“Частни” Будители и държавни разрушители на българите в Лос Анджелис

ВРЕМЕ ЗА РАВНОСМЕТКА НА ДЕЛАТА, НЕ НА ДУМИТЕ

Може ли да станеш “будител” за 1те 10 години в Америка и да се запазиш още поне 10? И разрушител само за година?

КАК СЕ РОДИХА – 1те български неща в Лос Анджелис и Западния бряг, спасение на сляпо дете, марш за живот, символни емблематични събития вкл. най-големият протест на български емигранти в света и международни мачове

Дипломати, които създават, и които унищожават 

На 1 ноември отбелязваме Денят на Народните Будители. Ден в който, всеки българин би трябвало да си направи равносметка, направил ли е нещо да “събуди” свой сънародник, било то в Родината, или някъде в чужбина. 

Да, това е ден за “отчет”, но за дела, не само на,думи. И ако някой го е сторил за него, то наистина е най-добре. 

Използвам едно писмо на Павлина Павлова, която дълги години живя Лос Анджелис, Калифорния, и изключително много помогна, за да се случат български неща за 1ви път в историята на българската емиграция в “Града на Ангелите”. 

За да се опитам да покажа, как с любов и преданност, нещата могат да се случат.  

“Нещо се промени!

Беше ден обикновен за повечето хора. Но не и за мен. Павлина Павлова, българка, от 1999г. живуща в Лос Анджелес, Калифорния. Лежах в една от по-добрите болници в Ел Ей, след животоспасяваща операция. Отворила си бях лаптопа и четях български уебсайтове. В такива моменти целият живот на човек минава през съзнанието му. Определено става по-стойностен и му се ще да направи неща, които е пропуснал. И то веднага, дела и хора, които цени, и не желае да се забравят. След броени дни е 24 май – Празникът на Българската култура и писменост, което също е един добър повод.

Така реших да напиша за Евгени Веселинов. Тук българите го наричат „журналиста”. Не само, заради професията му, но и неговото призвание.

Пиша, не само заради работата му, а това, което той направи за българщината в градът на второ място по брой на българи в САЩ. И най-вече, че след като той се появи и започна да прави неща за българското, наистина

НЕЩО СЕ ПРОМЕНИ.

Някой започна да прави неща, които бяха много ефективни и практични, и в същото време никога не се изтъкваше. И винаги безплатни за хората! Да направиш това точно в „Града на Ангелите”, както наричат градът ни, в който живеем, си е малък подвиг, или както съм чувала да казват за Евгени –

„трябва да си малко луд”.

Като бивш секретар на Комисията по национална сигурност на Българския Парламент, ще добавя, че нещата, които направи Евгени за българщината

в САЩ са от важно значение и за авторитетът на България. Позволявам си да пиша, и поради това, че имах възможност да наблюдавам съвсем отблизо, като участник в процеса,

като член на неговата Фондация BULGARICA за „Разпространение на Българска култура и писменост в САЩ”. Отново правя това, без да го уведомя, защото, той нямаше да ми разреши да го сторя. А аз искам и го правя от сърце! Защото Евгени никога не ни даваше да говорим за работата, а казваше:

„Право да говорят, какво правим, имат само хората! Ние само ще правим нещата!”

Не ми трябат пари или служба, защото всички в тази организация работим доброволно и всичко, което се организира е безплатно, или с определена цел за дарение. Има и американци – работят съвсем без пари. Така, че предложението на Евгени ме устрои, и по-важно, става ми и по-леко! Имам си друга, много добре платена работа и много малко време успявам да заделям за БУЛГАРИКА.

Познавах Евгени още от България, но никога лично. Първата ми среща с Евгени Веселинов беше меко казано – стряскаща. В САЩ, в Лос Анджелес го видях за

1ви път през 2003г., на един български пикник да разнася ксеро-копия, нормален размер листове, на текстове на роден език със снимки, като ги представяше за вестник.

 Беше със съпругата си, като бе облякъл и себе си, и нея, със спортна фланелка на национала на България. Поздравих го, и го попитах какво продава. Той буквално ме отряза –

„Това не се продава, това е български вестник!”

