Новини

Лев или долар и как да изберем в България? Термини + мнение от Стив Ханке (видео)

by  •  • 0 Comments

Eдна от най-болните теми на обществото в понятия и рискове – решенията вземете вие

Когато си “малък”, гледай “Големият”,  но, слушай себе си!

Българите са “на кантар” за еврото да смени лева, като натежава родната валута. Това е една от най-болните теми на обществото, “разпрано до кръв” от политически циркове и борещи се за “кокала” велможи, вкарали страната в епидемична финансова криза. Управляващи се надпреварват да вкарат страната в т.нар. “чакалня за еврозоната”. А в същото време чакат на хранилката. И се ражда прослувутата фраза “няма да приемем еврото на всяка цена”! Какво означава това за българите, до които никой не се допитва, и не им се обяснява кое какво е? Когато минеш околовръстното в София или излезеш на магистралата от някой голям град, колко човека знаят, аджаба що е валута, и дали тя “има почва у нас”? Колко и какви са тези парични знаци, с които да си продадеш картофите и дали някой ще ти каже колко можеш да произведеш, за да си храниш семейството и да си купиш кола за чувалите и децата? Ами, какво да кажат тези, които са взели кредити, или инвеститори с готови пари?

Ще се опитаме да обясним, поне малко защо “парите не миришат”, но само ако ги познаваш! 

И защото съм в Съединените щати, и добре знам как американците си пазят икономиката и добре въртят парите, ще започна със Стив Ханке, професор по приложна икономика от университета „Джон Хопкинс“ в САЩ. Богатата биография на професор Ханке включва длъжността икономически съветник на президента Роналд Рейгън. Световнопризнат анализатор на финансовия свят с често присъствие в авторитетни американски и световни медии.

Но, по-важната причина да го избера е, че проф. Ханке повече от 20 години е дълбоко свързан с икономическите реформи в България, където е познат като един от хората, които стоят зад въвеждането на действсщия вече близо четвърт век Валутен борд у нас. И още, финансовият гуру има преки наблюдения върху демокрацията, и най-вече на старта на новите капитали, вече в частни ръце. Защото разликата м/у капитализма и Соца, на която стъпва всичко останало е ЧАСТНАТА СОБСТВЕННОСТ.

А Ханке отблизо наблюдава процесът по приватизация на големи български предприятия в края на 90-те. на XX в. и корупцията по високите етажи на властта, като съветник на президента Петър Стоянов и управлението на премиера Иван Костов. 

“Не отговаряте на критериите. Защо бързате? Имате система, която работи перфектно. Защо не обсъждате темата, няма референдум? Цялата идея е лудост. Приемането на еврото “евентуално” ще се осъществи, но в крайна сметка може никога да не се случи,” казва проф. Ханке точно преди година в ефира на бТВ.

“Интересно ще е да се види какво ще стане с природния газ. САЩ обещават много на всички, но големият проблем е, че нямаме (бел.ред. САЩ)  достатъчно газ, за да снабдим всички”, честно признава Ханке.

По думите му вице-президента на САЩ Камала Харис не управлява частните фирми и може да си обещава каквото си иска. 

Ето какво казва американският професор през 2020:

“Системата на Валутния борд е по-добра и левът е по-добър, защото валутният борд налага твърдо бюджетно ограничение на фискалните власти в България. Те не могат да заемат пари от Централната банка, това е твърдо бюджетно ограничение”, заяви Стив Ханке в предаването “120 минути” по Би Ти Ви.

“България е сред лидерите в ЕС с нисък дефицит, съотношението държавен дълг/БВП е ниско. Това е едно предимство. … Второ, две неща свързани със суверенитет. В момента, с Валутния борд и лева, България има суверенитет над паричната си система. Тоест, ако нещо лошо се случи с еврото, България може да смени резервната валута на щатски долар или злато, или друга по-висша такава. Вторият аспект на суверенитета е, че сега резервите на лева се пазят в България, контролират се от българите. Ако влезете в еврото, ще трябва да изпратите огромни суми от резервите си във Франкфурт и ще се контролират частично от ЕС и Европейската Централна Банкс (ЕЦБ)”, заяви още финансовият експерт.

