Трите кръста – или как разбираме кой е правилно осъден и как може нарочно да бъде направен престъпник

ПОСЛАНИЕТО НА ТРИТЕ КРЪСТА

Лука 23:32-43

В деня когато Исус беше разпнат, освен неговата смъртна присъда бяха изпълнение още две (Лука 22:32-33).

32 И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят. 33 И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно Му, а другия отляво.

На Голгота, “хълмът на черепа” (лобното място) бяха издигнати три кръста.

Освен Исус, там бяха разпнати още двама души. За разлика от Исус те бяха справедливо осъдени криминални престъпници. Лука ги нарича злодейци. С това обстоятелство се изпълниха пророческите думи на Исая, че

“гробът му ще бъде определен между злодеите” (Исая 53:9), и “ще бъде причислен към престъпниците” (:12).

Ако вникнем в текста и ситуацията, лесно можем да видим, че всеки от тези три кръста носи своето значение.

• Кръстът на предизвикателния злодеец изявява човешката твърдоглавост, заслепение и бунт срещу Бога.
• Кръстът на Божият Агнец ни говори за Божията безгранична любов и за изкуплението, което Той ни осигури с Неговата саможертва.
• Третият кръст — този на смиреният злодеец ни показва покаянието на един човек, който беше единственно спасен от смъртта и греха на същия ден.

Вярвам, че всеки един от тези кръстове ни носи послание, което Святият Дух желае да достигне до всеки един от нас.

КРЪСТЪТ НА БУНТА

Нека да си представим сцената. Голгота — хълмът на екзекуциите — мястото където се изпълняваха смъртните присъди. И трите кръста вече са издигнати. В средата е Исус. Той е жертва. Осъден е несправедливо. С нищо не е заслужил непоносимите страдания, на които е подложен. От двете му страни са двамата престъпници, които понасят справедливо наказание за своите злодеяния. Ние не знаем техните имена, възраст, и престъпленията които са извършили. Но Лука ни дава ясно да разберем, че са виновни. Те са извършили криминални престъпления, заслужаващи смъртна присъда. Около кръстовете са римските войници, които ги пазят. Там е и тълпата, която е дошла за да стане свидетел на унижението на разпнатите. А те висят в предсмъртна агония. Неимоверни болки пронизват телата им. Времето им изтича. Стенат в мъките си и животът ги напуска. И все пак, в тези последни мигове от живота си те намират сили да разменят няколко думи помежду си.

Разговорът започва единият от злодейците. Той подхвърля язвителна забележка към Исус: “Нали ти си помазаника? Избави себе си и нас!” (Лука 23:39). (НАГЛОСТТА НА ПРЕСРЪПНИЦИТЕ)

Като че ли тези думи бяха последният опит на Сатана да разколебае Исус да отиде до край и да завърши нашето изкупление. Но също така те свидетелстват за характера на човека, който ги изрича. Всъщност този злодеец не иска да бъде спасен. Смята, че няма друга алтернатива освен смъртта. В думите му звучи безнадеждност и бунт. Решил е да не се поддава на натиска на тълпата и на болката. Горд и предизвикателен, той е твърдо решен да остане

“силен” до край. Държи се “мъжкарски” —

не допуска да бъде пречупен, сломен и смълчан от мъченията си. Много хора в този свят може би биха се гордели с неговата непреклонност пред лицето на смъртта. От човешка гледна точка той се държеше като герой и така този образ остава в някои хора. Независимо от болката, унижението и страданието беше запазил хладнокръвие. Беше способен дори да се заяжда със своя колега по съдба, който беше разпнат до него.

Но има нещо, което е отвъд този живот. И то е смъртта. След няколко часа този горд, самоуверен и корав човек щеше да издъхне и да се отпусне в ледената прегръдка на смъртта.

Неговата сила беше временна.

Това, че беше жилав не можеше да му помогне. Нито пък гордият му и независим дух.

Неговата твърдоглавост го беше накарала да живее сам и да умре сам — без Бога.

И сега той умираше в греховете си и отиваше в ада.

