Ден на българския спорт – 17 май – как се роди, беше и е, звездите

1896 1-ят участник за България на Летни олимпийски игри 

17 май е обявен за Ден на българския спорт и професионален празник на работещите в сферата на спорта с Решение №581 на Министерския съвет от 4 август 2006 г. Това е признание за огромните усилия на стотици български спортисти, треньори и деятели в областта на спорта, прославяли името на България през всичките години и до ден днешен.

Едва ли има някой, който да оспори твърдението, че спортът е здраве, възпитание и дори култура! 

Е, не можем да не съжаляваме за онова време преди 1990 г., когато имаше система за набиране на кадри – най-различни треньори, по различни видове спорт обикаляха училищата, влизаха в часовете по физическо и оценяваха спортните качества на децата. Затова имаше масов спорт. Така и аз влязох в спорта – намериха ме в училище.

Моите спомени са, че всеки се занимаваше с нещо. В моя клас нямаше дете, което да не се занимава със спорт, музика или рисуване.

Ако няма масовост, не можем да очакваме да има специалисти, и затова и професионалният спорт се срина. Адски малко са се занимавалите се с масов спорт хора, които не са започнали от деца и не са го превърнали след това в професия!

Нация без здрави хора, които се подготвят от спорта, и без култура и образование – няма бъдеще!

И защото спорта е резултати в цифри, ето. На Олимпиадата в Москва през 1980-та година, ние сме били на 3-то място по брой медали, след Съветския съюз и Германската демократична република – с общо 41 медала, от които 8 златни. Ще кажете “политика, соц-изпълнения”?! Да, ама не. На Олимпиадата в Сеул, Южна Корея през 88 година, която е най-успешната, тъй като тогава участват и тогавашната Федерална република Германия, и Щатите и т.н. – ние имаме 35 медала, от които 10 златни! 

А да видим сега, на последната лятна олимпиада в Рио през 2016-та имаме 3 медала, от които нито един златен. Това говори само по себе си! Друга интересна статистика е футболната ранглиста на Фифа – след 94-та година и нашият повод за гордост, 3-ти на Световно, сме 14-ти в ранглистата. През 2005г. след смяната на ръководството в българския футбол отиваме на 35-то, а сега сме на 71-во. Всичко това говори за проблемите в спорта. Извинявам се, но статистиката е най-точната наукa за резултати в каквото и да било, а в спорта единственна. Да не започваме с прекрасните спортни бази, които се рушат! Но, пък имаме прекрасна академия наречена „НСА“- Национална Спортна Академия „Васил Левски“, бившият ВИФ. 

За радост в момента в България се развиват всякакви видове спорт, дори хората пътуват, за да спортуват и да посещават спортни мероприятия! Груповите спортни дейности се увеличават, походи в планината, каране на велосипеди, маратони, плуване, баскетбол и волейбол по зали и плажове, тенис, зa футбол да не говорим. Българите се научиха да практикуват масови спортове, а има и много млади хора, които наистина живеят активно всеки ден. Родителите имат адски важна роля във възпитанието на отношение към спорта в своите деца! 

Липсата на време се компенсира с желание и хъс за включване на физическата активност в начина на живот!

Спортът се превръща в начин на живот. Дано тенденцията се запази! И повече шампиони за пример! 

ВЕКОВНАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ СПОРТ

На 17 май 1894 г. в София пристигат първите учители по физическо възпитание от Швейцария:

1. Даниел Бланву – роден в град Лозана, за учител в Кюстендил;
2. Алоиз Бюнтер – роден в Енетбюргер, за учител в Търновксата мъжка гимназия;
3. Жак Фардел – роден Нюшател, учител в Казанлъшко училище;
4. Шарл Шампо – роден в Ааро, учител в Софийската мъжка гимназия;
5. Лъис Айер – роден в Хомберт, учител в Ломското училище;
6. Август Векер – роден в Обони, учител в Пловдивската мъжка гимназия;
7. Жорж де Режибюс- роден в Ивердон, учител в Варненската гимназия;
8. Виктор Роберти – роден в Мудон, учител в Силистренското училище;
9. Емил Кюпфер – роден в Таскрен, за учител в Габровската мъжка гимназия;
10. Шарл Дюванел е пристигнал В България джа месеца по-рано преди останалите и учител в Русенската мъжка гимназия.