“Системата ви свърши чудесна работа при различни кризи, включително кризата на руската рубла, голямата рецесия, гръцката криза. Много добре оцеля през всички тези моменти, дори и при срива на КТБ и скандала в България.” 

Вижте всичко:

А сега, всички да си седнем по чиновете, и да си чуем част от урока, който “милите” aлчни егоисти по партийните вилаети, умишлено крият. 

За да разберем какво се случва с лева и еврото, първо трябва да знаем какво е валутен курс? И второ, да познаваме историята на лева.

Валутен курс е отношението между две валути, което определя стойността на една валута спрямо друга, в повечето случаи отношение на чуждестранна валутна единица спрямо местната, и е два вида – фиксиран и плаващ.

Пример за валутен курс: евро лев (EUR/BGN) 1,95583, или 1 евро се разменя срещу 1,95583 лв. Валутният курс евро долар е фиксиран на 1,95583, а EUR/BGN (уникални съкращения ISO трибуквен азбучен код), се нарича валутна двойка (съотношението на базовата /1та ляво/ спрямо котировъчната валута се нарича валутна котировка, или курс, Евро/Лев), която също е фиксирана от Валутния борд още от 1997 г. 

Плащващите валутни курсове, пък се определят на международния валутен пазар наречен Форекс, глобален и децентрализиран за търговия с валути, най-големият финансов пазар в света. Според последния 3-годишен доклад на Банката за международни плащания на него се търгуват приблизително $7.5 трилиона на ден.

Кратка история на валутите от курс евро лев:

  • Българският лев е национална валута на България от далечната вече 1881 година като тогавашната му стойност е била приблизително, колкото тази на френския франк.
  • В историята на българския лев няколко пъти е бил въвеждан златен стандарт, както е и бил обвързван с други валути – като немската райхсмарка по време на Втората световна война (32,75 лева за една марка) и руската рубла при валутен курс 15 лева за рубла.
  • Два периода на хиперинфлация през 90-те години на миналия век обезцениха драстично българския лев, което, през 1997 година, доведе до поставяне на валутен борд в България, който фиксира курса на българския лев спрямо германската марка при съотношение 1 марка = 1000 лева.
  • През 1999 година левът бе деноминиран при съотношение 1:1000 и така новият фиксиран курс лев/германска марка стана 1 лев за 1 марка. 
  • Официалното появяване на еврото е на 1 януари 1999 като наследник на тогавашното екю, а масовата употреба започва на 1 януари 2002 година. При навлизането на еврото, курсът на германската марка спрямо еврото бе фиксиран на 1,95583.
  • Еврото е паричната единица на еврозоната, която включва 20 държави от ЕС. В три други държави еврото се ползва като официална валута – Монако, Сан Марино и Ватикана. В други три пък е официално разплащателно средство без формални споразумения – Андора, Косово и Черна Гора.

Българският лев е с фиксиран курс спрямо еврото чрез механизъм наречен валутен борд.

Валутен борд е екстремна форма на фиксиран курс, при която управлението на валутния курс и паричното предлагане се отнемат от централната банка на държавата, която е поставена във валутен борд. Те се предоставят на монетарен орган, която взима решения относно оценката на националната валута и по-специално взима решение да фиксира обменния курс на местната валута към чуждестранна такава.

Никога да не забравяме как се стигна до въвеждането на ВАЛУТНИЯ БОРД – паричен съвет в България. Това се случи по настояване на МВФ на 1.07.1997 г. – за да успее страната да се справи с “Виденовата зима” и тоталния колапс на банковата система. Някои смятат, че т.нар. валутен борд е свързан с известна загуба на национален суверенитет, поне що се касае до паричната политика. Но благодарение на паричния съвет банковата система в България се стабилизира и започнаха да пристигат чужди инвестиции.

ERM 2 – чакалнята на еврозоната.

Едно от условията за присъединяване към еврозоната е стабилност на валутните курсове. Именно това условие задължава страната кандидат да участва във валутния механизъм ERM 2 в продължение на най-малко 2 години без сериозни отклонения в централния курс и без да е осъществено девалвиране на двустранния централен курс на нейната валута спрямо еврото.

