Почина Петър Жеков – 1ят носител на Златната обувка и единствен с 3-те + сребърната и бронзовата (+ видео)

“Червената” легенда 5-кратен шампион на България ни напусна в съня си

Любопитно от живота му и семейството

18 февруари 2023 г. Почина “вълшебният стрелец” Петър Жеков, 1-ят българин, носител на „Златната обувка“ и единствен с 3-те (+ сребърната и бронзовата)

18 февруари 2023 г. Почина “вълшебният стрелец” Петър Жеков, 1-ят българин, носител на „Златната обувка“ и единствен с 3-те (+ сребърната и бронзовата) и рекордьор по голмайсторски призове в българския елит за всички времена. Голмайсторът на ЦСКА и на националния отбор на България по футбол ни напусна на 78-годишна възраст, като е издъхнал рано тази сутрин в съня си, съобщи официалният сайт на “червените”. 

“Армейци, с огромна болка и прискърбие ви информираме, че днес, на 78-годишна възраст, ни напусна завинаги легендарният голмайстор на ЦСКА и националния отбор Петър Жеков. Той е издъхнал рано тази сутрин в съня си.

Допълнително ще ви осведомим кога и къде ще се осъществи поклонението пред тленните останки на великия футболист,” съобщиха от клуба на профила си в социалните мрежи. 

Всички футболни отбори и БФС изказаха съболезнования.

Поклон пред големия българин и от нас BULGARICA в Лос Анджелис, Калифорния. 

Петър Жеков е роден на 10 октомври 1944 г. в хасковското село Книжовник, където стадионът носи неговото име.

Започва футболния си път в Химик (Димитровград), като вратар и защитник, за 1-я отбор дебютира като халф и чак след преминаването си в Берое заиграва като нападател.

През 1963 г. се присъединява към Берое, където изгрява звездата му – за 6 години отбелязва феноменалните 101 гола в 141 мача за старозагорския тим. След това Жеков се превръща в легенда и на ЦСКА, където играе между 1968 и 1975 година, отбелязвайки отбелязва 144 гола в 167 мача.

С екипа на ЦСКА Петър Жеков е 5-кратен шампион на България през 1969, 1971, 1972, 1973 и 1975 година и 4-кратен носител на Купата на България през 1969, 1972, 1973 и 1974 г.

Голмайстор на първенството с Берое през 1967 година с 21 гола и през 1968-а с 31 гола, както и с ЦСКА през 1969-а с 36 гола, 1970-а – 31, 1972-а – 27 и 1973-а – 29 гола. В един наистина запомнящ се мач с/у бъдещия му отбор Жеков записва хет трик с екипа на старозагорци. Така заралии постигат 1-та си победа срещу ЦСКА на 27 юни 1964 г (5:4). Мачът се играе пред 25 000 зрители под Аязмото, а треньор на ЦСКА е легендарният Крум Милев. 

Петър Жеков (ЦСКА)

През сезон 1967/68 г. става 1-ят футболист, отбелязал повече от 30 гола в „А“ група в рамките на една кампания – вкарва 31 попадения. През календарната 1968 г. забива цели 84 гола – 40 за първенство, 7 за Купата на Съветската армия, 1 за Балканската клубна купа, 12 за националния тим и 24 в неофициални срещи на България, Берое и ЦСКА.

Повече от половин век 253-те попадения на Петър Жеков бяха върховото постижение в родното футболно първенство преди Мартин Камбуров да подобри постижението му.

Вкарвал е на “Аякс” с Йохан Кройф, срещал се е с Еузебио с “Бенфика”, както и много други незабравими срещи. Но два гола са му свидни и до днес, и двата срещу “Левски” (1969 и 1973).

“Естествено, че съм горд с постижението си да вкарам 36 гола за един сезон. В днешни времена това постижение е посилно само за играчи от ранга на Меси, Роналдо и Суарес. През единия сезон можех и да надмина головия си рекорд, но се контузих”

Носител на Златната обувка през 1969 г. (2то издание на наградите) с 36 попадения, на Сребърната обувка през 1970-а и Бронзовата през 1973 г.