Предизвикателният злодеец беше пропилял дните си в злотворство. Животът го беше огорчил и закоравил. Сега той щеше да срещне окончателното поражение — физическата, а после и вечната смърт. А спасението беше само на една ръка разстояние. Или, може би по-точно на един метър смирение. Само ако беше повярвал, само ако беше се примолил на Исус, той щеше да намери спасение и вечен живот. Този затворник беше в самото присъствие на Бога. Кръстът му беше до този на Божия Син. Но бунтът в сърцето му го беше направил

сляп за духовната истина. Макар, че беше толкова близко до Спасителя, той умря в греха си, в една ужасна

агония на духа — пълен с омраза, злоба и безнадеждност

. Неговото тяло беше погребано в един бедняшки гроб, а душата му отиде в ада.

Положението на този самоуверен бунтар е наистина окаяно. Но нека да погледнем на следващия кръст.

КРЪСТЪТ НА ИЗКУПЛЕНИЕТО

Исус влезе в Ерусалим като Божий Помазаник, за да умре на кръст като Божий Агнец и на третия ден да възкръсне като Божий Син. Когато той започваше своето служение Йоан Кръстител го представи на учениците си с думите: “Ето Божият Агнец, който носи греха на света” (Йоан 1:29,36). Това наименование можеше да се изтълкува само по един единствен начин. Агнетата се колеха като жертва за грях.

Грешникът изповядваше вината си пред Бога и Го молеше да приеме смъртта на агнето вместо неговата собствена смърт. Грехът може да се заплати единствено със смърт. А смъртта на животно не е достатъчна за да го покрие.

В Евреи 10:4 се казва:

4 Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

Затова в своята любов към нас Бог Отец изпрати Своя единороден Син, който да умре вместо нас. Той стана жертвата, Божият Агнец, който умря за греховете на света.

Великият пророк Исая писа за това как Бог щеше да направи помазаника жертва за нашите грехове. Той щеше да се натовари с нашата вина. Щеше да умре вместо нас като наш заместител, за да бъдем ние свободни от греха (Исая 53:3-12). Това пророчество се изпълни в деня в който Исус беше разпнат между двамата злодейци (1 Петрово 2:24; 1:18-20).

Някои хора питат: “Защо трябваше да умре Исус? Не можеше ли Бог да ни спаси по някакъв друг начин като избегне смъртта?” Отговорът на този въпрос се крие в Божието естество. Бог е свят и справедлив. Неговата святост не може да търпи греха.

Справедливостта му изисква той да бъде наказан.

Затова всички хора, всички всички ние, които сме грешници бяхме осъдени на смърт. Ако някой друг, безгрешен и невинен понесеше наказанието за нашите грехове, ние щяхме да бъдем оправдани и освободени.

Но такъв човек нямаше, защото всички хора родени на тази земя бяха грешни.

Нужен беше един втори Адам – безгрешен и невинен, който да се съгласи да умре вместо първия Адам и всички негови потомци. И Исус го направи. През онзи ужасен ден Той умираше на кръстът, който беше по средата заради нас. Той не умираше във греха, защото беше безгрешен. Не умираше и към греха, защото в него няма грях и Той беше свободен от граха. Исус умираше заради греха — заради нашия грях, който Той като Божий Агнец бе понесъл вместо нас.

Имаше голяма разлика между предизвикателния злодеец и Исус. Исус също страдаше, но Той не бе напрегнат като него. Имаше вътрешен мир и спокойствие поради невинността и простителността си. В Него нямаше насилие. Когато го разпъваха, Той се молеше за своите екзекутори: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят.” (Лука 23:34). Когато Го предизвикваха, хулеха и ругаеха, Той мълчеше (Лука 23:35-37). Когато вироглавият разбойник изстреля язвителните си забележки по негов адрес, Исус не каза нищо за да се защити. Той знаеше, че не страда заради Себе Си, а заради нас. Безропотно изпи всичката горчилка с която беше пълна чашата на страданието. Любовта му даваше сила. Наистина, каква удивителна любов!

Има един кратък разказ от анонимен автор, който се казва “Дългото мълчание”.

