Уникалният богат български език

Колко държави на света, имат еднакви на името си език к азбука? България е една от тях!

 Ясен и силен – един мъжествен език!

Борислав Ралинов

“Българският е универсален език, защото спада към т. нар. аналитични езици – надраснал е падежите, като вместо тях се използват предлози за връзка между думите, съдържа суфикси за определителен член, и е освободен, от към глаголен инфинитив при изразяването на преизказни и несвидетелски действия, притежавайки най-сложната глаголна система, с неповторима конструкция при формирането на бъдеще време.

Ето защо, въпреки относителността на човешките слухови вкусове, Българският език е един от най-благозвучните езици на планетата, той е по-силен тоново от всички славянски езици, включително и от руския, който между впрочем, произхожда от българския. Нашите гласни и съгласни съчетания звучат ясно и отчетливо, притежавайки всички основни звукови тонове, ето защо Българският е ясен и силен, и затова, той е един мъжествен език! Това е така, защото Българският език е автохтонен, тоест това е език, който отдавна се е преобразувал от конструкция на синтетичност към аналитичност, еволюирайки, още преди хиляди години, като пътешествието му започва преди възникването на Стара Велика България.

Никъде всред народите, с които е бил в съприкосновение, никога той не е претърпявал промяна, а точно обратното.
Хиляди години преди Христа, единствено траките са имали аналитична форма на език без падежи, какъвто е, и Българският език, така че тяхната обща, изначална, хронологична и семантична езикова “взаимовръзка”, действително е много вероятна.

Българският език е прецедент в езикоеволюцията, през историята на човечеството, защото е грандиозна по рода си, езикова, лингвистична, и каузална революция!
Наистина, може ли, да се направи заключението, че древните българите са сторили едно от най-големите възможни чудеса на земята?

Всички световни езиковедски експерти знаят, че има един единствен фактор, който непоколебимо и абсолютно достоверно дава информация за съдбата на един народ – неговия език!
Историческите източници, надписите, археологическите артефакти – всичкото това може да бъде откраднато, фалшифицирано и манипулирано, но не и езика!

В Българският език има девет глаголни времена, като той съдържа и единственото в света – “бъдеще, предварително в миналото време”, ето пример: “Щял съм бил да ходя”.
Английският език, за който се твърди, че също има “много” идиоми, – това са устойчиви словосъчетания, които не се променят във времето, в действителност притежава няколко пъти по-малко идиоми, отколкото българския език.

Затова, да се знае, да се говори, и да се пише на български език е истинска привилегия, защото като българин или българка, всеки от нас, общува на един от най-красивите и благозвучни езици, който съществува на планетата!”

+++

Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици, като образува неговата източна подгрупа. Той е официалният език на Р България и един от 24-те официални езика на ЕС. Българският език е плурицентричен език – има няколко книжовни норми. Наред с използваната в България основна норма, съществуват още македонска норма, която също използва кирилица, и банатска норма, която използва латиница.

Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода. Следва да се отбележи, че това делене е условно и имената не отразяват различни езици, а само периоди в развитието на българския език, за които се откриват характерни белези.

Дописменият, или праславянски език обхваща периода между твърдяното славянското заселване на Балканите (VI – VII век) и мисията на солунските братя Св. св. Кирил и Методий във Великоморавия през 60^-те години на IX век. Използвани са писмени знаци („чѣрти и рѣзки“).

Старобългарски език – обхваща периода между приемането на славянския за официален език на България и края на Първата българска държава през 1018 година. Според някои езиковеди началото на старобългарския език е поставено малко по-рано със създаването на първата славянска азбука (глаголицата) през 862 г. от Константин-Кирил Философ (св. Кирил). През този период са написани най-старите глаголически и кирилски старобългарски писмени паметници. България става средище на славянската култура и писменост. 

Среднобългарски език – приблизително обхваща периода от възстановяването на Втората българска държава до падането под османско владичество.^[7] Езикът на Втората българска държава е основа за създаването на руска, сръбска и влахо-молдовска редакция и добива значение на общ книжовен славянски език. Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава, пренесен в Киевска Рус от митрополит Киприан, и до днес е език на православните църковни богослужения в много славянски държави и е общ църковен език.

език.

Новобългарски език – най-ранните писмени паметници за него са дамаскините от XVII – XVIII век. Такъв например е Тихонравовският дамаскин от XVII век, който е един от най-ранните представители на новобългарската група дамаскини. В областта на българския език, през XIX век работят още Г. С. Раковски, Васил Друмев, Л. Каравелов и др.

След Освобождението българският език е обявен за официален с циркулярно писмо на руската окупационна администрация от 11 септември 1878 г. Впоследствие народните представители решават, че официалният български език ще бъде по североизточните наречия, както е и до днес, според изказа на източната говорна група, най-вероятно защото населението на най-големите тогава градове в страната – Русе, Велико Търново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив, са били в единна позиция по отношение на ятовата граница. С това се подчертава разграничението между литературния език и западните говори. Така особено ясно се отделят като диалекти шопският – Софийско, Пернишко, Кюстендилско, Самоковско и в Северозападна България, а също така и македонският диалект (който днес в Северна Македония се опитват да легитимират като отделен език от българския) в Разложко, Петричко, Струмишко, Благоевградско и други.

Макар че неговото измерение мъчно може да се определи, руското влияние върху българския език през епохата на Възраждането и при създаването на Третата българска държава е било много силно. Част от възприетата по това време лексика от руски език е от старобългарски произход и бива „върната“ в новоизграждащия се български книжовен език като църковнославянска и старобългарска. Паралелно с нея обаче навлизат и голям брой думи от чисто руски произход (предимно в обществено-политическата област).

През петвековното османско владичество чрез османския турски навлизат много персийски и арабски думи, които и до днес се смятат погрешно за „турцизми“ (напр. шише, диван, хамам, турши(я), хамал, шалвар, диване и т.н.). След развитието на промишлеността и науката в българския технически език навлизат много немски думи (бинт, багер, бормашина и мн. др.), а след началото на 80-те години на XX век – английски, основно в областта на компютърните науки и информационните технологии (един от последните примери, влязъл най-напред в разговорна употреба, е „флашка“).

Според Конституцията на Република България официалният език в републиката е българският и „изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани“. Например в САЩ няма официален език по конституция.

Конституцията позволява гражданите, за които българският език не е майчин, да изучават и ползват и своя език, в допълнение към българския. Конституцията дава право чрез закони да се определят случаи, в които се използва само официалният език, т.е. българският език.