“Всъщност имам две бронзови, защото сребърната я отстъпих на едно австрийче – Кьогел Бергер. Но това няма значение. Лошото е, че много ме мразеха журналистите и докато играех, нито един път не ме слагаха за номер едно. В Европа ме класират под номер 8, а в България ме няма и на картата… И аз им казах: “Като умра, тогава ще пишете за мене, защото вие сте левскари и ме мразите в дън душа.””

Родното място на Петър Жеков село Книжовник влезе в Книгата на рекордите Гинес с най-голямата златна обувка, направена в негова чест. Скулптурата е разположена точно до главния път, а до нея има и футболна топка с внушителни размери.ч

1970 година вкарва два гола за ЦСКА срещу Барселона, при победа на „армейците“ с 4:1 в коледен приятелски мач. Холандският треньор на каталунците Ринус Михелс обявява, че желае да стартират преговори за привличането на Жеков в Барселона, но трансферът не е позволен от управляващите в България.

На 27 май 1971 г. участва в прощалния мач на легендарния съветски вратар Лев Яшин като част от сборния отбор на Европа. Бележи и гол.

В турнира за КЕШ взима участие в 14 мача и вкарва 7 гола, за КНК има 5 мача и 2 гола.

Играе финал на олимпиадата в Мексико през 1968 г., където става 1-ят и единствен капитан на български отбор, играл на финал на голям турнир. 

Петър Жеков има звезда на Алеята на славата на ЦСКА на стадион „Българска армия” в Борисовата градина в София

Участва и в 1 мач от финалите на Световното първенство в Мексико през 1970 година. Носи националния екип до 1973 година, като записва общо 44 мача с 25 попадения.

Приключва състезателната си кариера едва на 30 години през 1974 г. Бенефисът му е в мач срещу Черно море (Варна).

През 1996 г., на 52 години е картотекиран в Берое. Играе в 6 мача и вкарва 3 гола във „В“ група.

Христо Стоичков определя Петър Жеков за “най-великия футболист в историята на България”.

На 10 октомври 2014 г. Петър Жеков навършва 70 години. По този случай “Бат Петьо” е награден със „Златна топка“ от Пресклуб „България“ и получава плакет от Министерството на спорта. Българският футболен съюз не поздравява юбиляра. Жеков изразява учудването си на пресконференцията, че няма представител на БФС.
В чест на известния нападател на стадион „Българска армия“ се провежда детски спортен празник, а след това се играе мач между ЦСКА и Раднички Ниш.

Благодаря ти, бате Жека – поздрави го Камата за 70-ия му рожден ден. – На теб дължа толкова много. Да си жив и здрав, прегръдка от твоя ученик”

Той е „Заслужил майстор на спорта“ от 1965 г. Завършва ВИФ. Носител е на сребърен „Орден на труда“ през 1968 г. 

Треньорска кариера: помощник-треньор на ЦСКА (1985 – 1990 и април-май 1994) и старши треньор на Хебър (1976/77), Добруджа (1991/92 в „А“ група), Ямбол и Вихрен.

НАСЛЕДНИЦИ

“Внучката, откакто завърши 12 клас е в Австрия, завърши архитектура. Работи от година в една голяма компания, служебна кола има, взима 5000 евро заплата. Ако знаете как добре чертае, страхотна е, левичарка е като жената. Като видя какво е нарисувала, чудя се как е възможно… Отличничка, всичко 6, само една петица имаше и то при един професор, който се славел с това, че друго освен 2 и 3 не пише. Кръстена е на двете си баби – София и Ана – Софиана. И синът ми е добре, работи в БНР.”

