Генерал-лейтенант Петков , братът на Ботев писал военната история на България

Един от 6-те действащи генерал-майори произведени в чин генерал-лейтенант – 1-ят случай в историята на III-то българско царство (преди това званието е давано само на тези от запаса)

Ботевата фамилия остава без кръвни наследници – само с по едно осиновено и доведено дете

На 6 февруари 1944г., в с. Студена, Пернишко, умира Кирил Ботьов Петков. Български офицер (генерал-лейтенант), държавен деец и брат на Христо Ботев.

През 1876г. се включва в четата на Ботев, а след нейното разбиване е заловен, лежи в затвора в Цариград и след това е пратен на заточение в крепостта Акия в Мала Азия. Освободен е през 1878г. по силата на Санстефанския мирен договор.
По време на Сръбско-българската война (1885) е ескадронен командир, извършва разузнавания в тила на противника и улеснява бойните действия.

Участва в Балканската война (1912-1913).

За кратък период от време е заместник-министър на войната (1913).

Излиза в запаса през 1914 г.

Кирил Ботьов Петков е роден на 20 април 1856 г. в Калофер, син на възрожденския учител Ботьо Петков и на Иванка Ботева, брат е на Христо Ботев. Кирил завършва класното училище в родния си град.

Произхождайки от семейство на образовани хора, от ранна възраст продължава професията на баща си – Даскал Ботьо, като учителства в Родината в с. Голямо Бельово, а след емигрирането си – и в българското училище в Гюргево, Румъния.

След завръщането си в България през 1878 г. постъпва в Командата на волноопределяющите се в Пловдив.

По-късно същата година се прехвърля във Военното училище в София като кавалерист. Завършва в 1я випуск през 1879 г. и е произведен в чин подпоручик.

По-късно следва кавалерийска школа в Сомюр (Франция) и във Военната академия в Брюксел.

Служи в Източнорумелийската милиция.
Като командир на III конен Пловдивски полк участва в контрапреврата срещу русофилите (1886).
Като образован офицер още млад заема високи длъжности:
Командир на III конен Пловдивски полк,
началник на Военното училище (1891-1895 г.),
командир на Трета пехотна балканска дивизия (1900 г).
На 2 август 1912 г., по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Ботев е сред тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери (преди това е давано само на офицери от запаса).

За да се предпази от бомбардировките на София на британските и американските ВВС генерал-лейтенант Кирил Ботев отива да живее в с. Студена, Пернишко, където умира на 6 февруари 1944 г.

Кирил Ботев е бил женен с едно осиновено дете, единствен от фамилията оставил наследник. Във военната академия в Брюксел се запознава със съпругата си Мария Оли Шарл. Двамата имат 49-годишен брак, който е белязан от семейна драма. На петата година след венчавката им двамата разбират, че няма да могат да имат свои деца (*виж повече за “черната прокоба” във фамилията Ботев по-долу).

НАГРАДИ

• Орден „За храброст“ IV степен
• Орден „Св. Александър“ I и IV степен с мечове по средата
• Орден „За военна заслуга“ I степен с военно отличие

*КРЪВТА НА БОТЕВ ОСТАВА В СТАРА ПЛАНИНА БЕЗ НАСЛЕДНИЦИ

Нито самият Ботев, нито някой от осемте му братя и сестри оставя преки кръвни роднини.

“Кирил Ботев е единственият от фамилията, които има родственици. От справка в архива на вътрешното министерство се вижда, че генералът не е имал родени деца, а е осиновил син с белгийско гражданство – Ноел Шарл. Така че великият революционер (Христо Ботев) няма кръвни наследници”, обобщава в една от книгите си проф. Стефан Каракостов, след като дълги години събира сведения за родословното дърво и съдбата на Ботевата фамилия.

Този факт стои дълго време далеч от вниманието на широката общественост, коментират ботеведи.

“За случая с осиновеното дете се е знаело в по-тесен кръг. Нещо нормално. А и генерал Кирил Ботев едва ли е искал да го афишира, макар че го е признавал. Знае се също така, че нищо не може да остане неогласено, колкото и старателно да се пази в тайна”, категоричен е изследователят Станислав Велчев.

Имената на повечето от синовете и дъщерите на даскал Ботьо Петков са потулени в забрава.

Тежки болести

ги погубват още като деца, а доживелите до по-зряла възраст умират, без да успеят да продължат великия си род. Без да остави наследници, едва 30-годишна през 1906 г. този свят напуска и Иванка – единствената дъщеря на Христо Ботев и възлюбената му Венета.

Много смърт и траур бележи живота на калоферската фамилия. Когато вдигат първата сватба в семейството, Иванка и Ботьо Петкови не предполагат, че скоро след радостното събитие ще загубят най-голямата си дъщеря Ана. Родена две години след брат си Христо – през 1850 г., тя се омъжва в родния си град Калофер за Христо Груев. Умира едва 17-годишна при раждането на сина си Тодор. Малко след това същата участ спохожда и детето.

Смъртта на Ана

 завърта черното колело. Животът на втория син Петко е труден и тежък. Ботевият брат е прикован на легло още като младеж. Умира едва 20-годишен след цели 8 години мъчително боледуване. Същият трагичен край има и четвъртото дете на Ботьо Петков. Роденият на 18 септември 1854 г. Стефан завършва мъжкото класно училище в Калофер и отива в Табор. Там живее в ужасни условия и мизерия и заболява от туберкулоза. Умира през 1890 г., когато е директор на областната библиотека в Пловдив. Няма сведения да се е женил и да е оставил наследници.

Най-щастлива според изследователите е съдбата на четвъртия син – Кирил, който остава в българската история като най-известния родственик на Христо Ботев. И макар и с осиновено дете, единствен от фамилията с наследник.

Във военната академия в Брюксел се запознава със съпругата си Мария Оли Шарл. Двамата имат 49-годишен брак, който е белязан от друга семейна драма. На петата година след венчавката им двамата разбират, че няма да могат да имат свои деца. 

След Кирил в семейството на Ботев се раждат още трима наследници, които последват участта на по-големите си братя и сестри. Тота, появила се на бял свят през 1859 г., и двамата Геньовци – през 1861 г. и 1863 г., умират още в ранна възраст, пише в студията си, посветена на Ботевото родословно дърво, историчката Атанаска Петкова.

След тях Ботьо и Иванка Петкови имат още един син. Близо 20 години след като се ражда първородният Христо през 1866 г., семейство Ботеви се сдобива с деветата си рожба – Боян. Като дете той прекарва драматичните 1875-1876 г. при брат си Христо в Букурещ. Запален от патриотичните възгледи на батко си, години по-късно младият Боян участва в Сръбско-българската война. Още незавършил военно училище, той командва рота

“В сражението на 7 ноември 1885 г. показва чудеса от храброст, а след два дни умира от раните си едва 19-годишен”, уточнява Атанаска Петкова.

В края на XIX век последователно умират двама от останалите живи братя на революционера – Боян и Стефан. След тях през 1906 г. смъртта отнася и единствената дъщеря на Христо Ботев – Иванка, едва 30-годишна, след мъчително боледуване и неуспешна операция.

За Ботевата любима Венета бракът с Христо е втори 

Венета произхожда от Търновско, а дядо й по майчина линия е сред най-заможните местни кожухари.

Въпреки възможностите на знатното семейство Венета не посещава училище, а вместо това едва 17-годишна е омъжена за младия сарафин Дончо Петков. Мъжът є печели добре, но често проявява инатливия си и тежък характер. Тягостната обстановка не се променя дори след раждането на сина им Димитър. Затова три години по-късно Венета взема невръстното дете и заминава при вуйчо си, който е владика в Букурещ. В румънската столица през топлата есен на 1874 г. младата търновка среща калоферския поет Христо Ботев. Двамата се венчават без поп, без камбани и църковен обред. Ботев приема доведения си син и се грижи за него като за свой собствен, а Димитър наследява от него любовта си към учението и по-късно става известен като един от най-добрите даскали по френски във Видин и София. 

Димитър остава първият безкръвен наследник от Ботевата фамилия. 

ДРУГИЯТ БЕЗКРЪВЕН НАСЛЕДНИК Е ОСИНОВЕНОТО ДЕТЕ НА ГЕНЕРАЛА 

През 1890 г. в България пристига сестрата на Мария, която дава за осиновяване сина си Ноел. Така племенникът от Белгия е прекръстен и получава името Христо Кирилов Ботев. Самият той не крие произхода си, а в калоферския музей дълги години се пази документ, който потвърждава този правен акт.

След осиновяването Христо Кирилов Ботев живее при баща си Кирил до 1919 г. Тогава се жени за дъщерята на ген. Марков Надежда. Христо напуска армията, където служи като гвардейски офицер, и става канцелар в персийската легация, показва документ от архива на Министерството на външните работи. Не след дълго на младото семейство Ботеви се ражда дъщеря. В кръщелното свидетелство от 21 април 1921 г. момиченцето е записано като Мария. По-късно самата тя се прекръства на Венета. Днес името на внука Боян Ботьов се спряга за единствения роднина на Христо Ботев.

Източници: лични на Асен Виденов, както и в-к “168 часа”. Заглавна снимка от колекцията на Тошо Пейков