Толкова сериозно ми го каза, че направо ме стресна и не посмях да споря за формата на „вестника”. Така разбрах, че имаме вече 1то печатно издание на български език на Западния бряг.

След това листчетата станаха вестник – 2004г., след това добави и групи за комуникации в интернет – 2005г., вече и уебсайт от 2009г.

24 май е Празника на Българската култура и писменост, дата която аз свързвам и с ежегодните

Световни срещи на българските медии, където Евгени Веселинов е канен от самото начало 2005г. и така показва, че и ние съществуваме на Западния бряг в САЩ от 2005г., макар и толкова далеч от Родината!

Искам дебело да подчертая – всичко винаги бе безплатно.

Както и всичко останало, за което ще разкажа по-нататък. Нещо което не се е случвало, поне откакто аз съм тук.

Евгени създава публичната фондация БУЛГАРИКА (BulgariCA) с предмет на дейност „Разпространение и обучение на българската култура и писменост в САЩ” с нестопанска цел и дарителска дейност. Регистрацията е направена в Щата Калифорния с код 501(c)(3). Името е съкратено от “Българи в Калифорния” (BULGARICA – BULGARians In CАlifornia).

На Западния бряг нямаше Българско консулство доста време. Имало едно, закрили го поради проблеми. Докато не дойде месец

март 2005-та година. Тогава Веселинов успя да организира и Първите консулски дни в Ел Ей. Забележете, консулството все още не бе открито.

Уговори се с Църквата „Св.Георги” и подреждаше хората на опашка по списък пред сградата. Тогава се зароди и съвместната работа с изпратените официални дипломати в Първото Генарално консулство в Лос Анджелис, с които ще свършат още доста неща. Насреща бяха прекрасни хора и отлични дипломати – генералният консул Георги Пейчинов и консулът Андрей Трънски. Много добре сработиха, и с Евгени, и с хора от всички нива.

От къде събра сили?

Само ще спомена, че малко преди това през януари Евгени бе загубил дете. Не мина и месец и на

16 април 2005г. последва организирането на 1-ят футболен мач в историята между наши емигранти в чужбина – отборите на Лос Анджелес и Чикаго,

от Фондация Булгарика и в-к ОБЗОР, и доколкото ми е известно и досега! Група от 40 човека от Илинойс е настанена в Ел Ей, над 500 човека бяха на трибуните, Свещеник благослови играчите, концерт народна музика бе изнесен на терена. Благодарствено писмо бе изпратено от ген. секретар на БФС Капралов.

Ползотворната съвместна работа с официалните представители на България в Ел Ей продължи

по време на Парламентарните избори за народни представители за 40 Народно събраниепрез юни 2005 г. Тогава Веселинов успя да организира

избирателни секции в няколко щата, Подсигури транспорт за специално изпратените от България в Лос Анджелес наблюдатели от различните политически сили. С помощта на Веселинов са набрани необходимите бройки желаещи да гласуват, за да бъдат открити изборни бюра на няколко места, включително извън Калифорния – Сиатъл и Хавай (там и за последен път). Подсигурява подходящи помещения.

Подобно нещо се случи и през октомври 2006 г. на президентските избори.

Типично в стил „Евгени”, съвсем тихо и незабелязано мина и

спасяването от ненужна скъпа операция на сляпото 11-годишно българче Тошко (Тодор Цветков),

което бе дошло през октомври 2005-та година от България в САЩ за операция на ретината, под предлог че ще прогледне. Бяха му се обадили от новосъздаденото генерално консулство в Ел Ей. Жената, която доведе детето, „мама Данче” (Йорданка Генова) носеше десетки хиляди долара, за да плати. Пари, събирани от медиите и спонсори в България.. „Мама Данче” е взела за отглеждане болното дете – 19 килограма на 9 годинки, изоставен на произвола на съдбата във Враца.

Какво направи Евгени? Отидоха с консула и намериха място за спане. И не само, храна също. Специални къщи за проблемни деца към МакДоналдс. Но и там се плаща, макар и минимално. Веселинов лично плаща престоят през първата седмица, а лично консулът втората. Сградата е съвсем близо и до болницата. С непридвидимото си недоверие обаче, явно от професията, Евгени решава да заведе Тошко поне на още един специалист на преглед преди операцията.

