В Торонто почина Никола – брат на убития в Лондон Георги Марков

По-малкият брат на писателя е човекът, който първи го посреща на Запад

Никола Марков (1931-2022)

7 септември 2022 г. В Торонто почина Никола, брат на убития в Лондон на същата дата през 1978 г. Георги Марков. Тъжната новина съобщи Бойко Станкушев, приятел на семейството, и съсед в 6-ти район в София, където живеехме всичките. 

По-малкият брат на писателя е човекът, който първи го посреща на Запад.

Никола Марков се измъква от България през 1963 г. и се установява в Италия. Решението е взето, след арестта му в VI-то районно управление на МВР, София (Красно село, Бъкстон), където порядъчно е бит, за да склони да донася на комунистическия режим и да стане агент на ДС. Семейството живее в Княжево.

Никола помага и на брат си да се измъкне от комунистическия режим, като през 1969 г. го приема на гости в Италия, където живее от февруари 1963, и да остане там, без да се върне повече в България.

По-късно Никола Марков живее в САЩ и Канада, като след падането на БКП от власт няколко пъти се връща в България и настоява пред властите за разкриване на истината за убийството на брат му.

За последно Никола е в Родината през есента на 2011 г. за премиерата на пиесата на Георги Марков “Да се провреш под дъгата”  в Народния театър в столицата. 

Семейството на Георги Марков през 1950 г. Писателят (л горе), брат Никола (д), майка Райка, най-малкия брат Васил и баща Иван

На 7 септември 1978 г. на моста „Ватерло“ в Лондон Георги Марков е прострелян в дясното бедро с отровна сачма. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница „Сейнт Джеймс“. Той бе български писател, театрален и филмов сценарист, а впоследствие – публицист и дисидент, живял и творил в условията на социалистическа България и в емиграция.

Разследването на убийството му се води както в Обединеното кралство, така и в България след 1992 г., но е безрезултатно. Не са установени нито поръчителят, нито прекият му извършител, а следственото дело в България е прекратено през 2013 г. поради изтичането на давност. Въпреки това повечето автори предполагат активна роля на ДС.

Бащата Иван Марков (1908 – 17 юни 1978, Княжево) е фелдфебел в армията на Княжество България. Рано инвалидизиран поради тежка форма на туберкулоза, Иван Марков работи в будка за вестници около спирката в Княжево. Майката Райка Маркова (1907 – 1985) е домакиня, родом от село Мещица, Пернишко. В семейството се раждат три деца – Георги (1929 – 1978), Никола (р. 1931) и Васил (? – 1950), починал като дете.

ЖУРНАЛИСТ НА ЗАПАД

Според Димитър Бочев, приятел на семейството на братята Маркови, тогава журналист от Свободна Европа, Марков е огорчен, че дори на Запад липсва пълна творческа свобода и трябва да се съобразява с редакционните политики:

„докато за нашите американски, британски и западногермански работодатели ние бяхме прекалено антикомунистически настроени, те бяха за нас недостатъчно последователни в антикомунизма си.“

Своето разочарование самият Марков изразява в писмо до Бочев, датирано 18 – 22 февр. 1977 г.:

„От много отдавна вече не вярвам в „свободата на словото“, която на практика се свежда и в два­та свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, кое­то те вълну­ва. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независи­мия“ вестник Таймс, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокра­цията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразяваш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Раз­ли­ката е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки