Путин обяви мобилизация и намекна за ядрено оръжие – какво се случва в България и по света

Планирани са референдуми за присъединяване на 4 украински области към Русия – реакциите

Руско-украинската война води началото си от 20 февруари 2014 г. с анексирането на Крим. Руската инвазия в Украйна започна цели 8 години по-късно на 24 февруари 2022 г.

21 септември 2022 г. Днес руският президент Владимир Путин директно обяви военна мобилизация в Русия, считано от днес, и косвено заяви, че е възможна употребата на ядрено оръжие. Моментален отговор от българска страна даде служебният министър на отбраната Димитър Стоянов, който заяви, че риск за националната сигурност на България има, но пряка заплаха няма. 

Днес е датата, на която се отбелязва Световният ден на мира. 

Путин потвърди в телевизионното си обръщение към нацията, че е подписал указ за незабавна частична военна мобилизация на граждани с опит във военното дело, и че ще бъдат използвани всички средства за защитата на страната, като обвини Запада в ядрен шантаж. Той аргументира решението с необходимостта от защита на суверенитета и териториалната цялост на страната, като изрично подчерта, че “това не блъф”.

“Повтарям: става дума само за частична мобилизация. Това означава, че призовки ще получат само граждани от запаса. С приоритет ще бъдат хората, служили във въоръжените сили, които имат военна специализация и съответния опит. … Искам да припомня на тези, които си позволяват подобни изявления спрямо Русия, че нашата страна също разполага с различни средства за поразяване, а по някои компоненти и с по-съвременни от тези, с които разполагат страните от НАТО. И при заплаха за териториалната цялост на нашата страна, ще използваме всички налични средства за защитата на Русия и нашия народ. Това не е блъф.”

Руското министерство на отбраната потвърди думите на президента Путин и съобщи, че ще бъде извършена мобилизация на 300 хиляди души от запаса. Това е 1та подобна от 2СВ насам и бройката е почти двойно по-голяма от тази в началото на инвазията в Украйна. 

Владимир Путин също така подкрепи планираните в четири украински области референдуми за присъединяване към Русия -.Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област. Москва не контролира напълно нито една от четирите области, а само 60% от територията на Донецк. Като цяло, те представляват 15% от територията на Украйна или площ приблизително с размерите на Унгария, изчислява Ройтерс.

Путин определи цел за мобилизацията, а именно  освобождаването на източния регион Донбас в Украйна

Украинските власти са убедени, че никога няма да се примирят с окупацията и настояват за повече и по-съвършени западни оръжия. Западът обяви, че няма да признае резултатите от насрочените  референдуми. Това стана ясно от трибуната на ООН в Ню Йорк, където западни лидери осъдиха плановете на Москва. Днес украинският президент ще вземе участие в Общото събрание на ООН с предварително записана реч, след като получи специално позволение от държавите членки. Американският президент Джо Байдън също ще се включи във форума. 

Риск за националната сигурност на България има, но пряка заплаха няма. Това заяви служебният министър на отбраната Димитър Стоянов, като изрази увереност в защита от НАТО.

Той коментира, че решението на Русия за частична военна мобилизация води до ожесточаване на конфликта и е трудно да бъде предсказан неговия край.

На днешното си заседание МС одобри приоритетните разходи на Министерство на отбраната, в които влиза и закупуването на още 8 изтребители F-16 BLOCK 70. Правителство безвъзмездно ще предостави и допълнителна медицинска помощ за Украйна.

Междувременно турският лидер Реджеп Тайип Ердоган каза в интервю за американската обществена телевизия PBS, че руският президент Владимир Путин има желание да сложи край на войната, която започна в Украйна, колкото се може по-бързо. Това е впечатлението му след обстойни разговори с руския си колега по време на среща на върха в Узбекистан миналата седмица. Ердоган определи постигнатото споразумение като

значителна крачка напред, без да разкрива повече подробности.

Ердоган иска да бъде посредник за разрешаването на конфликта от самото му начало, като членката на НАТО се опитва да бъде неутрална. Анкара изигра съществена роля за четиристранното споразумение (Турция, ООН, Русия и Украйна), възобновило износът на зърно от Украйна.