Намира един от най-добрите професори в САЩ към Университета на Калифорния в Лос Анджелес (UCLA) и организира преглед.

Оказва се, че положението е неспасяемо – ретината е изгоряла напълно.

Отказва операцията на негова отговорност и обвинява лекаря, поканил Тошко в измама, ако не върне предплатените пари. Всичко минава тихо и спокойно, парите са взети и Тошко е готов да се връща в София, но и това не е всичко. Евгени завежда детето в БРАИЛ ИНСТИТУТ за слепи и му накупува нужни неща. Няма да забравя думите на детето в българската Църква, което бе довел Евгени, за да му прочетат молитва и да опита да му съберат малко пари, което не се получи. Тошко държеше Веселинов за ръката и непрекъснато мълвеше

„Обичкам те батко Евгени.”

За първи път някой открито се наема да помогне на българин, който е дошъл с пари за лечение, без да потърси и стотинка. На 18 Октомври 2005 г. благодарствено писмо бе връчено на Президента Георги Първанов, който по това време бе на посещение в Чикаго, за това, че е направил възможно пътуването на Тодор Цветков и Йорданка Генова. Още нещо, което никой не знае и Веселинов не иска въобще да се говори за това, че

е канен в различни синагоги на Ел Ей за да разкаже историята по спасяването на евреите в България по време на Втората световна война. Винаги казваше:

„Всички трябва много добре да знаят, трябва непрекъснато да им се напомня, че нито един български евреин не е бил убит или даден на нацистите!”.

Датата е 6-ти Май 2006г. – Празникът на Св.Георги Победоносец, на българската армия, национален празник. Само седмица по-рано Президентът Георги Първанов разисква на различни нива положението в Косово, среща Кондолиза Райс и посети Сърбия.

Българите в Лос Анджелис изживяха БЪЛГАРСКИЯТ ГЕРГЬОВДЕН. Така се наричаше 16-часовата програма,

включваща пикник, футболен мач, концерт фолклорна музика и гостуване на новоотвореното българско кафене. Организирано бе съвместно от Фондация БУЛГАРИКА, в-к ОБЗОР, Българската Православна Църква „Св.Георги” и Ген.Консулство с ген. консул Иво Мускуров. Специално от Ню Йорк е поканен и пристига Владиката Йосиф, който благослови играчите.

България-Македония – Първият международен емигрантски мач на сборни отбори от две държави с участие на нашата.

И двете съседки на Косово, тук в САЩ, на имения ден на президента. Националният екип на отбора специално бе изпратен от президента на Професионалнат лига Валентин Михов. Топки и ръкавици за вратара изпрати лично президентът на Футболния съюз Борислав Михайлов. Христо Стоичков изпраща подарък пет футболни книги с автограф. Парите за мероприятието са дарени от фондация БУЛГАРИКА и събрани от самите участници – момчетата от нашия отбор.

За 1-ви път младите хора в Ел Ей доброволно събират пари за мероприятие, като всичките се включват доброволно в работата, начело с треньора Атанасов. На концерта дойдоха над 60 представители на македонското комюнити тук, включително председателят и Свещеникът на тяхната Църква. Няма да забравя какво каза председателят на

македонската черква – „Е па ние сме си същите“.

Идва, бих казала, кулминацията.

Евгени Веселинов пое инициативата и организирането на

шествието на Българската общност в Лос Анджелис в подкрепа и безпрекословна солидарност към българските медицински сестри и палестинският лекар, осъдени на смърт в Либия. Само седмица преди ОСКАР-ите, на 11 Февруари 2007 г. успя да затвори цялата „Алея на Славата” (Walk of Fame) на бул. „Холивуд” (Hollywood Blvd.) за цели три часа, когато е периодът с най-много гости и туристи в Ел Ей. Пред входа на КОДАК Тиатър бе отслужен молебен от наш Отец и се пяха народни песни и химна на Р България – прецедент в историята на Холивуд и българската емиграция в САЩ. Над 1200 човека се включват в инициативата, между които и известни имена от Холивуд и българската емиграция.

Десетки американски медии отразиха събитието. Молитви са изречени още в синагога, арменска и католическа църква, както и в молитвеният дом на евангелската църква. В една от джамиите в ЛА, мюсюлманите кратко се молят на вечерна молитва. Всичко това става възможно, благодарение на голямата помощ оказана от американските власти. Но и на Генералното консулство в Ел Ей, като всичките служащи там участват със своите семейства в марша по булевард Холивуд. Изработени бяха 500 специални фланелки, знамена, трансперанти и плакати, които се раздадоха безплатно. С тази инициатива и българският вестник ОБЗОР се присъедини към призива на медиите в България – бТВ, Дарик радио и в-к “Стандарт” по повод навършването на осем години от арестуването на нашите медицински сестри и палестинския лекар от либийските власти.

Малко след това на 4 март 2007г. фондация БУЛГАРИКА финансира участието на студента Димитър Белчев в Маратона на Лос Анджелес. Със специално подготвена фланелка Белчев пробягва разстоянието от 42,5 км в името на спасението на сестрите в Либия и се класира на челно място. Димитър пробягва последните 5 километра в Центъра на града с българското знаме, по случай националният празник на България.

На 12 март 2008 г. нашият сънародник Руси Минев загина трагично. Той имаше само баща си Петър в Ел Ей, който бе останал без работа. Спомням си го, като днес – Евгени ми се обади и ме помоли, да намеря погребална агенция. Оказа се обаче, че няма кой да плати за погребението, нито тук, нито в България, където трябваше да се изпрати Руси при живущата в Кърджали негова майка. От името на

фондацията, вестника и българският ресторант по това време – ДУНАВ, се събраха към 9000 долара. С парите бе платено поклонението тук, превоза до България и погребението там.

На зова за помощ откликват всички български медии в интернет. От началото на 2009 г.

Евгени Веселинов договори отварянето на българско училище в Българската Православна Църква „Св.Георги”, съвместно начинание на Фондация БУЛГАРИКА с ръководството й, което той се опитва да направи от 2007г. Той поема подсигуряването на учебници, помагала и учители.-

Септември месец 2009 г. школото „Иван Вазов“ отвори врати – 1то българско у-ще на Запазния бряг..

През февруари 2010г. ръководството на Черквата решава, че училището не може да остане в сградата им. Евгени успя да спаси буквално децата от улицата, защото му бе казано в последния момент, като премества дечицата в другата Българска Православна Църква „Св. Климент Охридски“, която още същият ден приютява децата. Там където се намира и работи училището вече втора учебна година. Това, което съм чула от Евгени, и което той казва на всички е, че

„България е спасила българското училище!“.

Имайки предвид, че през 2010г. бе одобрен проектът на Фондация БУЛГАРИКА към програмата „Роден език и култура зад граница“ на Министерство на образованието за финансиране на „Иван Вазов” – българско училище в Лос Анджелис. Евгени

не забравя Храма и започва да плаща наем, като по този начин държавата България помага с финансови средства и на училището, и на Църквата.

И той не забравя да им го напомни!

От 3-ти март 2009г. в библиотеката на Бевърли Хилс предлагат последният превод на най-любимия роман на българите у нас „Под игото” на Иван Вазов. Причината да приемат книгата е Евгени, който я дарява и това, че е правил такова дарение в библиотека във Флорида. Това е

1-та книга от български автор в превод, която пряко може да се намери в Ел Ей.

Повече от година фондацията разпростравнява ПОД ИГОТО в САЩ. Колкото и да не искам да кажа нещо „черно”, няма да успея. Април 2009г. – Евгени Веселинов ми каза, че е предложен за Орден „Св. Св. Кирил и Методий” – не го бях виждала в подобно добро настроение и дух. Чух по БНР за нагарждаването.

И тогава дойде „най-черният” ден в който съм виждала Евгени – датата когато, Министерски Съвет бяха отменили наградата (Калфин външен министър, Станишев премиер, и двамата от БСП) , като казали, че Веселинов (47г.)