С този механизъм повечето държави членки на ЕС, но извън еврозоната, се

съгласяват да запазят обменните си курсове в 15% диапазон нагоре и надолу, спрямо централния курс.

Страната членка може да поддържа по-тесен диапазон, но това решение няма ефект върху официалните 15% нагоре и надолу, поне докато не бъде сключено споразумение със заинтересованите страни от ERM 2.

ПРИМЕР: България не е нито Естония, нито Литва. Трудно можем да сравняваме влиянието на Прибалтийските републики и това на най-бедната страна в ЕС, особенно покрай войната в Украйна и санкциите с погранична Русия! Просто е абсурд да им повярвам, че ще ни изравнят с тях, по-скоро със “земята”, за да не пречим.  Следователно не можем да изключим (успешен) натиск за неизгодна за България промяна на фиксирания курс на лева спрямо еврото. Освен това самото участие в ERM II позволява разменният курс спрямо еврото да се колебае в граници ±15%, както казахме по-горе.

Но нека да споменем и другите 3 условия за присъединяване към еврозоната, освен стабилност на обменния курс:

  • Ценова стабилност – инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5% този показател на 3те държави членки с най-добри показатели.
  • Стабилни и устойчиви публични финанси – държавният дефицит не може да надвишава 3% от БВП, а държавния дълг не може да по-висок от 60% от БВП.
  • Дългосрочни лихвени % – тези проценти не трябва да са по-високи от 2% над размера на 3-те държави членски с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност.

Kакви са потенциалните рискове, които води със себе си процеса по присъединяване към еврозоната?

  1. Промяна на фиксирания курс евро лев надолу. Фиксираният курс евро лев предпазва българска валута от поскъпване и обезценяване (както е при Валутния борд от 1997). По-големите притеснения за българите идват от второто, тъй като хората са обепокоени от обезценяване на спестяванията им. Това изглежда съвсем нормално, тъй като именно банковите депозити са основното инвестиционно средство за българите, въпреки че  далеч не предлагат добра възвръщаемост, дори обратното. Обаче, защо ниските лихви по депозити (“мъртви или мързеливи”, без динамика и оборот пари), водят до загуба на пари?
  2. Промяна на фиксирания курс евро лев нагоре. Една малко неглижирана възможност е фиксирания курс евро лев се промени в полза на лева (т.е. лева да поскъпне спрямо еврото). В тази ситуация пък може да се намали конкурентоспособността на българските компании, които изнасят своите продукти и услуги в чужбина, тъй като ще произвеждат своята продукция в условията на по-скъпа валута.

И не забравяйте, че всичките тези последни три промени, ще ги прави друг, а не българите, т.е. България ще загуби суверенитет над паричната си система. И то точно, заради тези три държави, по които те карат да се равняваш, където уравнението не излиза, поне от към приходи и заплати. Освен, че успешно ще контролират твоето производство и промишленост, и регулират твоята конкурентноспособност на европейския и световен пазар. И нямаш право да им откажеш или да промениш нещо. 

Разбира се дотогава, докато не станеш, равен с тях. А това, кога? И те, дали го искат?

И в крайна сметка има ли изобщо обществена подкрепа за въвеждането на еврото? Изследвания сочат, че едва 1/5-та от българите одобряват курса на правителството към ERM II, а повече от половината са тези, които искат референдум относно премахването на българския лев като национална валута.

ДАЙТЕ ДА ВИДИМ КАКВА Е ВОЛЯТА НА БЕДНИЯ ОБИКНОВЕН НЕСИГУРЕН НАРОД, А НЕ НА ПО-БОГАТИТЕ В ПЪТИ ДЪРЖАВИ С ОСИГУРЕНО С ГОДИНИ НАПРЕД НАСЕЛЕНИЕ И ТОП ИКОНОМИКИ! 

ДА НЕ ИСКАТЕ ДА ГЛЕДАМ ЕЛИТА НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ОБЩЕСТВОТО? Качеството на елита, от когото зависи фискалната дисциплина, а така също дали приетите политически решения и закони са добре обмислени и отстоявани последователно. НЯКОГА, НО НЕ И СЕГА!