Изпратихме още един доайен на българите в Лос Анджелис – Рене Казанджиев

Един от избягалите “царски хора” в САЩ и основателите на Църква “Св. Климент Охридски” и българския клуб

Съпругът й Евгени е бил адвокат и заточен в Белене, срещат се в Бразилия, където нашите индустриалци имат фабрика

4 септември 2022 г. Когато кажеш “Рене Казанджиев” на някой от по-старите български емигранти в Лос Анджелис, реакцията е светкавична и се събира в едно изречение – “тя беше огън до край”.

Така я помня и аз за последните 22 години, а тя беше дошла преди още 40. 

Да, и днес, 61 години по-късно в Българската Православна Църква “Св. Климент Охридски”, в чието създаване и живот участва и Рене самата, камбаните бият за нея, като ехо на гласа й, който тя десителития наред надигаше за святото място и българското в “Града на Ангелите”. 

Рене се ражда като Радка на 31 юли 1925 г. в София в елитно семейство на индустриалци. 

“Познаваме се от 60 години, дойдохме по едно и също време 1961 г.,” ексклузивно споделя с нас Влади Трифин, бивш банкер, с който Казанджиева е работила в банката (Bank of America) над 50 години. Трифин все още е един от активните и реално полезни българи за наследството ни, и той е основният човек, който се грижи за храма “Св. Климент”. Заедно с Рене участваше и в работата на т.нар. Клуб, като тя бе и Секретар.  

“Рене беше изключителна жена и изключително строг стриктен професионалист. Ти сам я помниш как действаше в Клуба и тук. Аз бях много добър приятел с мъжа й Евгени, и от него знам за дома. А в банката 50 години, та тя ходи да работи и след мен и пенсионирането, сега по 50 дни не ги сдържа. Извънредно лоялен и честен човек. Вечно благодарна и с уважение към хората, достатъчно сме си говорили с теб, колко много липсват тези две качества днес, особенно в нашите сънародници. И няма да те разберат, да знаеш. Но, винаги продължаваме, нали? И от България никой не ми търси, както сам казваш. Но, сам збаеш колко може да сме полезни, и то от сърце,” продължава разказа си с въпрос Влади Трифин.

“Ренето просто не можеше да стои на едно место. Много енергична, чудили сме се от къде взима тази енергия. Но, има и наследство, индустриалци с тъкачни фабрики в България, Цариград, Бразилия и дори в “родината на памука” Египет. Така тя се измъква от България, първо в Париж, мисля 1947-48 година, след това в Бразилия. От Евгени знам (бел.ред. съпругът), че той когато тръгва за Бразилия някой му дава писмо, това през 1951-ва година, което да й занесе, и така се запознават, женят се година по-късно. Тогава напуска и диригента Стефан Кантарджиев, знаеш го, писал си за него. И шапкарката на царя. Евгени беше адвокат, и го бяха пращали в лагера в Белене. Общо взето и ти знаеш история, че тези със собственност и дипломи, особено от чужбина, какво се случваше с нас. Но, никога не ни е било срам от нищо, особенно от работа. Напомняш ми как Евгени е започнал тук в Ел Ей, миел е чинии в Хилтън, и чак до ушите на собственика стига, че нашият човек е много начетен, и той лично го бе изпратил да работи професията си. Той почина преди десетина години,” с широко отворени очи и вече изправен говори Влади Трифин. 

Той и Рене винаги са ми били пример как говорят български език. Без грам акцент и “забравяне на думи”, въпреки, че над 60 години животът им е на английски.

“Извънредно интелигентна беше Рене. Да, питаш ме казвам ти. Така ще я запомня – много интелигентна, постоянна и енергична до края. Та тя беше на 96 години, помниш, когато беше дошла да подготвим рождения й ден, който не успя да дочака само три дни. Прекрасна. Еталон,” завършва Трифин.

Рене и Евгени Казанджиев оставиха наследници син Никола (р. 22 април 1954, Nicola), внуци Никола Юджийн (р. 31 март 2000, на бълг. Евгени, Nicola Eugene), Оливър (р.19 дек 2001, Oliver), Елизабет (р. 5 ноем 1989,  Elizabeth), и пра-внук Хайдън (р. 30 април 2015, Hayden).

ПОЧИВАЙТЕ В МИР! ВЕЧНА ВИ ПАМЕТ! 

СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ НА СЕМЕЙСТВОТО 

R.I.P. Renee & Evgeni Kazandjieff