Най-известни са Шарл Шампо и Луи Айер. Тяхната мисия е да положат основите на спорта в страната ни след Освобождението. Айер е придружен от десетина свои сънародници – гимнастици и спортни педагози.Въведени са непознати спортове като стрелба, лека атлетика, футбол, бокс. Със собствени средства той закупува спортни пособия от Швейцария. Първите боксови ръкавици и кожената футболна топка идват именно оттам. Освен на спортен дух, Айер учи младите българи и на патриотизъм. За първи път в България швейцарците внасят футболни топки и различни уреди за гимнастика. Те основават и емблематичната гимнастическа организация “Юнак”. Шарл

Шампо е и първият участник за България на Летни олимпийски игри – през 1896 г. в Атина, като се представя повече от задоволяващо, участвайки в три дисциплини – успоредка, прескок и кон с гривни. Най-големият му успех е в кон с гривни, където заема пето място.

През 2023 г. отбелязваме 100-годишнината на Българския олимпийски комитет (БОК), основан на 30 март 1923 г. заради предстоящата олимпиада в Париж. 1-ят му председател е ген. Ефтим Китанчев – един от най-добрите ни състезатели по конна езда.

Стефка Костадинова е българска спортистка, състезателка по лека атлетика. Олимпийска шампионка и многократна носителка на европейски и световни титли в дисциплината скок на височина. На 30 август 1987 г. на Световното първенство по лека атлетика в Рим, Италия, поставя световен рекорд в скока на височина от 209 см, който още не е подобрен. Приета в „Залата на славата на световната атлетика“ през 2012 г. Понастоящем е председател на Българския олимпийски комитет (БОК).

СПОРТА ОСТАВА ГОРДОСТ В БЪЛГАРИЯ

Поколения българи намират повод за гордост в спортната слава на страната. Историческите моменти в българския спорт често се припомнят и има защо. За държава с население колкото нашето, България може да се похвали с 218 медала от Олимпийски игри, както и куп рекорди и титли, спечелени в спортни турнири по света. Образът на България като суперсила в световния спорт загуби част от блясъка си през последните 30 години на реформи след разпадането на тоталитарната система, въпреки че и днес победите на българските спортисти не са изненада за никого.

През 2023 г. министър на спорта е Весела Лечева, която се грижи да обезпечи олимпийската подготовка на спортистите преди Париж 2024, работата на федерациите, както и спортните бази и заплащането на треньорите и специалистите. Втората й важна цел е кадрово осигуряване с български треньори и да привлече най-добрите специалисти, които отдавна работят в чужбина. Весела Лечева има два сребърни медала от Олимпийските игри в Сеул (1988) и Барселона (1992), 5-кратен световен шампион, 8-кратен европейски шампион, 4-кратен носител на Световната купа, избрана за стрелец номер 1 на ХХ век в анкетата на Световната федерация по спортна стрелба.