“бил много млад”.

Помислих си, че всичко ще свърши и най-вече исках да разбера какво ще се случи с мен, и поитах какво ще правим с фондацията, с проектите. Евгени бе категоричен:

„Аз като остарея какво да правя? Явно тези хора си харесват пенсионерите. Ние продължаваме – ние не го правим за тях, а за България и за децата!”

Така и стана Евгени продължи да прави неща, но каза че се концентрираме върху децата и още традиционни и нови неща за тях.

През септември същата година 2009-та Веселинов, чрез фондацията БУЛГАРИКА отвори българското училище „Иван Вазов” за което разказах по-горе.

В началото на 2010 година се роди инициатива МАРТЕНИЦА, по идея и план на Евгени Веселинов в която се включиха българските училища по света и ДАБЧ, която се превърна в общо дело. Всяко наше школо по света изработи мартеници, като две от тях изпрати на българските Премиер и Президент. Популярни личности по места също получиха мартенички. Идеята бе да се съчетаят 1 и 3 март – САМО български празници и с много малки разходи да се постигне ефект. Да се напомни за българите, за училищата ни, за културата и образованието ни, за България!

Че съществуваме!

Евгени направи уебсайт на 9 езика в който се разказва за традициите и как да се направи мартеница.

Последва ДЕТСКА КОЛЕДА! Подобна радост в очичките на българчетата не можеш да видиш в Лос Анджелис! Не само от празника, просто те нямаха други възможности да бъдат заедно ! Незабравим ще остане и ДЕТСКИ ВЕЛИКДЕН, който се организира за първи път в Ел Ей на 23 април 2011г. Тържество на което децата ден преди Възкресението научиха какво се е случило от български свещеник и украсяваха яйца за вечерта и другият ден, за родители и за приятели. Специално за празника бе дошла Ани Варданян – българска цигуларка от

арменски произход, като денят съвпадна и с датата на която се отбелязва годишнина от Геноцида срещу арменците. Два празника за два народа на „края на света” – за най-чистите създания – децата!

Училището „Иван Вазов” взе участие в програмата при посещението на вицепремиера, министър на финансите и отговарящ в правителството за българите в чужбина Симеон Дянков на 5 април 2011г. в Лос Анджелис. Както това ще се случи и за тържеството за 24 Май.

Последните изброени детски мероприятия бяха единствените, и само безплатни, за българската общност в Лос Анджелис за времето от септември 2009г. до май 2011г.

Разказът ми за Евгени Веселинов, в-к ОБЗОР и Фондация BulgariCA може да продължи много дълго. Но, ще си позволя накратко да припомня участието му в организацията за само още няколко неща: – Присъствие на ежемесечните срещи с конгресмена Хавиер Бесера, в чийто район се намират и двете наши Църкви и BACES. На 3 март 2009г. заедно с него заминаха за Вашингтон и присъстваха на приема в Посолството на Р България; – – – – Посещението на Посланик Елена Поптодорова в Ел Ей; Концертът на „Мистериите на българските гласове” за Националния празник 3 Март 2006 г., съместно с Генералното консулство, на който присъстват всички консули в Лос Анджелес и стотици сънародници; Множеството пикници, съвместно с Църквата „Св.Георги”. С тогавашната президентка г-жа Десислава Митова поемат всичките разходи за децата; Постановка на Народния театър „Иван Вазов”, съвместно с университета в Санта Барбара; Ще си позволя да добавя няколко мисли на Евгени, които силно останаха в съзнанието ми и съм си ги записвала!

„Когато критикувате България не забравяйте, че вие сте България!”

„Хората около нас виждат това, което правим и им показваме! Те не разбират какво си говорим! Докато си говорите и се чудите – направете нещо!”

„Мъдрувайте докато лудувате! Луд брод гази – мъдрият лази!”

„За да не си пречим и за да сме заедно „Трите „З” трябва да изчезнат от съзнанието (злоба, завист, злорадство)!”

„За да вървим напред и за да ни уважават трябва да бъдем професионалисти и да стоим „отгоре” на чужденците! За да ни запомнят трябва да можем да казваме „благодаря”, и да уважаваме всеки, който прави нещо!”