ДЪЛГОТО МЪЛЧАНИЕ

В края на времената на едно голямо поле милиарди хора бяха седнали пред Божия престол. Повечето от тях се свиваха назад от ярката светлина, която идваше от него, но по-напред имаше и групи, които говореха гневно — не притаени в раболепен срам, а войнствено.

“Как може Бог да ни съди? Какво знае той за страданието?”, извика предизвикателно млада брюнетка. Тя дръпна ръкава си, за да разкрие на ръката си татуиран номер от нацистки концентрационен лагер. “Ние понесохме ужас… побои… мъчения… смърт!”

В друга група едно момче с африкански произход дръпна яката на ризата си, за да разкрие врата си. “Какво ще кажете за това?” – разпалено каза то, показвайки грозен белег от обесване. “Линчуван, не за някакво престъпление, а само затова, че съм чернокож!”

В друга група имаше бременна ученичка с навъсен поглед: “Защо трябваше да страдам аз?” – възропта тя. “Вината не беше моя.”

По-нататък, от другата страна на полето имаше стотици такива групи. Всяка от тях имаше оплакване против Бога за злото и страданието, което Той беше допуснал в Неговия свят. “Колко щастлив е Бог да живее на небето — там където всичко е съчетание на доброта и красота. Там, където няма плач, или страх, нито глад или омраза. Какво знае Бог за всичко, което човек е принуден да понася в този свят? Защото Бог води един привлекателен, спокоен живот” — говореха те.

Така всяка една от тези групи изпрати напред свой представител, избран помежду им понеже е страдал най-много. Евреин, негър, човек от Хирошима, болен от артрит с ужасно разкривени крайници, дете родено с деформации. В средата на огромното поле те се съветваха помежду си. На края бяха готови да представят обвинението си против Бога. То беше доста добре обмислено.

За да може Бог да придобие нужната квалификация да ги съди, Той трябваше да претърпи всичко, което са претърпели те. Тяхното решение беше:

• Бог да бъде осъден да живее на земята като човек.
• Да се роди евреин.
• Законността на раждането му да бъде поставена под съмнение.
• Да му се даде работа, която да бъде толкова трудна, че даже семейството му да си помисли, че си е изгубил ума.
• Да бъде предаден от най-близките си приятели.
• Да бъде обвинен несправедливо.
• Да бъде съден от предубедени съдебни заседатели и осъден от малодушен съдия.
• Да бъде измъчван.
• Накрая, да види какво значи да бъдеш ужасно сам.
• Тогава да умре по такъв начин, че да няма съмнение, че е мъртъв. И да има голям брой свидетели, които да го потвърдят.

Докато всеки от представителите на отделните групи произнасяше неговата част от присъдата, от тълпата се чуваха шумни възгласи на одобрение. Когато и последният свърши с неговата част от присъдата, настана дълго мълчание. Никой не промълвяваше дума. Никой не мърдаше. Изведнъж всички осъзнаха, че Бог вече е изтърпял тази присъда.

КРЪСТЪТ НА ПОКАЯНИЕТО

Между двамата злодейци, които бяха разпнати заедно с Исус имаше коренна разлика. Другият престъпник не беше толкова безскрупулен, нагъл и жлъчен като първия. Той беше тих. Неговият поглед също беше насочен към Човекът в средата. Той го наблюдаваше, но мълчаливо. Чак след известно време той проговори. Най-напред се опита да вразуми колегата си от другата страна на Исусовия кръст като го накара да види очевидното — това, че той е невинен, докато те са заслужили наказанието си.

39 И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас! 40 А другият в отговор го смъмри, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение? 41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.

Малко след това той направи една изключителна изповед на вяра (ст.42):

42 И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

Той наблюдаваше Исус. Забеляза надписа над кръста Му: “Този е Юдейския Цар”. Чу молитвата Му: “Отче, прости им, защото не знаят какво правят!”. И изведнъж духовните му очи се отвориха и той видя как всички парченца от мозайката идват на мястото си.

• “Отче” — Бог като баща на Исус — следователно човекът до него е Божият Син. А и надписът над главата му Потвърждаваше, че той е Помазаника;
• “прости им” — грях, милост, прошка;
• “понеже те не знаят какво правят” — човешкото невежество и заслепение.

