Жорко и плажа от Флорида до Аркутино

Харесва да си изчисти, и да лежи на чист пясък без фасове и найлонови торбички

Андрей Ненов

Това е Жорко. Жорко е българин и американец едновременно. Американците го наричат Джорджи, но той приема и двете имена за хубави. Както му е хубаво да ходи на плаж. Там има и свобода, и синя вода. Живее предимно в Америка, а в България е около месец годишно, но този път ще е повечко.

Вчера Жорко ходи с майка си и баща си на плажа в Аркутино. Плажът не е особено голям, но бе празен. Оказаха се само 3-мата, на едно от най-чистите и хубави места по българското Черноморие.
По целия плаж, освен пясък, счупени клони и мидени черупки, имаше и боклук – чаши, шишета, капачки от бутилки , сламки.

Жорко обожава да ходи на плаж във Флорида. Там плажовете са обикновено чисти, а са чисти не защото хората не цапат, а защото периодично се чистят и обикновено има кошчета за боклук.

Жорко харесва да лежи на чист пясък – без фасове и найлонови торбички. Жорко така е свикнал.

Родителите предложиха, и Жорко с удоволствие се съгласи да помогне да съберат боклуците от плажа. Не само около тях, но от целия плаж – около 10-12 дка. Оказа се работа само за 20-25 мин и Жорко помогна в събирането на големите боклуци. Дори му бе весело – прие го като част от играта.

Жорко го е гнус от зеленчуци и повечето вкусни храни. Той има психологическо-медицински проблем, за който дори американските лекари не можаха да помогнат. Него обаче не го е гнус да събира чужди бутилки, и вмирисани найлони.

Жорко знае, че поне за големите боклуци във флората и фауната трябва да се погрижи Човека.

За малките боклуци – Майката-природа има грижата. И в света на политиката е така.

Родителите на Жорко са егоисти – те преди да се грижат за Световния мир и екология, искат да се погрижат малката площ около себе си и децата си. Мръсотията ги плаши – зарази, паразити, счупени чаши… могат да струват много повече от отделеното време.

Родителите на Жорко нямат време да протестират за Зелени сделки. Те трябва да работят, за да може държавата после да има пари за НПО-та и конференции, които се грижат всичко да е зелено и чисто.

Родителите на Жорко са и еснафи – кефят се да се излежават на хавлията и само синьото море, и флага в бяло, зелено, червено да е пред очите им. Затова дори извадиха от водата големите боклуци, които мярнаха.

След 20-25 мин почистване, Жорко имаше огромното удоволствие целият плаж да бъде само негов – за 2 часа.

Родителите му помнят този плаж от 25+ години. Имат прекрасни спомени преди, но искат да имат и такива от бъдещето.

Почистеното от плажа се събра за щастие само в една торба, която замина в кофата за боклук наблизо. За да я има нея, се бе погрижил някой друг.

Така както българския лекар преди няколко дни отказа пари; така сега пък Жорко не поиска ни пари, ни сладолед за усилието. Усеща се като “предай нататък”.

Жорко няма нужда да си сменя гражданството, за да почисти плажа и после да се излегне на пясъка и да строи красиви замъци. Който иска Жорко (когато порасне) да свърши работа, или да му построи бизнес или сграда, ще намери как да го използва, независимо от паспорта му.

Жорко ще навърши 7 след седмица, и родителите му бързат, защото след 8-мия рожден ден става по-трудно. Независимо дали някой ден ще иде в Харвард, или Технически Университет – София.

Георги Андреев Ненов е роден в семейството на Ели и Андрей.