Топ спорт в България

• Футбол е безспорно най-ангажиращият аудиторията спорт, както у нас, така и в редица други държави по света. Според данните, близо 4 млрд човека са гледали последното Световно. Футболът е представен за 1-ви път в България под побългареното название ритнитоп от швейцарският учител по физкултура Жорж дьо Режибюс . Националният отбор на България дебютира на 21 май 1924 на квалификациите за Летните олимпийски игри, губейки с 0:6 от Австрия във Виена. 
• Баскетбол е спорт, който също се радва на огромно внимание от сънародниците ни. Интересът на българите е в синхрон с картината в световен мащаб, където баскетболът има над 1 млрд почитатели, които се вълнуват най-много за срещите от НБА.
• Волейбол, който съчетава в себе си елементи от няколко други спорта (баскетбол, хандбал, тенис и бейзбол). За 1-ви път играта волейбол е показана в Руското техническо училище в София през 1922 г. През 1924 г. дружество „Сила“ включва волейбола в своята програма за спортна подготовка, а през 1925 се организира и 1-то официално състезание по волейбол в България на II-ра мъжка гимназия в София.
• Тенис, с победите на българите, които определено предизвикват интерес и насочват погледите към корта. Оказва се обаче, че голяма част от сънародниците ни следят с интерес турнирите от Големия шлем и някои от по-малките такива не само заради българското участие. Тенисът определено набра популярност у нас през последните години и това ясно си проличава в гледаемостта.
• Борба и бокс. Трудно е да кажем кой от двата спорта е предпочитан, защото разликата в тяхната гледаемост е наистина нищожна. Борбата по българските земи се е практикувала още от траките. Схватките прераствали в комплексни състезателни игри в Одесос (Варна), Филипопол (Пловдив), Сердика (София) и други градове. След победа на състезание по борба през 235 година тракиецът Максимин става император на Рим.
• ХУДОЖЕСТВЕНА ГИМНАСТИКА 1-та българска световна шампионка е Мария Гигова. През 1980-те години, под ръководството на Нешка Робева, българките напълно доминират в този спорт.
  На 16 март 1964 г. в библиотеката на Националния стадион “Васил Левски”  се провежда историческото 1-во делегатско събрание за учредяване на Българската федерация по художествена гимнастика към БСФС. 1-та международна изява след създаването на федерацията е участието на световното първенство в Прага през 1965 г. Националките Мария Гигова, Румяна Стефанова и Юлия Ганчева се представят сполучливо, като Мария получава и приза за най-грациозна гимнастичка. Състезания по художествена гимнастика за пръв път се провеждат преди около 80 години в бившия Съветски съюз. Художествената гимнастика е олимпийски спорт от 1984 г., игрите в Лос Анджелис.
• Хокей на лед – един от най-комерсиалните колективни спортове в България, който днес се радва на особена популярност, която обаче повече се дължи на чуждестранните първенства и най-вече на Националната хокейна лига на САЩ и Канада. Но, и на множеството турнири, които страната прие като домакин.

ГОЛЕМИ ИМЕНА В СЪВРЕМЕННИЯ  БЪЛГАРСКИ СПОРТ

Днес ще ви припомним някои от най-великите български спортисти. Подредбата им въобще не е според това колко е титулуван всеки от тях, но и колко са известни по света.

Петър Стойчев – плуване

Обявен за най-успешния състезател по плувен маратон В СВЕТА! Притежател е на 11 поредни световни титли в дългата дистанция, с което напълно си е заслужил тази титла. Започва да тренира едва на 6-годишна възраст, а през цялата си кариера е преплувал над 60 000 км в басейни, реки, езера, морета и океани. Представя България на общо 4 олимпиади, като в Пекин 2008 г. повежда целия български отбор като знаменосец. Той единствен в целия свят успява да преплува за по-малко от 7 часа пролива Ла Манш, с което държи и световния рекорд (6.57.50).

Мария Гроздева – спортна стрелба

Мария Гроздева-Григорова e българска състезателка по спортна стрелба, двукратен Олимпийски шампион и три бронзови медала от пет Олимпиади. На Европейски първенства: има 6 сребърни и 2 бронзови медали. Носител на 16 златни, 17 сребърни и 7 бронзови медали от стартове за Световната купа. Притецава олимпийски и европейски рекорд на малокалибрен пистолет. През 2021 г. Гроздева е избрана за член на президиума на Европейската конфедерация по спортна стрелба.

