 75 тона в секунда, докато в началото на изригването е бил 300 куб.м (750 тона) в секунда. Отделянето на пепел е достигнало „незначителни” нива.

Почти цялото небе на Европа е отворено, включително най-проблематичните и с най-много български пътници в посока Америка.

Британските летища бяха отворени във вторник вечерта, след като бяха приети нови европейски правила, които значително намалиха зоните, в които не могат да се изпълняват полети. Във Великобритания вече пристигнаха първите полети от Азия, Африка и Америка, съобщава британският вестник „Таймс”.

Решението за отварянето на летищата бе взето след среща между представителите на авиокомпаниите и министъра на транспорта Андрю Адонис.

От Службата за гражданска авиация разрешиха подновяването на полетите, след като са получили уверения от производителите на самолетни двигатели, че не би трябвало да има проблеми, ако машините преминат през райони, в които имат замърсяване с вулканична пепел.

Авиокомпания „Бритиш еъруейз” предупреди пътниците да очакват и днес да има отменени полети от и до летищата Хийтроу и Гетуик.

Изпълнителният директор на „Бритиш еъруейз” Уили Уолш обвини правителството и британската служба за въздушна сигурност, че са подложили на ненужно изпитание стотици хиляди пътници.

САЩ и Европа не могат да се мерят във въздуха

Търсете вашите права „във въздуха“

След шест дни бе отменена забраната за полети след силен натиск от страна на авиационната индустрия. Британските летища бяха незабавно отворени, след като самолетни и двигателни инженери промениха мнението си за способността на пътническите самолети да преминават през зони, в които има вулканична пепел. Заради изригването на вулкан в Исландия спря работата на европейските авиокомпании, които понесоха щети за над един милиард долара, пише британският вестник „Гардиън”.

Според Уолш реакцията е била прекалена. Изпълнителният директор на „Бритиш еъруейз” смята, че британското въздушно пространство е могло да бъде отворено много по-рано. От авиокомпанията обявиха, че е нужно време, за да подновят своите полети по график.

Въпреки че спря 100 000 полета в Европа, нанесе сериозни щети на авиокомпаниите, блокира стотици хиляди пътници, наруши учебни занятия и работата на редица фирми и донесе тишина в къщите близо до летищата за първи път от десетилетия, сегашното изригване на вулкана в Исландия може да е нищожно на фона на хаоса, който тепърва се задава, пише британският вестник „Индипендънт”.

Авиокомпания „Ер Франс“ планира да изпълни всичките си полети на далечни разстояния, предвидени за сряда, съобщи Ройтерс. Няма да има обаче полети на средни разстояния в Северна и Североизточна Европа.

Германският автомобилен производител BMW реши днес да спре поточните линии в три свои завода във федералната република – в Динголфинг, Регенсбург и Мюнхен.

Причината е в недостига на електронни компоненти, които баварският концерн купува по цял свят. Преди дни BMW съобщи, че не може да си достави скоростни кутии от САЩ, за чиито превоз няма алтернативен на авиационния отранспорт. Така близо 7000 клиенти ще трябва да почакат за новите си автомобили,

Вятърът духнал вулканичният облак към Украйна

Пуснаха извънредни автобуси

Сънародници живущи в Европа пълнят рейсове – сърбите ги свалят за проверка

След 5-дневен капан половината летища на Стария континент отварят

19 април 2010г. Пушек няма и летищата в България са отворени – това е доброто „добро утро“ в Родината.

Рано сутринта стана известно, че над България няма вулканичен прах. Облакът е бил преместен към Украйна от силния вятър. Това каза 9:30 б.вр. (11:30рм ЛА вчера) по Сутрешния блок на БНТ синоптикът към БАН Анастасия Стойчева.

Директорът на летище София Пламен Станчев пък обяви, че много от полетите на летище София са анулирани, но се очаква те да бъдат възстановени до края на деня. Летищата в Бургас и Пловдив бяха отворени от днес, 10.00 часа местно време и ще бъдат затворени отново след около 6 часа, ако въздушната обстановка се развали. В момента работи и летище София. Това съобщиха от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

На Центална автогара – София са пуснати допълнително автобуси за всички направления в Европа. Има и допълнително пуснати влакове.

Българи, блокирани в Брюксел, се прибират от Белгия, през Германия, Австрия, Словения, Хърватия, Сърбия, съобщи Фокус. При преминаването от една страна-членка на ЕС в друга, пътуващите дори не разбират, че пресичат граница между две държави. На излизане от Хърватия за Сърбия митничари се качват в автобусите и проверяват личните карти на пътуващите. В Сърбия, което все още не е част от Евросъюза, митническата проверка протича по същия начин.

В събота българските власти се споразумяха със сръбските, да бъде разрешено преминаването на български граждани през тяхна територия само с лични карти докато не отпадне проблемът с въздушния транспорт. Въпреки облекченията, направени от западната ни съседка, на ГКПП Калотина проверките протичат по-сложно и по-бавно. Пътниците, без шофьорите, слизат от превозните средства и преминават границата между Сърбия и България пеш. В това време преминават през пункт, в който всеки си показва личната карта на митничаря, намиращ се зад гише. След проверката на личните документи пътниците, се качват отново на превозните си средства – автобуси, микробуси или коли – и продължават по маршрута си.

Запитан защо проверката се извършва по този начин, един от граничните служители каза само, че причината е Шенген.

След петдевен капан днес се очаква половината от летищата на стария континент да приемат полети.

ОЩЕ ТУК: Всичко до/в момента за полетите след вулкана

Търсете вашите права „във въздуха“