Защо говоря за Евгени Веселинов в навечерието на 24 май – защото това е празникът на едни от българските будители Св.Кирил и Св.Методий, на българската култура и писменост! Смятам, че със своите качества, като човек и организатор, с това, което е направил за българското в САЩ Веселинов заслужава да бъде споменат. Защото това остава – споменът! И порасналите американчета говорещи български! И ние, на които Евгени не позволява в последните 10 години да забравим своят произход и Родината си България. От нея – зависи, дали той заслужава и награда.

С уважение,

Павлина Павлова

15 май 2011 г. 

+++

ДЪРЖАВНИТЕ РАЗРУШИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКОТО В ЕЛ ЕЙ

И след 2011 г. Евгени Веселинов не спира с българската медия, която остава освен 1ва, но и единственна на западния бряг в Съединените щати. Покрива всяко българско събитие в Ел Ей, по-голямите в Сан Франциско, Сан Диего, Лас Вегас и Сиатъл. Няколко пъти стига до Чикаго и Ню Йорк. Участва и с инициативи, свързани с българското. Между тях, уъркшопс за мартеници в американски училища, публични срещи на бизнеси с български собственници, и с хората, с допълнителна програма. Догодина медията ще запише 20-годишен юбилей, с гл.редактор свой личен.

За да се стигне до 1то събиране на българи след пандемията с Ковид на 3 март 2022 г., което среща препълнена зала от резервации, и хора са върнати, а генералното консулство е помолено с официално писмо до Външно министерство, да ограничи бройката до двама за вечерта. Това събитир е опорочено, не само, че не се спазва запитването, но ген. консулство организира и по същото време в същия ден друго мероприятие. Генералният Бойко Христов закъснява с близо два часа, пристига с девет (9) човека, и когато му е дадена думата за кратко приветствие, чете повече от десет минути и почти обърква програмата. Рапорт до Външно липсва.

Същото нещо се случва на 16 октомври 2022 г., когато “новобранецът” дипломат и опитен съпруг на бившата шефка на комисията за Архитектура и благоустройство към Софийска община и член на още две комисии СИЛВИЯ ХРИСТОВА (CLICK) (от ГЕРБ), известно време и с две заплати, решава да си прави мероприятие в същия ден на годишното събрание на BACES – българският клуб (фондация) от 1947 г., което е решаващо за бъдещето на организацията с имоти за милиони долари, стотици хиляди в банка и сигурни годишни приходи м/у $150 и 200 хиляди. До тук добре, но не е само същото избрано време, но г-н Христов прави мероприятие по създаване на конкурентна фондация, и то с основен участник човек от Сиатъл, което е и дори друг щат. Освен него дипломатът прибира и един член на BACES, който напуска собственното си събрание и Борда на Директорите (БД). Друг член на БД на BACES, верен другар на Христов е оставен за “троянски кон” в организацията, осеен че и той се занимава с още една фондация. В купчината книжни грамоти, които ген.консул издава, личи името и на фамилията на “избраника”. Доста успешно мога да продължа с факти, снимки и видео, но да не се губи време. Още за “българският клуб” с факти, текст и видео в отделна публикация.

За капак на всичко, българският дипломат вече успешно използва служебната си позиция, за да въвлича и официални лица в “играта”, вкл. и еврейска организация. 

Какво демонстрирате “Ваше Благородие”?.

За този истински “майстор на разцепването на българите и интригите, цар на първенющината и селфитата” може да се споменат още “разрушителни” факти. В т.ч. игнорирането и на други български организации, като българското училище в Ървайн, Ориндж каунти и двете български освен клуба.

Нещо става в това генерално консулство,  добавим и отзоваването преди изтичането на мандата на търговското аташе Любка Качакова. Или пък дали колегите от офиса не са се “погрижили”, за да не пречи, и за да “отчетат дейност” и да запазят себе си?

Дипломатите за какво са – “будители” или “разрушители”?  

А ние за какво сме, даже и да сме будители? 

 Защо аз го казвам, ами защото имам право и съм го заслужил!