Серафим Тодоров – бокс

Последният и единствен човек, който побеждава великия Флойд Мейуедър е българинът Серафим Тодоров. Извоюва победата си на Олимпиадата в Атланта през 1996 г. с едва 23 дни(!) подготовка. 10-годишен прекрачва прага на залата, а в пика на своята кариера мениджъри от САЩ и Австралия го искат за професионален боксьор, но той отказва. Сарафа, както още е известен, е единственият българин, обявен за най-добър боксьор на планетата. Носител е и на купата „Ръсел” и „Денисов” за най-добър боксьор на Европа. В актива си има общо 3 световни и 3 европейски титли, 2 пъти е спортист на България (през 1991 и 1993).

Таня Богомилова – плуване

Златната рибка на българското плуване започва да тренира, когато е на 6, а на 14-годишна възраст вече е майстор на спорта. Прави бум на шампионата на Стария континент през 1985 в София, печелейки пълен комплект медали. На Олимпиадата в Сеул, три години по-късно, преплува най-бързо 100-те метра и заслужено донася за България 1-вата олимпийска титла, която е единствена до ден днешен.

Златните момичета – художествена гимнастика

Златните момичета на българския спорт, въпреки че с тях можем да направим цяла отделна десетка. Те маркират цяла една епоха на победи. Показват България на световната карта като мощна сила в най-изящния спорт. Крехките на външен вид красавици се борят като мъже във всяко едно състезание и печелят общо 14 световни, 14 европейски титли, 5 първи места от световни и европейски купи и 2 вицешампионски титли от Олимпийски игри. Всичко това в периода 1976-1999 г., когато начело на ансамбъла ни е Нешка Робева.

Христо Стоичков (Камата) – футбол

Безспорно, най-известният български спортист в чужбина. Още в началото на неговата кариера се забелязва огромният му талант, но придружен с изключително буен нрав. Христо Стоичков е най-успешният български футболист, единствен притежател на престижната награда „Златна топка“. По-рано в кариерата си печели и „Златната обувка“, носител на Купата на Европейските шампиони, трикратен шампион на България и петкратен на Испания. Обявен е за голмайстор на Световното първенство по футбол през 1994, където попада в най-добрия отбор на България за всички времена. През 2007 г. получава наградата „Златен крак“ и е обявен за най-великия български футболист от организаторите.

Стефка Костадинова – лека атлетика

Една от най-именитите ни лекоатлетки. През цялата и кариера, освен световен рекорд на висок скок (209 см), който и до днес не е подобрен, в актива на Костадинова са две световни титли на открито, 5 световни титли в зала, европейска титла на открито и 4 на същия форум под покрив, сребро и злато на Олимпийски игри.

Йордан Йовчев – спортна гимнастика

Тоталнуят световен олимпиец и идол в българския спорт (класирал се на 6 поредни олимпиади) прави дебюта си на олимпийската сцена през 1992 г. Има общо 4 медала от този форум, като през 2004 г., когато печели среброто, златото се връчва на представителя на Гърция в дисциплината халки. До днес това решение се смята за неуместно и неправилно.

Евгения Раданова – шорттрек

Евгения Раданова е считана за една от най-великите спортистки на България. Доказва го със спечелването на 3 олимпийски медала от зимни олимпиади по шорттрек, от които два медала на една, което не е постигано от друг български спортист. Тя е 1-ят български спортист, участвал на зимни и летни олимпийски игри (в дисциплината колоездене на писта в Атина 2004). Сред мъжете засега у нас това се е удавало единствено на Александър Шаламанов. През 1960 в Скуо Вали, САЩ, той се изявява като скиор алпиец, а само няколко месеца по-късно е на Летните игри в Рим като футболист от националния отбор. Раданова бе знаменосец на българската делегация по време на Закриването на Зимните олимпийски игри във Ванкувър. Световна шампионка на 500 метра от 2000 г. и на 1000 метра от 2003 г. 7-кратна абсолютна европейска шампионка по шорттрек, има 47 медала от първенства на Стария континент, от които 37 златни. Бивша световна рекордьорка на 500 м (2001 – 2008). През 2010 г. печели титлата на 1500 м в турнира по шорттрек на първото световно първенство по зимни спортове за военни в Торино (Италия). Според бившият служебен министър на младежта и спорта Раданова българските ледени спортове се нуждаят от нова спортна инфраструктура, отговаряща на спецификата на всеки спорт, за да може страната ни да достигне нивото на останалия свят.