Може би, разбирайки всичко това, смиреният злодеец си зададе въпроса, който е изключително актуален и до днес:

“Ами аз? Какво ще стане с мен?”.

Може би страх от Бога изпълни сърцето му и когато чу язвителната забележка на колегата си, той се изплаши за последствията, които би могло да има едно такова богохулство. Той осъзнаваше вината и греха си и приемаше наказанието си като нещо заслужено. Едно такова отношение е белег на искрено покаяние, а именно

покаянието е актът чрез който можем да обърнем гръб на греха и да умрем към него.

И така, в този критичен момент каещият се престъпник намери само няколко думи за да изрази това, което чувстваше: “Господи Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в царството Си.” Тези думи са една наистина забележителна изповед. В тях се съдържа вяра, че Исус ще живее и след кръста — и не само ще живее, но и ще царува — ще завърши това, което е започнал като Божий Помазаник.

Отговорът на Исус също е впечатляваш — едни думи, които би желал да чуе всеки човек: “Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.” Това е едно обещание, което щеше да се изпълни само след момент.

Тази реплика на Исус ни дава отговор на много от въпросите, които си задаваме по отношение на смъртта:

• Къде ще отидем след като умрем? Възможностите са две — или в рая или в ада.
• Кога ще отидем там? В деня на нашата смърт. Няма чакане, няма чистилище, няма прераждане.
• Кой може да отиде в рая? Онзи, който е с Исус — онзи, който се покае за греховете си и положи упованието си в Божия Агнец.

Това обещание на Исус ни дава едно дълбоко разбиране за спасението. Първо, от него разбираме, че спасението е единствено и само чрез Христос (1 Тимотей 2:5). След думите на Исус покаялият се злодей си отдъхна. Разговорът беше приключен. Нямаше какво повече да бъде добавено. Въпросът беше уреден, и то уреден завинаги. Защото въпросът за спасението е въпрос, който само Исус може да уреди. И Той го направи. За разлика от бунтаря, поялият се злодей влезе във вечността с Исус е сега е с Него. А ти как ще влезеш във вечността?

Второ, от думите на Исус разбираме, че спасението е само по благодат — “не чрез дела” (Ефесяни 2:8-9). Той нямаше време да извърши каквото и да било добро дело. И въпреки това беше спасен.

Спасението е само по благодат и само чрез вяра —

“sola gratia” и “sola fide”.

Трето, спасението е моментално. То е завършено в момента в който човек повярва. Повярваш със сърцето си, правиш добрата изповед на вяра и си спасен. Няма чакане, няма изпитателен срок. Вярата действа моментално. Това се казва в Римляни 10:9-10:

9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. 10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.

ИЗБОРЪТ Е ТВОЙ

Картината с трите кръста, издигнати на Голготския хълм ни поставя пред избор. Тя ни показва, че

всеки човек сам определя вечната си съдба чрез своето отношение към Спасителя.

Двамата разбойници имаха една и съща възможност — да умрат във греха или да умрат към греха. Единият остана верен на бунтовността и омразата си и се подигра с Онзи, който можеше да го спаси. Той избра да умре във греха. Другият се покая и помоли за милост. Той избра да умре към греха. Единият отиде в ада — мястото на вечното страдание. Другият беше посрещнат в рая — мястото на вечното щастие и блаженство.

Въпросът е: “Кой от двата крайни кръста изразява твоята собствена позиция спрямо Бога?”. Тези мъже са преобраз на самите нас. Ние всички сме грешници и заслужаваме да бъдем разпнати. Нашата вечна съдба, обаче може да бъде различна. Единият беше бунтовен спрямо Бога и погина. Другият, се покая, изповяда нуждата си от Исус и беше спасен. Кой от двата примера ще последваш ти? Представи си, че би могъл да застанеш на мястото на единият от тях. Кое място би избрал? Това на бунтовника или това на смирения. Ако тази вечер и ти, както покаялият се разбойник положиш упованието си в Исус, можеш да имаш увереността, която получи и той — че в деня на смъртта си ще преминеш в Неговото присъствие и ще имаш вечен живот. /източник: проповеди.орг/