Турция днес – илюзия и реалност (август 2022)

Места за почивка с невероятна мизерия и просветена диктатура

Благославяйте бившият американски дипломат и шеф на ЦРУ Джон Негропонте, че ни приеха в ЕС

Борислав Зюмбюлев*

17 август 2022 г. *** Най-после успяхме да стигнем до Турция, обрасла в толкова легенди за евтиния заради девалвираната турска лира. Изводът ни бе, че трябва да благославяме Джон Негропонте – на 83 е, Господ здраве да му дава! Този американски дипломат с гръцки произход и бивш шеф на ЦРУ има ключово значение за приемането на България в Европейския съюз. Е приемането ни в ЕС е най-хубавото нещо, което ни се е случвало изобщо. (Бел.ред. макар Европа да е късноримска и византийска провинция 🙂 )

Отидохме на Сароския залив (на турски: Saros Körfezi, Saros Bay, Gulf of Saros), където има плаж наречен Аквариума, заради изобилието на морска фауна в Егейско море (бел.ред. северозападна Турция). Невероятна мизерия и мръсотия, все едно съм се върнал в Кранево през деведесетте.
Сароският залив е тесен и дълъг залив успореден на Дарданелите, за който се твърди, че има най-бистрата вода в Егея и пясъчни плажове. Честно казано предпочитам каменистите в Гърция.

И демокрацията е по-доброто от просветената диктатура на ислямските калвинисти в Анкара. Точно на входа на залива е остров Самотраки, малко след това Лимнос, където древните жени убийци на мъжете си били заточвани, защото миришели непоносимо. Леко вляво е Имброс а.к.а. Гьокчеада(родното място на Вартоломей, вселенският патриарх. В самия залив има три острова (бел.ред. архипелагът Сарос), които оригинално са наречени Буюкада (Големият остров), Кючукада(малкият остров) и Микроада.
Язон начело на аргонавтите преминава през Дарданелите, които непрекъснато се затваряли и след това протокът остава отворен. На връщане Язон (Джейсън за по-младите читатели) подхожда към Либия откъм запад. Как стига дотам има разни версии, една от които е като се предвижва по Дунав през земите на хипеборейците, преследван от харпии(полужени, полу грабливи птици).

Евтинията на Турция е вятър и мъгла. Единствено сигурно е, че бензинът е 2,30 лв.. За обяд с прясна риба за трима без алкохол ни взеха 130 лв., а в Гърция в любимата ни кръчма с узо и рецина традиционните 50 евро на мъжка глава с комплиментарното глико – легендарната портокалопита.
Най-интесната ни покупка от Турция бе стек “узун боро” пакет, произведени в Турция от зетя на Реджеб Таип Ердоан. Аз не пуша от 2000 година, но не
съм сигурен, че ако в България се продаваха такива цигари нямаше да пропуша отново. Обеснявам: еврорегулациите забраниха в цигарите да се добавя кумарин с9h6o2, аромат подобен на канелата, който прави цигарата вкусна. Можело да доведе до левкемия. След като спрях да пуша няколко пъти съм си дръпвал и изобщо не ми прави кеф. Има вкус на запален вестник. Вероятно заради тютюневото фолио от което се правят съвренните цигари – смес от тютюн и целулоза, която служи за контрол върху количеството никотин. Даже веднъж помолих едн приятелка да ми донесе от Париж gitanes brune и там беше греда. И макар в последната версия Орфей бе изигран от човек, определян от думата с Н, той освен аргонавт е тракиец, тоест бледолик. А фиалата с главичките от Панагюрското златно съкровище е била внос от Мала Азия.

Както казваше покойния Божидар Димитров “Тия траки всичките си пари давали за сервизи”

Бел.ред. ЛЮБОПИТНО за Сароския залив

Заливът дълго време служи като място за амфибийни учения на НАТО. През есента на 1992 г. турският разрушител Muavenet беше ударен от две ракети Sea Sparrow, изстреляни от американския самолетоносач USS Saratoga по време на учението на НАТО “Display Determination”, проведено в залива. Инцидентът струва живота на няколко турски офицери, a много други на борда са ранени сериозно.

В пристанище Чанаккале в Сароския залив се провежда и ежегодното учение с международно участие на противоминните сили на ВМС на Република Турция “NUSRET”, в което се включват и части на БВМФ.

През 2019 г. пък турците потопиха цял самолет Еърбъс А330 в залива, за да развиват скуба дайвинг туризма.

*Борислав Зюмбюлев, главен редактор на вестник “24 часа“, е роден през 1968 г. в град Силистра. Завършва Математическа гимназия и Факултета по журналистика на СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е в студентската програма “Ку-ку“, телевизионното състезание “Лабиринт”, вестниците “7 дни Подкрепа”, “Дебати”, “Марица”, “Денят”, “168 часа”, “Отечествен фронт” и списание “Сега”. От 2012 г. е главен редактор на “24 часа“. Почитател на ренесансовата живопис и класическото кино. Обича дългите разходки в непознати градове и гори.

За вестника: “Най-важното нещо при правенето на “24 часа” е задълбочеността. Успехът ни се дължи именно на това. Преди 30 години много се говореше за езика на “24 часа”, който стана нормален разговорен, а не чиновническо-административен. Всъщност това е най-важното – да можеш да съобщиш новината и всички да те разберат, а не да повториш дословно някакво клише. Това е световен феномен и бащите основатели на “24 часа” са усетили най-важното.”

***Текстът е публикуван и на личната страница на Борислав Зюмбюлев във ФБ.