Григор Димитров – тенис

Гришо е едно от явленията в световния тенис и най-добрият български тенисист. Докосва се до магията на този спорт едва на 3 години, а две години по-късно започва да играе редовно в родния си град – Хасково. Първоначално за подготовката му се грижи баща му, но след като доказва таланта си на международни турнири, е необходимо да се развива в чужбина.

През 2008 г. печели 1-та си голяма титла на турнира Уимбълдън за юноши. В професионалната си кариера е спечелил 8 титли от Световния тур на ATP. За 1-ви път се изкачва в Топ 10 на световната ранглиста през 2014 г. 3 години по-късно достига до своето върхово постижение – 3-то място сред най-добрите тенисисти в света.

Освен с успехите си на корта, Григор Димитров става и много популярен покрай връзките си с хубави жени и звезди от нежния пол. 

Ивет Лалова – лека атлетика

Ивет е един от най-явните примери за упоритост, силен спортен дух и характер. Тя прави нещо невъзможно, когато в най-големия пик на своята кариера, чупи бедрена кост и се завръща няколко години по-късно на пистата. Завръща се опровергавайки прогнозите на спортните специалисти и побеждавайки медицината. Прави го с още по-голям хъс, желание за победа, много помъдряла и също толкова амбициозна. Ивет Лалова е последната европейска шампионка в зала на 200 м, бронзова медалистка на 60 м, има един златен и два сребърни медала от европейски първенства на открито. Най-големият ѝ успех е четвърто място на 100 м и пето на 200 м на Олимпиадата в Сидни през 2004 г.

Боян Радев е първият двукратен олимпийски шампион в България (Токио’1964 и Мексико’1968). Световен шампион от Толедо през 1966 г., световен вицешампион през 1962 и 1967 г., европейски вицешампион през 1968 г. През 2009 г. получава най-високото отличие на Международната федерация по борба (ФИЛА) – „Златна огърлица“. Боян Радев е приет и в Залата на славата на Международната федерация по борба (ФИЛА) в Оклахома (САЩ). На 24 април 2014 Боян Радев е избран за спортист на века в Спортен клуб Левски.

Боян Радев – класическа борба

Боян Радев е 1-ят двукратен олимпийски шампион в България (Токио’1964 и Мексико’1968). Световен шампион от Толедо през 1966 г., световен вицешампион през 1962 и 1967 г., европейски вицешампион през 1968 г. През 2009 г. получава най-високото отличие на Международната федерация по борба (ФИЛА) – „Златна огърлица“. Боян Радев е приет и в Залата на славата на Международната федерация по борба (ФИЛА) в Оклахома (САЩ). На 24 април 2014 Боян Радев е избран за спортист на века в Спортен клуб Левски.

Георги Аспарухов – Гунди – футбол

Георги Аспарухов Рангелов (1943-1971), известен още като Гунди е обявен за най-великия български футболист на XX век.
Има 18 мача и 11 гола в квалификации за световни първенства. Той е един от малкото българи, отбелязали гол на отбор на Великобритания на стадион „Уембли“: 1:1 срещу световния шампион Англия. Другите са Димитър Миланов – Пижо и Георги Димитров – Червения, които през 1956 г. вкарват на Олимпийския отбор на Великобритания. Голът на Гунди през 1968 г. се оценява като шедьовър и остава паметен в историята.
Играе на три световни първенства: в Чили – 1962 (1 мач и 1 гол), Англия – 1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико – 1970 (3 мача). В Чили той става най-младият играч, играл в националния отбор на България на световно първенство: на 19 г. и 30 дни в мача срещу Унгария (1:6) на 3 юни 1962 г., когато вкарва 1-ят гол за България на световен финален турнир.
Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина. На погребението на двамата футболисти присъстват към 150 хиляди души – повече, отколкото в организирани от режима подобни мероприятия – като това на Георги Димитров.

Иван Абаджиев (Старшията) – състезател и треньор по вдигане на тежести

От 1969 г. Иван Абаджиев (Старшията, 1932-2017) е български състезател и треньор по вдигане на тежести е треньор на националния отбор, който води близо 30 години с известни прекъсвания. Първият му успех е на европейското първенство във Варшава през 1969 г., като отборът завоюва два златни медала.
На Летните олимпийски игри в Мюнхен българските щангисти печелят първите си олимпийски медали – три златни и три сребърни, като с 38 точки са отборни първенци. Като треньор на националния отбор на България той извежда щангистите ни до 10 олимпийски, 57 световни и 64 европейски титли.
Шест пъти е избиран за Треньор №1 на България, а през 2001 г. е избран за Треньор №1 на страната за ХХ век, като изпреварва с голяма разлика втория Димитър Пенев (футбол). През 1981 г. френската спортна библия „Екип“ го избира за Треньор №1 в света във всички спортове.
В последните си години Абаджиев е приет в САЩ и работи като треньор в град Денвил, Илинойс заедно със сребърния медалист от Летните олимпийски игри в Мюнхен Александър Крайчев. Треньор в „Академия за шампиони“ (Сан Франциско). Издадена е негова книга за щангите. В САЩ продължават да прилагат неговата методика на тренировки.

Дан Колов – борба – БЪЛГАРСКИЯТ ЛЪВ НА АМЕРИКА

Дан Колов (Дончо Колев Денев, 1892-1940) е български борец и кечист, легенда в Америка и света в бойните изкуства с документирани 181 официални срещи, от които 135 победи, 2 загуби и 33 равни мача. 

Детството на Дончо е трудно, едва на 7 години, когато баща му умира от туберкулоза. Напуска страната през 1905 г., като заминава за Унгария. През 1909 г. Дончо Колев Тревненски пристига в САЩ по съвет на българския борец Никола Петров. Кариерата му на борец започва с организирани сред работниците борби, и през 1914 г. той излиза като участник от публиката в цирк „Виктория“ и побеждава 106-килограмовия борец Джеф Лоурънс – Циклопа. Става професионален борец на 25-годишна възраст и излиза в бой с някои от най-известните борци по онова време, които побеждава. През 1924 г. е поканен за участие на турнир в Япония, където побеждава Джики Хиген „Удушвачът“ пред погледа на японския император. 

През 1936 г. Дан Колов става първия европейски шампион на България по борба. Той отнема европейската шампионска титла и диамантения пояс от французина Анри Деглан.

През кариерата си Колов нееднократно е отказвал на предложенията да получи американско гражданство, както и да участва в уговорени мачове. 

През 1935 г. той се връща в България и създава в София школа по борба, която носи неговото име. 

Дан Колов е един от най-големите благодетели в страната за времето си. Той подпомага сираци, студенти, Съюза на слепите и дори купува пътнически самолет за авиацията ни. 

Нелечимата по онова време болест туберкулоза надделява над желязната физика на Дан Колов, и умира от болестта на 26 март 1940 г., ненавършил 48 г.

Къщата, която той изгражда в родното си село близо до Севлиево, днес е „Дом-музей Дан Колов“. 

Сред инициаторите за придаване на нов съвременен вид на музея е Тихомир Благовестов – бивш световен шампион по самбо, с който събирахме пари дори в Лас Вегас.