ЛЮБОПИТНО

Продава и трите ценни обувки, за да плати парното

Петър Жеков e 1-ят български футболист, спечелил “Златната обувка” през 1969 г, година по-късно получава сребърната версия, а през 1973 печели и бронзовата. И трите трофея впоследствие не остават негова собственост.

През 90-те години на миналия век кризата удря футболиста и той продава и трите си обувки на частно лице. Цената на наградите е 20 000 германски марки.

“И трите обувки ги продадох още навремето на Любо Стоичков. Бях принуден да го направя, за да си платя парното и да купувам детска храна на малката ми внучка”, признава ветеранът.

Далаверата за финала на Олимпиадата в Мексико 1968 г.

“Унгарците ни взеха със самолет, срещнахме се една вечер някъде на 5-600 км. от Мексико. Тогава Стевето (Стефан Божков), Бог да го прости, беше треньор, и аз капитан на отбора. Говорихме, разбрахме се… Финалът беше на стадион “Ацтека” в Мексико сити. Беше огромен, 110 хиляди май събираше, игрището също е по-голямо. Имаше асансьор до горните места, пеша беше много трудно да се качиш. Зрителите там влизат с бинокли, защото хората на терена се виждат много малки. Освен това си купуват специални плетени възглавнички за сядане, защото няма седалки, всичко е цимент. Та, с унгарците решихме да направим равен мач – така и двата отбора получаваха златни медали, освен това автоматично след 4 години отиваха на следващата олимпиада. Ние се съгласихме, обадихме се в България, обаче от ЦК ни отрязаха. Тогава унгарците платиха на съдията и ни отупаха. Ние първи вкарахме гол – Меци Веселинов с глава, и след 5 минути съдията го изгони заради нарушение. Направиха го срещу него, а го изкараха него виновен. След наколко минути, след една дълга топка, изгони и централния халф незнайно за какво. И публиката започна да реве, усети се, че унгарците са купили мача. Запалиха едно чучело и започнаха така да крещят, че не се чувахме на терена. И после какво стана – един тъч за нас, страничният съдия го дава за тях. Топката беше до Начко Михайлов, той я взе и я хвърли към тъча, обаче нещо се насмете, уцели главния съдя в главата. И него го изгони, та накрая останахме със 7 играчи и един вратар. На това огромно игрище… Унгарците ни вкараха 4 гола, не искаха повече. А като свърши мача, отвсякъде се разхвърчаха тези възглавнички по съдията… Дойдоха полицаи да ни пазят с щитове, за да излезем. Феновете дори се опитвали да палят рейса на рефера, и от тогава той не свири повече…”

Като помощник-треньор в ЦСКА в края на 80-те години учи едни от най-добрите ни футболисти Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов

 “Те тогава разбраха, че ще започнат да ги пускат в чужбина и много футболисти се натегнаха. Мен ме скъсаха от тренировки с тях 2 години. Викахме ги 8,30 ч., закусват, от 10,30 ч. тренировка, почиват, следобед пак тренировка, в 20,00 ч. вечерят и ги пускаме. И тримата ми ги дадоха да ги тренирам. Любо не можеше да ритне топката с десния крак, година и нещо го мъчих, докато се научи. Те леваците много трудно се учат да ритат с десния. Аз му казвах: “Само да те видя да я пипнеш с левия!”… Накрая беше благодарен, че го научих. С десния и голове вкарваше. А Емо, той освен с десния крак да бие силно, друго не можеше да направи. Какво го мъчих, какво го правих, няма братче! Само знаеше да шутира силно и това е. Той така и на Франция 1993 г. вкара гола, де. Е, и бърз беше, надбягаваше ги, правеше пробиви… А Ицо, той вече беше по-техничен, с левачката риташе и с десния беше добре. Него го научих да бие фаловете. Викаше: “Не мога.”, “Абе, няма не мога!” За една година се научи, почти като мене ги биеше. Аз съм единственият в България, който от 4 метра пред стената, ритам топката, прехвърлям стената и вкарвам. Много неща са научили от мене. И не само те…”

Ммм